В лондонски вечерен вестник (76 страници) преброих:

- 2 реклами на новото Блекбъри 10

- 6 реклами на Андроид телефони и смесени оферти

- 1 реклама на Макбук Про

Впечатлява ме липсата на Айфони, там всеки трети е с епълска слушалка и това е основния компютър на бедните. Може би Въйфона е изтласкан като статус-символ и вече никой не се впечатлява от него?

Докато рекламите на модерни цигари започват да приличат на нещо медицинско (тест за бременност?), електронните (по-горе) се мятат в крайност, която за мен е дори и опасна.

Електронните трябва да се регулират също както другите и да не трябва да има и намек за здраве. Знам че има био цигари, но тук тази дума не прави нищо добро, нито на биото, нито на цигарите.

Въпрос на време е Lucky Strike и Marlborо да скочат на електронното.

Бонус размисъл: може би аз не разбирам и “не съм таргет”, но девиза “Понякога. Винаги. Никога.” е или изключително лош превод, или регулацията е ограничила толкова посланията, че са станали абстракни. Което, някак, е добре.

Шарк е на 5 месеца. Вероятно е кутре на Българска овчарка. И е голям (макар да е по-точно да кажем, че е малък) колкото една едра котка. Шарк изглежда малко странно, но това не е изненадващо, тъй като всичко около случая на Шарк е странно.

Първо за него ни писаха хора уж загрижени, които прекъснаха контакта с нас щом разбраха, че няма как да се размине без тяхната помощ. Бил се появил от нищото в техния район. След това го намерихме абсолютно случайно на улицата, когато се връщахме от ЦВК с група болни магарета.

Шарк е безобразно слаб – нещо, което трудно ще видите под пухкавата му козина. А очевадните му предни лапи, прегънати на 90 градуса на китките и безумно огънатите му задни крачета идват да кажат, че кутрето е било лишавано систематично от храна в продължение на много дълги месеци.

Другата особеност на Шарк са неговите зъби – момчето дойде с цели 2 реда криви зъболяци. Старите му зъбчета не бяха паднали, а новите бяха прораснали накриво около тях – така си заслужи името нашето мило добро момче.

Направо е изумително с какво се научават да живеят кучетата – без да си го слагат на сърцето, все така дружелюбни и разбрани, колкото и на изходната точка.  Това мило момче е абсолютно дружелюбно, жизнено, пълно с любопитство и обич за даване. Чака в приют Богров да намери човека, който иска тази обич за цяяял живот!

Липсата на голям брой задълбочени лични връзки понякога води до това на 29 да осъзнаваш ground rules.

Аз с мокри ръце:

- Тая кърпа в банята каква е?

- Моята.

- В смисъл? Какво си бършеш с нея? Хората имат кърпа за лице, ръце, задник, крака…

- Всичко.

Ground rule: Ако използваш кърпата, за да бършеш с нея неща, които не виждам на слънчева светлина през зимата, не ми я предлагай да си бърша каквото и да е с нея.

Наборът от хранителни добавки, които може да приема един любител на суплементите може да бъде изключително голям. Кръгът от потенциални вещества се увеличава при любителите на тренировките, които искат да подпомагат физическото си възстановяване, като при професионални атлети той може да обхваща огромна гама от най-разнообразни вещества.

Независимо дали е професионалист или любител, дали използва хранителните добавки за спортни или здравословни цели, всеки потребител трябва да знае как да употребява и разпределя добавките през деня, за да се използват оптимално и без прояви на нежелани ефекти.

Принципи на разпределението на хранителните добавки през деня

Когато един потребител иска да употребява хранителни добавки, той трябва да е наясно с особеностите на употреба на продукта.

Първата група факториот значение за усвояването са свойствата на хранителната добавка и целта, за която се употребяват. Има определени добавки, които са свързани единствено с тренировъчния процес, докато други оптимизират възстановяването или цялостната функция на тялото. По същия начин дадени добавки имат ефект при определени състояния (например дефицити или болести), а други запълват липсата на вещества от храната.

Предназначението на добавките може да бъде свързано с предтренировъчното стимулиране, интратренировъчното или следтренировъчното възстановяване. Целите пък може да са обвързани с покачване на мускулна маса, изгаряне на мазнини или увеличаване на издръжливостта. Любителите могат да употребяват добавки за ментална стимулация преди тренировка, за сексуални цели, работа и учене. При всеки отделен случай потребителят трябва да се съобразява на първо място със свойствата на веществото, и на второ място с целите, които преследва.

Вторият факторза разпределение на добавките е тяхната връзка с храната. Храната е с немалко значение за действието на добавките. Причините могат да бъдат затрудняване на усвояването,  нуждата от храна за усвояване на някои вещества, специфично действие на добавките, свързани с храносмилателния процес или метаболизма на макронутриентите.

Третият значителен факторе времето, по което се приема добавката, дали това е ранната част на деня или вечер преди лягане. Това разпределение е в голяма степен свързано с факторите свойства и цели.

Категориите хранителни добавки според разпределението

Обяснявайки факторите за  разпределението на добавките, те могат да бъдат категоризирани според следните качества:

• според тренировката – предтренировъчни, интратренировъчни и следтренировъчни;
• спортно предназначение – покачване на мускулна маса, възстановяване, изгаряне на мазнини, увеличаване на сила или издръжливост;
• здравословни цели – засилване на имунната система, противовъзпалителен ефект, понижаване на стреса и подобряване на настроението, подобряване на храносмилането, подобряване на съня, дефицити, отделни болестни състояния, подобряване на концентрацията и мозъчните функции при учене или натоварваща умствена дейност и много други;
• време на прием – сутрин, през деня, вечер преди лягане;
• обвързване с храната – на гладно или с храна;
• според останалите суплементи – такива, които трябва да се приемат самостоятелно, такива, които трябва да избягват антагонисти, или добавки, които е добре да комбинираме с други вещества.

