От известно време в бежанския лагер в Харманли ме моли за помощ една жена, за която в Сирия са имали съмнения за рак – преди една година. Оттогава не е имала възможност да си направи изследвания. Тя казва, че се чувства зле, а и изглежда зле.

Дървената пейка на върха на стъкленото яйце в Райхстага е мокра. Става ми мазно на душата. Адвансд педантичната нация на Европа се е осрала малко. Това обаче е само временно, защото за да влезеш в шибаното сдание правиш резервация по интернет (ако си напредничав; ако не, редиш се на опашка), на входа изискват да им покажеш мейла. По-далновидните немци си ги носят разпечатани. Хората свикнали на далеч по-нормален начин да влезеш в някакво си там място, като групата американски африканци или африкански американци, или както там ги наричат педалите, които са свикнали да си чекнат устата, за да не наричат очевидното с името му, за да не засегнат шибаните му чувства, все едно са в главата му, мислят вместо него и знаят дали нещо го обижда или не… та черните хора до нас гледат тъпо, защото това е яко неочаквано и малоумно в един свят, в който ужким всички сме цифровизирани за добро. За щастие, нечий телефон има достъп до мейл и можем да покажем резервацията, за да минем метър и половина по-навътре, където я показваме на седнала кака, но в комплект с личните си карти. Това е преди да те пуснат през проверка като на летището. С все легенчета, рентгени, хора с пищящи палки и други такива чекии. За да разгледаш върха на шибания райхстаг! После стадото се сортира и се натъпква между две стъклени врати. Втората не се отваря докато не се затвори първата и не поседим малко така компактно. Усещам искрено съжаление, че каузата на другаря Георги Димитров не е успяла едно време, но нищо, всички тия унижения се пишат на гърба на онези, които ще дера на жълтите павета много скоро.

Знаете ли какво, скъпи немци? И не само немци. Знаете ли какво всички шибаняци, които харесвате уреденичкото? Мамицата ви шейба!Ако има едно лесно, бих ви драл на паветата всички вас, дето искате повече “сигурност”, гласувате за повече правомощия на полицията, да се слагат камери, да се пипа по-твърдо, да се подслушват и тарашат подозрителни хора, за да може вие, путки такива нещастни, да се прибирате в шибаните си кутийки и да гледате шибаните новини на шибаните си телевизори, да се возите на шибаните си лизингови коли, които да сменяте през три години, да сте добре “осигурени” – хем пенсионно, хем здравно и единствения въпрос, който задавате, като ви кажат по масмедиите “скачай, кучко” е “ама колко високо”. Честно, ше ви дера на паветата! От вас нищо не става! Вие ни докарахте тоя полицейски стейт, а за това няма прошка. Радвайте се на материалните си придобивки и сигурността на домът си докато можете. После ще виете и ревете. Жалкото е, че няма да съм аз тоя, който ще ви дере, а същите ония, на които вие самите гласувахте доверие и правомощия. Шибани имбецили.

Но да се върнем на Берлин и моите наблюдения. Харесах този град далеч повече от Лондон. За Париж не съм сигурен, за Виена също. Но и целта ми не е да правя сравнения на евро столиците, понеже не съм евро-факин-барометър. Харесах Берлин навярно защото хората, макар и тотални майнд контрол fucks в основата си (все пак няма как да работи един фашистки диктат, защото именно това кара държава като Германия да функционира добре, ако хората не са тотално окьоравени и усмирени), които звънят с тъпото звънче на тъпото си колело, когато задната ти гума се подава на велопътеката (понеже да отидеш в Берлин и да не си припомниш забравеното преди 15 години каране на колело някак не върви, нали) или клаксонират с тъпия си скутер, макар между отворената врата на колата и тях да има два и повече метра; та макар и такива дебили, ми изглеждат далеч по-опън майндед и уелкъминг от арогантните британски кънтс. От собственика на ресторанта италианец, до немската баба в тоалетната, която дърпа рулото до земята, за да може Ян да си обърше ръцете, макар да не говорим общ език. Конгломерацията се е получила добре, което ми харесва. Карам си аз леко въртейки трътката, колелото, и установявам, че водачи на цеелката-ведванайсе спират и чинно ми дават път. От една страна нетипично, от друга мазно. Но знаете ли какво е важното. Винаги съм вярвал, че човек никога не трябва да приема нещата за даденост. Затова убеждение ми е, че когато някой ти дава път, е добре да му кимнеш или махнеш. Ей така. За да му кажеш “I mind you, копеле, както ти мен”. Иначе отива на разпасана свободия и трябва в един момент да изплющят малко шамари, за да може бързо забравящите откъде са тръгнали хора, да се сетят кога нагъваха кифтетата.

Снимки този път предпочетох да не правя, освен на важните за мен неща, а именно Ян, затова тези, които са в постинга, всъщност не са мои. Стигнах до извода, че само ония олигофрени от втория параграф ходят с апаратчета и цъкат забележителности и друг джънк, сякаш ще си носят споменитев гроба. Което респективно значи, че е добре на паветата да се дерат и всички класически туристи – те неминуемо са милички, нищо неподозиращи зъбчатки от мастърплана на рептила. Естествено, рептила на свой ред ще бъде дран на павенцата без каквато и да е милост, то се знае.

Тъй, стига толкоз по дребни житейски проблеми. Нека погледнем малко по-глобално. Към спасяването на света, така да се каже, от изкопаемите горива. За къде сме в Берлин без тест драйв на Tesla Model S в новооткрития шоурум?

