Здравейте, скъпи четящи приятели! (:

Започва нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук първите три: „Коледно дръвче“ от Даниел Тунев, „Лапа във снега“ от Снежана Стоянова, „Последният магьосник на света“ от Кирил Иванов.

Приятно четене!

~~~

Даниел Тунев

22 г.

СУ „Св. Климент Охридски“

Сливен

Коледно дръвче

Зимата бе тежка, но красива
и аз оставях сняг по раменете си.
Гнездата, дето птиците си свиваха,
сега са дали дом на студовете.

А преспите готови са да хрупат
в посрещане на чужди делегати.
Животът, скрит по моите хралупи,
ще стане пак страничен наблюдател.

И ордите на разума пристигат –
потриващи ръцете си в очакване
да сложат край на силната ми фигура,
която вече четвърт век заяква.

Но даже век да имах да се уча
на начини за своето спасение
аз знаех, че и с мене ще се случи,
тъй както и със много преди мене…

Как трепетно приключват в мойте пръсти
не ще усетя вече птичи полети.

С висулки – не,
с гирлянди ще съм лъскав…

Аз бях убит във името на Коледа.

~~~

 Снежана Стоянова

12 г.

ОУ „Христо Ботев“, Добрич

Лапа във снега

Лапа във снега.
Котката играла.
Поздравява утринта
зимата ни бяла.
Шейната бяга май че
по белите бразди.
Следи от малко зайче
след зимните игри.
И въздухът студен е
там, горе, на върха.
Вихрушка тихо стене,
шумяща над леда.
Разказ за студа.
Шумяща над леда
вихрушка тихо стене.
Там, горе, на върха
и въздухът студен е.
След зимните игри –
следи от малко зайче.
По белите бразди
шейната бяга май че.
Зимата ни бяла
поздравява вечерта.
Котката заспала.
Лапа във снега.

~~~

Кирил Иванов

11 г.

ОУ „Аверкий Попстоянов“, гр. Рила

Последният магьосник на света

Последният магьосник, останал жив на земята, се бе укрил сред една гора, в дебрите на някога дивна планина, сега опустошена и измъчена. Единствено това древно колкото него кътче бе останало непокътнато, защитено от магическите му кръгове.
Краят на магьосника идваше. Войниците прииждаха, цели армии от човеци с тежки брони и високотехнологични оръжия напредваха към малкото езерце, където се бе усамотил. Щяха да го разстрелят, подобно на братята му, а след това щяха да захранят Рушителя на реалности с маната му.
Защо хората търсеха само разрушение? Бе обучен на мир с природата, на баланс, на кротост, а те – на агресия, унищожение и безсмислен гняв. Хилядолетията развитие и работа със студени метални гиганти ги бяха направили по-ледени от машините. Постепенно, чрез напредъка си, бяха пробили тайните им врати и ги бяха изловили един по един, за да захранят Рушителя на реалности – най-новата им играчка, която щеше да ги отведе в други вселени, за да продължат да грабят все така ненаситно. Вселени, далеч по-красиви от собствената му, където цареше красота, сила и първична мощ. Съвършенство, което Човешката империя щеше най-безжалостно да потъпче.
Последният магьосник се надигна и погледна лицето си, отразяващо се в малкото езерце на поляната, която му служеше за дом. Старо, покрито с бръчки, придобити от неспокойствие и летящи години. Мършаво тяло, облечено единствено с износено сиво расо и пробити ботуши. Изсъхнали коси и брада, спускащи се буйни и рошави по дрехите му. Ръцете му трепереха, подпрени на жезъла му – дълъг клон, служещ по-скоро за бастун. Тихо се наведе, ставите му изпукаха едва чуто.
Протегна ръка и показалецът му докосна водата, разстилайки малки вълнички по ефирната ѝ и кристално чиста повърхност. Вярно, времето му бе дошло, старостта каза тежката си дума. Искаше да умре като истински жрец, тихо и спокойно, и да бъде погребан като предците си – сред зеленина, в корените на прастаро дърво. А хората, неговите така добри братовчеди в миналото, щяха да го екзекутират. Неговата енергия бе малко в момента, но бе достатъчна за тях. След смъртта му, дори това мъничко място щеше да стане на прах, защото той го поддържаше чрез силите си.