Предтренировъчни суплементи

Добавките, които се приемат преди тренировка са отделни съставки, комплекси от стимуланти или популярните азотни бустери. Като цяло може да квалифицираме предтренировъчните добавки като аминокиселини, стимуланти и нестимулантни ноотропици (включително и някои аминокиселини). Основните два въпроса, свързани с предтренировъчните суплементи са дали трябва да се приемат на гладно и по кое време на деня. На първия въпрос отговорът е да, тъй като по-голямата част от тях действат по-бързо и ефективно при прием на гладно. Вторият въпрос е свързан с природата на веществото.

Популярни аминокиселини за предтренировъчно стимулация са бета-аланин, таурин, L-карнитин, "напомпващите"вещества като аргинин, орнитин, цитрулин малат и агматин. Някои от тях, като таурин, аргинин и орнитин не само не пречат на заспиването и съня, а дори имат положителен ефект. Тауринът се използва за потискане на депресията и засилва действието на антидепресантите, като подобрява съня. Бета-аланин също не притежава качества, които да пречат на съня, като изследвания дори доказват неговия хипоактивен ефект. Въпреки това високи дози могат да имат обратно действие или пък отделни индивиди да го понасят по-различен начин.

Аргининът и орнитинът също показват потенциални ползи при понижаването на стреса и подобряването на съня. За цитрулина няма достатъчно сведения дали въздейства на съня положително или отрицателно, докато агматинът може да има потенциални ползи при подобряването на съня, поради взаимодействието му с мелатонин.

L-карнитинът е една от най-популярните добавки, които се използват за изгаряне на мазнини или за увеличаване на издръжливостта преди кардио тренировка. Изследванията показват, че приеман през деня, L-карнитинът (и особено ацетил L-карнитин) подобрява настроението, потиска депресията и подобрява качеството на съня. Препоръчително е обаче да се избягва приема на ацетил L-карнитин късно вечер, защото при някои индивиди отбелязва силен превъзбуждащ ефект.

Стимулантни предтренировъчни като кофеин, йохимбин, синефрин, еводиамин, 1,3 диметиламиламин и други трябва да се избягват в късните часове поради силното стимулиране и превъзбуждане на нервната система, което може да попречи значително на заспиването и качеството на съня. Късният прием, както и приемът на стимуланти след тренировка повишават нивата на кортизол.

Ноотропиците, които не са стимуланти, въздействат върху мозъчните невротрансмитери като допамин, GABA, ацетилхолин и влияят на мозъчната функция, менталната сила и концентрацията. Към тези суплементи спадат холинергиците като холин битартрат, DMAE, CDP-Choline, хуперзин А, ацетил L-карнитин, Alpha-GPC. Други ноотропици са L-тирозин, L-теанин, N-ацетил-L-тирозини др.

Теанинът е аминокиселина, която преминава през мозъчната бариера, увеличава нивата на GABA и допамин, като не само подобрява настроението и тонуса, но също подобрява качеството на съня и потиска отрицателния ефект на кофеина по отношение на съня. Това прави теанин подходящ предтренировъчен продукт за късните часове на деня. Останалите прекурсори на допамин като L-тирозин, N-ацетил L-тирозин и фенилаланин също са подходящи за вечерен прием поради това, че не влияят на съня отрицателно, а по-скоро са помощни средства за неговото качество.

Холинергиците могат да въздействат на съня различно. Като цяло производителите не препоръчват прием на холин, DMAE, хуперзин А и Alpha-GPC преди сън. DMAE и Alpha-GPC се свързват със сънуването като стимулират бистрите сънища, но това затруднява качеството на съня и приемани вечер, могат да затруднят заспиването при някои индивиди. Въпреки това Alpha-GPC се използва в много от нощните формули за стимулиране на хормона на растежа, поради потенциалните му ползи в тази посока. Нужно е да се установи индивидуалния толеранс, но понякога холинергиците не са подходящи за късен прием.

Всичко казано досега се отнася и за комплексните предтренировъчни формули. Повечето от тях  съдържат главно стимуланти или ноотропици, което ги прави неподходящи за вечерен прием. От друга страна формулите без стимуланти могат да са подходящи, но трябва да се следят съставките на етикета.

Потребителите, които използват здравословни хранителни добавки и тренират, трябва да се съобразяват и с техния прием. Така например с предтренировъчното хранене или непосредствено преди тренировки е препоръчително да се избягват успокояващи или успиващи агенти като 5-HTP, фенилаланин (при някои), триптофан и валериан. Някои билки адаптогени (родиола) могат да предизвикат подобен ефект при отделни индивиди. В тези случаи са препоръчителни минерали като магнезий, цинк, витамини и особено В-комплексът, рибено масло, билките адаптогени като кордицепс, жен-шен, родиола, левзея, шизандра и др. Приемът на ензими, пробиотици и добавки за стави не би имал никакво отношение към тренировъчния процес.

Интра- и следтренировъчни суплементи

Определени добавки могат да бъдат използвани по време на тренировка. Суплементиращите могат да правят това за повече удобство. Изследванията категорично доказват, че приемът на въглехидрати (глюкоза) подобрява значително издръжливостта и забавя умората при продължително аеробно натоварване, например колоездене. Комплексите от въглехидрати (малтодекстрин и глюкоза) показват още по-добри резултати.

