Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Framespotting: G.I. Joe: Retaliation (2013)

$
0
0

ОК. За да бъда напълно честен с вас, ще ви споделя нещо. Аз харесах „G.I. Joe: The Rise of Cobra“, ок? Ок? ОК?! ОК. Факт е, че помня точно 2 кадъра от въпросното заглавие, но това, което не съм забравил е, че предишният G.I. Joe носеше със себе си стабилна доза забава, неподправена, по детски. Дали и вие сте останали с това впечатление, това вече зависи от вас, вашите предпочитания и нагласа.

„G.I. Joe: Retaliation“ излиза (приблизително) четири години след предшественика си, Скалата и Брус Уилис са вътре, а аз няма как да бъда по-малко заинтересован. Дори, май, до колкото си спомням, не съм му гледал и един трейлър. Но! аз си харесвам добре направените екшънчета и ми трябваха точно две положителни ревюта да прочета и някак си успях да се хайпна до небето и обратно, така че отидох на прожекцията с нагласата да си прекарам добре.

G.I. Joe: Retaliation (2013)

Филмът започва с Джотата, които трябва да влезнат в строго охраняема от северно корейската армия зона, защото. Вършат там каквото вършат, разсейват неподозиращите и най-вероятно невинни корейци като им гърмят порцелановите чаши за чай с пушка, от която африканските слонове бягат в паника и се изнизват като американски герои (каквито те, разбира се, са). Викам си „Добре. Започваме с динамика още в началото. Не ни занимават с предистория от предната част. Супер!“ Следващата мисия е в Пакистан, където Джотата трябва да обезопасят и вземат някаква ядрена бомба, защото. Там Джоджата вече почват да скачат, да раздават юмруци, да се стрелят и кривят куршуми (точно така, curve the bullet ама го ползват точно един път!), а едната ми вежда започва въпросително да се надига. Имаме кадри, в които нашите стрелят, но кадри, където лошите умират подозрително липсват, а в редките случаи, когато такива са налице, двата кадъра са странно разделени и сякаш са се наговорили да не работят заедно. Викам си „ОК. Това е едва 10-15тата минута на филма и е просто за загрявка. Епиката тепърва предстои.“ И така започна моето приключението в търсене на забавното при „G.I. Joe: Retaliation“.

Ей там някой каза „сюжет“! Сюжет ли? Не бъдете глупави, това е филм за пластмасови играчки, чиито канони забраняват да има развитието на персонажи (изключение на един) или някакъв смислен плот. Президентът не е президентът. Джотата всички ги мразят, накрая всички ги обичат, а Кобра (това е лошият) е много ядосан, защото уж е спал през последните четири години, но всъщност е бил буден. Не, не, не, не питайте. Сами ще разберете. Евентуално. Също така мога да бъда ужасен и да ви кажа, че има и „Mortal Kombat: Annihilation“ тип туист, а мога и да не ви кажа това.

G.I. Joe: Retaliation (2013)

Когато някой ви каже, че Скалата им е любимият им актьор и нямат търпение филмът да излезне, защото той е вътре, то в този момент установявате, че и вие вече не гледате на него като бивш кечист с дървен поглед и още по-дървено тяло. След което, естествено, би трябвало, надявам се, стигате до логичното заключение, че не гледате на Дуейн „Скалатааа“ Джонсън по никакъв начин, при което получавате 5 точки от мен. Ето ги! 5! Това, което се очаква от него, той доставя. Гледа лошо, насочва пушката в правилната посока (или монтажистът се грижи това да изглежда така) и общо взето е татуирано як. Толкова е як, че се поти само като стои на едно място. Сигурен съм, че истинският г-н Джонсън не изпитва чак такова физическо затруднение да прави каквото и да е, но представете си, моля ви, какво му е на Блокадата (или Блок а.к.а. персонажа, който Скалата играе), когато ходи до магазина… или други места.

Също така играят и някакви други хора.

И Брус Уилис.

G.I. Joe: Retaliation (2013)

И Бюнг-Хун Лий. Ах, Бюнг-Хун Лий. Този красив, красив дявол, чийто талант е напълно пропилян и който ако не ми беше любимец, щях да му се изсмея в очите на желанието му драматизира героя си. Но разбира се, той е прекрасен. И е нинджа. При това бяла. И дори в нинджа-костюма си е по-привлекателен от водещия женски персонаж, който се играе от Adrianne Palicki. Дори се и съблича в някакъв момент, с което нашата мома не може да се похвали, така че много точки за г-н Лий. И спирам да гийквам.

На режисьорското столче седи Джон М. Чу, който преди е снимал музикални клипове под формата на игрални филми – Step Up 2 и 3D, епиката за Джъстин Бийбър и прочие. Филмографията му предполага, че Джон М. Чу трябва да разбира от ритъм, движение в кадър, движение на камерата и цялостен усет за пространство, които са си предпоставки за добър екшън филм, че дори позволяват и малко визия. Имаме две опции в момента – или да заложим, че филмовите студиа са го държали изкъсо и не са му дали никаква свобода, или че г-н Чу просто не може да снима екшъни (или каквото и да е). Залагайте, защото филмът не може да се похвали с нито едно от изброените качества. Действието в „G.I. Joe: Retaliation“ е сковано и дървено, с почти никаква динамика, еднообразни престрелки и цялостна липсва на оригиналност и визия. Изключение (донякъде) е нинджа схватката по скалите, но както навън в момента купести сиви облаци са барикадирали небето, напълно не наясно с факта, че вече сме почти април, така и само една сцена пролет/филм не прави. Както Дюк (Тейтъм) може да е добър с пушката в полеви условия, но хване ли джойстик на конзола да е пълен бездарник, така и Джон М. Чу май трябва да си снима само музикалните клипове и да остави всичко останало настрана. Включително и 3D технологията.

