• Червен Кольо обяви, в опит да защити подцененото представяне на БСП на изборите, че в социологическата индустрия в България имало и манипулации :)
• Силен катарзис изживя другарят Местан! Обяви че правителството няма да изкара мандата си.
• Другарят Станишев изживя множествен катарзис! След година приказване за това как правителството е легитимно, той заяви публично, че правителството няма легитимност в петък! След като обясняваше от много време как БСП е спечелила изборите миналата година, този петък той обяви, че всъщност ги е загубила и сега е загубила и изборите за европарламент (въпреки че преди това предпочиташе да набляга, на това, че и другите били загубили). След година опорни точки за това, колко е важно за стабилноста на държавата правителството да е на власт, той обяви в петък, че е важно за стабилноста на държавата да има избори!!!! Дори предложи да са Септември (макар албанският му реотан да е бавен, защото трябваше да са миналият септември, а не този)! Нещо повече, другарят Станишев бламира неистовите усилия на другарят Миков да интерпретира некоректно закондателството за референдумите (точно на обратно, на това, как той призоваваше законодателството да бъде интерпретирано по време на референдума за Белене), само и само парламента да отхвърли референдума на проф. Близнашки, като изказа един катарзис, как разбираш ли хората, че и партията майка, били подкрепяли идеята и обсъждането на задължителното гласуване (макар партията майка да се бореше като опълченци на шипка срещу него само преди няколко месеца, а преди това да го е отхвърляла над три пъти в други дискусий)!
• Разтърсващ катарзис изживя и вестник Дума! Направо невероятен! В електронната му форма бе напечатана статия, задаваща същите въпроси, които протестна мрежа и "протестърите"задават от година, и заради, които има непрестанни протести от тогава, при това протестите са споменати и то в положителна светлина, този път!
• Потресаващ катарзис изживя и другарят Таско Ерменков! Вносителят на законодателни промени, откъсващи Българска територия от европейското (и Българско) право, за да може на тях да се построи терминал за газ, за който технически да действа руското право, реално предизвикал най-скорошната криза с евро комисията обяви че всъщност той и партията напълно подкрепят спазване на европейското законодателство на цялата територия на държавата!
• Масивен катарзис изживя и другарят Йордан Цонев - ментата, първа дружка на разследваният Бисеров. Другарят, който само преди месец обясняваше че в текстовете на Ерменков нямало никакъв проблем, днес след катарзиса заяви, че ДПС нямало да ги гласува на второ четене, ако европейската комисия е против!
• Сътресаващ многопластов катарзис, след много дълбок анализ, очевидно изживява и другарят Орешарски! Днес той обяви публично, с което предизвика потрес в руските медии, че наредил (е това не значи, че ще го слушат, и другарят Путин нареждаше на армията 4 пъти да се изтегли от Украинската граница, ама пуста му армия, не го слуша) да бъдат спрени всякакви действия и строежи по Южен Поток, докато не се изчистят забележките и проблемите посочени от Европейската Комисия! Е, разбира се, какво е имал в предвид другарят Орешарски ще ни каже само след няколко дни другарят Лавров, спешно пристигащ на неочаквано посещение, но дори и само за днес да е, катарзис да е!
• Катарзис има дори за другарката Манолова, която вече не твърди, че нейният е най-хубавият избирателен кодекс и на директен въпрос как се докараха до там, че да нямат полезен ход отговори "с постоянство!"

Както всичко напоследък при нас и това пътешествие стана внезапно, без да сме го планирали . Съпругът ми видя промоционална оферта и решението беше бързо и единодушно. Тръгваме. Офертата включваше самолет до Малмьо (ранните полети на Wizz air), хотел с 3 нощувки със закуска и екскурзовод , който пътува с групата.

Както винаги имаше предварително проучване какво да се види в града и около него. Набелязахме обекти, записахме работно време, входни такси и пр. Понеже си харесахме и други градчета направихме логистика за стигането до тях. Всичко това си го разпечатахме, стегнахме малко багаж и тръгнахме с надежда за хубаво време.


Петък в 4,20 бяхме на летището и се запознахме с нашия екскурзовод и останалите членове на групата. Общо 9 човека. След всички процедури се настанихме в самолета и точно преди излитане се насладихме на изгрева.