Сега, редно е да кажа, че симпатизирам на електрическите коли. Хибридните на свой ред са ми, ама най-голямата простотия на света и ще дера на паветата всеки горд собственик на Приус, който си мисли, че прави мееега добро на планетата с това, че тъпата му бангия гори 5 вместо 10. Единствената полза от хибрида е да го караш в задръстване яваш-яваш, докато не ти свърши тока. Друга няма. Отбелязвам – симпатизирамна електричките, но не вярвам, че правят земята едно по-добро място. По простата причина, че дали ще е изкопаеми горива или атомна енергетика, за да си зареждаш колата с едното, вместо с другото, парцалите държащи света за ташаците с тях никога няма да пуснат клона. Тия глупости за възобновяеми източници и други утопии няма как да станат реалност, докато тези органични единици са живи. От което, мисля, е ясно, че ще ги дера на паветата, та ще се вдига пушек.

Model S се води в премиум класа в групата на Audi А7, BMW 6 и Mercedes CLS. Стартовата цена е 65к евро, натопорчения модел от тест драйва добавя едни лесни 20 отгоре. Но нека ви синтезирам набърже впечатлението си – не ги заслужава. И ако има чалъм, ще хвана създателите на марката и на жълтите павета… ще им представя списъка си с подобрения и набиващи се на очи несъответствия на прайс тага и претенцията.

Нека започнем с материалите, които макар да са конфигурируеми в типа какъв фурнир, пиано лак ли да е, матов ли да е, каква пластмаса, кожа-можа-вожа, нам си какво, не могат да променят общото ми усещане за несъответстващо на претенцията за клас качество. Пластмасата на легените на задните седалки беше обелена и вдлъбната на много места. Кожата на шофьорската седалка имаше резки. На тестов автомобил на няколкостотин или, хайде, щедро, на няколко хиляди километра!

Централната конзола е абсурдна. Върха на абсурда според мен.

Кому е нужен тоя телевизор бе, бате?! Трябваше да е поне, ама поне 1/4 по-малък. И друго. Абе как па за толко време не се научихте тия тъчскрийни да ги правите матовибе, майка? Особено, като това е нещото, което ще пипаш на ден стотици пъти. Този изглеждаше така сякаш група бюрекчии са му се изредили. Мега отврат.

За шукариите по интерфейса и управлението на самата кола не искам да говоря. Всичко е направено все едно играеш игра. Не знам доколко гамификацията като тенденция ме кефи или всъщност ме дразни, но от интерфейса човек остава с впечатление, че тази кола е продължение на айфона на собственика й. Естествено, не можах да се сдържа и да не стана мигом мега симпатичен на човека от компанията с коментара си в края на сесията: “не знам за колата, обаче интерфейса е добър”.

Кика от ускорението е невероятен, но това не е заслуга на тази кола, а на електрическия двигател, независимо колко са го пипали и усъвършенствали в Tesla. В смисъл, същия кик усещаш и в тролей. Няма да чакаш максимален въртящ момент, няма обороти, няма простотии.

И все пак, 4.4 от 0 до 100 е нещо, което много хора биха желали да изпитат. Ускорението е а-мей-зинг. Колата не дава да я пипнеш и въпреки двата си тона, както бях на 120 и някакво кюфте се опитваше да ме изпревари само леко бъзнах педала и това чудо се изстреля на 170 с такава злина, че въобще не разбрах какво стана. Пробегът обещава да е добър, но не и за родината. За момента покритието с колонки и така наречените супер чарджъри, които светкавично ти зареждат батерията (иначе цялата отнема 20 часа) е само на север и не бяха сигурни дали ще слизат до Австрия/Унгария, за нашите ширини в момента дума не се отваря изобщо. Не че е проблем с размерите на страната, ако имаш къща и си извадиш трифазен ток, ама все пак неловко някакво. Иначе с 450-те коня на натопорчения 85+ модел, който карах, на магистралата можеш да разплачеш толкова хора, че да се смееш по целия път до морето. Естествено, с тежестта на крака рязконамалява и пробега, за което ти съобщава един весел жълт бар, който като гледаш как се вдига и колко бързо ти пада проектирания пробег, лесно охлаждаш страстите.

По отношение на глезотии и UX забележките ми наистина са малко. Естествено, няма нищо присъщо на истинските коли от тоя клас, примерно прибиращи се щори, алибали, шибедаха не е както-там-е-термина-за-стъкло-което-си-сменя-наситеността-под-въздействие-на-електрочество, както се очаква и прави струващото 3.5к евро панорамно стъкло на покрива убер ненужно, защото аз на задната седалка полза не видях, понеже беше супер мрачно. Другата дивотия. Джантите. Те са няколко типа и от една страна софтуера на колата ти показва хем цвета й, хем джантите, от друга изглеждат като пластмасови, но ме увериха, че са си ебали майката и имат голям смисъл, така например зимната е някаква супер монолитна и защитава спирачните апарати от лайната. Куъл.

Но да се върна на UX-а. Дистанционното е с формата на кола. Натискаш предния капак, той се отваря. Вътре има много място. При затварянето капакът издава ебати скърцащия звук. Уоооот?! Ис ю нига крейзи? Натискаш задния, той се вдига електрически. Отзад също има грандиозно количество място и един навит куплунг, а изотдоле изваждаш две детски седалки.

Сега, идеята да си държиш децата в багажника на мен ми идва малко wtf, но наличието на не една, а две седалки, които правят колата седемместна и от там игри с ДДС-та и алабала, нали, е похвално. Задния капак се затваря с копче. На въпроса ми защо и предния не прави така, ми отговориха, че няма място за мотор.

Управлението е детска игра, има камера отзадзе, парктроници, алибали, пълна програма. Всичко е електрическо, включително настройката на кормилната колонка. Звук практически не се издава, освен при кика от мотора, когато се чува едно сай-фай вввввюююююжжжжжжжж. Но когато се возиш на задната седалка, освен него се чува и паразитен шум от багажника. Примерно от арките на калниците, които изобщо не ми звучаха изолирани.

В заключение, колата не е лоша, но не е и онова, което човек може да си вземе от стандартна марка за тия пари. За ърли адоптъри и дебили, които си мислят, че спасяват света с глупостта си, се е утепала. За заместител на луксозна кола – пффффф. За функционална градска ежедневна кола – хохохохо. Накара ли ме да преосмисля идеята си и да взема един ден нещо такова вместо Porsche – никога.

