Нищо човешко не е чуждо на зайците. И на тях им се случва да се заринат до връхчетата на дългите си уши в задачи и да забравят да се радват на малките неща от живота, които осмислят ежедневието – дребни, но усмихнати като книжката на Мария Донева.

„Заекът и неговата мечта"е поема точно за сив и дъждовен понеделник като днешния, когато нищо не ти се прави и за нищо не ти се слуша. Докато четеш историята на Зайо, който все отлага мечтаното пътуване до морето заради неотложното марулене, дюлене и зелене в градината, мръщенето ти минава и усмивката изплува на лицето ти.

Книжката е весела, закачлива и прекрасно илюстрирана със снимки и рисунки от Мила Попнеделева-Генова и Мария Донева. Аз самата много се смях на хрумката за сайтовете „Зайо book"и "BG-зайка", в които героите споделят тревогите и радостите си. Стиховете за голямото заешко семейство и целувките по пухкавите гушки и ушенца пък действат особено умилително – точно книжка, която да подпишеш „с обич"на мама.

Ако и вие си мечтаете за нещо, за което все не ви остава време – било пътуване до морето, било слънчев следобед с любим човек – грабвайте „Заекът и неговата мечта", поразсейте тревогите си и се наградете с малко книжно удоволствие за по-усмихнат ден.

рядко много харесвам комедии, но това не е просто комедия, това е филм на Алмодовар!

както предупреждават разпространителите, отвъд това, че е за лица над 12: ““Свалки в облаците” не е препоръчителен за лица които:
- нямат чувство за хумор
- лесно се изчервяват
- смятат, че “секс” е мръсна дума
- не знаят значението на думата ирония
- смятат, че “секс” е тайна дума
- се вземат прекалено на сериозно
- не обичат да се смеят
- предполагат, че филм означава – Холивуд, 2 милиона гилзи, тотално забравяне на видяното още преди прибиране у дома
- са забравили, че светът е оцелял, защото се е смял. при това доста честа сам на себе си.”
- и от мен, защото чух подмятания, допълвам, че филмът не е препоръчителен за всички, които намират хомосексуалните любовни връзки за неприемливи.

абсурд след абсурд, точно както реалният живот ни ги поднася. сладка актьорска игра, удивително лежерна.
филмът е много свеж, много различен, много Алмодовар. и ми хареса.

още за Свалки в облаците – в Kafene.bg. в кината – от 19-ти април

'The Orphan Master's Son' на Адам Джонсън е носителят на Наградата "Пулицър"за художествена литература за 2013 г. Отличието за нехудожествена литература бе дадено на Гилбърт Кинг за ‘Devil in the Grove: Thurgood Marshall, the Groveland Boys’, а наградата в категория “Драма” отиде при Аяд Акхар за ‘Disgraced’.

'The Orphan Master's Son' е фокусирана върху темите за силата на пропагандата и държавната диктатура и свободата на личността в Северна Корея. Пред Washington Post Джонсън споделя, че романът е започнал като разказ със заглавие “The Best North Korean Short Story of 2005”.

Напомняме ви, че за 2012 г. журито отказа да връчи награда за художествена литература, заявявайки, че не намира никой от претендентите достоен. Последният победител преди Адам Джонсън е Джнифър Игън с “Жестокото присъствие на времето” през 2011 г.

С най-много журналистически награди "Пулицър"е редакцията на The New York Times - общо 4 отличия.

Бордът за определяне на носителите на наградите Пулицър тази година се състои от 19 души, а сред тях се отличават имената на трикратният носител на Пулицър Томас Фрийдман (“Светът е плосък”), Джуно Диас („Краткият чуден живот на Оскар Уао”), Киара Хъдс, носител на наградата в категория Драма през 2012 г., Стойв Кол от New Yorker, Юджийн Робинсън от Washington Post.

