Представяме ви още едно интервю с потребител от нашия форум. Велико Иванове само на 22 години, но вече има сериозен стаж в залата. Той пожела да ни разкаже повече за пътя, който е избрал да следва, и за нещата, на които се учи по него.

Представи се на читателите?

Казвам се Велико Иванов, на 22 години, роден съм в гр. Бяла област Русе. Живял съм дълги години в гр. Павликени, понастоящем уча и работя в гр. София, вече около 4 години съм тук.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

За пръв път влязох във фитнес в средата на осми клас в моето училище в гр. Павликени. Започнахме тренировки там с двама мои приятели съученици, за да станем малко по-силни и добре изглеждащи. Eдиният беше много слабичък, а аз и третият, с когото бяхме като "братя" - дебелаци, обожаващи храната. Още в началото бях около 95 кг, дебел и отпуснат, но желанието ми за промяна беше огромно. Непрекъснато четях, информирах се и споделях с "братята"ми. По-късно си направихме карти в един фитнес и тренирахме там заедно близо 2 години, за които се промених доста, позаякнах, но си бях все така закръглен.

За съжаление закриха този фитнес, a аз се преместих да тренирам в друг, който ми се пада на другия край на града, но това не ме смути, а приятелите ми се отказаха от тренировките. Докато бях ученик, всички летни ваканции прекарвах при баба и дядо на гара Бяла, което се намира на около 7-8 км от град Бяла. Нямах много възможности, всичко обръщах в храна, и за да спестя по някое левче, ходех до беленската зала с колелото по спокоен, заобиколен маршрут около 10 км през село Стърмен покрай река Янтра.

Tренирах в този фитнес с огромно желание и хъс. Спомням си с носталгия за тези чудни времена - реката шуми, птичките ми чуруликат, чистият въздух развява косите ми, слънцето гали лицето ми, а аз отивам на така жадуваната тренировка в любимата зала при местния железен гуру Гошо Ганев. След като завърших училище, се преместих в София заради следването, но продължих да тренирам в различни зали, и така вече общо 8-9 години.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

От 3 години работя като фитнес инструктор и бар рецепционист в столичен фитнес от известна верига. Относно съчетаването, стига човек да има желание и умения да импровизира, винаги може да се намери малко време за една кратка тренировка, дори и вкъщи. Например c две пудовки, един здрав ластик, лост и успоредка в двора могат да се направят чудни тренировки за цяло тяло с тежести, съпротивление и собствено тегло.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

В момента тренирам предимно за удоволствие, здраве и по навик. Може да се каже, че временно "почивам"от цели, но май е време да си наложа някаква, просто трябва да ми дойде "вдъхновението". В миналото съм имал различни цели, като да увеличавам сила, да качвам мускули, да свалям мазнини, да се възстановя от травми и други. Успявал съм да вдигам тежести, които в началото съм смятал за непосилни за мен, успях да се променя и от едно дебело момче постигнах една прилична форма, въпреки лошите генетични заложби, но с цената на множество лишения и усилия.

След университета накъде, т. е. какви са професионалните ти амбиции?

Вече съм последна година в специалност "Счетоводство", но за съжаление твърде късно осъзнах, че това не е моето призвание. Не си представям да се затворя пред компютъра и да щракам на калкулатора по цял ден. Ще го завърша, няма как, че и магистратура ще запиша. Имаме 2-3 идеи за съвместен бизнес с приятелката ми - няма да е зле да запретнем ръкави вече, и се надявам да се получат нещата. Отделно имам и една резервна идея, за която имам необходимата основа за старт, и е сигурна, но тя не се отнася за София, а за родния ми край. Вярвам обаче, че нещата ще се наредят по най-добрия начин, обичам България и искам да остана, колкото и да е лошо положението.

През какви тренировъчни периоди си минал?

Имал съм периоди на сваляне, качване, поддържане, експериментиране, изпробване на режими, силови периоди, тренирал съм за около месец и със стронгмен "уреди"за едно аматьорско състезанийце. Имал съм периоди на възстановяване от травми, поддържане и засилване на слаби звена. Разнообразявал съм се доста за тези години.

Кои са любимите ти упражнения и защо? 

Почти всички упражнения са ми любими. Принципно обичам най-много свободните тежести и базовите упражнения с тях, но не отхвърлям и изолираните, както и машините. Харесват ми също и упражненията със собствено тегло, ластици, пудовки, пружини и др.

Как структурираш тренировките си?

Винаги имам предварително структурирана програма, по която се водя. Ако имам конкретна цел, обикновено си записвам тренировката на листче, но често правя промени. Когато нямам цел, пак си следвам програмата, която съм си планирал, но преценявам какви упражнения да подбера в залата според моментното ми състояние, и импровизирам повече. Тренировките ми почти винаги започват с тежки базови упражнения и преминават постепенно към по-леки и по-изолирани. Често прилагам  различни похвати, като: суперсерии, трисети, дропсерии, понякога пирамидално увеличаващи се тежести в серии, понякога работя с постоянни тежести на кръгове или серии и други.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Един от принципите в тренировките ми е разнообразието, но съобразено с целите. Обичам да тренирам с висока интензивност и умерена до голяма плътност. Загрявам и вработвам добре, старая се да изпълнявам чисто и безопасно упражненията.

Относно храненето, следя калориите ми да са адекватни, също така и макронутриентите, без значение в колко хранения за деня са разпределени, но обикновено са между 3-5. Гледам протеинът за деня да е между 2-3 г/кг от животински източници, останалата част от калориите идват от хубави мазнини и качествени комплексни въглехидрати.

Изпробвал съм за дълги периоди различни начини на хранене (като ниско- и високовъглехидратни режими, въглехидратна ротация, циклично хранене и други). Всеки от тях е имал своите предимства и недостатъци спрямо останалите, и е бил по-подходящ от други при определени условия. От месеци насам се храня равномерно-балансирано, на моменти нисковъглехидратно, почти изцяло с натурални продукти, колкото може по-малко обработени, колкото се може повече домашни продукти, добавям зеленчуци, малко плодове. Стремя се да не лишавам организма си и да съм по-близо до природата. Колкото повече човек се отдалечава от майката природа или се опитва да я "залъже", толкова по-лошо става за него.

В дневника си пишеш често, че консумираш нестандартни за повечето хора храни - мозък, октопод, бели бъбреци. Откъде си придобил тези вкусови предпочитания?

Да, така е, падам си по нестандартни храни, но все пак гледам да отговарят на калорийните нужди и да ми осигуряват полезни вещества. Не гледам храната само като вкусови качества, ами предимно нейния състав. Hякои от тези храни имат уникален такъв, освен това разбиват еднообразието и те зареждат с нутриенти, които са ти липсвали или си приемал в малко количество. Страстта ми тръгна от дядо ми, тъй като с него имаме обичай да си приготвяме най –различни месни деликатеси.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвал съм много и различни хранителни добавки, и общо взето, имам положително мнение, но все пак храната е най-важна. Без добавки може, но без храна не, а повечето трениращи не са си оправили храната, но иначе си вземат всевъзможни и излишни добавки с гръмки имена. Според хранителните навици, целите или липсите за всеки човек е различно какви добавки е най-добре да избере.

Използвам и сега доста хранителни добавки, но все пак смятам, че в цялостната структура на една качествена храна/билка, макар и в по-малко количество, съответното вещество е по-добре усвоимо и включва и допълнителни вещества, подпомагащи усвояването, отколкото в някакво прахче, извлечено от не знам си какво. Затова се опитвам да си набавям повечето неща, доколкото е възможно, чрез храната. Все пак подходящите добавки помагат доста за доброто възстановяване, а и в днешно време не е толкова лесно всичко да се набавя само с храна.

Използваш доста голямо разнообразие от хранителни добавки. Какви ползи виждаш за тренировките и здравето си от тях?

Доказаните ползи са много, като специално при тренировките се изразяват предимно в повече тонус и енергия, оптимизиране на хормоналния баланс, редуциране на физическия и психическия стрес и подобрено възстановяване. Все пак разликата не е фрапираща, но ако човек има дефицит на някои витамини и минерали, може да е голяма.

Опиши накратко един свой ден?

Различно е, преди 3 години нямаше да ми е трудно да го опиша, но сега не е точно така. Работя, тренирам, ходя до университета, а когато съм свободен, предпочитам някакви разходки, като за предпочитане е да са сред природа.

Какви са твоите приоритети в спортно отношение?

Cпортно дълголетие, малко визия, малко сила, малко функционалност.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Определено прасците, но аз не ги и тренирам допълнително, а само каквото "намажат"покрай клекове, скокве и т.н.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Не, не съм се занимавал с друг спорт, единствено футбол и баскетбол с приятели. Може би някой боен спорт бих искал да потренирам, но трябва да имам възможност да му отделя повече време.

Имаш ли друг любим спорт освен фитнеса? Харесваш ли екстремните спортове?

Освен фитнеса ми харесва да тичам на открито, иначе като спортове ми харесват леката и тежката атлетика, волейболът, плуването и др.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Разбира се, нищо не идва даром. Правил съм, правя и ще продължавам да правя, но в рамките на разумното. Жертвите при мен се изразяват предимно във времето и средствата, които отделям.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене?