Слеващата спирка беше шоурума на Mini, който е замислен страхотно и не се чувстваш тъпо да влезеш вътре да разгледаш, да се поусмихваш и да си купиш някакъв дребен артикул, примерно чаша, сак, фанелка, количка, или каквото и да било, което би ти било тъпо да направиш в друг шоурум.

За храната ще кажа само: къривурст, ю пийс ъф факин шайт!

Не знам дали в световната история е познат друг такъв случай, но за петдневния си престой там свалих кило и половина.

Накрая: Берлин е хубав град и ми харесва. Макар наборът ми думи на немски да е ограничен, а връзването на изречение немислимо, не срещнах комуникациони затруднения. Но тъй като не понасям каквато и да е форма на контрол и управление, едва ли бих могъл да живея там.

За немските жени дума не желая да отварям, за да завърша този постинг позитивно.

                          

В тази статия ще си припомни, защо тези храни са основни в менюто на българина. Ще си кажем и някои горчиви истини за родната култура на хранене днес. По-важното обаче, е че въпреки "предразсъдъците"на някои "здравословно хранещи"се популярни течения у нас, ще натъртим как въпросните храни иматздравословни ползи, стига да се консумират правилно.

Общото в скумрията, слънчогледовото олио и ориза е, че и трите храни се произвеждат у нас и са основа на потребителската кошница. И понеже средният българин е сериозно затлъстял, няма как тези храни да не са лоши! Да, ама надали. Цялата работа идва от лоша хранителна култура и микс от кулинарна традиция на национална кухня на оцеляването, комбинирана с кухня на комунистическия стол. 

Драматично, но факт

По-просто казано:

1. Хората не са наясно какво ядат, по колко е редно и кое с кое върви и кое им е необходимо според потребностите на собствените им тела.
2. Националната кухня е висококалорична, високомазнинна-високовъглехидратна като тип. Кухня, която храни "с 1 гърне боб 12 човека", а не семейство без дете или максимум с две деца, но с ниски доходи.
3. Комунистическият стол комбинира евтини храни (подчертавам, евтини) в общи блюда и гледа да докара грамаж на порцията и да става за ядене.

Евтини са въглехидратите, бедни на фибри, и мазнините. Скъпите храни са богатите на протеин, натурални, сертифицирани храни, добити с минимум конвенционално земеделие при нисък добив/големи загуби. Скъпо е да направиш натуралната храна по-вкусна и все пак трайна, без да бръкнеш в качеството. 

Уви, поколението на нашите майки и бащи намира тази храна за вкусна и нормална. Все пак в комунистическия стол имаше порции, а у дома такива няма, а в онова време средният разход на енергия/работен ден на човек e надвишавала днешните нужди, които са станали по-скромни заради модерната автоматизация на труда.

Какви поуки можем да извлечем?

• Обърнете внимание какво съдържа храната и колко от нея ви е нужна спрямо цялата ви физическа активност.
• Спрете да следвате сляпо "традицията", освен по най-значимите празници, или я адаптирайте спрямо порциона/калоричността, нужни ни в XXI-ви век.
• Забравете за столовото хранене. То работи донякъде при деца, в детски и учебни заведения, но има крещяща нужда от качествен баланс вкъщи с екстра протеини, фибри и есенциални мастни киселини. 

А сега за "лошите храни"...

Слънчогледово олио

Защо беше полезно? 

Олиото от слънчоглед е изключително богато на омега-6 и омега-9 мастни киселини, чийто процент обаче варира драстично. Точните проценти и още информация можете да видите в статия: Слънчогледово олио.

Олиото влияе на баланса на ЕМК в тялото, внасяйки омега-9 и омега-6 есенциални мастни киселини, и за да има балансирано хранене, трябва да го комбинирате с източник на омега-3 като... скумрия! Освен това олиото от слънчоглед внася фосфолипиди (лецитин) в диетата на консумиращите го и я обогатява с масивни дози витамин Е.

Какво съдържаше?

• Олио от слънчогледови семки

Няколко идеи как да го включите в менюто си:

• студено пресовано олио - използвайте го в салати, сосове или за овкусяване след края на термична обработка, винаги заедно с храни, богати на омега-3;
• рафинирано олио - става за задушаване или варене, отново в компания с храни, богати на омега-3.

Някои балансирани омега комбинации:

• херинга на скара и олио след приготвяне;
• скумрия на скара и олио след приготвяне;
• готвене във фолио и ниски температури на печене на сомове и други мазни риби и олио за ВМ-НВД фенове;
• хайвер и олио;
• сос от олио, свежи зелени подправки и рибено масло.

Скумрия

Защо беше полезна? 

У нас се консумира предимно обикновена скумрия. Тя е с високо съдържание на белтък 18-20% и умерени мазнини 12-15%. Добър източник е на витамините: B3, B5, B6 и на минералите калий, фосфор и селен. Мазнината и съдържа доста омега-3 мастни киселини. 

Прочетете повече за рибата в статия: Скумрия - подценена и набедена 

Какво съдържаше?

• обикновена скумрия, сурова
• кралска скумрия, сурова
• още...

Няколко идеи как да я включите в менюто си:

• печена на скара;
• печена във фолио;
• варена на пара.

Някои добри рецепти:

• Скумрия на скара с моркови

Ориз

Защо беше полезен? 

Когато говорим за ориз, е важно да уточним, че обработката му още в сурово състояние го дели на редица типове. Не е нужно да помните всички, важно е да разберете принципа, че колкото по-бързо и лесно се приготвя, толкова по-малко витамини и минерали съдържа.

Логично, най-полезен в това отношение е кафявият ориз. За жалост тук вкус и полезност са в обратни посоки. Решението е в компромиса, вижте по-долу.