Ето и всички отличени в отделните категории:

Художествена литература
'The Orphan Master's Son' на Адам Джонсън

Нехудожествена литература
Devil in the Grove: Thurgood Marshall, the Groveland Boys на Гилбърт Кинг

Драма
Disgraced от Аяд Акхар 

Историческа
Embers of War: The Fall of an Empire and the Making of America's Vietnam на Фредерик Логвал

Биография или автобиография
The Black Count: Glory, Revolution, Betrayal, and the Real Count of Monte Cristo на Том Рийс

Поезия
Stag's Leap на Шарън Олдс 

Музика
Partita for 8 Voices на Карълайн Шоу 

Журналистически категории:

Журналистика в служба на обществото
Sun Sentinel, Форт Лодърдейл, Флорида 

Предаване на извънредни новини
Редакцията на The Denver Post 

Разследваща журналистика
David Barstow and Alejandra Xanic von Bertrab от The New York Times

Разясняваща журналистика
Редакцията на The New York Times 

Журналистика на местно ниво
Brad Schrade, Jeremy Olson and Glenn Howatt от Star Tribune, Минеаполис

Вътрешнополитически репортаж
Lisa Song, Elizabeth McGowan and David Hasemyer от InsideClimate News, Бруклин, Ню Йорк 

Международен репортаж
David Barboza от The New York Times

Фийчър
John Branch от The New York Times

Коментар
Bret Stephens от The Wall Street Journal 

Критика
Philip Kennicott от The Washington Post

Редакционен коментар
Tim Nickens and Daniel Ruth от Tampa Bay Times 

Редакционна карикатура
Steve Sack of Star Tribune, Minneapolis 

Новинарска фотография
Rodrigo Abd, Manu Brabo, Narciso Contreras, Khalil Hamra and Muhammed Muheisen of Associated Press 

Художествена фотография
Javier Manzano, free-lance photographer

Recently, I red in my fellow hosting provider Superhosting.BG about global, worldwide bruteforce attack over a lot of WordPress blogs (post in Bulgarian).

I decided to quickly check what’s the actual attack activity and I installed the Limit Login Attempts WordPress plugin. What this plugin does is it logs all incorrect login attempts, and if they go above given treshold, it blocks the IP for a while and logs the blocking. After few blockings, it blocks the IP for a day or so.

This functionality, of course, immediately blocks any bruteforce attempts. What’s more interesting here though is the fact that it logs the attempts. That was more interesting for me, because it gave me a chance to evaluate the attack size. And here’s what I’ve got, just for 2 days:

Obviously, there was some “unhealthy” interest. But I never expected that the scale would be that big. And they were all shooting for “the big fella”, the “admin” account.

So it was time to change the admin username. Obviously, the success factor of the attack is based on the fact that WordPress comes with default “admin” username. If I change the username to something else, the attack would never succeed, even if it by some crazy stupid chance succeeds to get my password right (12+ symbols password). It was pretty quick change, although I had to play with the database directly (I’m almost sure there’s a plugin to do the job as well).

Now all seems safe. My wordpress applications locked my account twice, until I realized that I have to change the username there too, but that was the only harm so far.

So, if you’re managing WordPress blog, I urgently advise you to install Limit Login Attempts and change your admin user password (if you have only one admin user, if you have many, you have to live with the plugin only). Otherwise, you’re pretty much exposed to (some) risk, especially if you have easily guessable WordPress admin password.

Good luck!

За трета голяма експлозия докладва директорът на полицията в Бостън комисар Ед Дейвис. Само час след като два взрива избухнана около финала на Бостънския маратон, експлозия е имало и в мемориалната библиотека JFK.

В профила си в социалната мрежа Twitter от библиотеката съобщават, че всички посетители и служители са в безопасност и няма ранени. От там на този етап отричат да има връзка с взривовете около маратона и наричат всички изказвания в тази посока "спекулации".

Investigators are investigating. Any tie to Boston Marathon explosions is pure speculation. More information as we receive it.

— JFK Library (@JFKLibrary) April 15, 2013

По първоначални сведения се е появил огън в машинното отделение на новата сграда на библиотеката JFK, а няколко минути по-късно е последвал и взрив.

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!

За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания!

Рождените дни са и повод за равносметка, особено когато тя докосва повече хора. Винаги след такива събирания разказвам за празника и знам, че това очаквате, но този път ще ви изненадам – ще започна разказа си от мястото, на което Коце каза „Ние помним откъде сме тръгнали, помнете и вие”.

Аз помня и ще го разкажа на тези, които сега започват… Ще им го разкажа аз, защото google може и да пази някъде „фактите” за Чанове, но той не може да им даде живата емоция! Аз мога

Помня как преди повече от 6 години влязох в залата… Помня и че ме беше срам (не вярвате, нали ) и не исках да влизам сама – доведоха ме буквално за ръчичка – групата танцуваше от пет месеца и трябваше да наваксам петнайсетте хорà, които те вече знаеха. Колко пъти съм се настъпвала сама на Пайдушкото и колко пъти съм се ритала на Елениното, само аз си знам!

