With the recent JetPack update and the no-yet-resolved-after-8-months issue around WP-Touch and displaying of the posts on Android devices, I decided to turn off WP-Touch (for now, I still hope they fix it at some point) and to rely only on JetPack for handling mobile rendering.

I have used WP-Touch for a long time (year++), I like its visuals and style (when it’s working), but I can’t accept the fact that it suffers from such severe bug and no developer is ready to step up and fix it. Yes, I know, Open Source, Free, blah blah, “this is how free software projects work” (or don’t work, in my case) but I still can’t accept it.

Please, don’t hesitate to leave a comment, if you still have issue with mobile rendering of this blog.

От известно време си мисля за разни промени по блога – нов дизайн и т.н.

Уви Елфа води твърде буен бохемски живот, за да го занимавам, а сама не мога.

Затова в прав текст:

търси се човек, който би седнал с мен  да ми помогне да направим разни промени по сайта

Пари няма, само добра компания (в мое лице :Р), бира  (или каквото пиете) и препоръка.

Ако ви се занимава с мен, свирнете по някой от познатите канали тук, FB, Twitter. :)

Откакто работя на сегашната си работа, почти няма седмица, в която да не съм на книжна премиера. Ще съм честна, понякога омръзва. Уморяваш се, мислиш си за приятелите ти, които са на купон на другия край на София и малко ти докривява. Но! После се заслушваш. В откъса, който четат, в думите, които казват – за автора за книгата. И ако си късметлия (поне малко) получаваш възможност да надникнеш в един друг свят, непознат на обикновените хора – този на писането, на създаването на завършен текст, на превръщането на набора думи, които се лутат в главата на някого в истинска книга „от плът и кръв“ (хартия и мастило, не знам правят ли се премиери на електронни книги?).

Ако никога не сте ходили на премиера на книга, силно ви препоръчвам да го направите, дори и да не обичате да четете. (Не че наистина вярвам, че има хора, които не обичат да четат).

Представянията на книги, срещите с авторите ти дават съвсем друг поглед не само към писането, не само към четенето, но и към книгата като тяло. Вече не е само хартия, мастило, лепило. Вече е труд, пот и вложени години. Дори най-тъпата книга се променя, когато чуеш авторът ѝ да говори за нея – не, не съм лесно манипулируема, пак можеш да продължиш да я намираш за тъпа, но поне да разбереш и да спреш да се чудиш защо съществува. Друг път, едва след като си чул авторът да говори за книгата си, разбираш защо трябва да я прочетеш. Понякога това си е любов за цял живот.

Има книги, които никога нямаше да открия, ако не бяха премиерите им.

Освен повод да се видиш със страхотните си приятели да смените малко книги, полети с бира, премиерите ти дават възможност за няколко часа да поживееш в същата вселена, да дишаш същия въздух като хората, чиито думи си дишал.

Хубавите неща, които ти се случват покрай премиери (в по-скоро хаотичен, отколкото хронологичен ред):

Да минеш през служебните коридори на Народна библиотека.

Да разкажеш на Богдан Русев, че си живяла в квартира, където и четирите съквартирантки сте имали копие от „Ела при мен“.

Да обясняваш на деца какво е „издателство“.

Да стискаш цяла вечер палци да прочетат любимото ти стихотворение…

Да изпратиш смс на 20 човека, че е супер важно точно тази вечер да дойдат на премиерата, на която си ги поканил.

Да отидеш на изложба, която много, ама много си искал да видиш, но все пак си нямал време – а премиерата е в същата галерия.

Да отидеш на изложба, без да си го планирал.

Изобщо, ходете по книжни събития – панаири, алеи, четения, срещи с автори, премиери. Хората там не са случайни. Местата не са случайни. Книгите, о, книгите никога не са случайни.

И затова, неслучайно, след всяка си малко по-различен човек. Малко променен. Малко   по-богат на емоции, преживявания и думи.

A колкото и да е скъпа една книга (която всъщност никой не те кара да купуваш), това е безценно.

Текст от блога на Мила Ташева 'The Reading Room'.

Изключително минорно настроение лъха от “Тихото слънце”на Петър Денчев. Не само от корицата, не. Светът, който рисува младият автор, надминава по бруталност описваните в класическите антиутопии като “1984″, “Прекрасният нов свят” и “Ние”. Светът, в който ти забраняват да говориш и да чуваш, вече е лишен от всякакъв смисъл.