Оризът съдържа преди всичко високо количество въглехидрати, с умерено към бързо усвояване. Пак важи принципът за време на варене, но тук се гледа предписаното на опаковката на ориза време. Върху гликемичния индекс и гликемичния товар на ориза влияят още сортът му и колко твърдо сварен е. По-твърдо свареният ориз се усвоява по-бавно. Беден е на фибри и протеин.

Кафявият ориз обаче е богат на витамините: В1, В3, В5 и В6 и на минералите: магнезий, цинк, фосфор и мед. 

Прочетете повече в статия:Кафяв и бял ориз.

Какво съдържаше?

• кафяв среднозърнест ориз, суров
• бял дребнозъренст ориз, суров
• оризово фиде (макарони), сурово
• оризово брашно, сурово
• още оризови продукти...

Няколко идеи как да го включите в менюто си:

• варен, овкусен и охладен на топки с ясен грамаж - това е универсалното приложение на лепкавия ориз;
• печен на фурна - това май е най-вкусното приложение;
• варен на пара - така остава натурален, с минимум загуби на съставки;
• в яхнии за плънка и балансиране на въглехидратите в порция;
• в супи за гъстота и екстра калории.

Някои добри рецепти:

• Лозови сарми с кафяв ориз
• Супа от тиквички с ориз
• Студена оризова салата с пиле и броколи

Гответе се, гответе се –  идва лятото и романтикате, която беше в машините ще се премести към залезите, виното и гледките Днес Тихомир ще ни води до остров Санторини и освен гледките ще ни даде и смислени съвети и идеи за едно пътуване до там. Приятно четене:

Санторини

в прегръдките на вулкана

Съвети за пътуване

Остров Санторин отдавна присъстваше в списъка с местата, които искам да пипна, да видя, да вкуся и да помириша фърст пърсън, три де. Е, отдавна, отдавна, колко да е отдавна? Покрай участието ми в онзи конкурс за пътешественици през февруари  сериозно се бях надъхал, че наистина ме чака околосветско, та седнах и направих един списък с дестинациите, откъдето предпочитам то да минава. Нахвърлих в пауърпоийнт по няколко снимки на всяко от местата, плюс кратко текстово описание на нещата, които ме привличат там. Конкурса не можах да го спечеля, въпреки безрезервната помощ, която получих от приятели и читатели тогава, но списъкът си остана. И сега върши чудесна работа като инструмент за творческа реализация от типа „замени желанията с предпочитанията и мечтите с намерения” (следва кратко ню ейдж оклонение – моля ню ейдж скептиците да го прескочат).

Мечтите са нещо, което непрекъснато отлагаме

В съзнанието ни те живеят вечно в един бъдещ момент и точно заради това си остават завинаги там. Човек може да опита от живота само в настоящето. От тази гледна точка, мечтите са опасна работа – нищо, че цял живот са ни учили да им се възхищаваме. Те са нещото, което много искаме, но непрекъснато отлагаме и това води до ужасна фрустрация. Когато ги замениш с намерения, всичко се променя. Намерението е нещо, върху което вече работиш, при това – от вчера.

Така например, дълги години мечтаех да отида „на ергенлък и на пашалък” в Амстердам, но все не ми достигаха или времето, или средствата. В един момент просто си купих билет, запазих си хостел в квартала на червените фенери и се озовах там, т.е реализирах едно човешко намерение с реални, прагматични стъпки, а мечтата отиде по дяволите, където й е мястото.

Камино също си мечтаех да извървя с години. Когато през 2009 година кризата ме раздели с рекламната агенция, в която работех тогава, се появиха чудесните условия, плюс достатъчно свободно време за целта, с което мечтата прерасна в намерение, върху което реално вече действах – обикалях за раница и спортни обувки из Женския пазар, правех си застраховки и резервирах билети онлайн. След което изкарах една прекрасна пролет в Испания. Мечтата се превърна в спомен.

Същото важи и за околосветското пътешествие. На мнение съм, че човек трябва да обиколи планетата поне веднъж, докато е жив. Разликата е в това, че не мечтая да обиколя планетата, а имам съвсем реалното намерение да го направя. И вече го правя. За по-малко от година две от дестинациите в списъка „паднаха”. За Берлин можете да прочете тук. Втората е Санторини, за която ще пиша след малко. Разбира се, следват и по-далечни места, но никой не е казал, че трябва да се случват наведнъж или, че ще се случат точно по баналния начин, по който сме свикнали да си представяме едно околосветско пътешествие – грабваш си багажа и две години странстваш из непознати земи и култури. Това е изтощително. Лишава те от удоволствието на всяко пътуване, а именно – прибирането у дома. Нямам нищо против околосветското да продължи и десет години. Нямам нищо против, ако трябва, да го взема на „хапки”, да имам достатъчно време след всяко пътуване, за да „смеля” преживяванията, да мога да ги споделя с вас, да си отпочина, да оценя красотата на родното си място, да се занимавам и с други неща, освен с пътуване, да се подготвя внимателно за осъществяването на следващото намерение и така нататък…

По-важното е, че съм склонен да „инвестирам” и последната си стотинка в пътувания, а тъй като основният ми „актив” са фантазията и въображението, не виждам по-добър начин да ги „захранвам” от този. Пък и климатът става все по-отровен с всеки изминал ден тук и смятам всяко показване на носа извън страната за полезна психотерапия… Но да се върнем към т. нар „ню ейдж отклонение”:

Вече разбрахме защо мечтите трябва да се сменят с намерения. Ако заменим и желанията с предпочитания, има голяма вероятност те да се превърнат в спомени, вместо завинаги да си останат в един бъдещ момент.

Желанията издават липса

Човек обикновено желае нещо, което няма. Сигурен съм, че човек иска здраве, само когато се разболее, че се стреми фанатично към парите, само когато обеднее. И така нататък… Това е изцяло в реда на нещата, с изключение на факта, че самото усещане за липса произвежда още повече липси. Има голямо значение какво си пишем по блоговете, какво споделяме с близките, какво мислим, говорим, искаме и мечтаем на думи, но още по-голямо значение има
как се чувстваме в момента. Чувството за липса ще ни довлече още повече липси в бъдеще и поради тази причина желанията трябва да се заменят с предпочитания. Веднъж завинаги трябва да се заменят с предпочитания!

