Аз съм човек с голям род. Имам толкова много роднини, че 90% от тях изобщо не ги познавам. Най-интересното е, че родът ми се състои все от аристократи, индустриалци и банкери. Вярно е, че повечето са постигнали своите успехи в непознати и далечни африкански страни, но това не ме прави по-малко горд с тях. Например, един от тях бил нигерийски принц, друг пък бил лидер на революционното движение в Того, трети бил индийски махараджа, а други двама са били (какво съвпадение!) директори на централните банки съответно на Тайланд и на Мианмар!

Тъжното е, че напоследък всичките ми пра-вуйчовци започна да ги покосява масово някаква страшна епидемия – всеки ден получавам съобщения за смъртта на някой от тях, а днес беше просто непоносимо – цели трима горди представители на рода ни бяха умрели. В семейството ни настана голяма мъка…

Хубавото е, че дори в такива тъжни моменти има лъч на щастие. Оказва се, че всеки от починалите ми роднини е успял да натрупа огромни богатства, но за съжаление не е успял да създаде поколение и поради странно стечение на обстоятелствата точно аз се явявам техен пряк наследник! Какъв късмет – тъкмо се чудех с какво да платя поредната вноска на ипотечния кредит и изведнъж – хоп! – станах наследник на няколко десетки милиона долара!

Ще попитате защо пиша всичко това. Да се похваля? Е, може би. Но само донякъде. Проблемът е, има една дребна подробност – за да си получа наследствата трябва да преведа едни 30 000 долара на адвоката, който се занимава с делата на починалите ми чичовци. И понеже ги нямам, искам да попитам някой дали би ми дал известна сума назаем? Ще ги върна с лихва, обещавам! Само да си взема милионите.

Ако ми нямате доверие – ще ви покажа и писмата от адвокатите. Вижте и снимката на чичо ми от Индия със златната риза и ланците – всичко това вече ще бъде мое! И ще го споделя с приятели, разбира се!

Ох, много се вълнувам! Никога в живота си не съм виждал толкова много пари. Още не съм измислил за какво да ги похарча…

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

   Е, всъщност няма да иде реч точно за това (дали?), което вече сме живели – помните ли? Помните ли как се громяха в писма, подписани от цели работнически колективи (или „цели” творчески съюзи) „проводниците на западния начин на живот”?..
   Но стилът е същият – през 2014-а. Беше същият и през 2010-а…

   Ето: „Открито писмо до Кмета на община Трявна инж. Драгомир Николов Уважаеми г-н Кмет, Във връзка с обявения от Вашата община Национален литературен конкурс „Славейкова награда” за лирично стихотворение на тема: „В слънцето на хубостта живях”, изразявам своето възражение. Изисквам да бъде публикуван списъка с всички участници и това да се прави при всеки конкурс. Моля също така, да бъде ревизирана работата на журито, тъй като смятам, че класираното на първо място стихотворение „Разпети петък” по смисъл не съответства на обявената тема, нито пък на двата колоса Петко и Пенчо Славейкови, на чието име има претенции да е националния конкурс, още по-малко пък са допирните точки с президента на България, под чийто патронаж се организира това мероприятие, а е един безсмислен „авангарден” брътвеж. Самото класиране на такъв род творби звучи като подигравка за организаторите и не съответства на Вашите изисквания, обявени предварително в условията за конкурса. С уважение: Магдалена Манчева” (“писмото” е публикувано от местна кабелна телевизия в Габрово… ако потърся, сигурно вече са поне десетина… в “сайтовете за самопубликуване” също се разжужа… а изразът за “обърналите се в гроба” Петко и Пенчо Славейкови се повтаря с канибалско-некрофилска наслада)…

   Да – има име. Едно. Но, вярвайте, името им е легион…

   Така беше и през 2010 година, когато бях в журито на конкурса и наградихме Калоян Игнатовски, Петя Хайнрих, Любомир Терзиев и Евгения Панчева… И тогава наистина имаше писма от „колективи” (ще ги има и сега, просто ще им е необходимо малко време за оранизация). И – тогава – имаше реакция. „Гласът на народа” беше чут – от следващото издание на конкурса той стана „тематичен”… И – вече съм го казвал – това едва не го уби… Направи се опит поезията да бъде вдяната (и укротена) през иглено ухо, задръстено със стогодишна ръжда. А тя не би оцеляла след това. Решенията на журитата от миналата и - особено - от тази година, ми връщат вярата, че българската поезия може да защити правото си на промяна и развитие (нещо, на което Пенчо Слевйков е държал много – припомням, казано съвсем простичко и елементарно, заради неуките “традиционалисти”), а така - и на бъдеще.

    Ще си позволя и два обширни цитата – от словата на председателите на журито на конкурса през 2010-а и 2014 година: съответно проф. Цветан Ракьовски и Марин Бодаков (защото ролята на конкурсите не е да „дават” награди, не е да подреждат кой е по-най-добър… истинската им мисия е да отправят послания…

Проф. Цветан Ракьовски (2010 г.):

   ”… И тъй, какво означава „съвременна (най-нова) българска поезия”?
   Според мен това не е толкова процесуален, колкото художествен, естетически въпрос. Не е процесуален, защото в съвремието ни поезията не е най-силната енергия, с която литературата отстоява себе си. Иначе казано, когато преди време се заговори за „смъртта на автора”, някак нормално е след това да се говори и за „смъртта на литературата”. Но тази смърт засега се отлага.
   Въпросът „какво означава съвременна българска поезия” има най-вече естетически подплати. И причините са няколко. Ако бях дал три четвърти от текстовете, постъпили за този национален конкурс, на някого от моите студенти – обучаван в класическите норми на поезията – той би реагирал с основание, че тези три четвърти не са същинска поезия. И ще бъде прав. Защото гледната му точка е предимно естетическа, това е гледането откъм принципите, изграждащи хоризонта на представите ни „какво значи поетически език”. А той е най-вече подреденост, ритъм, метрика, хармония.
   Почти половината от постъпилите стихотворения нямат и намерение да се съобразяват с класическите норми на стихосложението. Доминацията на свободните и на белите стихове е само още едно доказателство, че поезията не винаги е склонна да гради хармоничен свят и правилен изказ. Напротив – в четирите наградени текста и в другите, които ще бъдат включени в сборника, поетическият език настоява да се чете не през филтъра на предварителното знаене „какво е поезия”. А през филтъра на авторовия Аз. Това е ролята на читателя от 2010 г. (и от последните стотина години) – да бъде способен да види света на текста като съставен от всевъзможни други светове. Поезията е просто предложение за игра – на думи, на светове, на досътворяване на смисъла. Оказва се, че прекрачването на класическата форма на стиха освобождава място именно за това предложение.
   И тъй – днес номинираме четирима от триста осемдесет и осемте участници. Конкурсът беше анонимен, при нас дойдоха огромните папки с текстове. Само поезия, без имена, социален статус, предишни заслуги или бонификации. Лично аз съм приятно изненадан, че – след като разкрихме анонимността – номинираните се оказаха две жени и двама мъже. Искрено казано, трудно ми беше да оразлича мъжкия от женския почерк. Това не означава, че едните пишат като другите. А означава, че поезията винаги си е едно интимно говорене на себе си, по-скоро нашепване или дори помисляне за нещата. Тяхното изразяване става със същия този език, на който си говорим всеки ден. Но и не съвсем.
   Четиримата наградени доказват, че съвременният стих е нервен до нервозност, че може да има за свой обект съвсем непоетически неща и в същото време да стиска за гърлото. От номинираните текстове става ясно, че съвременният стих е близо, винаги до и около самата литература – из различните текстове усетих да витаят сенките на Данте и Петрарка, на Славейкови и на Яворов.
   Но четиримата наградени поправят мнението, че поезията е четиво само за избрани. Защото наградените текстове – мисля – могат да докоснат емоцията и мисълта дори и на неизкушения читател. В никакъв случай съвременният стих не е лицемерен, не се и насилва да опитва да казва нещата красиво. Защото и животът ни не винаги е красив. А и не би могло да бъде.
   Мисля си, когато препрочитах четирите наградени текста, колко естествено поезията с дата „2010” влиза в ролята на авангардното жестикулиране – жестикулиране към езика, към износените клишета или клишираната хармония.
   Четиримата поети, които награждаваме днес, могат да прибавят още един важен щрих към своето СV – че печелят конкурс с голям престиж, че са преодолели невероятна конкуренция, но и че са успели да сътворят своите лирически светове в синхрон с пулса на времето си.
   Време е!”