G.I. Joe: Retaliation (2013)

И така 110 минути, които се изнизват прилично бързо, защото постоянно нещо незначително се случва и постоянно Джотата се опитват да изглеждат яки, и готино, и да впечатляват, но явно малкото момче в мен е пораснало поне малко, защото не беше впечатлено. Или може би трябва наистина да си отраснал с въпросните играчки, анимациите покрай тях и всичко останало, с което малките американчета най-вероятно са обливани всеки ден. Но по нашите ширини не сме, уви, така че ще трябва да чакаме да пуснат по екраните нещо универсално, нещо с романтична жилка, нещо с любовен характер. Нещо като „The Host“. Ха!


Мария Куманова: brain restart

$
0
0

за необходимостта от редовно рестартиране на мозъка.

сега веднъж това няма да е проза (ако това ти се четеше, и на мен това ми се пише, но ще е по-натам), но имам чувството, че обикновеният човек рядко се сеща сам да си рестартира мозъка. рестартирането се случва насилствено – когато вече няма накъде. например при земетресение, смърт в семейството, кофти заболяване (собствено или на близък човек), лична драма от голям калибър и така нататък. изведнъж, хей така, се сещаме, че хората всъщност сме добри създания (някои много) дълбоко в себе си, че имаме ограничено време да изживеем всичките емоции, които искаме да изживеем, че обичаме някакви хора, пък те не го знаят, че не сме достатъчно добри с близките си, че нещата всъщност могат да протичат много по-спокойно и безболезнено.

призивът ми е: рестартирай редовно мозъка си, преди да почне да се гаси сам!

какво се случва, когато това не се е случвало от известно време? каквото и с техниката – хубавата българска дума “забатачване”. започваш да се изнервяш прекалено много за прекалено малки неща. да се ядосваш, да тряскаш врати, да обвиняваш други хора вместо себе си или като цяло да обвиняваш, да слагаш вина върху нещо или някого. да обръщаш прекалено много внимание или изобщо някакво внимание на факти, хора и събития, които изобщо не трябва да те вълнуват. да ти се виждат като проблеми дори най-малки неща. да концентрираш цялото си внимание около една област и да й придаваш огромно значение (e.g. ако не се справя с това интервю, всичко е загубено), като всъщност нещата са комплексни. да не виждаш изход. да имаш нужда от хиляди неща, случващи се наведнъж, за да си (мислиш, че си) щастлив.

докато всъщност…

можеш да си щастлив от нищото.

защото да, нищо не е.

но нищо е.

you should be higher…I’ll take you higher. идвай с мен, come или да идва 12-ти май.

начини да рестартираш мозъка си include but are not limited to: планина, уикенд извън града или просто вечер, в която всичко си е на мястото, употреба на субстанции по твой избор и/или мой съвет, медитация, оргазъм или с две думи всичко, което не добавя мисли, а отнема. тоест отиването на кино рядко е решение.


Вера Гоцева: paulin brothers // nikon f5

Еленко: Цензура за мъртвите

Кристина Станинска: Календар Април 2013

$
0
0

Aprill Wall copy

Прогнозата за времето през следващият няколко дни,  ме подсети   с какво свързвам месец Април. Свежа зелена  трева  и  пролетни дъждове.  За това в календара за Април намериха място поляна с цветя, бели облаци на синьо небе и лек пролетен дъждец. Бях сложила и две котки, но те изглеждаха толкова не на  място в дъжда, че трябваше ги приюта на топло и сухо местенце и ще ги представя в някое друго проектче.(...)
Прочети още Календар Април 2013 (42 words)


CC tin4e for One Krisi On The Web, 2013. | няма коментари | Post tags:

Точица - блог за образование без принуда: Намерен МЕЧО

$
0
0
Внимание! Намерен е Мечо в района на Народния театър. Ръст: 22 см 5 мм. Облечен е в синя дрешка с избродирано сърце. Понастоящем за него се полагат всички грижи (както е видно от обявата), но ако собственикът се тревожи, моля да ни пише!

Никола Балов: Макс Телеком може да пусне LTE мрежа до края на годината

$
0
0
Макс Телеком може да пусне LTE мрежа до края на годината

Макс Телеком може да се превърне в първия телеком оператор в България, който ще пусне комерсиална LTE мрежа, пише в-к Капитал. Собственикът на настоящия WiMax доставчик планира да продаде мажоритарен дял от компанията и очакванията са още през октомври новият собственик да предложи услуги от ново поколение.

Припомням ви, че още в края на 2011 г. три компании получиха от Комисията за регулиране на съобщенията лиценз за изгражане на мрежа за мобилни услуги. Сред тях са Булсатком, непознатата 4Джи Ком и Макс Телеком. От Булсатком също се размърдаха наскоро, а преди дни Макс Телеком най-после са успели да платят половината от 30 милиона лева за своя лиценз. 