Имаше само една надежда – малък жълъд, засят до самото езерце от собствените му ръце преди няколко дни. Единствения наследник на Всевечния дъб на магьосниците, ако той покълнеше, щеше да даде нов живот на измъчената земя. От плодовете на новия Всевечен дъб щяха да се родят растения и животни, мощни и първични, които щяха да се разпространяват тук, и които хората нямаше да могат да спрат.
Последният магьосник щеше да се жертва. Но нямаше да умре от оръжията на Човешката империя, а просто да заспи вечен сън по своя воля. Магическата му енергия щеше да потече в жълъда, а плътта му щеше да нахрани младата фиданка. Тялото му щеше да е храна, а маната му – защита за новата природа. Постепенно и човеците щяха да се пречистят – те не бяха зли, но в този период от съществуването си бяха загубили верния път. Надяваше да помогнат на природата, така, както бяха правили в миналото.
Магът полегна на земята. Постави жезъла си на гърдите, и го стисна внимателно. Усети как наследникът на Всевечния жълъд се пуква и пуска кълн в почвата. По лицето му се изписа усмивка, а пламъкът в очите му угасна.

Някои мои познати напоследък са фенове – всъщност не, религиозни – всъщност пак не, май точната дума е зомбирани – на тема алтернативна медицина. За тях тя е спасението на човешкия род от злата Голяма Фарма, решила да го унищожи.

Че Голямата Фарма е безскрупулна, алчна и безчовечна съм напълно съгласен. Преди години например успях да проследя една отлично организирана антиваксерска кампания в bg-mamma до представители на Голямата Фарма. Къде е логиката ли? Съвсем простичко е. Ваксината струва стотинки и се слага веднъж в живота, а лекарствата за развилата се болест са стотици левове месечно… И да е само това, с мед да ги намажеш.

Но в същото време Голямата Фарма поне по принцип произвежда неща, които в повечето случаи повече помагат, отколкото вредят. Докато алтернативната медицина (това, което се има предвид най-често под тези думи) обикновено е дело на абсолютно откровени измамници. Създателите ѝ са абсолютно наясно, че трупат парите си на гърба на здравето и живота на милиони, и това изобщо не ги спира.

Защо го заявявам така категорично ли? Защото го знам, по дяволите. Имам нужните познания, за да мога да го преценя – за разлика от почти всички почитатели на тази медицина… За съмняващите се мога да предложа и една полезна статия, на която попаднах чак сега:

http://www.usatoday.com/story/news/nation/2013/06/18/book-raises-alarms-about-alternative-medicine/2429385/

—-

Допълнение: Днес разговарях с един приятел, който категорично ми заяви: „Химията е неприродна – нормално е да е неестествена и вредна за човешкото тяло“. Човекът, както вече сте се досетили, не е биолог или медик и няма представа, че всичко, което се случва в човешкото тяло, е всъщност химия. Нито пък се опита да го повярва, когато му го казах.

Мисълта ми обаче е за привидната правдоподобност на твърдението. Звучи убедително за незнаещия и би могло да накара и други да му повярват. За да намаля тази опасност колкото мога, им предлагам първо да се преборят с няколко други извънредно убедителни твърдения:

- От небето не могат да падат камъни (примерно метеорити), защото на небето няма камъни.

- Създаването на летателен апарат, по-тежък от въздуха, е невъзможно – той би паднал.

- Червено море е червено на цвят, Бяло е бяло, а Черно е черно.

- Мъжете не могат да страдат от истерия – „хистера“ означава матка, а мъжете нямат матка

- От радиацията можете да се опазите, като носите огледало и я отразявате с него

- В устата и червата ни не може да живеят бактерии, защото щяха да ни разболеят и да умрем

- Хитлер не е възможно да е донесъл зло, защото е бил образцов съпруг и баща

Страх ме е, че пиша това напразно – ако глупостта можеше да осъзнае, че е глупава… Но въпреки това се надявам. Спаси ли здравето или живота дори на един човек, ще си е струвало труда хилядократно.

Тези, които ме познавате, днес очаквайте земята да се продъни и адът да замръзне…

Защо, ще попитате? Причината: ще взема за лична употреба един iPhone 5S.

