В днешното интервю с наши читатели, живеещи или пребивавали в чужбина и запознати с местните условия за спорт и целесъобразен начин на живот ще ви запознаем с Ралица, която поиска да ни разкаже още интересни детайли от спортиня живот в Лондон.

Представете се на читателите?

Казвам се Ралица Георгиева и съм на 24 години. Тази година завърших магистърска степен по финанси към Лондонския университет. В момента работя тук, като голяма част от времето си прекарвам в спорт и взимам участие в различни благотворителни маратони.

Какво ви отведе в чужбина?

В Лондон дойдох през 2007 година за бакалавърската си степен в Ричмънд Юнивърсити. Беше трудно като всяко начало, но покрай лекциите и попаднала в напълно нова среда, набързо свикнах с живота там. Още от гимназията бях със съзнанието, че искам да продължа образованието си навън.

Лондон беше логичният избор поради факта, че от малка бях на "ти"с английския език. Момент на адаптация определено имаше, но отзивчивостта на колегите ми и академичната среда, в която попаднах ми помогнаха бързо да се внедря и да намеря мястото си. Истината е, че Великобритания и в частност Англия предлага много възможности за хората, които са всестранно развити и искат постоянно да се обогатяват и да развиват възможностите си.

Спортувахте ли преди това, какво?

Преди да дойда тук, съм се захващала с какво ли не. Като малка ходех на спортни танци, после на модерен балет и брейк. Винаги съм била спортна натура и не ме е свъртало на едно място. На 17 реших да започна с фитнеса, в началото сякаш по-скоро защото моите съученички ходеха. Но с течение на времето изградих навик и започнах да се интересувам повече и да търся информация на тема тренировки и здравословно хранене.

Бързо ли свикнахте към условията за спорт там? Какво ви направи най-голямо впечатление?

В началото тренирах във фитнеса на университета. В интерес на истината за желаещите да спортуват има какво ли не. От фитнес зали до различни групички, които ходят да тренират по парковете при хубаво време. Срещу 5-10 паунда има и различни класове по йога, тае бо и какво ли още не.

Тук се запалих и по йогата, която в съчетание с фитнеса беше идеалната форма на релаксация. Посещавала съм и различни класове по "спининг"и специални, само за коремна мускулатура. Интересно е, че тук тези класове се посещават дори и от хора в по-напреднала възраст и дори те са по-активни в спорта от, да речем, младото население.

Масово се практикува и джогинг по улиците, като се опитват да направят цялото занимание забавно и интересно. Да речем се уговарят да бягат по групички и се обличат в забавни костюми. Доста разпространени тук са маратоните, организирани с благотворителна цел, като за да участваш в тях, се заплаща определена такса и минимум пари, които трябва да се съберат с благотворителна цел. Дават ти рекламни материални и всякакви брошури, с които да събереш средствата.

Забавно е, но и отговорно, тъй като ако не успееш да събереш средствата, тогава ги даваш от себе си. Освен подбуждането на населението към спорт, по този начин се създава една по-съзнателно гражданско общество, което е съпричастно към проблеми като борбата с рака, деца, болни от нелечими болести и други каузи. Аз самата често взимам участие в такива маратони, защото освен чисто спортна насоченост, имат и някаква мисия.

Бягала съм за фондация, която изпълнява желания на деца с левкемия. Чувството да предизвикаш усмивка в тях е незаменимо. В този ред на мисли тук спортът се използва до голяма степен с възпитателна цел и определено, ако човек има желания, условията са идеални, а цените –достъпни.

Спортува ли активно местното население? Какви условия има? Обръща ли се внимание на здравословното хранене от страна на жителите и на държавата като цяло?

Тъй като все по-сериозен проблем не само за Великобритания, а и в глобален план е затлъстяването, тук се предлагат продукти, имащи за цел редуциране на теглото. Например в една от веригите за хранене има цяла серия продукти под наименованието "Weight watchers", които са с по-малко калории и се водят "диетични". Но все пак остава въпросът за личния избор и афинитета на англичаните към т.нар. фаст фууд. Английската кухня, както всички знаем, не е една от най-здравословните. Определено тук не е скъпо да се храниш здравословно, а и гамата от здравословни продукти е доста голяма, изборът на хранителни стоки може да задоволи дори и най-претенциозните.

