Промоцията за ,,Круиз по Нил“ на Алма Тур през март 2006 беше примамлива (на половината от днешните пари). След отвличането и убийството на 62 туристи в Луксор през 1996г. хотелите в Египет бяха още полупразни.

Круизите започва обичайно от първият гранитен праг на Нил (Nile cataracts) при Асуан, откъдето тръгват надолу по течението до Луксор или обратно нагоре. Нубия се простира от първия праг на Нил до Асуан до шестия праг до Мерое в Судан. Асуан е главен град на северна Нубия, която днес се намира на дъното на Асуанския язовир в Египет. Друго е мнението на бившият депутат от СДС Васил Михайлов. На въпрос в предаването “Ку-Ку” какви са отношенията на България с несъществуващата държава Нубия, той уверено обясни, че са прекрасни и взаимноизгодни. И това можеш да очакваш от нашего брата!

Тогава Египет отчаяно се нуждаеше от туристи, както сега. Организацията на придвижването между градовете Хургада, Луксор и Асуан беше военна. Рано сутринта в 5 часа ни дадоха по един сандвич и бутилка вода и настаниха в един минибус-шест българи и Джими от Тексас. Дебелият американец беше с патерици, но вървеше неуморно! Благодарен съм му, защото прехвърли моите снимки от фотоапаратa ми на компютъра си и ги записа на диск. Колоната от коли се водеше от един пикап с картечница. Отзад ни следваше друг военен джип. Движението по пътя беше в конвой, еднопосочно и безопасно.

След 3 часа спряхме в един оазис да се поразтъпчем и се запознаем с местната флора (фурми и захарна тръстика) и фауна (камили и кози).

Среща на цивилизациите.
Детето на бедуините стоеше мълчаливо, докато малкото европейче хленчеше за сладолед. След снимката дадохме по долар само на детето на пустинята.

На всяко кръстовище имаше пост с войници с черни униформи със сериозен вид под палещите лъчи на слънцето. Слава Богу за наш късмет не срещнахме терористи, а дружелюбни мюсюлмани араби.

Минахме транзит през храма в Луксор, като си обещахме на връщане след края на круиза да потърсим къде е вторият обелиск.
Докато бродехме из магазините по слънчевия бряг на Хургада, някои търговци като виждаха кръстчето на врата ми, гордо запретваха ръкава си.

Това е татуировката с кръст, която се прави при кръщенето. Тя е отличителен белег на коренното население на Египет – коптите. Те са 10% и са над 10 милиона от населението на Египет.
След свалянето на президента Мурси през 2013, Мюсюлманските братя“ се опитаха да разпалят свещенна война срещу коптите като запалиха и разграбиха над 50 църкви.

Пожар в коптската катедрала „Дева Мария” във Фаюм.

Но египетската армия отново взе под закрила християните, църквите и музеите. Християството в Египет има дълбоки корени. Тук Святото семейство на малкия Исус намира убежище след бягството от Палестина.

Според легендата Коптската православна църква е основана от евангелист Марко.

Свети апостол евангелист Марко бил поставен за епископ в Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостол Марко Му предал своя дух на 25 април 68 година.

Хитрите венецианци откраднали мощите на светеца от Александрия като ги изнесли в кош покрит със свински пържоли. Кой мюсюлманин би се докоснал до този товар? Аз не съм и се поклоних на тях в в катедралата ,,Сан Марко“ във Венеция.

Коптската православна църква е разпространила християнство нагоре по Нил в Нубия. Чак през 1323г. християнското нубийско царство Макурия в днешен Судан приема исляма. Нагоре по Сини Нил ще стигнем до нейни чада Етиопската и Еритрейската православни църкви.

Асуанският пътнически терминал за круизните кораби. След още 3 часа пристигнахме на нашия модерен кораб. Екипажът ведро ни посрещна и настани по каютите.

