Amazon обяви, че придобива най-голямата социална мрежа за читатели – Goodreads. Конкретните условия на сделката не са обявени публично, но преговорите трябва да бъдат финализирани до края на второто тримесичие на годината.
Според технологичния сайт Techcrunch сделката дава социално предимство на книжния гигант Amazon пред конкуренцията на Apple. Особено ценна се явява и рейтинговата система на Goodreads, която от друга страна се смяташе за слабо
място на Amazon.
Откакто стартира през януари 2007, Goodreads събра близо $2.75 милиона финансиране от различни инициативи. Докато през август членовете на сайта бяха 10 милиона, а книгите включени в него – 360 милиона, днес потребителите му надвишават впечатляващите 16 милиона.
"Amazon и Goodreads споделят общата страст за преоткриване на четенето"коментира Ръс Грандинети, вицепрезидент на Amazon за продуктите Kindle. "Goodreads помогна да променим начина, по който откриваме и говорим за книгите, а с Kindle Amazon помогна за популяризирането на четенето по целия свят. В допълнение към това и Amazon, и Goodreads помагат на хиляди автори да достигнат до по-голяма аудитория и да живеят по-добре чрез своите творби. Заедно ние ще изградим нови пътища да вдъхновяваме читателите и авторите".
"Книгите, историите и идеите в тях, са час от нашата социален свят", пише в блога на Goodreads Отис Чандлър, изпълнителен директор и един от създателите на социалната мрежа за читатели. "Хората обичат да говорят за идеи и да споделят своята страст по книгите, които четат. Изключително съм въодушевен от възможността да си партнираме с Amazon и Kindle. Сега ще можем много по-бързо да предоставим изживаването Goodreads до милиони читатели по целия свят. С нетърпение очакваме вдъхновяващи литературни дискусии, които да помагат на повече читатели да откриват страхотни книги, независимо дали ги четат в електронен или хартиен вариант", допълва Чандлър, който създава Goodreads заедно със своята годеница Елизабет само месец след годежа си през декември 2006 г.
Това, което и наблюдателите, и потребителите очакват в първите дни след обявяването на сделката, е повече яснота за това как придобиването ще се отрази на услугите на Goodreads. Отис Чандлър загатва за предстояща интеграция на социалната мрежа с Kindle, но подробности все още липсват.
*Графиката е на Techcrunch
В днешното интервю с наши читатели, живеещи или пребивавали в чужбина и запознати с местните условия за спорт и целесъобразен начин на живот ще ви запознаем с Бояна, която пожела да ни разкаже какви са възможностите за спорт в Единбург, Шотландия.
Казвам се Бояна, на 25 години. Родена съм в Кюстендил, но завърших средното и висшето си образование в София. През август 2011 г. се преместих се да живея в Шотландия, където завърших магистратура. В последните 4 години работата ми е пряко свързана с повечето големи социални мрежи, в които прекарвам немалка част от деня си. Обичам да пътувам, имам куче и приятел, с който делим еднакво име и фамилия.
Желанието за по-качествено образование и по-интересна кариера. За съжаление професионалните ми амбиции не биха имали никакъв шанс в България. Когато си постоянно изнервен заради околната среда, хората и беззаконието, които те заобикалят, също е време да се замислиш какво правиш в тази страна и няма ли по-подходящо място за теб. Мечтая и за голямо семейство, което в България едва ли бих могла да си позволя.
Както казах - от лятото на 2011 година. Адаптацията не е проблем, когато си отворен да приемеш различията на мястото и хората, които живеят в него. Помага и когато не си сам - и до днес с приятеля ми заедно преодоляваме малките трудности, които се появяват в процеса ни на адаптация. Животът и разбиранията на британците за света, Вселената и всичко останало са много различни от нашите, балкански и родни...
Като ученичка тренирах волейбол, а в продължение на 8 години репетирах и народни танци в различни ансамбли. Впоследствие се отказах от всичко подобно и едва половин година преди да се преместим в Шотландия отново започнах да посещавам репетиции по народни танци. За първи път започнах да ходя на фитнес тук в Единбург - нещо, което все още ми доставя страхотно удоволствие.