Марин Бодаков:

    „Признавам, че Петко и Пенчо Славейкови също бяха членове на нашето жури. И именно с тях всеки един от нас, неговите членове, води най-тежки спорове. Спорихме заедно за традицията и за модерността, за родината и за света, за миналото и за бъдещeто. Промени сe поне моята представа за техните собствени позиции. Преди всичко, обаче, спорихме със себе си за сегашното състояние на лириката, за това какво по-точно днес наричаме днес стихотворение. Въпросът пред нас беше кое e стихотворението, което да подкрепим като източник на надежда за поезията изобщо. Кое стихотворение ще ни отведе в бъдещето? С кои преди всичко медийни и школски стереотипи за поезия трябва да изтласкаме встрани, за да отличим онези застрашени от невидимост, но важни, много важни творби. Стихотворенията, около които постепенно – след поне три гласувания - се обединихме, имат сложна и дълбока вътрешна организация. Те не разчитат само на външни ефекти, за да споделят с нас своята напрегната сила, те едновременно тълкуват традицията и крачат в мрака на неизвестността без помощта на клишета и институции. Предпочетените от нас стихотворения всъщност са покана за диалог между всички нас за живота на литературата. Защото конкурсите - тук в Трявна, в Кюстендил, в Бургас, в София, в Пловдив – отминават, но потребността ни от слово, което не лъже, потребността ни от слово, което казва истината красиво, никога няма да бъде задоволена.
   Ние, членовете на журито, сме готови да поемем своята отговорност за избора. Искрено вярвам в стихотворението, което спечели Славейковата награда, защото то ми помага в собствения ми път – и като етика, и като естетика, и като саможертвена, вдъхновена, много вдъхновена защита на поезията изобщо. Вярвам, че това стихотворение ще заеме достойно място в престижната компания стихотворения, победители през годините. Не, греша, поезията никога не може да бъде победител, но само тя може да помогне на победените.”

   Защо пиша (и цитирам) всичко това? Няма нужда да обясявам… Ако пък има - то тогава няма смисъл да го правя…

С решението на журито на “Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение” от тази година, двете трети награди се присъждат на Надежда Тричкова от София (”nefelibata”) и Даниела Михалеваот Плевен (”Невръстни наблюдения”). С втора награда бе отличена Екатерина Григорова (”Три писма”). “Славейкова награда” за 2014 година бе присъдена на Силвия Чолеваза стихотворението ѝ „Разпети петък”.

  „Мостът на Дрина” е един от най-известните романи на Иво Андрич, който е роден в Босна и Херцеговина, дебютира като поет в хърватска антология, а прекарва една голяма част от живота си в Белград. „От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи – казва Иво Андрич – най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял”.
Андрич пише романа по време на Втората световна война, в състояние на болка и отчаяние за един свят, губещ чудовищно своята човечност, за един свят, разрушаващ своите мостове… Построеният през ХVІ век мост на Мехмед Паша Соколович във войната е разрушен. Няколко години след появата на романа той възкръсва отново. За всички днес той е „Мостът на Дрина”. Защото литературата, защото любовта – а какво друго е литературата, освен любов – прави чудеса.

  Нека това благотворително четене (7 юни, събота, ляв полуетаж на НДК, 13:00) бъде такъв мост. Мост на солидарността. Мост на надеждата. Мост на хуманността, устояващ на всякакви препятствия ” (се казва в призива на организаторите, към който безусловно се присъединяваме)

  В четенето ще участват: Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Теофилов, Яница Радева, Оля Стоянова, Стефан Иванов, Палми Ранчев, Валентин Дишев, Илко Димитров, Марин Бодаков, проф. Светлозар Игов, Силвия Чолева, Ивайло Добрев, Калоян Игнатовски, Димитър Кенаров, Иван Димитров, Иван Христов, Поли Муканова, Радослав Чичев, Тома Марков, Ясен Атанасов, Роман Кисьов, Людмила Миндова, Лора Ненковска, Митко Новков, Мина Кръстева, Русанка Ляпова, Надежда Московска, Йордан Ефтимов, Емануил А. Видински, Христина Мирчева, Яна Пункина…

  В благотворителното четене българските автори ще четат произведения и на сръбски, босненски и хърватски автори.

  Събраните средства ще бъдат предоставени на посолствата на Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина.

  Мястото и времето на събитието отново): ляв полуетаж, НДК, 7 юни - събота, в 13:00…

  В знак на солидарност с каузата, приятелите и авторите, участници в благотворителното четене “Мостът”, Издателство “Ерго” обяви, че прави промяна в своята част от програмата на срещи с автори и книгипо време на Пролетния базар на книгата: срещата с автограф с Йорданка Белева (автор и книга, които ние крайно настоятелно препоръчваме и прегръщаме), обявена за събота, 7 юни, ще се проведе с половин час по-рано от уреченото време - от 12:30, на щанд № 116.

  Издателството предоставя за благотворителна продажба по време на “Мостът” следните свои издания:

Радослав Петкович, “Човекът , който живееше в сънищата”
Радослав Петкович, “Съдба и коментари”
Ласло Блашкович, “Адамова ябълка”
Милета Проданович, “Градина във Венеция”

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑360/13  с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Public Relations Consultants Association Ltd и др.,срещу Newspaper Licensing Agency Ltd и др.

Спорът

Запитването е отправено в рамките на спор между Public Relations Consultants Association Ltd (PRCA) и Newspaper Licensing Agency Ltd и др. (NLA) във връзка със задължението за получаване на разрешение от притежателите на авторски права за разглеждане на сайтове в интернет, което налага създаване на копия от тези сайтове на екрана на компютъра на ползвателя и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър.

Става въпрос за това, че при някои действия в интернет не се изисква разрешениеот притежателите на авторски права– ако това са  действия на временно възпроизвеждане, които имат инцидентен или преходен характер, съставляващи неразделна и основна част от технологичния процес, и се извършват с единствената цел да позволят ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение или друг закрилян обект; действията нямат собствена икономическа стойност.

PRCA  поддържа по-конкретно, че когато неговите членове просто преглеждат обзорни доклади на сайта на Meltwater в интернет, те нямат нужда от разрешение от титулярите на права.

NLAот групата Meltwater (които в момента имат по-интересни дела  все в областта на новините и новите медии) смятат, напротив,  че за тази дейност е необходимо разрешение от титулярите на авторско право, тъй като при разглеждането на сайта в интернет на екрана на компютъра на крайния потребител се появяват копия ( „копия на екрана“) и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър автоматично се записват копия.

Въпросът

Когато:

–        краен потребител разглежда уеб страница, без да изтегля информация, разпечатва или действа по какъвто и да е друг начин, за да направи копие от нея,

–        копия от тази страница автоматично се записват на екрана и в кешираната памет на твърдия диск [на компютъра] на крайния потребител,

–        създаването на тези копия е необходимо за технологичните процеси, свързани с правилното и ефективно търсене в интернет,

–        копието на екрана остава върху екрана, докато крайният потребител затвори съответната страница, когато то се заличава автоматично при нормалното функциониране на компютъра,

–        кешираното копие остава в кешираната памет, докато бъде заменено с друго съдържание, когато крайният потребител разглежда други уеб страници, когато то е автоматично унищожено при нормалното функциониране на компютъра; и

–        копията се запазват не повече от времето, през което протича обикновеният процес, свързан с използването на интернет, посочен по-горе в [четвърто и пето тире],

временни, преходни или инцидентни ли са тези копия и представляват ли неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО?