Досега много устройства на тази компания са минавали през мен, но винаги са били предназначени за колегите от фирмата, или за приятели. Личното ми отношение към тази технология е изключително негативно, поради ограниченията, които Apple налага на своите потребители и екосистема от разработчици, както и по “твърде американския” начин, по който са направени нещата там: има един начин да свършиш нещо и той е свещеннияначин и Волята Епълска не подлежи на коментар (т.е., малко “тука е така” парадигмата, която ми е много дразнеща).

Нейсе, покрай плана ми за лично развитие в Майлстоун (много шантав превод на development plan, извинете) реших, че си струва да се опитам да се “помиря” с ай-платформата. Друго, което ме бута в тази посока, е новия език в iOS8, както и заявката на Епъл за навлизане в Home Automation. И последното, ако се окаже че експериментът не е успешен, винаги мога да дам телефона на (поредния) ай-фен, който ще си пожелае 5S за служебен телефон. А и хора, които безкрайно уважавам и на които вярвам ми казват, че не била лоша платформа, та…

Давам си минимумдва месеца, през които (ако трябва) ще се назоря да използвам 5S като основен смартфон за мен. За успешен ще приема експеримента, ако успея да се задържа с този телефон шест или повече месеца (просто защото след първите два би следвало да е само и единствено по мое желание). В такъв случай ще имам достатъчна информация, за да реша за себе си коя от двете платформи си струва за моя следващ служебен телефон. Не знам как ще издържа два месеца без безценната ми SwiftKey Keyboard… отсега тръпна в отвращение как ще пиша с това чудо :(. То ще се види. Междувременно, ако SwiftKey пуснат iOS версията си, това доста би повлияло на успеха на експеримента

За пълен провал на експеримента (и на волята ми) ще приема ситуацията, при която изоставя айфона по-рано от 08-10 август 2014. Или ако видя, че в крайна сметка пак си използвам удобния ми Андроид.

Междувременно ще се опитам и да си водя бележки тук :)… за моя поука.

Засега Samsung Galaxy Note 3 телефона ми ще остане активен, винаги зареден и готов да поеме мизерия, която би се получила, ако iPhone-а ме издъни. Но ще се опитам да го заровя така дълбоко в чантата, че да не се изкушавам лесно да го грабна и да се възползвам от невероятното удобство и гъвкавост на Андроид платформата. Т.е., ако видите да ви звъни непознат номер, може и да съм аз :). Вие си ми звънете на моя номер, той ще е пренасочен винаги към правилното устройство.

Предполагам, ще минат 1-2 дни, докато успея да направя пълна и успешна настройка на системата. Важни неща като фирмена поща, календари (не, няма да използвам iCloud засега), лична поща, контакти… абе много работа! Най-вероятно до тогава ще използвам двата. След това обаче… дупе да ми е яко!

И преди моите мили (без капка ирония тук) приятели от Майкрософт да ме нахейтят защо iPhone а не Windows Phone ще кажа, че аз познавам, харесвам и уважавам Windows Phone като платформа. Търся в случая познание за iOS/iPhone, което се надявам да ми помогне да разбера по-добре екосистемата им, идеите им и доколко (и) тази платформа би ми паснала. Също така може да стигна до там да си направя developer account за Apple и да пробвам да пиша на новия им език (извинете, ама Obj-C ми прилича на С++ код с random 6 и 7ми бит на source code-а). Току-виж, станало чудо

Image credit: Frozen Hell Engagement by JoopaDoops

Kакто казва заглавието Един мъж и една жена: 20 години по-късно(1986), Клод Льолуш прави дръзкия комерсиален ход да вкара Жан Луи Трентинян и Анук Еме в старите им роли, двайсет години след оригинала. Сюжетът е актуално о/съвременен, като преплита повече от един филм.

Ан Готие от скриптър вече е продуцент на филми с дъщеря, нейно дословно копие. Под претекст за кариерен ход, Ан иска съгласието на Жан-Луи, когото не е виждала оттогава, да филмира историята им. Жан Луи от тестов пилот вече е ръководител на такива, един от които е синът му, обещаващ състезател.  Черно-белите ретроспективни кадри не само повтарят, а и доизмислят първообраза. Във филма на Ан Готие с монтирани кадри от предния филм и нови, с актьори които ги играят, двайсет години по младата Анук Еме не допуска Жан-Луи до себе си и остава скърбяща вдовица. Моралните скрупули този път са прехвърлени върху Жан-Луи, чиято стара страст наранява младата му любовница, колежка в авто-мото екипа дотолкова, че последната му спретва наистина перфектно отмъщение с изгубване в пустиня.
