Аржентина е особена държава, от която можем да си извадим ценни поуки за собственото ни бъдеще.

Там всички проблеми с безработицата са разрешени с твърда ръка. 7 души бутат използваните колички, вместо 1. 10 души обслужват аптеката, вместо 2. Хотелът ви отпечатва собствен безплатен вестник и поддържа 24 часово денонощно дежурство на рецепцията с 2-ма души. Ако сте безработен и си мечтаете за такава работа, можете да гласувате за текущия популист или социалист, аржентинците са показали, че е осъществимо.

Аржентина показва как работи валутен борд в комплект със лява власт. Доларите ви са добре дошли на фиксиран курс от 5 песо за долар. Песотата от своя страна не се изкупуват обратно. Ако опитате – е, имате си сувенир, може да си купите с него рамка и да си сложите песото вътре. Може да опитате и нелегален ексчейндж, където има известен шанс да получите долар срещу 8 песо.

В Аржентина скъпите ни играчки като смартфони и нови лаптопи почти не съществуват. Има вносно мито от 50%, като бонус към проблемите с обмяната. В хранителен магазин не влязох, но чувам че имало фиксирани цени.

На обществото сякаш така му се струва ОК. Папата е аржентинец, а лошите са англичани, така е редно.

Btw, местните са готини хора.

Moulin Rouge през нощта е далеч по-впечатляващ отколкото на дневна светлина. През деня секс-индустрията наоколо взима надмощие с многобройните секс-магазини и peep show клубове, но през нощта, независимо от светлинните реклами, опитващи се да отвличат вниманието, поне за туристите, Moulin Rouge и пространството пред него са във фокуса на всички обективи.

"Moulin Rouge"е публикация от yovko in a nutshellс автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Проведохме RogueConf тоя weekend, в Банско. Беше сравнително малка, тестова конференция за интересни неща – и всеки поканен трябваше да submit-не тема, като имаше гласуване кои лекции да се случат. Беше invite-only, понеже беше силно тестово, и въпреки всичките подмятания по темата – не беше тайна или не беше масонска конференция :)

Ще пусна отделен post за лекциите (ще има и записи по-късно), тук ще разкажа за останалото.

Пътуването до Банско беше забавно – бях с Борис, в чиято кола имаше контакт, в който можеше да си включа лаптопа. Още в началото на пътуването преточихме малко музика и пак от лаптопа я пускахме в колата. Да живеят стандартизираните connector-и… Гледката по пътя беше страхотна, валя прилично количество дъжд, като цяло доста приятно пътуване.
(и презентацията си я писах по пътя, в кръчмите и т.н.)

Разполагането на техниката стана за прилично време вечерта, после си направихме една вечеря (почти) цялата тълпа, но ресторанта на хотела кухнята му затвори към 23, та с няколко човека тръгнахме да търсим друго място наблизо за ядене (не намерихме). На прибиране за нас се лепна една котка (с която Пенчев даже почна да си говори в един момент), която и по едно време хукна пред нас, нападна едно куче и го изгони. По случая и намериха нещо за ядене и никой не смееше да се заяде с нея…

Сутринта си прекарвахме net – оказа се, че кабелите, които имаше до мястото не работят и никой не ги знаеше къде излизат, а по някакъв късмет един от нашите хора (Валентин) имаше в колата си 25м кримпнат UTP кабел, който опънахме от най-близкото място до залата, и на него закачихме първо моето AP (което не издържа), и после един ubiquiti, което Петко си носеше неясно защо.
(също така note to self, да не забравям duct tape следващия път)

Направихме си приличен лекционен ден в събота (от ранната сутрин, ще държа следващия път да почваме след обяда), след което ядохме в някаква кръчма в центъра на Банско (и май уцелихме точно типа място, направено да изстисква туристи) и си организирахме запой в бара на хотела (който си бяхме запазили), с наша музика. Има малко видео материал от тогава, от който може би най-срамната част е как огромно количество хора са насядалили по масите и играят някакви игри… Опасната котка беше с нас – първо се помота м/у хората, после се излегна на единия диван и заспа там, въпреки всички хора около нея и музиката. Страшно животно, трябваше да я обявим за mascot на събитието.