Предпочитанието ти дава възможност да „искаш” от една по-„доволна” перспектива, а повярвайте ми, Съдбата обича доволните и предпочита да дарява основно тях. Така например, добре ми е и с дядовата усуканица, но, ако има възможност, бих пийнал едно френско коняче. Тъп пример, знам, но показателен. Добре съм си и с екзкурзиите в Европа от време на време, които вече са евтини, плюс това лесно достъпни, но не бих отказал да прекарам няколко месеца из Карибския басейн или в Индия. И ще се възползвам от първата възможност да го направя. Доволен съм от перспективата да обиколя планетата и за десетилетие, според скромните ми възможности и според ограниченията на човешкия ми ум, но бих предпочел, ако се намери чалъм, да разходя задника си около глобуса и наведнъж. И сигурно ще се намери чалъм. По-трудно е да смениш колата с по-яка, ако не обичаш старата трошка, която караш в момента. По-трудно е да смениш работата с по-добре платена, ако си неблагодарен и не обичаш достатъчно тази, която вече имаш в момента. Но никой не те спира да предпочетеш едното пред другото.

Предпочитам в момента да прекратя това ню ейдж отклонение и имам намерението да ви поразходя из прегръдките на спящия вулкан в Санторини. Поуката е: заменете желанията с предпочитания и мечтите с намерения. Тогава нещата ще започнат да ви се получават. Ако се нуждаете от допълнителни „аргументи“, може би ще харесате още „Сбъдването на желания – някои практически аспекти”.

Вулканът

Изт: thewatchers.adorraeli.com

Допреди 3600години на това място се е издигала висока островна планина. Никой не знае колко точно висока е била, но някои историци твърдят, че е надвишавала с 3 километра морското равнище. В един момент планината просто се е взривила. Причината е супер-вулкан, довел до заличаването на процъфтяващата тогава Критско-минойска цивилизация и до появата на първите митове за Атлантида. Изригването е забелязано от представители на всички съществуващи тогава древни култури по Средиземноморието, а отломки от хиляди кубични километри земна маса, вряща кал, разтопени скали и лава са намерени навсякъде по крайбрежието на Средиземно море.

Чудовищно цунами е помело де-що цивилизация, живот и култура са кипели тогава из цикладските острови в Егейско море. Предполага се, че о-в Крит, намиращ се в непосредствена близост, е бил пометен от зловещa вълна, висока стотици  метри, а киселинните дъждове са продължавали с месеци, докато унищожат и последните запаси от храна. Велик е гневът на боговете!

На мястото на взривената планина се е образувала огромна кипяща дупка с неизвестна дълбочина, която постепенно се е запълнила с морска вода. Полуразрушените стени на морския кратер днес формират архипелаг Санторини, заемащ полукръгла форма около калдерата („казана“). По върховете на стръмните отвеси около казана започва да никне (като пърхот или за по-романтичните – като сняг)

типичната цикладска архитектура:

довела до появата на редица модерни курорти в наши дни,

където нощувките започват от 50-100 и могат да стигнат до 900 евро на вечер, че и отгоре… Любимо място за наблюдение на залеза, за предложения за брак, за меден месец и за фотографи, пред чиито обективи в мистичната тишина на спящия вулкан по залез се мотаят световно известни фотомодели.

Тераформация в действие

В средата на калдерата, с течение на времето, се появява нов вулкан – Неа Камени – много по-„културен” от стария. Още от Римско време насам той периодично си изригва, произвеждайки нова земя, но без да застрашава жителите на острова. От последното му изригване през средата на миналия век дори има актуални снимки:

Изт: deskarati.com

Всичко на острова е доминирано от

вулкана

Плажовете са черни или червени на цвят, а пясъкът е рядкост. Преобладават облите вулканични камъчета, които тракат и се търкат едно в друго с всяка следваща вълна, докато накрая не се превърнат в ситни песъчинки. Земята на Санторини е млада и е в процес на активна тераформация, което създава част от очарованието на този остров. Дори пясъкът е в „процес на производство”. По самия вулкан човек също може да се разходи. Горе димят зелени изпарения от сяра и отровни химикали, излизащи от недрата на земята с 800градуса температура.

Докато катериш вулкана, под краката ти се усеща топлина, а наоколо цари лунен пейзаж – „компания” на катранено черните вулканични скали прави единствено безмилостното слънце, което може да ти смъкне кожата и през февруари. Част от развлечението за туристите включва къпане в залив до кратера, където бълбукат топли подводни извори. Влязох да плувам с бяла фланелка, за да се предпазя от слънцето и излязох с червена, заради желязото, отделяно от вулканичните извори.

Ранните процеси на тераформация и периодичната активност на вулкана правят така, че в морето да няма миди, рядко минават и пасажи от риба, но покрай тях човек може да наблюдава ята от делфини, които неуморно преследват своята плячка. Водата е чиста, с видимост до десетина метра. Брегът е каменист и много бързо става дълбоко. В непосредствена близост до една от вертикалните стени на главния остров Тера („Земя”) има потопен туристически кораб, аварирал преди време, който лежи на около двеста метра дълбочина и е само на 30-ина метра от брега.

Никой не може да определи колко точно е дълбока калдерата, заради сеизмичната и вулканична дейност, които непрекъснато менят топографията на морското дъно, а има и подводни тунели, които криволичат надолу, слизайки чак до лавата. Заради острите камъни и отровните морски таралежи, които живеят по тях, препоръчително е в морето да се влиза само с обувки за плуване. Продават се навсякъде из острова за 8-10 евро.