Мелодраматичните нотки са балансирани с криминалната история за серийно убийство около избягал психопат и хладнокръвен доктор. Изненадващият леър е обоснован от флуидното авторство на филма и изградената върху авторефлексията конструкция. Това ще рече, че Льолуш често монтира и създава сюжетни нишки според веруюто на Ан Готие за съспенса и изрязаните сцени (валидно е и обратното впрочем).

След всяка изминала винена дегустация – все по-малко ми се получава описанието как е било и какво съм харесала. Водя си супер-старателно записки, попълвам внимателно специалния си Moleskine тефтер с вината, които съм харесала най-много, набелязвам какво искам да купя за вкъщи (с каква храна да комбинирам и дори кого да поканя за компания при консумирането на тези комбинации), но следварителното публично споделяне – изобщо не ми се получава. Дори вече и фотоапарат не нося, защото вече внимавам чантата ми да бъде възможно най-малка.

За това този път изобщо няма и да се пробвам да ви разказвам какво и как е било на Grand Austrian Tasting 2014и ако искате да разберете (както и да попиете наистина много добри вина), заповядайте на 19 юни (четвъртък) на моравата пред Хилтън София, от 12.00 до 20.00 часа. Входа е 10 лв., като спокойно мога да се обзаложа, че това ще бъдат едни от най-смислено похарчените 10 лева това лято!

Твърде вероятно това ще бъде един от най-добрите летни следобеди/вечери. Снимки от предишните издания можете да разгледате тук: GAT 2011GAT 2012и GAT 2013

Дори fashionwise GАТ е прекрасно събитие: повод да извадите летните коктейлни рокли и сламените шапки с големите периферии, големите гердани и малките чанти. Всъщност ако си мъж има шанс да срещнеш и повод да заговориш някои наистина невероятни жени, което едва ли би ти се отдало на друго място. Откъм мъже има какво да се жела, но аз отвивам заради виното – така че не се оплаквам!

Важна забележка: Мария много добре е описала Как да се облечем за винена дегустация, запознайте се моля по-подробно с частта за парфюма – и защо не бива да е силен/натрапчив.

В САЩ комуникационният регулатор FCC (с председател бивш лобист за кабелната индустрия)  предлага специфичен мениджмънт на интернет трафика. Както става ясно, така си е спечелил 43 хиляди коментара на сайта!  В Buzzfeed са подбрали най-смешните и агресивнитекоментари, както и обяснението на  Джон Оливър . Кабелните компании активно подкрепятпредложенията срещунеутралността на интернет.

На този фон: какво става в Европейския съюз с принципа на неутралността на мрежата.

През септември 2013 Европейската комисия внесе предложениеза Регламент на Европейския парламент и Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги.

В докладите на комисиите се дава отрицателна оценка на предложението на ЕК COM(2013)0627 по този въпрос, например:

Равното третиране по принцип на всички пакети с данни, които не трябва да се дискриминират поради съдържание, услуга, приложение, произход или цел, е основна предпоставка. Необходимо е да се предотвратява забавянето, увреждането или блокирането на съдържание, услуги или приложения, а контролът върху съдържанието от страна на операторите на мрежи трябва да се изключва. Неутралност на мрежата „в олекотен вид“ в съответствие с предложението на Комисията, която фактически подронва този основен принцип, би означавало край на неутралността на мрежата и установяване на интернет с две скорости.

Предложенията на Комисията допускат дискриминация на съдържанието и приоритизиране на трафика, което е в противоречие с общото разбиране за неутралност на мрежите. Те дават повод за опасения, че конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги по-скоро ще намалее, което неизбежно ще окаже отрицателно въздействие върху плурализма на медиите и разнообразието на мненията в Европа.