(има прилично количество извън-лекционен материал, който се чудя на кой да дам да редактира, щото ме съмнява аз да имам сили и желание да го гледам, особено както камерата доста време беше в Данчо…)

Продължихме с лекциите в неделя. Беше силно забавно – първо се сменяше времето, не в правилната посока, т.е. не стига, че се бяхме понапили предната вечер, ами и имахме един час по-малко за сън, а после преди една от лекциите нещо се запали в окачения таван, та трябваше доста спешно да спрем всичко и да се пренесем на друго място.
(направихме преместване/инсталиране на техниката и столовете за около 20 минути, което е почти рекорд)

Пътят на връщане пак беше приятен, даже за пръв път минах през Владая. Разтоварихме техниката в initLab и аз се прибрах да напиша това и да спя. Записите би трябвало да се появят през седмицата (може би ще трябва да пипна звука на някои от тях).

За хората, които се оплакват, че не бяха поканени и се чувстват отритнати – това беше много тестово, много неясно, организирано в свободното време (например Стефан пристигна почти последен в петък, за да успее все пак да напечата/вземе тениските). Който не е много обиден, може да дойде следващия път.
(много обидените ще се радвам да не ми говорят :) )

Красотата победи грозотата
Мирът приключи с войната
Разумът надделя над глупотата
Шумът отстъпи на тишината
Небето си върна яснотата
И пороят завърши с покой.

Вдъхновението смени озлоблението
Както слънцето – забравена крушка
Щедростта удави нищетата
В светлина. И тя прости на слепотата
Подтиквана от алчността
На деня в дребнавината.

И възтържествува свобода!
Реката си омеши водaтa
Нa океана с дълбочината
Някъде в пустотата
Където шумът отстъпва на тишината
А пороят завършва с покой.

Тихомир Димитров

вероятно много твои, както и много мои приятели си отиват ежегодно от рак. много. все повече. все по-млади. бързо, мъчително.

ясно е, че рак е имало и преди, но днешния ни начин на живот – изключително неправилно хранене, лоша храна, липса на спорт, заседнал живот, в комбинация с растящ стрес дава доста нежелан резултат. да добавя нещо важно за нашите ширини – пушенето.

тази книга не е за рака, а е за здравословния начин на живот. подзаглавието й на български е “Нов начин на живот”, което звучи доста клиширано и досадно. но книгата е наистина добра, чете се с лекота, от всяка страница лъха мъдрост и ценни знания.

правилно хранене (знаеш добре всички не добри храни и напитки), достатъчно движение (активен спорт поне три пъти седмично), спокоен дух са от най-важните фактори. без пушене. без алкохол. без лекарста с повод и без повод.

не, никой не е застрахован. и да, всички ще умрем рано или късно, но по-важното е докато живеем да сме възможно по-пълноценни.

ето някои от най-добрите храни:

.

благодаря на Милена, че ми каза за книгата и ми я подари. изчетох я два пъти, предавам нататък.

писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, тайните на хората, които не боледуват

Как да напиша ревю за книга, която ме погълна и обсеби?

„Поправките“ е нещо като косъма, на който виси Дамоклиевият меч. Усещаш колко близо е фаталният момент, когато няма да понесеш прочетеното и емоционалната гилотина ще се стовари върху ти.

Джонатан Франзен те поставя в едно американско семейство, което по нищо не личи да се отличава от останалите. Старата Инид, готова на всичко да създава впечатление за по-висока класа. Сприхавият Алфред и склонността му към самосиндикални решения. Трите им деца – депресарят интелектуалец и тарикат Чък, прагматичния бизнесмен и мамино синче Гари и чаровната Денис с нейната неизяснена сексуалност.

Семейство Ламбърт, както всяко друго семейство, има своите проблеми, мръсните си тайни, вътрешни взаимоотношения и отблъскващи недостатъци, а Франзен тръгва от върха. Той бавно поема пътя от най-високата точка на пирамидата и плавно, през очите на петимата си основни герои (и още около десетина второстепенни) минава през плетеница, където 1) нищо не е каквото изглежда и 2) всеки развързан възел води към три нови.

„Поправките“ е книга на катарзисите, роман на депресията, творба, влизаща под кожата,

оставяща те без дъх, поглъщаща всяка минута, мисъл и сълза. Още в първите страници героите на Франзен ти стават близки, към средата вече си мислиш, че ги познаваш, а на финала всеки от тях е вече второто ти Аз.

Романът е и написан брилянтно. „Поправките“  се разказва по няколко различни стила – макар и да не е явно, в определен етап разпознаваш безпогрешно кой точно ти говори и в чии мисли си се вмъкнал – всичко това е поставено в детайлите, а съм убеден, че не съм засякъл и 70% от всички малки клопки на Франзен. (А преводачът, Владимир Молев, когото внимателно наблюдавам след „Съкровището от Зеленото езеро“, „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ и няколко други книги, е същински бисер за литературата на български.)