Условията за спорт тук са прекрасни. Има много паркове и площадки за деца, фитнес зали на страхотни цени, открити и закрити безплатни футболни игрища с различна настилка, плажна ивица, хълмове с перфектни условия за тичане, алеи, пешеходни зони и туристически алеи.
Спортуването е много популярно и хора на всякаква възраст го практикуват. В Единбург има и плавателен канал, където почитателите на гребането също могат да тренират на воля. Много хора предпочитат да ходят на работа с колело, защото навсякъде има обособени велоалеи в най-лявата част на платното, но в тази насока има какво още да се желае - въпросните алеи са позволени за автобуси и таксита, така че колоезденето не е от най-безопасните алтернативи.
Семействата тук почти винаги имат 3 и повече деца, които често са насърчавани да спортуват и да карат колело или тротинетки до училище. Тук няма значение дали си млад или стар, дебел, слаб, добре екипиран или не - щом имаш желание да спортуваш, всеки се съобразява с теб и не ти пречи да правиш това, което ти харесва.
Както споделих в предишния ми отговор - спортът е част от ежедневието на много шотландци от всякаква възраст. Условията за безплатен спорт са страхотни, а срещу много приемливи месечни или годишни такси получаваш достъп до прекрасна спортна база - фитнеси, басейни, сауни, футболни и ръгби игрища, тенис кортове и т.н.
Здравословното хранене е модерно и тук, но не бих казала, че е популярно сред шотландците. Шотландия е една от държавите с най-много дебели и затлъстяващи хора на глава от населението. В Единбург пък има по един магазин за пържена риба и картофи на всеки 800 души.
И ето тук идва парадоксът - адски много хора спортуват, но и една много голяма група е обездвижена, храни се само с полуготови ястия, не използва алтернативни средства за транспорт и не би си купила свежи плодове или зеленчуци, които тук са в изобилие целогодишно.
Местните и държавните власти се опитват да промотират по различни начини активния начин на живот, но за някои хора той просто не е достатъчно привлекателен. Цените на алкохола и замразените храни също са много ниски, което ги прави предпочитани от мнозина.
Бих казала, че активното спортуване не е обвързано с конкретна цена - можеш да го правиш напълно безплатно, тъй като условията са налице. Хранителните добавки и качествените храни са на същите цени като в България, т.е. за тукашните стандарти са съвсем приемливи. С тази разлика, че тук изборът е огромен.
Месечната такса за фитнес зала, в която има всички най-нови уреди, както и 40 безплатни фитнес класа с инструктор, струва 18 паунда. В повечето случаи тези фитнес зали са отворени 24 часа в денонощието.
Храната е евтина и много вкусна - със 160 паунда на месец можеш да се храниш качествено, здравословно и вкусно! Само за информация - 6.18 паунда на час е минималната заплата. Вход за басейн е 4.40 паунда (без ограничение колко време ще стоиш). Футболните игрища - тревни и с изкуствено покритие, са безплатни в големите паркове. На някои места има и публични мини фитнес зали.
Попадала съм на линкове към съдържание на сайта ви, споделени в Twitter. BB-Team често излиза и в топ резултатите на Google, когато съм търсела съвети за конкретни упражнения и ефективни начини за трениране на определени мускулни групи. Локалните сайтове имат сходно съдържание, но понякога просто е по-лесно да прочетеш на български това, което те интересува.
Ако и вие желаете да споделите с нас своите впечатления и опит в едно кратко интервю, вижте какможе да стане това. Пишете ни, като поясните за кой град и страна желаете да разкажете.
Прочетете и тези полезни материали:
Трябва да призная, че чаках прословутия Роман на Васил Георгиев от доста време.
След убийствения сборник „Будистки плаж“ и последвалия го още по-добър „Деград“минаха цели две години, в които знаех, че Васото пише нещо (той дори ми беше подхвърлял някои сегменти от сюжета), а аз просто трябваше да го прочета.
Затова и никак не е случайно, че тук, в Литературата Днес, е първото ревю за „Апарат“ на Васил Георгиев!
ОК, наистина бях поставил нечовешки висока летва. Дългото чакане и задоволството от двата сборника с разкази ме превърнаха в ненаситно чудовище, жадно за всяка буква от идващия Роман. Наистина – изчетох го с огромно удоволствие, но доста неща съм склонен първо да разкритикувам.