Помня как групите растяха и мястото за репетиции не стигаше…

Помня първите надигравания и емоциите от първите победи… С тази стройна група ветерани сме открили не едно „първо издание на фестивал за народни танци еди-кой-си”

Помня как се появи Мариян, помня появяването на Яна, на Богдан, на Стефчо…

Помня когато учех четворното и когато мислех граовското за невъзможно за научаване…

Помня и когато ресторант за сто човека побираше купоните ни…

Помня и страховете си от онези дни, които продължиха дори в първите една-две години – дали не е твърде хубаво, за да е истина… Народните танци са една от детските ми мечти. Питах се дали има достатъчно хорà в България, за да танцуваме достатъчно дълго. Страхувах се да не свършат и да трябва да спра – а точно се бях намерила! Страхувах се да не пропусна нещо, което после да не мога да наваксам…

Сега вече знам: хорàта може и да свършат, може и да не науча някое, но няма да спра да танцувам, защото вече не става дума само за  хорàта… Става дума за Магията.  Да, „магия” е клише в народните танци – така да бъде! Но моето клише е живо и продължавам да живея в него!

Имах късмета и удоволствието да попадна в клуба сравнително в началото на неговото съществуване и това ми даде възможност да видя реализацията на всички красиви идеи, които извират от главите на Миленка и Коце – като започнеш от Самоучител по български народни танци, минеш през ежегодните разнообразни семинари, Класиците, Албена, Радио Чанове, Хоротеката… – все неща, за които искрено им се възхищавам. Възхищавам им се, защото знам колко е трудно да постигаш (в живота, по принцип) и какво коства да не спираш и да вървиш само напред!

Пожелавам им го искрено: Идеите и вдъхновението да не ви напускат и само напред!

А иначе, да не кажете че съм лоша, купонът си беше съвсем по Чановските стандарти:

Започна уж кротко в 19.00, избухна в 20.00, в 21.00 залата вече трепереше… Към 21.30 ч. Миленка и Коце ни развълнуваха с думите си (и провокираха горното откровение),

после ни оставиха с песните на очарователната Ива Давидова, тя пък ни предаде в опитните ръце на любимия ми ерген Божидар Попчев, който ни подхвана с поздравите по групи и … така до момента, в който като ми се прииска да седна за почивка се оказа 2.30 ч.

Част от останалото ще ви го разкажат снимките, които вече са буквално навсякъде ;)

А това, което не може да се разкаже, нито да се види на снимка, е това, заради което всички ние продължаваме да бъдем там!!!

Вече сте наясно какво е изолация, акцент и комплексност. В тази част ще се фокусираме върху използването на принципите, както и върху грешките, които се правят масово при различни движения.

Приложение на принципите

Принципите на изолация и комплексноствървят ръка за ръка с: методиките на трениране, подбора на упражненията, формата на тренировъчната програма, тренировъчния обем и интензивност, дори и с темпото.

В периоди за покачване на тегло

Покачването на активно тегло се постига чрез две форми на мускулно нарастване: саркоплазмена и миофибриларна хипертрофия, заедно или поотделно.

Тренировъчните стимули за конкретния тип растеж се определят от типа на програмата, обема, интензивността и продължителността й.

Структура на тренировката за маса и принципите

Независимо дали сте избрали обемна сплит система (саркоплазмена хипертрофия), къса тежка програма бутащи-дърпащи (миофибриларна) или хибрид (двата типа, т.е. и тежки, и обемни тренировки през седмицата), концепцията за подредба на тренировъчните упражнения следва силна логическа линия.

Отношенията между базови комплексни : акцентиращи : изолиращи техники (измерено в серии) може да варират:

• Сплит 1-2 : 1-2 : 1-2;
• Бутащи-дърпащи 3 : 1-2 : 1-2;
• Хибрид (отношение на седмична основа): 1 : 1 : 1.

Разликата между различните схеми най-често се оказва минимална, когато те бъдат сравнени в общ обем за движение на седмична/месечна основа. Детайлите са във вариативността между съпътстващо изгражданите качества от конкретна програма в процеса на покачване на тегло: сила, силова издръжливост, експлозивност.