Днес вулканът не е нито угаснал, нито активен, а има статута на дремещ вулкан. Непрекъснато е под наблюдение с най-модерни средства и апаратура. Учените смятат, че разполагат с поне десет дни за евакуиране на туристите и на местното население (около 15 500 души, според Уикипедия, ако се появяват признаци за предстоящо изригване. Може би така са смятали и учените от Минойската ера…

Гледките

Мястото е толкова романтично, че дори да снимаш на посоки със затворени очи, пак стават картички за пет евро, както обичахме да се шегуваме с останалите туристи. Поради тази причина Санторини е любима дестинация за модните фотографи и за техните еднометрови вариообективи. Не може да се каже дали главозамайващата красота на отвесните панорами към калдерата подсилват женското обаяние или просто мъжествеността на спящия вулкан, като фон, чудесно го допълва, но при всички случаи по света рядко се намират места с толкова подходящи локации за цъкане на панорамни снимки от типа „аз и морето”.

Гледането на залези също е едно от любимите занимания на туристите, а най-подходящото място за целта е градчето Ия, с неговите тесни, криволичещи между къщичките в стил „планетата Татуин” пътечки, проходчета, луксозни спа комплексчета, миниатюрни църквички и тераси с цветя, надвесени над калдерата, с гледка към потъващото в морето слънце зад спящия вулкан. Всички, като дойдат на Санторини, стават сън-гейзъри. Подарих си и аз един залез с бутилка „Метакса“ под ръка:

и дори успях да го „скицирам“:

Брегът е висок няколко стотин метра и скалите на места са отвесни, а наклонът им надвишава 90градуса. Единственият начин гостите на острова да се изкачат от пристанището до равното горе, в миналото е бил върху гърба на магаре. Представете си напудрените контеси от 19-ти век (туристи тогава са били само аристократите), качени с дългите си рокли, с белите чадърчета и с цветните си ветрила върху гърба на потно, инатливо, гръцко магаре. Това удоволствие е съхранено и до днес. За любопитните то струва само 5евро:

и неслучайно се предлага само в едната посока, тъй като опиталите рядко искат да повторят. Миризмата, казват, е ужасна, а днес съществуват всякакви по-модерни форми за транспорт, в това число: с лифт, с автобус, с такси, с рент-а-кар или върху бъги, наето още при слизането от кораба на пристанището. Като стана дума за кораби, в пристанището, което иначе е доста клаустрофобично, имаше „паркирани” големи зверове:

Придвижване от и до Санторини

Нямахме късмета да се повозим на такова чудовище, но пък осем часовото плаване от Атина през островите на юг, до Санторин, беше достатъчно приятно и с грамадния кораб на Blue Star Ferries. Заради по-ниската скорост успяхме да направим доста снимки, да се попечем на слънце, да поспим, да почетем книжки, да се помотаем из палубите, да ни продуха морският вятър, да се напием, да изтрезнеем, пак да се напием и пак да изтрезнеем… Фериботите, които обслужват редовните линии между столицата и цикладските острови са оборудвани с редица удобства, които правят осем часовото плаване сравнително поносимо и, дори бих казал, приятно. Има собствени каюти срещу доплащане, зали за спане с комфортни кресла, видео екрани, ресторанти Goody’s, flocafe, бар, безжичен интернет и всякакви условия плаването да протече разнообразно, за да минава времето по-леко. Ако не страдате от морска болест, препоръчвам именно този начин да се доберете до острова от Атина. До Атина, пък, най-бързо ще ви закарат чартърите на България Еър. Няма нужда да се влачите по пътищата 12часа с кола или с автобус от София, нито ще ви излезе по-евтино.

Заради високите цени в тази луксозна дестинация, може би най-доброто решение си остава организираната екскурзия с туроператор, колкото и да ги избягвам. Естествено, ще ви затрупат с предложения за всякакви допълнителни екскурзии по време на престоя ви там, но след като вече сте се уредили с евтин транспорт и достъпен хотел чрез туроператора, никой не ви задължава да се вързвате и на допълнителните оферти. Ние се вързахме на няколко и почти съжалихме, заради непрекъснатото бързане, бутане, преброяване и, въобще, позабравеното усещане за „пионерски лагер”.

Придвижване из острова

Далеч по-добрата алтернатива е да си наемете рент-а-кар. Цените се въртят около 30 евро за денонощие, островът никак не е голям и с безплатна карта под ръка можете да го обиколите целия, дори само за един ден, като отделите на всяко място толкова време, колкото на вас ви се иска, без да слушате непрекъснато обвинения, че цялата група отново чака само вас, защото се мотаете (нали сте турист, да го ***, „работата” на туристите е да се мотаят) и, че вечно вие сте този, който закъснява.

За любителите на офроуда има джипове и бъгита под наем. Друга чудесна алтернатива за свободно придвижване из острова, без във врата ви да диша екскурзовод, е да използвате добре развитата мрежа на градския транспорт – покрива целия остров, през лятото работи почти денонощно и билетчетата са едно евро плюс малко отгоре, в зависимост от дестинацията, а единственото, което трябва да знаете е, че за да стигнете от една точка до друга, в повечето случаи минавате през столицата, където сменяте автобуса на централното за целия остров обръщало.

Такситата не са подходящо решение, както във всяка добре развита световна туристическа дестинация, а ходенето пеш е затруднено от неравния терен, но ако обичате движението, нелош начин да обиколите за няколко дни целия остров е да си наемете мотопед. Не съм сигурен дали местните качват на стоп, защото не съм пробвал…

Настаняване и храна

Съществуват различни места за настаняване според дълбочината на джоба. Настанихме се в свестен три звезден хотел на 150 метра от плажа. Беше десетократно по-добър от „пет звездната” дупка, където пренощувахме транзит в Атина. Въпреки това, като обслужване и по любезност персоналът изоставаше дори от хотелите по българското Черноморие, колкото и невероятно да звучи това. Персоналът мразеше туристите, работата и себе си, а на бармана дори му излезе прякор „сърдитият барман”. Храната беше вкусна, макар и не твърде разнообразна, но предимството на ол-инклузива е, че не мислиш за тези неща и разполагаш с всичкото време да се мотаеш наоколо, а когато и да се прибереш в хотела, винаги те чака прясно сготвена, топла храна, плюс ол-инклиузив бар с разредени напитки и сърдит барман.