„Апарат“ се движи по две сюжетни линии:
В частите на Арлекс има доста теория за неговата организация и устоите, върху които тя стъпва. „Хармония“ е общност от хора, които се готвят да живеят, след като петролът свърши, т.е. отсега се учат да се лишават от нещата, които са им непотребни, учат се да търгуват помежду си, да не зависят от обществени фактори като професия или парични знаци и т.н. Малко комунизъм, но не съвсем – разликата е, че в центъра на всичко е един апарат, който ти рови в мозъка и казва реалните ти необходимости; отхвърля измамите, които си приел за истини.
Примерно си мислиш, че обичаш да пиеш бърбън, но това всъщност е заблуда и ти се кефиш на бира (пример на П.Г. е това : ) )
Повечето от теориите на Арлекс са обилно подплатени от реално съществуващи изследователи на икономиката, финансите и пазарите, но е малко дразнещо, че в бележките под линия на романа тук-там се прокрадват и фейк-научни трудове, което донякъде подкопава иначе приличната аргументация. (*Със забележката, че съм далеч от тези области на науката.)
Като цяло обаче Васил Георгиев прави добре изградена и аргументирана дисекция
на консуматорското общество, изваждайки на показ пробойните, през които то може да се дискретидира и саботира.
Другият сюжет е около Емил – един пичага, който обича да пие, обича жени и се възползва от шанса на живота си да открадне едни 6 млрд. евро, а после да трябва да ги поизпере без да има никаква представа как най-удачно да го направи. Много ясно, не е точно това, но ако го кажа в прав текст, губите от историята.
Логично – двете сюжетни линии се оплитат, ама здраво, динамично и с цял чувал изненадващи обрати. Намесват се един куп герои, влизат доста политици, милиардери и гангстери с техните си интереси, няколко красиви мацки, един, който май е гей, неколцина други много пипнати персонажи и едно много загадъчно момиче, което и аз не съм съвсем сигурен, че схванах.
Добра анотация на романа има тук!
Цялото действие пък е позиционирано в София и околностите – с някои доста дистопични промени, които е безпредметно да обсъждам. Достатъчно е да се каже, че е просто една България модифицирана дотолкова, че ежедневието на обикновения човек да не е мръднало особено (с изключение на Великани с чукови, които бият хора след 23,30 по улиците – но за това в книгата).
Проблем понякога са речите на Арлекс – в повечето случаи те са разговори в тв студиа, с журналисти или със съдружниците му. Обаче като цяло си се повтарят вариации на едно и също (а това след средата на романа става малко досадно), с много повече и повече примери, онагледяващи централната блага теза на „Хармония“, зад която като че ли читателите отрано подозират и по-тъмно лице.
Малко неприятен момент е, че на 2 или 3 места историята изглежда малко съшита с бели конци.
Действието е зациклило и се появява добрия стар 2-хилядолетен deus ex machine, който решава драмата – или поне на мен така ми се стори.
А романът си се движи много леко – ако познавате стила на Васил Георгиев, мога да ви уверя, че тук като майсторско писане става дори още по-добре. Изказът си е точно на местата, където е нужно – ту полуакадемичен за речите на Арлекс, ту модерен градски за частите на Емил. Свежи шеги и закачки в едната линия, подмолни бизнес игри с бележки под линии – в другата.
Ми това е.
Final summation просто ми е трудно да направя.Току що прочетох цялото си писание дотук и май съм прекалил с критиките, а съм съсредоточил искреното си удоволствие от прочита „Апарат“ в едва няколко изречения. Причината за това е, че очаквах кратко стегнато ревю – повече позитивизъм за стила, за прекрасните герои и оплетения сюжет, а след това съвсем малко за досадата в половината речи на Арлекс и белите конци. Нещо в пропорцията просто се обърка.
„Апарат“ на Васил Георгиев е доста приятен български роман, който силно ви съветвам да не пропускате!
Докато той излезе на 4 април, можете да видите и ревюто ми за „Деград“или пък интервюто с Васил Георгиевот януари 2011 г.