След 2,20 часа полет безпроблемно кацнахме в Малмьо. Имахме осигурен транспорт до хотела и веднага потеглихме към Дания.

Това е мостът, свързващ Швеция и Дания. Много е красив, времето беше ясно и можахме да го видим (казаха ни, че при лошо време мостът просто не се вижда). От другата страна пък са редиците с ветрогенераторите монтирани направо във водата. Явно инженерите и строителите са си свършили добре работата. Снимахме ги от движение. Вятър точно тук има в изобилие, защо да не се впрегне в производството на чиста енергия.

Пристигнахме в хотела и оставихме багажа, защото настаняването е след 15ч.

Групата в пълен състав пое към първата забележителност в околността – Малката русалка. Трудно е да я снимаш без да вкараш в кадър косите, ръцете и т.н. на десетките хора, които се блъскат за снимки с нея.

От тук все покрай канала поехме към двореца „Amalienborg“, за да присъстваме на смяната на караула, което става в 12 ч. Спряхме за снимки при Англиканската църква „St.Alban“и фонтана „Gefion“.

Много различни са гълъбите в Дания. Доста по-едри от техните български събратя и с друга окраска. Или поне ние така си ги кръстихме. Може просто да са птици от същото семейство. Но ходят бавно и спокойно, не се страхуват от хората.

Между другото да вметна, че температурата постепенно си се покачваше и въпреки, че имаше полъх от водата, в един момент усетихме направо жега. Пладне, седяхме и чакахме да стане време за смяната на караула. Добре, че наблизо имаше от къде да се купи вода. Покрай забележителностите малка вода излиза към 6 лв. В магазин същата сума е за 1,5 л. Там стандарта на живот си е друг и цените са доста фрапиращи за нас. Само за сравнение – литър бензин е около 4.20 лева.

Постепенно тълпата се оформи на правоъгълник, всеки си търсеше удобно място за снимки. А слънцето направо изгаряше.

Стана ни жал за самите гвардейци, които стоически стояха на пост с огромните шапки на главите.

Като малки оловни войничета, излезли от приказката се престрояваха и обикаляха площада.


Решихме да се отделим от групата и да забързаме темпото. Преценихме ,че е разумно да не се отдалечаваме и да разгледаме близкия район, за да можем после да се върнем в хотела и да се настаним в стаята.

Минахме през „Marble church“ и руската църква „Александър Невски“до нея.

От там поехме към укреплението „Kastellet“. През средновековието е било казарма. Сега е много добре поддържано място, любимо за туристите със своите цветни сгради, мелница и зеленината около рова. Тук плуват семейства лебеди и гъски. Както видяхме през другите дни там хората вечер се разхождат или тичат, или просто седят на някоя пейка и съзерцават залеза. Спокойно и красиво място.

След като го обиколихме и разгледахме се насочихме към пристанището в издирване на втора статуя на русалка, не толкова скромна като първата. След няколко минути я видяхме. Тя не беше заобиколена от почитатели.

Понеже беше станало почти 16ч. се насочихме към хотела. Там вече имаха готовност да ни настанят и извършихме нужните формалности. Метнахме багажа и пак поехме навън. Този път се насочихме към друг дворец-„Rosenborg castle“. Бяхме чели за хубавите му градини. По пътя случайно минахме покрай „Saint Paul’s church“. Веднага беше снимана.

Градините на двореца ни посрещнаха с аромат на цветя, окосена трева и глъчка от многото разположили се на тревата хора. Босички деца тичаха по нея, други се бяха излегнали и се печаха. Петък следобед-хората разпускаха в този парк.

Зад този дворец са Ботаническите градини. Прескочихме да ги видим. Самите помещения бяха затворени. Всички обекти са с работно време от 11 до 15ч. Но пак поразгледахме градините, докато не ни помолиха да напуснем и от там. Работното им време беше свършило, а вечер се заключват.

Времето беше много тежко, но решихме да слезем към най-сниманото място в Копенхаген – пристанището „Nyhavn“. Там вече народът беше задръстил заведенията. Чуваше се смях и преплитащи се гласове на различни езици. Бирата се лееше. Цели компании седяха направо на земята или по тротоарите. По табелите с менюто пишеше „Take and away” и хората масово го практикуваха. Цената на закупения алкохол е много по-ниска, ако не го пиеш на маса в заведението, а на улицата. И просто нямаше къде да се стъпи. А отделно кръжаха хора с торбички, които пък събираха празните кенчета. Всеки въртеше своя бизнес.