Разбира се, това се отнася за значително продължителни спортни занимания, при които натоварването трае над 2 часа. Подобни изследвания наблюдават въздействието на въглехидрати и протеин върху колоездачи. Освен че времето на изтощаване се забавя повече, маркерите за мускулни увреждания след натоварването са с близо 83% по-ниски, отколкото групата само с въглехидрати. Такива тестове са провеждани и върху силови тренировки, като комбинацията от въглехидрати, протеин и есенциални аминокиселини понижава кортизола и маркерите за мускулни увреждания значително след тренировки, продължаващи над 60 минути. Плацебо групата отбелязва между 50 и 60% засилен протеинов разпад, а групата с есенциалните аминокиселини само 26%. Подобен ефект би имал интретренировъчният прием на верижно-разклонени аминокиселини и левцин.

Бета-аланин и цитрулин малат също биват включвани в интратренировъчните формули. Докато за бета-аланин няма особено голямо значение времето на прием, то интратренировъчният прием на цитрулин малат помага за усвояването и действието на останалите аминокиселини.

Следтренировъчните суплементи са част от много дълга дискусия относно това дали е достатъчно само храна, нужни ли са бързи въглехидрати след тренировка, съществува ли анаболен прозорец. Независимо кое е истина, някои добавки отбелязват значително подобрение във възстановяването при следтренировъчен прием.

Най-популярната комбинация са бързи въглехидрати (глюкоза, малтодекстрин или комплекс) с протеин в съотношение 3 или 4 към 1. За тези, които оспорват нуждата от въглехидрати или избягват приема на въглехидрати, протеинът ще е достатъчен. Изследванията показват, че при добавяне на есенциални аминокиселини се подобряват всички следтренировъчни маркери, а резултатите при левцина са още по-обещаващи. Потенциални ползи би имал и креатин монохидрат, който, макар да действа с натрупване, при прием след тренировка може да отбележи засилена хипертрофия след силови тренировки. Няколко изследвания наблюдават този ефект.

Следтренировъчният прием на здравословни добавки може да има потенциални ползи. Единствено трябва да се избягват стимуланти, които повишават кортизола. След тренировка са препоръчителни добавки, които могат да влияят на инсулиновата чувствителност, като алфа-липоева киселина.

Потенциални ползи могат да имат цинкът и магнезият. Антиоксидантният прием пък би въздействал върху високите нива на свободни радикали. Рибеното масло и витамин Е може да проявяват противовъзпалителен ефект след тренировка, а ензимите да подобряват усвояването на следтренировъчното хранене, особено ако е по-обемно.

Утрото е по-мъдро от вечерта?

Определени добавки въздействат на нервната система или имат специфична цел, която е свързана с приема им през определено време от деня.

При предтренировъчните суплементи беше разгледан вечерният прием на стимулантите, някои аминокиселини, холинергиците и допаминовите прекурсори.

Съществуват определена категория добавки, които е препоръчително да се приемат вечер. Например, производителят на ZMA препоръчва прием преди лягане. Изследванията показват, че цинкът и магнезият оказват благоприятен ефект върху съня и успокояват нервната система, което ги прави подходящи преди сън.

Същите два минерала могат да бъдат използвани сутрин и през деня, без да имат успиващо действие. Подобни добавки, които се препоръчват вечер преди лягане са мелатонин, 5-хидрокситриптофан, триптофан, GABA, L-DOPA или прекурсор като мукуна пруриенс, валериан, ниацин, пиридоксини други вещества, които масово се използват за подобряване на съня и успокоение.

Добавките, които задължително трябва да се избягват вечер са стимулантите и (както вече споменахме) холинергиците, включително ацетил L-карнитин. Мултивитаминни комплекси или В-комплексът също биха имали тонизиращ ефект в отделни случаи и могат да попречат на съня. Едно мащабно изследване, което включва 519 участника демонстрира, че при употребата на мултивитамини късно вечер масово се отбелязват отклонения от съня.

Добавките, с които е добре да започнем деня си, са тези, които имат предимно тонизиращ ефект. Мултивитаминните комплекси, както отделните витамини и минерали са подходящи за сутрешен прием. Тогава е подходящ момент и за употреба на стимуланти, поради това, че не биха въздействали на съня, но могат да увеличат нивата на кортизол. Сутрин и през деня е подходящо време за прием на мозъчни стимулатори като холинергиците, както и на тонизиращи агенти като зелен чай и адаптогенни билки като родиола, левзея, шизандра и жен-шен.

Добавки като рибено масло, ензими, противовъзпалителни билки, антиоксиданти, пробиотици, ставни и хрущялни формули, както и определени витамини и минерали могат да се приемат през целия ден, без да оказват успиващ ефект през деня или да пречат на съня вечер. С билките трябва да се подхожда по-внимателно, като някои от тях могат да имат тонизиращ ефект (адаптогените).

Определени спортни суплементи като креатин и бета-аланин е нужно да се приемат всеки ден през определени интервали. За креатина са 1-2 пъти дневно по 5 грама, а за бета-аланина 2-3 пъти по 2 грама. Приемът не е обвързан с определена част от деня, понеже и двете добавки нe пречат на съня.

С храна или без храна?

Определени категории добавки е препоръчително да се приемат на гладно. Предтренировъчните суплементи, както установихме, задължително се приемат на празен стомах.

Въпросът дали добавките трябва да се приемат с храна или без се отнася както за спортната, така и за здравословната суплементация.

Добавки като бета-аланин и креатин монохидрат се приемат в тренировъчни и нетренировъчни дни, като действат с натрупване. И при двете добавки е установено, че концентрациите се увеличават независимо дали приемът е с храна или без, като само при креатина усвояемостта се забавя, без да пада драстично. Затова могат да се приемат по всяко време от трениращия.

