Наближава старта на второто издание на Brand Management Factory– чудесното начинание на Бизнес института на CISCO и ilyan.com. Организаторите са анализирали първото събитие, взели са си бележки и правят продължението по-полезно и удобно за гостите. Това, което не се променя, са лекторите с богат опит и фокуса върху изцяло практическата страна на мениджмънта и брандинга – 40% от времето е гарантирано отделено за решаването на реални бизнес-казуси.

Промените

Този път Фабриката се състои от 4 модула по две сесии. Звучи ми доста полезно, че в началото на работилницата всеки от участниците дефинира своята цел и казуси, върху които желае да получи идеи за решения – така знаеш дали обучението ти е било полезно. Четирите тематични модули са:

• Заобикалящата среда и марката: включва анализ на конкурентна среда, анализ на потребителски нужди, позициониране спрямо конкурентите.
• Позициониране и стратегия на марката: анализ на целевата аудитория, избор на канали и специален фокус върху дигиталните медии.
• Пазарно присъствие на марката: изграждане и развитие на марката, краткосрочно и дългосрочно управление с фокус върху B2B и B2C специфики.
• Управление на резултатите на марката: управление на маркетинг бюджета, оптимизиране, анализ и оценка на проекти.

Записването за програмата вече започна като до 5 април можете да се възползвате от 20% отстъпка. Стандартната цена за записване в един модул е 300лв., а за всички подуки – 850лв. Ако пък сте хвърлили око на нещо конкретно…

Спечелете пропуск за един модул на Фабриката

С организаторите се разбрахме отново да предоставим пропуск за модул от Brand Management Factory по избор. Препоръчвам ви първо да погледнете информацията на сайта, а след това да ми оставите аргументиран коментар с отговор на въпроса:

Кой модул от Brand Management Factory бихте посетили и защо?

Очаквам коментарите ви тук или на страницата във Facebook до 10 април включително. После томбола между мненията, които ми звучат най-конкретно, ще определи победителя и той ще бъде обявен отново тук на 11 април. Успех!

Постът Фабрика за мениджъри – част 2е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

„Походът на книгите“ в България e време за рицари, мечти, приказни герои, срещи с популярни личности, награди, ретро трамвай, музика, много книги… Затова и от Сиела са решили да подкрепят инициативата още по-силно - със специални отстъпки на книги в своята електронна книжарница www.ciela.com.

100 избрани заглавия от издателство Сиела ще бъдат с впечатляващата отстъпка от 30%, а всички клиенти на електронната книжарница ще могат да ползват 25% отстъпка и за покупката на всички книги от петте водещи издателства на детска литература Егмонт България, Хермес, Фют, Пан и Златното пате.  

Специалната промоция ще бъде активна от 4 април (четвъртък) до края на месеца, уточняват от Сиела.

Бали

11 000км на югоизток от „рая“

И аз се наканих да напиша нещо. Нещо, за безброй хорицата, които и на идея си нямат

какво е туй Бали, къде се намира,

и си мислят че всяко екзотично островче е с бели плажове и къщички във водата. А те, тия хорица в България са много. И понеже българина е новоизлюпен пътешественик, и си цени и къта здраво парите, в следствие на това понякога  се получават  недоразумения относно очаквания и последващи впечатления. Защото Бали не е просто екзотичното островче, то е една невероятна смесица от екзотика, религия, култура и начин на живот. Аз, честно казано също си нямах и грам напредстава къде точно отивам-знаех само че ще ходим някъде на топло. И за съжаление информацията по български сайтове за Бали е много малко, а туроператорските фирми, които го рекламират, го слагат под общ знаменател „екзотична дестинация“ заедно с останалите снимки на плаж, палми и коктейл. А ние, като отидем някъде държим да опознаем всичко за което имаме сили и финансов ресурс, и не просто да си седим в хотела до дупка и накрая като се върнем да разкажем основно каквонени е харесало в храната и обслужването или изгледа на стаята.

Като споменах туроператори, в последно време нещо не сме им фенове. След кратко смятане на цени на билети, хотели, екскурзии и трансфери в интернет, се получават някои доста съществени разлики, естествено не в полза на агенциите. Бързам да подчертая, че това е въпрос на личен избор и преценка. Не мога да очаквам, например майка ми да тръгне сама да обикаля летища, влакове, метра, да се разправя с екскурзоводи и шофьори, без да отбира грам английски. Най-общо казано, човек може да си купи една пържола от магазина и да си я сготви в къщи, или да отиде на ресторант и да я хапне сготвена, на кой както му е кеф. Ние както разбирате, избрахме първият вариант.

Та така де, да започвам вече, че някои хора биха се изнервили на такъв увод. Значи,

• първо, това нещо е мнооого далеч.Горе –долу-към 11000км.Или почти цяло денонощие с висенето по летища и достигането до тях. Ние летяхме от Истанбул през Куала Лумпур. Моят съвет е да си вземете приспивателно или да ударите повечко бири, понеже някак си не ти се ляга да спиш нощен сън в 5ч. следобед. Иначе 10 часа в тоя самолет се откача, нищо че си имаш лично екранче с филми и музика.
• Вториятми съвет е да се запасите с лекарства, ама с опаковките - да не стане проблем с багажа. По тези географски ширини както добре знаете, притежанието на наркотици се наказва със смърт, а знае ли човек кое може да им заприлича на наркотици. Защо имате нужда от аптечка – ами от 3-4градуса над нулата да ти стоварят измъчения от полета организъм на 30градуса+ жестоко висока влажност + постоянно влизане и излизане от климатизирани  до 20 градуса возила и тем подобни+ 6 часова разлика, си е истинско изпитание. И факта че с пристигането, и на следващия ден бяхме по екскурзии си даде резултата-2 дни с температура и зле. Та както бяхме планирали 5 поредни дни екскурзии, малко така, си беше изключително смело от наша страна. И
• трето, за последно, най –важно-пригответе се за много, много пазарене с местните.

Тук е момента да споменем 2-3 думи и за така наречената

предварителна организаци. Билетите и хотелите са ясни – интернет

На местна почва ни посрещна, така известният в последно време по форуми и пътеписи Косьо. Той и семейството му са намерили своето място на острова преди 4 години и поработват за такива като нас, чрез своята фирма. Нашите впечатления от него са изцяло положителни. Все пак колкото и авантюристично да сте настроени, препоръчително е да имате кой да ви посрещне и въведе в обстановката. На излизане от летището следва зверскаатака от предлагащи транспорт, екскурзии, смяна на пари и каквото се сетите. Хората на Бали са усмихнати и дружелюбни, но както навсякъде по света, една голяма част от тях не го правят защото точно в този момент адски много са ви харесали и искат да помогнат. Най-малкото се губи време, нерви, а понякога и пари. Това не е някакво правило – просто всеки разбира почивката си по различен начин.

В най-общи линии

Бали е остров, голям колкото Тасос,

или област Пловдив, но с около 4милиона живущи (2010г). Обаче работата не е много сигурна, защото доста се роят (едно от любимите им занимания след стъмване), а и доста нелегално работещи има, тъй като от цяла Индонезия май най-много хляб има тука.