Позамислиме се дали да не се качим на корабче и с това да се сложи един чудесен завършек на този дълъг и изпълнен с хиляди впечатления ден. Отидохме на касата и си взехме билети за едночасова разходка по каналите. Времето се беше позаоблачило, но аз се радвах, защото вече бях определено слънчасала и усещах пулсирането на главата и изгорялото си лице. Никога не съм предполагала, че това може да се случи по тези ширини през пролетта. Потеглихме в 19,30 с добро настроение и желание за разхлада.

Към края на обиколката изведнъж се изсипа такъв неочакван дъжд, който след минути премина в град. Веднага се извади един кашон с дъждобрани, които ни раздадоха и така си довършихме тура. Времето се поразхлади. Слязохме от корабчето и бавно - бавно потеглихме към хотела. Към 21,30 имахме сила само за бърз душ и окупирахме компа, за да видим какви снимки са се получили. Оказаха се почти 2000. После умората надделя и така свърши нашият първи ден в Дания.

Равносметка - много колометри по въздух, суша и вода.
Следва…

Автор: Елза Градева
Снимки:Елза Градева

Във фитнес залата не е рядко срещана гледката на двама души, които си помагат в тренировките, но очевидно връзката им не е треньор-клиент.

Единият пази другия на лежанката, за да не го затисне лостът в изпълнение на последните повторения до отказ. Другият, от своя страна, подпомага в негативните набирания. Макар и двамата да следват различни програми според индивидуалните нужди и цели, то те винаги си помагат. Това са тренировъчните партньори.

Необходимо ли е да имаме такъв, за да успеем? И какво е нужно, за да бъдеш добър тренировъчен партньор? Може ли да си вкараме автогол, ако не срещнем подходящата личност?

Ще ви покажа моята гледна точка.

Задължително ли е да имаме тренировъчен партньор?

Разбира се, че не. Хората са толкова различни, че е нормално да имат разнородни възгледи и предпочитания.

• Едни обичат да тренират абсолютно сами и необезпокоявани, и постигат чудесни успехи.
• Втори имат нужда от постоянно следене и мотивиране, и си взимат персонален треньор.
• Трети се чувстват добре, когато имат добър приятел в лицето на тренировъчния си партньор.

Аз се причислявам към последната група - избрала съм конкретни методи за постигане на целите си, които изискват помощ (форсирани повторения, дроп серии, негативни повторения и т.н.). Чувствам се добре, когато тренирам с приятел и взаимно си помагаме. 

Ако смятате, че и вие спадате към същата група хора, или пък искате да опитате нещо ново - прочетете долните редове.

Надявам се да ви помогна в намирането на добър тренировъчен партньор.

Какви качества са нужни на добрия тренировъчен партньор?

Ще изброя няколко, които са на база лични наблюдения и смятам, че играят ключова роля. Не са подредени по степен на важност. Хубаво е човекът да притежава съвкупност от тях.

Общи цели

Прекрасно е, ако намерите партньор с близки до вашите цели, защото това е възможност да се мотивирате взаимно, да използвате сходни тренировъчни принципи и да се радвате при постигането на желаните успехи.

Знания и опит

Не е нужно тренировъчният ви партньор да е завършил курс за инструктори. Единствено наличието на сертификат в никакъв случай не определя някой като добър специалист. По-важното са знания, които непрекъснато да бъдат допълвани, и основното - тези знания да бъдат приложени в практиката.

Знам, че в днешно време е трудно да се каже кое е най-вярното, защото такова определение не съществува. Има различни подходи и системи.

Тренировъчният партньор трябва да знае как да пази оптимално, както и каква трябва да бъде правилната техника на изпълнение на дадено движение (макар и тук да има различни вариации, но това е друга тема на разговор).

Съобразителност

Дори и да има свои предпочитания, добрият тренировъчен партньор би трябвало да се съобрази с вашите.

Как точно искате да ви помага - да бъдат ли ръцете му близо до лоста през цялото време, или да се включи само в трудната част?

Да ви надъхва ли с думи или да запази тишина, докато не приключите серията си?