Съдът:

Кешираните копия улесняват значително търсенето в интернет, тъй като без тези копия интернет няма да може да се справи с настоящите обеми на предаваните онлайн данни. Без създаването на такива копия използваният за разглеждане на сайтовете в интернет процес ще бъде много по-неефикасен и няма да може да функционира правилно.

Копията на екрана са необходими  – при сегашното състояние на технологията на показване на сайтове в интернет на компютрите, казва Съдът.  Те са преходни–   заличават се автоматично от компютъра в момента, в който интернет потребителят излезе от съответния сайт в интернет.

 Кешираните копия не са преходни, но затова пък са инцидентни– нямат  нито самостоятелно съществуване, нито самостоятелна цел.

Непосредственият резултат е, че клиентите на обзорите нямат нужда от разрешения от носителите на права, след като авторът на обзорите ги произвежда легално. Изглежда очевидно, но изглежда не е било.

Член 5 от Директива 2001/29/ЕО  да се тълкува в смисъл, че копията на екрана на компютъра на потребителя и копията в кешираната памет на твърдия диск на този компютър, направени от краен потребител при разглеждане на сайт в интернет, отговарят на условията тези копия да са временни, да имат преходен или инцидентен характер и да представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, както и на определените в член 5, параграф 5 от тази директива условия и при това положение могат да се правят без разрешението на титулярите на авторски права.

Добра новина от Обединеното кралство за всички, които се интересуват от работа с данни за изследователски цели – и не само: обзор на случаите, в които вече ще може да се използва авторско произведение без разрешение от носителите на права.

• За нетърговски изследователски цели
• За анализи
• Карикатура, пародия и пастиш
• Облекчения за хора с увреждания и др.

И в САЩ има практика да се преразглеждат периодично  зоните на свободно използванена защитени произведения заради развитието на технологиите, науката и производството.

още: The Right To Read Is The Right To Mine

Класическата любовна история Un homme et une femme (1966) с 2 оскара на Клод Льолуш (оператор, сценарист и режисьор на филма) събира фатално очарователните Жан Луи Трентинян(36) и Анук Еме(34) (“8½”).

Жан-Луи е тестов пилот (с пълни шепи от CV-тo на Трентинян) с прекрасно чувство за хумор и отлични познания за оптималната скорост на асфалта и в живота, тя, Ан Готие – скриптър в киното, тъгуваща по мъжа си, каскадьор. Децата им ходят при една и съща възпитателка и са “двойка” далеч  преди двамата да започнат романса, но лоялността на Ан към спомена създава убийствено лоши метеорологични условия за мустанга на Жан-Луи.

Поетичните виражи на Льолуш надминават по виртуозност рейсърските от пистата Монте Карло, а песента на Francis Lai едва ли може да бъде заменена с друга.

   Можете да сте съпричастни с проекта ни за създаване на QR-антология за съвременна българска поезия още сега, в момента на неговото разработване. Ако “свалите” изображението и разпечатите този QR-код, който виждате на монитора си, след това можете да го залепите където Ви хрумне - на място, на което други обичащи българската поезия ще могат да го сканират със смартфона си и да поемат на път (ако имат връзка с интернет) към видеозапис, в който Палми Ранчев чете стихотворението си “Темата на деня” . Можете да сте част от една верига, в която българската поезия ще напусне електронните и хартиени страници, и ще поеме на път по улиците на България…
   А ако искате да го видите и чуете на компютъра си - изберете този линк, който ще ви препрати към електронното мултимедийно списание за литература DICTUM.





  Палми Ранчевв “Кръстопът”.
  Палми Ранчев в DICTUM.

• Ако всякакъв трафик преминава през оборудването, те могат да подслушат някой друг, различен от този за когото имат разрешение, тъй като неговият трафик също минава от там, а телекомуникационният оператор няма как да знае какво те гледат точно в този момент
• Ако имат постоянен достъп до оборудването, могат да си го активират и спират, без да известят оператора, и следователно без да имат разрешение от съдия, защото ако оператора няма да се отчете на контролната агенция, няма нужда и да се иска разрешение от съдията, тъй като никой няма да разбере
• Ако на приятелска база, някой от оператора им активира оборудването или прекара през него търсеният трафик
• Ако след изтичане на правото за подслушване, подслушването не се прекратява, тъй като оборудването не се изключва. Постоянно изскачат новини за отхвърлени съдебни доказателства, защото са събрани извън разрешеният срок, което ги прави незаконни, но очевидно подслушването и пазенето на записите след оторизираните от разрешението или закона срокове е (незаконно) правило у нас

• Оборудването да не е включено постоянно, а само ако в момента има надлежно документално оторизирано подслушване, съгласно другите условия записани в ЗЕС и ЗСРС
• Оборудването да не е включено въобще по пътя на трафика, а в отделна напълно изолирана (и третирана като външна, с оглед да не настъпи "хакване"от там) мрежа
• Към това оборудване да се пренасочва само конкретен трафик, само ако е ясно идентифициран, че принадлежи на законно подслушваният потребител (например филтър, който пренасочва към това оборудване трафик, само ако той идва или отива към строго конкретно определен IP адрес)
• Ясна процедура в самият оператор как да се приемат (И ПРОВЕРЯВАТ, защото има и фалшиви) заявки от ДАТО за активиране на достъпа, и как и кога да бъде спрян той (прекрасно би било, ако спирането е и напълно автоматизирано - например ако имаме филтър за пренасочване на трафик, той може да е асоцииран с времеви профил и автоматично спрян от мрежата)

В първата част на поредицата "Как да отслабна? Гид за нетрениращи"ви запознахме с основните принципи, които трябва да научите. А сега напред към продължението! Във втората част от гида за "аматьори"ще разберете как да притъпявате чувството на глад с цел по-добър контрол над диетата, как и защо трябва да си следите прогреса и ще поговорим за мотивация и подклаждането й. Ще получите още няколко насоки, а накрая ще обобщим всичко от двете части.

Ако гладът много ви мъчи

Не е приятно да си на диета. За да сваляте килограми, трябва да сте в калориен дефицит, а това значи да изпитвате глад. Няма как да избегнете дискомфорта, но ето няколко начина да го намалите:

• Наблягайте на богати на протеин храни,тъй като протеинът е най-засищащият макронутриент. 30 грама белтък могат да извършат чудеса върху контрола над глада. От друга страна 30 грама въглехидрати може дори да предизвикат повече глад.
• Наблягайте на фибрите.Домати, краставици, карфиол, броколи, зеле, спанак, маруля, репички... Зеленчуци има много, ползвайте ги, за да измамите глада. Съдържат малко калории, но много вода и фибри, които напълват стомаха и предизвикват понижаването на хормони, предизвикващи глада. Също притъпяват флуктуациите в кривата на кръвната захар.
• Яжте плодове.При строго ограничаване на въглехидратите, фруктозата в плодовете може да бъде помощник. Тя запълва гликогена (формата, под която въглехидратите биват складирани в тялото) в черния дроб и отново може да се използва като хормонален трик. Фрешовете не се броят. Освен това яжте плодовете цели. Консумацията на плодове и зеленчуци понижава риска от хронични болести като рак, сърдечни проблеми, затлъстяване и диабет. Има и данни, че хората, които ядат повече от тях по време на диетата, по-лесно губят тегло и според данните е много по-голям шансът да предотвратят връщане на загубеното тегло.

Има солидни научни данни, че освен другите ползи от физически упражнения, постоянството в диетата е също сред тях. Хора, които тренират нещо или се натоварват физически по време на хранителен режим са много по-склонни да се придържат към него и по-често успяват с поставената цел.

Следене на прогреса и мотивация

Тук от едното ще следва другото. Знаейки, че напредвате, че се променяте, че се приближавате до целта - това ще ви мотивира по-силно. Когато влезете отново в стара дреха, когато получите комплимент от приятел или колега - това също засилва мотивацията.