В момента професията ми е свързана с фитнес, хранене и добавки и ми харесва, работата и хобито ми са едни и същи. Ако въпросът се отнася до това дали искам да се занимавам състезателно, отговорът е твърдо не, защото минусите са в пъти повече от плюсовете, осен това в професионалния спорт нещата задължително опират до медикаменти, а аз съм против тях.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Мисля, че успявам, това е едно от най-трудните неща в професията ми. На всеки може да направиш програма, по която да тренира, но мотивираш ли го, резултатите са в пъти по-добри и най-вече трайни. Хората се мотивират повече, когато им обръщаш допълнително внимание, даваш им повече съвети, насоки и корекции и им обясняваш за плюсовете от тренировките, които далеч не се изчерпват с едната визия или сила.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Определено в последните години фитнес индустрията претърпя голямо развитие и продължава да се развива. Все повече хора започват да обръщат внимание на здравето, визията си и храната и това е абсолютно необходимо в съвременния застоял и стресов начин на живот.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да тренират разумно и първо да овладеят правилната трехника на упражненията, като наблягат на базовите упражнения, едва чак след това да гонят тежести. Да не прибягват към забранени медикаменти, а да се стремят да развият максимално своя естествен потенциал, като оптимизират максимално своето хранене, тренировки и суплементация.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Запознах се с него през 2007 г. в търсене на информация отностно тренировки, хранене, добавки и т.н. Допадна ми форумът и частта с дневниците и така до ден-днешен. Въпреки че напоследък не следя много редовно, смея да твърдя, че си оставам верен ББ-Тиймър. Сайтът и сега си е супер, но все пак винаги ще има какво да се подобрява. Най-важното е да бъде винаги актуален.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам на всички много здраве, щастие, късмет и яки тренировки!

Започваме този петък със SEO и цял ден ще си говорим за него, защото днес е денят на SEO Конференция 2014. И преди съм казвала, че това е едно от любимите ми събитя у нас и ще се повторя. Програмата е натоварена, но ще се постарая да обходя най-интересните за мен теми. След всяка лекция този пост ще получава по един update, така че може да хвърляте по едно око през целия ден. Официалният хатаг на събитието е #seoconbg, така че можете да хвърляте и по едно око в Twitterи Facebook. Ако искате, можете и да преговорите уроците от SEO Конференция 2013.

Владимир Горовой: Яндекс Услуги

Признавам си, че руският пазар не ми е особено интересен, затова и не внимавам толкова много на тази лекция.

Историята на Яндекс започва през 80-те. Владимир се похвали, че Яндекс всъщност е по-стара от Google, което не знаех. Ако работите на руския пазар, вероятно Qndeks ви е необходим – 62% пазарен дял в Русия и по около 30% в Казахстан, Беларус и Украйна. Прави впечатление, че различните локални “победители” като Яндекс, Baidu и др. печелят там, където самата семантика на езиците е много различна от английския и съответно потребителят търси по различен начин. Ето защо приложението е по-скоро ограничено. Повече държави имат космически програми отколкото програми за търсене. За сметка на това, Google вече осъзнават това и инвестират в качеството на търсенето, което предполага, че скоро можем да очакваме размествания и на местни пазари.

Яндекс инвестират и в много допълнителни услуги, като снимкови панорами в Yandex Maps, трафик информация, такси-услуга за Москва и Петербург (където има още по-бавни и по-шано таксита от нашите), система за онлайн плащания и продуктов агрегатор за сравнение на цени. Интересно е, че от компанията са успели да консолидират всички тези услуги в едно и ще ми бъде интересно да чуя дали те са ги стартирали или са придобили по-малки компании, които са започнали проектите.

Като science geek бях много впечатлена, че Яндекс са разрботили платформа за търсене, която се прилага при експериментите в Големия адронен ускорител в ЦЕРН. Системата се прилага в няколко различни специфични проекта, освен в ЦЕРН, което е готин маркетинг подход за показване способностите на search-платформата.

Islands е интересният нов елемент за интерактивно търсене. Реално, при търсене директно в SERP се показва възможност за избор и филтриране – напр. търсене “билети берлин” изкарва възможност за филтриране и резервация на билети, а търсенето “озон лаптопи” вкарва панел за филтриране по продуктови характеристики в моделите, предлагани от онлайн магазина. Всичко това се случва през Schema.org.

David Amerland: Семантично търсене

David Amerlandсе включи с Hangout on Air по темата за семантичното търсене. Идеята на търсенето, като цяло, изисква организиране на информация и позволяване на потребителя да “пита” както прецени за удобно и да получава най-добрите резултати. Семантичното търсене използва контекста на търсенето, за да предостави най-точния резултат.

Дейвид ясно разбира, че обяснението на семантичното търсене е малко сложно за не-англоговорящи страни, защото семантичният индекс все още не е създаден. Затова обяснява по-подобно как Google се учи да “познава” какво търси човекът. Всъщност, дори за англоговорящите държави индексът е различен, защото съществуват културни различия между държавите.

Не е ясно колко време ще отнеме създаването на индекс за търсене за всички останали държави, но е добре да се подготвим отрано. Основно е създаването на съдържаниеи създаването на връзки с потребителите чрез съдържание. Трябва да се създаде и доверие– тук най-важното е да се говори лично на потребителите. Това помага на малките играчи да се изравнят с големите компании, защото най-важно е да се покаже качество на съдържанието, автентичност и страст за това, което организацията върши – това не зависи толкова дали имаш голям технически ресурс или не.

Най-различното в семантичното търсене е, че SEO-спамът и техническите трикове работят много по-малко или въобще не работят. Т.е. у нас все още може да се печели със спам, но след въвеждане на семантичното търсене тези играчи ще бъдат наказани. Затова използвайте по-умния подход, създайте контекст за потребителя и печелете от семантичното търсене в бъдеще.

Google отчита поведението на потребителите за ранкинг в семантичното търсене – bounce rate, click patterns, време прекарано на сайта и повторни посещения влияят на резултатите. Данните се събират поетапно, затова при въвеждане на семантичното търсене някои резултати ще са отлични, а други ще са много лоши. Но с времето индексът се учи и дори може да стане по-адекватен в лингвистично отношение от нас самите, защото не забравя нищо.

За финал David Amerland сподели, че не спи и има клонинги, за да се справя с активността в социалните канали Всъщност, за създаване на авторитет на едно entity, било то организация или човек, трябва време и активност, така че да се съберат достатъчно сигнали, за да може Google да ви прецени като авторитет по дадена тема.

Борислав Арапчев: Начини за създаване на уникално съдържание

Бориславзапочна с това, че съветите му са много прости, но или са добре забравени, или не се прилагат редовно.

На първо място, време е да създадете секция Новини или блогкъм сайта. Бройката не трябва да е мания, но трябва да се пише редовно. Писането трябва да е интересно и забавно, като не е наложително да се насища с ключови думи – Google вече е достатъчно умен. Със съдържанието трябва да се решава проблем на клиента, а не да се говори непременно за вашата организация. Със съдържание може да се печели много, дори в трудни ниши – Борислав даде пример дори за омразната категория Viagra. В блогът можете да ползвате и по-неформално съдържание.

Съветитесъщо са страхотен източник на съдържание. Във всяка бизнес сфера има какво да се препоръча. Полезното за вас е, че съветите обикновено водят до дълъг престой на сайта, което е позитивен сигнал за Google.

Отзивиот ваши клиенти са интересен начин за създаване на съдържание – то не само работи за оптимизацията, но и служи като социално доказателство за бъдещи клиенти. Колкото по-конкретно е съдържанието, толкова по-добре – снимки на реални лица, линкове към сайт на фирмата и т.н. работят за изграждане на доверието. Можете и да задължите фирмата да ви изпрати отзив – Борислав показа как френска фирма праща оригинална фактура само при получен отзив от клиента. Интересна праткика, но по мое мнение по-скоро проблемна.

Интервютадействат позитивно и в двете посоки – вие трупате съдържание, специалистът трупа слава и известност. Той може да дава съвети, да разкаже за себе си или да обясни определен въпрос. Алтернативно, вие също можете да давате отговори на въпроси от клиенти.

Видеотогарантира дълъг престой на сайта, което е позотивно за Google. Добре е то да се комбинира с набрана транскрипция, така че да имате повече съдържание и да улесните търсачките в извличане на информацията.

За финал: повече съдържание с по-добро качество!

Иво Илиев: Facebook – силният източник на трафик

За начало (и може би изненадващо за някои), Ивоне се застъпи непременно за Facebook. Важно е не да робувате на мрежа, а да проверите къде са вашите клиенти и какъв е най-добрият начин за връзка с тях. Следващата стъпка е целеполагането и изборът на правилни цели  - механичното присъствие вреди повече от липсата на присъствие в дадена социална мрежа.

Иво показа интересна схема за разширение на социалното присъствие в интернет. Започваме с целта, която трябва да си поставим – конкретна и ясна. Следва съдържанието, което да реализира тази цел. Таргетирането на потеницалните клиенти, до които да докарате това съдържание, е ключово, за да хванете правилните хора. Фокусирайте се върху перспективна аудитория, а не върху максимално широк таргет. След като вече сме завъртяли процеса по създаване на съдържание, стигаме до оптимизация на този процес, а оттам – и до поставяне на по-точни цели.

Социалната активност се засилва, като първо правилно сегментираме потребителите, диверсифицираме на социалната активност в различни канали, за да стигнем различни аудитории, след което целеполагаме и планираме. За по-голямо разпространение на съдържанието, трябва да открием социалните проводници – трябва да измерим кой генерира най-много социални сигнали. Това може да са и редовните посетители на сайта или абонатите за email маркетинг. Но може да са и вашите хейтъри, с които трябва да създадете връзка и, ако не да ги привлечете на ваша страна, поне да се опитате да ги разберете. За финал, всички усилия генерират социалната ни валута, която вклчюва както монетизацията, така и допълнителните плюсове за имиджа на компанията.

Има една фундаментална разлика между търсенето и социалните медии. В Google трябва да потърсиш, за да намериш, а Facebook се опитват да ти покажат това, което ти е интересно, на база на социалните сигнали и личните ти интереси. В алгоритъма на Facebook съдържанието открива потребителите, а не вие – ваша задача е да създадете интересното съдържание, което да стигне до тях.