Например аз не обичам да имам надвесен човек над главата си, докато вдигам от лег. Предпочитам да имам простор пред погледа си.

Към тази точка спада и съобразителността да не говори по телефона си точно когато започвате серията си.

Също така е добре да наблюдава вас, вместо да се разсейва с други трениращи или да се отнася в собствени мисли.

Точност

Това е качество, което много ценя у всички хора, но за жалост в днешно време е малко пренебрегвано.

Да си точен показва, че си отговорен и организиран. Разбира се, случват се моменти, когато обстоятелствата ни пречат (големи задръствания, спешен случай и др.), но тогава е разумно да сигнализираме за закъснението си - с обаждане или съобщение.

Хубаво е точността да присъства в набора от плюсове на тренировъчния партньор. Все пак вие разчитате, че ще бъде в залата в уречения час и щом сте се уговорили, то значи имате нужда от помощта му.

Бързина

Бързите реакции са важни, особено в тежки серии, когато рискът от контузия е висок.

Тренировъчният партньор е там за това - да реагира при нужда и да предотврати нежеланите последствия.

Приятелство и обективност

Слагам тези качества заедно, тъй като смятам, че взаимно се допълват.

Би било хубаво тренировъчният партньор да е ваш приятел - да се радва заедно с вас за успехите ви, но също така да бъде и обективен - когато види, че не изпълнявате нещо правилно.

Нека да има диалог между вас. Дори не е нужно да се виждате извън залата. Но когато сте там, е важно да знаете, че може да разчитате един на друг.

Тренировъчен партньор = автогол

Да. Такова уравнение би могло да има, ако човекът не е подходящ (в чисто тренировъчно отношение). Това дори би могло да навреди.

Идеята е с него да напредвате, да ви мотивира, да ви помага, да се чувствате добре. Ако не знае как да пази или ако нещо в поведението/характера му/й ви дразнят, или пък ако ви подтиска - замислете се дали не трябва да промените положението.

Тренировъчният партньор е допълнително, а не задължително условие за успешно трениране, което зависи индивидуално от особеностите и на двамата, защото  ако партньорът е зле подбран, дори да е много добър приятел, може само да попречи.

Усмивката ми се прокрадва, прочитайки редовете дотук.

Пиша за тренировъчния партньор така, сякаш става дума за търсенето на мечтаната половинка.

Но нещата всъщност не са и чак толкова различни. Дали в залата, дали в живота - хубаво е да се обграждаме с хора, които ни подкрепят, помагат и мотивират.

Мога да изреждам много примери за това как съм прогресирала с партньор, както и за това колко лошо съм се чувствала при провалена серия заради недобро пазене.

Мога да изброявам и много положителни качества, но предпочитам да допълним списъка заедно.

Споделете как обичате да тренирате и ако имате тренировъчен партньор, с какво ви спечели и до каква степен ви помага?

От днес започваме една поредрица за иранския град Исфахан. Започваме с храма на Заратустра и танцуващите минарета, а наш водач ще бъде Цветан. 

Приятно четене:

Исфахан, Иран

част първа

 Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета

От картината на Н.Рьорих древният ирански пророк Zarathustra или Зороастър магически ни зове: ,,Отиди до където можеш да виждаш и когато стигнеш там, ще можеш да виждаш по-далеч.”

Благодарим на Бога, че имахме възможност да видим

най-красивия град в Иран – Исфахан,

столица на провинция Парс или Персия.

Прохладна майска вечер, пред нас в далечината величествено се издига гола скална грамада подобна на пловдивското тепе. Там на върха се намира свещеният

храм на огъня Atashgah,

 незагаснал до завладяването на Исфахан през 642г. от арабите. Днес около 1% от населението на Иран все още изповядва древната религия на огнепоклонниците (парсите), проповядвана от Зороастър.

Съвремeнна иранска икона на Зороастър

Съгласно легендата, Зороастър (زرتشت‎ на фарси) е бил единственото бебе на света, което при раждането си не е заплакало, а се е засмяло. Такова е и неговото учение –жизнерадостно и пълно с любов към околния свят. Мъдрецът страстно призовавал към доброта и справедливост. Неговите последователи трябва да се ръководят от принципа: благи мисли – благи слова – благи дела. Любопитно за нас е, че той се е родил в Балх, в древна Балхара (България?!), днешен Афганистан.