В книгата всъщност се говори. Говори гласът на един унищожен, изпарен човек, който е успял по някакъв странен начин да се запази и да звучи невидим и отчетлив дори след като тялото отдавна е престанало да съществува. И този глас разказва за раждането на диктатурата, когато едно по едно правата на хората са отнемани и заменяни от илюзорно щастие. Разговорите са забранени. Забранено е да се издават звуци. Забранено е да се слуша. С тапи в ушите е най-добре. Държавата ще създаде нова система от общуване със знаци, която да замени компрометирания език. Онези, които не се подчиняват, изчезват. Ако има такива. Всъщност става ясно, че такива няма – единствено героят, който разказва, е някаква нищожна съпротива в този безумен свят. Толкова нищожна, че е обречена на забвение.

Самият автор сякаш няма претенциите да е написал антиутопия, макар че книгата буди именно такива асоциации. Тя има обаче една съществена слабост – бедна откъм сюжет, основната й роля е да предаде авторовите размисли, облечени като роман. И тук идват проблемите, защото липсата на силен сюжет, на пълнокръвни герои, на нещо, което да те грабне, се усеща много осезателно. А че оставя неприятен вкус в устата, оставя – прекалено много мрак, прекалено много диаболични картини и самовглеждане от страна на героя-”глас”.

Български опит за антиутопия – окей. И все пак, можеше да бъде далеч по-добре, ако авторът си беше дал труд да напише истински роман. Монологът, който имаме тук, сам по себе си не е достатъчен за иначе добрите послания да разтърсят читателя.

Публикувано от Жоро

ОТ КАКВО ИМАМЕ НУЖДА

Ами… имаме нужда от ВАС! Имаме нужда от вашата ангажираност. Ние сме малка група хора – нямаме финасиране от държавата, от ЕС, от чужбина… справяме се само със средствата, които вие отредите за нашата работа. На първо място най-много ни трябват финикийски знаци. Но ако изпитвате някакви съмнения, или просто предпочитате да дарите материално, молим, разгледайте долния Списък с най-необходимото:

ХРАНА

Имаме постоянна, несекваща нужда от храна. В случай, че искате да дарите по-голямо количество – свържете се с нас! Купуваме в голям мащаб и имаме големи отстъпки по борсите.

За големитени трябва преди всичко количество – каквото и да решите да донесете, изберете по-евтиния вариант. Така ще можете да купите повече. Изберете марките на Lidl, METRO, Billа – те са евтини и безопасни.

За бебетатаобаче търсим качество – имаме огромно количество мъници, а за тях е особено важно да бъдат хранени добре в първите месеци от живота им. Ние сме единствения приют в града, който приема кутрета – нуждата от качествена бебешка храна е остра. Дарявайки бебешка храна дарявате здраве на бебоците в приюта.

КЪЩИЧКИ

Колкото повече – толкова по-добре! Нови, ползвани, самоделки – каквито имате, такива приемаме. Къщички ни трябват постоянно, тъй като се износват бързо. Ако решите, че искате да подарите подслон за нашите хайвани, имате възможност направо да им поръчате нова:

Това е модел къщичка, който ни е много удобен. Има навес, за да не се мокри, а и могат да се наредят плътно голям брой.
Всяка къщичка се прави от една кофражна плоскост (от импрегниран шперплат). Цената им е 110лв.
Можете да поръчате къщичка за нас на Евгени: 087 86 022 12 Плаща се на него, а той ги прави и докарва до нас.
Евгени е човек, който много пъти е карал буса доброволно в чужбина, който е бил приемен стопанин на кучета от приюта, който наистина го е грижа и ще ги направи както трябва. Можете да бъдете спокойни, че ще направи най-доброто за нашите хайвани.

ПОСТЕЛКИ

Хавлиени кърпи, чаршафи, леки одеала, кучешки постелки и т.н… – имаме постоянна нужда от тях! Не ни вършат работа килими, матраци, юргани. Чудесна работа вършат кърпите от магазините на килограм.

 ЛЕКАРСТВА

Клиниката ни работи на пълни обороти, лекарствата се харчат с огромна скорост и имаме постоянна, наистина несекваща нужда от медикаменти. Ще намерим употреба на абсолютно всичко. Това тук са списъците с хуманните и ветеринарните препарати, които се ползват най-много.

Нещата, които можете да вземете от хуманна аптека (ние купуваме от склад, на едро):

• Кислородна вода,  Браунол, Спирт;
• Хирургични ръкавици (размери S и M);
• Трихомонацид;
• Азитрокс Терцеф, Доксициклин ;
• Игли (18G, 20G, 21G), Абокати (жълти, сини и розови);
• Марли (и стерилни и нестерилни),  Лигнин;
• Хартман банка, Рингер,  Физиологичен разтвор,  Глюкоза 5%;
• Системи (всякакви размери).

Ветеринарно-медицински консумативи  и лекарства
(Молим, ако желаете да вземете от тях – свържете се първо с нас! Така ние ще можем да поръчаме най-спешните в борсата, а вие да платите (част) от сметката.)