Плановете на собственика Красимир Стойчев сега включват продажба на над 50% от телекома, като новият собственик би трябвало да стане ясен до месец и дотогава да бъде внесена и останалата част от сумата, коментират в Капитал.

"Не говорим по никакъв начин за пети GSM, а за първи LTE оператор", казва пред в-к Капитал Красимир Стойчев, заявявайки сериозни амбиции Макс Телеком да е първата компания с мрежа от ново поколение в България. 

Същите са плановете и на Булсатком, които също до края на 2013-а трябва да пуснат услуги за крайни клиенти, но тепърва предстои да разберем какво ще се случи. Пазарът у нас във всеки случай сериозно ще се раздвижи.

Йовко Ламбрев: Paris Spring


Антон Терзиев, movies.bg: The Blind Swordsman: Zatoichi

$
0
0
The Blind Swordsman: Zatoichi

ZatoichiИ със широко отворени очи, аз пак нищо не виждам. The Blind Swordsman: Zatoichi (2 награди във Венеция ’03 – за режисура и на публиката; Торонто ’03 – Наградата на публиката) се базира на стара легенда(името фигурира в японското кино от 62-ра) за странстващ сляп лечител, увличащ се по хазарт, със скрит наказващ "лошите"меч в бастуна. В приютилото го поредно градче, солидарността му пресичат две "порцеланови"гейши, жадуващи мъст за убийството на родителите си - повод хирургически прецизното острие на легендарният, изрусен Затоичи да тръгне на хуманитарна мисия. large_zatoichi_blu-ray_5Въпреки че има събираща двата края кулминация в духа на комунистически преврат, между силно разработения характер на честолюбив, обслужващ феодала ронин(Таданобу Асано) и харизматичния за бедните лечител (тази дума все я асоциирам с Дънов и дъновизма), сюжетът е преди всичко подчинен на формата. В противовес на реалистичните схватки, шуртящата навсякъде кръв, Китано е настоявал CGI "самураите"да я представят, като "пръснат от вятъра вишнев цвят". Хумористичната нотка е осезаема. Симпатичен е образът на въобразил си, че е самурай местен донкихот, който с копието си галопира като муха без глава. Заиграващ се с духа на западния уестърн, коренът на злото е системно и методично изкоренен до най-малката матрьошка, а с безапелационна си младежка театралност, модерният мюзикъл-финал, ала К. Саура, действа като бурните аплаузи след края на всяко едно добро представление.

Веселина Вълканова - Медиа дизайн: Марки и дизайнери

$
0
0

Списание Graphic Design USAизбра "любимите логотипове на последния половин век" - произведения на дизайнери като Пол Ранд, Милтън Глейзър, Алън Флетчер, Масимо Винели, Реймонд Лоуи.

Никола Балов: Apple патентова дизайн на смартфон с огънат дисплей

$
0
0
Apple патентова дизайн на смартфон с огънат дисплей

Огънатите дисплей ще са масови в мобилните устройства само след някоя и друга година и освен подготовката на Samsung с Youm, в лагера на Apple също личи, че се стягат за дисплеите на бъдещето. Компанията е патентовата дизайн на смартфон с огънат около корпуса му дисплей, който може да предствя съдържание едновременно от двете си страни. 

ipodnano

Скицата много напомня плейърите iPod nano отпреди няколко години, които също имат такава форма, но сега говорим за устройство, чийто корпус на практика е екран. С този дизайн някой бъдещ iPhone ще предлага на потребителите възможност да преглеждат повече съдържание или например да споделят снимки с група приятели едновременно от двете страни на телефона.

Възможно е подобен тип дизайн с огънат дисплей да има и часовникът iWatch, който очакваме от Apple по-късно тази година. 

И все пак патентът си е просто патент и не означава, че следващият или дори по-следващият iPhone ще се възползва от него. Имайки предвид, че Samsung работи усилено в посока огънати дисплеи, интересно е да видим дали в бъдеще този или друг подобен патент на Apple няма да им се изпречи на пътя.

Свилен Милев: НРБ на КТБ

$
0
0

KTB_Spekulanti

Дори една невзрачно изглеждаща банка, като тази, може да бъде нещо много опасно за цялата държава.

“Капитал” са написали очерк, който хвърля доста светлина върху обществената тайна, че Цветан Василев (ака Борат) е налапал половин България.

Преди 10-тина години е получил няколко стотин милиона от държавни фирми на нисколихвен депозит. Започнал е да ги развърта, като си е отпускал кредити сам на себе си и с ресурса е изкупувал безброй бизнеси, медии и задници на политици. Според слуховете вече държи бТВ и Пиеро 97, изкупени чрез кредити от Краси Гергов.

Текущите му активи от 9.7 милиарда са около 12% от БВП, което в една бананова република го прави пожизнен цар с право да посочва и отзовава депутати, съдии и цели правителства. Цветан Василев има само един реален конкурент – мутрогрупировката ТИМ. Не знам дали е по силите на Плевнелиев да му окаже някаква съпротива.

Дейността на КТБ е строго табу за всички политици и медии, но беше споменавана веднъж-дваж месечно от “Капитал”, което бе достатъчно да вкара Иво Прокопиев в черния списък на Пеевските медии. Сега атаката е фронтална и статиите са изчерпателни, защото е започнала медийна война и нещата са доста живот и смърт.