За смартфон от Facebook се говори вече години наред и преди известно време социалната мрежа направи крачка в тази посока, представяйки с HTC първите два модела с физически бутон за достъп до Facebook. Сега Марк Зукърбърг има нова изненада за нас и обяви, че ще я разкрие на 4 април.
Facebook разпрати покани до медиите в САЩ, на които пише просто "Елате, за да видите нашия нов дом в Android". Дали става дума за смартфон под логото на Facebook, за който отново се очаква HTC да е производител - предстои да разберем.
От Mashable обаче припомнят, че в интервю през септември 2012 г. Зукърбърг напълно отрече възможността Facebook да подготвя смартфон и казва, че стратегията им е коренно противоположна на тази при останалите технологични компании.
Много вероятно е на 4 април следващата седмица да видим нещо по-сериозно от социалната мрежа - някакво ново приложение или дори нова платформа, която ще може да се инсталира на различни устройства и да достигне до по-голям кръг потребители. Защото Facebook вече е в ръцете почти на всеки собственик на смартфон - защо биха ограничили влиянието си с един телефон?
Слуховете около Motorola X Phone стават все по-интересни. Възможно е това да е първият смартфон, в чиято конфигурация може да участват самите потребители в момента на поръчката през сайта - нещо, което загатна дори служителна компанията. Сега Android and Me споделят нова информация за мощния смартфон на Google и Hello Moto, който трябва да се появи през лятото. Малко по-късно пък Motorola ще представи и Nexus 5.
Motorola X Phone действително ще може да се модифицира от потребителя, макар че новите слухове по-скоро насочват тези възможности към външния вид и вградената памет. Клиентите ще могат да избират не само цветовите комбинации, но и материалите на изработказа корпуса на устройството - пластмаса, метал и карбон.
X Phone също щял да има логото на Motorola на гърба си, което щяло да бъде сензорна област, даваща възможност за по-нестандартно управление на телефона.
Слуховете твърдят още, че Motorola X Phone ще е конкурентен на HTC One, но няма да бъде "убиец на Galaxy S IV или iPhone 6". Каквото и да означава това, звучи странно, особено предвид близките характеристики на One и S IV.
Още през май на Google I/O може да чуем новини по темата X Phone
Иначе очакванията на този етап са, че X Phone ще бъде на пазара през месец юли. Малко по-късно тази година пък Motorola щяла да представи и следващия Nexus - Nexus 5, който няма да е част от новата серия X Phone и ще бъде под логото на Google.
Като цяло все още тези слухове са си просто слухове, но от различни места продължава да излиза информация за X Phone и устройството звучи все по-интересно. А фактът, че Google ще избере собствената си компания за следващия производител на Nexus също е важна тема, която може да се отрази на пазара на смартфони в бъдеще.
Днес е най-щастливият ми ден – Pete Cashmore от Mashable е открил блога ми и в момента едва издържам на трафика! Всичко започна с един туит от тази сутрин, след който виждам и много бързо покачване на посещенията. Чудесно е, че световни звезди забелязват блога и 6-годишната работа вече започва да се отплаща!
Разбира се, нищо от написаното горе не е вярно – най-малкото, защото уважаемият Pete не разбира български (ако разбираше, не се съмнявам, че щеше да е от най-редовните ми абонати). Но ако бях продължила в този дух, вероятно някой щеше да ми повярва. Това е “силата” на социалните медии и информацията в реално време – малко потребители си правят труда да проверяват фактите и затова всякакви дребни и по-големи лъжи имат учудващо дълъг и успешен живот. Затова и услуги като LemmeTweetThatForYouмогат да съществуват. Накратко, сайтът ви позволява да създадете туит от когото си пожелаете. Всичко може да се променя по ваше желание – от “автора” и текста, през датата и часа та чак до броя ретуити и любими. Естествено, винаги можете да направите скрийншот и после да кажете, че туитът е бил изтрит – това може да се провери много трудно.