С други думи, веднъж покачени, конкретните килограми ще ви позволят преди всичко или да сте по-силни, или по-експлозивни, или по-издръжливи/мощни в конкретно движение.

Редът на прилагане на движенията в която и да е програма следва логиката:

• 1. Многоставните комплексни движения са първи;
• 2. Акцентиращите следват;
• 3. Изолиращите (ако има, а е по-добре да има) - завършват.

В периоди за сваляне на тегло

Целите на редукцията на тегло или иначе казано, на отслабването фаворизират използването на базови многоставни движения, стига конкретният човек да има уменията да ги изпълнява относително правилно и безопасно.

Програмите, които се използват при редукция на тегло най-често са компилация от трениране с тежести/машини/ластици/собствено тегло + кардио завършек. Понякога двата елемента са в една тренировка - друг път в отделни дни, а в трети упражненията отсъстват. Фокусираме се върху програми, в които се тренират всички мускули отделно от кардиото.

Независимо дали сте в час по аеробика, тае-бо или ще тренирате с тежести в залата, логиката на постройка на програмата е една.

Отношенията между базови комплексни : акцентиращи : изолиращи техники (измерено в серии) може да варира:

• Кръгова програма (тежести, аеробни занимания) - 3-4 : 2-3 : 0-1;
• Полукръгова (хибрид) - 3-4 : 2-3 : 0-1;
• Сплит - 3-4 : 2-3 : 0-1;
• Комплекс бутащи-дърпащи - 3-4 : 2-3 : 0-1.

Логиката в подредбата на техники и серии в програмата е същата като при тренировките за маса:

• 1. Многоставните комплексни движения са първи;
• 2. Акцентиращите следват;
• 3. Изолиращите завършват (ако има, тук не са непременно нужни).

В периоди за преформиране

(Какво беше това преформиране?) Е, тук акцентиращите упражнения са лидер, а изолиращите следват по присъствие.

По точно в серии:

• Сплит 0-1 : 2-3 : 2-3;
• Бутащи-дърпащи 1 : 3-4 : 1-2;
• Хибрид (отношение на седмична основа): 0-1 : 2-4 : 1-3.

Логиката в подредбата на техники и серии:

• 1. Многоставните комплексни движения са първи;
• 2. Акцентиращите следват;
• 3. Изолиращите завършват (ако има, тук не са непременно нужни).

В периоди за специализация - изоставащи мускулни групи, сила, експлозивност, рехабилитация и т.н.

Навлизаме в дълбоките води. Общо взето, всички от изброените по-горе цели се следват или от атлети с вече натрупан опит, успоредно с треньор, или под ловките ръце на кинезитерапевт/кинезиолог.

Тук няма друга логика освен тази, че изоставащият параметър/мускулни групи може да заемат 20 до 50% от тренировъчния обем, а другата част е за поддръжка на останалите параметри/мускули.

Няма и универсална логика в тренировъчния ред. Редица принципи не се подчиняват на класическата линия по-горе, но дават добри резултати. Свободни сте да експериментирате. "Как"и "при какви"ситуации - ще разглеждаме в бъдещи статии. Междувременно припомнете си какво се прави при асиметрии в развитието (мускулни/силови/функционални).

Базови движения, акценти и изолация спрямо симетрията

Както уточних в първата част на статията, има теоретична най-добра крива за всяко движение. При сблъсъка й с практиката обаче, въпросната крива търпи промени от атлет до атлет заради различното полярно развитие помежду им, различни дължини на кости, различна ставна мобилност.

Например, едни хора се набират с широки надхватове по-лесно, а други търсят успоредни подхватове.

Ключовото тук е да разберете три неща:

• Ако имате полярно развитие - не правете тежки комплексни движения с къси и максимални серии 90-100% 1ПМ, преди да оправите дисбаланса. (Не важи за профи атлети).
• Можете да оправите дисбаланса с базови комплексни движения, ако сериите им са с тежест 50-70% 1ПМ и се стремите към технически отказ, упражнения и криви, акцентиращи върху слабите ви мускули. 
• Тежки изолиращи движения задълбочават дисбаланса всеки път, когато се изпълняват от водещите ви мускули.Това става автоматично. Ако не мислите за слабите си мускули, ако не се стремите да ги натоварите конкретно - силните ще извършат движението автоматично. Ако искате визуална и силова симетрия - не правете тежки изолиращи и акцентиращи върху силните ви мускули движения и криви. 