От едната страна на фронта е полу-плурализма на “Икономедия”, а от другата – пълният медиен контрол на Василев-Пеевски. Ножът е до кокъла, а кокъла е твоят личен гъз, драги зрителю.

 

Пейо Попов: Weill, Brecht, Kubrick

$
0
0

Иска ми се да можех да гледам неосъществения филм на Стенли Кубрикза немския джаз от преди и по време на войната. Това е период, който ми е много интересен и го свързвам предимно с Kurt Weill и Bertolt Brecht, създали не само музиката към „The Threepenny Opera“, но и много други джаз-стандарти. Потърсих как са се развили някои от най-известните произведения на Kurt Weill и си харесах това:

Mack the Knife

Може би най-известната песен от „Опера за три гроша“. Аз я харесвам най-много в интерпретацията на Louis Armstrongи когато съм в добро настроение я изпълнявам в стил „музикално куче“. От множеството вариации ми хареса с нещо по-различното изпълнение на Marianne Faithfull.

Lied von der Unzulänglichkeit menschlichen Strebens

Бертолд Брехт ми е изключително интересен заради начина по който изразява политическите убеждения в творчеството си. Не знам как най-точно да преведа „Unzulänglichkeit“ в „Lied von der Unzulänglichkeit menschlichen Strebens“. Може би „недостатъчност“, може би е „напразно“ – интерпретацията на текстасе променя значително. Горното е изпълнение на самия Брехт и може да ви даде по-добра идея какъв е оригиналния замисъл.

Pirate Jenny
Още една песен, която показва пристрастията на Брехт към подтиснатите, а може и да се приеме като феминистка. Изпълнението на Ute Lemperми харесва най-много, но немският оригинал разкрива за една по-унизителна позиция на героинята, която не само чисти, но и се предлага на гостите на хотела – най-близко е до него е Lotte Lenya. Сред джаз изпълнителите Nina Simoneизглежда е най-харесвана, а Dresden Dollsи Amanda Palmer правят една много по-шумна версия.

Speak Low, September Song
Контраст на „Fucking“ Palmer e внимателното изпълнение на Speak Low от Sarah Vaughan. Друга такава тиха песен е September Song, чието любимо мое изпълнение е на Lou Reed, но ми беше хубаво да чуя как я пее и Anjelica Huston.

The Young Gods play Kurt Weill
Тези швейцарци не са за всеки вкус, но на мен ми допадат по няколко причини. Една от тях, е че имат и цял албум с кавъри на Weill:

Само няколко причини, защо щеше да е много хубав филма на Кубрик.

Голямата снимка, Дневник: Кафе по италиански – след едно направено предожение на кулата "Сан Марко"във Венеция

$
0
0

Някъде по пътя между кристалните води на езерото Комо на север, до прашните руини на Помпей на юг, покрай зелената шир на тосканските лозя, зад величествената фасада на "Св. Петър", сред именитите творби на Бернини и Брунелески се носи нежен аромат на италианско кафе, вкусни каноли и пресен босилек. Това е сърцето на Италия. Сърце, чийто ритъм може да се усети само по малките, романтични и тесни улички, закътани далеч от иначе кипящия с живот град. Италия – страна с хиляди лица, пълна с чудеса....

Кръстопът: Ина Иванова: Оня вятър

$
0
0



  Привечер с кратко изпъшкване той излиза пред къщата. Мълчи си. Чака да излезе вятъра – объл като дамаджана и чуплив като изхабеното острие на първия му нож. Седи си. Ставите му пукат, свие ли пръсти. Езикът му залепва за небцето. Падне ли слънцето, тютюнът леко започва да нагарча, сякаш зима му е влязла в душата.
  Колкото повече време минава, толкова по-малко вярва на спомените си. Опипва ги по навик, както с десен крак неловко се тършува в ляв пантоф. После ги пуска да походят. За какво са му в това село, в което даже кръчмата работи само през лятото?
  Вместо тях идват историите. Никой такива истории не е разказвал! Малки са като мравките под пейката му, а имат сила да повдигнат слънцето.
  Тогава слиза оня вятър – с хората и миризмите си, с гласовете им. Острието му дълбае точно под пъпа и той започва да забравя. Първо селото. После всички жени - даже онези, за които хитро и наужким е мечтал. После собствената си.
  Само историите му остават – да ги премята из устата си.
  Мълчи си и бавно пие забранения тютюн – няма вече кой да натяква вредите му.
  Не е самотен. Не е, ви казвам! Ако го питате, ще изграчи с отвикналия си глас:
  - Научи се да живееш сам. Помага.
  И ще се заслуша.


Ина Иванова




Ина Ивановав “Кръстопът”.
Ина Иванова в DICTUM.


LeeNeeAnn: Приятел и враг…

$
0
0

Най-добрият приятел
и същевременно най-лошият враг на всяка жена,
е богатото й разностранно въображение!