За сайта научих от Brian Solis, който си поигра с услугата, за да промотира новата си книга What’s The Future of Business – и, разбира се, за да покаже колко доверчиви са потребителите онлайн. Аз също се позабавлявах с LTTFY, но сега да погледнем и сериозната страна – в свят, който се движи все по-бързо, проверката на информация става все по-важна. Особено когато вземем предвид, че и у нас традиционните медии започват да разчитат на социалните мрежи за генериране на новини. Потенциалът за лъжи, манипулации и дори насочени атаки нараства правопропорционално с увеличаването на количеството споделена информация – просто е физически невъзможно да провериш сам всичко споделено и се доверяваш на останалите потребители.
За тази тенденция имаме и немалко родни примери – първият, който ми изскочи в главата, беше новото лого на Mtel, с което някой реши да се пошегува. “Новината” се въртя в мрежата няколко дни, въпреки че бързо бе разконспирирана. Ами ако тези критични проверяващи хора не бяха на линия, за да потърсят фактите?
Постът Силата на непроверената информацияе публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
За да направиш краштест на скъп смартфон, трябва не само да си прежалил устройството, но и да имаш здрави нерви. Момчетата от AndroidAuthorityизглежда имат два непотребни смартфона - HTC One и iPhone 5, и решиха да ни покажат какво ще се случи, ако ги изпуснем върху твърда повърхност. Видеото е жестоко и ви предупреждавам - има много строшени стъкла и огънат алуминий...
Всъщност след този дроптест с изпускане на смартфоните от три различни височини излиза, че и при двете устройства падане с дисплея надолу ще доведе до разбиването му на малки парченца. Добрата новина е за самия корпус - метален и при iPhone 5, и при HTC One. Тялото на двата апарата успява да понесе сравнително геройски изпускането, като последствията са очуквания и леки огъвания, но нищо фатално.
Е, никой не би искал телеофнът му да изглежда така, пък дори и да продължи да работи без проблем, така че да си пожелаем сръчни ръце или в краен случай - трева под краката си.
Само година и половина след излизането си романът„Възвишение“на Милен Русковще бъде поставен на театрална сцена. Новината съобщи за „Аз чета“ лично драматургът на Драматичен театър - Пловдив, добре познат и като писател, Александър Секулов.
„Никога български роман не е откупуван и драматизиран толкова бързо купихме правата две седмици след като излезе книгата – почти никой още не я беше прочел“, разкри Секулов. Той и Иван Добчев са автори на драматизацията по „Възвишение“, по която се работи вече над година, а самият Добчев ще бъде режисьор на постановката.
Драматичен театър - Пловдив вече обяви и открит кастингза артисти от двата пола за предстоящия спектакъл. Той ще се проведе на 2 април от 10 часа в голямата репетиционна зала на театъра, като задължително изискване е кандидатите да са професионални актьори или студенти в 4-ти курс по "Актьорско майсторство".
Очаква се репетициите за постановката да започнат в средата на април.
Ако не знаем произхода на храната си, често с нея поглъщаме антибиотици, химикали и всичко останало, с което тя е била обгрижвана. Фото: Крис Компст чрез flickr
Една малко тревожна депеша, на която не бихме обърнали особено внимание, ако не идваше от авторитетен източник, като NY Times. Става въпрос за изследване проведено от датски и британски учени в малка ферма в Дания, което за пръв път доказва, че бактерия, устойчива към антибиотици, е била пренесена от животни към хора. Което автоматично слага край на и без това отдавна приключилия за нас въпрос вредно ли е за хората или не даването на антибиотици на домашните животни.
Надяваме се на повече информация по изследването в скоро време. Междувременно в момента текат големи пости, така че можем да сме спокойни, а след изтичането им препоръчваме да се наблегне на домашните агнешки флейки. Ако сте от редкия вид кореняк гражданин и си нямате баба на село – всички големи градове вече изобилстват от биопродукти, където спокойно можете да се приготвите за предстоящите великденски празници.
—
източник New York Times
„В пеши строй през Африка…”
Кубинките на младшия сановник
от бившата еврейска махала
са стари и очукани,
видели са пет-шест лета и зими,
изгазили са сто пъти полетата на Фландрия,
паветата на София,
горите и потоците на Витоша.
По тях са зяпнали усмивки ветерански
и жадно пият кал от всяка локва.
Мечтаят си за вакса и почивка.
Те целите са в грозни шевове -
като ги видиш само и се сещаш
за някоя пехотна част, зарязана
на мост над Елба (недалеч от Черна).