Важно за цялостното придържане към диетата е следенето на прогреса, като това ще ви помага в две насоки.

• Първо, ако сте на диета и не виждате прогрес или той се забавя, следейки промените или липсата на такива ще знаете дали е нужна корекция. Ако губите прекалено много тегло, увеличете малко храната. Ако сте в застой, намалете още. Да, толкова е просто.
• Втората полза от следенето на прогреса ще е, че това ще се превърне в много силен източник на мотивация. Само възнаграденият труд, така или иначе, ще бъде видян от вас като оправдан.

Начини за наблюдение има много. Най-лесно е да си вземете кантар (за предпочитане електронен). Измервайте се през няколко дена, винаги сутрин, винаги преди закуска и след тоалетна. Трябва винаги да сте в еднакво състояние, когато вземате мерки.

Същото важи и за другите методи. Може с шивашки метър да вземете някои обиколки и да ги следите. Изберете места, където се трупат много мазнини. Такива може да са гърдите, коремът, горната част на бедрата, задникът.

Записвайте си ги някъде. Сравнявайте не само последното и предпоследното, а последното с по-предни. Понякога е нужно да се гледа голямата картинка, заглеждането в детайли може да изиграе лоша шега. Може да си направите снимки "преди"и "след"и по тях да отчитате прогреса. Не забравяйте да се гледате в огледалото. Вземете чифт стари дънки и по тях може да съдите дали обиколката ви намалява. Не е толкова важно кое ще изберете, но следете! Така ще може да нанасяте корекции и ще се мотивирате допълнително.

И още нещо, отнасящо се само до жените: обръщайте внимание в коя седмица от цикъла се мерите. При някои жени отклонението поради водна задръжка може да стигне до 4 килограма. Не пречи да се следите всяка седмица, но когато сравнявате цифрите и не ви излизат сметките, най-добре сравнявайте първата седмица от цикъла с първата от следващия и т.н. Понякога може да мислите, че диетата е неуспешна, а всъщност да не е така.

Още мъничко мотивация

Понякога само да обясняваш за позитивите не е достатъчно. При някои хора е нужен страх - все пак той е най-силният мотиватор.

Някои от вас четат това само защото искат да влязат във форма за лятото, или бала, или ваканцията на морето. Някои искат ново гадже.

Някои от вас обаче са с голям процент мазнини. Затлъстели са. Това може да доведе до:

• диабет тип 2;
• високо кръвно налягане;
• повишен холестерол;
• сърдечно-съдови проблеми;
• проблеми със ставите, най-вече в колената и таза;
• дихателни проблеми и сънна апнея;
• ракови заболявания (при жените най-често в гърдите, червата, жлъчката и матката, а при мъжете най-вече в червата и простатата);
• хронична болка в гърба и кръста;
• усложнения при хирургическа намеса;
• затруднено забременяване и риск от преждевременно раждане (най-вече при BMI ≥ 35).

Това е много, много малка част от списъка. Дори не споменах проблемите покрай социалния ви живот. Не си го причинявайте. Много по-лесно е за няколко месеца или година да предотвратите всичко това, отколкото по-късно десетилетия наред да страдате... ако ги доживеете.

Защо да не минем на следващото ниво?

Статията е за неспортисти и за хора, които не си мерят храната. Това е нещо, което може много лесно да се промени. Изберете си някаква физическа активност. Няма нужда да е нещо много интензивно или специфично. Просто праветенещо. Ще стигнете далеч.

Не си измервате храната? Защо пък да не започнете? Купете си електронна везна. Ще похарчите по-малко от 20 лева, а ще инвестирате в здравето си и ще може да я ползвате години наред. Много хора подценяват количествата, които изяждат.

Много пъти сме чували за хора, които закусват "само 20 грама мюсли сутрин". Всъщност са 80 грама. И не, млякото не е малка чашка, а е цяла купа. Да се научите да ползвате везна отнема минута или две. Да изтеглите нещо отнема секунди. Ако толкова ви мързи, ползвайте я само първата седмица от диетата.

Обърнете обаче внимание колко обем от определена храна какво тегло има. Запомнете колко грама е мюслито в една супена лъжица. Запомнете колко е зехтинът.

Имате си любима чаша? Следващия път, когато си наливате мляко, погледнете колко грама събира. Като си приготвяте месо, е нужно няколко пъти да видите различната големина пържоли какво тегло имат. Всичко това ще ви помогне нататък. После, дори и да не теглите храната, винаги ще сте на +/- 20% разстояние от точното тегло.

Тук има и друг много важен елемент, особено за хората, които все обясняват колко мъничко ядат. Онези 50 грама сирене, които изяждате, всъщност може да се окажат 120. Може сами да осъзнаете как се заблуждавате.

Оборудвайте се с електронна везна. Заслужава си!

Може ли да получим всичко наготово?

Имате нужда от чужда помощ? Не е срамно. Всеки е добър в определена област и неук в друга. В BB-Team ще намерите много, много информация за всичко, което ви интересува. Но няма как да се научи за един или дори седем дена.

Ако не се занимавате със спорт, е най-вероятно въобще и да не си направите труда да ги потърсите. Няма страшно. Има хора, които може да ви дадат нещата наготово - това им е професията. Наричат се регистрирани диетолози. Не питайте лекари, тъй като те най-често не са преминали нужното обучение за целта. Нутрициологията е слабо застъпена в обучението по медицина, а и не им е това работата.

Потърсете си специалист по хранене. Друг вариант е да наемете персонален треньор. Повечето от тях не са квалифицирани и имат остарели знания, но въпреки това огромна част от тях няма да имат проблеми да ви помогнат да си постигнете целта. Ако все пак държите на себе си, потърсете реномиран треньор. По-скъпо ще е, но в крайна сметка инвестирате не в него/нея, а в себе си. Тези пари се връщат при вас под формата на по-голямо самочувствие, по-добър живот, комплименти и спестявания от лекарства в по-късна възраст. Не стигайте до момента, в които да съжалите, че преди ви е досвидяло.

Да обобщим: какво е нужно, за да отслабнете?

• Ако изяждате по-малко калории, отколкото изразходвате, теглото ви ще намалява. Няма изключения. Не сте "по-специални".
• Ограничете си храненето. Не слагайте олио. Забравете за подсладени със захар напитки - кока-кола, натурален сок, енергийни напитки и други. Ползвайте диетичните версии. Хапвайте по-големи салати. Ще заемат място в стомаха и ще ви държат сити. Намалете си порциите. Вместо три филийки, изяжте две. И не си сипвайте допълнително. Нищо че "ще е само малко".
• Спрете алкохола.
• Може и да си изберете хранителна група и да започнете да я избягвате. Най-подходящ избор за ограничение за неспортуващи хора са въглехидратите, така че дайте почивка на хляба, картофите, пастата и ориза.
• Горете калории. Дали ще отидете да бягате, ще започнете да тренирате, ще излезете за разходка вечерта или нещо друго, все е добре. Ще ускорява процеса и ще помага за придържането към режима.
• От време на време правете малко почивка от диетата. Физиката и психиката ви ще се нуждаят от нея.

В заключение

Всичко е до постоянство и воля. Нямате специален метаболизъм и не, този принцип не може да не работи точно пък за вас. Стига оправдания. Целта е близо и си заслужава. Наградата е по-здраво и устойчиво тяло и по-добър и дълъг живот.

Успех!

Днес ще направим една великденска обиколка из централната част на България – ще започнем със Старосел и през Копривщица и Априлци ще стигнем до Боженци и Дряновския манастир. Наш водач ще бъде Анжело. 

Приятно четене:

Великден

по дирите на тракийските царе и априлските въстаници

Старосел – Копривщица – Априлци – Дряново – Боженци

За първи път от последните десетина години по Великденските празници си останахме в България. Причините за това са много, включително и това, че не получихме потвърждение за планираната екскурзия до Халкидики. Но шило в торба не седи! Набързо спретнахме маршрут до Старосел и някои от главните центрове  на Априлското въстание – Копривщица, Ново село (Априлци) и Дряново, с обща дължина около 480км. Прогнозата за времето не беше благоприятна, но щом е за пътуване – няма „няма“! Постоянният дъжд и статистически невъзможното събитие едновременно два от трите комплекта акумулатори за фотоапарата да „сдадат багажа“ ни попречиха да документираме, както обикновено, пътуването, но това не намали удоволствието от него.

Ден първи, 18.04.2014, петък

Тракийски храмов комплекс, село Старосел (B)

GPS: 42.511842, 24.546755

тел.: +359 88 4900623

web: www.hisar.bg

Работно време

1 септември – 30 април: 9.00 ч. – 17.00 ч., без почивен ден;

1 май – 31 август: 9.00 – 20.00 ч., без почивен ден.

Входни такси:

за възрастни – 3.00 лв.

за ученици и пенсионери – 1.00лв.

Беседите влизат в цената на входния билет. Екскурзоводката е изненадващо компетентна, любезна, отзивчива!

Комплексът при село Старосел е включен в списъка със Стоте национални туристически обекта на България (№ 67).

Пътят от Граф Игнатиево до Старо Железаре

е в много лошо състояние, след това е реновиран. Разстоянието от село Старосел до Тракийския храмов комплекс „Четиньовата могила” е около 4км в северозападна посока. До могилата може да стигне и с автомобил, но горе паркингът е малък, за десетина коли, на грунд. Предпочетохме да оставим колата на асфалтирания паркинг 400м по-долу и да се качим пеша.

Тракийският култов комплекс е открит и изследван от Георги Китов (1943-2008) през 2000г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Комплексът датира от V – IVвек пр.н.е. и обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Има предположения, че тук е погребан Ситалк – един от най-могъщите владетели на Одриското царство. Достъпни за туристически посещения са големият храм в „Четиньовата могила“ и храм „ Могила Хоризонт”.

Некрополът се състои от 8могили с различни размери. Гробницата-хероон е разположена в могила с височина 20м и диаметър 85м, оградена с внушителната ограда (крепида) с обиколка 241м и височина до 3.5метра., играеща роля на крепостна стена. Стената очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. По време на зимното слънцестоене слънчев лъч е влизал в храма (както напр. в „Утробата“). Сега, заради прецесията на Земята, отклонението е 6^ℴ.

Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си с железни скоби, залети с олово, за да не ръждясват. По история сме учили, че това е края на бронзовата епоха. Явно желязото вече е било познато, но все още прекалено скъпо, за да се използва във всекидневието, а не само във ВИП случаи. Входът на светилището е широк 1.60м, очертан е от плочи с пластична и цветна украса (орнаменти, известни като „вълчи зъби“), и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове. Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана вероятно за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с диаметър 4.80м, с 10декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. Цветовете бяло (по-късно светлосиньо, небе), червено (земя) и черно (подземен свят) са свещени, заедно образуват сакралния цвят орфинос. Полуколоните се състоят от изпъкнал детайл, част от зида, и декоративен елемент. Съединени са със железни пръти. Основният камък на купола не е клин, както обикновено, а капак, тежащ 1.5т. Дяланите камъни, изграждащи купола, са напасвани един по един, не са взаимозаменяеми.

Входът е три високи стъпала – влизайки човек, волю-неволю, се покланя. Вратата на вътрешното помещение се е затваряла само отвътре – вероятно за да не бъдат безпокоени посветените по време на ритуалите.

Три високи стъпала водят до вътрешното помещение

Тук са се изпълнявали тайни орфически ритуали, имащи за цел да усъвършенстват и извисят тракийския цар-жрец до антроподемон (от гръцки -  άνθρωπος (човек) и δαίμων (бог) – състояние между човешката и божествената същност), както и свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. Посветените са носели бели (мъжете) и червени (жените) роби. Съществува вероятност това да е първообразът на мартеницата.

От северната страна на храма се намира вкопана елипсовидна скална вана за производство и съхранение на вино. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Обемът й е около 6 000куб. дм (6 000литра).

Замазката – на 25 века – все още стои!

Покривната конструкция е построена с дарение на кралица Маргарет Датска, която посещава обекта през 2000 г. След това, самата тя с археологическо образование, споделя: „Българите не могат да четат историята си…“.

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конски амуниции, въоръжение.

До гроба има древно оброчище, наречено „Гарванов камък“.

Гарванов камък

На връщане към Старосел, на около 1.5км, в местността „Манастирчето“, се намира

гробищна могила (наречена „Могила Хоризонт“)

Тук е открита единствената гробница-хероон в Тракия, притежаваща колони (общо 10 – 6лицеви и по 2странични). Колоните са с капител в ранен дорийски стил. Храмът се датира от края на V и началото на ІVв. пр.н.е. В тази гробница е бил погребан представител на тракийската аристокрация, за което свидетелстват намерените сребърни и златни предмети (пластинки от златната ризница, 12бронзови върха за стрели, сребърни халки, късове от керамични съдове и др).

До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека. При посещението на храма на Четиньова могила екскурзоводите дават информация и за храм „Хоризонт”.

Тук се намира и параклис „Св. Спас“. Построен е върху по-стара църква, а тя, може би, върху останките на тракийско светилище. Тук срещнахме местен жител, който се грижи за храма и за реставрацията му. От 1984г. по собствено желание, със собствени средства! И с много любов и старание!

Следващата ни спирка е

Копривщица (C)

Градът е обявен през 1952 г. за единствения град-музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм. Включен в списъка със Стоте национални туристически обекта на България (№ 75). Печатът е в

Дирекция на музеите (информационен център)

адрес: пл. „20 Априлий“ № 6, BG-2077 Копривщица

тел.: +359 7184 2180, +359 7184 2114, +359 885 743117

e-mail: direkcia_muzei@abv.bg

Входът за музеите е с индивидуална цена 3 лв възрастен/1 лв ученик за всеки, или групов билет за 6музея – 5лв/3лв.

Работно време:

зимно (1 декември – 1 април): 9.00 – 17.00ч.

лятно (1 април –1 декември): 9.30 – 17.30ч.

Почивен ден:

понеделник: Къща-музей „Тодор Каблешков”, Къща-музей „Димчо Дебелянов“, Галерия „Палавееви къщи”, Туристическа атракция „Старата тепавица“

вторник: Битов музей „Лютова къща“, Къща-музей „Георги Бенковски“, Постоянна изложба „Копривщица – просветен център през Възраждането“, Туристическа атракция „Старата тепавица“, Къща-музей „Любен и Петко Каравелови”

Много са легендите за създаването и основаването на града. Според една от тях мястото, където се намира Копривщица, било много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” – и така било поставено началото на Копривщица. Според друга легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и измолила от османския султан да я обяви за владетелка на Копривщица. Той й дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него султанът нарекъл Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица.  Според трета легенда селото е заселено от български бежанци, потомци на големи български родове, боляри, скотовъдци, които след падането на България под османско владичество (края на XIVв.) се изселили тук. Сред тях били тримата овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин, които основали днешните махали Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала. Всички легенди обаче са единодушни по отношение на това, че Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIVв.).

В периода от 1793до 1810г. Копривщица е опожарявана три пъти. След третия палеж селището е почти изцяло унищожено и тогава започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии се замогва и благоустроява града.

Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIXв.). Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1846година със съдействието на Найден Геров врати отваря първото в страната класно училище, а през 1850година – и девическо училище. Поминъкът на населението е бил откупуването на данъци (бегликчийство), отглеждането на добитък (джелепчийство) и производство на вълнен текстил (абаджийство). Около Копривщица са пасели над 100 000овце (хълмовете около града са залесени през 20-те г. на 20в.), а при 12 000-о население, еснафът на абаджийте е наброявал 1500души. За една година манифактурното производство е давало 250 тона вълнени дрехи и 20 000дузини плетени чорапи.

Възстановеното класно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др. Интересно е, че търговските къщи са били боядисани с тъмна охра, а занаятчийските – със синьо.

Битов музей „Лютова къща“

адрес: ул. „Никола Беловеждов“ № 2, BG-2077 Копривщица

GPS: 42,63806 24,35755

тел.: +359 7184 2138; +359 885 743576

Лютовата къща, Копривщица

Сградата на етнографски музей „Лютова къща”, известна още като „Топаловата къща“, е строена през 1854г. от пловдивски майстори за семейството на заможния копривщенски бегликчия (събирач на данък) Стефан Топалов, а впоследствие е продадена на богатия копривщенски търговец Петко Лютов. В приземния й етаж са показани автентични копривщенски плъсти (тъкани от непредена вълна). На втория етаж е представена композиция със съчетание на стенопис и дърворезба. Търговските интереси на Петко Лютов го водели чак до Кайро и Александрия в Египет. Изрисуваните медальони по стените показват екзотичните градове, посетени от именития й стопанин. Забележителни експонати са мебелите и предметите за бита, докарани от Виена – маси, столове, огледало, осветителни тела. Най-интересният експонат в музея е ароматизаторът-фонтан за освежаване на въздуха, намиращ се в салона на втория етаж на къщата.  В гостната стая са изложени копривщенски кенета и женска рокля, които пресъздават традиционната битова обстановка. Кенетата по пазви и ръкави на ризи, по краищата на забрадките, са ръчно работени дантели – възелче до възелче, само с обикновена игла за шев, а са невероятно фини и красиви, по нищо не отстъпват на образци на т.нар. калоферска (брюкселска) дантела. За основа на кенето за забрадките се се използвали няколко конски косъма, които държат дантелата твърда, като колосана. Дали някой все още работи кене – не получихме отговор. А си заслужава да съхраним това уникално умение!

Ароматизаторът-фонтан

Кенетата

Къща-музей „Тодор Каблешков”

адрес: ул. „Тодор Каблешков“ № 8, BG-2077 Копривщица

GPS: 42.63849, 24.35587

тел.: +359 7184 2054; +359 885 743672

Къща-музей „Тодор Каблешков”, Копривщица

Построена е през 1845 г. в пловдивски стил. През 1932г. в нея е открит първият музей в Копривщица, а от 1954г., като роден дом на революционера Тодор Каблешков (1851–1876) е превърната в самостоятелен музей, носещ името му. Музейната експозиция на първия етаж отразява автентичната битова обстановка, в която е живяло многобройното семейство на бащата на Тодор Каблешков – чорбаджи Лулчо Каблешков. Тук са работната стая на жените, кухнята, одаята и родната стая на Тодор. Последната експозиция от 2005г., представена в Каблешковата къща, показва бита на богатите копривщенски чорбаджии. Сред музейните експонати са учебниците на Каблешков, двете негови пушки, оригиналната му шапка като началник на железопътна станция Белово и недовършеният превод на романа „Граф Монте Кристо”.

Тодор Каблешков, автор на „Кървавото писмо“, след обучението си в Копривщица и Пловдив завършва и френския лицей в Цариград. Съдбата на този човек, който владеел три езика, с широки познания и богата култура, е трагична. Оттегля се с четата си в Балкана, но е предаден от българин и заловен от турските власти. След жестоки изтезания в Троянския, Ловешкия и Търновския затвор, Каблешков е отведен в Габровския, където слага край на живота си.

Къща-музей „Димчо Дебелянов“

адрес: ул. „Димчо Дебелянов“ № 6, BG-2077 Копривщица

GPS: 42.64060, 24.35640

тел.: +359 7184 2077; +359 885 743661

Друга интересна къща-музей е родната къща на големия български поет Димчо (Динчо) Дебелянов (1887–1916). Построена е през 1830 г. Музейната експозиция проследява краткия житейски и творчески път на поета и включва неговата люлка, личните му вещи от фронта, ръкописи, снимки и др. В двора на къщата е популярната скулптура, олицетворяваща вечно чакащата майка, приседнала на прага на копривщенската порта. Всяка година през месец август в двора на къщата-музей се провежда традиционна Дебелянова вечер, на която се събират стотици почитатели на Дебеляновото творчество, поети и музиканти.

Наблизо се намира

Галерия „Палавееви къщи”

тел.: +359 7184 2180

работно време:

само лятно (1 май – 31 октомври): 9.30 – 17.30ч.

Цената на билета за посещение на Галерията не се включва в общия билет за посещение на музейните обекти.

В големия салон на ІІ етаж на галерията е експонирана документална изложба, посветена на стопанина на къщата Хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица и един от най-богатите българи. В галерията се представят: изложби на известни български творци; гостуващи музейни изложби от страната; колекции от картинен и иконен фонд при Дирекция на музеите – град Копривщица. Музейната институция във възрожденския град нееднократно дава шанс и поле за изява на млади и талантливи български художници. В Галерия „Палавееви къщи” са провеждани пленери, Зелени училища, представяния на български поети и писатели.

Къща-музей „Георги Бенковски“

адрес: ул. „Георги Бенковски“, BG-2077 Копривщица

GPS: 42.63618, 24.36252

тел.: +359 7184 2030; +359 885 743666

Това е родния дом на Гаврил Груев Хлътев (1843–1876), апостолът на Априлското въстание от 1876 г., известен с псевдонима си Георги Бенковски. Къщата е построена през 1831 г. През 1966 г. е ремонтирана и превърната в музей. Сред най-интересните музейни предмети е оригиналната пушка на Бенковски, с която се сражава по време на въстанието, черешовото топче, въстаническа униформа и знамето на IV революционен окръг. Експозицията включва и богат снимков материал. Екскурзоводката до обяд е сърдита на света, след това на себе си (или обратно). Недалеч от къщата, върху скалите, се издига паметникът на революционера, изграден през 1976 г.

Врата до врата с къщата на Бенковски се намира бившия музей на комуниста Яко Доросиев, сега

Постоянна изложба „Копривщица – просветен център през Възраждането“

тел.: +359 7184 3029; +359 885 743657

Открита е на 1ноември 2012година. Намира се в родната къща на няколко потомствени учители от Доросиевия род в Копривщица. На Іетаж са пресъздадени възстановки на килийно училище, взаимоучително училище и зала, посветена на копривщенския възрожденец Найден Геров. НаІІетаж е разположена документална експозиция, даваща информация за видни копривщенски дарители, учители, общественици и държавници. Място в експозицията намират предмети, книги и учебници, по които се е извършвало обучението в Копривщенското училище през ХІХвек.

Къща-музей „Любен и Петко Каравелови”

адрес: бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ № 39, BG-2077 Копривщица

GPS: 42.64105, 24.35911

тел.: +359 7184 2176; +359 885 743572

Ансамбълът, състоящ се от зимна къща, стопанска сграда и лятна къща в Каравеловия дом е построен от местни майстори през периода 1810 – 1835 година. Тук през 1834 г., е роден писателят, публицистът, революционерът, журналистът, човекът създал творчество на три езика – Любен Каравелов  (1835–1879). През 1843 г. в този дом е роден Петко Каравелов (1843–1903) – 4 пъти избиран за министър-председател и 3 пъти министър на финансите, един от първостроителите на съвременна България.

Централно място заема печатарската машина и първите печатни творби на Каравелов. Интересен експонат е и диканята (селскостопански инструмент с кремъци, използван при вършитба. Експозицията показва битова обстановка и оригинални предмети, използвани от семейството, както и трите периода от живота на Любен Каравелов – пребиваването му в Русия, Сърбия и Букурещ, както и скулптурна възстановка на главата на Любен Каравелов, портретите на родителите му и родословното дърво на Каравелови.

На втория етаж в лятната къща са изложени лични вещи и снимков материал от живота и дейността на държавника Петко Каравелов. В двора се намира старата круша, засадена от писателя през 1854 г., обявена за защитена природна забележителност.

Ослековата къща

GPS: 42,63600 24,36017

цена: 2лв/1лв

Ослековата къща, Копривщица

Строена е през 1856 г., по време на Кримската война, за богатия копривщенски търговец-абаджия Ненчо Николов Ослеков от уста Минчо, а изографисана от Коста Иконописец (Въльов), възпитаник на Виенската школа, работил и в Рилския манастир. Използвани са местни материали, като само колоните са от ливански кедър. Мечтата на Ненчо Ослеков е да има симетрична къща, но тъй като сградата вдясно вече е била построена, трябвало да се задоволи с „половин“ къща. Съвместявала е жилищни помещения, търговски салон, където съпругата на търговеца се занимавала с изкупуване на абаджийска продукция, и манифактура на горния етаж. Интерес представлява богатата стенописна украса и битовата наредба, даващи представа за живота на копривщенското семейство през XIXв. Музейната експозиция включва уникални предмети и накити, женски и мъжки носии, колекция от шити копривщенски кенета (шити дантели) и плетени чорапи. Голяма част от дрехите и униформите за Априлското въстание на въстаниците от Копривщица са изработени в голямата й стая. Заради тази своя дейност Ненчо Ослеков е задържан след провала на въстанието и обесен в Пловдив на 27юни 1876.

Ослековата къща е превърната в етнографски музей през 1956година. През август 2013г. къщата е реституирана. Реститутите са братя Дебелянови, чийто род закупува къщата от Ослекови през 1947г. Сега музеят е частен.

Църквата „Свето Успение Богородично”

адрес: ул. „Димчо Дебелянов“ № 26А, BG-2077 Копривщица

Съградена през 1817г. на мястото на стар храм от смолски и мирковски майстори само за 11дни. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони, рисувани през 1837-1838г. от Захари Зограф. Ценно произведение на изкуството е иконостасът, изработен през 1821година.

Гробницата на хаджи Ненчо Палавеев в двора на църквата

В града освен старите къщи и прекрасната природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Характерна украса за копривщенската чешма са розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя и др. Едни от най-старите чешми са Беневската и Чалъковата.

Друга забележителност са копривщенските мостове. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е

„Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”

Тук през 1876г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество.

Наблизо е

Туристическа атракция „Старата тепавица“

тел.: +359 7184 2180

работно време:

само лятно (1май – 31октомври): 10.00 – 18.00ч.

цена: безплатно

В тепавицата освен да закупите сувенири, може да си изработите сами (рисуване върху керамика, производство на плъсти). Тук всеки турист може да се опита да преде на хурка, да тъче на стан, да влачи вълна на дарак, да разгледа старото съоръжение за тепане и валян. По предварителна заявка могат да бъдат организирани програми за „Зелени училища” и семинарни обучения.

В близост до града има и няколко защитени територии, подходящи за любителите на екологичния туризъм. Поддържаният резерват „Богдан” (обявен за такъв през 1972г.) опазва вековна букова гора. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада и средногорският първенец връх Богдан (1604м). Друга защитена територия е „Донкина гора” (обявена за защитена територия през 1979г.) – тук може да бъде видяна двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел (Aquila heliacal).

Ако не сте заредили колата, сега е времето да го направите. До Троян няма други бензиностанции. В Копривщица са две – на „Петрол“ на входа на града и още една на изхода, която има и газколонка. Имахме идея да посетим и крепостта Состра, оттатък Троян, но силния дъжд, намалената до 10-15 м видимост и падналите по пътя Карнаре – Троян огромни камъни ни забавиха повече от предвиденото и се отправихме директно за нощувка в

Априлци (D)

Вила за гости „Дядо Събчо“

адрес: ул. „Балкан“ 22, кв. Видима, BG-5635 Априлци

GPS: 42.80758, 24.90957

тел.: +359 887 798935; +359 878 798961

e-mail: emanuil_ivanov@abv.bg

web: http://www.diadosabcho.hotels.officelive.com

цена: 23 лв (тройна стая)

При пристигането ни, около 18 ч., се оказа, че поради някаква грешка, резервацията е дублирана. Домакините, смутени не по-малко от нас, веднага освободиха и подготвиха собствената си стая. (И на Великден стават чудеса!) Печката с твърдо гориво бе нечакана екстра, която ни помогна да изсушим подгизналите якета и обувки. Вилата има оборудвана кухня с трапезария (механа), както и възможност за BBQ край басейна. Силно я препоръчваме на всички, които искат да прекарат няколко дни в Балкана в приятна обстановка, без да им одерат кожите! Все пак потвърдете резервацията си по телефона!

Ден втори, 19.04.2014, събота

Денят ни започна с разходка из центъра на Априлци. На хълма над града се вижда

 34-метров кръст

По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град, местният бизнесмен Стефан Вълев вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо в памет на загиналите за свободата на България 142 въстанници. Добре че бяхме прочели за него и попитахме местни хора къде е. Иначе щяхме да го подминем, считайки го за част от електропреносната мрежа. Е, и Айфеловата кула – днес символ на Париж, когато е издигната, е предизвикала бурни полемики, голяма част от французите са я считали за грозна и са искали да бъде премахната.

Девически манастир „Св. Троица”

адрес: кв. Ново село, BG-5641 Априлци

GPS: ‎42.84288, 24.922248,

тел.: +359 6958 2222, +359 6958 3249

отворен за поклонници: ‎08:30 – 16:00 ч.

Инициативата за изграждането му е на новоселеца Петър Йончев Балджи. Преданието разказва, че той обрекъл малката си дъщеря за послушница в манастир. Още като дете я изпратил някъде към Калофер. Но тъгата за родното място била голяма и затова решил да организира изграждането на девически манастир, та тук, в него, да прибере дъщеря си. Завършен е около 1830г. Евангелието му, отпечатано през 1829г. в Москва, е закупено от Рилския манастир през 1831г. Уставът на манастира, написан от йеромонах Спиридон от Атон, е завършен на 30май 1837г.

Манастирът добил известност далече зад пределите на котловината. Много от монахините му били пламенни родолюбки. Има сведения, че дяконът Левски е посещавал манастира и е посветил някои от монахините в революционното дело. Манастирът е играл активна роля и по време на Априлското въстание. Тук са се шили дрехи, а по време на сраженията в магерницата се е приготвяла храна и се е пекъл хляб за въстаниците. При разгрома на въстанието манастирът е разрушен. Църквата била ограбена, иконите насечени, сградите – подпалени, а 8 (според някои материали -  11) от монахините, които не успели да избягат, били убити.

Възстановен е през 1890г. Същата година руският офицер Сергей Илич изографисва част от храма. През 1936г. троянски колектив довършва украсата.

В момента в манастира няма монахини. Преди година-два е имало една монахиня, но тя е заминала някъде. Младата жена, която отвори манастира, е служител на Общината и по съвместителство екскурзовод – решила да отвори, за да не са разочаровани евентуални посетители. Много е млада, но и тя отбелязва, че при строежа и при последвалите реконструкции се е включвало цялото население – кой с каквото може – даром! Никой никого не е принуждавал, никой не е отварял уста за заплащане. Дай, Боже, повече такива българи, а и такива общински служители!

Църквата „Св. Петка Параскева“

Църквата се намира в гробищния парк на Априлци. Има няколко версии за изграждането й, но едно е безспорно – през 1814година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през1811година от войските на ген. Сен-При. Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглешките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква да построи църква на платото над р. Кална. Разрешават му, но при едно условие – да бъде малка и ниска, вкопана в земята, „да не възбужда омразата на турците“. По време на строежа опушвали камъните със слама, за да изглеждат стари и да не личи, че градежът е нов.

Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. Църквата е трикорабна, почти напълно вкопана в земята. Има мъжко и женско отделение, в които се влиза през отделни врати. Частично преустроена е през 1845-1850година и основно след чирпанското земетресение от 1930 г. Твърде малко е останало запазено от нея. Липсват стенописи, част от иконите са унищожени, други съхранени при не най-благоприятните условия в храм-паметника „Св. Георги Победоносец“, разпръснати и частично разрушени са част от големите каменни свещници. Липсват и двата капитела с каменна пластика в наличност до 1984година. Днес видът й е трагичен – стърчат ръждиви арматури от ронещия се бетон, с който е покрита; няма ги стъпалата, дълбок ров зее пред входа…

До църквата има камбанария, издигната през 1937г., дарение от Елена и Минко Щърбанови.

Между манастира и „Св. Петка Параскева“ се намира

Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“

адрес: ул. „Васил Левски“ № 121, BG-5641 Априлци

GPS:  42.83906, 24.92082

тел.: +359 889 577463 (протойерей Калин Иванов Пенев)

web: https://sites.google.com/site/churchsvgeogisvgeorgiaprilci/

След Освобождението на България признателните новоселци решават да издигнат храм-паметник в чест на падналите за свободата от този край през Априлското въстание. За тази цел държавата отпуска 15000 златни лева. През 1896 г. е направена първата копка и е положен основният камък на храма. Негов архитект е Никола К. Дренски от Плевен, а главен майстор е Кънчо Дренев от Трявна. Поради недостиг на средства строителството продължава 10 години. Храмът е кръстообразен, симетричен и еднокуполен. Дълъг е 25 м, широк е 15 м и висок 15 м. Постройката има величествен вид. Иконописецът Рачо Тихолов от Габрово изографисва храм-паметника, чийто символи са големите каменни кръстове на покрива. Владишкият трон и царските двери са дело на новоселски резбари. Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец“ е осветен на 23 април 1904 от Скопския епископ Максим. Основен ремонт и ново изографисване на храма се извършва през 1976 г. във връзка със 100 годишнината от Априлското въстание в Ново село.

За любителите на планинския туризъм Априлци е добра база за посещение на

Водопад „Видимското пръскало“

Водопадът „Видимското пръскало“ се намира в източната част на резервата „Северен Джендем” в националния парк „Централен Балкан“. Три поточета дават своите води на Пръскалото, водата протича през алпийска поляна и полита в 80-метрова водна дъга в пропастта. Това го прави втория по височина водопад в България.

Към водопада се открива удобна гледка от специално създаденото наблюдателно място по трасето на маркирана екопътека по долината на Пръскалска река, която започва при ВЕЦ „Видима” в град Априлци. Маршрутът, през който преминава, е особено живописен и разкрива огромна част от красотата на Стара планина. Екопътеката е дълга около 16 км. (4 часа според маркировките). Не бяхме подготвени за такъв преход и го отложихме за друг път. Може би през лятото ще го съчетаем с преход до х. „Тъжа“ (3 часа).

Потеглихме към Дряново, но се оказа че пътят към Севлиево е затворен за ремонт. Трябваше да се върнем и да минем през Кръвеник и Стоките, към Габрово. По пътя минахме край Батошевския девически манастир, но решихме да не се отбиваме. На около 5 км преди Дряново се намира

Дряновски манастир (E)

GPS: 42.951003. 25,431717

По време на Априлското въстание през 1876 година, в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ се укриват бунтовници като отец Матей Преображенски – Миткалото, Георги Измирлиев-Македончето и др. Манастирът бил превърнат от четата на поп Харитон в крепост, която водила десетдневни боеве с многократно превъзхождащата я турска войска. При погрома на въстанието, както твърди тогавашният игумен Пахомий, в пламъците изгорели „четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис“ – цялата богата манастирска библиотека. Днес за тези трагични и величави събития напомня паметникът-костница, дело на проектанта Джовани Мосути и скулптора Лука Арджини, осветена на 4 май 1897 година.

В манастира, вдясно от входа, има и музей с две зали – археологически находки от района и революционно движение. Цената на билета е 2лв/1лв. Тук могат да ви подпечатат книжката „100национални туристически обекта“ (№ 22). Врата до врата с музея са манастирските хотел (2*) и гостилница. Паркингът за посетителите е платен (1лв/час) – за първи път от всички посетени манастири. Въпреки това в манастирския двор имаше няколко BMW-та и Mercedes-и, явно на „първи  сред равни“ гости.

От манастира, от ракиджийския казан, започва мост над реката, който води

към пещерата „Бачо Киро“

В момента, след зимния отток на реката, той е засипан с плавей, с „камънье и дръве“, и непроходим. Над малкия остров до моста по дърветата са закачени въжета и стълби, и можете да се почувствате като в шоуто „Най-добрият нинджа“.

За да стигнете до пещерата трябва да се върнете до автомобилния мост пред паркинга и покрай реката да минете около 500м. Цената на билета е за краткия тур (~ 30мин) е 3лв/2лв, а за дългия (~ 1час, с водач) – 5лв/3лв. Тя е първата благоустроена още през 1937година от местните туристи пещера в България, която три години по-късно била наречена „Бачо Киро“ в чест на героя от Априлското въстание. През 1962год. е обявена за природна забележителност, а от 1964г. е електрифицирана. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000години. Можете да се насладите на нейните образувания с романтични имена: „Дъждовната зала“, „Каменното цвете“, „Тополките“ и „Езерото на щастието“, „Медузите“, „Мечата пързалка“, „Меча поляна“, „Самотният сталактон“, „Залата на поп Харитон“ и други. В малкия тур са включени „Чистилището“, „Дъждовната зала“ и „Концертната зала“ на втория етаж.

Оттук води началото си живописната Дряновска екопътека. Пътят до Боженци е около 4 ч. Това ни даде и идеята да посетим

Архитектурно-исторически център „Боженци“ (F)

адрес: BG-5349 Боженци

тел.: +359 66 804462; +359 878 716290

факс: +359 66 804462

web: http://www.bojentsi.com

Боженци е село с история повече от 600години. Според легендата болярката Божана преди 6 века извела от разсипаната столица Велико Търново синове и братя. Заедно те се заселили сред вековните гори и построили селище, наречено на нейно име.

Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол, боженлии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола…

Със 110къщи и около 500жители, в края на 19век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100до 250години. Затова през 1964година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват.

Влизането с автомобил в резервата е забранено на теория. Явно на посещение бяха ВИП гости, защото имаше засилено полицейско присъствие, а постовият при бариерата беше с пагони на майор! Обектите, за разлика от Етъра, се отварят само при заявка. Трябваше доста да чакаме да се върне екскурзовод с текущата група, за да поеме нас. Затова и се отказахме. Дори не дадохме за печат книжката 100НТО (№ 20). Направихме бърза обиколка по разкаляните улици и тръгнахме към къщи. Дали заради празниците, дали целогодишно е така, но Боженци ни се стори подходящ не за туристите, дошли да видят, а за хората, дошли „да си поживеят“, каквото и да означава това!

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Априлци

Дряновски манастир

Копривщица

Старосел (Хоризонт)

Старосел (Храмов комплекс)

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Още пътеписи от близки места:

1. Възрожденско през зимата: Копривщица
2. До Копривщица с влака
3. Изгубената Сирия – Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон
4. Еритрея на Великден
5. Кратко съботно-неделно пътуване из България
6. По Великден на остров Тасос
7. Великден на остров Тасос – кратки впечатления
8. Дубровник по Великден
9. От Хисаря до Копривщица по Гергьовден
10. Великден на остров Корфу – част 1
11. По Великден във Виктория (Канада)
12. Великден в Струмица

Pin up-ът се завърна с пълна сила последните години, до някъде благодарение и на бурлеската (т.е. стриптийз за напреднали) и Дита Фон Тийз. Не мисля, че дори си струва да се коментира, обсъжда и анализира. Струва си само да си заредиш шкафа за бельо с красиви и женствени нови попълнения.

Корсет и бански Panache от Bra Clinic.

Отваря главите им,
както се отваря кутия с шоколадови бонбони.
Изяжда всичко.
След това старателно
смачква станиолените обвивки,
връща ги обратно,
затваря кутията
и я прибира в хладилника.








Иванка Могилскав “Кръстопът”.
Иванка Могилска в DICTUM.