За улеснение на нашите благи намерения в западната част на Исфахан се намират два интересни обекта, до които най-евтино се стига с градския автобус. И двата са на един и същи път и следователно най-добре е да започнем от този, който се намира най-далече – на 9км от центъра –

Храмът на Зороастър (Атешкаде йе Есфахан)

Автобус с мъжки и женско отделение

Автобусът изглежда разделен на две части: отпред са мъжете, а отзад са жените. Домакинът ни вади електронен билет и маркира на автомата билети за трима ни. Сядаме отпред, жената до прозореца и аз плътно до нея. Зер да не скандализираме морала в Иран!

Спирката пред хълма. Входът за храма е безплатен. Все пак имам доверие на домакина и ги оставям заедно с жена ми долу на сянка до езерцето. Хълмът се издига на 210м над околната равнина.Тръгвам нагоре придружен от опитен планинар от Швейцария.

На каменната плоча пише, че храмът е от III – VII век

Сред тези руини жреците са съхранявали свещения огън. Изкачването ни до там не е лесно, тъй като се налага да се катерим по чукарите, понеже няма пътеки.

На върха се издига цилиндрична кула, която някога е била 20метра висока. Тя е наричана от местните Burj – i Kurban или ,,Кула на Курбана (Жертвоприношението)”.

Заради обиколните прозоречни отвори се предполага, че това е била военна сигнална кула. В нея се е палил огън, сигнализиращ като фар за приближаването на врага.

Може да предположим, че след завладяването на тракийските земи по Черноморското ни крайбрежие от персийците, водени от сатрапа Мегабаз на Дарий I, те са издигнали храм на свещения огън на Мадарското плато и са издялали прочутия Конник. Вероятно по-късно той е бил доработен по времето на хан Тервел, а езическият храм е разрушен от християните.

След като накрая стигнах до върха и си поех въздух, можах да се насладя на прекрасната панорама. В краката ми долу се разпростира Есфахан, реката Заяндех проблясва и се вие като змия, а зъберите на планината Загрос заграждат хоризонта.

Арабите, водени от халифа Омар в свещен джихад превземат Персия през 651г., като налагат със сила исляма.Тогава в града е имало много храмове на огъня. Арабите са ги разрушили всичките освен този на хълма. Защо той единствен е оцелял? Може би заради стръмното и трудно изкачване на храмовия хълм под палещото слънце. Предполагам, че арабите също са били така изтощени, че не са им останали сили да съборят напълно храма

Наздраве от стария ,,огнепоклонник”! Спомням си, че като пионер стоях горд на стража до вечния огън

 Вечният огън продължава да гори в снега пред Мавзолея на падналите руски воини за освобождението на Плевен.

Горещо пладне е. И без свещения огън камъните вече са нагрети и излъчват топлина. Затова тръгваме бавно и внимателно надолу.

Опитваме се да се слизаме срещу стрелките на маркировката. Последна глътка вода и…

Зачервен като рак и вир вода, слава Богу вече съм долу.

В маранята недалече от храма стърчат древни кръгли кули. Това са специални гълъбарници.

Вътре във всяка отделна килийка са настанени двойка гълъби. Външният корниз е така извит, че да не могат да изпълзят змиите. В гигантския кошер гукат до 14 000гълъби, които имат само едно задължение срещу безплатното жито – да произвеждат еко тор за околните бостани, където се отглеждат ароматните и захарни пъпеши и дини.

Синагога

А това е действаща

еврейска синагога

Исфахан е основан от евреи, избягали след превземането на Йерусалим от римляните през 70г след Христа.

През 1051г. арабите са прогонени от селджукските тюрки. Повечето от тях са от мистичната секта суфи, която почита своите светии като строи текета или мавзолеи като на горната архивна снимка.

Връщайки се от храма на огъня към града след 2км спираме пред зеления жив плет от храсти, ограждащ градинката с

мавзолея на Абу Абдула

Под арката е гробницата на дервиша Абу Абдула.

Под шарената сянка са задрямали ирански туристи в колата си в очакване на шоуто.

 Това са

,,Танцуващите минарета” (Minar Jomban – Shaking minarets)

Входът също е безплатен, а опашката е за дервишки сладолед.

В очакване на представлението младата и красива публика се разхлажда с млечен сладолед.