Същото е положението и с аминокиселините, чиято усвояемост не се затруднява, а само забавя при прием с храна. От друга страна някои изследвания показват, че протеиновият синтез и преминаването на тялото от катаболизъм към анаболизъм са по-изразени, когато една от най-ценните аминокиселини като левцина се приема с храна. Това означава, че ако трениращият търси бърза усвояемост преди, по време и след тренировка, е препоръчително да приема аминокиселините без храна, но допълнителният им прием с храната при деня би имал положителен ефект върху цялостния протеинов синтез.

При здравословните добавки трябва да се подходи индивидуално. Така например мастноразтворимите витамини като А,Е и D, е препоръчително да се приемат с храна, богата на мазнини. В-комплексът и витамин C са водноразтворими и храна не е нужна, но по-големи концентрации на тези витамини, особено на В-комплекса, могат да предизвикат дразнене в стомаха и тогава е препоръчителен приемът им с храна. При минералите също няма общо правило. За повечето от тях се препоръчва прием с храна за по-добра усвояемост, но за някои от тях е задължително, особено ако са популярните съединения с пиколинова киселина или лимонена киселина.

Изследванията показват, че една част от минералите не се усвояват добре с храна. Такива са минералите цинк и магнезий, като цинкът се влияе особено от растителните фитати и фибри. Тестовете демонстрират много по-добра усвояемост при прием на гладно. Минерали като желязо и калций не се засягат от храната, а при други като хром е препоръчителен прием с храна или преди хранене, поради особеностите на действие на минерала.

За останалите здравословни добавки потребителят трябва да се съобразява с препоръките на производителя. За някои от добавките като по-голямата част от билките, рибеното масло и глюкозамина прием с храна би оптимизирал тяхната усвояемост, но и би избегнал нежелани ефекти като дразнене в стомаха или диария. За други добавки приемът с храна е задължителен, ако целите са обвързани с нея. Фибрите и храносмилателните ензими, когато имат за цел подпомагане на храносмилането, се приемат с храна. Ако пролеотичните ензими като бромелаин, серапептаза, панкреатин и папаин се използват с противовъзпалителна цел, тогава приемът им на гладно е задължителен. Същото важи и за пробиотичните бактерии, които се влияят от киселинността в стомаха и е нужен прием на гладно.

По-добре ли е да смесваме добавките?

Смесването на добавките е от значение в две насоки - дали те си взаимодействат или са антагонисти, които взаимно се изключват.

Типичен пример за синергисти е комбинацията от цинк и магнезий, които в някои изследвания демонстрират по-добър ефект, ако са приемани заедно. Друг от многото примери за синергично действие е употребата на креатин монохидрат с бета-аланин. Освен комбинирането на синергисти, добавките могат да бъдат разпределени така, че едната да оказва положителен ефект върху усвояването или метаболизма на другата.

Типичен пример е значението на кофакторите цинк и магнезий за метаболизма на пиридоксина (витамин B-6) в коензимна форма. От своя страна витамин B-6 е свързан с действието на тези два минерала. Други примери са значението на витамин D за усвояемостта на калция, на витамин А за витамин D, на витамин C за аминокиселината L-пролин.

Относно това кои добавки не бива да се смесват, възможностите са също толкова много като предходните. Несъвместимостта на добавките може да се изрази или в затрудняване на тяхното действие, или в проява на нежелани странични ефекти. Пример за първото е конкурирането на аминокиселините бета-аланин и таурин, които използват една транспортна система и не се усвояват оптимално при едновременен прием. Особено срещани са антагонистите при минералите, като един от най-често срещаните проблеми е негативното въздействие на минералите калций и желязо върху усвояемостта на цинка.

Възможно е взаимодействието между минерали да се изрази и в странични ефекти. Приемът на високи дози рибено масло с различни източници на протеолетични ензими, които имат разреждащо действие върху кръвта, може да доведе до кървене от носа или трудно зарастване на рани. Подобен ефект може да има и едновременният прием на витамин К с витамин Е.

Ако добавките взаимодействат по начин, който може да се изрази в странични ефекти, това ще бъде отбелязано на опаковката на всеки сериозен производител, затова потребителят трябва да чете внимателно противопоказанията и инструкциите за прием.

Гледам ги и не вярвам на ушите си!

Грозната глава на тютюневата индустрия пак започва воя, който съм сигурен, че вече е омръзнал на всички нормалнихора. “Звездата” по наследство, доказала се като рекламно лице на тази индустрия, още не се е появила, но съм сигурен че няма да закъснее да се покаже тия дни.

Днес десетина (вероятно добре заплатени) клакьори посрещнали Борисов в Ловеч (повечко снимцичи в Offnews). На импровизиран плакат (разпечатан на бял лист А4) пише, че той бил убил малките заведения, като въвел пълната забрана за пушене на закрито. Щеше да е смешно, ако не беше жалко и тъпо.

На мен вече започна да ми писва, ама много! Снощи бях в едно такова малко заведение в Пловдив. В него място не можеш да си намериш, ако нямаш предварителна резервация. Перфектна кухня, изключително обслужване. Що ли никой, който беше в това заведение, нямаше против да пуши вън (да, имаше пушачи). И що ли заведението продължава да има клиенти и хич не им пука от тая страшна забрана? И що ли продължават да пълнят това заведение бе, тия пусти пушачи?

Защото вече май и на бездомните псета им стана ясно, че фалитите на “малките заведения” са преди всичко причинени от некадърен мениджмънт и безсилие на собственици и управители да предложат нещо, което се купува. А не на това дали хората, влизащи в заведението, автоматично стават пасивни пушачи, роби на криворазбраната толерантност на българинът (най-честия пример: компания с двама пушачи и осемнепушачи, сядаща в залата за пушачи, за да не се обидят другарчетата).