Никола Балов: Появиха се снимки с камерата на Nokia Lumia 520

$
0
0
Появиха се снимки с камерата на Nokia Lumia 520

Не е сензация да видим снимки от поредния камерафон, при това такъв не от най-висок клас, но в случая Nokia Lumia 520се явява най-евтиният смартфон с Windows Phone 8, който финландците подготвят за тази пролет. Така че появилите се във Flickr кадри с 5 МР камера на модела заслужават вниманието ви, стига да ви е интересно на какво ще бъде способна камерата на най-достъпния смартфон от Nokia. 

Снимките са били качени във Flickr от потребителя thai_qvи там можете да ги разгледате в по-голям размер, но ето няколко от по-интересните кадри и тук. Като за 5 МР камера с бленда f/2.4, която няма да претендира за блестящи резултати и дори не използва оптика Carl Zeiss, Lumia 520 се справя съвсем прилично. 

Припомням ви, че Nokia Lumia 520 ще се появи на пазара тази пролет на цена от 139 евро, а за толкова ще предлага 5 МР камера, 4" WVGA дисплей, двуядрен процесор на 1 GHz, 512 MB RAM, 8 GB вградена памет + microSD слот и Windows Phone 8. 

Nokia Lumia 520 camera05

Nokia Lumia 520 camera03

Nokia Lumia 520 camera06

8581395409 b4cc4bd1f7 c

8582496284 b468789bc1 b

Никола Балов: Ревю на HTC One

$
0
0
Ревю на HTC One

Малко повече от месец след премиерата в Лондон новият смартфон от висок клас на HTC е при мен и е време за голямото ревю, в което ще ви разкажа за всички акценти от възможностите на One и личните ми впечатления от двуседмичната ми работа с него. С HTC One производителят залага на най-мощния хардуер, нов софтуер, залага на иновациите и този път обещава да говори на висок клас за всички качества на смартфона си. Дали впечатляващият нов модел ще успее да открадне по-голямо парче от пазара и дали при подходящата маркетингова стратегия One има потенциал да се превърне в новата звезда, моля, четете в ревюто нататък...

Метално тяло – назад към корените

HTC са една от няколкото компании в бизнеса със смартфони, които очевидно плащат на своите дизайнери. И освен внимание към детайла, при моделите на този производител винаги личи стремежът към предлагане на нещо ново и различно от предишното – вижте само каква е промяната от Sensation до One X и от втория до One.

Студеният метал носи изключително приятно усещане в ръката

При HTC One корпусът е почти изцяло метален – гърбът е от цяло парче алуминий, рамката е поликарбонат, а високоговорителите под и над екрана също са покрити с метални решетки. Като цяло поредното красиво нещо на пазара на смартфони, с което HTC се завръща към алуминия след забежката с поликарбонатовия корпус на HTC One X миналата година.

Качеството на изработката при One се усеща веднага – няма как да си помислите, че държите нещо различно от смартфон висок клас. Най-добрата новина – тук не се задържат никакви отпечатъци. Това не важи за черната версия, която е абсолютен магнит за следи от пръсти.

Т.нар. zero-gapконструкция означава, че корпусът на One се усеща като едно цяло, но всъщност при срещането на метала с поликарбоната личи, макар и едва забележима, цепнатина.

Иначе корпусът на HTC One е тънък 9.3 мм, а профилът изтънява към двете му страни, тъй като гърбът има приятна извивка. Тя, изпилените краища на метала и теглото от 143 грама правят апарата приятен за работа и удобен в ръката.

HTC One review nixanbal 01 

Под и над екрана са двата стерео високоговорителя, прикрити от решетки с фини дупки. Под решетката в горната част премигва LEDпри входящи повиквания и други известия, от двете страни са предната 2.1 МР камера и познатите сензори, а в дъното на 4.7-инчовия екран са капацитивните бутони за управление. Промяната тук е, че има само два бутона – назад и начало, а помежду им е логото на HTC. Бутонът начало може да има и функцията на мултитаскинг, като показва отворените приложения при бързо двойно докосване. Като цяло доста различна схема на бутоните и тяхното разположение, но успях да свикна бързо и дори неволно пренесох навика си на други телефони.

Отдясно е бутонът за контрол силата на звука, който също е метален с релефна повърхност и е лесно да се намери с палец. Отляво е слотът за microSIMкарта, който се вади с игла, отдолу е microUSB портът и първият микрофон, а отгоре е 3.5 мм аудио жак и бутонът за включване, в който всъщност е скрит и инфрачервеният порт. Гърбът на HTC One е по-интересен – там е неговата 4 МР UltraPIxel камера, светкавицата и вторият микрофон за потискане на околния шум. Чертичката над камерата всъщност е NFC антената, а по-надолу са логата на HTC и това на beats audio.

HTC One review nixabal 10

Full HD дисплей без забележки

HTC One X беше смартфонът с един от най-добрите дисплеи на 2012 г., а днес HTC One е още една голяма крачка над него. Диагоналът при новия модел е останал същият – 4.7 инча, което е по-малко от Sony Xperia Z и Samsung Galaxy S IV, но ще се хареса на хората с по-скромни изисквания към размера, а тук говорим за супер висока гъстота на пикселите.

Дисплеят на HTC One има най-високата гъстота на пикселите днес

Въпреки че е по-малък от някои конкуренти, дисплеят на HTC One е с Full HD резолюция и това го превръща в смартфона с най-висока гъстота на пикселите на пазара – 468 ppi. За сравнение при Galaxy S IV имаме 441 ppi, а при iPhone 5 едва 326 ppi.