Когато младшият сановник
от бившата еврейска махала
си купи чифт кубинки нови,
старите със облекчение проскърцаха,
дочакаха си ваксата със дъбови листа.
Манол Глишев е от София, роден в 1983 година. Забавлява се с преводи, писане, куклен театър, участие в исторически възстановки и фентъзи-фестове. Публикувал е в “Литературен вестник”, “Капитал Light” и “Словото днес”. Застъпник на романа “Властелинът на пръстените” в кампанията “Голямото четене” на БНТ от 2009 година. Поддържа блога “Луд на шарено се радва”.
Камък върху камък, пясък върху вятър,
хората си тръгват, нищо не остава.
Думите са къщи, думите са вяра -
малко излиняла, нестабилна някак
като връв през шия, като ключ под прага
думите запомням и за път ги стягам.
Покрив върху въздух, вяра върху пясък,
горе, под небето, тате ще ги чака.
Ина Ивановав “Кръстопът”.
Ина Иванова в DICTUM.
Странно е да си дете на Прехода. Имаш откъслечни спомени за Соца (в моя случай - една Нова година с Дядо Мраз, вероятно през 88-ма), които изобщо не си сигурен дали са от тогава или от малко след това - то каква ли е била и разликата, оказва се в крайна сметка. Спомняш си бегло Виденовата зима и малко по-ясно последвалите политически "победи"на демокрацията - евроинтеграция и т.н.
И тогава идват книги като „Мое дясно“ на Георги Лозанов, които, през призмата на медийния анализ, предлагат почти документален прочит на случилото се от последните 25 години и започваш да пренареждаш пъзела в главата си отново и отново.
Дали и как точно се движат събитията в първите месеци след 10-ти, как медиите общуват с властта и властта флиртува с медиите преди избори и след това, къде се скри църквата и защо религията като един от основните устои на дясното сякаш липсва от живота ни, що е ДС и колко надълбоко се е вкоренила тя в почвата у нас, как изобщо медиите създават митове и герои и ги развенчават след няколко години точно по обратния път... Всички тия неща изскачат от страниците - някои по-силно (като темите за досиетата и църквата), други - по-нарядко, но пречупеността им през погледа и личната/емоционалната ангажираност на безспорно най-уважавания медиен експерт у нас прави акцентите някак симптоматични.
Ще си позволя да нарека този сборник с публикации - анализи, коментари и интервюта с доц. Лозанов - „учебник по дясната идея“. Ще се учудите колко болка по загубената кауза може да прочетете между редовете на само шепа ситуационни анализи, и то писани в продължение на над 20 години.
Имам си причина да чета тази книга точно сега. Както и имах причина да запиша профил „Печат“ за висшето си образование, за да имам сигурни лекционни срещи с Лозанов и още няколко преподаватели в журналистическия факултет.
Вие също имате сериозна причина да прочетете „Мое дясно“ - идват избори, а някои неща вече са се случвали и не бива да се забравят.
Приятели (:
Навръх първа пролет излезе антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“.
Сега, с вдъхновяващото съдействие на участниците в Копнежа за корица – Атанас П. Славов, Елка Парушева и Надежда Коцева – ви представяме и илюстрираната версия. Тя, освен двете корици, съдържа пет изображения – дъгоцветно-фантастични до последното. 
Може да си я поръчате по същия начин както версията без картинки 
– посетете линка горе.
А ние търчим и фучим, и хвърчим – вкратце, готвим следващите ни издания…
Sony Xperia Tablet Z очакваме да се появи по магазините тази пролет и въпреки че компанията едва ли ще изпусне обещания срок за Q2, изглежда има някакво забавяне в доставките на таблета и вместо през април във Великобритания дебютът му е отложен за края на май. Това стана ясно от официалния сайт и онлайн магазин на Sony UK, където датата тихомълком беше сменена.
Както nixanbal.com писа преди няколко дни, доставките на супертънкия таблет Xperia Tablet Z бяха планирани да започнат на Острова между 12 и 15 април, но сега промяна в сайта показва, че това ще се случи между 28 и 29 май.