Освен това, Бали е единствения остров с религия, която не е ислям, а хинду, и това е една от причините Бали да иска да се отдели от останалите, което  хич не се приема добре. Също така поради факта, че бензина е 50цента, цените на стоки, дрехи, храна са доста ниски.Е, ниски стават чак след известен разговор с местните, но добре, че тук там някои слагат и етикети с цени, та не се налага много да се пазариш. Бали още е известен като „острова на хилядата храма“. Във всяка паланка или на всеки 500м има храм.

Ние, като едни типични туристи още с пристигането си на обяд, метнахме багажа в хотела, и се запътихме към

Uluwatu,

което си е нещо от  сорта на нашата Калиакра.

Минава се през една гора където царуват маймуни, и главната атракция е гледката към Индийския океан - идеално като за посрещане. После отидохме на

Jimbaran Beach

за вечеря, което би било прекрасен завършек на вечерта, ако имаше залез, ама не би поради достата облаци. Малко така ми напомня за китната Варненска алея Първа, и още повечко ресторанта ми напомни за не по-малко китния ресторант Норд (надявам се да ви говори нещо).

Общо взето, за хората които не спят в Кута (а там спят предимно сърфисти и австралийци), е хубаво да се отиде, тъй като е една от малкото възможности да се види красив залез над океана (всички останали курорти са на изток/югоизток). Но като цяло – един мръсен плаж с безброй кръчмета, където предимно местните се къпят (ама като къпят, имам предвид буквално – вземат си шампоанчета, прах  за пране или пък директно се бухват с дрехите, а после си се сресват и се обличат с нови дрешки).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Иначе пък в ресторантчето, което бяхме ни посрещнаха царски, имаше две танцьорки и музиканти, свирейки нещо средно между индийско и реге,

храната беше супер

Като казах храна тук е мястото да вметна, че по време на целия ни престой нито един път не съм се разочаровала. Основно ядяхме за вечеря, предимно прясна риба и мекотели, салати с марули, гарнитури ориз или пържени картофи предлагат навсякъде, отделно ти дават лютия сос като те видят че си бледолик.Разнообразието от плодове и зеленчуци е голямо, а ако не искаш риба има и пилешко, и телешко. Нито един път не ни се наложи да посетим така омразния ми McDonalds.

Та приключи нашата вечеря и се прибрахме в хотела. Намерихме си го в booking.com– Bumy Ayu Bungalow 3*-всичко си му беше идеално като изключим това, че е малко встрани от главната улица и трябва да се мине по една доста тъмна уличка, от което си изпатихме едната вечер.Но за това-по-натам. Курорта Санур е нещо като нашите – магазини, кръчми, барове. Интересното е че знаеш в кой курорт си само защото си записал хотел там, иначе кога влизаш от единия в другия, аз така и не разбрах, всичко си е слято.

2 ден.

Днес пак ще опознаваме острова.

Тръгваме към  Tanah Lot,

отново на изток, където ще е идеално за посрещане на залеза, но нашата програма е друга. Този храм, както и храма от предходния ден са част от седемте морски храма, обграждащи острова откъм югоизточната част, за да спират морските стихии и зли духове. Определено трябва да се види, като има прилив не може да се стигне до скалата, ние бяхме там така да се каже по средата на прилива-може да стигнеш , но ако се намокриш до кръста. Това с приливите и отливите е интересно нещо-никога не може да се предвиди, няма и някаква последователност, влияе се от състоянието на луната и слънцето. Така че-какъвто ни бил  късмета. Така например в Санур докато бяхме през  всичките 6 дни плажът беше в състояние на отлив, не съм наясно дали постоянно е така, нооо няма как да поплуваш спокойно-водата е до колене в продължение поне на километър.  Добре че имахме басейн в хотела.

Та да се върнем на днешния ден - Tanah Lot –определено в топ 10 да се види, след това продължихме с шопинг в мол където се продават дрехи шити на ишлеме за по - известни марки, и магазин за сувенири и местни дрехи, който беше доста мръсен и супер задушен, което заедно с почти тричасовото возене (разстояние-общо към 60км) направо ни съсипа и се прибрахме в хотела, където милият ми съпруг се тръшна с температура. А в късния следобед ни очакваше още една екскурзийка. „Вечер в зоологическата градина“- те така се казваше мероприятието, което се води като уникално преживяване, пък ние, нали сме природолюбители, държим да видим ако може всичката флора и фауна.Че си беше уникално си беше, ама и парите му не бяха малко. В най-общи линии-не ни се беше случвало досега първо да нахраним слоновете, след

това да вечеряме на метри от лъвовете в джунглата и то вечеря с бъзикни като ледено студени кърпи за освежаване, и персонално напръскване със спрей против комари. Да, имаше и снимки с няколко активни през нощта животинки, разходка по тъмно из зоологическата и огнено шоу на местните което си приличаше малко на аборигенски танц. Ден 2 – приключи задоволително.

На третия ден

тотално грохнахме, отменихме плануваната екскурзия и се отдадохме предимно на заемането на хоризонтална позиция. Отметнахме и

Санур –

приятно курортче, от сорта на Златни Пясъци,

плажа-широк, чистичък, с жълт пясък, чиста вода, доста приятни ресторантчета. Цените за вечеря за двама –около 25долара, и то при положение че 2-3 те бирички образуват половината сума. Да, както във всяка мюсюлманска държава, тук алкохолът е супер скъп. А и местните не пият –не им е добре развит ензима, който усвоява алкохола като нас, които не пропускаме ракийката вечер, пък и се гордеем че можем да носим на алкохол повече от други нации.

Другото хубаво на Санур е, че е най-близо до повечето забележителности, в сравнение с Нуса Дуа, където предимно настаняват българите по програма. А с този трафик ако ти се иска да видиш повечко неща, по-добре да не прибавяш още един час пътуване в целия този автомобилно-моторен екшън.

Като казахме трафик да поясним –

улиците са супер тесни, отвсякъде атакува непобедимата армия от моторчета, а където остане място минават коли или обратното, не помня. Тук всеки кара нещо, натоварил е върху това нещо друго нещо, движението е обратно, а като казвам всеки имам предвид дори деца на 8-10г. Поради тези причини разстоянията, които иначе не са големи, се взимат за тройно повече време от нормалното. Пиша това за да пресека в зародиш, авантюристичните амбиции на бъдещите пътешественици да наемат кола, с която лежерно да се обикалят самички острова, спазвайки правилата за движение, които практически липсват. Струва ми се безумно, но всеки си знае.

И така освежени, аклиматизирани сме готови отново за подвизи. Браво на Косьо, че и той издържа на цялата екскурзиийка в

ден 4,

която имаше и за цел да попълни пропуските на ден 3.

Денят започна с посещение на градината на орхидеите, която изобщо не си заслужаваше вниманието, а аз като жена би трябвало да ахкам. Допълнително ме възмути момичето, което ни разведе там, което незнайно защо реши че заслужава „подарък“от нас за 15-минутната разходка. По принцип давам бакшиши, но когато са заслужени, а и съответната професия ги изисква.