Истината е, че разликата между HD и Full HD не е толкова лесно доловима с просто око и в ежедневната си работа просто ще сте доволни, че не можете да отличите пикселите и че картината предлага такъв изключителен детайл.

HTC One review nixanbal 11

При HTC One и панелът на дисплея е нов – вече Super LCD3, който осигурява страхотни цветове, отличен ъгъл на видимост и по-бързи реакции. Поставен до HTC One X (Super LCD2), дисплеят на новия One е многократнопо-ярък и контрастен, правейки екрана на предшественика си да изглежда дори мътен.

Sense 5.0 – необходимата промяна се случи

Sense – потребителският интерфейс на HTC, който компанията полага върху чистия вид на Android, получи не просто фейслифт, а направо рестарт с HTC One. Новата версия 5.0 е по-изчистена, по-семпла и по-стилна. Беше време вече HTC да зареже прекалено претрупания начален екран и хилядите анимации, които вече омръзнаха на много потребители, а и допринасяха за бавенето на телефона.

Промените започват още със заключения екран. Няма го вече пръстена, но отключването става по същия начин – с движение на пръста отдолу нагоре. Тук можете директно да стартирате и някоя функция от наредените в дъното иконки.

HTC One review nixanbal 12

Така стигаме до началния екран, а тук е един от акцентите в HTC One – BlinkFeed. BlinkFeed всъщност е един от началните екрани в смартфона, който представлява агрегатор на новини от списък със сайтове, акаунтите ви в социалните мрежи и някои приложения – календар например.

Всичката информация е представена по атрактивен и красив начин в правоъгълни прозорчета, които може да ви напомнят на плочките в Windows Phone, но всъщност BlinkFeed е почти същото нещо като приложението Flipboardда речем. Можете да настроите услугата, така че да ви представя само новини от избрани източници и избрани категории – например може да четете само статии за технологии, интернет и смартфони, да следите Reuters и The Guardian и т.н. Опресняването на съдържанието (refresh) става с “издърпване” на екрана надолу – подобно на приложението Twitter.

Страхотната новина тук е наличието на локално съдържание. Огромното разочарование е, че България не е в списъка и няма как да четете Дневник и nixanbal.com през BlinkFeed на HTC One.

Така че BlinkFeed е една добра идея, с отлична визуализация и възможности за фини настройки, но за да грабнат вниманието на българските потребители с нея, HTC трябва да поработят върху предлагането на релевантно и за нас съдържание на родния ни език. Да се надяваме, че един ден още източници ще бъдат добавени към списъка с локални новини.

HTC One review nixanbal14

Интересно е още, че BlinkFeed задължително трябва да бъде един от началните екрани в HTC One. Той по начало е зададен и като стартов – т.е. с натискане на хоум бутона отивате на него, но това лесно може да се промени. Така че ако решите да не ползвате BlinkFeed или просто това се случва по-рядко – изберете друг екран за основен и може дори да не виждате повече потока от новини.

Общият брой на начални екрани е 5, в които влиза и BlinkFeed. Лично ползвам само два допълнителни, така че са достатъчни, ако питате мен. Екраните можете да обсипете с купища уиджети, които също са сериозно променени в Sense 5.0. Прогнозата за времето е изключително стилна в черно-бяло и без натрапчивата анимация от предишната версия на интерфейса. Всъщност големият часовник с яркото слънце е оставен в списъка с уиджети и тук, така че ако ви липсва – насреща е.

HTC One screens

Новите неща продължават с менюто, което ще ви се стори сякаш от друга операционна система – коренна промяна. Преди всичко над иконките вече задължително се появяват часът с прогнозата за времето – добро решение от визуална гледна точка, защото преходът от хоумскрийна към менюто с приложенията е по-плавен.

Менюто има страхотни възможности за персонализация

Самите приложения са разпръснати на сериозно разстояние едно от друго и на един екран се виждат едва 3х4 иконки. Това е стандартният изглед за менюто и с него HTC подчертават още веднъж идеята си за по-семпъл изглед на Sense 5.0. Нещо повече – ако искате да не виждате иконки на приложения, които използвате веднъж годишно – можете да ги скриете, за да не се появяват. Така можете да направите менюто едно приятно и изчистено място с най-важните неща.

За по-добрата организация помагат и папките в менюто – можете например да съберете иконките на социалните мрежи в папка Social, а по начало има такива за Tools, Productivity, Media и Google.

Ако обаче нямате нищо против огромен списък с приложения – всички могат да са изсипани в менюто и дори да увеличите броя им върху екрана от 3х4 на 4х5.

HTC One review nixanbal 02

Един от недостатъците на Sense, който не е оправен и при 5.0, е липсата на шорткъти към бързи настройки в лентата с известия. Там има единствено препратка към Настройки и ми липсват например бутоните за включване и изключване на Wi-Fi, NFC, Bluetooth, за регулиране яркостта на дисплея и т.н. Детайл от интерфейса, който се предлага в модифицираните версии на конкурентите Sony, Samsung, LG и други, а дори и в новия чист вид на Android.

