Идеята за тези непретенциозни размисли ми даде @ldtr, който в един коментар написа, че нашият народ е влюбен в израза „такава дума няма“ (с вариант „няма такава дума“). Разтърсих се (а такава дума има ли?) в Google и намерих доста думи/форми, които са заклеймени като несъществуващи. Ето само част от тях:
евра, фрустрира, входирано, финен, удавасе, тризнаци, патриотарство, излезнах, професорка
За евра,удава сеи финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем нормална, правилна, книжовна дума и това, че някой не я употребява или не я харесва, не означава автоматично, че тя не съществува. Квалификацията „такава дума няма“ точно в този случай за мен означава поне три неща: първо, че лепиш етикети, без дори да се замислиш, камо ли да си помръднеш пръста да потърсиш информация преди това; второ, че се смяташ за компетентен в област, в която явно не си, и вероятността да разбираш от футбол и политика, също е значителна; трето – и може би най-важно – отричаш езиковия избор на събеседника си, който има пълното право да предпочете един от дублетите (отдава се/удава се), спазвайки книжовните норми.
Ако нещо ме безпокои истински, то е, че голяма част от българите имат твърде тясно схващане за езика и за думите в частност. Езикът има не само книжовно измерение, той има и разговорен план, и диалектни разновидности, има различни стилове и е истинско щастие, че ни предоставя толкова възможности да избираме между различни изразни средства, тъй щото да говорим/пишем адекватно в конкретната езикова ситуация.
Думата входирамна мен лично никак не ми е приятна, от нея лъха на канцелария. Проф. Владко Мурдаров дори заяви, че е уродливо образувание и противоречи на всички закони на българския език (не бих казала, че съм съгласна с него). Но когато една служителка в нашата данъчна служба попита колежката си дали е входирала еди-кой си документ, и въпросната колежка потвърди, аз си дадох сметка, че всъщност думата върши добра работа в деловодството, защото е кратка и май няма синоним, който да не означава и нещо друго. Алтернативата е „Заведе ли еди-кой си документ с входящ номер?“.
Щом една дума се употребява, и то от доста хора, значи от нея има нужда, в нея има нещо, което липсва в посестримите ѝ. Не отричайте думите, които не знаете или не харесвате, или не употребявате по някаква причина. Не отричайте и не ограничавайте правото на езиков избор на събеседника си. Ако в езиковия си избор не се чувстваме (поне в някаква степен) свободни и непрекъснато се питаме как ще реагират читателите или слушателите на нашите думи, ще можем ли истински да изразим мислите си?
Турската литература ще бъде на фокус по време на започващия днес 42-ри Панаир на книгата в Лондон. Форумът в центъра Earls Court ще продължи до 17 април и ще включва участието на над 1500 изложители от целия свят и близо 300 семинара и конференции.
Дни преди началото на панаира в Лондон Турският национален организационен комитет за международните панаири на книгата разпространи информация за състоянието на турския книжен сектор в момента:
Столът на джуджето[/caption]
„Solo” е името на поредния роман за британския таен агент Джеймс Бонд. Новината съобщи лично писателят Уилям Бойд, който през февруари бе посочен от наследниците на Ян Флеминг за 