Върху леглото ни беше кацнала двойка лебеди аранжирани от хавлиени кърпи. След дългото пътуване, прашен и потен веднага влязох в банята. С първото ми докосване до крана, изригна воден фонтан, който набързо ме окъпа. Веднага дотърча главният механик с голям френски ключ и затегна кранчето. За наша изненада кранчето беше наше родно производство от Видима, както и тоалетната чиния от Идеал Стандарт, Севлиево! Освежен, окъпан и преоблечен хапнах една салата с вкусни домати отгледани под египетското слънце. Пристигна нашият гид, който говореше руски и ни предложи разходка с файтон или с платноходка. Но първо се отправихме към прочутия Недовършения Обелиск (Unfinished Obelisk).

Кварталът в края на града, където някои къщи бяха без покрив. Защо? Защото тук вали дъжд, веднъж на 10 години. Вляво е кариерата, където лежи обелиска.

Недовършеният розов гранитен обелиск.
Всяка уважаваща се имперска столица като Рим, Париж, Лондон, Истанбул и Ню Йорк има по един оригинален обелиск. Македонска правителствена делегация беше на официално посещение в Нубия. Водеха се разговори да се отпусне рушвет за довършване до края на 2014 на обелискът поръчан от Александър Велики и той да се тури в центъра на Ню Скопие. Александровият обелиск ще стърчи на 42 метра и ще има тегло 1200 тона. Бая тегло ще има, дръж се земьо македонска! И това можеш да очакваш от братята македонци! :).

Тук на брега на Нил през 2006 в Асуан(Aswan, Assuan) бе завършена огромната коптска катедрала на Архангел Михаил (Archangel Michael’s Coptic Orthodox Cathedral).

Водонапорната кула конкурира по височина божия дом.

За Великден 2013 Асуанска православна катедрала е препълнена. Правилото е мъжете се да се молят вляво, а жените са отделени с преграда вдясно, за да не разсейват нас грешните по време литургията.

Елегантната камбанария е стилизирана като древен обелиск. След като запалихме по свещ, техният патриарх Шенуда (Pope Shenouda III) ни благослови от високо. През 2012 той почина, но изборът на нов патриарх не се забави.

Новият коптски патриарх Теодор II (Tawadros II) бе определен чрез жребий от едно дете със завързани очи. Така струва ми се, че божията воля е по ясна. С божията помощ стигнахме до тук и нека се поздравим с Хритос Воскресе!

Автор:инж. Цветан Димитров, Марков ден, 2014
Снимки:Цветан Димитров

Има и такива пролетни дни. Вместо да съм навън с Даниел си стоим у дома на комфортните 22 градуса, слушаме музика и запарвам ментов чай. Имам някакви надежди, че следобед ще се покаже малко слънце и ще успеем поне преди вечеря да обиколим два-три пъти блока, а ако имаме повече късмет да се разходим с цели две преки по-надалеч. Но небето се покрива с още повече и по-тъмни облаци, изведнъж вятърът се усилва и започва да вали като из ведро. Този израз – „вали като из ведро“ точно сега си стои на мястото и колкото и да мисля, не ми хрумва друго определение за внезапно изсипалия се студен дъжд. Дори когато поутихна ми стана ясно, че следобедна разходка днес няма да има, защото е мокро, кално и студено, а светлината по обед напомня повече за привечер през есента. Утешавам се с поредната чаша чай и си мисля за сладките с чия, които неотдавна приготвих.

И сладките напомнят повече за есенно време. Със сушени плодове и ядки в тях, със землисти вкусове, дъвчащи, стоплящи. Сигурно заради това се присетих за тях. Започнах да ги приготвям докато Даниел наваксваше със съня. Не беше от най-спокойните нощи и за двама ни. И на мен малко ми се спи, но желанието за нещо сладко и много вкусно, вече опитвано и запомнящо се беше по-силно. А и знам, че ще станат бързо. Няма и 30 минути. Извадих последната тава с изпечените сладки и ги прехвърлих върху решетка да изстинат. Въздухът се е стоплил от топлината на фурната и ухае вкусно. Вече наистина много ми се спи. Сгушвам се до Даниел и се унасям заслушана в дишането му и в звука от падащите капки дъжд по перваза. Когато ме събуди, облаците вече откриваха части от синьо небе, слънцето се показваше ниско и скоро щеше да украси пейзажа с розов залез. Грабнах две сладки и излязохме навън.