Фактът обаче, че “протестът” на тия чукундури беше специално отразен и табелата специално беше показана 5 секунди в национален ефир говори едно: търговците на легална дрога пак се активизират и започват да наливат кинти за PR на низките им, зловредни цели. Май приходите от акциз и ДДС от цигарите не е самозаради предполагаемата корупция в митниците, а и защото на тия търговци на човешко здраве и съдби започват да не им излизат сметките. И някой сериозно се е загрижил за премийките си, без значение цената на здравето на хората!

Ще пада борба, отново!

За последните 5 години Стивън Содърбъг има цели 10 филма зад гърба си, което сигурно го прави един от най-продуктивните режисьори в днешни дни, а към това лично аз бих добавил и един от най-постоянните, когато се заговори за качество. Толкова много работа сигурно писва в един хубав момент, така че надали е чудно, че Содърбъг заговори за (временно) пенсиониране и желанието му да се отдаде на рисуване. Това сякаш беше преди милион години, защото филмите му продължаваха да се завъртат по кино екраните със завидна честота, та в един хубав момент започнах да се чудя дали нещо не си въобразявам и всъщност той никога да не е споменавал „оттегляне“ и „кино“ в едно изречение.

Последното (и май наистина ще е последно, за известно време поне) му творение носи приятното заглавие „Странични Ефекти“, но, както повечето му скорошни заглавия, и това е приятно простичко и директно както в посланието си, така и на сюжетно ниво.

Красивата Емили Тейлър (Руни Мара) се събира отново с красивия Мартин (Чанинг Тейтъм), който излиза от затвора, облича спретнатия си черен костюм и е готов да се впусне смело в живота. Но! Емили е готова да се впусне смело с колата си към произволна стена, защото, като всички американци, които имат работа, е супер депресирана и прочие. На сцената излиза Др. Джонатан Банкс (Джъд Лоу), който решава да спаси прекрасно страдащото момиче като ѝ предпише, разбира се, анти-депресанти с имена от друга планета. (Някъде там е замесена и Катрин Зита-Джоунс)

Всичко изглежда кристал-но ясно – здрава критика и желанието да направи на пух и прах щатската тенденция на здравеопазването им да предписва бонбонки с цел опаричване, а в случай, че някой не схване веднага за какво иде реч, Содърбърг забива камерата в една от опаковките с медикаменти след поредния пристъп на странични ефекти, от които Емили страда. Дори и искрено загрижения Др. Банкс, който е учил в Англия, но дошъл в САЩ, защото в Щатите хората не гледат на тъжните и уморени хора като на умствено болни изроди (така ли гледаме в Европа на тях?!), сякаш обръща повече внимание на финансовите си вложения, отколкото на пациентите си.

Всичко това е хубаво. Това, което харесвам в Содърбърг са именно простичките му истории, чиято визуална страна той полира до блясък, разказва стегнато и не се впуска в локуми и претенция. Желанието му да наказва героите си – дори и да са симпатични – защото съвсем съзнателно действат в покварена система без да се опитват да я променят, заслужава адмирации. Тези адмирации, обаче, важат само до един определен момент. Това е моментът, в който идват туистовете.

Да преметнеш зрителя, да му покажеш, че не всичко е така както той си е мислил и да го направиш по начин, който да не разкрие замисъла ти от километри, си е умение, с което Содърбърг разполага и което той смело вкарва и тук в действие. За съжаление, туистът (който няма да ви разкрия) в случая се гради върху желанието на сценаристите да затрият всичко, което са градили до въпросния момент, а когато той настъпи, целият филм се променя. Содърбърг преминава от един жанр в друг докато си прави гаргара с героите си, което не е непременно лошо, но фактът, че всичко изградено до момента е затрито, стои зад гърба му/ни като отмъстителен призрак от японски хорър филм, за да му/ни напомня къде точно Содърбъг е съгрешил.

Въпросният тонален шифт надали ще се възприеме негативно от всички и като нищо някои зрители ще го приветстват с овации, зарадвани от факта, че не всичко е черно и бяло, но в случая то просто не е цветно. Просто е сиво. И скучно. От тази гледна точка бих вдигнал палци за решението на Содърбъг да намали темпото до застой, защото именно в застой му се намира креативността. Страничните ефекти от „Странични Ефекти“ ги няма никакви, но опаковката описва директните такива като „Скука. Незаинтересованост. Апатичност.“

Amourна Михаел Хенеке е тазгодишният носител на Оскар за чуждоезичен филм.

предупреждавам: това ревю е анти (кажи си го с интонацията на „Това момче е пиянка” за по-добър ефект). а като цяло имам впечатлението, че рядко пиша негативни неща, демек смятай.

не е анти в традиционния смисъл – защо този филм беше толкова муден, защо нямаше по-активно сюжетно развитие, защо всичко беше предвидимо и ясно още от началото, защо единствено финалът внесе някакво разнообразие.

не. not at all. въпреки че някой може да сподели подобни размисли, оценявайки филма единствено като ФИЛМ, и не бих се опълчила рязко или поне не веднага.

анти е, защото този филм ме накара да се замисля защо гледам филми. а аз гледам филми, за да видя нещо ново, интересно, да открия нови гледни точки, да науча нещо, да прекарам приятни час-два, да се посмея, да си поплача или да оценя някаква форма на изкуство по един или друг начин. не мога да скрия, че тук някои от тези точки са изпълнени.

