си мислиш, че крещиш нещо

когато всъщност го шепнеш толкова тихо, че стига до никой или само до тези, които го знаят.
понякога осъзнаваш, че всъщност крещиш грешните неща.

Най-напред на политиците ни, малки и големи – те са го заслужили като никой друг!

На рекламните агенти, за майсторството.

На българската журналистика като цяло (изключенията са колкото да потвърдят правилото)

На българските националисти (да цитирам един коментар под предишен запис: „Българският националист – най-руският националист!“)

На огромният процент от учителите в България, за това как преподават.

И на огромния процент от лекарите – за това как лекуват.

От полицаите – за това кого, от кого и как пазят.

От митничарите – надали е нужно да обяснявам защо.

От всички други държавни служители – също.

От духовните ни лица, от всички вероизповедания – да ме прощава Господ, ама истина ви казвам.

От тези, които плащат, а и от тези, които работят – за достойно участие в надпреварата.

От гласоподавателите – заради убеждението, че без гласуване или с гласуване като тяхното има как да получат нещо различно от досегашното.

И в крайна сметка, на огромния процент от българите – заради убедеността, че живеят нещо като живот. Което си заслужава да бъде живяно.

Мина RogueConf 2014. Направихме го тоя път в Боровец, в х-л Radina’s way, и си изкарахме доста добре.

(записи)

(има странен момент с името. На разни материали беше объркано и беше Rougeconf (“розова конференция”), та това в един момент стана официалното име. Мисли се догодина да е RoughConf (а ако Стефан реши да е RogeConf, аз няма да ида))

Този път форматът беше малко по-различен – в четвъртък направихме unconference (т.е. имаше слотове, и всякакви хора се записваха да си говорят по някаква тема) заедно с малко lightning talk-ове, а в другите два дни направихме нормалната програма с лекции и lightning talk-ове.
(unconference толкова се хареса на хората, че може за в бъдеще изобщо да не правим лекции)

Аз направих една дискусия на тема гадостите в криптографията, с които се сблъсках (колкото повече четеш, толкова повече атаки намираш, и толкова по-трудно е да се измисли несчупена система, а атаките са отвратителни), която май беше интересна за всички и някой ден може да напиша една по-подробна лекция за изминатия път до някой хубав дизайн (ако изобщо успеем да докараме такъв). От тоя ден има запис само на lightning talk-овете.

Най-хубавия елемент обаче си бяха разговорите – успяхме да говорим за какво ли не, да открия нови неща, да се измислят и счупят няколко дизайна около нашата криптография (с което май бая забавлявахме хората), изобщо, доста радващо беше, въпреки че бях супер уморен.

От лекциите мога да препоръчам:

“Storpool – Reinvent all the wheels” на Боян Кроснов (трябва да я направи в два часа);
Общество.бг на Димитър Димитров(lightning talk)
“СофтУни – докъде сме с проекта” на Светлин Наков (голямо шоу);
Maycamp arena на Валентин Михов– невероятно идеен и готин проект, силно препоръчвам;

Разходка през съвременния CPU pipeline на Борислав Станимиров– освен, че беше много добре описано, беше и ултра забавно, страхотна лекция за всички, които искат да разберат как работят модерните процесори;

…и като цяло да разгледате всичките лекции.

А от не-лекциите, Стефан жонглира.

За моята лекция ще пиша отделно (не се получи толкова добре, колкото исках, и ми се иска да кача пооправения текст).

(за “масонския” елемент, т.е. че беше invite only и пак някакви хора се оплакват, че не са поканени – нещастните от това хора могат да си организират собствена и да не ни канят)

Всеки уикенд в магазин PETS&U душици от нашия приют получават шанс да срещнат осиновителите си в центъра на София! Много сме благодарни на магазина за тази прекрасна възможност: от една страна това позволява повече хора да видят, че безпородните, бездомни кучета са също толкова прекрасни домашни любимци, колкото марковите, а от друга – дава възможност на осиновители, които не са толкова запознати с нашата дейност и Фермата, да намерят своето приятелче без да напускат града. Как върви в началото на 5-тия месец откак правим осиновителските уикенди:

Дом за Лейди

Катина Кирилова и Илиян Димитров осиновиха малката Лейди през миналия уикенд! Малкото момиченце се сгуши в тях с готовност – нямаше никаква нужда от разяснения какво и що – любовта, така да се каже, пламна от първи поглед. Поздравления за момиченцето, дано и на Чопър да му провърви в идните дни, да го потърсят неговите хора.

Драма и Хърби

Две много мили кученца на по 6 месеца ще очакват своите любящи семейства тази събота и неделя в магазин PETS&U! И двете хлапенца са прибрани от неприятни ситуации на улицата и сега населяват приемни домове, където се справят отлично. Хърби и Драма са кастрирани, ваксинирани и здрави.

Драма е чудна девойчица – на тези снимки не се вижда колко мило, нежно и човеколюбиво същество е малкото момиче, защото е малко притеснена от първите мигове в приемния дом. Драма е чувствително създание с голямо сърце и много обич за хората. Трябва и съвсем малко, за да се отпусне и да стане ведро опашко-развяващо куче – много е умна и гальовна.

Хърби е шар-пей микс, който прилича на много красив шар-пей без перспективи за безкрайните кожни проблеми, типични за породата. Той е весел, любопитен и човеколюбив юнак, също изхвърлен на улицата, горкият, явно нежелано поколение на нечие домашно куче. Хърби вече отдавна не е хърбав – напротив, разкошен юнак е станал!

Процедурата

Нашите кучета ще очакват кандидат-осиновителите си в Pets&U в съботния ден. С тях ще бъде и представител на приюта, който ще проведе интервютата на желаещите да осиновят, попълвайки бланки много подобни на договорите, които използваме в приюта. В края на деня или на другата сутрин одобрените кандидати ще получат обаждане от нашия представител, за да дойдат да осиновят своето ново приятелче и да подпишат договор. Третата, задължителна среща между нас и осиновителите може да се случи в дома им или в приюта (изборът е на осиновителя).

Pets&U

Този удивителен магазин прави чудеса откак го отвориха. Освен, че са домакини на Осиновителските уикенди, хората от PETS&U създадоха и страхотна дарителска кампания – даряват 5% от всяка разфасовка и вид храна за кучета и котки на гладниците от Фермата.

Така че – ако имате възможност – пазарувайте от там храната за вашите домашни любимци, така ще нахраните и героите от приюта! Всички подробности ще намерите ТУК.

Магазинът се намира на бул.Черни Връх 25А, отстрани на хотел Хемус. Работното време е всеки ден от 10 до 20 часа.

Всеки от хората в магазина обича и има свои животни, а хората, които продават са и ветеринарни лекари.
Посетителите са добре дошли с любимците си!

Аднете ги във FACEBOOK

Цветистите аромати в храната, винаги са ме впечатлявали. На първо място ще спомена розите, които придават свеж, ефирен, кадифен вкус на десертии ястия, в които са включени. За мен (и май не само) те са цветният деликатен афродизиак. Цветът е блажен! Изкусителен, провокиращ и загадъчен. След него ме привлича жасминът. Той е дързък, но ако се подходи с него внимателно, остава като деликатен парфюм на езика. Люлякът е някак приказен. Заради цвета си, може би. Лек е и е трудно да се извлече ароматът му, за да се използва за люлякови десерти. Но пък топлият вятър носи прекрасна ароматна пелена над града в пролетния сезон. Теменужките са като детски смях. Гъделичкат обонянието. Успях да ги вкуся във виолетовите макарони. И сега искам още от тях.

Мислих си за цветист десерт, когато с Александра се заговорихмеи открих ликьор виолетка на Monin. Тогава взех категоричното решение, че десертът ще бъде теменужен. Даже, разхождайки се с Даниел по малките улички в квартала се натъкнах на една полянка изпъстрена с теменужки. Ето това е моята полянка!

Набрах си от цветовете и ги захаросах, така както се захаросват розови листенца. Поръчах и виолетовия ликьор. Притежава силен прочуствен аромат на теменужки, който обаче се загуби в крема, дори след като добавих 50 мл от него. После реших, че ако напоя блатовете, ароматът ще се усеща, но и тук сбърках в предположенията си. Тогава опрях до бонбоните Теменужка, които също така използвах в крема за виолетовите макарони. Получи се интересна комбинация от аромати, въпреки че теменуженият момент не бе така силен както бих искала.

Но пък сладкишът ми донесе много пролетно настроение. От самата идея, до поставянето на последната захаросана теменужка.

„Думите по природа са непохватни и ограничени. Единствено храната може да изкаже онова, което чувства сърцето.“

казва Огюст Ескофиеот книгата „Бели трюфели през зимата“.

Колко романтично, нали? Като самата пролет, която в сърцето на всеки е различна. Но винаги цветна!

Теменужен сладкиш

Основни рецепти за тестото и крема са взаимствани от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

За тази форма на сладкиша е необходима форма за печене полусфера с дължина 30 см и обем 1.200 л. Вместо нея може да се използва продълговата форма за кейк и хляб с дължина 30 см и височина 7 см или кръгла форма с диаметър 24 см.

Естественият цвят на крема (ако се използват бонбони теменужка, които оцветяват захарния сироп в лилаво) е много светло пастелно кайсиево. Оцветяването му във виолетово е пожелателно, за по-голям контраст и асоциация с теменужените цветове.

От количеството бял шоколад за покриване на кейка остават около 100 грама, но всичките 400 грама са необходими за да се покрие сладкишът изцяло. Количеството, което се стече, може да се запази за използване в други десерти.

Въпреки че десертът е наречен теменужен, използването на този аромат и съответно едноименните бонбони не е задължителен. Една супена лъжица розова вода или ликьор от рози, или същото количество жасминова вода добавени във френския маслен крем ще бъдат перфектни за постигане на флорален аромат на десерта. В този случай се налага да се променят грамажите на водата и захарта за крема. Затова в скоби отбелязвам необходимите количества, когато бонбонте „Теменужка“ се пропуснат. Технологията на приготвяне остава същата, като избраният аромат се добавя най-накрая.

За кейка:

• 50 г брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 100 г бланширани бадеми
• 1 супена лъжица ванилов екстракт
• 80 г бял шоколад
• 60 г масло
• 4 средно големи яйца (200 г)
• 110 г фина кристална захар

За френския маслен крем с теменужки:

• 60 г бонбони „Теменужка“
• 60 мл вода (50 мл, когато се пропуснат бонбоните)
• 60 г фина кристална захар (75 г, когато се пропуснат бонбоните)
• 4 жълтъка
• щипка сол
• 180 г меко масло
• 1 шушулка ванилия
• сладкарска боя, по желание

За декорация:

• 5-6 препълнени лъжици конфитюр от кайсии
• 400 г бял шоколад
• 20 г ситно накълцан суров шамфъстък
• захаросани теменужки и розови листенца

Фурната се нагрява на 180°C.

Подготвя се полусферична форма, която се намазва с разтопено масло и се поръсва с брашно. Излишното брашно се изтръсква.

За кейка бадемите се запичат в сух тиган като се разбъркват често или във фурната на 180°C за 10-12 минути. Охлаждат се и се смилат фино в кухненски робот. Смлените бадеми се смесват с брашното и бакпулвера. Оставят се настрана.

Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня. Охлаждат се леко.

Яйцата, захарта и ваниловият екстракт се разбиват с миксер на висока скорост, докато сместа стане обемна и се сгъсти.

Добавя се сместа с шоколада и маслото. Разбиват се за кратко с миксера.

Към сместа се изсипват сухите съставки (брашното с бадемите и бакпулверът) и се разбъркват внимателно с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Пече се в предварително нагрятата фурна за 40 минути. След като се извади от фурната, кейкът се охлажда във формата (да може да се пипа с ръка) и чак след това се обръща върху решетка. Оставя се да се охлади напълно.

Докато кейкът се охлажда се приготвя крема.

Жълтъците се разбиват с щипка сол докато цветът им изсветлее и се сгъстят леко.

Бонбоните теменужка може да се счукат на ситно, за да се разтопят по-бързо. Смесват се с водата в тенджера и се слагат на слаб огън. Разбъркват се докато се разтопят във водата.

Тогава се добавя захарта. Котлонът се усилва до умерен и захарта се разбърква докато се разтопи. Когато сиропът заври бъркането се преустановява и сиропът се вари докато достигне температура 120°C.

Врелият сироп се добавя на тънка струйка към жълтъците, при непрекъснато разбиване с миксера на висока скорост. Внимава се сиропът да не се излива върху бъркалките на миксера.

След като се добави целият сироп, кремът продължава да се разбива за около 2 минути докато се сгъсти и охлади.

Маслото се изсипва в подходяща купа. Ваниловата шушулка се срязва на две по дължина и с нож се остъргват семенцата. Добавят се към маслото.

Остърганата шушулка се запазва за ванилова захар или се добавя в бутилката с ванилов екстракт.

Маслото и ванилията се разбиват с миксер докато сместа стане кремообразна.

Маслото с ванилията се добавя лъжица по лъжица към жълтъчната смес при непрекъснато разбиване с миксера на висока скорост. След добавянето на по-голямата част от маслото кремът ще започне да се сгъстява. Добавя се цялото масло и кремът се разбива хубаво. По желание се оцветява във виолетово със сладкарска боя.

Когато кейкът е добре охладен се разрязва на три равни части по дължина.

От хартия за печене се изрязва правоъгълна лента с широчина, колкото е широчината на кейка и дължина малко по-голяма от неговата. Най-долната част на разрязания кейк се поставя върху хартията. Оставя се върху решетка. Частите се слепват с крема (отново върху решетката).

Конфитюрът от кайсии се загрява на умерен огън. Ако е много гъст, в него се добавя 1 супена лъжица вода. Разбърква се докато се затопли и втечни. Минава се през фина цедка, като се претрива с лъжица, за да стане гладко. С помощта на четка конфитюрът се нанася върху повърхността на сладкиша, като с него се заглаждат неравности и се запълват дупчици. Сладкишът се оставя в хладилник за минимум 1 час.

Охладеният сладкиш, заедно с решетката върху която е, се поставя в широк поднос или подходяща тава.

Шоколадът за декорация се разтопява на водна баня. С него се залива цялата повърхност на сладкиша, като ако е необходимо на места се разнася със сладкарски нож или лъжица. Когато целият шоколад е разпределен върху сладкиша, с две ръце се хваща решетката, заедно с подноса и се разклащат съвсем леко, за да се разпредели шоколада равномерно и да се заглади. Излишното се оставя да се стече в подноса.

Когато вече не се стича шоколад, но и все още не е стегнал, сладкишът се прехвърля в поднос или сервизна чиния. Това става с помощта на лентата от хартия за печене, която е под него. Лентата се хваща от двата стърчащи края и сладкишът внимателно се премества с нея в подноса. Хартията през цялото време ще остане под сладкиша – това не му пречи. Може единствено да се срежи стърчащата хартия от двата края.

Докато шоколадът все още не е стегнал, повърхността на сладкиша се декорира с шамфъстък. В случая, с него направих ленти по диагонал. След това за шоколадовото покритие се залепват захаросаните теменужки и розови листенца.

Сладкишът се оставя в хладилник за поне 4-5 часа. Най-добър е след като отлежи за 1-2 дни. За да не поема миризми от хладилника се съхранява в добре затворена кутия. Когато е съхраняван повече от 5 часа в хладилника, е добре да се извади на стайна температура 20-40 минути преди сервиране.

Десерт с пролетно настроениее публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тази статия дава отговор “Каква е целта ни с Училище по роботика Робопартанс”, защото все повече хора се интересуват и понякога бъркат.

Около 10% от учениците нямат нужда от Училище по роботика Робопартанс. Те имат интерес към техническите и точни науки и като цяло към ученето. Те са “олимпийците”, “златните медалисти”.  Тях с кърпа да ги биеш ще се справят добре с предизвикателствата, които им поставяш.

Около 10% от учениците никога няма да проявят интерес, към почти нищо да си кажем честно. Това са слабите ученици с разнообразни и сложни проблеми. На тях се надяваме да помогнат много други специализирани организации за работа с ученици в затруднение.

Има обаче едни 80%, които са наша работа. Има едни 80%, от които ние се опитваме максимална част да издърпаме, провлачим, насочваме, избутаме нагоре. Нашата цел са точно те.

 ”Мръсна” работа, но някой трябва да я свърши. Затова и няма да видите най-сложните и умопомрачителни роботи на света при нас. Няма да видите и решаване на невероятно сложните задачи. Не че не са ни забавни, но ще си ги решаваме с 10-тина ученици. Нашата цел не е да докараме 10 ученика от резултат 98 до резултат 99 (разбирайте проценти успеваемост при решаване на  “съответен проблем”). Това е смислена задача, но тя носи много по-малка стойност, според нас, от другата задача – да помогнем на хиляди ученици от направят спътка от 30-40 до 80-90.

Нашата цел са 80% от учениците.

Едно от нещата, с които традиционно се гордее българинът, е неговата история. Обичаме да казваме „И ний сме дали нещо на светът“, без да подозираме колко много всъщност не знаем за историята си. Или, хайде, за да бъдем съвсем честни, колко много сме забравили… умишлено или не. И докато продължаваме да разнасяме като хоругви имената на Левски, Ботев, Стамболов и други личности, увековечени в безброй портрети, на родния пазар се появи една прелюбопитна книга, която изтупва прахта от старателно забравеното в българската история.

„Другата история на България. 157 модерни апокрифа“на публициста Тома Бикове истинска находка. Авторът представя някои слабо известни, позабравени или умишлено заличени от историческата памет подробности за иначе известни личности, както и напълно непознати на съвременния човек лица, изиграли важна роля в родната история. Някои от фактите са стряскащи, други безкрайно любопитни, но най-вече доста тъжни… Тъжно е колко избирателно помни българинът, тъжно е как истински достойни личности и постъпки могат да бъдат затулени в най-тъмните архиви, тъжно е как свършват живота си някои от най-заслужилите личности от Възраждането насам.

Знаете ли какво се случва с Венета, жената на Христо Ботев, след смъртта му? Знаете ли кой е истинската причина за залавянето на Левски? А знаете ли, че родният брат на Апостола, участвал в борбите за освобождение, завършва живота си, просейки по улиците на родния си град и е погребан в една нива, забравен от всички? Знаете ли, че Райна Княгиня, възпята в една от най-обичаните български песни, след Освобождението е смятана за лека жена, задето е дръзнала да се качи на кон и да тръгне с въстаниците и завършва живота си в бедност и забрава? Знаете ли, че трагедията, сполетяла Стефан Стамболов, съсипва живота на цялото му семейство? Знаете ли, че първият премиер на Украйна е българин? Както и най-силният човек на XIX век. Какво знаете за Миле Попйорданов, освен че „болен ми лежи“ откакто се помните?

Трудно ми е да се сетя за популярно име от новата българска история, което да не присъства в книгата с любопитни и малко познати факти около своята личност. Както и редица малко познати или съвсем непознати имена, имали лошия късмет да попаднат на „бунището“ на историята… Авторът преминава хронологически през различни епохи, за да извади на бял свят забравеното. Политици, писатели, поети, художници, общественици, актьори, спортисти и всякакви други се срещат по страниците на тази безкрайно интересна книга. Отговорите, които ще получите, често ще ви изненадат. Лично мен много силно ме развълнува историята на „бедния художник от банкнотата“ от 5 лева – Иван Милев. Една от най-ярките фигури на българското изобразително изкуство от 20-те години на ХХ век прекарва живота си в отчайваща нищета и умира от инфлуенца преди да навърши 30 години, пишейки: „Аз се озверявам при мисълта, че умирам, че толкова много исках да направя, че толкова много можех да направя!„. Как ви звучи това?

Изключително интересни са и някои от фигурите, оставили своя отпечатък в епохата на комунизма. Мирчо Спасов, Милко Балев, Григор Шопов, Нанка Серкеджиева вероятно не говорят нищо на моето поколение. И в забравата на техните мрачни „подвизи“ може би до голяма степен се крие трагедията на днешното лутащо се на празни обороти общество.

Книгата се чете доста бавно – всеки апокриф е малък заряд от информация, в края на който остава металическото усещане за горчивина от забравата, на която е осъдена конкретната история. Представете си 157 истории. Стилът на автора обаче е достатъчно популярен, за да прикове вниманието на читателя и да го „преведе“ през целия ансамбъл от тази своеобразна съвременна „Епопея на забравените“. Голямо браво на изд. „Милениум“за това ценно четиво!

Публикувано от Георги

Filed under: Биография, Исторически, български

Попаднах преди ден на един записв блога на руски блогър, известен под ника dark-dark-voron. Възхити ме колко просто и човешки описва той позицията си. И реших, че си струва да я преведа.

Не толкова защото е казал точно каквото мисля аз, по-добре от мен. А защото в България положението е донякъде сходно. Тълпи хора са способни да глътнат като нафора божия измами и популизми, които ум не ми побира. И си мисля – може би си струва, ако някой от тях случайно сбърка и попадне на блога ми, да получи един пример как разсъждават нормалните хора. Току-виж го улучи метеорит по главата и му дойде просветление…

Някои места си позволих да отбележа с курсив (в оригинала няма такъв), понеже смятам, че са важни за българския читател. Да му обяснят как се прави свястна държава. Или пък защо неговата не е свястна, и кой, с извинение, му е срал по въпроса в гащите.

—-

Не ми се щеше да пиша за Крим, по-точно щеше ми се, но си забранявах. Толкова много вече е написано, и верни думи са казани, и държавни лъжи са опнати, че май няма какво да се добави. Но се оказва, че сума ти мои познати, които смятах за адекватни хора, си изпросиха бан във всички социални мрежи, и демонстрираха такова лице, каквото и от пенсионер на митинг на комунистите няма да видиш често. Затова пиша този запис и занапред ще препращам към него, да не пиша пак много букви. Няма да се опирам на чиито и да било коментари и слухове. Имаме два факта – Украйна махна Янукович, и Русия ѝ отмъкна Крим.

Първо. Украйна. Друга страна, с други закони, граждани и федерално устройство. Това, че докато в нея течаха сложни процеси, ние ѝ отмъкнахме полуостров, не прави делото ни легитимно. Представете си, че докато течаха митингите на Болотная (опозиционни митинги в Москва – бел. прев.), Япония беше изпратила войски на Курилите и след две седмици жителите ни там бяха гласували да се присъединят към нея. Ситуациите са еднакви.Курилите, по различно време наши, племенни и японски територии, са останали наши, понеже някой някога е прекарал така линията. Бихме ли ги предали просто така? Не. Или Чечня? И Украйна също няма да предаде просто така Крим. Освен руснаците там живеят и украинци, и татари, и още куп други хора, които живеят където руските закони още не действат. Сега, подчертавам, едва сега в Украйна почват да се отнасят зле с руснаците. Да режат руските канали, понеже им е писнало да слушат денонощно лъжи и измами, да свалят от излъчване филми с руски актьори и т.н. Какво получихме в крайна сметка вместо защита на руското население? Повишени рискове, ако ескалацията продължи.Това ли е целта на присъединителя на земи? Значи тези, които казват, че руснаците трябва да бъдат защитени, тук не са прави.

Второ. Крим е наша земя. А Татарстан? А Калининград? Крим е бил присъединен отначало през 18 век. Средна Азия, Кавказ, Финландия – през 19-ти. Защо не воюваме за тях? Или защо не връщаме взетото със сила? Всеки прецедент, свързан с промяна на съществуващите граници, днес може да отвори кутията на Пандора. Напомням на уверените във военната мощ на страната ни, че руската ПВО защитава само Москва. Бомбардировачите на всяка чужда страна могат да долетят до всеки друг наш град, без да срещнат съпротива. А ядреното оръжие е добро за сдържане, а не за прилагане. Вземайки Крим, ние в перспектива потеглихме по пътя към загубата на всички останали земи. Значи тези, на които им е малко мястото ни на картата на света, също не са прави в исторически план.

Трето. Крим е на дотации. Жизненият стандарт там е по-нисък от руския, няма инфраструктура, своя вода, електричество, нормално пристанище, железопътна проходимост, летище и прочее. Това са луди пари. Страшни загуби, по-големи от Олимпиадата и световното по футбол през 2018 г. Ако там е такова златно място, защо за 20 години се превърна в лайно? Може би не е толкова просто да бъде превърнато в перла на курортния бизнес. Като гледаме бясната популярност на Сочи, Адлер и Туапсе сред любителите на гмуркането и шопинга от цял свят, надали ще можем да го направим лесно. Значи се наемаме да храним 2 милиона души, знаейки по начало, че няма да можем да печелим. Никакви икономии от арендата на базите на флота и продажбите на кримски продукти няма да ни изкарат тези пари. Това са просто дрънканици, както всички големи проекти напоследък. Ще разграбят и изкрадат, ще покажат по телевизора прерязани лентички и щастливи пенсионерки с гащи, ушити от ризата на починалия съпруг. Значи тези, които вярват в засилването на Русия от това присъединяване, също лъжат.Кримчани няма да тръгнат да воюват за Русия. Ако бяха бойци, щяха отдавна да са напуснали Украйна, или поне да са построили нормални плажове и хотели.

Четвърто. Пак парите. Икономика. Международни санкции – ясно, ще купуваме всичко по-скъпо. Свалят ли цената на нефта, ще видим нови 1990-те, и всички проблеми, които имахме тогава. И безпаричието, и бартера, и това че всеки ще иска да се откъсне и да има суверенитет. Вътрешната издръжка също е ясна. Защо ли са ни нови пътища, пенсии, нормални поликлиники, самолети дето не падат, скоростни влакове и други радости на 21 век? По ни е по душа 19 век, крепостничеството и разширяването на империята. Сега приблизителната сума е 243 милиарда рубли само за тази година. За тези пари могат да бъдат спасени по други начини милиони руснаци. Да се построят училища и университети, бабките от замиращите села да бъдат преселени в нормални старчески домове, на талантливите ученици и студенти да бъдат плащани стипендии. Това, че Крим ще получи пари за сметка на пенсионните ни спестявания, говори за връщането на централното разпределение. Когато всички съюзни републики биваха снабдявани по-добре от Русия. Властта пак е готова заради имперските амбиции да стъпче в лайната гражданите си.

Пето. На някой от вас, мои познати и читатели, стана ли му по-добре от присъединяването на Крим? Аз не ходя там и надали ще отида. В Турция е по-евтино и по-качествено, в Испания е по-скъпо но пък направо е друг свят. ОК, аз не съм критерий. Който ще иде в Крим да си почива, надява ли се искрено, че под руска власт там ще е по-евтино? Че ще е по-безопасно, понеже е тъпкано с руски военни и специални служби? Всяко произшествие, за което са виновни нашичките, ще бъде потулвано и прехвърляно на гърба на пострадалите, да не се вдига шум. А местните, на които 40% от туристите им бяха украинци и още 10% други чужденци, също няма да преживеят тези загуби лесно. Русия ще им помогне, разбира се, ще им даде пари, че да млъкнат всички. Нашите пари. Твоите и моите. Какво, някой сега ще купува кримско вино ли? Че все едно досега не го купуваха. То се продава навсякъде. Къде е тогава ползата? И като сме почнали да говорим за пари, защо трябваше да влагаме милиарди в олимпиадата, да показваме на света положителен образ на светлото бъдеще на Русия, когато след два дни затрихме ефекта с изпращането на войски в Крим? Смърди на дебилизъм. И то на ваш, понеже и двете мероприятия са с ваши пари. Едно плешиво момченце иска да влезе в историята и не му пука колко болници няма да бъдат построени заради това. И колко хора ще загинат, понеже зареденото оръжие рано или късно стреля.

Никой жител на Русия няма никаква полза от присъединяването на Крим. Руските телевизионни канали са приведени във военен режим и той ще си остане, за всички други сфери, за много време напред. Цялото обществено пространство се прочиства – всички, които не са съгласни, са предатели, провокатори и фашисти. Плашат ни с украинските фашисти. Плаши ни Русия. Страната, в която феновете на почти всеки футболен отбор драскат свастики, в която бият и колят чужденците, в която евреин за половината граждани е обида, а доста други думи – хохли, чурки, татарва, косоглазые, звери, чехи – са подобни благи думи пък за други националности. Знаете ли защо толкова ви се иска да се радвате за присъединяването на Крим? Защото на всички ви се иска да имате поне нещичко, с което да се гордеете? А пък няма с какво. Всички стоки, които е удоволствие да използваш, са вносни. Две трети от храните даже. Не произвеждаме нищо, което да заинтересува света, освен оръжие по съветски образци, нефт и газ.Единствено много скъп спорт и малки, но много скъпи войни. Знаете ли как се гордеят финландците, че президентът им лети в един самолет с тях, в обикновена класа? Как се гордеят лондончани, че кметът им ходи на работа с велосипед? Ние нямаме с какво да се гордеем. И изкарваме Крим като пишка от омазаните гащи на онанист.

Всъщност всичко това са последствия от робството, от което руските граждани така и не могат да излязат. Излезе творческата класа на Болотная, отнесе шамарите, всички се покриха. Излязоха студентите на Майдана, отнесоха шамарите, след седмица там имаше десетки хиляди хора. Разбира се, не всички бяха алтруисти, не всички разбираха всичко, някой разбира се се опитваше да ги направлява, провокира и прочее. Но самият факт е важен. Половин милион хора излязоха и казаха да си обирате крушите. Всеки президент след Янукович, като знае този опит, ще знае и че наглостта си има граници.И тези граници ще се стесняват всяка година, докато не се застъпят със съдържанието на конституцията. Сравнете това сега с Москва. Конституцията тук всеки ден я приближават до кодекса на средновековния крепостен. Това е забранено, това е само с разрешение на господаря, за това – затвор, това го дай, защо ти е бизнес. Украинците можаха да станат и да кажат „я си …“. И да го отстоят с оръжие. Какво направи Русия? Приюти човека, който избяга от народа си. Сигурно има какво той да разкаже на света и за Путин, и за други тъмни дела. Коя нормална страна ще прикрива престъпник, съгрешил пред народа и страната си? Явно не тази, в която всичко е наред.

Преди време бях убеден, че всичкото зло е в Кремъл. Сега, за последните три месеца разбрах какви лайна кипят в главите на мои познати, които смятах за неглупави хора. Приведох пет пункта, по които радващият се на войната с Украйна руснак оправдава радостта си. Могат да бъдат изброени още много пунктове, и всичките ще противоречат на логиката. Освен при три изключения. Ако искате да забогатеете от пилеенето на кримските пари – тогава вие не сте дебил, просто сте крадец. Ако искате да отвлечете вниманието от сриващата се икономика и да вдигнете рейтинга си чрез нападане на друга държава, то вие не сте дебил, но скоро ще бъдете абзац в историята, който свършва с думите „умрял в затвора“. И трето, ако на Civilisation играете от името на Русия, то вие не сте дебил, а просто играете. Така че, скъпи мои всички останали, време е да спрем да играем и да връчим играенето на държавата. Убедил съм се, че Путин ни е президент, понеже всички тези осиновявания на беркутовци, пети колони и пребоядисвания на иначе разчертани карти пораждат сериозна ерекция в мнозинството от стадото. И за пръв път през живота ми ме посети мисълта, че стадото надали ще се промени по време на този живот. Не ми трябват имперски планове, трябват ми пътища без дупки. Не ми трябва Крим, трябва ми да имам доверие на продуктите в магазина. Не ме е страх от НАТО на руската граница, понеже не е възможно да се открадне повече, отколкото крадат Путин и другарите му. Искам просто да живея, да печеля с труд, да харча и да се грижа за себе си и близките си.Струва ми се, че такива като мен в Русия са 20%. Всъщност са повече, но много просто се водят по другите и викат „ура“ за компания. И може би това, което става сега с Украйна, е шансът на тези хора. Ако Украйна се пребори, ако в нея останат свободни медии и закони, които не биват пренаписвани всеки ден с все по-диктаторски, тя ще стане нелошо място за живеене. Киев е по-красив от Москва, кухнята е вкусна, цените са ниски, украинците и руснаците винаги се разбират като хора, свързват ни толкова неща. Климатът е по-мек, ще ѝ остане Одеса, дяволите я взели, за морски цели. Европа е по-близо географски, а ако донесе своите порядки в правото и безопасността, ще е по-близо и психологически. Всеки, който е бил в Европа, знае как после го посреща родината, и какъв срам носи това. Може би който може ще се премести там. Аз, например. Роден съм в СССР, за мен това е все пак някаква там родина. Бих се радвал да остана и да променям нещо тук, но доколкото разбирам, съм малцинство в страната си, а мнозинството все повече изтъпява и покафявява. ИМХО. Само да няма война.