• Стероидни и нестероидни противовъзпалителни: Dexamethasone 0,4%; Rimadyl inj; Depedin inj; Tolfine inj; Prednivet tabl
• Ваксини: DP, DHPPi, DHPPiL, DHPPiRL
• Обезпаразитяващи: Panacur, Drontal puppy, Azipyrin, Cestal, Drontal, Caniverm и т.н. Външни: Тапилан, неостомозан, ектомин, Spot on, Ivermectin – примерно Cevamec, Ivomec
• Антибиотици: Synulox, Baytril, Marbocyl, Shotapen (с депо!), Lincospectin, Depomycine, Gentamicin, Trisulfin, Metronidazole, Norodine
• Упойки: Atropin (за премедикация) , Xylazin, Ketaminol, Diazepam, Zoletil
• Кръвоспиращи: Pharmacynon или Dicynon
• Противоповръщателни: Degan, Quamatel, Vetacid
• Добавки: Vitamin C, Ca-borogluconat, Catosal, Injectavit, Calo-pet паста, BeNeurin.

ДРУГИ

Други неща, които са ни много нужни:

• Дезинфектанти за под и повърхности – deconex, decosept, Hibiscrub=Hibitan – изобщо всичко, което съдържа хлорхексидин глюконат.  За кожа – Hibiscrub, Braunol
• Почистващи и дезинфектиращи препарати за фермерската и хранителната индустрия – всякакви;
• Сгъваеми клетки и транспортни боксове (нови и употребявани);
• Гориво и помощ с ремонта на буса и фордчето;
• Стоителни инструменти и материали (мрежи, плоскости, ламарини, дървен материал, чакъл, пясък);
• Офис консумативи (папки, хартия, тонери, офис-машинария);
• Работно облекло и галоши.

АДРЕС

Можете да ни донесете даренията направо в приюта всеки ден от 10 до 16 часа.

В близост до приюта има спирка на автобусна линия №90 /Малашевци – Бухово, график на линията, маршрут на линията/

От спирката до приюта има 5-10 минути пеша.

Вижте в Google Maps:
ГОЛЯМА КАРТА

Ако нямате възможност да дойдете до приюта – можете да ни оставите своето дарение на адрес: София 1156, кв. Лозенец, бул.Джеймс Баучер 23, за АРС

(това е офис сграда с 24-часова охрана, чиито собственици ни правят услугата да поддържат наша поща при тях)

ВАШАТА ПОМОЩ СПАСЯВА ЖИВОТ!

Периодично различни неща стават свръх-модерни. И често това са съвсем обикновени неща, изработени от евтини материали – като например последните няколко години пирамидките или пластмасовите бижута.

Този пластмасов гердан беше на баба ми Офелия и датира от началото на 70-те години.

След като закрих другия блог, ще се наложи тук да разказвам всичките сантиментални истории, които знам.

Като тази история, за която се сетих докато се разсънвах тази сутрин.

Действието се развива преди около 20 години, момиче на 16 срещнало момче на 17. Те бързо се сприятелили и започнали да излизаме заедно – и да правят всичко, което приятелите правят заедно: ходили на кино, на купони, разглеждали музи и галерии, излизали за по бира…

И тогава изневиделица момчето казало на момичето, че не може да се виждат повече, защото той започвал да я харесва прекалено много и тъй като е евреин трябва да се ожени за еврейка – такива били традициите в неговото семейство и не можел да разочарова баща си. А момичето от нашата история не била еврейка и така всичко приключва.

Момичето разбира се натъжило много. Всъщност тя харесвала момчето, но не предполагала, че и той също я харесва, за това се радвала на приятелството им и се наслаждавала на компанията му. Момичето никога не предполагало до онзи момент, че може да се окаже толкова изоставено и самотно, само защото е християнка. Тя се опитала да му обясни, че са прекалено млади за брак така или иначе и че могат да останат поне приятели, но той отказал.

Минали много години и момичето пораснало и се превърнало в жена, която имала много и различни по цвят на кожата, религия и сексуална ориентация приятели и никой повече не я отблъснал само защото е бяла, хетеросексуална християнка.

Един ден тази млада жена се запознала покрай службата си с мъж на годините на баща си с когото обаче имали много общи неща и бързо се сприятелили. Така един ден нейният нов приятел й споделил, че се притеснява за сина си, който ще се жени. Бащата вярвал, че избраницата на синът му е тотално неподходяща за него и бил сериозно загрижен за щастието му. И тогава той й каза, че би искал синът му да бе избрал за съпруга някоя жена като нея. Тя се усмихнала и казала нещо забавно, за да развесели приятеля си. Тогава той й показал снимка на сина си. Мъжът на снимка бил изгубил момчешка си невинност, но все още пазел гордата осанка и красивите черти на момчето, което тя някога тайно обичала и наричала свой приятел.