Да направим месечен план - колко струва и какво време отнема да спортуваме активно и да се храним добре в (дадената страна)?

Въпреки че цените варират доста в зависимост от това от коя верига супермаркети се пазарува, ще се опитам да ви предоставя цените на основните продукти, от които може би читателите на изданието се интересуват. Плодовете и зеленчуците излизат по-евтино, ако се купуват от пазарите им. Цените са в паунди.

• 60 яйца - 6 паунда;
• 4 кутии риба тон - 4 паунда;
• 12 грейпфрута - 3 паунда;
• килограм сьомга, прясна - 10 паунда;
• 1 пакет (500 г) нахут - 1,30 паунда;
• 1 килограм мляко обезмаслено - 2,5 паунда;
• 1 килограм ябълки варират от 1 паунд до 2,5;
• пълнозърнеста паста дурум – 1,9;
• зехтин 500 мл - 2 паунда;
• бадеми сурови, 800 грама -5 паунда;
• ядки микс (бадеми, орехи, бразилски орех, кашу) 500 грама - 6,25 паунда;
• броколи 3 паунда;
• кафяв ориз 1 кг - 1,79 паунда;
• 1 кг лимони - 1 паунд;
• авокадо 8 бр за 3 паунда;
• кварк 6*250 грама - 5,10;
• котидж чийз (наподобяващо нашата извара) 600грама - 1,2;
• телешко филе 2 кг - 24 паунда;
• пиле 5 кг - около 30 паунда;
• 6 л соево прясно мляко - 5.20;
• 4 кг картофи - 6;
• 2 кг овесени ядки - 4;
• сирене фета 1 кг - 6 паунда;
• сирене чедър 0,3 грама - 2,5паунда;
• протеин  900 грама Optimum Nutrition - 27,70 паунда (вариации на цените в зависимост от марката);
• ръжен сухар 1 кг - 4 паунда;
• абонамент за фитнес - 22 паунда/месец;
• Всичко 186,54 паунда на месец.

По какъв начин се запознахте с нашето издание и как ви се струва в сравнение с локалните сайтове там, където живеете сега?

Когато започнах да се интересувам не само от тренировки, а и от здравословно хранене, установих,че в България няма много информация на тази тема. Тогава попаднах единствено на вашия сайт, който ми помогна да съставя хранителна система за себе си, съобразена с начина ми на живот и пасваща на тренировъчния ми режим.

Хареса ми идеята, че нямаше шаблонни режими на хранене, а по-скоро препоръки, според които сами да изготвим това, което ще работи за нас. В Лондон има доста материали на тема спорт и правилно хранене и постоянно се апелира към това. Но за специализиран сайт дори не съм гледала, тъй като винаги съм се доверявала на BB-Team и винаги съм намирала това, което ме интересува, за което ви благодаря.

Ако и вие желаете да споделите с нас своите впечатления и опит в едно кратко интервю, вижте какможе да стане това. Пишете ни, като поясните за кой град и страна желаете да разкажете.

Прочетете и тези полезни материали:
› Българи в чужбина: Явор Дончев и Тони Тошев
› Българи в чужбина: Драган Донков
› Българи в чужбина: Антон Манов
› Българи в чужбина: Биляна Дътън
› Българи в чужбина: Цветелина Алипиева
› По пътя от любител към състезател

Един съвсем обикновен неделен ден ми се приисква да приготвя нещо ново и необикновено. Знам къде да го потърся – в книгата Heston Blumenthal at Home. Избирам сравнително не трудна рецепта с обикновени съставки, които обаче изглежда ще направят необикновеното ястие. Пурпурния му цвят ме привлича, техниките ме заинтригуват. Нетърпелива съм да направя опит, но преди това трябва да направя още няколко неща за рецептата, като зеленчуков бульон и ароматно масло. Имам време до вечерта, така че правя ги. Следва решението с какво да допълня избора ми и се спирам на по-мазна риба, както препоръчва Хестън Блументал. Ще бъде наистина неопитвана от мен комбинация.

Пурпурното ястие е ризото с червено цвекло, но ризото приготвено със зърно спелта. Приложените техники го правят кремообразно (като всяко едно ризото), а ядковият вкус на спелтата допълва землистия характер на цвеклото. Комбинацията им с пармезан е впечатляваща.  Другото нещо в тази рецепта, което ме прави любопитна е ароматното масло, което се добавя в края на приготвянето на ризотото. Маслото се обогатява с аромати на лук и вино, и съдържа лека киселинност, която да уравновеси сладостта от спелтата. Целта на това масло е да се избегне предварителното сотиране на лук (с което би трябвало да започне всяко едно ризото), за да се разкрие още повече вкусa на спелтата. Тази техника е приложима и за приготвяне на класическо ризото с ориз. Ароматизираното масло и приложението му по този начин е практика на първия италиански шеф готвач, получил за ресторанта си в Милано три звезди Мишлен Gualtiero Marchesi. Освен за ризото, маслото е приложимо и за овкусяване на риба след сготвянето ѝ.

Докато за това пурпурно ризото е необходима предварителна подготовка, то за рибата, с която решавам, че ще го допълня използвам съвсем лек и лесен начин за сготвянето ѝ. Изборът ми на сьомгова пъстърва не е продиктуван от някаква закономерност за съчетаването и с това ризото, а просто защото точно нея си харесах на рибния щанд в магазина. Тъй като ризотото е достатъчно богато на аромати, на рибата не и трябва нищо друго освен малко сол и пипер, за да разкрие собствения си вкус.

Макар всичко по-надолу да прозвучи сложно и дълго, всъщност не е. След предварителна подготовка и ризотото, и рибата са готови за 30 минути, като това става едновременно дори в домашната кухня.

Ризото от спелта с червено цвекло

Адаптирано от книгата Heston Blumenthal at Home.

Ризотото е подходящо за сервиране както като основно ястие, така и като гарнитура. Освен с риба, ще бъде подходяща комбинация с всякакви диви птици.

Посочените дози са за 4 порции.

За ароматното масло:

• 50 г лук, нарязан на ситно (1 малка глава)
• 100 мл сухо бяло вино
• 150 мл бял винен оцет
• 125 г масло, нарязано на кубчета

Лукът, виното и оцетът се смесват в малка касерола и се загряват на силен огън. Варят се около 10 минути или докато течността се редуцира с 3/4. Отстраняват се огъня и по малко се добавя маслото като се разбърква докато се разтопи и се получи емулсия. Оставя се за 20 минути за да се смесят хубаво ароматите и след това маслото се прецежда през фина цедка.

Маслото се изсипва в подходяща купичка, покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник до използването му. Може да се съхранява до 1 седмица в хладилник или 1 месец замразено.

За ризотото:

• 200 мл сок от червено цвекло (от 500-600 г цвекло)
• 200 г зърно спелта
• 100 мл вино Мадейра
• 600 мл зеленчуков бульон, затоплен до завиране
• 1 супена лъжица зехтин
• 30 г прясно настърган пармезан
• 50 г от ароматното масло (рецептата по-горе)
• 1 супена лъжица заквасена сметана
• сол на вкус

Сокът от цвеклото се изсипва в малка касерола и се слага на силен огън. Вари се около 3-4 минути или докато течността се редуцира наполовина. Когато стане около 100 мл се маха от огъня и се оставя настрана.

Широк тиган с дебело дъно се нагрява на умерен огън. Добавя се зехтинът, последван от спелтата. Зърната се готвят 3-4 минути като се разбъркват периодично. Добавя се виното и готвенето продължава докато течността се редуцира с 3/4. Следва добавяне на половината от добре затопления бульон. Спелтата се вари около 10 минути. Продължава се с добавяне на бульон по малко, като се изчаква течността да се абсорбира от зърната преди всяко ново добавяне (както се процедира при приготвяне на ризото). На финалното добавяне на бульон, спелтата трябва да е почти готова. Когато зърната омекнат добре и останат с много малко течност към тях се добавя редуцирания сок от цвеклото. Варенето продължава още 5 минути.

Накрая се добавят пармезанът, ароматното масло, заквасената сметана и щипка сол (или на вкус). Разбъркват се за кратко докато се смесят и ризотото се отстранява от огъня. Оставя се да постои 3 минути преди да се сервира.

Забележка:Сок от цвекло без специална цинтрофуга може да се направи като цвеклото се настъргва на ситно, поставя се в тензух и се изстисква хубаво.

Печена сьомгова пъстърва

Продукти:

• около 800 г цяла сьомгова пъстърва
• 50 мл зехтин
• 50 мл сухо бяло вино
• сол и прясно смлян шарен пипер

Рибата се почиства, измива и подсушава добре. Поръсва се от всички страни със сол и прясно смлян шарен пипер и се намазва хубаво със зехтин. Поставя се в тава, залива се с виното и се запича в предварително нагрята фурна на 180°C за 25-30 минути.

Ризото от спелта с червено цвекло и печена сьомгова пъстървае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

В неделя, 17 февруари 2013, по едно и също временяколко телевизии чинно интервюираха почти всички възможни правителствени висши чиновници и техни приближени:

- в една от телевизиите прекалено виден журналист мъдруваше с вицепремиера Цветанов,

- в друга телевизия друг прекалено виден журналист хортуваше с Цецка Цачева,

- в трета телевизия трета и тя прекалено видна топло-топло общуваше със сестрата на премиера

- в четвърта телевизия … абе защо да продължавам?!? Има само една дума, която точно характеризира нещата: гъзолизие в пакет…

Очевидно здравата сме се сурнали по спиралата на лудостта и в тази връзка искам да направя изявление.

Към всички участници в протестите, които искат смяна на системата, анихилация на партиите, силно гражданско присъствие при вземане на политическите решения и прочее:

1. Настоявам да обясните каква система искате да смени настоящата. Държа да ми бъдат представени неоспорими доказателства, че новата система е сработила някъде и дава резултати.

2. Ако си правите сметките да присъствате от мое име при вземане на политически решения, забравете. Не сте ми симпатични, не ви вярвам, имам сериозни основания да се съмнявам в здравия ви разум и чистите ви помисли, не желая по никакъв начин да ме представлявате. Никъде.

3. Ако не щете партии, Земята е голяма, има много ненаселени места по нея, спокойно можете да се занесете в някое от тях и да си развивате някаква безпартийна ню ейдж култура в собствен кибуц. Съгласна съм дори да подпомогна със скромно дарение начинанието ви.

Благодаря за вниманието.

Filed under: Из друмищата на Абсурдистан, Моите пет стотинки, Психиатрично отделение Tagged: Нова политическа система, Политически партии, Протести срещу тока

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

  Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град -  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век. Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ - осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други...Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден. Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9 

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града. Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”... и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата. Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827 

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 

  Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат. Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка. За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край... Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]    Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление. Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 

    Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия. Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4Автор: Красимир ГетовСнимки: автор  Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

 

Сигурна съм, че всеки читател има поне по една такава. „Тиха“ книга. Прекрасна, неповторима, завладяваща и абсолютно разтърсваща книга, четенето на която по някакъв начин те е променило. И за която никой друг освен теб не е чувал… Добре де, почти никой. Книга, която е далеч от светлината на прожекторите, книга, която незаслужено пренебрегват в книжарницата.

Може би попадам на такива книги малко по-често, отколкото средностатистическия читател. Tака, случайно, попаднах на „Страсти по госпожица Пондероза“ и „Vita brevis“ през 2011, а през 2012 – на „Добавено лято“ и „Безкрайното саргасово море“.

Това са „тихи“ книги – такива, които не предизвикват лелките да запрятат поли, търчейки към близката книжарница или сергия, заради които не се вихрят люти спорове из фейсбук и форумите и не шестват из всеки възможен сутрешен блок или телевизионно предаване с претенции за културна и/или лайфстайл насоченост.

Не, това са книги, които тихичко, от читател на читател, си проправят път към… нещо. Към някого. Може би дори към теб. Това са книги, които тихичко ти нашепват въпросите, които не си смеел да изречеш на глас, а не ти крещят в лицето готови отговори. Те рядко се задържат у дома, в библиотеката – прехвълям ги от приятел на приятел, понякога те самите ги прехвърлят помежду си или на свои приятели. Без обяснения. Нищо не е по-обвързващо от дадена без думи книга. Нищо не засвидетелства привързаност повече от даването на книга.

Това си мислех вчера, когато дочитах последните редове на „Прекрасните творения небесни“ на Динау Менгесту.

Така се случи, че в петък следобед, когато си тръгвах от офиса, нямах какво да чета. А пътуването от работа до нас е дълго – не се оплаквам, даже ми харесва. Това е време само за мен, когато нямам възможност да правя нищо друго, освен да чета книга и да слушам музика. Някои хора нямат и това. Реших да прочета тази. Изобщо не знам защо, но понякога така се случва с книгите. Те сами те намират. 

Започнах я почти случайно, заради изречението „Когато вуйчо ми Берхане ме питаше защо съм решил да отворя магазин в беден, черен квартал [...], така и не му признах, че единственото, което искам от живота сега, е да си седя кротко и да прекарвам в четене възможно най-голяма част от деня.“ И нямах никаква идея, че тази книга ще ме държи в прегръдките си целия уикенд. Толкова е хубава, а дори не мога да кажа защо. Знам, само че не исках да свършва, че докато я четях се чувствах безкрайно спокойна. Радвам се, че има такива книги, ако и да ми трябват години да ги открия.

Нямам какво повече да кажа за „Прекрасните творения небесни“, затова и реших да не пиша ревю – не ми стигат думите. Но ще се опитам да ви убедя да я прочетете. Още не съм сигурна как. Но ще се опитам.

 треви

Най-голямото достижение на деветнайсти век е конституционната поправка отменяща робството в Щатите. С методи включващи  дори купуване на гласове, шестнайсетият президент на Съюза и бивш адвокат Абрахам Линкълн успява да утвърди историческия документ, с което на практика обезсилва Конфедерацията  и печели Гражданската война.   Стивън Спилбърг работи по Линкълн  единайсет години. Историческата възстановка се разпостира до последния цилиндър. Всеки типаж е или реално съществувал или сбор от документи за такъв. Дори книгите в кабинета на Ейб са същите заглавия. За иконичната роля на Великият освободителпървоначалният избор е Лиъм Нийсън, който се отказва заради разширилата се междувременно разлика с възрастта на героя. Даниел Дей Луис също казва "не"в началото, но приятелят му Ди Каприо го убеждава да приеме. Очевидно роялта е оказала голямо въздействие върху него щом споделя, че Линкълн е героят, циито ценности иска завинаги да останат с него.     Разбира се, не е възможно да се отдели идолизирането от обективността. Изборите на Линкълн изглеждат немислими за друг. Да прокара Поправката или да спечели войната е гордиев възел, който той разсича с цената на собствения си живот. Страхът му да не загуби второто си дете в нея (Джоузеф Гордън Левит) и будната му съвест Мари Тод/Моли(Сали Фийлд), правят положението му още по-трудно. Кинематографично Линкълн е експонат за кино музей.  Патриотичната нишка и сладникава музика не дразнят особено. Фокусът е върху отговорността да си визонер и правата на хомо сапиенса, независимо от цвета на кожата му. Все неща магнит за куп оскари.

Днес отивайки на работа попаднах на платените протести за Банско.

Първото, което видях бяха над 10 автобуса с логото на Банско и Разлог паркирани на площад “Македония”, на долу по “Христо Ботев” имаше още. Движението на кръстовището беше затруднено, при Съдебната още повече, все пак там минават трамваи, коли и голямо количество хора.

Малко пред мен вървяха двама мъже тип “чичка” – кожени якета, мегафони, груб език. Бързаха да минат по-напред. Настигнах хората от протеста и минавах в страни, за да вървя по-бързо. Като цяло тълпата беше тъжна гледка, въпреки че имаше и оркестър с тъпани и гайди.

От страни вървяха хора със светлоотразителни жилетки. Питах тях за какво е протеста. Отговор:

“Нещо за горите. Искат да строят там. Не знам, ние само го организираме.”

На “Алабин” пътищата ни се разделиха.

Извинявам се за снимките, правени са с телефона в движение.

 

Искрено се забавлявам със ситуацията около Burger King и урока по кризисна комуникация, който компанията даде. Вчера профилът им в Twitter беше кахнат (за което по-късно поеха вина Anonymous) – акаунтът беше ребрандиран изцяло с визии на McDonald’s. Интересно е не толкова случилото се, колкото реакцията на компанията (или нейната тотална липса).

Първо, ето как изглеждаше Twitter профилът на Burger King някъде към обяд щатско време вчера:

Когато акаунтът ти лъсне с брандинг на най-големия ти конкурент, определено имаш доста неща за вършене. За да изчезнат туитовете на хакерите от типа ”Somebody needs to tell @Burgerking that ‘whopper123′ isn’t a secure password.”, е важно да се свържеш с Twitter. Но също толкова важно е да комуникираш с аудиторията. За пример – няколко часа по-късно McDonald’s вече бяха пуснали официална позиция в Twitter, изказвайки солидарност с конкурентите си:

We empathize with our @burgerking counterparts. Rest assured, we had nothing to do with the hacking.

— McDonald’s (@McDonalds) February 18, 2013

Какво направиха Burger King? Замълчаха си. По същото време на Facebook страницата им, докато хора питаха дали наистина паролата е била ‘whopper123′ и дали наистина веригата е купена от McDonald’s, те пуснаха оферта за кафе. На сайта ими до този момент няма официална позиция за случилото се. Официално мнение се появи в Chicago Tribuneчак привечер по американско време (изглежда, самото цитирано мнение е от по-ранен час). То обаче звучи крайно сухо и адвокатско, без реално отношение към потребителите: ”We apologize to our fans and followers who have been receiving erroneous tweets about other members of our industry and additional inappropriate topics.” И толкова. Когато акаунтът най-накрая бе върнат на компанията късно вечерта, първото съобщение в Twitterбеше крайно недостатъчно: Interesting day here at BURGER KING®, but we’re back! Welcome to our new followers. Hope you all stick around!

Наистина, важно в кризисната комуникация е да не реагираш твърде рано и да не говориш глупости без подготовка. Но липсата на всякаква комуникация, особено в социалните медии, където нещата се случват бързо, е недопустима. А цялата ситуация можеше да бъде позитивна – все пак от 77 000 последователите на акаунта сега са над 111 000, а Burger King получи стотици споменавания онлайн. Съмнявам се обаче, че екипът на веригата ще може да се възползва от случващото се, щом до този момент не предприема мерки.

The post Случаят Burger King: кога да реагираш по време на криза? appeared first on Васи ли?!.

Пишещи братя и сестри, за литература ли да си говорим днес, или за живота и бъдещето на родината ни?

Не е достатъчно наглата мутра да си подаде оставката!

Не виждате ли, че ще жертва всичките си бушони, за да се задържи във властта?

Ще му повярвате ли, приятели?

Стратегическото управление е генериращ фактор на организационния успех, особено когато се съчетава с иновационно мислене и предприемачески действия. Това е добре известно на всички в сферата на бизнеса, но как стоят нещата в областта на изкуствата? Отговор на този въпрос дава книгата на доц. д-р Лидия Върбанова ”Стратегическо управление в изкуствата”, издадена на английски от международно академично издателство Routledge, Taylor & Francis Group.

Изследването разглежда базисни и специфични проблеми на стратегическото управление в сферата изкуството в съчетание с иновационния подход и културното предприемачество. Представянето му у нас е на 20 февруари (сряда) 2013 година от 11.00 ч. в конферентната зала на втория етаж в сградата на КНСБ на пл. Македония №1, проведе под формата на творческа дискусия с модератор д-р Десислава Стойчева, преподавател по Арт мениджмънт в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Доц. д-р Лидия Върбанова е преподавател в Департамента по Мениджмънт в университета Конкордия в Монреал, Канада, международен консултант по мениджмънт и изследовател по въпросите на стратегическото управление на творчески организации и разработването на проекти в културния сектор.

Искам да припомня за действията на ударните отряди командоси на ЧЕЗ, които предизвикаха възмущение в Чехия преди няколко години. В СЕГАи сайта на БНТможе да прочете повече, а видео записите може да придобиете ясна идея за стилаи методите.

 

Вчера на няколко места ме обвиниха, че съм против протестите. Това съвсем не е така – протестите са нужни, защото хората наистина живеят по-зле. В статията сиобаче посочих, че винаги се сещаме да натиснем политиците когато ножът опре до гърлото. Често тогава получаваме прибързани мерки със съмнителен изход. Така в последните дни изкристализира тезата, е че темата на протестите е сгрешена. Нека изложа аргументите си.

Ниска цена, високи сметки

Цената на тока в никакъв случай не е висока. Дори е доста ниска. Сметките са високи, а това е различно. Част от причините са ниската енергийна ефективност, загубите по мрежата и лошото отчитане. ЕРП-тата са виновни пряко за последното и ще си понесат отговорността (до голяма степен благодарение на протестите). Доколкото ми е известно, вината за продължаващите загуби от 25% по мрежата е предимно на регулатора. В 8-те стъпки за подобряване на енергийната мрежасе настоява ЕРП-тата трябва да споделят риска от загуби. Така ще имат инициатива да инвестират в подобряване на инфраструктурата, вместо както сега всичко да се поема изцяло от крайния потребител.

Енергийната ефективност е по-сложна тема. Голяма пречка пред санирането в България е, че всяка сграда има по много собственици, доходите са ниски, а подпомагането по различни програми почти не се използва. За да има бърз напредък, трябва почти изцяло да се покрива от държавата. Дори сега санирането се изплаща от сметките за няколко години, но много хора нямат ресурс да започнат. С покачването на цените на тока и парното инвестицията ще става все по-логична за повечето семейства. В Германия при ток от над 50 цента на киловат е абсолютно нормално да искаш да си свалиш сметката с поне 30% чрез изолиране.

Грешният въпрос

Според мен проблемът с темата на протеста е, че всички искаме сваляне на цената на тока. И успяхме – от март по всяка вероятност ще падне с 8%. Това не само не решава нищо, но и задълбочава проблема. Енергийната система на една държава е нещо изключително сложно и едва шепа хора могат да разберат всичките ѝ движещи части. Макар да не съм сред тях, виждам, че сегашната политика на регулацията води до изкуствено занижаване носещо единствено дългосрочни загуби. Тук не става дума за намаляване на нечия печалба, макар НЕК на практика да определя повечето такси. Така нищо в системата не се променя – просто проблемът се отлага чрез еднократна популистка социална мярка.

Вместо това, протестите трябва да бъдат за намалелите доходи, безработицата и лошите условия за бизнес. Започнах с това, че не токът е скъп – доходите са ниски. Това е ясно на всички. Има много реформи, които биха подобрили бизнес средата и инвестициите, но са трудни (политически и финансово)и никой не ги започва. Вина за това несъмнено има кабинета, но тази връзка е по-трудна за осмисляне. Значително по-лесно е да си представим как Борисов нарежда да се свали тока и от утре да е факт. С работните места и доходите далеч не е така.

Цената на либерализацията

Като си говорим за реформи, трябва да споменем тази в енергийната система. Либерализацията е нещо, което трябва да направим и за липсата на което ще си отнесем скоро глоби. Нещо важно за нея обаче е, че със свободен пазар на тока цените му ще са пазарни. Това означава, че не ДКЕВР ще определя колко струва киловат – също както цените на мобилните услуги не се определят централно. Два краткосрочни ефекта от това, по мое мнение, са сред основните политически пречки пред тази реформа. За частните финансови интереси дори не мога да предполагам.

В първите години след либерализацията цените на тока ще скочат. Сами виждате как ДКЕВР ги държи надолу спрямо пазарните – най-често по политически поръчки. Несъмнено ще има и спекула от ЕРП-тата и докато регулаторът се усети ще се стигне до ново напрежение сред потребителите. Положителното обаче е, че ще има конкуренция както сред посредниците, така и сред централите. В дългосрочен план това ще донесе по-ниски цени и по-малко шокови промени. Ще имаме повече избор на доставчици и тарифи, а според предпочитанията на пазара ще се инвестира в определени източници на енергия.

Конкуренцията сред производителите обаче е именно вторият проблем. ТЕЦ-овете са изключително скъпи, но дават работа на много хора в бедни региони. В една конкурентна среда вероятно те няма да оцелеят без стабилни субсидии. Именно продължаване на агонията на тези ТЕЦ-ове (заедно с частни интереси, разбира се)е причината НЕК да продължава да изкупува от тях и да са основният източник на ток в България.

Бързо! Още от същото

Либерализацията ще се случи най-малкото, защото имаме задълчения като членове на ЕС. Въпросът е как ще бъде изпълнена и дали ще има прозрачност. Сега изглежда приходите и на ЕРП-тата, и на НЕК потъват като “разходи” по консултантски договори. В същото време крайният потребител плаща както за неефективността на мрежата, така и за лошото ѝ управление.

Намаляването на цената на тока с няколко стотинки не решава никой от тези проблеми. Няма да увеличи и доходите на българите. Протестите са нужни, но от това, което виждам, ще доведат до повече от същото. Поправете ме, ако греша.

Когато искам да слушам музика, много силно разчитам на YouTube – огромният архив позволява както само слушане, така и гледане на видеоклиповете към песните, когато ги има. За съжаление YouTube е безкрайно хаотичен и неподреден, а възможността за създаване на списъци – ограничена, недотам интуитивна и удобна. В такива моменти външни приложения могат да направят истински чудеса. Преди време използвах Loudlee, инструментът, който всички наричаха Pinterest за музика заради визуалните си прилики. За съжаление Loudlee вече не съществува, защото не успя да намери начин да монетизира съществуването си (или пък заради друга причина?).

Наистина страшно много харесвах Loudlee, защото технологията му позволяваше да подреждам музикалните си предпочитания по изпълнители, албуми, жанрове, да откривам нови изпълнители, сходни на музикалните ми предпочитания или по препоръка на приятелите ми в услугата или пък на общността, да съхранявам списъците за по-късно и повторно прослушване… и това, събрано в дизайн, който, да, наистина наподобяваше Pinterest. Loudlee имаше свои трески за дялане, не беше перфектна услуга, но за нещата, за които го използвах, беше чудесно надграждане върху YouTube (услугата разчита на клиповете, качени в YouTube, които подрежда в удобни каталози).

Loudlee спря без предизвестие, обявиха края и едновременно с това спряха услугата. Без време за адаптация и мигриране към друга услуга. Това изключително много ме подразни тогава, защото не предложиха вариант за изтегляне на данните – доста време бях прекарал върху изготвяне на списъци с песни, някои от тях все още не успявам да намеря в YouTube… всичко това беше затрито с лека ръка. Майната им на приятелствата, те бяха по-скоро допълнение, отколкото реална функционалност, защото единствено позволяваха да се следи кой какво слуша – без допълнително взаимодействие между хората. Майната ѝ на общността и музикалните ѝ предпочитания (до последно Адел беше в топ изпълнителите!)… яд ме беше за списъците ми с музика, за невъзможността да ги имам или поне да имам възможност да реагирам и да се подготвя за спирането.

Преди няколко дни с изненада установих, че iAlbums(което започна като приложение за iOS, което предлага допълнителна информация за любимата музика – биграфии на изпълнителите, снимки, видео, интервюта…)са придобили технологията зад Loudlee и са пуснали обратно сайта под бранда си. Малко е мътно как ще бъде изградена връзката между приложението и новия сайт, още повече пък като се има предвид, че уеб преживяването ще бъде прехвърлено в приложението.

За сметка на това пък повече информация за изпълнителите вече се предлага в уеб версията, а тя се извлича от различни източници.

Ето например албумите на Кайли Миноуг, както и добавения раздел „Поток“ с информации, както и раздела с подобни на Кайлиизпълнители.

iAlbums използва Facebook за регистрация на потребители, но не прекалява с исканата информация; дори по спомен Loudlee искаха повече данни и права, отколкото сега се изискват (музикални предпочитания). В замяна пък потребителите получават музикален каталог по изпълнители и години, готов да бъде прослушван.

Моят профилвсе още е доста празен и с малко преслушани песни, но с времето ще се натрупат. Няколко неща, които написах на новите собственици – все неща, които Loudlee не успяха да реализират:

• Възможност за освобождаване на данните – в крайна сметка услугата разчита на YouTube, откъдето извлича видеоматериалите;
• Възможност за по-голяма социалност – в момента несиметричното следване на приятели е от полза единствено за откриване на нова музика, нообсъждането на песни и изпълнители може да се окаже доста сериозен дразнител за myspace и подобни;
• Възможност за вграждане на съдържания във външни сайтове – колко полезно би било да можеше да включа тук текущия ми плейлист, в който Кайли ми пее “2 hearts“…
• Адекватен начин за споделяне на идеи, коментари и мнения. Използването на Facebook за целта е аматьорско и несериозно.
• Възможност за по-голямо видео и по-детайлен контрол върху звук и картина – малкото прозорче често е недостатъчно.
• Извличане на информации от източниците за нещата (изпълнители, песни), които ме интересуват и слушам/съм слушал. В момента го прави само за изпълнители, при това само на техните страници. Персонализираната информация според моите предпочитания би била само в плюс и би довела до по-голяма ангажираност.
• Приложение и за Android.
• Възможност за споделяне в Google+.
• Монетизиране! Ако ще е с реклама, по-добре да започне да се случва отсега, преди да е станало късно.

Имам и още идеи, които засега държа в тайна, но ще споделя в зависимост от посоката, в която тръгне да се развива услугата.