След това продължихме към обичайните „заподозрени“ за такива дестинации-фабрики и ателиета за изкуство, в случая-дърворезба, изобразително изкуство, ювелири на сребро. Смело пропуснахме производителите на аксесоари от гадини (крокодили и тем подобни). Определено видяхме доста красиви неща, но и на съответните цени, а сме още млади за придобивки с подобен характер. Среброто ни впечатли доста, тъй като до фабриката се намира и къщата на собственика в типичен балийски стил, само че за богаташи.

Посетихме  и парка на птиците и парка на влечугите, и от двете –доста доволни. Продължихме към

Убуд и гората на маймуните

Леко поседнала, бях посетена от примат и  неволно бях ухапана от същия, посягайки да го погаля. Хубаво че не пусна кръв, местните казаха че ще се оправи бързо, факт. Все пак, ми хареса-къде другаде ще се разхождам из тропическа гора превзета от маймуни?

Разходихме се набързо по главната на

Убуд, който е старата столица на Бали,

еквивалента на наш'то мило Търново-има доста хотели, занаятчийски работилници, музеи, и както разбирам доста от туристите си правят една- две нощувки там като близко място до турове от сорта на рафтинг, ходене до водопади,колоездене, планинарство и т.н. Има един доста приятен храм в центъра до Старбъкс, където  правят представления на местните си танци, и ресторант към него, който с удоволствие бих отразила някоя вечер ако спяхме там.

Продължихме нагоре към планината, преминавайки живописни картини от сорта на оризови тераси, джунгли и храмове. Обядът беше в едно от ресторантчетата с

гледка към планините Агунг и и Батур с езерото Батур

под тях.

С две думи –величествена гледка, а

Батур всъщност е действащ вулкан,

последно изригнал 1968г. В подножието има все още на места неизрастнала растителност-остатъци от лава, която местните ползват за строителство.

То на местните май всичко им е безплатно /дар от боговете/ – плодовете растат целогодишно, бензина-почти безплатен, в океана и реките се къпят, сметките им за ток със сигурност са минимални –най –много за климатик да плащат, рибата – само чака да бъде уловена, пък и богатите бледолики пристигат на рояци...

Така, както подразбрахме от Косьо, основните им харчове са за боговете – сигурно тонове ароматни пръчици се произвеждат годишно /нали по 1-2пъти на ден дарове трябва да сложат до статуите, сложени пред всички входове и не само/, статуите на богове-също основно перо в бюджета. Освен това почти всеки ден има някаква церемония, за която си се обличат с официалните дрехи  и готвят някакви манджи и изпълняват хиляди ритуали. Ето, например ние бяхме там седмица преди новата им година (12 март), а приготовленията са започнали още преди месец-във всички храмове работеха по направата на огромни цветни статуи за шествията им, костюми и т.н.

Пак се отплеснах – след обяда тръгнахме да слизаме от планината. По пътя спряхме за плодове (огромно разнообразие от какви ли не странни неща), а след това и посетихме кафена плантация. Там си беше голяма забава, тъй като човечеца, който ни разхождаше, натъртваше на всеки плод или зеленчук който отглеждаха и ние ахкахме изумени като например „Дис ис копи рррррробуста“, а ние в отговор „Ааахааа“. Да, освен кафето отглеждаха и ванилия, кардамон, какао, манго и т.н. Тук

опитахме и известното Luwak coffee, едно от най-скъпите в света.

Знаете – за животинчето и отделителната му система. В интерес на истината, като се абстарахираме от рекламните трикове, кафето е наистина страхотно.

Продължихме към Tirta Empul-за мен лично място, което беше скандално, но и гледка, която не бих забравила – хиляди местни се подредили на опашка в едни басейнчета с около 20 чучури и трябва да минат през всеки един от тях за да се пречистят със свещената вода (мисля че изворна от планината).

Смело топнах само ръчичка, достатъчно за цивилизованото ми съзнание.  Нащракахме се и там и хоп –то не остана и за последното – Goa Gajah. Тука малко ударихме на камък защото попаднахме в адско задръстване – церемония и повисяхме 1 час на пътя, но за сметка на това пък се нагледах на безкрайните върволици от хора, облекли новите си дрешки, с прически, отивайки към един от храмовете си за масово погребение (така заподозряхме, по урните които носеха на главите си).

Е, явно такива погребения не са всеки ден-просто като умре някой, го кремират и чакат всичките му роднини от кол и въже да се съберат, та явно и да спестят някоя и друга рупия, събират по няколко мъртъвци наведнъж и се започва една безкрайна процесия, защото роднините са много, все пак роенето им е едно от любимите занимания. И естествено никого не предупреждават-просто си ходят в едната лента на пътя и не им пука.

Е, все пак посетихме

Пещерата на слона –

малко тъмничко беше, но си работеше, така че, и това го отметнахме. Прибрахме се и набързо хапнахме в едно ресторантче до хотела. Все пак –трябваха ни още сили – предстоеше ни още една екскурзия по план.

Ден петиопределено се превърна в преживяване номер 1 от Бали-

слонско сафари в Elephant  Safari Park Lodge – Taro

Без коментар съм по повод мястото – оценка 10от 10, тук са идвали доста световни звезди (един от тях – Бьекъма, ама истинския), така, да се повозят на слонче, пък и да поспят в някоя от  готските вилички, от които сутрин и вечер те взима слона и го играе такси до ресторанта. Ако желаеш, може да и да участваш в ежедневния слонски тоалет, или да си го храниш.

Собственикът е интересен човек, австралиец, женен за местна, спасил доста слонове от неясно бъдеще, превозва ги от Суматра с хиляди мъки и специално проучва района дали е подходящ за тях. За обслужващия персонал, махутите (водачите на слон), ресторанта- пак нямам коментар-нивото тук е 5 звезди. Накратко-поразходи ни слона из джунглата, водача ни обясни подробно що е туй слон и за какво се бори, след което се поснимахме в хиляди пози и с малки слончета, прегърнали ни с хобот, и с големи с бивни, кротко посядайки им на колянцето. Гледахме и шоу на малките слончета, хапнахме (храна- 10 от 10) и си тръгнахме доволни.

Ноо както е казал поета- българин – „Много хубаво-не е на хубаво“-та

се сблъскахме с грубата действителност вечерта –

тъкмо си казахме- сега може да започва истинската почивка, и ей го на, на връщане от ресторанта през тъмната уличка към хотела най –нагло се опитаха да ми отмъкнат чантата. Лежерно вървейки си, усетих чуждо присъствие – возещ се на мотор се опита да ми издърпа свидната ми чанта, която носех на рамо, с така скъпоценния ми апарат вътре. Обаче аз съм твърда като обикновена бисквит – хем не мога да се усетя какво точно се случва, че да почна да викам, хем обаче и не пускам, стискам си я чантата под мишница и това е. Та се наложи малко да се повлача след мотора, докато тия наглите най-накрая се отказаха и пуснаха чантата ми. Мъжът ми, не че остана безучастен, извика след тях и уж тръгна да ги гони, ама те са хитри-изчезнаха яко дим с мотора. Е, отървах се с няколко охлузвания, с полиция не сме се занимавали, че доколкото разбрахме по-добре да не се захващаме с мързеливата местна бюрокрация.

Абе, неприятна история, която е способна да ти развали цялата почивка, но аз се успокоих с мисълта, че това е нещо, което може да ти се случи навсякъде, и по всяко време – на мен в България ми се е случвало няколко пъти да ме ограбват при най - различни обстоятелства, така че – айде, да не се огорчаваме повече от нужното. Изводът е какъв – ами трябва и ние като западноевропейците да се запасим с чанта за кръста тип бъбрек и толкова.

Поседяхме още един ден в Санур, основно мързелувайки, и на седмия ден се запътихме към другия ни хотел –

Blooo Lagoon Village, Padang Bai

Поръчахме си е трансфер от там, човека който дойде да ни вземе се представи за наш concierge, и един от малкото местни, който говори доста добре английски. Бе така любезен да ни спре до един –два

храма по пътя, както и в

KlungKlung,

където посетихме местния музей, приятно място. Пристигнахме в късния следобед, като аз лично ахнах като видях вилата в която ще спим.

Е, после поахках и изпонахапана от комари, /който е спал на бунгала в Камчия да си представи/, все пак тук се водеше „еко-селище“ и уважават комарския живот. Все пак си носех от БГ мазило, а и от хотела предлагат безплатен спрей (както и навсякъде другаде в селцето). Имахме си и домашни любимци през целия престой – семейство гущери, единия от които с впечатляващи размери. Отидохме да видим прословутата синя лагуна под хотела и изморени доволно вечеряхме на панорамната тераса на хотела, откриваща невероятни гледки към съседния залив. Ето сега започна почивката.

Гледка от вилата, в която спахме – Bloo Lagoon Village

Следващите пет дни отминаха бързо,

не сме посещавали повече забележителности, понеже вече ни беше писнало, иначе има какво да се види и прави –рафтинг, трекинг, колоездене, посещение на автентично село и т.н.

Достатъчно си ни беше селцето – известно предимно с това, че тук се хваща ферибота за Gili Islands и Lombok (доста ги посещават за гмуркане, а Ломбок си е баш автентичен тропически остров с всичките му опасности). Другото с което е известно е, че е

рай за гмуркачи, има доста коралови рифове,

а самата синя лагуна, която си беше нашия плаж, директно влизаш и си гледаш риби с шнорхел и маска, както правехме ние /още не сме дорасли за екипировки и кислородни бутилки/.

Иначе повечето хотели са тип хостел, публиката са млади хора –австралийци, доста западноевропейци на средна възраст. Особено ми хареса Topi Inn, приятно ресторантче с бар и няколко стаи отгоре за по 10долара, според скромните ми наблюдения-най-оборотното.

Отидохме едната сутрин за риба с местен, риболова беше задоволителен (приключихме го и със задоволителен шнорхелинг), мъжът ми хвана някакво голямо червено чудо –red snapper, което килото му в Сингапур струвало 200долара, съответно и си го хапнахме в хотела вечерта – сготвиха ни го на грил в ресторанта, преживяването-в топ 3 за целия ни престой.

Последния ни ден приключи и с отпразнуването на рождения ми ден, който се състоеше в пробване на балийски масаж, мързелуване, плажуване, шнорхелуване, и ядене на омар.

Тръгнахме си на следващия ден. Имайте предвид, че ако не сте имали време да напазарувате – се оказа  че на летището има дори по-евтини неща от тези, които вече съм купила, пазарейки се. Е нищо, за другия път ще съм задобряла в пазаренето, което ми е едно от неприятните неща като ходим по такива югоизточни дебри.

И като завършек –

Бали определено е място, което трябва да се посети,

с интересната култура, религия, забележителности и неща за правене, изключвайки лежането на плажа по цял ден. Защото аз на плаж мога и тука да си лежа, но душата ми няма да е така напълнена...

Автор: Кристина Великова

Снимки: авторът

за допълнителна информация

седем ценни концерта
за четири кратки дни
в студио 1 на бнр
входът е свободен

подробности за фестивала туки тук

Седиш в чакалнята на гарата, пишеш си пауърпойнт презентацията за лекцията довечера и си правиш и тренировката. Фото WeBike

Макар и с малко закъснение, държим да отбележим този много добре замислен и още по-добре реализиран продукт. Идеята идва от все по-тежките предупреждения свързани с новите условия на работа, в които повечето от нас са принудени да седят пред бюра през по-голямата част от времето. Хората създали WeBikeсе сетили да направят бюро, на което можеш да се движиш докато седиш – просто го снабдили с педали и готово.

Дотук добре, следват бонусите, с които WeBike ни спечели за вечни времена. Бюрото, замислено като място за съвместна работа, има три разделения, всяко от които оборудвано с педали. Тънкостта е, че докато топи тлъстини, човек едновременно произвежда електричество, с което може да си захранва лаптопа или телефона, или друга подобна джаджа. И за финал – самите материали, от които е направено това бюро, са в голямата си част рециклиран дървен материал и изхвърлена от фабриките кожа. Изобретението се превръща постепенно в истински хит и в списъка с места, на които мъже и жени да въртят усърдно педали докато си проверяват мейла, откриваме гари във Франция, летища в Белгия и Холандия. Вече се размечтахме за подобно местенце и на летището във Враждебна.

повече на сайта на WEWATT

Една от любимите ни кулинарни книги вкъщи е подарък от Мери по повод моето безумно решение да напусна работа. Вече мина доста време, но всеки път, когато си приготвям рецепта от нея, си спомням с усмивка за колегите ми и за веселите моменти с тях. Вие обаче няма нужда да напускате работа или да чакате някой да ви подари това прекрасно четиво – можете да я намерите в големите книжарници и повярвайте ми – заслужава си!

Книгата се дели на няколко части – small bakes and cakes, large cakes and loaves, hot desserts, cold and frozen desserts, sweets and drinks, а на последните страници има изключителна полезна информация за това как точно се правят много от декорациите, които виждаме по тортите в сладкарниците. Ако си я вземете, със сигурност много обичате шоколад, така че ще бъдете приятно изненадани и от още нещо – кратка история, която проследява пътя на какаовото зърно до момента, в който вече може да му се наслаждаваме под формата на блокче шоколад например.

Рецептите се получават от първия път и са ужасно вкусни. И тъй като думите в случая са излишни, ще ви покажа снимки на две любими сладости, които съм правила от тази книга:

Публикувано от Девора

Търся спешна причина, поради която да си купя тази рокля, в която се влюбих. Така че спешно се налага някой да вдигне сватба, да празнува годишнина или да организира шикозно парти – и да, важно условие е да съм поканена.

рокля: H&M Conscious Exclusive

Както ви писахме вече във Фейсбук  – „нашият“ мил д-р Златинов отсъстваше, така че Кали и Ставри трябваше да го изчакат за крачетата си. Обсадихме го веднага щом се прибра на родна почва.

Още 3 кучета отидоха в ЦВК заедно със Ставри и Калимера. Това са вашите вече познати полу-далматин Попай и дого Брус, както и едно ново момиченце – малката Шоколадка. (Тя е едно приказно създание, което се наложим да приемем със строшен череп въпреки претоварването в приюта.)

Мъничката Калимера, беше оперирана успешно.
Тя се показва като все по-чудесно куче – дано скоро дойде мъдрият човек, който ще я избере, тя заслужава цялата любов на света…

Имаме разкошни новини и за кириос Ставрос, на когото всъщност му провървя от забавянето! Наместването, което сме му направили на сляпо, колкото да не се гърчи от болка е било съвсем не-лошо и добрият доктор смята, че има шанс да зарастне правилно и без да го реже специално. Засега продължаваме с болкоуспокояващите и стискането на палци. За съжаление душата се е пооголил, та вече се третира с ивермектин – има краста, ще съчетае две лечения.

Догото Брус завлачваше задния си крак още като дойде. Помислихме, че е от студа, глада или пък травма. Уви, оказа се, че има дискова херния, започва да пие преднизолон – дано му помогне, твърде много мъка е видял от живота вече.
Рентгеновата снимка на Бурс е платена от Калинка Божинова.

Беззъбият полу-далматин Попай също се върна в ЦВК. За съжаление неговата операция не протече така добре, както се надявахме. При резекцията на главата на бедрената става костта се е пръснала, така че беше поставена доста голяма пластина. Въпреки физиотерапията, въпреки миналото време, Попай така и не започна да стъпва на този крак. Заведохме го на контролен преглед и д-р Златинов прецени, че пластината ще трябва да се махне. За резултатите от втората операция ще можем да говорим едва утре.

Шоколадка. Тя е момиченце на около година. Шоколадка има много сериозна рана на главата. Предполагахме, че и черепът е счупен и снимките го потвърдиха. Предположенията са, че е ударена много силно с нещо по главата – счупването е вследствие на силен удар с твърд, заострен предмет… няма да коментираме…

А тя е ангел – от най-кротките кучета – само те гледа и ти маха с опашка. Очите й са леко разфокусирани – то си и личи – изглежда леко кривогледа, горката. Освен това си държи главата постоянно на една страна. При нас направихме само първичния преглед и кръвните изследвания – оказа се с анемия, вероятно заради масивна кръвозагуба. В ЦВК д-р Златинов и постави диагноза – Централен вестибуларен синдром. Тя също ще приема кортикостероиди и се надяваме, че ще се възстанови напълно.

ВАЖНО! Молим, дарителите, които са дали специално за Ставри и НЕ искат дареното от тях да бъде пренасочено към Шоколадка и Попай – да ни пишат на office {ет} arsofia.com, за да се уговорим как да възстановим дарените от тях средства. Благодарим!

 

Милтън Майероф – „За гриженето“

Mayeroff, M. (1990/1971). On Caring. William Morrow Paperbacks.

Майероф предлага философия на грижата за всеки ден. В книгата се описва гриженето от етична и психологическа перспектива. Според Майероф, да се грижиш включва (в скоби моя класификация на елементите):

• Да помагаш на другия да израства (цел);
• Което, освен всичко друго, означава да му/й помагаш да стане способен на грижа (цел);
• Да чувстваш другия като продължение на себе си, но също отделен (процес);
• Да припознаваш ценността на другия (процес);
• Да имаш „подходящия друг“, за когото да се грижиш (материя);
• Емпатия към другия (процес);
• Действия на грижене, не само чувство на грижа (процес);
• Използване на талантите на грижещия се (материя);
• Гриженето да е цел сама по себе си, не средство да осмисляш живота си (цел).

Съставки на гриженето

• Познаване на другия;
• Смяна на ритъма;
• Търпение;
• Честност;
• Доверие;
• Скромност;
• Надежда;
• Смелост.

Уточнения

• Гриженето води до растеж и за двете страни, но не е реципрочно като цели или процес;
• Да се грижиш за себе си също е много важно;
• Можеш да се грижиш за други хора или за идея;
• Няколко (малко на брой) грижения са възможни в един момент, и между тях трябва да има известна съвместимост;
• Израстването е цел на гриженето, но гриженето не свършва с израстването (ако самото то свършва изобщо).

Връзки и коментари

1. Процесът на грижене напомня личностно-центрирания подход на Роджърс, с трите стълба на приемането, емпатията и съответствеността. Тези принципи са сравними с акцента на Майероф върху процеса, гриженето за и с някого, доверието в тенденцията за растеж, важността на искреността. Като цяло книгата е здраво вкоренена в хуманистичната психология.

Не е случайно и че заглавието е „За гриженето“, а не „За грижата“: Майероф подчертава многократно важността на процеса – друга основна тема в психотерапията.

Гриженето е пряко свързано със смисъла на живота според Майероф: „Чрез откриването и гриженето за развитието на моите подходящи други, аз намирам и създавам смисъла на моя живот. И в гриженето за моите подходящи други, бидейки на мястото си, аз живея смисъла на живота си… Аз имам призвание чрез това, че отговарям на призива на моите подходящи други“. Смисълът на живота е в отговарянето на това, което има нужда от мен. Да се чувстваш нужен е основна човешка нужда.

2. Разсъжденията на Майероф напомнят и за смисъла на живота по Виктор Франкл.

Из „Man’s Search for Meaning“ (мой превод):

„Човек има нужда не от състояние без напрежение, а от стремеж и борба за достойна цел, от свободна избрана задача. Не от освобождаване на напрежението на всяка цена (диалог с Фройд – б. моя), а от призива на потенциален смисъл, чакащ да бъде осъществен“.

„Всеки има свое призвание или мисия в живота, да осъществи конкретна задача, която изисква изпълнение. В това той не може да бъде заменен, нито животът му повторен. Така задачата на всеки е уникална, както е уникална и възможността му да я изпълни. В края на краищата, човек не трябва да пита какъв е смисълът на живота, а да осъзнае, че той е този, когото питат. Всеки човек е питан от живота; и той може да му отговори само като отговаря за своя живот; а на живота може да отговори само като бъде отговорен“.

„Логотерапията се опитва да направи пациента напълно осъзнаващ своята отговорност; следователно тя трябва да му остави избора за какво, на какво или пред кого разбира себе си да е отговорен“.

„Истинският смисъл на живота трябва да бъде открит в света, а не у човека или неговата душа, като че ли тя е затворена система. Наричам тази основополагаща характеристика „себетрансцендентността (себепрекрачването) на човешкото съществуване“. Тя означава, че да си човек винаги сочи, и е насочено, към нещо или някой друг – смисъл, който да осъществиш или човек, когото да срещнеш. Колкото повече забравяш себе си – чрез отдаването си на служене на кауза или обичане на човек – толкова повече си човек  и се себереализираш“.

„Според логотерапията, можем да открием смисъла на живота по три различни начина“ 1) чрез създаване или извършване на нещо; 2) чрез преживяване на нещо или срещане на някого; 3) чрез отношението, което израждаме към неизбежно страдание“.

Подобно на гриженето, вторият начин за постигане на смисъла е чрез любовта: „Любовта е единственият начин да достигнеш друго човешко същество до най-дълбоката същност на личността му. Никой не може да осъзнае изцяло същността на друго човешко същество, освен ако не го обича. Чрез любовта той може да види основните черти и качества на обичания човек; нещо повече, той вижда потенциалното в него, това, което още не е осъществено, но трябва да бъде. Освен това, чрез любовта си обичащият човек способства обичания да осъществи тези потенциали.“

3. Формулирането на призванието от Майероф като отговаряне на зов (подобно и при Франкл) напомня апелацията на Алтюсер. Когато полицаят каже на улицата: „Ей, господине“, този, който се обръща, избира да стане отговарящ, да стане „господина“. Призванието е в ушите на тези, които чуват призива.

4. Майероф говори и за гриженето като дефиниращо идентичността на грижещия се – учителят се определя чрез обучаването, родителят – чрез родителстването, музикантът – чрез музицирането (форми на грижа). Чрез тази връзка и зависимост от другия или другото става възможно осмислянето на живота. Определянето на идентичността чрез отношенията с другите е основна парадигма в психологията и науките за човека. Наскоро прочетох „Метафорите, чрез които живеем“ на Джордж Лакоф – тя е пример за тази парадигма. Книгата описва как разбирането ни за света се основава на физическите ни отношения със света около нас.

Въпроси

1. Майероф дефинира гриженето чрез израстването. Ако няма израстване на другия, значи няма грижа. Но доколко това израстване зависи от грижещия се? Доколко е и във властта на този, за когото се грижим, и на контекста?

2. Как определяме растежа? Нима той не се случва при всички случаи в известна степен?

3. Какво можем да кажем за този, за когото се грижат? Необходими ли са му условия и качества като изброените тук? Каква е неговата активна роля?

4. Майероф възпява себепрекрачването, грижата за нещо извън себе си (както и Франкл), нарича това жизнена нужда. Какво да кажем на индивидуалистичните, егоистични, отчаяни, изолирани, окопани, затворени в семейството или дома, задоволяващите се със самотно потребление хора, които срещаме в работата си, в общностите си? Как да споделим с тези „частни“ хора, че за тях е добре да „излязат“ и работят за отвъдното общо благо?

5. Какво можем да кажем за гриженето за неконкретен друг? Гриженето за бедните, потиснатите, природата, обществото? Кои от елементите и процесите, описани от Майероф, могат да бъдат приложени и в тази форма на грижа, и кой са възможни само в личен контакт с конкретен друг?

6. Майероф казва, че гриженето невинаги е реципрочно и равнопоставено. Гриженето води до взаимно развитие, но това не означава съзнателно поддържана реципрочност или равенство. Но как това би се отразило на работата ни с общности, където не искаме да създаваме нови авторитети на мястото на старите?

7. Как се грижим за някого, така че той става самостоятелен. Както се питат в Сократическия диалог, как учиш някого да мисли критично, да не приема наготово знание?

Щом има такива хора (материалите са на руски език), рано или късно ще се оправи:

http://fishki.net/comment.php?id=134893

http://fishki.net/comment.php?id=135349

http://fishki.net/comment.php?id=135629

А кога ще се оправим ние?

По същата логика…

Дали опасността от тотален колапс на електроенергийната системасе появи ненадейно? Оказва се, че истеричните писъци относно опасността от срив до степен да е застрашена националната сигурност повтарят почти дословно лятото/есента на 2009 година. Вече 4 години ситуацията е идентична, няма промяна в моделите на потребление на домакинствата, нито на бизнеса. Различното е, че сега имаме присъединени нови генериращи мощности от ВЕИ, посочени с лекота като страшния враг, който товари сметките и разбалансира системата. Но прави впечатление, че отново няма разумен план или поне смислена визия за развитието на енергетиката.
Вижте нашата статия от 01 септември 2009 и коментарите към нея и ако имате сили – коментирайте тук.

„България няма и няма да има нужда от нови генериращи мощности в следващите десетилетия. Защото:

Първо, защото дори съществуващите енергогенериращи мощности в момента не се натоварват поради срив на вътрешния и външния пазар.

Чуйте воплите на самия Ковачки:

„Ковачки съобщи данни, които по думите му има като представител на енергийния бизнес, че нощното потребление на енергия в страната в момента е в рамките на 2500 мегаватчаса, а дневното – около 3300-3500 мегаватчаса. … Потребление от 2500 мегаватчаса означава да работят АЕЦ„Козлодуй“ и няколко водноелектрически централи, а цялата топлоенергетика, всички въглищни централи, които съставляват около 60 процента от енергетиката на България, трябва да спрат да работят, каза още Ковачки. Според него това би означавало повече от 50-60 хиляди миньори да спрат да си получават заплатите, а БДЖ-АД да бъде парализирано и да престане да работи, тъй като мините са най-големият му товародател. Ковачки коментира още, че в целия Балкански регион за първи път от много години насам има излишък на електроенергия, като дори страни като Македония и Албания в момента изнасят енергия, а цените в най-големия вносител на Балканите – Гърция, са двойно по-ниски от миналогодишните и са в рамките на 35-38 евро за мегаватчас. Единствено АЕЦ„Козлодуй“ може да издържи на тези цени, и то като работи на много ниска печалба, посочи Ковачки. Той съобщи, че по негови данни в момента атомната централа работи със 75 процента от мощността си, а е намалено и производството на всички въглищни централи. От март работи само един блок на ТЕЦ„Бобовдол“, а всички софийски рудници, които доставят въглища за ТЕЦ„Бобовдол“, както и Пернишките мини са с намалено работно време – един ден работят, един почиват, посочи Ковачки.“
25 юни 2009 г.

След това самият шеф /вече бивш/ на АЕЦ Козлодуй призна, че централата работи с намалена мощност цели два месеца, поради което реализира загуби. Защо? Защото просто токът е излишен. В отговор на неговите оплаквания някой от шефовете на НЕК пък изтъкна, че не могат да спрат ВЕЦ-овете, защото това означава да прелеят язовирите…

Тук вероятно ще се появят следните контрааргументи:

Сега сме в тежка криза, когато се съвземем след нея, няма да има достатъчно електроенергия. Трябва да сме подготвени за увеличеното потребление.

Потреблението обаче няма да се увеличи драстично дори след края на кризата по две основни причини:

Демографските тенденеции в страната са такива, че не може да се очаква нарастване на консумацията за битови нужди:

- пенсионерите няма да могат да си позволят климатици, съдомиялни, бойлери включени 24/7 – всеки, който познава поне един пенсионер може да го потвърди, другите дето са паднали от Марс, могат да спорят по въпроса с потенциала на пенсионерите като потребители с нарастващи нужди.

- населението на България трайно намалява и ще продължи да намалява.

- малцинството, което е на път да стане мнозинство, не демонстира никакво желание да се интегрира, т.е. да си повиши значително стандарта със собствени сили, а не чрез социални помощи; мнозинството, което е на път да стане малцинство няма да може да им осигурява безплатна енергия.

-немаргиналното население, това което е се доближава до определението „средна класа“ и е икономически активно, взима всички възможни мерки да намали електропотреблението си, без да влоши стандарта си – до няколко години повечето битови електроуреди ще са заменени с енергоефективни не поради каприз или регулации, а просто защото на пазара няма да има „енергоразхищаващи“ модели;
жилищата ще са с подобрена енергийна ефективност, не защото е модерно или някой го е грижа чак толкова за външния вид на сградите, а защото на хората им е изгодно; много домакинства ще имат соларни колектори за топла вода, макар и не всички.