Иронията на живота – не е ли убийствено добра?

Нищо никога не е подредено. Животът ти не е праволинеен, котката не е послушна, бойлерът понякога загрява по-бавно. Междувременно, нямаш идея какво се случва около теб или вътре в теб. Нищо никога не е подредено.

Правиш планове под общата идея, че ако направиш достатъчно много, статистически някои от тях ще се изпълнят. Живееш хаотично, както подобава на балканския ти произход и бохемската ти душа. Не спираш на едно място, не изчакваш до утре, не се сдържаш да кажеш директно нещо, което е осенило поразхвърляния ти ум.

И всъщност, така е по-хубаво. Подреденото е стерилно, скучно и бездушевно. Най-хубавите неща в живота не са подредени и не биха били същите, ако някой реши да ги подреди. Ти плуваш в хаоса, радваш му се, губиш се за малко в него, за да се намериш по-цяла и пълнокръвна. Не разбираш хората, които подреждат бюрата си на излизане от офиса.

Да, понякога малко подреденост ти липсва. Да, често ти се иска да знаеш какво ще се случва с теб след месец или година, кога ще спре да ти липсва нещо, което чувстваш за изначално твое. Но истината е, че нищо никога не е подредено. Най-забавните, най-вкусните, най-магнетичните и най-любимите неща и хора са неподредени. И понякога така трябва да бъде.

Вдъхновено от стерилната чудатост на The Art of Cleanupот Ursus Wehrli.

Постът Неподреденое публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.

книгите от сорта на “Тайните на …” никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах

през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал “Размисли за умерения живот” – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, “правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване”

към “яж по-малко” тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес

вдигане на тежести– тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)

още за книгата – в Kafene.bg

този уикенд в Благоевград се провежда страхотно събитие за предприемачи StartUP@Blagoevgrad

както се и предполага за подобно събиране – всички леции са вдъхновяващи, насочващи, даващи отговори. аз лично съм голям фен на Христо Попов и макар да съм го слушала, отново много ме впечатли. основното от Христо: 90% от хората в залата няма да успеят. само 3 от всеки 10 бизнеса успяват да оцелеят повече от 3 години. само 1 от тези 3 успява да оцелее 5. но си заслужава. трябва да сте луди, за да правите бизнес. трябва да сте със силно его, защото то е двигателят. още от Христо:

много любопитен друг коментар на Христо: ако всички 500 умни млади, обучени хора, които днес работят например за кока кола или други големи мултинационални брендове, се прехвърлят още днес, с цялото си познание и ентусиазъм в български фирми, започнат свои проекти, свързани с био земеделие или други не вредни за човека и човечеството неща, България ще се оправи само за няколко години

следващата много впечатляваща лекция беше на Крис Георгиев, който говори против образователната система, училище и университет, които правят всичко възможно, за да смажат желанието за различност, ентусиазма и творческото мислене у децата. напълно споделям и неговата гледна точка, надявам се да качи скоро презентацията си

моята тема беше изкуството на това да стартираме бизнес без външен капитал. силно вярвам, че това е верният път. и Христо го каза “С колкото по-малко пари стартирате, толкова вероятността да успеете е по-голяма”. за да се случат правилно нещата, отвъд идеята и самият продукт, има доста още, което често остава извън фокуса на бъдещите предприемачи:

• мислене, планиране кое как (не дебел бизнес план, но задължително начертаване на основните пътища);
• сметки – изключително важно е да се смята добре и да не се изпуска нищо – заплати, осигуровки, данъци, патенти, техника, маркетинг … ;
• вяра в себе си, позитивно мислене и щедрост;
• използване на всички налични възможности, които дебнат отвсякъде;
• възползване от всичко безплатно, рязане на всичко, без което може.

и още и още … презентацията ми е тук
още за StartUp@Blagoevgrad – тук

поздравления за целия екип на StartUP Благоевград, чудесни млади хора, които случиха това събитие. залата беше пълна с ентусиазирани, красиви, умни млади хора. ако всички те останат и правят бизнес тук съм сигурна, че за България има бъдеще.

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имотме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. Скалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

такива стават работи понякога
за хляб отиваш и се озоваваш
на трийсет километра от созопол
преди да си разбрал че тръгваш
или за бира-две и лафове по пейките
а си намираш карамелов дъх
и дълги хладни пръсти карамелови
и кремав цвят и черен
с къна поръсен млечен шоколад
и поглед пак от карамел
и силует от сладък марципан
и захарно-лимонов глас
тихо казващ някои малки неща
и дъжд по капандурата отвън
приисква ти се само да опиташ
накрая не отхапваш а оставаш
щастлива мравка с вплетени мандибули









  Манол Глишевв “Кръстопът”.