Па де дьо минаретa

На всеки половин час един як дервиш се качва в дясното минаре и започва да го разклаща силно увиснал като гимнастик (или орангутан за хейтърите на гредите отвътре. Лявото минаре също започва да се клати в синхрон с дясното. За да може всички да видят танца на минаретата вътре в тях има камбанки, които започват да бият по време на танца. Децата се радват, когато зазвънят камбанките като че ли идва Дядо Коледа с шейната! Jingle Bells!!! Така от ХIV век тези кирпичени минарета се клатят всеки ден без да паднат.

Обяд е! От близката фурна се носи сладката миризма на прясно изпечен хляб.

Замесените питки се полагат върху специални релефни скари.

Внимание, вратата на пещта се отваря!

След малко най-вкусната и най-голяма пърленка е за нас.

Слава Богу!

Цветан Димитров, Освобождението на България, 2014

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Иран – на картата:

Иран

Още пътеписи от близки места:

1. През Иран с Опел (7): Исфахан
2. През Иран с Опел (8): Мейбод, пустините, Чак-Чак и Харанак
3. През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада
4. Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд
5. Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз
6. Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез
7. През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз
8. През Иран с Опел (13): Чока Занбил и Суса
9. Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади
10. През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз
11. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
12. През Иран с Опел (5): Техеран

Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Ценка Бакърджиеваразказва:

Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.

Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.

Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.

Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.

ЧоБи:Довършете изречението: Пиша, следователно…

Ценка:… се докосвам до други светове, които съществуват някъде там и чакат да надникна в тях.

ЧоБи:Какво ви вдъхновява?

Ценка:Вдъхновяват ме изгревите и залезите, облаците и дъждът, морето, моята селска къща и на практика всичко, което кара умът ми да замълчи, да се откъсне от делника, а после да потъне в оптимистична фантазия.

ЧоБи:А койви вдъхновява – от другите автори и книги?

Ценка:Любовта ми към фантастиката се случи единствено и само заради „Понеделник започва в събота“ на Братя Стругацки и последвалото лудо четене на техни книги. После ме плени Айзък Азимов и така… много автори, изключителни светове, та до днес. Въпреки чувствата, които никога не са ме напускали, аз не черпя вдъхновение от любимите книги. Наслаждавам се на стила и въображението на техните автори, а истинското вдъхновение е в ежедневието и абсурдите около мен, от които фантастично искам да се спася, като ги пречупя по мой начин.

~

Владимир Полеганове писател на фантастични разкази и преводач. Поддържа блога Stars in My Pocket.

ЧоБи:Довършете изречението: Пиша, следователно…

Владимир:… нещо чака да се види в огледалото на листа.

ЧоБи:Какво ви вдъхновява?

Владимир:Понякога е образ, текст или запомнен фрагмент от сън. Понякога не знам какво точно.

ЧоБи:А койви вдъхновява – от другите автори и книги?

Владимир:Всеки автор, който работи на ръба или границата, който се потапя в дълбокото и тръгва към тъмното. Писатели, които  обръщат както баналното, така и странното. Писатели, които си „говорят“ с други писатели в произведенията си. Писатели, за които е важно не къде са „високото“ и „ниското“ в литературата, а какви движения могат да се извършват между тях. Имената са много.

Ето някои от отговорите, които ми се налага да давам честичко:

- Какъв размер на квотата ли? За какво и в коя програма?

- Не, не зная каква нова парола сте сложили преди малко на пощата си.

- Между кирилица и латиница се превключва с Alt и Shift. Левите. Задържате натиснат Shift, траквате Alt и пускате Shift. Не, не може с десните. Не, не е дискриминация, просто така е направено. Не, не мога да го преправя. Дори да ми скъсате договора.

- А за какво ви е да отворите форума? За да попитате защо може да са ви спрели Интернета?

- Принципно не се налага да уредим среща – мога да ви кажа цената за Windows и по телефона.

- Кафе с мляко? И две лъжички захар? Не, не поправям клавиатури. Нямам необходимите инструменти. Не, не зная денонощен сервиз, а и да има, надали ще се справят от девет вечерта до седем сутринта. И в чужбина също са редки такива.

- Всъщност още седем години не е малък живот за компютър втора ръка, купен на четири години. Не е задължително да сме го поддържали зле, за да издържи „толкова малко“.