нови хоризонти обаче този филм за мен не представя. в огромната си част единствено ми навяваше по-скоро неприятни спомени, връщането към които не разбирам като форма на изкуство. да, героите и играта им са чудесни и идеята за любовна история между възрастни хора е прекрасна като цяло, но това – не, благодаря. ако покрай теб е минавало нещо подобно, дори да не е в непосредствена близост (а вярвам, че около повечето хора е, или поне рано или късно се стига до там), не би искал да си го припомняш като начин на развлечение и релакс в неделя вечер. а ако не е – не виждам защо би искал да разбереш какво е точно под формата на филм.

за да не спойлвам съвсем брутално, ще споделя, че малко преди финала най-после можах да си отдъхна, защото започна да си проличава, че това е филм. отдъхване от типа на събуждането сутрин с ужас и внезапното осъзнаване, че си сънувал. тоест от онова отдъхване, в което при всяко в-дъхване си припомняш какви ужаси са ти минали през главата.

идеи защо ни е супер необходимо (на човечеството като цяло) да има такива филми? не се ли научихме вече да постигаме тази велика съпричастност със ставащото на екрана или аз OD-нах с подобни филми? не може ли нещо, което да ми даде нова перспектива и/или да ме развесели instead?

представата ми за стойностен филм не е минути след края му да започна да изчислявам паричната му равностойност в различни артикули – например 2-3 сайдера, няколко бири, едно не много добро мохито или голяма мента със спрайт в строежа, нали. както и представата ми за неделно разпускане не е да подсмърчам в зала 1 на НДК заедно с още 500 души.

после защо съм харесвала Уди Алън. защото Уди Алън не те оставя сдъвкан и изплют. защото в живота има достатъчно шит и без да го правим на филм, от който не можеш да извлечеш друга полза за себе си, освен да отидеш следващия път наистина да се напиеш, вместо на кино. капитан очевидност вметва тук, че има филми, които те оставят също омаломощен, но поне те вдъхновяват към някакво действие.

резюме: т’ва не.

а това далеч не е единственото, което искам да кажа тези дни.

Джон Макнайт, „Общество без грижа. Общността и нейните фалшификати“

Mcknight, J. (1996). The careless cociety: Community and its counterfeits. Basic Books.

Джон Макнайтобяснява упадъка на американския дух и благоденствие с упадъка на американските общности и възхода на професионалните услуги-грижи (социални грижи, психологически грижи и пр.). Според Макнайт общностите са процъфтявали в американското общество докъм средата на 20-ти век, когато икономиката на услугите и разрастващата се социална държава ги изтласкват от създаването на социални блага. Преходът към икономика на услугите означава повече хора търсещи обслужващи професии, много от тях с очаквания за висококвалифицирана и добре платена работа. Така възниква „нужда от нужда“ за техните услуги. Постепенно професионалната грижа измества органичните практики на подкрепа и лекуване (в широкия смисъл на думата) в добре функциониращите общности. Професионализацията на грижата означава комодификация (превръщане в стока/продукт), мениджмънт (професионално управление) и окурсяване (превръщане на уменията в учебен план). От общности към институционална грижа, отношенията се променят: от съгласие към контрол, от грижа към обслужване, от дадености към проблеми, от демокрация към йерархия, от културно към експертно знание, от граждани към клиенти.

Разширен обзор

Макнайт основава дефиницията си за общност на описанието на Дьо Токвил за американската демокрация. Освен група от хора, които живеят в общо пространство, това са и групи, които действат заедно за решаване на проблемите си и създаване на общи блага. Общността се основава на съгласието (а не принудата), взаимната грижа, демократичността, местното знание, (вградено в културата), гражданското съзнание на индивидите. Общността е социална, но и политическа, понеже хората в нея решават общи проблеми.

Тази общност според Макнайт е в отстъпление, под натиска на професионалните грижи от публичните институции. Макнайт описва един пример на такава общност. В началото, общността има собствени механизми на функциониране. Например, при смъртта на един член общността подкрепя индивидуално скърбящите. Ритуали на траур и съчувствие осмислят смъртта, създават преживявания на смисъл и благодарност към живота на починалия. Роднините и близките получават материална и емоционална подкрепа от общността. Засилват се връзките между хората. Смъртта е важна част от живота на общността. И тук в един момент влизат професионалистите. Макнайт дава реален пример с новина за нова услуга, „консултиране при смърт на близък“ (bereavement counseling), разработена от местния университет. Появяват се обяви на консултанти, а социалната служба, работеща с университета, започва да наблюдава „хора в риск“ от траур. Чрез пряко предлагане на услугата или чрез приемане на клиенти, първи биват „обслужени“ по-маргинализирани членове на общността, такива, които получават по-малко неформална подкрепа. Информацията за услугата се разпространява от уста на уста; експертите организират публични срещи, на които разясняват неподозираните рискове от проблема и предлагат новата услуга. Постепенно хората губят представата, че траурът е обща дейност, както и увереността, че могат да помагат на опечалените. За някои новата услуга е и един вид мода или израз на прогреса. В един момент общността престава да се занимава със смъртта и скръбта от нея и става зависима от професионалните услуги на консултантите. Утехата става услуга (комодифициране), която се управлява от институция (мениджмънт) и се развива чрез обучение на експерти (окурсяване).