Другият основен потребител на електроенергия – бизнесът, ако е е оцелял след 1 година или е стартиращ, ще съществува само ако е конкурентоспособен. И понеже цената на енергията ще продължава да расте, не само у нас, навсякъде по света, конкурентоспособност ще означава в много голяма степен и ниско потребление на енергия за единица продукт.

АЕЦ Беленее нужен на България точно колкото Мавзолеят на Георги Димитров.
Всичко останало е пропаганда, която не е измислена нито днес, нито вчера. Ето един цитат, на един от злите гении на пропагандата, как можеш да влудиш един народ:

„the people can always be brought to the bidding of
the leaders. This is easy. All you have to do is tell them they are
being attacked, and denounce the pacifists for lack of patriotism and
for exposing the country to danger. It works the same in every
country.”
– Hermann Goering, Hitler’s Reich Marshall, at the Nuremberg
Trials after World War II.

Просто заменете пацифистите с екоактивисти и приемете че опасността се представя като връщане назад в развитието поради недостиг на електричество. След това, като имате предвид думите на хер Гьоринг, потърсете сходството в изказванията на национално-отговорните политици и бизнесмени. Прилагат го едно към едно, дори не се напъват да вложат творчество…“

За да прозвучи актуално финала на тази четири годишна статия е достатъчно да заменим екоактивисти с ВЕИ-централи.

Дали причината за паниката на енергийния „фронт“ не е отново смяната на властта и оттам смяната на фаворизираните от нея? Това е просто предположение. Но е сигурно, че (за съжаление) четири години по-късно все още продължава старателното укриване на информацията за реалното състояние на енергетиката. Вижте например как в Испания в реално времеможе да се провери от всеки какво е потреблението и кои технологии какъв принос имат в енергийния микс.

Ще ми бъде интересно да видя коментарите ви 4 години по-късно!

След като бяхме запознати с връзката между кръвното налягане и физическата активност, сега е ред да наблегнем на въпроса как следва да протичат тренировките при спортуващи с хипотония (ниско кръвно налягане). За целта нека накратко да припомним в какво точно се изразява ниското кръвно налягане и какви са неговите прояви.

Описание и симптоми на хипотонията

За нормални стойности на артериалното кръвно налягане се приемат малко под 120/80 mmHg. За изразена артериална хипотония говорим при стойности под 90/60 mm на живачен стълб, при които вече типичните симптоми за това състояние се проявяват.

Те могат да бъдат разнообразни и не дотам тежки и осезаеми, освен ако не са следствие от различни шокови и болестни състояния, натравяне, кръвозагуба или обезводняване. Добре е  да не се подценяват и да се имат предвид от трениращите с цел превенция от различни травми и контузии, породени от намалената стабилност, залитания, припадъци.

Какво и кога се усеща? Какво го предизвиква?

Поради неадекватното кръвоснабдяване до всички отдели на кръвоносната система и като цяло намаления обем на кръвта, са характерни:

• замайване;
• световъртеж;
• замъглено виждане;
• притъмняване пред очите;
• слабост;
• умора;
• гадене.

Това са типични белези на т. нар. ортостатичнахипотония и могат да се проявят при рязко, бързо изправяне и неправилно изпълнение на упражнения от йога, както и при някои движения от фитнес тренировките, при които има резки промени в линията глава-гръдна кухина (коремни преси, клекове, навеждания с тежести, гребане от наклон). Разбира се, възможно е да има подобни прояви и при трениране от легнало положение.

Това не означава, че тези упражнения трябва да се избягват, а че при тях има по-голям риск от поява на горепосочените симптоми поради по-бавната реакция на организма да възстанови навреме кръвния приток от сърцето към главния мозък и следва да се вземат под внимание. Добре е преди и по време на тренировка да се приема достатъчно количество вода, за да се избегне обезводняване посредством изпотяването, което също може да доведе до понижение на артериалното налягане.

Друг важен момент е употребата на напитки, съдържащи кофеин. Въпреки съдосвиващия им ефект е добре да се избягват от спортуващите поради диуретичните им свойства, особено преди тренировка. По този начин ще се избегнат ненужни загуби на телесни течности.

Също така е добре да се предвиди помещение с нормална температура, защото горещите температури са свързани с хипервентилация и намаляване на притока на кръв към главния мозък.

Видове хипотония

Ортостатичната хипотонияможе да бъде част и от т.нар. хипертоничен-хипотоничен синдром, който представлява една дилема и феномен за кардиолозите. Среща се  при някои възрастни хора с диагностицирана ортостатична хипотония, при които обаче в легнало положение (по гръб) се измерват стойности на артериалното налягане над 130/90 mmHg.

Неврогенно предизвиканата хипотонияможе да бъде в резултат на дълго стоене прав или вследствие стресови ситуации. Проявява се с обща слабост, замайване, прилошаване. Това също следва да се има предвид при подготовката за тренировки. Тези признаци не са единствените, но е най-вероятно да се срещат при спортуващи хипотоници; пациенти със заболявания от различно естество, при които има такива признаци, и възрастни хора. Важно е да се знае, че ортостатични нарушения може да има и при хора, страдащи от хронично високо кръвно налягане.

Следтренировъчна хипотония - това е състояние, което се наблюдава при много от хората, подложили се на интензивни и/или аеробни тренировки и по-рядко при силови такива. Включва неврологични (продължителен физиологичен стрес) и биохимични причини (изчерпване на глюкозата, мускулния и чернодробния гликоген под определени норми). Среща се и при хора с нормално кръвно налягане в покой. По-долу ще се спрем подробно на следтренировъчната хипотония.

Как да предотвратим появата на момента "хипотония"преди, по време на и след тренировка и как да се справим с него, ако е налице?

Като основа за добра подготовка преди тренировка и избягване на хипотоничен пристъп може да послужи добра и старателна загрявка за подобряване на кръвоснабдяването. От друга страна тя ще помогне и за повишаване на работоспособността и готовността на мускулите за предстоящия стрес. Общо раздвижване на стави, стречинг и скачане на въже биха били от полза.

При динамични упражнения работата на сърцето се увеличава значително, за да се осигури адекватно кръвоснабдяване на работещите мускули. Това се съпровожда с активиране на симпатиковата нервна система, повишаване на сърдечната честота и съкращения, както и свиване на венозните съдове.

Повишените нужди на мускулите от кръв и кислород се задоволяват посредством разширяване на кръвоносните съдове на заетите в упражнението мускулни влакна. Същевременно незаетите кръвоносни съдове в тялото (т.е., които нямат нужда от повишено кръвоснабдяване в този момент) се свиват, което означава цялостно повишаване на кръвното.

Разширените артерии в мускулните влакна обаче помагат това повишение да се компенсира. През това време самите мускулни влакна, съкращавайки се, също помагат за връщането на кръвта към сърцето и вените чрез "изпомпването"й в тези посоки. Резултат от това е минимално повишаване на диастолното артериално налягане.