По-лукосзният вариант е да се настаниш на място с панорамна гледка към калдерата, срещу което, естествено, за една нощ ще платиш колкото за цяла седмица в обикновените хотели:

Туристическите градчета са пълни със спретнати кафенета и ресторанти, като правилото е, че ако седнеш на гледка, плащаш 100% отгоре заради гледката, а ако просто си гладен, можеш да хапнеш вкусна средиземноморска храна някъде по бистрата из тесните улички, които са само на пет метра от панорамните места:

и след това да си вземеш от магазинчето 500 милилитра „Меткаса” от 5 звезди за пет евро и спокойно да се опънеш някъде да гледаш залеза…заедно с тълпите туристи. С повече любопитство се намират и по-уединени места, естествено. Още едно предимство да си организираш екскурзиите сам, а не да зависиш от групата е, че със сигурност ти остава свободно време да се мотаеш и да преоткриваш местата, където не водят стада от чужденци с фотоапарати.

Виното

Санторини е известен производител на вино. Разбирането на местните за „почва” са пръснатите из равните места по острова камъни… Лозите рядко стигат на височина до коляното, а добивът е изключително малък, но за сметка на това лозя има навсякъде и местните успяват да произведат доста хубаво вино. Лично аз най-много харесах десертните вина. Бялото е за предпочитане пред червеното сред останалите, но не съм специалист, за да препоръчвам определена марка, а и винената снобария е субективно изживяване, така че па вкус и па цвет тавариших нет… При всички случаи е добре да си хвърлите в багажа поне една бутилка за спомен. Цените са приемливи. Добрите вина не надвишават 10-ина евро, но има и отлежали бутилки за ценители с трицифрен етикет. Повечето производители предлагат дегустация на място за индивидуалния турист и, разбира се, винени турове за тълпите от азиатци с фотоапарти.

Други очарования

Сред очарованията на острова, освен прекрасните панорами, са и множеството арт галерийки, спретнатите ателиенца и магазинчета за ръчно изработени сувенири, които добре вървят тук и се срещат навсякъде из острова:

Поклонническият туризъм също е доста развит. На острова с площ приблизително 70 квадратни километра има над 350 църкви, църквички, параклисчета, манастири и православни храмове, по-известни от които са Света Ирина („Санта Ирина”, откъдето идва и името на острова – Санторини), чудодейната икона на Богородица, новата църква на свети Козма и Дамян, манастирът, разположен върху най-високата точка на острова, малката църквичка, която през част от времето е под вода и много други свещени за хората места по тази изпълнена с енергия, млада, вулканична земя.

На връщане успяхме да отделим един цял ден за Атина, дори се видяхме с приятели там. Имах удоволствието да развея крачоли из Агората – мястото, на което се е родила пряката демокрация в Античността. Що се отнася до съвременните разбирания за „власт на народа” (демос – кратос), както казва един приятел: „Представителната демокрация е все едно някой друг да си ляга с жена ти от твое име и с твоята заплата да й купува скъпи подаръци. Алтернативата, естествено, е да си свършиш работата сам, но за целта трябват и време, и усилия, абе – превръща си се в ангажимент…“

 Край

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о-в Санторини – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. До Санторини и обратно
2. Санторини – много бели къщи и море
3. Великден на остров Корфу – част 1
4. Загубени из гръцките острови (трета серия) (3): Спорадите: Скиатос
5. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 2
6. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
7. Една кифла из Бяло и Йонийско море (Дневник на плаването)
8. Великден на остров Тасос – кратки впечатления
9. Почивка на остров Корфу – съвети за пътуване
10. Великден на остров Корфу: Делви над главите – част 3
11. Да удължим лятото … в Гърция

А може би по-точно – от доктор Златинов! Ето какво чудо сътвори той по време на двете 3-часови операции с господин Чърчил:

За сравнение, така изглеждаше крачето на юнака преди операциите, които му подарихте:

Крачето е вече във функционална форма, както ви писахме по-рано – трудната част е била не толкова изправянето на костта, колкото в сгболяването на бедрената става, но усилието се е увенчало с успех!

Юнакът вече се изправя и ходи, колкото и да не му харесва този факт – уви, в началото след такива операции е трудно и тежко. Добрата новина е, че вашата щедрост позволи на Чърчил да се радва на най-добрите възможни грижи, днес героят се връща отново при нас. За момчето вече има един всеотдаен кандидат за приемен стопанин – все още не знаем обаче какво е неговото мнение относно съжителството с други животни, тъй че ще премине през няколко дни наблюдение, докато се затвори по-добре раната от операцията и се стабилизира.

Още веднъж – огромни благодарности от името на изстрадалия Чърчил за всички вас – хората, които му дадоха шанс за здраве и щастие! Ще отнеме малко време, но сме на прав път!

Още двама щастливци се прибраха у дома чрез осиновителските уикенди в Pets&U! С прекрасни нови домове се сдобиха невероятните черни съкровища Кардам и Кубрат му!

Кардам беше осиновен от Мюмин Емин и неговата приятелка Мерал Ссетстра:

Кубрат пък си отиде у дома със Силвестър Иванов и Магдалена Картелска:

От неговия нов живот дори вече имаме снимки:

Страхотен уикенд беше в магазина, пълен с хора, мегавесел и щур! На всички, които дойдоха – да се видим скоро пак! За останалите – пак така, ама разгледайте и разкошните снимки на Сим Ченгелски ТУК.

Осиновителските уикенди са нещо невероятно – какъв уникален шанс за толкова много нежелани кутренца! Ето няколко познати муцунки, които ви пращат специални поздрави от новия си живот:

Кой ще ви чака на 1-ви март?