„Поправките“ те блъска в стена от проблеми, неумолими присъди, потулвани с години нерешими проблеми, фалш, измами и онова, за което в България казваме: „направих го за добро“. „Трагедията стана фарс“, казва в един момент един от героите на Франзен. Не обръщайте внимание на комичния елемент в романа – зад всяка усмивка се крият изплакани сълзи.

В целите близо 500 страници на „Поправките“ едва ли има и 10-ина странички, от които да не се изважда бисер, сентенция, афоризъм. Съжалявам, че твърде късно се хванах да си ги записвам, а и честно казано не ми се искаше да си накъсвам четенето за драскане на цитати.

Не позволявайте цената от 25 лева да ви откаже в никакъв случай.

„Поправките“ е книга, която трябва да усетите, и би било обидно и непазарно да струва по-малко (най-малкото – говорим за 500 страници с доста дребен шрифт). Искреният ми съвет е, че можете да си вземете Франзен вместо 2 или 3 други книги и изобщо няма да съжалявате. Или просто я заемете от приятел. Или я откраднете.

Направете всичко възможно „Поправките“ да мине през вас.

Умората. Най–големият враг и най–добрият познайник на трениращия. Умората е нашият стимул за справяне с проблемите. Ние познаваме умората като фактор, породен от труд или болести. Но има още една умора, хормоналната. Позната е като адренална умора.

Тя е резултат от проблем с надбъбречните жлези, най-често предизвикан от шоково състояние. В спорта може да бъде предизвикана от хормонални терапии или от стероидни препарати. В този случай жлезата привиква за дейността й да има заместители и трайно намалява производството на хормони.

Възможни са промени и след някои операции или медикаментозни лечения, макар че лекарствата по–скоро влияят на бъбреците, а дейността на бъбреците и надбъбречните жлези не е така пряко свързана. Проблемът е, че поради редица фактори намаленото производство на хормони е трудно обратим процес.

Умора и хормоните -  каква е връзката?

Адреналинът е хормонът, който "отговаря"за въглехидратната обмяна (заедно с инсулина и глюкагона) и нервните импулси, т.е. той пряко влияе на енергията и нервната активация на мускулите.

Както вече споменахме, той е в пряка връзка с ключови за метаболизма хормони като инсулина. По тази причина не е изненада, че липсата му води до "умора". Нещо повече, намаляването му е характерен признак за остаряване - възрастните хора имат плавно редуцирано адреналинно ниво.

Проблемът е, че тази умора засяга психическото и физиологическото ниво трайно; тук вече се говори за намален капацитет на организма за трудоспособност и праг на уморяемост, т.е. проблемът е доста по–сериозен от изтощаване вследствие на труд – тъй като при второто е възможно презареждане.

Съществуват и други фактори, които умората може да отключи. Например в организма са налице някои основни хормонални оси, които имат пряко и  непряко комбинативно влияние. Най-често срещана основа на тези оси са хипоталамусът и хипофизата, които имат ос и с надбъбречните жлези, и с щитовидната. Ако през тази ос бъде повлияна щитовидната жлеза, може да се развият симптоми като неконтролирано потене, проблеми със сърдечната дейност и т.н., тоест втори вид "умора".

Когато свързаният с надбъбречните жлези кортизол не е достатъчно голям по производство, се проявява още един фактор на умора: кортизолът е хомеостатичен хормон и подпомага водозадържането. Намаляването му води до преки последствия в кръвния обем и клетъчното дишане и хранене. Тогава стигаме до състоянието на относителна адренална недостатъчност.

Какви са симптомите на умора и крайно изтощение?

Разбира се, тук разглеждаме "крайни фази"на процеса. В много случаи отклоненията са леки, преодолими и просто се развиват някои от посочените симптоми:

• Болки в ставите;
• Понижено либидо;
• Задържане на вода;
• Сънливост и недоспиване;
• Постоянна нужда от храни с изразен остър вкус – соленост, сладост и прочие;
• Много бърза уморяемост;
• Качване на мазнини;
• Нервност, напрежение, постоянен стрес;
• Неустойчивост към болести;
• Алергични и астматични проявления при склонните;
• Лошо настроение;
• Нередовна менструация;
• Кофеинова пристрастеност, зависимост (компенсаторен механизъм);
• Апатия.

Пряката причина за такава умора най-често е неконтролираният стрес. Стресовите състояния трябва да се управляват.

Във всеки случай адреналната умора лесно може да се обърка със други заболявания, като синдром на хроничната умора или общата преумора изобщо.

Усещате някои от симптомите... Ами сега?