Промени в интерфейса са направени още в настройките и въобще всяка иконка е била докосната от дизайнерите, за да отрази новата визия на HTC Sense 5.0. Иначе смартфонът върви под Android 4.1.2 Jelly Bean и имайки предвид, че е флагман – би трябвало да бъде актуализиран не само до 4.2, но и до Android 5.0 Key Lime Pie, който очакваме да бъде представен през май.

UltraPixel камера – конкурентни ли са 4 МР днес?

Да вкараш едва 4 МР сензор в новия си флагман, при положение че конкуренцията вече прехвърли 12 МР, е доста дързък и донякъде рискован ход. Защото ще трябва да положиш сериозни усилия и да покажеш технически финтове в маркетинга, за да обясниш на масовия потребител и да го накараш да ти повярва, че качеството тук не е по-лошо от това на три пъти по-големия сензор в конкурентния модел. В крайна сметка заслужава ли си рискът и има ли иновация тук?

HTC One review nixanbal 04

Да, HTC One определено предлага нещо ново и много различно от останалите смартфони на пазара. Т.нар. UltraPixel камера може да е 4 МР, но това ви касае единствено, за да разберете колко големи ще са снимките, а именно 2688х1520 точки. Нататък нещата са в съвсем друга посока.

UltraPixel камерата на HTC One използва 4 МР сензор с най-големите пиксели в смартфон, казва производителят. Те съответстват по големина на компактните цифрови фотоапарати, а специалната способност на по-големите пиксели е възможността да улавят до 300% повече светлина при снимки спрямо 13-мегапикселов камерафон.

Примерни снимки с камерата на HTC One - кликнете върху снимката, за да я видите в пълна резолюция

IMAG0038 IMAG0043 ZOE005 IMAG0052

IMAG0180 IMAG0184 IMAG0204

IMAG0217 IMAG0229 IMAG0203

IMAG0240 ZOE010 IMAG0243 ZOE011 IMAG0238 ZOE016

За да съм по-конкретен – сензорът на One има пиксели с размери 4 µm2, докато 12 МР са с около 2 µm2пиксели, а 13 МР с 1.3 µm2. Освен това камерата при HTC One е с широка бленда f/2.0, което според компанията води до 44% повече допусната светлина спрямо iPhone 5 (f/2.4)и 69% повече от Galaxy S III и неговата бленда от f/2.6.

Сравнение между HTC One и HTC One X на тъмно вижте тук

Всички тези цифрички всъщност ще ви позволят да снимате по-качествени кадри при слаба светлина. Ще забележите това, ако например включите камерата на One в слабо осветено, почти тъмно помещение – на екрана ще видите обектите пред себе си много по-ясно, отколкото със собствените си очи.

В блога наскоро ви показах сравнениена 4 МР камера в HTC One с 8 МР камера в HTC One X, където едни и същи обекти излизат значително по-добре, заснети с новия модел. Е, изброените по-горе качества са причината за това.

Освен това в One е използван ново поколение процесор за обработка на кадрите – HTC ImageChip 2, а акцент е и оптичната стабилизация на изображението. При нея, подобно на Nokia Lumia 920, целият сензор се движи с разклащането на ръката при снимки и това помага видеозаписът да е по-качествен.

Full HD видеозапис с HTC One на дневна светлина

тест на оптичната стабилизация при вървене

Full HD видеозапис с камерата на HTC One при слаба осветеност

тест на технологията UltraPixel за улавяне на повече светлина

Коя е Zoe? Zoe е алтернативен режим на снимане. Ако го изберете, правите снимки по познатия начин с натискане на виртуалния “спусък”, но после ще разберете, че смартфонът е направил “тайно” няколко кадъра преди избрания момента + още няколко след него, които всъщност са обединени в няколкосекундно видео. Това позволява камерата да ви предложи богат набор от екстри за редакция след това.

HTC One screens Zoe

Object removal например е възможност да премахнете преминаващите пред обектива непознати хора, а Sequence shot нарежда различните пози на един обект от няколко кадъра в една снимка и създава интересен ефект за движение.

HTC One review nixanbal 05

Като цяло камерата на HTC One е сполучлив опит за иновация на тайванския производител. Технологията UltraPixel поволява да снимате с камерафона си и след залез, а това със сигурност е нещо, за което в момента не си и помисляте. По качество на нощните кадри HTC One се изправя до Nokia Lumia 920 и нейната PureView камера. Също като 920 обаче и моделът на HTC не е най-добрият “дневен” камерафон. Понякога цветовете са една идея по-измити, има размазани петна в основата на някои кадри, а детайлите с повече от обичайния шум. Въпреки това, ако не планирате изложба, фотографиите с HTC One са си съвсем прилични и най-вече – възможни по всяко време на денонощието. 

Батерия за ден и половина

Батерията на HTC One все още няма да ви позволи да заминете за уикенда и безгрижно да оставите зарядното вкъщи. Добрата новина обаче е, че животът й е осезаемо по-дълъг от този на предишния модел. Като досегашен потребител на HTC One Xсъм свикнал чинно да зареждам телефона всеки ден и промяната при новия апарат беше осезаема за мен.

HTC One издържа ден и половина с едно зареждане, което означава, че при умерено ползване можете да изкарате без проблем цял работен ден и дори да излезете с приятели вечерта, без да се прибирате за няколко глътки заряд.

Така че ако сте ползвали смартфон на същата компания досега – батерията при HTC One ще ви зарадва.