—-

Мисля си – колко от наблюденията му са валидни и за България и за българите. И все повече му завиждам. Той си има Украйна, която да чувства като някаква там родина, и ако тя се оправи, да може да избяга в нея от надигащия се в Русия нацизъм. (Защото тяхното е именно и точно нацизъм, нищо друго.) А ние, нормалните българи, къде да избягаме от стадото?…

Стадото е ужасяващо. Българският патриот е най-руският патриот. Спомене ли се, че ние може да сме следващата хапка за Русия, той моментално изпада в паника от факта, че в Америка бият негрите. Спомене ли се, че Газпром купи политиците ни да подпишат престъпен договор за Южен поток, той се тръшка и вайка как американският посланик у нас пък бил хомо. Атакува ли Русия пак Украйна, той аплодира победите на славянството и православието – сигурно понеже украинците не са нито православни, нито славяни…

И най-много пищи до небето как ни експлоатират гадните европейци – как заливат страната ни с мръсните си дотации, как безогледно вкарват в пътя добричките ни и загрижени за нас политици, как ни заставят да тормозим щедрите ни и благородни монополисти, как ни натискат да ограничим чудесната си и стимулираща развитието корупция… Вади старателно от картинката отделни европейски политици, продали се заради личен интерес на Русия, и ни учи колко помъдрели са те и как трябва да следваме тях, а не осталата европейска неславянска измет. В някои случаи взема пари за това, но в доста го вярва искрено. За мой безграничен ужас.

И това е само един конкретен план на действията на добитъка ни. Той не отива да гласува, а после се тръшка, че ни управляват цигани (или турци, или който там му е фиксацията). Вярва, че се забогатява само с крадене, и в същото време проклина как окрадена е България. Мързи го да работи, а плюе как никой не върши свястна работа. Псува как не щат да го вземат на работа, а не се грижи да придобие поне хал хабер някакъв от тази работа. Накратко – бесен е, че е пропуснал шанса да се роди прасе или овца, та да го хранят и да му ринат лайната други…

Това стадо не е моят народ. Аз не съм един от него. Да, много от стадото са просто обикновени, излъгани хора. Само че щом са хора, имат правото на избор и свързаното с него носене на последствията. Щом те са решили да живеят като скотове, сред разложение и грабежи, аз с какво право им преча? С какво право да насилвам да живее в дом този, който е избрал да спи в кочина и да се въргаля в тора? Разбирам да не съм предупреждавал тези някои отново и отново, стотици пъти, късайки време и сили за това от работата си, семейството си, съня си… Но съм, а те въпреки това са избрали да са добитък. Какво мога да направя?

Ако тези хора са българи, то аз не съм. Ако аз съм българин, те не са. Не знам кое от двете е вярното. Не ме и интересува. Искам скъпите ми хора да не живеят сред това стадо, да не бъдат държани заедно с него и всъщност от него в обора сред лайната. Искам, точно както го иска този блогър, те и аз да можем да печелим с труда си достойно, да харчим спечеленото, да се грижим едни за други, да творим и създаваме. Да даваме достатъчно, за да имат с какво да започнат и да намерят свое място всички, които искат същото.

Съседът, който плюе мръсната демокрация и сънува безплатен порой благини от Москва, не ми е сънародник. Сънародник ми е този блогър, нищо че е роден един господ знае къде из СССР. И другите, които мислят като него и мен, родени из Норвегия или Филипините, САЩ или Аржентина, Австралия или Конго… Те са мои сънародници. И на хората, които ценя, уважавам и обичам.

Иска ми се някъде да имаше земя, на която да можем да се съберем. Бих зарязал на мига всичко, което имам, за да отида там, ако трябва само с ризата на гърба си. Съберем ли се такива хора, за не много време ще превърнем и най-отвратителната пустиня в земен рай… Уви, такава земя няма и надали ще има някога. Но съберем ли се достатъчно такива хора и осъзнаем ли се като народ, нищо чудно дори да сътворим земя от нищото. Далеч ли сме от добитъка, който превръща всеки дом в кочина, все ще намерим как да сме щастливи.

Пък кой знае, може би добитъкът, като ни вижда и завижда, малко по малко да започне да осъзнава болезненото разстояние, което го дели от хората. И може би отделни глави от него да започнат да еволюират, да се очовечават, да се спасяват от останалите и да идват при нас. Със сигурност ще трябва да минат тежък изпит, за да докажат че са хора – не бих позволил да е иначе. Но които са избрали да бъдат хора, ще могат да се преборят да го вземат.

Всеки заслужава да получи каквото е избрал и се е преборил за него.