Според Макнайт има генерална тенденция създаването на социални блага (като утехата, сигурността, грижата за децата и т.н.) да се прехвърля от общностите към институциите. Корените на този процес той вижда в икономическото развитие на САЩ след ВСВ, когато настъпва голяма трансформация към икономика на услугите. Макнайт цитира пропорциите на заетите в производството и услугите в края на 19 и в края на 20 век – съответно от 90% заети в производството и 10% в услугите, процентите се обръщат огледално. Спадът на производството налага да се създават работни места в услугите. Логиката на икономическия растеж налага увеличаване и опазаряване на услугите. Същевременно, нараства делът на високообразованите професионалисти, на завършващите висше образование с високи очаквания към работата си (вкл. заплащането). Накрая, в обществото са по-разпространени ценности и идеали за доброто общество, за грижата. Всичко това води до натиск за създаването на висококвалифицирани и добре платени обслужващи професии, до „нужда от нужди“, до създаването на „сектора на грижите“. Групи, които имат интерес от това, според Макнайт са лицензиращите професии, бюрократите, създателите на технологии, големите бизнеси, които изнасят производства или унищожават малки производители, и медиите, които не дават глас на малкия човек. Макнайт цели да покаже, че добронамерените и идеалистични професионалисти работят в система, която създава зависимост и “непроходим лес” от услуги, в които индивидът е загубен.

Професионалната грижа има следните недостатъци:

• Неефективност – влагат се много ресурси, пари, човешки труд за решаването на социален проблем, а проблемът остава (пример: здравеопазването в САЩ);
• Обезсилване – отнема се от хората контролът и властта върху живота и общностите им и се дава на експерти;
• Ятрогенни ефекти – вредни ефекти, точно обратно на замислените (Макнайт цитира класически изследвания по темата на И. Илич, П. Бергер, Р. Нойхауз и К. Лаш относно затъпяващо образование, разболяващо здравеопазване и наказателна система, произвеждаща престъпници).

Осакатяващите ефекти на услугите идват от техния общ модел:

• Превръщане на нужди в недостатъци, дефицити у хората;
• Поставяне на дефицита у клиента (а не например контекста);
• „Разглобяване на хората“, фокусиране върху отделни елементи.

Професионалният метод да се разрешават проблеми включва:

• Професионалистът произвежда решение, клиентът го консумира;
• Професионалистът дефинира нуждата и проблема (етикетиране);
• Проблемът и решението са описани на неразбираем експертен език (като рецепта на латински), който няма смисъл за клиента и съответно клиентът не може да действа;
• Професионалистът определя желаните резултати и кое се счита за успех, дали помощта е помогнала.

По този начин, моделът на професионалните услуги обезсилва индивидите и общностите. Той също измества фокуса от социално-икономическите условия (например бедност или безработица) към индивидуални услуги и подпомагане. Бедността се лекува с медицина. Моделът измества проблемите от политическата сфера (където гражданите на една демокрация могат да имат влияние) към технологичната сфера, където решенията се взимат от неоспорими експерти.

По-нататък в книгата Макнайт прилага анализа си към професионалните услуги в здравеопазването, социалните грижи и правоохранителната система (сигурност и наказания). Здравеопазването е особено важно, защото медицината задава модел на другите системи. Медицината дава „терапевтична идеология“, алопатичен подход („поправяне“ на проблемите). Тя нахлува в други сфери – културни, социални, икономически. Тя решава социално-икономически проблеми. Тя е инструмент, който търси използването си[1].

В сектора на социалните грижи се наблюдава процес, подобен на някогашната автоматизация на производството – масивно механизиране на услугите и деквалифициране – чрез строги процедури на работа и освобождаване на социалните работници от риска на личната преценка. Социалните услуги се конкурират успешно с други форми на подпомагане като преки инвестиции в общностите. Те също така заместват общността като решение на проблемите. Това е особено осакатяващо при проблеми, които изискват приобщаване, социално включване, повече контрол у хората.

Наказателната система е ярък пример за терапевтична идеология. Тя компенсира провалите на другите социални системи: образованието, осигуряването на жилища (по-специфично за САЩ – б.а.), пазара на труда, икономиката. Тя поставя проблема изцяло у индивида и неговите недостатъци. Тя пренебрегва общностите като създатели на сигурност и ресоциализация[2].

Макнайт предлага като решение нови подходи към решаването на социални проблеми, основани на възраждането на общностите. Общността трябва отново да стане група, която дефинира проблемите си, формулира и прилага решения. „Повече права, не повече услуги“. Трябва да се създават „сфери на свободно действие“, с повече възможности за избор, местни форуми за обсъждане на колективни въпроси, местни инструменти за действие. Макнайт ревизира моделът за организиране на общности на Сол Алински[3]. В модела на Алински (популярен между 1930-1970 – б.а.), общността се мобилизира срещу външен враг. Врагът е ясен, персонифициран, наблизо, и способен да реши проблема. Общността цели да го накара да й предостави някакъв ресурс. Съществуващи лидери и асоциации в общността стават структурите на организацията. Днес (1980-те – б.а.) асоциациите и доброволчеството е в упадък. Няма ясен враг, проблемите са сложни и корените им често са далеч. Съответно Макнайт предлага подход на изграждане на общности: чрез стъпване на силните страни („активите) на общността, тя да развива капацитета си и да решава проблемите си, да произвежда вместо консумира социални блага[4].

Критика

Макнайт е много провокативен и критичен в тази книга. Поставя под съмнение цели обществени сектори. Харесва ми смелостта му и това, че не се опитва да се извинява или подсигурява чрез „балансиране“ на аргументите си. Това прави общуването с книгата по-лесно и ясно. Какви са пропуските в аргумента му?

1. Макнайт съжалява за изгубената общност, като от текста му изглежда, че говори за някакъв период малко след ВСВ. Дали е имало такъв „Златен век“ на общностите? Дали винаги до постиндустриалното общество общностите са били лекуващи и работещи? Колко назад трябва да се върнем? Преди капитализма? Селската общност и общността в работническия квартал (имигрантски в САЩ) съпоставими ли са? Идеалната общност може да е себеутвърждаващ мит, както например с европейските имигранти в САЩ между двете войни, които се интегрират чрез много силни обществени структури, вкл. на социалната държава, но поддържат легендата за самостоятелното си издърпване от блатото[5].