Ето тези разкошни сладкиши:

Добряците Еми, Лидия и Митко са на 50 дни, но вече знаят какво е да те изоставят и намерят, да нямаш обич и да я получиш, да се надяваш, да сънуваш, да мечтаеш…

Техните мечти не са особено разнообразни. Всъщност, като надничаме в лъскавите им оченца виждаме само една мечта – и тя е да не бъдат вече нежелани бебоци, а да намерят своите прекрасни осиновители тази събота и неделя!

Как върви благотворителната кампания в магазина?

Направо шеметно! И този месец, благодарение на вашата щедрост кучетата на приюта получиха незаменими средства – 260, 63 лева. Да се чете като 217 килограма храна за гладниците на Фермата!

Благодарим сърдечно на всички, които пазаруват за животните си в Pets&U и така ни помагат да изхраним нашите подопечни юнаци. Очаквайте от март месец една още по-яка кампания за добряците без дом – Pets&U наистина са решили твърдо да променят картинката на родната благотворителност по един страхотен нов начин!

Pets&U

Магазинът се намира на бул.Черни Връх 25А, отстрани на хотел Хемус. Работното време е всеки ден от 10 до 20 часа.

Всеки от хората в магазина обича и има свои животни, а хората, които продават са и ветеринарни лекари.
Посетителите са добре дошли с любимците си!

Аднете ги във FACEBOOK

Гледам едни фешън блогове – с едни яки снимки на яки мацки и си мисля как би се случило в нашия случай, семейно, това със снимките. Снимай ме сега как гледам фатално през рамо, ама и да ми се види аутфитът и задникът ми да изглежда по-малък….

Не че ми остава напоследък време да се снимам и да качвам тук. А и не ми се позира, правят ми се по-други и интересни неща, например от ходенето ми в Ню Йорк има-няма 10-тина снимки с мен, при все, че имаше и фон и аутфити и ходене по магазини и шопинг и егати яките места!

Така че е време да преосмисля посоката на този блог, щото това горното малко няма да ми се получи

p.s. тази горе е една от малкото ми снимки от Ню Йорк

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших.

Спектакълът е  нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не освободи Левски по пътя към бесилото, когато се твърди, че е бил пазен от шепа заптиета?”, „Къде е погребан Левски?” и десетки подобни.

Спектакълът е построен интересно – редуват се „разговори” между Левски и съратниците му, в които Апостолът слуша безмълвен, със сцени на въстания и битки, пресъздадени основно чрез похватите на танцовото изкуство. Спектакълът има много силно изразена градация и много добър баланс – започва тежко, тъжно и потискащо и завършва с народното ликуване при посрещането на братушките, като актьорската игра и фолклорните интерпретации са в точното съотношение. Казвам „фолклорни интерпретации”, а не „народни танци”, защото народните танци са накрая, във „веселата” част на спектакъла.

Актьорската игра… Ролята на „съратниците” на Левски, част от които негови предатели, се изпълнява от Димитър Селенски. Признавам си, че чувам това име за първи път, но няма да го забравя повече. И впечатляването ми идва не само от факта, че човекът е добър актьор, а че текстовете на монолозите са също негови.  Именно тези текстове разказваха историята за последните дни и месеци от живота на Апостола и са най-добрият прочит на Левски, на който съм попадала до момента. Там, наслаждавайки се на превъплъщенията на Димитър Селенски и вниквайки във всяка негова дума, си дадох сметка, че от това, което сме учили в училище и чуваме да се върти в медийното пространство веднъж годишно, сме добили доста грешна и излишно величава представа за Левски. (друг въпрос е, че за щастие, това е един от малкото ни НЕотречени национални герои). В този спектакъл за първи път видях Левски като истински човек – със сила и слабост, изтъкан от противоречия, едновременно добър и лош – и ми стана близък и го приех за наистина възможен… И може би за първи път го харесах истински…

TVseries Българияснима кратък филм по случай рождения ден на сайта. Инициативата носи името „Изгубени в разказа“ и представлява заснемане на филм по един от публикуваните на сайта разкази. До 4-ти март потребителите имат възможност да гласуват, а събралият най-висок рейтинг разказ получава шанса да бъде екранизиран и да се появи в Интернет с любезното съдействие на Clapboard Film Studio.

Линк към всички разкази – http://tvseriesbg.com/category/izgubeni-v-razkaza/

Червеното са изсечените, синьото – засадените дървета

Global Forest Watchе изключителен нов инструмент, с който случващото се с горите може да бъде следено почти в реално време. Към днешна дата едва 15% от световния фонд е недокоснат, всички останали са частично или драстично изсечени. Според данните на сайта,  от 2000 до 2012 година светът ни е загубил 229, 8 милиона хектара гори.

Картата позволява да се види какво се случва с и в горите навсякъде. Да речем, искаш да знаеш дали някоя област е защитена или дадена компания има правото да я експлоатира; можеш да видиш и какви промени е имало от 2000 г. досега; да получаваш известия, ако нещо се случи в зоната, която си посочил като интересуваща те.

Проектът е осъществен благодарение на 40 (!) различни организации, сред които WRI, Google, Университетът на Мериленд. Google са предоставили мощта на 10,000 компютъра, които съставляват двигателя на любимото Earth.

За периода 2000-2012 г. в България картата сочи загубени 58,621 хектара и залесени 48,556 хектара. Може би има надежда.

„За да опазим горите, от ключово значение е да разполагаме с точна, навременна информация на това какво се случва, казва Андрю Стиър, президент на World Recourses Institute; огромна част от проблема досега беше не липсата на добра воля или законови регулации, а именно на подобен източник.“

Така че, Global Forest Watch има реален шанс да спаси много дървета. Дали и в  България, чудим се – дано това да знаем точно къде точно какво се случва да помогне.

—

Global Forest Watch