Месец - месец и половина забавяне едва ли ще бъде фатално, особено имайки предвид отсъствието на други нови модели в сегмента на големите таблети. Освен това Xperia Tablet Z разчита на няколко уникални качества, които, ако феновете са харесали, едва ли ще погледнат настрани. Става дума за изключително финия профил от 6.9 мм и водоустойчивия корпус с красив OmniBalance дизайн.
Разбира се, премиерната дата за таблета в България може да варира, като се надявам да не е много по-късно от края на май. А цената на устройството ще се движи около 500 евро - в зависимост от капацитета на вградената памет. Очаквайте скоро детайли за ситуацията у нас.
Всяка новопостроена къща в Ланкастър трябва да произвежда 1 kw.
Град Ланкастър в Калифорния е сравнително малък град, представете си го нещо като Русе. До неотдавна Ланкастър е едно по-скоро скучновато и неизвестно място, за разлика от Русе, който е прочут с редица феномени започващи с “о”, като обгазяване и обезлюдяване. От няколко години насам обаче, местната управа в този град oт далечния Запад се е амбицирала да го извади от анонимните редици на прованса, като го превърне в нещо, което нарича скромно Соларна столица на вселената. Логиката е желязна – Калифорния е едно що годе светло място със своите средно между 250 и 300 слънчеви днигодишно. Според последната регулация, инсталирането на соларни панели върху сградите става задължително.
Ето какво – постройките в града с размери над 650 кв. м. трябва да имат инсталирани мощности за производство на 1 kw до 1,5 kw, а селските имоти до 10 000 кв. м. трябва да са гарантирани с поне 1,5 kw слънчева електроенергия. Общинарите стягат проект, с който ще могат да изнасят произведената в повече енергия на съседни общини. Изглежда, че кметът Парис е взел присърце проблемите на планетата с климатичните изменения и изчерпването на ресурсите, тъй като в списъка с инициативи и проекти в които общината смята да се забърка четем още: всички новопостроени къщи да притежават LEED стандарт; всички новопостроени къщи да имат система за рециклиране на така наречената “сива” вода (тази, която излиза след пране, миене на чинии или къпане); използване на LED за уличното осветление, така че то да бъде изключено от националната мрежа.
повече на environment 360
Бизнесът с мобилни телефони на японците NEC очевидно не върви добре и след като миналата година намалиха очакванията за продажби, сега стана ясно, че компанията планира да продаде мобилното си подразделение. По-интересното в случая - потенциален купувач е Lenovo.
Смартфоните NEC и бездруго не са популярни в България, така че новината за това, че са решили да се разделят с бизнеса си, сама по себе си не е кой знае колко вълнуваща за нас. Когато вкараме и Lenovo в играта обаче нещата бързо стават интересни.
Lenovo е в преговори с NEC, които все пак се оглеждат и за потенциални купувачи в родна Япония, съобщава Reuters.
Lenovo е китайски производител на компютърна техника, смартфони и таблети, последните от които вече навлизат и на нашия пазар. Мобилните телефони с марката все още са концентрирани върху родния пазар, но Lenovo вече е дала заявка за световна инвазия. Така че евентуална сделка и придобиване на мобилния бизнес на NEC може да даде достатъчно сила на китайците да ускорят навлизането на нови пазари, включително по-масово в Европа.
А това е добра новина не само заради по-широкия избор, който бихме получили, но и заради изключително интересните смартфони на Lenovo, какъвто е супертънкият и метален Lenovo K900. Моделът от снимката горе има 5.5" Full HD дисплей, 13 МР камера и процесор Intel.
Днес кариерата е по-важна от парите - бездушно констатира лайтмотива на новите гангстери корумпирано ченге от филма. Клановата традиция в якудза с рязането на пръсти вече е демоде, в ход са белите якички.
Такеши Китано (тук режисьор, сценарист, актьор) е в топ форма, а освен великолепен монтаж и камера имаме и превъзходен саундтрак на Keiichi Suzuki. Всяка сцена на насилие е със специално подбрана хореография. Често присъстващите лъскави лимо-покриви, плуващи по асфалта са отснети брилятно. Сцената с прехапания език наприер, е отлежавала в главата на Китано още от училище.
Ако не си гледал 