HTC One review nixanbal 09

Иначе и тук потребителят няма достъп до нея, тъй като корпусът не се отваря по никакъв начин. Единственият вариант за презареждане в движение е с преносимо зарядно тип външна батерия, тъй като за съжаление HTC One не поддържа безжично зареждане. Последното е изненада, имайки предвид, че почти няма съвременен смартфон, който да се лишава от тази екстра.

А по-дългия живот на батерията вероятно трябва да отдадем на новия режим Sleep mode, който автоматично изключва преноса на данни при по-продължителна неактивност на телефона. Т.е. през нощта например HTC One ще престане да се актуализира и ще изтегли Facebook съобщенията ви едва на сутринта, щом отново включите дисплея му. Подобна екстра е и STAMINA Mode в Sony Xperia Z, но там има по-голяма яснота как точно работи режимът и има възможност за добавяне на изключения.

Мощността на Snap-дракона

Хубаво е, че потребителят няма достъп до батерията и вътрешните компоненти от корпуса на HTC One, защото под капака е скрит огнедишащ дракон под формата на новия Snapdragon 600. Чипсетът на Qualcomm  може да е модификация и малка крачка над Snapdragon S4 Pro, но всъщност е осезаемо по-пъргав и, ако случайно ви интересува – със значително по-високи резултати в бенчмарковете.

Смартфонът разчита на четириядрен процесор на 1.7 GHz и графичния чип Adreno 320, а към тях е добавена 2 GB RAM. Комбинация, която към момента вероятно е най-доброто като производителност. Samsung Galaxy S IV успява да изкара дори по-добри резултати, което се дължи на малко по-високата работна честота на същия Snapdragon 600 – 1.9 GHz. Под чертата обаче и двата телефона са изключително бързи и при работата ми с One не усетих засечки в нито една ситуация.

HTC One review nixanbal 07

Иначе устройството на HTC поддържа HSPA скорости в мрежата на оператори, поддържа Wi-Fi включително най-новия стандарт 802.11ac, Bluetooth 4.0 и NFC, антената за който е скрита под малката чертичка над камерата. Смартфонът предлага и инфрачервен порт, скрит в бутона за включване, който би трябвало да може да замени дистанционното за телевизора. За съжаление България не е в списъка страни на приложението за целта HTC Sense TV и екстрата за нас отпада.

Смартфонът идва с 32 GB вградена памет и няма microSD слот – характеристика, присъща и за миналогодишния HTC One X.

Най-качественият звук през говорителите с BoomSound

В миналото съм ползвал като лични телефони Motorola E398 и Nokia 5800 XpressMusic – два модела със стерео високоговорители, които доставяха адски добър звук. Насред съвременните смартфони обаче такива предложения сякаш липсват – много водещи модели дори изобщо не обръщат внимание на звука през говорителя.

HTC One и BoomSound саглътка въздух не само за меломаните, но и за всеки, който държи на качествения звук и няма нищо против да гледа новия трейлър на The Wolverine в компанията на мощни стерео ефекти.

HTC One review nixanbal 08

Да, HTC One предлага най-доброто и качествено звучене през говорителите от всички актуални смартфони, които съм ползвал в последно време. Истината е, че силата на звука не е забележителна – музиката звучи по-силно спрямо останалите телефони, но не е кой знае колко по-мощна. Акцентът е върху качеството и върху обемния саунд, който е страхотен при преслушване на МР3-ки, при гледане на видео или разцъкване на игри.

Технологията beats audio се включва автоматично при потичатено на звук през говорителите и през слушалките, което обещава и по-наситени ниски честоти. Разбира се, ако това не ви допада, можете да я изключите в Настройки.

Иначе звукът в слушалката също е отличен и интересното тук е новата технология Sense Voice. С нейна помощ и тази на втория микрофон телефонът разпознава в колко шумна среда се намирате и автоматично усилва звука, ако е необходимо.

Преди заключението - видеоревю на HTC One 

HTC One – обобщението

След всичко изписано по-горе и след двуседмичната ми работа с HTC One вече съм сигурен – новият смартфон на HTC основателно дава самочувствие на компанията и сериозна надежда, че ще успеят да се преборят за парче от пая. Смартфонът отправя явна заявка за първото място в класацията на най-добрите дроиди за 2013 г. и списъкът с иновации в него ще му помогне да надделее над много конкуренти.

Акценти при HTC One са металното му тяло, фантастичният дисплей и качественият звук от стерео високоговорителите. UltraPixel камерата може да не е върхът на мобилната фотография през деня, но доминира нощем и като цяло рискът с нея си е заслужавал. Досегашни собственици на смартфон HTC пък могат да бъдат изкушени от драстичната промяна в Sense 5.0, който създава съвсем ново усещане при ползване на апарата.

Към слабите страни на HTC One ще отбележа невъзможността за ползване на българско съдържание в BlinkFeed, неработещото приложение за контрол на телевизора и батерията, която макар и по-добра, все още отстъпва на конкурентите на Samsung.

HTC One се нарежда до Xperia Z като едно от най-красивите мобилни устройства на пазара и ако всичко по-горе е това, което търсите за новия си смартфон, подгответе се с около 1300 лв.Цената с договор може да падне до 800 лв. 

Антония Антонова, "Зеле":

Антония Антонова, "Зеле":

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live


<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>