Ако упражненията се изпълняват с еднаква интензивност, благодарение на този компенсаторен механизъм организмът сам регулира стойностите на артериалното налягане и цялостното кръвообращение. Кръвта се разпределя по периферните съдове и по този начин се облекчава работата на сърцето.

Но тъй като различните упражнения изискват различна сила и интензивност, са разнообразни и реакциите от страна на сърдечно-съдовата система към изпълнението им. Стойностите на кръвното налягане могат да варират и при различните етапи на едно-единствено повторение - възможни са и ръстове, и спадове.

По време на тренировки, особено силови, може да се използва т.нар. "Валсалва маньовър"– техника за въздействие върху кръвното налягане по време на някои упражнения и неговия контрол. Техниката действа дори при стречинг. Резултатите от нея са краткосрочно повишаване на стойностите на систолното артериално налягане и забавяне на пулсовата честота, последвано от контролирано възстановяване на тези показатели.

Също така е добре при такива тренировки да не се прекалява с почивките между сериите. Защото в покой кръвното налягане се нормализира, а тялото "изстива", т.е. може да навлезе във фаза на релакс. Правилното дишане по време на всякакъв вид тренировкае от първостепенно значение за нормалното протичане на всички физиологични реакции при физическо натоварване. Дори краткосрочно задържане на дишането по време на физическо натоварване може да доведе до някои промени в параметрите на сърдечно-съдовата система: по-бавно увеличаване на сърдечната честота, склонност към повишаване на артериалното налягане и др.

Някои специфични движения, препоръчани от редица специалисти, биха могли да облекчат проявите на хипотония, особено неврогенно предизвиканата.

Това са:

• повдигане на пръсти;
• кръстосване на краката от стоеж;
• извиване напред, клякане;
• коленичене на един крак;
• крачка напред (step up)- фиг.1.

Тези маневри водят до увеличение на периферното съдово съпротивление и намаляване на съдовия капацитет чрез стимулиране на мускулите и кръвотока на прасците.

За хора с неврогенна ортостатична хипотония е характерен неадекватният мускулен тонус в тази част на тялото. Активирането и упражняването й се препоръчва с цел овладяване на хипотоничните пристъпи. То е особено важно за пациенти с различни заболявания и възрастни хора, при които такъв тип признаци са налице.

За здрави хора е препоръчително и ефективно повдигането на пръсти в такива моменти, а за хора със съдови нарушения – кръстосване на краката от стоеж.

Фигура 1

• Повдигане на пръсти: при необходимост може да се използва стол за опора. Заемете изправена позиция. Повдигнете бавно пети и се изправете на пръсти. Задръжте тази позиция за 5 сек. Върнете се бавно в изходна позиция. Повторете движението 10 пъти. Вземете си почивка и направете нови 10 повторения по указания метод. При затруднение в изпълнението на упражнението, може да се направи от седеж.
• Кръстосване на краката от стоеж (видео): заемете изправена позиция и кръстосайте десния крак пред левия. Наклонете се наляво. Задръжте в разтегната позиция минимум 20 секунди и разменете посоките. При необходимост използвайте опора.
• Извиване в кръста в 4 посоки с опънати крака.
• Step up– популярно движение в аеробиката: поставете стабилна стъпенка пред вас и заемете изправена позиция. Първо стъпете върху платформата с левия крак. Щом го направите, придвижете десния към стъпенката. Заемете изправено положение върху нея, стъпили и на двата крака. Върнете се в изходна позиция по обратния начин, започвайки от десния крак. Направете 10 повторения. Починете и направете нови 10.
• Коленичене на един крак с контракция на предния.
• Клякане със собствено тегло.

Тези изометрични съкращения биха били единствено от полза за туширане и безопасно премахване на някои от неприятните усещания в резултат на нарушен ортостатичен баланс, проявяващи се при някои спортове. По време на тренировка, ако рязко ви призлее и получите някои от характерните симптоми, бихте могли да приложите някоя от горепосочените техники за нормализиране на ортостатичното равновесие.

Следтренировъчна хипотония и възстановяване след тренировка

Много важен момент е възстановителният процес след тренировка. При редица спортни занимания в този период се получава т.нар. "post-exercise hypotension" (хипотония след тренировка), на която са посветени много проучвания. Това явление се среща и при хипертоници. Свързва се с дълготрайно намаление на артериалното налягане във времето непосредствено след изпълнение на интензивни тренировки.

Високоинтензивното трениране (H.I.T), присъщо за по-запалените трениращи, многократните повторения и някои видове аеробни натоварвания може да доведат до драматичен и дълготраен спад на артериалното налягане след тренировка дори и при тренирани спортисти.

Стойностите на кръвното налягане след тренировка варират в зависимост от предназначението и типа на изпълняваните упражнения – за сила или за издръжливост. Многото проучвания в областта сочат противоречиви данни, но повечето от тях дават възможността да се обобщи, че посттренировъчна хипотония (ПТХ) може да се появи след изпълнение на аеробни упражнения – ходене, бягане, велоергометър.

Тя също се среща често след упражнения на пътека. За силовите тренировки са докладвани малко случаи на този синдром. По принцип е възможно да има спадове в артериалното налягане след изпълнението на определени упражнения, но те са временни и не бива да се бъркат с по-дълготрайната ПТХ.

От значение е и времетраенето на самото упражнение – при изпълнение за по-дълго време е вероятно впоследствие да се прояви ПТХ. При някои занимания за повишаване на издръжливостта и при състезания (като маратон) съществува много висок риск от животозастрашаващи състояния като колапс.

Такъв е възможен при рязкото прекратяване на действието от страна на спортистите – освен придружаващите ги в този момент хипертермия (повишена телесна температура и дехидратиране (обезводняване), може да настъпи и остра хипотония в резултат на вече слабото оросяване на крайниците и нарушените сърдечни барорефлекси.

Важно: В такива случаи пострадалият спешно трябва да се хидратира и постави да легне в специфична позиция с главата надолу!

До подобни състояния може да се стигне и вследствие на загубата на соли с изпотяването (хипонатриемия). Това също е важен фактор и трябва да се има предвид от практикуващите подобни спортове и изобщо продължителни натоварвания. За тях е полезно да знаят и че не трябва да се прекалява с пиенето на вода, както и с приемането на сол, защото твърде високият прием на вода може от своя страна да доведе до въпросния недостиг на натрий в организма.

Учените препоръчват преди, по време на и след дълги бягания да се приема по малко вода (около 500 мл/час). В общи линии, нужен е много внимателен подбор или промяна на упражненията от трениращите, при които са установени проблеми със сърдечно-съдовата система, за да се осигури безопасното и гладкото им изпълнение.

Хората с принципно ниско артериално налягане следва да наблягат повече на силовите тренировки. Тяхното снабдяване с вода и соли в организма трябва да бъде обезпечено. При наличие на оплаквания по време на тренировка могат да използват някоя от горепосочените двигателни техники.

Движенията при упражненията следва да се изпълняват с правилно, контролирано дишане, бавно и в пълен обем. Смяната на позиции на тялото трябва да става плавно и постепенно.