- Принципно мога да дойда и в почивен ден, ама да не стане като миналия път? Дето звъннахте да дойда и запрашихте към Боровец да си починете?

- Не, госпожо, и това също е вирус. Всичко, което получавате по пощата с молба да си го инсталирате веднага, е вирус… Не, не пропускате пари, няма да си ги получите. Откъде знам – ами това ми е работата… Не, не ви лъжа. Не печеля нищо от това.

- Защото на диска ви няма повече място… Да, 500 гигабайта е сериозен диск, просто сте го напълнили целия. Може да се наложи да изтриете нещо, което вече сте гледали… Тогава нещо, което не ви е харесало… Евентуално да си купите външен диск? Или дори няколко?… Така е с „еротиката“ в Нета, днес я има, утре я няма…

- Не, няма как. Компютърът ви няма антена, така че не може да подслушва всички телефони на пет километра наоколо… Не, такива антени не съществуват. Потърсете си парите от тези, които са ви продали софтуера… Да, знам, че ги няма вече. Стар номер… Ооооох… Добре, щом искате, се оплачете в полицията…

- Не, в Интернет няма как да сте истински анонимен. Просто съседът ви не разбира достатъчно, за да го знае… Включително ако може да сваля филми…

-

Всеки си има причини да обича лятото, моите са босите крака, дългите дни и (за жалост все по-рядко) вечерите с коктейл и хубава музика, които прерастват в нощи (а едно време дори в сутрини).

Откакто станах родител, обаче босите крака и дългите дни са нещата, за които копнея. Усещането да можеш спокойно да си движиш пръстите на краката, да усещаш вятъра и слънцето на кожата си – тези малки неща ми дават толкова силно усещане за свобода! Освен това няма нищо по-секси и по-божествено от гол бос крак в сандал на ток – по възможност гарниран с гладка кожа + слънчев загар! Откакто юни започна да се държи подобаващо и има повече слънце настроението ми за сандали се завърна с пълна сила, за това ето моя топ 4:

Анималистична шарка + висок ток

Лятото предразполага за повече дързост, голи крака, гладка кожа, слънчев загар… харесвам змийските обувки и начина, по който лесно се съчетават с всичко – от елегантна вечерна рокля, до джинси + копринен потник + ленено сако.

Платформа кафява кожа + еспадрилена подметка

Това е класическият летен сандал, абсолютно приложим през всички 24 часа на денонощието! Става за работа, за разходка, за вечерни партита (особено около басейни).

Ортопедични сандали– тип немски турист – от това лято отново хипермодерни

Винаги съм имала такива сандали, още откакто Scholl ги произвеждаха и повече ми приятелки наистина ме наричаха „немска туристка“ всеки път, когато ме видеха с тях. Най-удобните сандали! Уви, откакто станаха хиперкатуални и влезнаха в страниците на модните списания поскъпнаха драстично. Предпочитам да ги нося с плажните туники и кафтани и с дълги рокли, ако може до земята.

Равен черен сандал

Класика, също като кафявия на еспадрилена подметка, но може би малко по-минималистично и респективно подходящ за монохромни съчетания. Аз страдам много по черните сандали, които се наложи да изхвърля миналата година в Лондон при комично-трагични обстоятелства: започва да вали, пресичам улица пълна с туристи, жената зад мен (огрооомна американка) се стоварва с цялата си тежест върху крака ми и успява да настъпи сандала ми на петата в момента, в който аз почти си вдигам крака от земята (не знам дали си го представяте, беше сложно и болезнено) в следствие на което сандалът се разпаря и аз оставам да куцукам полу-боса насред дъжда. Всичко приключи с един чифт Dr. Martens за утеха.

Колаж: Polyvore

Ако съвременен човек погледа няколко минути запис от реч на Адолф Хитлер, най-вероятно ще посегне веднага да изключи звука, подразнен от нервно крещящия човечец със смешен перчем и налудничав поглед. Възниква въпросът как този лунатик е успял да въздейства на милиони хора, обожествен и възвеличен до фюрер на германския народ и създател на „хилядолетния райх„. Какви качества е имал, каква харизма е притежавал, за да поведе масите след себе си? За хората от ХХI век Хитлер наистина изглежда умопобъркан. За някои от съвременниците си също, но далеч не за всички. Какво се крие зад неговата способност да увлича хората и да ги убеждава в своята мисия е въпрос, който има много отговори. И харизмата е само един от тях.