Популярни грешки в замислянето и изпълнението на тренировките

Поляризация на мускулатурата чрез визуално ориентирани програми и неотчитане принципа на комплексността

Няма как да направите краката си масивни и симетрични само със сгъване, разгъване, разтваряне и затваряне на машина (освен ако не сте на хормонална стимулация). Нито пък бицепсите си само със скотова пейка и концентрирано сгъване.

Можете да си позволите да махнете основните многоставни (комплексни) движения за няколко седмици от тренировките си. През останалото време те са "основа" - заобикаляте ли я, заобикаляте прогреса.  

Изпълнение на сплит ден в опит за изолация във всяко движение и серия се равнява на неестествена кинезиология. Ако имате полярно развитие (най-често хората не осъзнават това), вие го правите. Правите го постоянно, даже докато се опитвате да акцентирате върху слабите си мускули.

Крайният ефект във времето от подобна "симетрично"несъобразена линия на трениране е изкривяване на стойка и артикулация на стави, травми на опорно-двигателната система, хронични проблеми (възпаляване на стави, мускули, сухожилия, притискане на нерви, усукване на фасцията).

Ето и най-популярните комплексни движения, в които се бърка чрез несъзнателно използване на силни синергисти:

• Клек/Лег преса/Напади
• Мъртва тяга/Гръбни екстензии
• Раменна преса
• Набиране/Гребане с щанга
• Избутване на щанга от лег
• Избутване на щанга с тесен хват
• Бицепсово сгъване с дъмбели
• Повдигане на краката от стенд/Коремни преси

Най-популярните дисбаланси пък са:

• Доминиращо предно, средно рамо, горен дял на трапците и трицепсите към изоставащи долен и среден сектор на трапец, задно рамо;
• Доминиращи квадрицепси и флексори на таза към изоставащо седалище и задни бедра;
• Доминиращи дълги гръбначни мускули към слаб корем;
• Доминиращи вътрешни глави на квадрицепси и външни задни бедра (О крака);
• Доминиращи външни глави на квадрицепсите и вътрешни задни бедра (Х крака).

Разбира се има и стотици вариации, но това е масовата картинка.

Поляризация на мускулатурата и фаворизиране на силни движения при силово-функционално трениране, при неизползване принципа на изолацията

Кинезиологично мускулите, отговорни за силните движения винаги имат антагонисти (мускули и мускулни комплекси с противоположни функции). Поляризирането - силни бутащи-слаби дърпащи или обратното, например, е една честа грешка в спортните среди (дистанцираме се от професионалните атлети).

Освен антагонисти обаче, въпросните силни мускулни вериги често имат стабилизатори и динамични стабилизатори. Тези мускули правят фините движения около основната крива и служат за плавно компенсиране/предаване на енергията в желаната посока.

Понякога това са големи мускули, които познаваме, ползваме, и за които се грижим. Друг път са малки, непознати, недолюбвани мускулни групи. Такива са: мускулите на ротаторните маншони, малките мускули по раменния пояс, малките гръдни мускули, дълбоките ротатори на таза, мускулите, оформящи тазовото дъно (особено важни за раждали жени), предмишнични мускули ротатори на лакътя и стабилизатори на китката, кръстни коленни мускули, стабилизатори на глезените, на свода на стъпалото. Дълбоките гръбни латерални флексори, мултифидус, сератуси и други. Тези мускули ни влияят, повтарям - те фино регулират начина, по който се движим.

Да не им обръщаме внимание означава да не искаме да видим детайлите. Тези детайли са много важни знаци за хората, които искат да стават по-добри атлети, защото определят склонността към контузия и пределите на техническия и физически отказ.

Отказът да се забележи това води до полярно мускулно развитие, силов дисбаланс и контузия (разтягане на мускули, усукване/изваждане на стави, късане на мускулни снопове/цели мускули, късане на сухожилия). Колкото повече енергия управляват мускулите ви (скорост, експлозивност, мощност, инерция на собствено или чуждо тяло в пространството), толкова по-близка е травмата.

Помислете!

7 въпроса, 7 отговора. Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)

 
 

Още забавни тестове ТУК

„Можете да печелите повече! Предлагаме персонално решение.“
„Вашето свободно време струва от 100 евро на час. Позволете ни да го платим!“
„Вашият ежемесечен доход може да се увеличи с 1950 евро.“
„Можете да печелите допълнително 200 евро на ден“
„Търсят се дистанционни бизнес-сътрудници, плащането е 100 евро на час.“
„Търсим бизнес-сътрудници във Вашия град за високо платена дистанционна работа.“
„Превърнете 2 Ваши свободни часа през седмицата в 230 евро“
„Хората от Вашия град ще платят 140 евро на час за помощта.“
„Ако имате прекалено много пари, това съобщение не е за Вас.“
„Каним Ви да работите в свободното си време срещу 100 евро на час.“
„Отделете 3 часа през седмицата и получете 580 евро.“

Това са само част от заглавията, които през последните няколко дни заливат пощенските кутии на повечето ми познати (и моята). Преведени на приличен български, очевидно не с Google Translate, а с нает преводач. Текстът вътре описва процъфтяваща холдингова компания, която търси под дърво и камък да ви наеме да печелите луди пари. А иска от вас единствено Интернет връзка, мобилен телефон и свободно време. И, разбира се, подробни документи, нали кандидатствате за работа…

Който има някакъв опит от спам, ще се е досетил вече, че става дума за някакъв сорт измама. Не всеки обаче ще знае за какъв точно. А вариантите не са много, така че си струва да бъдат описани. Предупреденият е въоръжен.

В най-модерните случаи това е просто набиране на лична информация – имена, адреси и телефони – на лековерни хора. Лековерният винаги е лесна и сладка жертва. Извънредно непълен списък на какво може да му се случи:

- звънване по телефона, много косвено и заобиколно уточняване дали си е в къщи и евентуално кога няма да си е, и изпразване на къщито от излишни мебели и ценности
- пълната програма телефонни измами („мамо, блъснах човек“, „тате, хванаха ме с наркотици“, „господине, детето ви е болно“ и прочее) – наивникът си е дал CV с възраст, семейно положение, адрес и всичко друго, нужно за да мине по-достоверно номерът. Пък и да не е, щом е лековерен на тема работа…
- продаване на личната му информация, агрегирана в големи масиви, на де що има заинтересован наоколо. А заинтересовани са не само домашните обирджии – кеф ти фирмени босове, кеф ти банки, кеф ти електрота и други частни монополи…
- проверка кога не е на лесно доказуемо място и натопяване с цел да прикрие истинския извършител на това или онова. И едрите кримки, и големите мутри, че дори полицията често имат нужда да прикрият някой престъпник. Да живеят баламите…
- измами с продаване / закупуване / зарибяване за боклуци (ако в биото пише, че си земеделец, е по-малко вероятно да си и компютърен експерт, та има смисъл да се пробват с компютърни измами – ако обаче си техничар, по-добре не бива, да не се разсмърди твърде рано).
- реално наемане за „биобот“ (естествено, за далеч по-смешни пари) – да пълниш спам по посещавани сайтове или да сееш вируси на ръка. После твоята ръка е, която някой пийнал или надрусан вбесен сисадмин ще запознае с бетонното желязо или релсата. Не ръката на кримката зад измамата.

В сегашния случай обаче ми се струва по-вероятна една далеч по-класическа и изпитана задача – набират се мулета за пари. Ако не знаете какво ще рече това – кратко описание:

Заразените с вируси компютри снасят на киберпрестъпниците достъпи до банкови сметки, кредитни карти и други „касички“. Да бъдат измъкнати от тях парите обаче не е лесно – банките пазят точни електронни записи откъде са минали парите и с огромно удоволствие ги предоставят на разследващите. При по-старателни полиции (такива има, ако и извън България) киберпрестъпникът може да бъде закопчан за часове, в типичния случай – за седмица-две, напоследък и по-бързо. Няма кога да изсмуче много пари и да бяга.

Тук идва мулето за пари. Неговата работа е да предостави банкова сметка, в която да идват парите от „продажби“, „реализации“, „сделки“ или на каквото друго наивникът е склонен да повярва. По уговорка той трябва да ги изтегля на ръка и да ги внася на ръка другаде, като си задържа процент. Пренасянето на парите на ръка създава прекъсване във веригата на електронна проследимост – да бъде закопчано и разпитано мулето отнема време. Така кримките имат повече време за действие и бягане. А в затвора вместо тях отива, естествено, мулето. Нали полицията трябва да отчита разкриваемост? След като е задържал процент от плячката, по закон е съучастник. Точка.