През март 2014  Европейският парламент     гласува нови предложения за текста на Регламента, включително относно принципа на неутралността

Член 2, т.14

14)„услуга за достъп доотворенинтернет“ означава обществено достъпна електронна съобщителна услуга, която предоставя възможност за връзка с интернет и съответно връзка между всички крайни точки, свързани с интернет, независимо от вида на използваната мрежова технология;държавите членки определят разумни минимални изисквания за качеството на услугите за достъп до отворен интернет, които се развиват непрекъснато в съответствие с технологичния напредък;услугата за достъп до отворен интернет дава възможност на крайните ползватели да използват всички интернет базирани приложения съгласно принципа за полагане на максимални усилия;като единствена дерогация е допустимо пропорционално, мотивирано управление на трафика тогава, когато са налице ясно определени предпоставки за неговото прилагане;

Член23

Крайните ползватели са свободни да сключват споразумения относно обема от данни и скоростите с доставчиците на услуги за достъп до интернетпри надлежно отчитане на принципа за неутралност на мрежата. Доставчиците на услуги за достъп до интернет рекламират своя минимален обемискорост на данните,които те гарантирано могатдапредоставят, а не максималната си скорост.

На 5-6 юни се проведе Съвет |  Транспорт,  енергетика и телекомуникации.

Съобщението от Съвета показва, че ще се наложи енергична защита  на неутралността, така както е предложена  от Европейския парламент: Има съгласие, че е необходим правилен  баланс между принципа на неутралността и  разумното управление на трафика, но няма съгласие по какъв начин да се постигне този баланс. Основополагащите принципи на  неутралността на мрежата все още предстои да се договарят, според съобщението от Съвета.
 

В предложението за Регламент се засягат много и важни въпроси, неутралността на мрежата е само един от тях.

Обобщение от сайта на ЕП и перспективите.

Ето впрочем българската позиция.  Ето и представянето на българската позиция на Съвета на ЕС: 1:01:50– 1:03:20  (видео)

Франция има идеи за приоритизиране,  Нели Крус на Съвета по отношение на тези идеи   1:19:18 и сл. (видео)– в защита на неутралността.

Малко Блу покрай дъждовете. Аря в тъжно настроение поради времето навън.

Sony SLT A58, ISO 1600, F/5.6, 1/200, 210 mm

Много хубаво е писал човекът…

Dads. Do your faces light up when you first see your child in the morning or when you come home from work? Do you not understand that a child’s entire sense of value can revolve around what they see in your face when you first see them?

~ http://www.danoah.com/2010/09/you-just-broke-your-child.html/

(…и малко дългичко, но си струва четенето)

Стана известно заключението на Генералния адвокат N. JÄÄSKINEN по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) са свързани с общодостъпна библиотека и се отнасят до тълкуването на понятието „произведение, което „подлежи на условия за покупка или лицензия“, до цифровизирането на произведения, притежавани от библиотеките, и до въпроса дали ползвателите могат не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Спорът

TU Darmstadt стопанисва общодостъпна библиотека. В помещенията на библиотеката са създадени електронни читателски места, чрез които той предоставя на разположение произведения от библиотечния фонд, включително една книга, издадена от Eugen Ulmer KG.

ТU Darmstadt цифровизира тази книга с цел да я предостави на разположение чрез електронните читателски места, като ползвателите могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да го съхранят върху USB устройство и да го изнесат от библиотеката.

Може ли библиотеката да цифровизира произведенията и да ги предоставя чрез терминалите си? Може ли читателите да принтират? А да изнасят произведенията в цифров вид?

Заключението – според ГА:

Директива 2001/29  допуска държавите  да предоставят на учрежденията правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на публично разположение чрез специализирани терминали.

Използванетона закриляни произведения — например литературни, музикални или кинематографични произведения — чрез специализирани терминали  – като акт на възприемане посредством непосредствено четене, слушане или гледане, трябва  да се осъществи в помещенията на библиотеката.

При съхраняване на произведението върху USB устройства  става въпрос  за създаването от ползвателя на цифрово копие за лично ползване. 

Анализът, свързан с отпечатването върху хартия,  следва същата логика.

Следователно в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, не се позволява на ползвателите на специализирани терминалида отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

При все това обаче, ГА добавя, че както ползвателите на библиотеки могат да фотокопират страниците от налични във фонда физически произведения, а библиотеките да позволяват това,  така ползвателят може да отпечатва страници от цифрови копия на произведение, а библиотеката може да го позволява. За разлика от цифровите копия, съхранени върху USB устройства, да се позволи отпечатването не е  нова възможност в сравнение с библиотека, в която няма специализирани терминали.

В очакване на решението на Съда.