Не трябва да използвате Facebook, за да забавлявате потребителите, а за да ги информирате. Също така, не инвестирайте само във фен страници, а и в силни експертски профили, тъй като интеракцията между хора и други хора е по-интересна отколкото тази между брандове и хора и Facebook я показва по-напред.

За Facebook SEO говорим в три насоки – органична оптимизация на NewsFeed постове, оптимизация на Facebook Ads, както и оптимизация на ангажираността на потребителите с по-интересни кампании.

Георги Стефанов: Негативно SEO

С Георги от Ganboxси говорим за негативно SEO – то работи основно с изграждане на лоши линкове (автоматично купуване или ръчно изграждане), кражба на съдържание, забавено зареждане на сайта, review bombing (създаване на много 5-звездни рейтинги, за да изглежда, че е платено за тях), създаване на фалшиви социални профили, влияние чрез социалните мрежи и дори хакване на сайта (вируси, пращане на спам и др.).

Негативното SEO обаче изисква много усилия и голям ресурс. То е рисково за конкурента, който го е започнал, а и понякога има обратен ефект и може всъщност да подобри класирането ви.

Най-уязвими са нови сайтове – такива със силен Domain Authority се влияят по-малко. Ако има атака към вашия сайт, може да се сигнализира на Google и търсачката да не взима под внимание негативните линкове, например.

100% защита няма, но относително добро решение е да се прави ежедневен одит на нови линкове и пълен одит на линк профила веднъж на месец. За добро предпазване можете да ползвате Google Webmaster Tools и техните предупреждения, за да видите дали има проблем. Когато Google вече е видял тези линкове обаче, вече е късно – трябва да хващаме лошите линкове преди тъсачката. Ръчни инструменти за обхождане на чужди линкове включват Majestic SEO и Raven SEO Tools.

Идеи за одит на сайта и хващане на потенциално опасни линкое може да видите в блога на Ganbox. За дублирано съдържание пък може да се ползва Copyscape.com. Освен предпазване от лоши линкове, трябва да се грижим и за защита на добри линкове – Linxspy.comможе да помогне за това.

Следете и изходящите линкове от сайта навън – частично отпадане може да се получи при много dofollow линкове (повече от 10 на страница) от ваша страница към други сайтове. Георги показа и доста други инструменти, които ще разгледам по-подробно по друго време.

Олег Саламаха: Как да разчетем интересите на посетителите

Какво искат потребителите е въпрос за милион долара. Ще се опитаме да категоризираме ключовите думи според това какъв е user intent-a. За начало, търсенията се разделят от това дали има явен интент или не – например, търсенето “президент” по-скоро е неясно, докато “Янукович жив или мъртъв” е съвсем друго. С разбиране намеренията на потребителите можем да увеличим CTR-ът, да задържим потребителя на сайта (което е и позитивен поведенчески сигнал за Google).

Има три вида запитвания:

• информационни (50%) – търси се дадена информация, а кликовете в SERP се разпределят равномерно, защото целта е да се вземе максимално много информация
• навигационни (30%) – свързани са с намиране на нещо конкретно. Преобладават брандови търсения
• транзакционни (20%) – целта е да се осъществи действие (покупка, продажба и т.н.). Те се делят на комерсиални (напр. купи филм) и некомерсиални (изтегли филм)

Допълнително, намерението може да се допълни от топоними или брандови запитвания. Над 50% от трафика идва за фрази с дължина от 3 и повече ключови думи. Тези търсения пък могат да донесат повече от 50% от оборота.

Потребителите са няколко вида:

• нямат намерение да купят веднага, но разглеждат (напр. “магазин за микровълнови”) – трябва да се изпратят на начална страница
• имат намерение да купят продукт от дадена категория (напр. “лаптоп асус”, “лаптоп цени”) – трябва да се изпратят на страницата на определена категория
• искат да изберат нещо, без непременно да е започнал да купува (напр. “микровълнови печки сравнение”) – трябва да се изпрати на страница с ревюта
• иска да купи нещо напълно конкретно (напр. Samsung Nexus i9250 сертифициран дилър”) – трябва да се изпрати на страницата на продукта и да следим внимателно за неговото поведение на сайта, така че да разберем защо, ако си тръгне без покупка
• иска да купи нещо конкретно, но не помни точен модел (за категории, в които продуктите нямат ясни марки и модели, а се делят по характеристики, напр. “видеокамера за кола с GPS”) – трябва да се изпрати на таг станица или микро-категория по дадена характеристика

И тъй като Google вече крие почти всичко за ключовите думи като (not provided), да видим какво можем да направим за това. В Google Webmaster Tools можем да видим заявки за търсене по ключови думи. При висока средна позиция на сайта ни по ключовата дума и нисък CTR, трябва да разгледаме защо тази страница не е релевантна на съответното търсене. В Google Analytics можем да видим лендинг страници от органично търсене с висок bounce rate – после можем да разгледаме тези страници и да видим откъде идва това. Напр., добре класирана страница с продукт, който е изчерпан. Можем също да разгледаме данни от Google Keyword Planner, подсказките в търсене в Google Instant (може да се ползва Ubersuggest), информация от вътрешното търсене на сайта ни, както и думите, по които се класират конкурентите ви (в Prodvigator.bg).

За финал, след анализ на ключовите думи създавайте съдържание на база този анализ и променяйте структурата на сайта спрямо семантичното ядро.

Стефан Чорбанов: Оптимизация за електронен магазин

Според Стефан големият му плюс е че освен от страната на онлайн агенцията, може да разсъждава и от страната на собственика на онлайн магазина.

През 2014 брандът става все по-важен за SEO, така че eCommerce SEO включва и цялата социална активност на марката ви – не можете да гледате само SEO резултати и данни от SERP.

Какво трябва да направите за нов онлайн магазин? На първо място, използвайте външен SEO консултант, който да работи заедно с агенцията, която разработва сайта. Предвидете отделен бюджет за SEO и имайте предвид, че това изисква време и целенасочена работа. Дори да излиза по-скъпо, ефективно обосновано е да се работи с водещи SEO специалисти.

Важно е да научите как клиентите ви наричат продуктите – понякога (особено в технологичния бранш) това са странни изрази, които не винаги могат да ви хрумнат директно. Затова можете да използвате информация от отдела за връзка с клиенти.

При готови платформи директо можете да ползвате плъгини и информация за оптимизация. За Magento Pod1 имат полезен optimization guide.

Лили Грозева: От SEO към маркетинг със съдържание

Лилизапочва с това, че говори основно за нейната визия и личен опит. Започваме с всички традиционни грешки в SEO – от свръхоптимизация, през грешки на SEO-тата  и какво ли още не. Всичко това доведе до няколко ъпдейта от Google за контра-действия. Това именно доведе пандите, пингвините и всички други неприятни животни, които живеят в SERP-a. Всички техники, които се ползват масово за манипулиране на резултатите, рано или късно отшумяват.

Контент маркетингът всъщност е съществувал винаги, под форма на наръчници, интервюта с медии, спонсорства, състезания и всякакви други PR-подходи, които създават авторитет. Целта на съдържанието е да създаде поведенчески промени – т.е. не създаваме съдържание за Google, а за да докараме потребителите до определено действие.

На практика, за контент маркетинг започна да се шуми в световен мащаб от 2011 година, но тази тенденция винаги е била там. Сега обаче Google имат много по-прецизни методи да измерят авторитета, уместността и качеството на съдържанието.

Подходът на Лили включва SEO одит като първа стъпка. Целта е сайтът да отговаря на стандартите на Google. След това идва ред на оптимизирана стратегия за съдържание. После поемаме по стандартния процес на анализ, измерване на резултати, обновяване на стратегията и колелото се завърта.

За onpage SEO трябва да се фокусираме на индексацията и достъпността, дизайн и ползваемост на сайта, title тагове, Google Authorship и целия Schema.org markup, който е релевантен за сайта, както и интеграция със социалните мрежи. За offpage работим много по-различно от преди – става дума за интервюта в медии, промотиране на съдържанието ви в тематични сайтове и чрез социално споделяне.

Ключовите проблеми при маркетинг със съдържание е откъде идва съдържанието – рядко компаниите имат ресурса да пишат. Затова трябва да се наемат служители, които могат да поемат и тази работа. Не е добре съдържанието да се създава от външен екип – те просто не могат да навлязат достатъчно дълбоко в информацията за вашата индустрия. Допълнително, тези служители трябва да се обучат добре комуникационно чрез агенция или семинари. За големите компании пък е проблемно да се правят проблеми или да се инициира нещо нови и различно. Тук обаче е благоприятно да се пише за продукти или инициативи на бранда, защото те са интересни за аудиторията.

Няколко от редовните неща, които трябва да се коригират в контент стратегиите включват това да се споделя съдържанието от сайта във всички останали канали и обратно – ако имате активност, било тя във Facebook или офлайн, пишете за нея в собствените си канали.

Преди да започнете стратегия за контент маркетинг, помислете дали това е реалистично – дали ще можете да осигурите професионалисти, които да създават съдържание, дали ще можете да спазвате даденото темпо за в бъдеще и дали реалистично подхождате към целите и възможностите.

Дочуто от Twitter

И тъй като физически не е възможно да минеш през всичко на SEO конференцията, ще ви споделя няколко туита и за другите презентации:

• Мария Моева (Google): “Мобилният Ви сайт трябва да е готов… миналата година!”
• Иво Илиев: “Съдържанието е цар само когато вдъхновява създаването на ново съдържание”
• Иво Илиев: “Бъди не там, където е модерно или евтино, а където ти е най-изгодно да бъдеш.”
• Иво Илиев: “Във Facebook потребителите не откриват съдържанието, съдържанието открива тях”
• Любомир Любомиров: “Ако нямате Call to Action, текстовете ви са просто литература.”
• Огнян Младенов: “Позиционирате ли се добре в Google+, ще излизате преди БГ Мама.”
• Станислав Димитров: “Целта на SEO се свежда до това: какво ще напълни касата на нашия бизнес.”
• Лили Грозева: “Аз досега не съм виждала прес съобщение шернато във Facebook от човек, който не е от тази фирма.”
• Лили Грозева: “The only thing worse than no SEO at all, is ALL SEO – Lee Odden”

Постът Liveblog: SEO Конференция 2014е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прекъсвам почивката в сайта (не бойте се, всичко е наред със сайта! :), за да ви представя новата книга с пътеписи от наш автор – Росица Йосифова издава книгата си с пътеписи „Тюленът-монах и русалката“. Книгата ще излезе по книжарниците около 25 април.

Днес ви представяме предговора към нея, а авторът иска да подари 3 книги на трима от нашите читатели. Тя предложи да ги посоча лично, но т.к.не искам да съм чак толкова корумпиран, обявявам следната томбола: Който напише коментар към днешния пътепис, ще влезе с името си в шапката, от която ще изтегля  (вече абсолютно непрозрачно) в последната седмица на април имената на тримата, които ще получат безплатен екземпляр от новат акнига на Росица Йосифова Не си спомням, дали тя обеща и автографи, но мисля, че няма да има нищо против

Пишете коментари!

Да последваш тюлена монах

ТЮЛЕНЪТ МОНАХ И РУСАЛКАТА

(Предговор)

Много хора през годините ме питаха откъде се е появило увлечението ми към тюлените. Защо не някое по-красиво или по-познато водно създание – златна рибка, делфин или кит? Защо тюлен монах, защо монах?

Преди милиони години тюленът монах бил мечка, сухоземна мечка. (Ако мечката спи дълъг сън, то тюленът – според народната медицина и преданията, въздействал върху съня. Лява перка от животното, поставена под възглавницата, помагала при безсъние. Звуците, които майките тюлени издавали, за да общуват с малките си, приспивали моряците, а корабите им се разбивали в скалите.)

После мечката се адаптирала към водния начин на живот, краката се превърнали в опашка и, подобно на всички водни обитатели, преживялото в хода на еволюцията трансформации животно придобило божественост.

Днес средиземноморският тюлен монах е сред най-застрашените видове на планетата – останали са не повече от 400-600 представители, съсредоточени в Егейско море и около океанските брегове на Мавритания и Фуншал. Такава е съдбата и на карибските, и на хавайските му първи братовчеди.

Съществуването му в Средиземноморието е почти неизвестно на повечето европейци в наши дни. Някога обаче не е било така и аз съм напълно убедена, че историята на региона може спокойно да бъде разказана чрез сферите на взаимодействие между човека и тюлена. Такъв е поне личният ми избор на разказвач.

William M. Johnson и David M. Lavigne – автори на чудесните книги „Тюленът монах през античността“[1]и „Тюленът монах в посткласическата епоха“[2], анализират около 200 писмени документа, оставени от шейсет гръцки, римски и византийски автори – писания върху папирус, пергамент или хартия през последните 3 000 години. Огромната им заслуга е в това, че обобщават сведенията и правят заключението, че средиземноморският тюлен монах е докоснал живота на поети, философи, императори, сатирици, илюзионисти, лекари, природолюбители, изследователи, моряци и, разбира се, рибари. Омир, Аристотел, Хипократ, Плутарх, Гален, Авицена и Геснер били сред най-древните и ренесансови световни светила, които записвали наблюденията си за животното и за отношението му към човешката култура, фолклор, наука и икономика. Изтъкват, че тюленът има специфична роля в средиземноморските митове и суеверия. Въображението на хората го е трансформирало в нимфи ​​и в русалки.

С какво и как обаче тюленът привлече моето внимание?

Преди всичко с това, че тойе същество с двойствено битие.

Идва от сушата, но живее във водата. Хем е свой в морето, хем си остава  чужд. (Защо ли познавам до болка такова едно съществуване?) Бозайник е, но и „риба“. Обитава човешкото съзнание и като реално животно, и като русалка – най-честата му фантазно-митологична трансформация, любима на децата от много поколения. Пряка е връзката между тюлена и селките – създания, населяващи фолклора на Ирландия, Шотландия, Исландия и Ферьорските острови. Селките живеят в океана като тюлени, а на земята събличат животинската кожа и се превръщат в девойки. Можели да се задомяват със земен мъж, ако той им открадне и скрие кожата, но след време, след седем лета например, трябвало да си върнат тюленовата одежда и да се върнат „у дома“, „при себе си“, „в дома на душата“[3], за да не погинат.

Фолклористите твърдят, че където е имало сирени, нереиди или русалки, тюленът обикновено е присъствал като техен неизменен спътник. Впрочем много специалисти смятат,  че историите за русалки са основани на впечатленията на хората от мимолетните им срещи с тюлените. Зоолозите дори нарекли „сирени“ цял разред морски животни (ламантини и дюгони – вероятно произлезли от сухоземни бозайници), които също като тюлена били обърквани с русалки от силно суеверните моряци.

По някаква причина за красивите и изкусителни полужени-полуриби с очарователни гласове е писано много и се знае много[4]. За тюлена не се намира толкова уютно място нито във фолклора (историите за селките правят изключение), нито в художествените творби, посветени на митичните морски обитатели. В най-добрия случай той следвал русалките или хората, за да ги пази или от благодарност. Тюлена го няма въобще в речниците на символите, няма го и в каталозите на татуировчиците. През 2013 година в сайта на авторитетен телевизионен канал се появи твърде принизяващото заключение: „Тюлените са просто кучешки(те) русалки!“ Какъв буквализъм!

Възможно е русалките да са „изтласкали“ тюлена от състава на божествените водни създания поради факта, че господството над океана бавно, но необратимо се феминизирало в течение на вековете. Впрочем още първата описвана някога русалка – Атаргатис – богинята на Сирия, е изобразявана с огледало в ръка. А какво друго, освен гребен, държи в ръка всяка русалка? Огледало – символ на луната, но и на отвличането на души.

Формата на тялото и отсъствието на грация у животното не са били по вкуса на гърците, римляните и византийците. Дали заради това им е било нужно да го трансформират в по-естетичен и привлекателен образ? Християнството демонизира тюлена, но си запазва русалките. Запазва ги заради рибята опашка, а рибата не може да се изхвърли с лека ръка, защото е сред основните символи на християнството. Опашката се явява достатъчно основание русалката да се промъкне спокойно в средновековния фолклор. А човешката половина от тялото Ј – профанната част, хммм… можело и трябвало да моли за душа.

Който и да е сторил разделянето на реалното животно тюлен от красивите му превъплъщения – успял е да създаде ефекта на раздвоението и на лъжата.

Да обикнеш тюлена след всички сълзи, които си пролял за „Малката русалка“, означава да приемеш всички лица на своето битие – достойни и унизителни, красиви и неугледни, божествени и банално земни. Означава да приемеш промените в тялото и в съзнанието си като неизбежни трансформации, да ги опознаеш и да ги превърнеш в нови възможности за адаптиране към също толкова неизбежните трансформации на света около теб. Означава да се разделиш поне за малко със суетата.

Клариса Пинкола Естес – психоаналитичка от школата на Юнг, оприличава тюленовата кожа на „духовна кожа“. Тя включва в терапевтичния си репертоар приказката за селката, чиято кожа била открадната от бъдещия Ј земен съпруг и без която тя залиняла след седем години. Разказва я на жени, чиито душевни страдания са причинени от загубата на тяхната вярна, интуитивна, градивна и дива природа. Загуба заради и в полза на Егото. Ето какво казва Естес:

„Да изгубиш кожата, означава да изгубиш топлината си, предупредителната си система, инстинктивното си зрение. От психологическа гледна точка липсата на кожа кара жената да се стреми към онова, което си мисли, че трябва да прави, вместо към онова, което всъщност копнее…“.

Тюленът символизира трансформациите.

През 1993 година стажувах за няколко месеца в Ница. Ница е колония на Марсилия, а Марсилия – на древната гръцка Фокея. Често под влияние на носталгията  се питах дали фокейците, напуснали малоазийската си родина и установили се по западните брегове, са тъгували за родните места? Дали са се чувствали самотни? Говори се, че именно те наричали средиземноморския тюлен „монах“? Когато през XVIII век обществото на биолозите приело наименованието на рода „тюлен монах“, вносителят на предложението – Херман, изтъкнал факта, че марсилците наричали описаното от него животно „монах“.

Гръцката дума  „монах“ („μοναχός“), означаваща „който е самотен, отделен от другите“, е синоним на „kαλόγερος[5]„ – също „монах“, „калугер“, но с буквално значение „добър старец“.

Възможно ли е аспектът „възраст“ или по-точно преходът от една възраст в друга или от едно състояние в друго, да е бил в основата на идеята за замонашаването или на трансформацията – в по-широк смисъл? Например Атаргатис – сирийската богиня русалка, била „нормална“ жена: влюбила се, забременяла, родила – т.е. направила нещата, които всяка земна жена прави. Едва по-късно (заради разкаяния за свои постъпки) тя се хвърлила във водите на свещено езеро, за да се самоубие, но била пощадена заради хубостта си и превърната в жена с рибя опашка. Не подсказва ли трансформацията, че жената се е разделила с младостта си и е навлязла в период, в който плодовитостта Ј залязва и/или тя не е желана за любов?

Според гръцката митология пастирът на тюлените бил старецът Протей, който притежавал качества, подобни на тюлените – боязливост, способност за трансформация, ясновидство, безмерна мъдрост.

Възможно ли е в наименованието на тюлена монах да е скрита идеята за старостта и мъдростта на това животно, просъществувало поне 15 милиона години? Но и споменът за неговата трансформация от сухоземно във водно животно?

Или пък определението „монах“ е повлияно повече от християнството? Дали има нещо общо с християнските версии на легендите за русалките, в които те отивали на сушата да измолят душа, понеже били създадени без душа? Например онази легенда от шотландския остров Йона. Една русалка, живееща около острова, всеки ден посещавала млад монах, за да Ј помогне с молитвите си да получи душа. Тя се влюбила в монаха. Той горещо се молел за нея, но постоянно повтарял условието си: да напусне морето завинаги. Русалката била силно влюбена, силно мечтаела за душа, но не можела да напусне морето. Или пък искала да пощади монаха? Върнала се при своите, ронейки сълзи. Тези сълзи се вкаменили и до днес се виждат по бреговете на Йона.

Освен възрастовите промени, самотността и мъдростта, тюленът символизира и прехода от живота към смъртта.

Разпитвах непознати възрастни хора по местата, които обикалях, исках да науча какво знаят и помнят за тюлена. Повечето от разказите започваха с несигурното „май имаше нещо…“ – било люлчина песен, било приказка или легенда, било шевица, втъкана в ковьорче.

Черноморските българи най-често споделяха онази версия на легендата за девойките от нос Калиакра, според която момичетата се превърнали в тюлени, когато самоубийствено се хвърлили в морето. Гърците пък най-често разказваха за сестрата на Александър Македонски, която се превърнала в тюлен след смъртта си. От друга страна, митичните водни обитателки понякога също се трансформирали в тюлени – такъв е например случаят с нереидата Псамата, която бягала от любовта на царя на Аргос и се превърнала в тюлен. Царят все пак постигнал намеренията си и Псамата родила Фок (тюлен), който пък се превърнал в митичния основател на гръцката област Фокида.

Според легендите от епохата на християнството, тюленът водел човешкото същество в дълбините на морето, вземал душата му и се превръщал в русалка. А русалките? В същите тези легенди те нямат душа и могат да я придобият само ако в тях се влюби смъртен (човек).

Особен случай е този, в който тюленът (подобно на делфина) изпълнява ролята на магаре: язди го русалка – така, както богът дете Палемон/Меликерт или Ерос яздят делфин. Не е ли тюленът (делфинът) от изображенията върху римски мозайки[6]„транспортерът“ на душата на починалия до други светове? Обезумялата Ино например се хвърлила в морето заедно с малкия си син Меликерт. Меликерт се трансформирал в бог младенец и получил името Палемон, а неговата майка приела името Левкотея. В старогръцкия мит делфинът отвел Палемон до Коринт, Сизиф открил тялото му под една пиния в Истмия и го погребал. По заповед на нереидите той основал Истмийските игри в чест на младия воден бог. Или пък примерът с елинизираните ликийци, населявали земите на днешна средиземноморска Турция, които вярвали, че сирена с ангелски крила ще отведе душите на починалите в други светове? Затова ликийците издълбавали некрополите за телополагане в близките до вода скали…

Повечето от тези примери за трансформация на хора или на митични същества в тюлени са метафори на смъртта (както впрочем и трансформациите на жени в русалки). Тюленът ставал гостоприемник на душите на починалите и чрез неговото тяло те продължавали да живеят или бивали пренасяни другаде.

И най-накрая или съвсем в началото – тюленът символизира живота.

Където е имало или има тюлен монах, има живот! Казват, че близо до варовик е най-здравословно да се живее. Може и да е така. На такива места все още се срещат тюлени, макар че те използват варовиковите пещери, за да раждат и да отглеждат малките си днес – най-вече защото са заплашени от хората, туризма, шума и моторите. Някога – също като Протей, те спокойно си почивали върху пясъчните морски брегове – без страх и притеснение. Те обичат еднакво и слънцето, и водата – подвластни са и на Аполон, и на Посейдон. Говори се, че изчезне ли тюленът монах от водите на Средиземно море, ще изчезнат и хората, населяващи неговите брегове.

***

Обичам да чета пътеписи. Още преди години обаче установих, че ми липсва женският поглед към живота на хората, описвани в иначе чудесни разкази. Все мъжки наблюдения, описания, заключения! В един момент си казах, че не би било загубена работа, ако разкажа за моите пътувания и аз[7]. Може би женското ми око е доловило нещо различно? В тази книга се позовавам на разказите на хората, на легендите и митовете, на туристическата информация, за да направя своите обобщения. Устните предания изразяват в най-висока степен как даден обект или събитие присъства в съзнанието на местните хора в една страна. Туристическата информация пък е онова, което обикновено чужденците запомнят за тази страна. Някъде между тези две гледни точки се намират археологията и историческата наука. Опитала съм се историята да присъства по-дискретно в моите разкази, макар че пътешественикът се нуждае в голяма степен от това да поразрови по-надълбоко някои пластове, за да си отговори на повече въпроси.

Тази книга с пътеписи исках да нарека „В империята на тюлените“, защото се случи така, че в продължение на двадесет и една години, отначало случайно, а после нарочно, попадах на места, свързани със средиземноморския тюлен монах, познат също и по Черноморието. Интересът ми към него, към легендите и историите, в които се появява, ме обсебваше все повече и повече. Години наред четох стари и нови книги, рових, писах писма на историци и еколози, задавах въпроси в наши и чуждестранни форуми, разпитвах непознати възрастни хора по местата, които обикалях, опитвах се да издиря български и чужд фолклор, свързан с тюлена монах и неговите трансформации – сирените, морските нимфи, морските невести и мъже, селките, русалките, ундините[8], митичните опашати богини, богове и феи – Атаргатис, Дагон, Тритон, Мелузина. Тюленският фолклор и свидетелствата за свещеността на това животно са дълбоко затрупани с историческа кал и не е много лесна работа да събираш парченцата на мозайката. И все пак аз успях да разчета малка част от картата с маршрутите на тези водни обитатели.

С русалките и с тюлените преминах през онези земи, част от които е и родната ни културна традиция – земите, които малко или повече, са подвластни на Богинята майка – Близкият Изток, Кавказ, Анадолът, Крит, Балканите. Пътуванията в Източното Средиземноморие представляваха за мен своеобразно увеличително огледало, в което можех по-добре да разбера света, в който ми е отредено да живея.

От Фокея – от егейските брегове на Анадола, тюлените бяха мои водачи, приятели и утешители в пътуването ми на запад. С тях бродих из Гърция и Велика Гърция[9], Франция, Испания и Мароко. Обикалях с мисълта за Протис от Фокея – основателят на Масалия (Марсилия).

От южните френски брегове тръгнах на север, за да посетя много от местата, които масалиотът Питей е описал – днешните балтийски страни Латвия, Литва, Естония, Финландия, Швеция, Дания, а после и Англия, Ирландия… Животът на скандинавците и британците е така дълбоко белязан от „морския народ“ и от легендите за тюлени, че всяко пътешествие по тези земи крие неизбежни срещи с духовете на водата.

През есента на 2011 година в пристанището на ирландския градец Хоут по време на потоп, какъвто не се е случвал от сто години на острова, видях тюлен (макар и най-обикновен, а не тюлен монах). Тогава със сърцето, а не с разума си разбрах защо той е богоподобен! Благодарих на това чудно същество, че докато го търсех, открих множество други чудеса на този свят, благодарих от все сърце на този мой невидим водач през годините!

авторката

Още пътеписи от близки места:

1. „Писмо за теб от Амазония“ – нова книга от пътешественик
2. Още една изложба на наш автор: Владимир Донков с „Къде зимува зимата“
3. „Как се пишат четивни пътеписи“ – някои глави
4. Всички пътеписи на куп
5. Как се пишат четивни пътеписи – от Изабела Шопова
6. Лош интернет => няма пътеписи :(
7. Нова субмит форма в patepis.com

Текст: Веселин Трандов

Как да бъдем заедно?

За да сме заедно е нужно да бъдем в присъствието на поне още един. Науката не е категорична, дали крайно различни видове, като муха и слон например, поставени в определени обстоятелства могат да представляват заедност. Допълнително затруднение в този точно случай идва и от навика на някои местни общественици да превръщат мухата в слон – умение, вероятно наследено от прабългарските шамани, които са умеели да приемат образи на различни животни, предимно бозайници. 

Едно от най-големите познати заедно на света е град на мравки, който започва някъде от Кот Д’Азур във Франция, преминава през цялото испанско крайбрежие и стига до Португалия. В този ултра-хипер-мега-полис живеят няколкостотин милиона мравки и вероятно е доста трудно да намериш място за паркиране в пиковите часове. Други ярки примери за заедно са Задругата на пръстена, Дванайсет разгневени мъже, Тристан и Изолда. Не се приема за заедност случаят на Том и Джери, както и на въображаемите приятели на децата. Отделен казус представляват Матю и Чоки, описани подробно от колегата Уиндам. 

Кога сме заедно?

Според млад участник в социологическо проучване с инициали Я. Т. заедно сме, когато си играем. Това твърдение е твърде спорно от научна гледна точка, тъй като е всеизвестно, че голям брой хора и самодиви си играят прекрасно сами. Различни интерпретации могат да бъдат приложени и спрямо различните видове игри, но най-общо можем да ги разделим на покер и секс, като и в двата случая, за да имаш успех, ти е нужен или добър партньор, или добра ръка.

Подчертано не сме заедно, когато сме в един бетонен хотел или жилищен блок, на брега на морето или в Младост 3, еднвременно с още 2-3 хиляди души. За сметка на това всички учени са категорични, че сме съвсем заедно около огнище на плажа на Карадере, да кажем, или пък около масата.

Колко сме заедно?

Като широкоскроени типове ние не искаме да ограничаваме видовете заедно по категории и ще приемем, че най-малкото заедно сме АЗ и ТИ и просто седим и си мълчим, а най-голямото – АЗ, ТИ, всичко живо на този свят, както и малките космати същества от Алфа Кентавър. А това вече е наистина много, толкова много, че ти идва да кажеш “баси, колко много” (с благодарности към колегата Адамс). С подобен род заедно е възможно да бъдат постигнати изключителни върхове в областите на науката и техниката, както и на духовните търсения, изкуствата, футбола и алфутбола (практикуван от малките космати същества, нали).

—

NB: Между другото, като стана въпрос за мравки – някъде в Амазония хората, които имат странното занимание да наблюдават членестоноги, са станали свидетели на прелюбопитна случка, в която колония мравки се опитва да премине река и го прави като всички мравки се хващат една за друга, образуват по този начин въже, спускат се от клон над реката, въжето се залюлява и се захваща за клон на отсрещния бряг.

NB 2: Косатките в Северния ледовид океан скачат заедно и така образуват вълна, която разцепва леда, върху който се намира тюлена, предвиден за закуската им. Само не разбрахме на колко скачат – на три ли, на пет ли?

—

Форум Заедно
27 април 2014

gorichka.bg/zaedno

Атина от Ликабетос, най-добрата гледка

Пътуването до Атина дойде като идея миналата година.

Реших, че кризата е моментът да се види. Кой каквото да ви разправя: колко невпечатлителна е  - мръсна, скучна и изоставена, Атина е Атина с цялата си история.

Какво видяхме: Акропола и всичко около него – Ареопага, агората, храмът на Хефест (личен фаворит); Кулата на ветровете; двете джамии (едната е музей с не много любезен човек на входа, другата е затворена).

Качихме се на Ликабетос – най-високият връх с най-добрата гледка. Качихем се пеш, така и не намерихме въжената линия. Разгледахме Монастираки, Екзархия, малко Гази и Пиреос (лично разочарование).

Влязохме в Националния археологически музей– всичко най-ценно, което не е изнесено от Гърция е там; Византийският музейи като бонус – Музеят на ислямското изкуство.

Какво да не пропуснете:

Монастираки - пазара за месо и риба; бит пазарът е един път, най-интересния, на който съм ходила. Акропола, разбира се, музеите. Ако си падате по изоставени сгради, Атина е вашето място, има по поне една красива, стара, изоставена сграда на всяка улица.  Екзархия има особена атмосфера.

Храната

Кафето е супер. На повечето места го мелят пред вас и всичко има и студен вариянт. От година не пия кафе, но в Гърция  I just can’t help myself! Фрешовете са навсякъде и под 2 евро, супер достъпни, може да ги пиете почти вместо минерална вода. Разбира се баници и други тестени, има и доста салати. Истината е, че за 5 дни яко пешеходене дори и на тази диета, се върнах минус няколко килограма.

Транспорт

Метрото е удобно, особено около спите около площад Омония или Монастираки. 1.40 евро за един час път, 4 евро за 24 часа. Иначе има почти редовни полети от София, цената не е плашеща.

На кратко

Атина трябва да се види. Препоръчвам да вървите повече, интересно е как градът и хората се сменят от квартал на квартал. Пет дни идват идея повече, но пък се оказа приятно да не си даваме зор, да спим до късно и да караме спокойно с програмата.

Голямата новина е, че късно снощи ЦИК излезе с решение, с което автоматично се отварят секции в градовете, където на предишни избори е имало поне 100 гласували. Това е промяна включена в новия изборен кодекс, която има голяма логика и улеснява много българите зад граница. Тук ще намерите пълния списък:

Извън тези места, могат да се отварят секции най-вече по преценка на консула въз основа броя българи и подадените декларации. Затова, ако не виждате града си в горния списък или прецените, че ще е много натоварена секцията там, добре ще е да се организирате, да подадете възможно най-голям брой декларации и да говорите с консула в съответната държава да предложи секция.

Ако градът ви е в този списък, пак има логика да подадете декларация, защото името ви ще се включи автоматично в списъка. От личен опит знам, че това ще ускори много гласуването, защото така или иначе ще трябва да попълвате декларация на място. Ако за даден град се съберат повече от 500 декларации, в нея може да се отворят и повече секции. В противен случай ще имаме отново опашки както на предишните избори.

Дочух, че в рамките на следващите няколко дни ще бъде пусната системата за електронни декларации. Доколкото разбрах, тази година ще е още по-улеснена и няма да изисква потвърждение със sms. Въвеждате имена, ЕГН, данни на лична карта, код за сигурност, държава и град, където ще гласувате. От падащото меню на градовете може да въведете ново предложение за град. Напомням, че ако въвеждате предложения, е добре да се организирате, както писах по-горе, за да не се окаже, че 100 души са предложили 30 села в един и същи регион. Така никое няма да получи секция. Проверката дали декларацията е подадена ще става по ЕГН, а не с публикуван списък както преди.

Ще пиша повече в коментарите, когато излязат електронните декларации официално. Междувременно може да следите Twitter акаунта @GovAlertEu (дори и да нямате twitter). Там в рамките на минути след новина или решение на ЦИК излиза съобщение с линк. Виждат се съобщения и от доста други институции.

Вече обнових Glasuvam.orgсъс секциите в обявените градове. Ако бъдат потвърдени и други, ще ги добавя. Няма да има предварителна карта на подадените декларации, защото няма да са публични до малко преди изборите. Ще гледам да я добавя после.

* За Германия

Напомням отново, че секции може да има единствено в консулствата. В списъка е добавен Бон, но това е явна техническа грешка – там няма вече консулство и немците няма да разрешат. Доколкото ми е известно в почетното консулство в Lehmen няма да има възможност. Единствено почетното консулство в Darmstadt ще може, ако се съберат достатъчно желаещи. Най-вероятно ще представлява интерес за студентите от Mannheim и Heidelberg, които не искат да се редят на опашка във Frankfurt.

Важно!

Много важна подробност е, че имаме право да гласуваме само за една държава. Повечето страни позволяват да се гласува на местния евро-вот, ако си живял известно време там. Забранено е обаче да гласувате за евродепутати на две различни държави. Списъците на гласувалите се сравнява след избите от Евростат и нарушителите носят отговорност. Ако не искате да имате проблеми, по-добре гласувайте само на едните. В предишната статия описах защо гласът ви ще има много по-голяма тежест в българските евроизбори.

Не гледам новините по телевизията навярно вече шеста година. Като цяло в къщи не се гледа телевизия, понякога филми, но телевизионни сериали, реалити шоута и най-вече новини… почти никога!

Чета няколко новинарски сайта и то доста избирателно, само неща които ме грабват по заглавието, или неща които ме касаят пряко. Последните седмици ми прави впечатление, че буламача са е увеличил драстично и там. Не мога да реша дали се е случвало постепенно и просто не ми е направило впечатление, или просто се случва по план. Адски ми липсват сайтове, които пишат повече положителни неща. Някой ако се сеща много моля за адреси. Че направо се виждам как оставам само с нещата, които следя във Flipboard..

Днес ще ви представя накратко Георги Гавазов, управляващ директор на Saatchi Interactive. Той е лектор в рамките на предстоящото осмо издание на семинара “Интернет маркетинг с нулев бюджет“, което ще се състои на 9 април в Интер Експо Център. Както винаги, събитието ще ни срещне с интересни лектори, които представят различни фасети от онлайн маркетинга и отговарят на въпроса как можем да работим по-умно и ефективно, дори с ограничен бюджет. Ако още не сте си запазили билет, побързайте – местата са ограничени!

На семинара Георги Гавазов ще говори за viral кампаниите и ми стана доста любопитно какво иска да каже на публиката – малко превю на предстоящото в презентацията вижте в разговора ни по-долу:

Представете се накратко? Какво пише на визитката ви и с какво се занимавате в момента?
Казвам се Георги, занимавам се със Saatchi Interactive, а на визитката ми пише MANAGEMENT, ETC. Пише още мейла ми и телефонния ми номер.

За какво ще говорите на семинара „Интернет маркетинг с нулев бюджет“?
За вирусния ефект като едно от най-силните средство за ефективна реклама – и за жертвите, които една компания трябва да направи, за да постигне вирусен ефект.

Всяка презентация има (явна или скрита) теза, в която се опитва да убеди публиката – каква е вашата?
Че viral разпространението е много неща, но не и магическо лекарство, което лекува липса на бюджет.

Кои са основните фактори, които могат да направят нещо viral? Има ли формула за това?
Има някои основни принципи, които е важно да познавате, ако залагате на вирусно разпространение – в презентацията си ще се спра по-подробно на тази тема. При всички положения говорим по-скоро за рамка, отколкото за формула. Творческите проекти (и хора) трудно понасят догми и формули, но пък виреят чудесно при наличието на рамка, която да се опитват да разрушат.

Случвало ли се е клиент да дойде при вас и да каже „трябва да направим viral видео в следващата ни кампания“? Какво бихте казали на такъв клиент?
Предпочитам с клиентите си да говорим на първо място за бизнес целите, които искат да постигнат. Едно от най-важните ни задължения като агенция е да им препоръчаме стратегически подход и медийни канали, с които тези цели могат да бъдат постигнати.