Сладки с чия, фурми и лешници

Направих тези сладки преди около месец от налични продукти и без базисна рецепта. За такива случаи мога да говоря или най-лошото или най-доброто. Искам да кажа, че тези опити при мен нямат среден вариант – или са пълен провал или правя най-великото лакомство на света. В случая е второто. Имам още един такъв десерт, който направих миналото лято, но за него ще си говорим… ами когато стане лято. Слушай сега за тези. Те наистина са сладки, толкова, че да задоволят моя вкус. Дъвчащи са, което на мен ми е много любимо, стига да не ми се лепи прекалено по зъбите. Хрупкави са, защото освен лешници, в тях има и пълнозърнест флейкс, смлян едро и придаващ, ох как да го кажа, може би тънка, нежна хрупкавост, сравнено с хрупкавото от ядките. Решението да ги потопя в шоколад дойде след като ги опитах. Тогава сметнах, че вкусът на натуралния шоколад ще балансира сладостта им, но така ще включа и още една текстура – нежна и фина, топяща се.

Понеже ги правих два пъти за един месец, вторият път замених някои продукти с други сходни на тях. Например червените боровинки със ситно нарязани сушени кайсии. Лешниците с орехи. Бялото брашно от спелта с пълнозърнесто брашно от спелта. И накрая реших да добавя шоколад в тестото, вместо да ги потапям в него. Отново имах отличен резултат. Затова без притеснение може да заменяш сушените плодове, ядките и вида на брашното според това, с което разполагаш или предпочиташ. Единствено не бих пропуснала или заменила с друго фурмите и флейкса. Използвах пълнозърнест флейкс, но може да се използва царевичен, от елда, киноа или друго каквото намериш в специализираните магазини и щандове в супер маркета. Важно е да е хрупкаво.

Единствено искам да обърна внимание на брашното. Рецептата е изготвена за бяло брашно от спелта. Ако искаш, може да използваш друго брашно – бяло пшенично, пълнозърнесто пшеничено, от спелта, от лимец или дори ръж, но тогава ще бъде добре да се започне със 100-120 грама от него и ако има нужда да се добави още. Ако тестото стане твърде ронливо и не може да се съедини на топка, когато се притисне, може да се омеси с малко вода. Това бих приложила само в краен случай, защото флейксът би се овлажнил прекалено от водата и не би стоял така хрупкав. Затова ако не следваш точно рецептата и решиш да използваш друго брашно, би било добре да го оставиш за най-накрая и да го добавяш по малко към сместа като следиш за консистенцията на тестото.

Ако предпочиташ по-силен вкус на ядки, те могат да се запекат за 10-12 минути във фурната на 180°C и след като изстинат да се използват за рецептата. Така направих с лешниците първият път, но орехите при втория оставих сурови. Освен ванилия, други подправки като канела, джинджифил или смес за коледни сладки също могат да се добавят. Ароматът на портокалова кора или ликьор ще се съчетаят много добре. Експериментирай, остави своя почерк, наслаждавай се на храната и нейните комбинации! Днес е Food Revolution Day. Приготви храната си у дома, ако имаш дете включи и него в това и я сподели с любимите си хора или ако искаш на света!

Сладките са веган, ако това е важно. Ако не е, никой няма да разбере, обещавам.

Посочените дози са за 20-22 броя сладки.

Продукти:

• 1 супена лъжица чия (15 г)
• 50 мл вода
• 150 г кафява захар демерара
• 80 мл олио от гроздови семена
• 1 супена лъжица ванилов екстракт
• 120 г обезкостени фурми, нарязани на парчета
• 40 г сушени червени боровинки
• 100 г пълнозърнест флейкс
• 140 г запечени лешници
• 160 г бяло брашно от спелта
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 150 г натурален шоколад

Фурната се нагрява на 180°C.

Чията се смесва с водата, разбърква се хубаво и се оставя за няколко минути докато набъбне.

В кухненски робот се смесват флейкса и лешниците. Разбиват се за кратко, така че да останат по-едри парчета от тях.

В купа се смесват захарта, олиото, ваниловият екстракт и набъбналата чия. Добавят се фурмите и боровинките.

Отделно се смесват смлените флейкс и лешници с брашното и бакпулвера. Добавят се към сместа със сушените плодове и се омесва меко тесто.

От тестото с намокрени във вода ръце се правят топчета с големина на топка за пинг понг. Сплескват се леко и се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга.

Слагат се в предварително нагрятата фурна и се пекат 15 минути. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Шоколадът се разтопява на водна баня. Едната половина на сладките се потапя в него, като излишният шоколад се изтръсква. Сладките се поставят върху хартия за печене и се оставят докато шоколадът стегне. Съхраняват се в кутия на стайна температура за около една седмица.

Сладки с чия, фурми и лешницие публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Днешният пътепис ще ни предложи две идеи, които сигурен съм, рядко биха ви дошли на ум: да се качите на влак (първо) и, вместо на пролетно Бяло море, да идете на пролетно Черно море Това днес за нас ще направи Селин – да видим резулатата

Приятно четене:

Варвара

Пролетно море с влак

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.

Винаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече

нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ

Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак. 

 
Та като споменах нови влакове…

новите спални вагони са фантастични!

Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.
 
И така –

Бургас. 

Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате,

гардеробната отваря чак в 9:00

(влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас.  А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.

За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от

Варвара –

няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!
 

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.
 
 
Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.
 
За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.
 
 
Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.
 
 
Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.
 
Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко. 
   
В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро! 
 

Край

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Черно море

Още пътеписи от близки места:

1. Халкидики – пролетно море в Гърция
2. Варна на 08 февруари 2012 г. или защо му казват Черно море…
3. Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море
4. Как си докарах мотора до София с влак
5. Англия – едно зелено пролетно изживяване
6. С влак до Португалия (2): От Ница по Лазурния бряг
7. Опознай Черно море, за да обикнеш Кара Дере
8. Бургас – една добра светлина
9. Море на Халкидики (Ханиоти, Касандра)
10. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
11. Англия – едно зелено пролетно изживяване (2)
12. Из Стария свят с влак (Европа)

   Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 06.05.2014 г.) с Манол Пейков: отново думи за Етгар Керет, за книгата на Миленко Йергович “Мама Леоне”, за “Куклената къща”на Туве Янсон, за “Между рая и ада” на Йон Кламан Стефансон и още нови и предстоящи заглавия в каталога на “Жанет 45″ -




“Мама Леоне” е в книжарниците, днес “Куклената къща” тръгва към тях…

(запис чрез ArsMedia, излъчен и в предаването за литература на БНР - Радио Благоевград “Страници”)

Още една седмица се изтърколи, този път при нашите приятели на Черни Връх 25А имаше Големи Събития, а именно – първото „кръщене“ на бездомничета, участващи в осиновителския уикенд! Време е също така да отчетем храната, която дарихте на кучетата от приюта, пазарувайки в PETS&U:

1 тон храна за гладниците на Фермата

1000 килограма храна получиха чрез вас кучетата на приюта от PETS&U! Както знаете, магазинът дарява 5% от всяка продадена опаковка кучешка или котешка храна за изхранването на животните в беда.

От Брус и още 199 юнаци, които вече похапват обилно с ваша помощ – големи благодарности и искрена признателност!!!

Те се прибраха у дома с нови имена

Музикантите от D2 станаха първите кръстници на кутренца от Осиновителските ни уикенди в PETS&U! Две от мъничетата те кръстиха на легендарни китаристи – Ричи Блекмор и Слаш, който е гост-изпълнител в новия албум на групата. Любимката на Митко Кърнев получи името Ружа. Четвъртото пале пък от днес се казва Дидко в чест на фронтмена на групата, защото както се шегуваха рокаджиите “e най-красивия и най-безрасъдния в глутницата”.

Две от късметлийчетата се прибраха у дома с новите си семейства!

Боряна Капкин осинови прекрасната малка Ружка:

Нора Славкова е новата „мама“ на щурия Дидко:

Желаем им много щастие всеки ден от дългия им, пълен с радости живот заедно!

Те ще ви очакват този  уикенд

Тази събота и неделя в PETS&U ви очакват прекрасните сестрички Нора и Мира! Двете момиченца са почти на 3 месеца, имат си ваксини и примерно поведение, както и половин порода – немска овчарка.

Запознайте се с Нора:

А пък това е Мира:

Нора и Мира са забележително умни и красиви – снимките им тук не са от най-хубавите, но девойчиците са наистина за чудо и приказ! Стискайте им палци този уикенд да намерят своите нови, любящи семейства.

Pets&U

Магазинът се намира на бул.Черни Връх 25А, отстрани на хотел Хемус. Работното време е всеки ден от 10 до 20 часа.

Всеки от хората в магазина обича и има свои животни, а хората, които продават са и ветеринарни лекари. Посетителите са добре дошли с любимците си!

Аднете ги във FACEBOOK

Създаването на практика по отношение на правилата за предизборна кампания е интересно за ефективността на всеки закон. През 2005 е свален клип на ПП Атаказаради нарушени права на БНТ. През 2007 е спрян клип на ПП Атака (Да спрем фесовете) ” по чл.64 ал.4 ЗИДЕП за нарушаване на добрите нрави, честта и доброто име на кандидати”.  Решението на ЦИК тогава:

предизборен клип на ПП Атака, с който грубо се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на чл. 64, ал. 4 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ) и на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията.

И през 2014 ПП Атакаотново  е с принос към създаване на практика по глава 12 от новия ИК:

• Решение № 350-ЕП / 13.05.2014  ПП Атака е санкционирана за нарушение на ИК за клип,   изглеждащ като коктейл от   *нарушени авторски права (клип без съгласието на автора), *нарушени  права върху лични данни и лична неприкосновеност (според практиката на Комисията за защита на лични данни използване на чужда снимка/видео е нарушение), *дискриминация  и още – вж clubz.bg и dnevnik.bg. На адрес ataka.tv – сайтa на телевизията на ПП Атака  клипът е свален -   забраната е и за разпространение  онлайн.

•   Решение № 381-ЕП / 15.05.2014  Клип на ПП Атакас участие на дете. Председателката на ЦИК е защитавала мнение  да се препрати преписката към Агенцията за защита на децата. ЦИК приема, че има нарушение на ИК (добри нрави).
• Решение № 312-ЕП / 08.05.2014; Решение на ВАС ; Решение № 385-ЕП / 15.05.2014   Благодарение на бързата гражданска реакциясе създава  практика относно билбордовете и външната реклама на телевизията на Атакаи означението Алфа- Атакачрез три последователни решения на ЦИК – ВАС  – и отново на ЦИК:

Върховният административен съд приема, че дори в рекламните материали да не е налице призив за подкрепа и неподкрепа на ПП „Атака”, в случая става въпрос за забрана за недопускане в търговска реклама да се правят внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет. В тази връзка и с оглед съдържанието на представените в преписката писмени доказателства и други материали – диск и книжка, Централната избирателна комисия приема, че изображението на стилизирания образ на профила на Волен Сидеров върху рекламните пана, чрез които се рекламира телевизия „Алфа”, както и съдържащия се върху рекламата надпис АТАКА, представляват внушение по смисъла на чл. 191 от ИК в полза на ПП „Атака”.  Постановява премахване на рекламите (билбордове, стени на сгради и др.) на телевизия „Алфа”, съдържащи стилизирания образ на Волен Сидеров, надпис АТАКА и номер 20, независимо дали съдържат и надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Междувременно – извън кампанията– но във времето на кампанията Сидеров печели дело за клевета (на първа инстанция) в Бургас  срещу журналист в Скати дело в Окръжния съд срещу Валери Симеоновза „лумпени, малоумници, прости и тъпи хора”, но малко преди това губи от Яне Янев  в СГС (решениетоне е влязло в сила) за „лумпен”, „измекяр” и „презерватив…на Б.…”

Други решения на ЦИК за кампанията досега:

•  Решение № 364-ЕП / 13.05.2014 – Всяка неделя, ЦИК приема за неустановенодали в предаването се използва платена или безплатна форма. Остава неустановено защо ЦИК не установи.

 За Централната избирателна комисия остава открит въпроса платена или безплатна форма е използвана при излъчването на този агитационен клип, както и дали водещият на предаването „Всяка неделя” е решил по собствена преценка да го излъчи в предаването си след края на разговора с двете кандидатки.

• Решение № 351-ЕП / 13.05.2014 -ПП Атакасрещу Бареков за твърдения като „Сидеров извърши най-голямото предателство, превърна се в мекере, защото продаде партията си и българските патриоти на Лютви Местан и ДПС”.

• Решение № 361-ЕП / 13.05.2014 -  предизборен клип в рекламен блок (търговска реклама).

А има и факти, за които още няма решения.

• Разлепени са плакати на забранени места в нарушение на ИК, включително върху ел.табла.
• Асен Генов обръща внимание върху известно сходство…

Илиза, че е обичай да се подаряват бижута на абитуриентите. Не съм много сигурна защо, особено днес, когато среброто и златото не са използвани като пари за черни дни, но фактите са си факти. Дойде ли абиртуиентския период, всички се юрват да купуват щуротии на абитуриентите… в 90% от случаите, без да се допитват до тях, водейки до забавните, но леко нелепи ситуации да се сдобиват с по 5, 6 копия от горе долу една и съща вещ. Повечето момичета могат в последствие да си отворят сергия и да продават гривните (защо все гривни?), не малко момчета също.

По-добре питайте „зрелостника“ какво иска, дайте му пари на ръка или му измислете нещо интересно, иначе сте клише и даже негативно, защото демонстрира липса на достатъчно интерес, че да се поинтересувате овреме. Е, изключения винаги има… но тенденцията си е налице.

из мрежата се носят слухове за тарифите. за Лом дочух 50, за Ямбол – 30, за София – 20. гледам едни лекуват баби, други пекат кебапчета, трети (отново и отново) щедро обещават неща, които никога, никога, никога няма да могат да изпълнят.

толкова ли струваме? защото с тези пари не купуват само гласа ни. така купуват душите ни. така купуват бъдещето ни.

наистина ли толкова струваме? или ще се окопитим и ще знаем цената си. ще знаем, че тези 20-30-50 лева не само, че няма да ни спасят, а ще ни закопаят още повече. наистина ли толкова струва свободата ни?

можем, хора и знаем. можем да избираме и знаем, че трябва да го направим.
време е.

#HappyVoting #EP2014 #TellEurope #гласувайпрезмай #избори

да готвим заедно.да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

“изяждай всичко до край”. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим.често чувам “ами той не яде черен хляб” или “готвено не обича”. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 15.05.2014 г.) с Лиляна Табакова.за книгата „Философията и две врабчета/La filosofia y dos gorriones”на Хуан Антонио Берниер (“Жанет 45″, 2014 г.):



(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)

  Хуан Антонио Берниерв “Кръстопът”.
  Хуан Антонио Берниер в DICTUM.

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 15.05.2014 г.) с Людмила Миндова за книгата “Неправилности”на Иван Херцег (Издателство за поезия “Да”, 2014 г.):






  Людмила Миндовав „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)