Ако усещате подобни симптоми, има комплекс от общи мерки, които можете да предприемете, преди да започнете сериозно да се притеснявате, и в повечето случаи те ще окажат ефект:

• Дълго наспиване, по възможност две или три нощи подред.
• Спазвайте диета и пийте много вода.
• Поемайте витамин С, по възможност от естествени източници – цитруси, домати, чушки и други. Добре е да приемате В5 (царевица) и от минералите – желязо (зелени листни зеленчуци/салати).
• Правете си натурални зеленчукови сокове.
• Опитайте се да разберете кой е причинителят на стреса. Ако сами не можете, консултирайте се с трети човек или психолог. Предприемете мерки, които да премахват стресовата ситуация, или поне такива, които да ви дават усещането, че смислено се борите. Стресовите причини трябва да бъдат премахнати или редуцирани, в противен случай лечението е палиативно.
• Опитайте се да си наложите спокойствие, чувство за стабилност и усещане за справяне с проблемите или за преходността им. Психическата нагласа е ключов фактор за справяне със стреса, колкото и банално да звучи.

Ако продължително време нищо от това не работи, се опитайте да потърсите квалифицирана лекарска помощ. Положението едва ли е трагично, но все пак подобни отклонения могат да са както хроничен адренален проблем, така и скрити заболявания, на които този тип умора е само симптом.

И най-вече, опитайте се да се мотивирате в живота и да живеете щастливо, не ставайте самообричащ се пленник на стреса!

Април дойде с буря <3

По случай 12 години от инсталацията на работната ми машина, реших, че е време да вляза в бъдещето и да премина на 64 битова операционна система. Разбира преинсталация изобщо не беше на масата като идея. Оказа се, че да минеш от 32 битов slack-current на 64 битов е много лесно и безболезнено.

Трябва да се изпълнят няколко прости стъпки:

1. Сменете си ядрото със 64 битово (вземето го от slackware64-current) и рестартирайте. 64 битовото ядро поддържа 32 битови програми и всичко ще продължи да работи както преди.

2. Преименувайте следните пакети във /var/log/packages:
aaa_elflibs-XXX на aaa_elflibs32-XXX
glibc-XXX на glibc32-XXX
glibc-solibs-XXX на glibc-solibs32-XXX

Тази стъпка е необходима, за да можете да продължите да използвате 32-битовите програми, след като минете на 64 битов OS.

3. Инсталирайте aaa_elflibs, glibc-solibs и glibc от slackware64. След като ги инсталирате ще можете да изпълнявате 64 битови програми.

4. Обновете всички инсталирани пакети като ползвате пакетите от slackware64.

Готово, вече сте със 64 битов ОС!

На печелившите честито, а моят работен Slack - да служи поне още 12 години.

Представяме “Прованс завинаги” на Питър Мейл в рубриката за кулинарни книги, защото само при споменаване на Франция ни потичат лиги (френски кроасани с хрупкава коричка, безброй видове ароматни сирена, любимо червено вино, пасти, млечни кремове и куп други удоволствия). Истината за книгата обаче е, че е източник на далеч по-обширна информация от това колко часа отделят французите за своя обяд. С английско чувство за хумор авторът ни представя обичаите им при провеждането на събития, като състезание за кучета; тяхната склонност към хвалби кой от какво се е разболял; техните интересни начини за добив на трюфели и какви ли не други истории.

Който е чел други книги на Мейл, знае, че разказват за най-интересните му сблъсъци с френската култура, след като решава да се засели в областта Провансзаедно със своята съпруга. Както в “Една година в Прованс“, и тук тази конкретна жена не играе особено важна роля, но за сметка на това колоритните французи изпълват страниците от начало до край. Книгата е разделена на отделни разкази, като най-любими ми станаха тези, които обрисуват богата френска трапеза или местният селски пазар. Толкова много ми влияят тези описания, че вече планирам едно кулинарно приключение във Франция. Но това – когато му дойде времето.

Доверете се наПитър Мейл, който ще бъде ваш пътеводител в света на пищните обеди и забавните приключения. Предполагам много от вас ще четат книгата с леко чувство на завист, което е просто неизбежно, особено когато разказва за Les Halles– пазар за свежи и ужасно апетитни вкусотии, от който е препоръчително да си тръгнете с цяло ремарке с продукти,  готови да бъдат превърнати в кулинарно откровение.

Не съм била в Прованс, но благодарение на Питър Мейлспоменаването на тази местност кара въображението ми да рисува златисти багети, сочни пъпеши и красиви кафенета, където напитката задължително върви с някакво кулинарно откритие. Дори в Парижнай-обикновените сандвичи бяха прекрасно вкусни, а в супермаркетите можеше да се открият десерти, които в Българияняма и в най-добрите сладкарници. В общи линии творчеството на Мейлвсе повече въздейства на апетита ми за неизследвани кулинарни висоти, както, предполагам, ще подейства и на вас.

Кое е вашето любимо кулинарно изкушение с френски привкус? :)

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Gourmet Publishing

Вчера бях в Перник.

Сетих се какво четох из фейса, и реших да проверя истина ли е.

Влязох в една кръчма и ги питах имат ли висящ бой, платен от някого.

Имаха.

„Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.”

Кои са вълците в световната история? Опитайте се да избягате от очевидните отговори в учебниците или в „Уикипедия”. Помислете не за тези личности, на които властта е поднесена на златна тепсия, а за онези, които тръгват от нищото и се борят със зъби и нокти за всяко късче влияние, до което могат да се доберат. Насочете се не към Хенри VIII, а към настанилите се в дебелата му сянка. Изберете Томас Кромуел.

Вълците на Хилари Мантел успяха да я превърнат в един от най-успешните съвременни автори, спечелиха ѝ множество престижни литературни отличия, сред които цели две награди „Ман Букър”, и дори я наредиха сред кандидатите за списъка на стоте най-влиятелни личности според списание „Тайм”. След като прочетох романа ѝ, не виждам нищо случайно в този възход.

“Вълци” съсредоточва вниманието ни върху един от най-противоречивите периоди от английската история. Крал Хенри VIII яростно се опитва да разтрогне брака си с кралица Катерина Арагонска, за да вземе за жена магнетичната и опасна Ан Болейн. Всички знаем, че владетелите винаги получават това, което желаят, независимо какво ще струва на тях или на поданиците им. Навлизането в открит конфликт с папата и поставянето на светската власт над църковната в името на един развод се оказва решение, което ще промени завинаги лицето на Англия. Една от движещите сили на този процес е именно Кромуел.

Томас Кромуел успява да се превърне от син на обикновен ковач във втората най-влиятелна фигура в страната след краля. За няколко години той си проправя път нагоре по стълбицата, едновременно с това запазвайки лоялността към покровителите си, към семейството си и към идеалите си. „Вълци” го представя в много по-благоприятна светлина от онази, на която сме свикнали – вместо студенокръвен и пресметлив политик, той е описан като достоен, интелигентен мъж, измъчван от всичките дълбоко лични загуби, които животът го кара да понесе. Не си правете илюзии обаче – Кромуел е сложна личност, която прескача от милостта към твърдостта, от преговорите към изнудването, от себеотрицанието към себичността. Той напълно съзнава своята вълча природа и има набито око за алчността и пороците на заобикалящата го пасмина благородници и духовници. Както самата Ан Болейн казва, каквото и да прави Томас Кромуел, той винаги работи единствено за себе си. Средствата варират, но целта е неизменна – власт. Контрол.

Историческите романи не могат да ти поднесат истинска интрига. Те по презумпция ограничават свободата на автора по отношение на сюжета и работата с добре познати и експлоатирани образи. Какво тогава може да направи писателят с героите си, за да изненада читателя и да съчини вълнуващ разказ?

Отговорът е прост – да им вдъхне живот. Да ги измъкне от страниците на учебниците по история и от рамките на омръзналите портрети. Да ги превърне в личности от плът и кръв, хора със свой собствен глас, маниери и душевност, с всичките прилежащи нюанси. За мен именно това е най-голямото постижение на Хилари Мантел. Тя борави изкусно с целия комплект фигури от конкретния период от английската история и ги прави толкова сложни и интересни, колкото никога не са били. Хенри VIII все още не е страстен колекционер на отрязани глави, Томас Мор е далеч от светостта и доста по-близо до фанатичността, а Ан Болейн е жена, от която на моменти ще ви настръхне косата.

Друго достойнство на „Вълци” е, че е написана увлекателно и се чете доста бързо, имайки се предвид внушителния обем от 650 страници. Подходът е разчупен, книгата е съставена предимно от диалози, в които често има и проблясъци на хумор. На моменти обаче целият парад от преговори, схеми и машинации доста ми дотягаше, признавам, интригантстването на властимащите никога не ме е вълнувало особено.

„Вълци” не просто разказва за битието на Томас Кромуел и съпровождащите го емблематични участници в пиесата на Хенри VIII, но и чертае карта на пътя, който един човек извървява до върха, когато не разполага с нищо друго, освен с воля и интелект. Обещаващо начало на трилогията, която ми е любопитно да видя как Хилари Мантел ще развие, макар и да се знае как ще завърши всичко за главния ѝ герой.

Ревю за книгата и при Христо в "Книголандия"

„Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.”

Кои са вълците в световната история? Опитайте се да избягате от очевидните отговори в учебниците или в „Уикипедия”. Помислете не за тези личности, на които властта е поднесена на златна тепсия, а за онези, които тръгват от нищото и се борят със зъби и нокти за всяко късче влияние, до което могат да се доберат. Насочете се не към Хенри VIII, а към настанилите се в дебелата му сянка. Изберете Томас Кромуел.

Вълците на Хилари Мантел успяха да я превърнат в един от най-успешните съвременни автори, спечелиха ѝ множество престижни литературни отличия, сред които цели две награди „Ман Букър”, и дори я наредиха сред кандидатите за списъка на стоте най-влиятелни личности според списание „Тайм”. След като прочетох романа ѝ, не виждам нищо случайно в този възход.

“Вълци” съсредоточва вниманието ни върху един от най-противоречивите периоди от английската история. Крал Хенри VIII яростно се опитва да разтрогне брака си с кралица Катерина Арагонска, за да вземе за жена магнетичната и опасна Ан Болейн. Всички знаем, че владетелите винаги получават това, което желаят, независимо какво ще струва на тях или на поданиците им. Навлизането в открит конфликт с папата и поставянето на светската власт над църковната в името на един развод се оказва решение, което ще промени завинаги лицето на Англия. Една от движещите сили на този процес е именно Кромуел.

Томас Кромуел успява да се превърне от син на обикновен ковач във втората най-влиятелна фигура в страната след краля. За няколко години той си проправя път нагоре по стълбицата, едновременно с това запазвайки лоялността към покровителите си, към семейството си и към идеалите си. „Вълци” го представя в много по-благоприятна светлина от онази, на която сме свикнали – вместо студенокръвен и пресметлив политик, той е описан като достоен, интелигентен мъж, измъчван от всичките дълбоко лични загуби, които животът го кара да понесе. Не си правете илюзии обаче – Кромуел е сложна личност, която прескача от милостта към твърдостта, от преговорите към изнудването, от себеотрицанието към себичността. Той напълно съзнава своята вълча природа и има набито око за алчността и пороците на заобикалящата го пасмина благородници и духовници. Както самата Ан Болейн казва, каквото и да прави Томас Кромуел, той винаги работи единствено за себе си. Средствата варират, но целта е неизменна – власт. Контрол.

Историческите романи не могат да ти поднесат истинска интрига. Те по презумпция ограничават свободата на автора по отношение на сюжета и работата с добре познати и експлоатирани образи. Какво тогава може да направи писателят с героите си, за да изненада читателя и да съчини вълнуващ разказ?

Отговорът е прост – да им вдъхне живот. Да ги измъкне от страниците на учебниците по история и от рамките на омръзналите портрети. Да ги превърне в личности от плът и кръв, хора със свой собствен глас, маниери и душевност, с всичките прилежащи нюанси. За мен именно това е най-голямото постижение на Хилари Мантел. Тя борави изкусно с целия комплект фигури от конкретния период от английската история и ги прави толкова сложни и интересни, колкото никога не са били. Хенри VIII все още не е страстен колекционер на отрязани глави, Томас Мор е далеч от светостта и доста по-близо до фанатичността, а Ан Болейн е жена, от която на моменти ще ви настръхне косата.

Друго достойнство на „Вълци” е, че е написана увлекателно и се чете доста бързо, имайки се предвид внушителния обем от 650 страници. Подходът е разчупен, книгата е съставена предимно от диалози, в които често има и проблясъци на хумор. На моменти обаче целият парад от преговори, схеми и машинации доста ми дотягаше, признавам, интригантстването на властимащите никога не ме е вълнувало особено.

„Вълци” не просто разказва за битието на Томас Кромуел и съпровождащите го емблематични участници в пиесата на Хенри VIII, но и чертае карта на пътя, който един човек извървява до върха, когато не разполага с нищо друго, освен с воля и интелект. Обещаващо начало на трилогията, която ми е любопитно да видя как Хилари Мантел ще развие, макар и да се знае как ще завърши всичко за главния ѝ герой.

Ревю за книгата и при Христо в "Книголандия"

(към първа част)

Ден N

Добре, днес е време за Голямата Пушка- Metalink ноти 729903.1, 400886.1и 444164.1. В тях пише как се трейсва паралелно изпълнение. не е много добре обяснено, така че интерпретацията на логовете ще е чисто налучкване (демек може и да бъркам нещо).