 В „Зловещата харизма на Хитлер“британският историк Лорънс Рийстърси отговор именно на този въпрос. Когато започва изследванията си над нацизма, самият автор също е скептичен към харизмата на германския фюрер. Обяснението му е много просто:

Аз не почувствах нищо, защото нито съм човек от онова време, нито пък съм предразположен да се поддам на харизматичното излъчване на Хитлер. Не съм нито гладен, нито се чувствам унизен след загубата на една война; не съм нито безработен, нито уплашен от повсеместното насилие по улиците; не се чувствам предаден от неизпълнените обещание на демократичната система, в която живея; не съм ужасен, че спестяванията ми ще се стопят при евентуален фалит на банките; и не желая някой да ми казва, че целият този хаос е по вина на някой друг.

Разковничето е именно в специфичното натрупване на редица фактори, всеки сам по себе си крайно недостатъчен, за да предизвика подобен ефект – но заедно, в съвкупност, предизвикват онова, което днес познаваме като фанатичната вяра в правотата на фюрера.

Рийс изследва прецизно цялата „кариера“ на Хитлер още от участието му в Първата световна война и онези първи стъпки към създаването на нацистката идеология в годините след позорната загуба. Първоначално австрийският ефрейтор не е нито толкова самоуверен, нито толкова убедителен. Той обаче е достатъчно далновиден, за да използва всички налични фактори в своя полза – ясно посочва виновниците (виновен никога не е народът), предателите, струпва им всички грехове, като същевременно създава впечатление, че знае как да се справи с проблемите. Някои от идеите му са толкова радикални, че предизвикват недоумение, но други просто стъпват върху създадените дотогава настроения. Като антисемитизмът, който в никакъв случай не е изобретение на Хитлер.

Макар думата „харизма“ да е в самото заглавие, книгата не се фокусира единствено върху нея като ключов фактор в успеха на фюрера да завладее съзнанието на масите. Напротив, Рийс изследва и много други фактори, като способността на Хитлер да рискува всичко на една карта, решителността му и презрението над други авторитети; методичното изличаване на конкуренцията в редиците на партията и вярата в съдбовността на неговата мисия.

„Зловещата харизма на Хитлер“няма да ви научи как да станете манипулатори като фюрера, просто защото предпоставките това да се случи са прекалено много и личното обаяние е само една от тях. В същото време обаче ще ви даде доста отговори, които ще ви помогнат да си дадете сметка за това колко податлив на манипулация може да бъде всеки един народ.

Публикувано от Георги

––––––

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

Лорънс Рийс – „Тайните на Втората световна война“

(find ENGLISH translation below)

Прекарвам малкото си свободно време да съзерцавам или да създавам изкуство. Зашеметена съм от огромния брой произведения на изкуството, които са създадени до този момент. Мечтая да създавам изкуство на пълен работен ден, но понякога се чудя – Дали хората наистина се нуждаят от толкова много изкуство в живота си? Дали изобщо се нуждаят от изкуство? Да не би просто да създаваме просто още отпадъци?

А после си мисля … дали трябва да се придържаме само към „естествените“ неща – храненето, дишането, размножаването? И тогава си мисля, че точно „изкуственото“ ни прави човешки същества, създадени по Божи образ и подобие … понеже Бог е на първо място Творец, нали? Това което ни прави хора не са дори любовта и приятелството, понеже дори животните са способни на това, но сега нямам време да изследвам защо за някои хора е толкова трудно да обичат и да бъдат добри.

ENGLISH

I spend the little free time I have contemplating or creating art. I am overwhelmed by the huge number of works of art that have been created so far.  I dream of becoming a full-time artist, but sometimes wonder – Do people need so much art in their lives?  Do they need any art at all? Aren’t we just creating waste?

Then I think … should we stick just to what is „natural“ – eating, breathing, reproducing? And then I think that it is the artificial that makes us human beings, created in God’s image and likeness, as God is a Creator in the first place, isn’t he? It is not even love and friendship as even animals are capable of this, but now I do not have the time to explore why for some people it is so hard to love and to be good.

Първо беше ето тази снимка:

После се случи интернет: