Често четем как да си подобрим храненето, как да си оптимизираме тренировките, как да постигаме по-добри резултати. Съзнателно или не, субективно приемаме твърденията спрямо това от кого ги чуваме. Често срещаме фрази от типа на "Този е по-голям от мен, следователно трябва да знае много повече"или "щом "Мистър Олимпия"го казва, следователно няма как да не е вярно."Нека разгледаме по-подробно това.
Познайте верния орговор (да/не)!
Ето следните твърдения:
- Яденето на риба изтънява кожата.
- От суроватъчния протеин мускулите омекват.
- Започвайте и завършвайте деня си с голяма порция фибри. Това ще елиминира токсините и ще стабилизира кръвната захар. Резултатите ще са много значими.
- Добавяйки специфични упражнения за ротаторите в рамото, олимпиец, който тренирах за период около 6 месеца, вдигна полулега си от 285 до 525 паунда (разлика от 108 кг). Разликата главно се дължи на засилването в ротаторите.
- Ходих до Доминиканската република и за 5 дена чрез прием на храни, богати на антиоксиданти, качих 11 паунда, като всъщност качих 14 паунда мускул и свалих същевременно 3 паунда мазнини (1 паунд е около 0,45 кг).
- Ако веднага след тренировка приемате въглехидрати, то цялата ви тренировка е била напразно. Причината е, че това веднага понижава нивата на хормона на растежа (GH) и така тренировката се обезсмисля.
- Избягвайте въглехидрати веднага след събуждане. Първо приемайте хидролизиран протеин, чакайте 30 минути и чак след това въглехидратите. Същото важи и за след тренировка.
- Колкото по-кльощав си, толкова повече кардио трябва да правиш по време на твоя сезон за качване. Това ще позволи на тялото ти да усвоява повече храна.
Мога да продължавам с още много цитати. Няма нужда човек да е много начетен, за да се сети, че горните твърдения няма как да са верни. Те са пълни измислици. Съгласни ли сте?
Предполагам, че 95% от хората са. Тук обаче изпускаме нещо важно – източника. В края на статията ще видите кои са авторите на горните твърдения. След края на статията се замислете - дали ако автор и цитат не бяха разделени, процентът щеше да е различен? Щяхте ли да сте в другата процентна група? Дано не.
Защо се получава така?
Тук се открояват три основни причини:
- Липса на знания;
- Липса на морал/алчност;
- Липса на разграничаване между натурални и ненатурални атлети.
Първото няма много нужда от допълнителни обяснения. Много хора просто нямат достатъчно знания относно нутрициология, физиология, биомеханика и т.н. и вярват на почти всичко, което прочетат. Това, че разпространяват невярна информация не ги прави лоши хора, защото най-често те просто искат да помогнат на някого.
В тази група най-вече влиза мнозинството от хората по форумите и фитнес залите. В същата категория има и много културисти. Там обяснението е сравнително просто – хранителните и тренировъчните им режими се пишат от техните треньори и самите културисти рядко имат кой знае колко добро обяснение защо спазват съответните правила. Те са професионални атлети – изпълняват каквото им се каже и го правят с голяма точност и постоянство. Това е водещият фактор за успеха им.
При втората група най-вече преобладават всеизвестните "гурута", въпреки че членството във втората категория не е ексклузивно само за тях. Какво се има предвид под "липса на морал"? Да знаеш, че нещо не е вярно, нито оптимално, и въпреки това да държиш на това твърдение и да го разпространяваш. Това е един от начините да се превърнеш в "гуру". Трябва да излезеш с твърдение, което е специално, различно от това, което другите казват. Това продава. С това се пише книга и се печелят пари.
Реалността е, че основните правила са прости, но това никого няма да примами. По повод отслабването Лайл Макдоналд казва: "За да отслабнеш, просто трябва да ядеш по-малко, да се упражняваш повече и това да се повтаря до безкрай."Това в никакъв случай не значи, че тренировки и хранителни режими не могат да бъдат оптимизирани чрез определени правила. Все пак това е и част от задачата на BB-Team – да ви даваме тази информация. Въпросът е, че измислянето на "правила"и разпространяването на грешни твърдения (в най-лошия случай съзнателно) е неморално и трябва да бъде укорявано.
Третото е по-скоро подкатегория на останалите две. Всички IFBB професионални културисти са на допинг. Същото важи и за елитните професионалисти в пауърлифтинг, спринт, олимпийски дисциплини и много други. В контекста на тази статия най-вече говорим за културизъм и е редно да кажем, че ако не правим разлика между натурален атлет и ненатурален, това може да превърне едно правило от вярно в невярно и обратното.
Въпреки че често твърдения относно храненето по списанията са грешни и за двете групи, открояват се и случаи, когато изказванията важат само за хора на стероиди и съответно са верни за тази таргет група. За съжаление това разграничение не се обявява публично. За пример могат да послужат 95% от изказванията по повод тайминга на храненията или манипулация на хранителен режим, съобразяваща се с инсулиновите криви. В същата група попадат и твърдения за продължителност на протеиновия синтез (растеж на мускулите) и възстановяване.
Извод
Това, че определен човек има повече мускули от друг, не значи, че първият знае повече за хипертрофия. Аналогично, същото важи за сила, размери, издръжливост и т.н. Понякога сме заслепени от реклами, външен вид или просто надеждата, че определен трик може да ни улесни живота, оптимизира тренировките и с тази "тайна"да дръпнем по-напред от конкуренцията.
Умишлено всички твърдения по-горе са на световноизвестни професионалисти в областта на бодибилдинга. Ако покажем, че и те говорят глупости, то може би ще е по-лесно да отхвърляме погрешните твърдения на по-големите "батковци"във форума и залата.
За пълнота трябва да кажем и че много може да се научи от професионалистите. Неслучайно са стигнали до там, където са. Никой не отрича това, но по-скоро ще сме с една стъпка по-напред, имайки "едно наум", че не всичко, което казват, е автоматично вярно, отколкото ако се вслушваме във всяко твърдение.
Като общо наблюдение може да добавим и че от професионалните културисти е по-вероятно да научите нещо полезно/смислено по отношение на тренировките, отколкото на тема хранене.
И сега обещания списък с автори на твърденията по-горе:
-
1) Фил Хийт (Мр. Олимпия 2011 & 2012);
-
2) Хани Рамбод (треньор на Фил Хийт и Джей Кътлър);
-
3) Бен Пакулски (IFBB професионалист);
-
4) & 5) Чарлз Поликуин;
- последните три са на Джордж Фара (треньор на Кай Грийн, Бранч Уорън и много други професионалисти).
Шокиращо, нали? Надявам се, след прочита на тази статия – вече не толкова.
Прочетете и тези полезни материали:
›
Брус Рандал (част II)›
По пътя от любител към състезател›
Кланси Рос›
Хипертрофия и сила с "тежко-средно-леко"›
Джордж Зотман›
Джон Гримек