Мулетата за пари са полезни и за други цели. Не е проблем например да им кажеш да си смъкнат твоя безплатен счетоводен софтуер, че да контролират паричните потоци – щом са се подлъгали на тая, ще лапнат и това. Съответният софтуер я води някакво счетоводство, я не, но превръща компютъра в релейна станция за командване на мрежите от овирусени електронни зомбита. Или за атакуване на „твърди цели“, на жаргона на киберкримките – компютри на разузнавания, военни, големи корпорации и други, дето най-често първо стрелят. Защо да застрелят кримката, когато наивници бол?

Ако някой още не е убеден, имам въпрос към него. Ако той има работа, която носи по няколко хиляди евро на месец, а хората наоколо биха били щастливи на пет-шестотин лева, ще надуе ли главите на всички наоколо да я предлага за по няколко хиляди евро?…

Дотук с „внимание, наивник!“. Сега мъничко техничарство.

Тази спам-атака е качествено ново ниво не само с чудесния си превод. Смайва ме богатството на събраните адреси, това колко добре са изчистени от боклук (над 90% са истински) и т.н. Трудно ми е да си представя, че подобно нещо е възможно без зад кримките да са застанали ресурси в порядъци над тези, които стоят зад тях обикновено. Все още не знам дали това значи правителства (или службите им), купени Интернет, пощенски и/или мобилни доставчици, или какво. Надявам се да науча.

Картирах малко от източниците на спама. Класически ботнет, предимно върху домашни машини. Не съм смогнал да проверя кой е, но предполагам, че е новият руски ботнет, част от сървърите за управление на който бяха хостнати в CyberBunker.com. (Дето Spamhaus го блеклистнаха и съответно въпросният ботнет беше засилен срещу тях, като използваше за усилващи релеи DNS резолверите по света.) Което обяснява и кой вероятно е подкрепил киберкримките, и т.н.

По-интересно обаче е друго. Троянците, насъбрали тези е-майл адреси, са по заразените компютри вече повече от месец – вероятно са насъбрали колосално количество „касички“ за изпразване. А не се е чуло напоследък да има голямо източване. Може банките да са станали по-умели в прикриването. Но може и след като касичките са събрани, в момента да тече акцията за набиране на мулета. И когато свърши, се очаква изпразването да започне отведнъж и накуп, за да не смогне полицията да арестува веднага всички мулета. И да се качи КПД-то на източването.

Иначе казано – ако имате каквато и да било форма на онлайн достъп до ваши пари, защитете ги от неоторизирано теглене. Дали ще са в банкова сметка, кредитна карта или друга форма, помислете как да ѝ сложите нисък лимит, поне временно. И да включите опция да ви предупреждават веднага по телефона при всеки подозрителен разход. Бих очаквал до около три-четири месеца да има интересни времена за достъпните онлайн финансови ресурси.

Предупредени сте.

Не знам защо толкова време се разминавах с „Теория за материята & светлината"на Андрю Портър. Сваляла съм я от рафта в книжарницата поне стотина пъти, гледала съм корицата (има нещо много красиво, много балансирано в нея). Дори съм чела първия разказ... и до там. Има нещо в тази книга, което едновременно ме привличаше и отблъскваше.

Когато най-после започнах да я чета, тя ме счупи. Сякаш някакъв огромен, стъклен бент от натрупана тъга се пръсна в мен и едновременно бях порязана от парчетата от него и отнесена от приливната вълна. Разказ по разказ, сюжет по сюжет, дума по дума, Андрю Портър съграждаше наново чувството ми за баланс и цялост. Четенето на тази книга е своеобразен катализатор на един вътрешен катарзис на собственото ти мислене за начина, по който чувстваш.

"Наивно е да мислиш, че друг човек може да те задоволи или спаси - ако между двете изобщо има разлика[...]"

Това е книга за връзките между хората – прозрачни, нематериални, но безкрайно силни, безкрайно особени. Различни от всичко, което мислим за нормално и все пак толкова естествени, че всеки опит да ги прекъснем или дори променим ни наранява толкова много, че целият свят се превръща в болка. А когато тя отмине, защото болката все пак винаги отминава (или просто свикваш с нея, което е почти същото), остава чувството за вина.