В много case study-та за viral кампании нещата са представени така, сякаш всичко зависи от предварителния етап – т.е. на рекламистите трябва да им хрумне добра идея и тя да е реализирана (заснета/описана) добре, а оттам нататък всичко тръгва от само себе си. Коя част от процеса всъщност е най-тежка? Има ли тактики, които могат да „побутнат“ кампанията по пътя на вирусното разпространение след нейния старт?
Начинът, по който се създава съдържание, предназначено за вирусно разпространение, се различава коренно от работата по една “класическа” реклама. В този смисъл, подготовката със сигурност е от решаващо значение. Следващото най-важно нещо е как се стартира и “подкрепя” вече създаденото съдържание, така че да достигне до критична маса от хора, които от своя страна да го споделят итн. Тактиките и инструментите са много, и за наша радост стават все повече.

Коя е най-добрата viral кампания, която ще покажете на семинара? Защо тя работи толкова добре?
Не знам още, защото ако трябва да съм честен, още не съм подготвил презентацията си.

Креативността нещо вродено ли е, може ли да се научи или зависи както от талант, така и от редовното му трениране?
Най-способните хора в рекламата, които аз познавам, са работили повече от всички други, години наред, защото са избрали да бъдат добри в това, които харесват да правят. Вродените заложби са просто едно добро начало, което без здраво бачкане си остават едно добро начало и нищо повече. Мисля, че това важи не само за така наречените “творчески професии”, а и за всяка друга сфера.

От представянето ви виждам, че пътувате много? Помага ли пътуването на творческите професии?
Пътешествията са ненадмината възможност да опознаеш себе си, както и да откриеш колко относително нещо е реалността, в която живеем. Пътувайки откриваме, че много от нещата около нас, които приемаме за даденост или пък за абсолютна истина, са просто въпрос на гледна точка. Това разширява мирогледа и стимулира творческото мислене. Между другото, дори едно кратко пътешествие извън местата, които сме свикнали да посещаваме, помага!

Постът Георги Гавазов: Viral разпространението е много неща, но не и магическо лекарствое публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Навън е слънчево и топло, досещаме се за птичките и пчеличките, пролетта се раздава с пълни шепи и е напълно естествено да започнем да включваме в менюто си повече зелени храни. От любов. Не тази, която се асоциира с пролетта, а тази, която пролетта носи. Любов към храната и към всичко, което сега покълва, зеленее и е в състояние да обогати чинията ни. Затова с радост се включвам в зелената вълна.

„Зелена вълна“ е инициатива на Надя, с която тя предизвиква повече хора да обърнат внимание на зеленолистните зеленчуци и всички ядливи треви. Аз ги включвам в менюто си често, не само защото са полезни, но и защото отключват въображението за съчетаването им с други продукти, а крайната цел, разбира се е ястието да бъде вкусно. Наравно с богатия хранителен състав на всички зеленолистни, вкусно приготвената храна ни прави щастливи. Не е ли така?

Зеленият пастет се роди в един късен следобед, когато вече беше време да приготвя вечерята. Не бях планувала нищо, но изглеждаше и че нямам много продукти в хладилника. Извадих една голяма китка магданоз, която баба ми беше изпратила, а също така и около една шепа коприва. Имах само две яйца (което не е за вярване), но копривата беше малко, затова се отказах от яйца с коприва. Иначе много обичаме. Разтършувах се из кутиите в хладилника и извадих по малко останали различни сирена и един лимон.

Тогава се сетих, че ще направя нещо като магданозено песто и ще добавя копривата в него. Стана по-скоро като пастет. Действах на момента и добавях от всичко, което ми хрумнеше по колкото преценя. Яйцата сварих и ги нарязах на ситно в пастета. Стана чудно за мазане върху хляб. Сега, не си мисли, че само с това вечеряхме. Сигурно и някой друг картоф съм изпекла, не помня. Но пастетът остана като основа за следващи импровизации.

Когато реших да се включа в зелената вълна се сетих точно за този пастет. И го приготвих отново, по спомен, но този път разбира се измерих всичко, което сложих в него. И стана даже още по-вкусно. Сега с тази зелена рецепта приканвам всички да включат всеки ден в менюто си по нещо зелено. Защото радост е, когато се храним добре. Защото щастие е, когато се храним вкусно. От любов към храната и с любов към нея, включи се във вълната!

Пастет от магданоз и коприва

Пастетът може да се направи по-рядък като се добави още зехтин към него и така ще стане като сос, с който могат да се овкусят печени зеленчуци. В случая аз съм го направила по-гъст и подходящ за мазане. Добавих сварени яйца, репички, краставица и чери домати като акомпанимент към филийките от багети с квасс пастета. Подходящо също така и за парти хапки.

Ако искаш да избегнеш сирената, може да приготвиш пастета постен, като ще бъде необходимо да се добави повече зехтин, за да се смели добре. Алтернатива остава и използването на тофу, вместо сирената.

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

• 100 г връхчета от коприва
• 1 1/2 връзка магданоз (30 г изчистен, без дръжките)
• 50 г смлени орехи
• 120 г крем сирене
• 50 г краве сирене
• 30 г прясно настърган пармезан
• 60 мл зехтин
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Копривата се измива добре. Слага се във вряща леко подсолена вода и се вари за 10 минути. Отцежда се в гевгир и се оставя да се охлади. Когато се охлади от нея се отцежда излишната вода като се стисне с ръце. Отцежда се колкото може, за да не разводнява пастета.

Копривата се слага в кухненски робот и към нея се добавят всички останали съставки. Смилат се докато се получи пастет. Готово!

Зелена вълна – пастет от магданоз и копривае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Кампанията Generation awake на Европейската комисия, работи за ефективното използване на ресурси и, естествено, потенциалната роля на ама всеки един в опазването на околната среда. Част от кампанията е конкурс за измислянето на иновативни решения на проблемите на заобиколното ни.

В конкурса могат да участват всички, вписващи се в широката категория „творчески мислещи хора, които прегръщат идеята за повторна употреба, рециклиране и вторично използване“, стига да са на възраст от 18 до 40 години и гражданството им е от България, Франция, Литва или Италия. Проектите им трябва да бъдат някое от следните:

• Продукти за интериорен дизайн
• Детски играчки
• Произведения на изкуството
• Дрехи обувки, бижута
• IT принадлежни като чанта за лаптоп, подложка за мишка, аксесоари за смартфони…
• Музикални инструменти

Всички те следва да бъдат създадени спрямо upcycling принципа, тоест: вторична употреба, която повишава първичната стойност на използвания материал; отпадъчни продукти или безполезни в настоящия си вид продукти, които творческият ум само може да превърне в претендент за наградата. Като стана дума за нея, принципът е следнията: избират се 10 финалиста, те ще имат честта да изложат творенията си на национална изложба. Сред тях ще бъдат отличени първа, втора и трета награда, като първата е гастрол в Брюксел по време на Зелената седмица в града, 3-6 юни. Проектите на отличените с втора и трета награда също ще бъдат представени там.

Журито ще оценява проектите по 4 критерия: съобразеност с upcycling-а, креативност, иновативност и, според нас от изключително значение, възможност за възпроизвеждане от обществото. Последното говори за това, че конкурсът действително се стреми да популяризира принципа на повторна употреба сред колкото се може повече хора, а не да остане затворен в елитарна арт среда.

Хайде, участвай, няма как да не можеш да измислиш нещо достойноJ

—

Generation awake

If Counter Strike (CS) 1.6 crashes when you are trying to switch the video mode to OpenGL with this message:

The specified video mode is not supported
The game will now run in Software Mode

do the following:

1. Uninstall CS from Add/Remove Programs (Win XP) or Programs and Features (Win 7) and delete its directory from your HDD.
2. Uninstall your graphics drivers from Device Manager (StartKey+Pause ==> Device Manager).
3. Download the latest driver for you GPU from the site of the manufacturer. If you are unable to find the model of the GPU use AIDA64.
4. Install the downloaded drivers and restart the PC.
5. Install CS from scratch. 

This solved the issue for me. Probably it was some glitch with the GPU driver, because CS was working and stopped without any specific reason and the drivers were installed correctly before.
My GPU is nVidia GeForce 8600 GT.

The idea

There are enough of science fiction stories where a virus transfers to the cells of some character an entirely different genome, causing him or her to change accordingly. Nice idea, eh?

Well, replacing cell genome with a different one will not always automatically introduce deep changes in the organism – for example, it is not realistic to expect growing more arms, feet, wings etc. Phenotype elements of this magnitude and complexity usually have to develop during the organism embryo / fetus stages. (Of course, well enough engineered extra genes might solve this problem, too.) However, we are coming closer and closer to the time when a partial or even complete genome replacement might be possible. It is worth contemplating at least one of the problems on its way.

This problem is the size. It would be nearly impossible to fit an entire human genome, or a large part of it, within a virus. Pandoravirus salinus – the virus with the largest genome currently known – is about 0.001 mm in size, which makes it too large to successfully infect a lot of human cells. (For example, some brain cells are as small as 0.005 mm – only 5 times larger. Erythrocytes are even smaller, but since they do not have a nucleus and do not carry or need genome, they do not count.) And it contains about 2.5 Megabases of genetic info, while the human genome is about 3234 Megabases – more than a thousand times larger. It appears that a virus will simply be unable to do the trick.

Of course, there are ways around this. Let’s consider some of them.

The obvious ways

The pandoravirus consists to a large part of proteins and lipids, which form around its DNA an envelope named capsid. The capsid is needed to protect the virus from the environment and to help it infect the cells. A skillfully created virus, designed to be transmitted in lab / hospital conditions by medical means, will need a far smaller capsid. This can reduce to a degree the virus size.

Not all of the human genome is useful info. About only 2% of it encodes proteins. The rest is “noncoding” DNA, unused introns or other “genetic garbage”. The problem with this is, a lot of this “garbage” is actually needed too. Big parts of it play important role in the regulation of the genes expression. Other parts are “spare copies” of existing genes, who can come into play if the existing genes are damaged. It is strongly suspected that at least 40% of the genome is not really dispensable. A future genetic engineering can probably cut that volume to about 2-3% of the genome size, but this is still over 100 Megabases – far more than a virus can carry to every human cell.

A smart trick might be to use RNA instead of DNA – this will cut the virus payload amount by half. While not much, if aided by other tricks, this might sometimes be the difference between being able and not being able to do the task.

Another trick might be to not replace these parts of the genome that are the same in the source and the target genome. Most reasonable genetic modifications will need replacing under 10 genes, which is a very small part of the about 20,000 in the human genome. Even huge replaces, comparable with replacing the entire genome of an animal with one of a plant, can afford to affect only about 20-30% of all protein-encoding genes. The result might not be perfect, but will be good enough.

A gene that encodes a specific protein is sometimes different across the species, but for most genes the differences between even an animal and a plant version of the same gene will be very small. A good genetic replacement mechanism might be able to replace only the differing parts of the genes, thus eliminating the need to carry a lot of duplicating stuff. This can bring the payload size down enough to have drastic genome changes fit into a conveniently sized virus.

A lot of proteins can be “optimized” by size. For example, the active center of an enzyme usually takes a very small part of the protein. The rest, usually more than 99% of the protein, serves just to ensure the needed spatial conformation of the active center. Same about the enzyme regulating center. A powerful enough modelling system will probably be able to cut in most proteins the size of non-relevant part by several times, sometimes more than by a magnitude. This will cut by the corresponding size also the volume of NA needed to encode that protein.

Finally, the changes needed can be delivered not into a single virus, but packed within a series of consecutively introduced viruses. This technique not only can increase the volume of genetic info that can be delivered, but also can give an opportunity to conduct the process more gradually, thus providing better control over it. (Or to achieve changes larger than a single delivery will be able to do, for example a complete biochemistry change.)

Okay. These tricks are already more than sufficient for an (effectively) complete replacement of the genome of a cell – even a human one. But why should this stop us? Why not have a vastly richer genome, with all the opportunities it may give? Or why not have many different genomes, each of them packed with abilities far beyond the generic human genome, and be able to activate whichever one we choose?

This could be great. For example, we could be able to take many different forms by choice, carrying not only the initial and the final genome, but also extra genes responsible for the physical modifications, and even several intermediate genomes to smooth the transition between very different forms. Great, eh?

However, it might also need far better packaging of the genetic information than everything listed above can achieve. Is such a packaging possible?

I think yes. And will have the boldness to describe a way to do that.

A more compact encoding

DNA encodes a sequence of amino acids – the building blocks of all proteins in the human body. (They, in turn, serve to synthesize all other materials that the human body produces, uses and is built by – lipids, carbohydrates etc.) Every amino acid is encoded by three nucleotides, each with molecular mass about 350 to 380 g/mol. So, DNA needs about 1000 g/mol to encode one amino acid.

This is a rather wasteful encoding. It gives a lot of opportunities to detect and fix damages in the genetic info, and preserve it through many and many generations. However, we want to create a way to hold this info for just a small time, until the virus in which it is packaged arrives to the target cell and enters it. So, we could do with a far more economic encoding.

Imagine a chain of three or higher-valency atoms. Two of the atom links connect it to the neighboring links in the chain, and the rest can be used to attach to them atoms or compounds that encode the information and/or play a structural role. A classic example for this would be a chain of carbon atoms, but many other elements are suitable, too.

By far not all three or higher-valency elements are appropriate. For example, some of them can be poisonous for the living cell. (This can be circumvented by ensuring that they will be bound in harmless compounds when the chain is broken down.) Other have chemical properties that can make them less suitable – for example, oxygen or fluorine can theoretically have up to six or seven valences, but strongly prefer to exhibit only two or one. This will be far harder to get around. Happily, many other possibilities exist.

Some elements would really hate to form long homogeneous chains all by themselves. However, this can often be circumvented by interlacing them with atoms from other elements. These atoms might have three valences or more (eg. N in C-N-C-N chains), or only two valences (eg. O in P-O-P-O chains). In the second case, the amount of info that can be encoded by a chain of given length will be diminished, as every second link can’t carry additional differentiating elements. However, lone atoms are typically small and will not increase much the mass per amino acid ratio, and even with them one can provide some info by using different two-valency atoms.

How much we can improve the ratio of info per mass / size? Let’s take one of the many possible examples – a chain of carbon atoms. To play on the safe side, we will assume that only one of the two free valences of each chain atom will be used for storing info. The other one will be preserved for binding with compounds that stabilize the chain. (If it is also used for info purposes, the amount of info per link chain can double – eg. one link might be used to encode two amino acids.)

The human organism proteins are built from 20 different amino acids. Other organisms may have up to three other amino acids. Finally, there must be a “stop” signal code, which terminates the chain transcription at the end of this “gene”. So, if we plan to be universal, we must be able to attach one of at least 24 different compounds to the carbon atom in order to encode one amino acid per chain link.

To be bio-compatible, we will have to use for these different compounds only atoms that are widely present in the living organisms. (Some rarer elements will still be tolerated by the organism, but we decided to play on the safe side.) So, this limits us to H, O, C, N and P.

Our task will be to build 24 different compounds with one free valence, who are as small as possible and use only these elements. To make the long story short, we can easily do this, getting them to average size of about 35 g/mol or less. Choosing smallest compounds to encode the most used amino acids can bring the average used size down to about 30 g/mol or less. However, not every possible smallest compound will be well compatible with the breakdown chemistry, or easily distinguishable from the others by the enzymes that will read this chain. Again, let’s play on the safe side and assume that the average used size will be about 40 g/mol per a single unit.

These 40 g/mol should be added to the 14 g/mol of the carbon atom that is the chain link. In addition, we said that some structural elements will be bound to the carbon atoms too. Assuming another about 20-21 g/mol for these elements per link, we come to about 75 g/mol per encoded amino acid. That is over 12 times less than in DNA. Not bad for playing on the safe side!

Of course, such a payload will need biochemical mechanisms that can translate it to an ordinary DNA in order to be usable to the living cell. (Unless the living cell is planned to be reformed to an equally optimized different chemistry, or non-chemical mechanism of functioning, but this is another story.) For this, the virus will have to also carry DNA or RNA for about 50-100 enzymes, specially designed to perform the translation. This amount of NA, however, is not a problem to fit in a convenient virus. Especially if using some of the tricks mentioned in the first part.

Additional compression

The genetic info squeezing can be improved further. A lot of different enzymes have only minor structural differences – over 90% of their structure is the same. In addition, often most of the differences do not affect the enzymes activity – the differences of real significance are even smaller. The repeating of a large amount of encoded info can easily be avoided by a multistage translation process.

In fact, the genetic translation in the human body is multistage. After DNA is transcribed into RNA, this is often not the RNA that encodes the desired protein. It has to be further processed by some enzymes – most often to cut out some parts – to get the final, translatable RNA. Why inventing strange stuff where we can just learn from the Nature and take a mechanism that is proven to work? Except that we will be using it the other way around – to insert chain pieces instead of to delete them.

For a start, we will have to add one more encoding compound, to mark the beginning and the end of the “to be replaced” sequences. (In fact, we can play for reasonably sure even without an additional one, by matching long sequences that are not found in the existing proteins.) Or, we will have special encoding compounds that translate to such sequences. These compounds do not need to be very small, since we will use them rarely and they will match a big amount of info. However, making enzymes that recognize them might be harder, so initially we might have to use matching sequences of more ordinary encoding compounds instead.

Then, we should have some enzymes that find a “to be replaced” mark inside an encoding chain. (Which can be our virus payload chain type, or DNA, or intermediate RNA, or any other form of intermediate chain.) These enzymes will replace that mark with a long sequence that encodes something needed in several places. This way, we can have only one record of a long sequence, no matter how many proteins contain it.

What I just described is a two-stage translation process. There is no problem in making more stages. These can differ by different inlay encodes used, or different info chain types (eg. C-N based instead of C-C), etc.

Using several consecutive stages, or an undefined number of stages (as long as there are marks to replace) can achieve very complex and effective forms of info decompression, thus enabling very high degrees of compression to be used. Using all the possible tricks there, data about natural protein-encoding DNA, not optimized by tricks from the first part, can be compressed down to less than 1% of the original size. Even protein-encoding data, optimized to the best the first part tricks can achieve, can be compressed down to 10-20% of its size, maybe to even less.

This all may enable us to transfer into cells tens, maybe hundreds of different genomes. What we can use these for?

The perspectives

Curing all existing genetic diseases, including aging and death from old age, is not even the beginning of the potential of this technology. It can bring us abilities that we have only dreamed of. Having enzymes to digest and use nearly every organic matter. Or even inorganic. Or even to extract energy from radioactive elements etc. Being able to switch our bodies speed and energy needs from superhuman speed and strength to complete hibernation, or anywhere between these. Being able to create thousands of different body parts and/or organs, specialized for what we would need or just like. Changing our bodies completely – becoming birds, should we want to fly, or dolphins or sharks for a sea life, entirely designed organisms for the deep space, and back… The only limit will be our imagination and the skill of the engineers that implement our dreams.

Of course, this potential is for both good and bad. For miracles, but also for bio-terrors. However, I believe that the weight of the power that this knowledge gives us will also teach us to be up to the responsibility it requires. For example, it may finally force us to put more efforts into understanding the others and considering their interests, too. It is already time for that, with or without genetic miracles at hand.