Помолих погромистите да пуснат _px_traceв кода на ETL-а. Един emergency release и сме готови за изпълнението довечера.

Ден N+1
Мамка му! Тази нощ е минало бързо

Единствената промяна е включването на _px_traceза сесията, която пуска точно тази заявка (и изключване след края на заявката). Нищо друго!

Бързо или бавно, не ми се чака. Искам да проверя дали може да се прочете нещо от тези логове. Както вече предупредих, не съм специализирал четене на PX trace.
На ред 5694 (да, преминах през 5693 реда преди да намеря нещо интересно за моя случай) намираме:

2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Granule:kxfr.c@5598:kxfrFlushObjs(): flushed 4436 objects and 0 temp objects
        kxfrialo                                                       [   24520/ 23550]
          best object 0x21f7ab9ce0
            hgt:0 blks:21872380 acp:0 nds:1 thr:4
kxfrialo                                                       [   24520/     0]
          threads requested = 4 (from kxfrComputeThread())
kxfrialo                                                       [   24520/     0]
          adjusted no. threads = 4 (from kxfrAdjustDOP())
kxfrAllocSlaves                                                [   24520/     0]
          DOP trace -- call kxfpgsg to get 4 slaves

Добре, ще използваме parallel 4. Тук искам да напомня, че за да се изпълни parallel X, трябват поне 2 x X процеса – X producers и X consumers.

2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@9448:kxfpgsg():         reqthreads:4 KXFPLDBL/KXFPADPT/ load balancing:on adaptive:on
2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@17464:kxfpiinfo():      inst [cpus:mxslv]
2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@17468:kxfpiinfo():      1    [16  :32   ]
2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@22218:kxfpGetNumActiveSlaves():
        number of active slaves on the instance: 24,number of active slaves but available to use: 0
2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@17785:kxfpclinfo():     inst(load:user:pct:fact:servtarget:queued:started:granted:active:active(free)): aff
2013-02-20 01:53:58.837069*:PX_Messaging:kxfp.c@17791:kxfpclinfo():     1   (30  :1   :100:53  :256   :0     :0      :0      :24    :0     )
          load adapt num servers requested to = 4 (from kxfpAdaptDOP())
kxfpgsg                                                        [   24520/     0]
          getting 2 sets of 4 threads, client parallel query execution flg=0x230

Ако не греша, изглежда че 24 паралени процеса вече са заети от някой. Wtf? Да видим какво става нататък

          Height=4, Affinity List Size=0, inst_total=1, coord=1
          Insts     1
          Threads   4
kxfpg1sg                                                       [   24520/     0]
          q:0x22ffaeb5e0 req_threads:4 nthreads:4 unit:1 #inst:1 normal
          jStart:0  jEnd:32  jIncr:1 isGV:0  i:0 instno:1 kxfpilthno:4
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P000 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P001 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P002 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P003 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P004 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P005 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P006 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P007 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P008 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P009 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P010 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P011 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P012 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P013 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P014 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P015 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P016 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P017 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P018 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P019 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P020 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P021 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P022 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P023 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]

Очевидно P000 до P023 го дават много заети, не и се занимава с нас.

kxfpg1srv                                                      [   24520/     0]
          trying to get slave P024 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P024 is local
          found slave P024 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24520/     0]
          Creating local slave 24 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24520/     0]
          Creating slave 24 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a0e48
          Allocated slave P024 dp:0x21319a0e48 flg:4
          Got It. 1 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24530/    10]
          trying to get slave P025 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P025 is local
          found slave P025 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24530/     0]
          Creating local slave 25 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24530/     0]
          Creating slave 25 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a0da8
          Allocated slave P025 dp:0x21319a0da8 flg:4
          Got It. 2 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24550/    20]
          trying to get slave P026 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P026 is local
          found slave P026 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24550/     0]
          Creating local slave 26 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24550/     0]
          Creating slave 26 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a0a70
          Allocated slave P026 dp:0x21319a0a70 flg:4
          Got It. 3 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24560/    10]
          trying to get slave P027 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P027 is local
          found slave P027 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24560/     0]
          Creating local slave 27 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24560/     0]
          Creating slave 27 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a09d0
          Allocated slave P027 dp:0x21319a09d0 flg:4
          Got It. 4 so far.
kxfpPrepareJoin                                                [   24580/    20]
          grln:3 grlr:3 size:1536 var:486 evntCnt:11 eventSize:466 totSize:2014
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          wait reply from qref 0x22fd47e038
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          received reply from qref 0x22fd47e038
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          wait reply from qref 0x22fd481aa8
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          received reply from qref 0x22fd481aa8
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          wait reply from qref 0x1f23ebf38
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          received reply from qref 0x1f23ebf38
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          wait reply from qref 0x1f23ebc90
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          received reply from qref 0x1f23ebc90
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          got 4 servers (sync), errors=0x0 returning
kxfpg1sg                                                       [   24580/     0]
          q:0x22ffaeb5e0 req_threads:4 nthreads:4 unit:1 #inst:1 normal
          jStart:0  jEnd:32  jIncr:1 isGV:0  i:0 instno:1 kxfpilthno:4