"Вината е причината да разкриваме на любимите си хора тези тайни, тези истини. В крайна сметка това е егоистичен акт и някъде в основата му се крие убеждението, че постъпваме правилно, че като изкараме истината на бял свят, това някак си ще облекчи вината. Само че няма. Вината, подобна на всяка друга самонанесена рана, се превръща в нещо постоянно, реално като самия акт, който я е породил. Изкарването ѝ на повърхността единствено я превръща в рана на всички."

Може би това е свързващата нишка между всички разкази. Тя се забива в книгата и читателят като нож, като скалпел, който с хирургическа точност прави прецизен срез точно там, където си заключил мислите, които не искаш да мислиш, чувствата, които категорично отказваш да изпитваш. Този сборник можеше спокойно да се казва „Теория за материята, светлината и вината".

Всеки от героите споделя своята история, а с нея и вината си. Не, те всъщност споделят причината да изпитват вина. Споделеният грях може и да е половин грях, но вината винаги е изцяло твоя, тя не може да се сподели, не и истински, не и намаляващо – колкото и души да я поемат на плещите си, тя винаги остава цяла. Вина, че си останал жив. Вина, че си премълчал. В същото време тя е и копнеж. По нещо, което е могло да бъде, което е било. Но нещо не е достигнало, за да се случи, за да го задържиш. Понякога малките предизвикателства са тези, които те съсипват.

Разказът „Теория за материята и светлината", дал заглавието си на сборника, е толкова изпипан, толкова съвършен в своята тиха тъга. Това е разказ за любов, която никога не се случва, никога не излиза наяве, никога не се назовава. Но остава в теб като... незарастваща рана, която категорично отказва да си отиде и да остави белег, който да избледнява с времето. Блудкаво ми е да използвам думата „любов", за да опиша този разказ. Тя е толкова куха, толкова преекспонирана. Портър пише за онова чувство, което е не просто любов, то е повече. Толкова повече, че няма дума за него.

Не мога да не завърша с един цитат от „Заминаване" (ако можех да имам любим разказ, щеше да е този):

"На Рейчъл и харесваше да се състезаваме боси по напречните дъски на моста. Те бяха разположени на равномерно разстояние, на около половин метър една от друга. На пълнолуние беше лесно, човек виждаше къде стъпва, но останалите нощи беше тъмно като в рог и се стъпваше на сляпо. Беше въпрос на вяра. Също и на ритъм. Веднъж да се подхлъзнеш, само леко да излезеш от ритъм, и кракът ти ще хлътне в празно пространство и може да счупиш пищял или по-зле, при лош късмет може да се подхлъзнеш и да полетиш към водата от височина десет метра. Разбира се, ние бяхме млади и безстрашни, така че не се препънахме. Номерът беше винаги да създадеш ритъм в главата си и да се съсредоточиш върху него. Но, както казах, всичко опираше най-вече до вяра, до почти сляпо убеждение, че дъската ще е точно там, където положиш крак. И неизменно беше."

Нима животът ни не е точно това – да тичаш по въжен мост, вярвайки, че под краката ти винаги ще има дъска, върху която да стъпиш?

Не пропускайте да прочетете и ревюто на Алекс за "Теория за материята & светлината".

Мисля, че тук думи не са необходими.

обувка & снимка: Gio Diev

ще се проведе на 27 април в Младежки театър “Николай Бинев” от 14ч.

Като четях туитовете от първото издание ме хвана яд, че не бях там  и се зарадвах като разбрах за второто. Викам си: Този път вече ще отида и аз! До моментът, в който осъзнах, че предния ден ще пътувам за 10 дни.

Ужасно много ме е яд, основно защото ще говорят научно за вампири! Темите, както се вижда от супер постерите, са съзнанието, историята, времето, Балканите. Последното не са разбира точно от постера, но пък може прочетете повече на сайта.

Също така, миналата година сред публиката видях едни от най-готините и интересни хора, които познавам от Twitter, вероятно пак ще е така, така че има и networkign value.

Ако все още нямате билет, може да си купитеето тук. Цените са повече от символични – 10лв обикновен и 6лв за учащи, чак си мисля, че трябва да сложат една кутия за дарения, защото това е смешна цена.

Просто е:

P.S. И Харолд, и Артър Конан Дойл, май са имали силно приличащи си идеи… ;)

P.P.S. OK, OK… може би има и ощеважни неща да се добавяткъм по-горната рецепта! ;-)