добре, създадохме си първата група от 4 процеса. Трябват ни още толкова…

kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P000 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P001 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P002 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P003 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P004 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P005 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P006 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P007 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P008 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P009 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P010 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P011 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P012 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P013 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P014 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P015 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P016 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P017 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P018 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P019 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P020 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P021 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P022 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P023 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P024 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P025 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P026 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]
          trying to get slave P027 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
kxfpg1srv                                                      [   24580/     0]

P000-P027 са заети (всъщност P024-P027 са заети от нас)

          trying to get slave P028 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P028 is local
          found slave P028 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24580/     0]
          Creating local slave 28 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24580/     0]
          Creating slave 28 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a0698
          Allocated slave P028 dp:0x21319a0698 flg:4
          Got It. 1 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24600/    20]
          trying to get slave P029 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P029 is local
          found slave P029 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24600/     0]
          Creating local slave 29 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24600/     0]
          Creating slave 29 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a05f8
          Allocated slave P029 dp:0x21319a05f8 flg:4
          Got It. 2 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24610/    10]
          trying to get slave P030 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P030 is local
          found slave P030 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24610/     0]
          Creating local slave 30 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24610/     0]
          Creating slave 30 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a02c0
          Allocated slave P030 dp:0x21319a02c0 flg:4
          Got It. 3 so far.
kxfpg1srv                                                      [   24630/    20]
          trying to get slave P031 on instance 1 for q:0x22ffaeb5e0
          slave P031 is local
          found slave P031 dp:0x21319a0220 flg:0
kxfpcrel                                                       [   24630/     0]
          Creating local slave 31 flg:30
kxfpcre1                                                       [   24630/     0]
          Creating slave 31 flg:30
          free descriptor found dp:0x21319a0220
          Allocated slave P031 dp:0x21319a0220 flg:4
          Got It. 4 so far.
kxfpPrepareJoin                                                [   24640/    10]
          grln:3 grlr:3 size:1536 var:486 evntCnt:11 eventSize:466 totSize:2014

kxfpg1sg                                                       [   24640/     0]
          wait reply from qref 0x1f23eb740
kxfpg1sg                                                       [   24640/     0]
          received reply from qref 0x1f23eb740
kxfpg1sg                                                       [   24640/     0]
          wait reply from qref 0x1f23eb498
kxfpg1sg                                                       [   24640/     0]
          received reply from qref 0x1f23eb498
kxfpg1sg                                                       [   24640/     0]
          wait reply from qref 0x1f23eb1f0
kxfpg1sg                                                       [   24650/    10]
          received reply from qref 0x1f23eb1f0
kxfpg1sg                                                       [   24650/     0]
          wait reply from qref 0x1f23eaf48
kxfpg1sg                                                       [   24650/     0]
          received reply from qref 0x1f23eaf48
kxfpg1sg                                                       [   24650/     0]
          got 4 servers (sync), errors=0x0 returning

Ох, мина на косъм. Имаме и другите четири – P028-P031. Напомням, че лимита е сетнат на 32. Днес имахме късмет.

2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10118:kxfpgsg():        Acquired 8 slaves on 1 instances avg height:4 #set:2 qser:893953
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10128:kxfpgsg():        P024 inst 1 spid 31409
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10128:kxfpgsg():        P025 inst 1 spid 31413
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10128:kxfpgsg():        P026 inst 1 spid 31417
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10128:kxfpgsg():        P027 inst 1 spid 31422
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10137:kxfpgsg():        P028 inst 1 spid 31427
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10137:kxfpgsg():        P029 inst 1 spid 31433
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10137:kxfpgsg():        P030 inst 1 spid 31438
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10137:kxfpgsg():        P031 inst 1 spid 31443
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10144:kxfpgsg():        Instance(servers):
2013-02-20 01:53:58.965839*:PX_Messaging:kxfp.c@10147:kxfpgsg():        inst:1 #slvs:8

Да видим какво ще се случи следващата нощ.

питер брьогел стария