2. Макнайт обяснява упадъка на общността с разширяването на професионалните услуги и технократизма. Това ли е коренът на проблема, или трябва да имаме предвид и други социални сили? Ето няколко други обяснения:

• Културно обяснение. Най-важните теми от етоса на американската култура[6]са: 1) силен, почти анархистичен индивидуализъм; 2) механистичен поглед към света; 3) ценене на мобилността и промяната; 4) месиански перфекционизъм. Тези теми изглеждат съзвучни с икономиката на услугите. Услугите, продавани на пазара, позволяват „избор“ и независимост от другите (няма нужда да моля бабата да гледа детето или да се уча да готвя). Механистичният подход отговаря на „терапевтичната идеология“, и изобщо на вярата в технологиите да „поправят“ света, вкл. човека и природата. Мобилността и промяната подхранват възхищението от „прогреса“, а перфекционизмът и търсенето на проблеми са ръка и ръкавица. Ако приемем този аргумент, разпадането на общностите изглежда естествено развитие в един постоянно променлив американски начин на живот.
• Социално обяснение. Упадъкът на гражданската активност и американските общности е изследван систематично и причините не са в професионалните грижи. Според Пътнам[7], упадъкът на социалния капитал в САЩ е всеобхватен и постоянен, започнал към средата на 1960-те и се дължи на (по ред на важност): 1) Смяната на поколенията – най-активното и „социално“ поколение е това на войната (последното с обща кауза), всяко следващо е по-индивидуалистично и пасивно; 2) Телевизията и другите електронни забавления, които позволяват на човек да прекарва времето си забавно насаме; 3) Натискът на времето и парите; 4) Промяната на градовете – субурбанизация, дълго пътуване. Ако приемем този аргумент, можем да кажем, че социалните грижи идват да компенсират отслабените общности, а не да ги колонизират. Впрочем подобни процеси се наблюдават в националната политика, където професионални застъпници „обслужват“ интересите на групи.
• Икономическо обяснение. Според коментатори на капитализма от Маркс до Шумпетер, в него има заложена тенденция към експанзия, растеж, натрупване, монополизиране. На по-модерен език, бизнесът се опитва да навлезе чрез „социални иновации“ или технологии във все повече сфери – на природата, но и на индивида, и да ги превърне в пазари. Например, Фейсбук ни „овластява“ да управляваме контактите и представянето си – неща, които преди сме правили сами. „Икономиката на преживяванията“ е най-новият етап, наследил икономиката на суровините, продуктите и услугите. Примерът с тортата: в икономиката на суровините, майката купува брашно и прави торта за рождения ден на детето си; в икономиката на продуктите майката купува блатове, глазура и сметана; в икономиката на услугите майката купува готова торта (услугата „приготвяне“); в икономиката на преживяванията майката купува „Рожден ден“ от фирма за събития („МакДоналдс“ например), а самата торта често е подарък от фирмата. Ако приемем този аргумент, разпадането на общностите и нарастването на зависимостта на индивидите от пазара се поставя в по-широка рамка, на логиката на пазарното общество. Когато Макнайт критикува институциите за навлизането им в гражданското общество, той пропуска третият обществен сектор – пазара, и неговата роля в упадъка на гражданското. Покупателната способност не е точно независимост или свобода. Отново можем да спекулираме, че институциите навлизат, за да компенсират проблемите, създадени от друг сектор.

Ако тези обяснения са правдоподобни и упадъкът на общностите се дължи на по-сложни фактори и по-големи сили от настъплението на институциите, то възраждането на общностите ще изисква и по-различни стратегии и необходимости.

3. Макнайт възпява културното знание и критикува експертното. Приемам недоволството му от арогантността и претенциите на експертите да монополизират “обективното” знание. Но къде е границата между експертно знание и обществено знание, т.е. знание, обобщено над общностите? Как можем да развиваме знанието, ако стоим на нивото на затворена общност? Има много примери за вредно или потисническо културно знание. От друга страна, едно културно знание като органичното земеделие изисква натрупване на сложни методи, създавани от местни общности по целия свят. Как се ориентираме между общностното знание и човешкото знание? Тази насока на мислене е отразена в аргументите за „експериментиращото общество“ (Campbell) и „човъркащото общество“ (Cohen) – първият застъпва нуждата да експериментираме с програми, които после да правим социални политики, а вторият казва, че обобщаването е невъзможно и имаме нужда от общности, които умело експериментират на своето ниво и намират специфични решения.

4. Макнайт радетелства за производство на социални блага на нивото на общността. В по-новите си текстове той говори за пет блага, които най-добре се произвеждат на местно ниво: здраве, икономическо развитие, благоустройство, сигурност и образование. С други думи, добрият съсед е по-добър от най-добрата полиция и най-добрия озеленител. Местният бизнес е по-добър от големия инвеститор, а махалата възпитава по-силно от училището. Този аргумент е много силен. Но все пак, прагматично или ценностно погледнато, някои блага се произвеждат по-добре на по-високо ниво. Например здравното осигуряване и застраховане най-икономично се прави на национално ниво. Образованието изисква обществено съгласие и стандарти поне по част от съдържанието и методите си. Как преценяваме точното ниво или комбинация на производство на блага?

5. Когато говорим за свобода и институции, не бива да забравяме тъмната страна на сплотените общности – изключването на външните, конформизма, поддържането на статукво, което може да е несправедливо. Как балансираме общността с личната свобода? Универсалистката (Социал-демократическата) държава на благоденствието осигурява блага на индивида директно, за да бъде той или тя свободен от зависимост от семейството, общността или пазара[8].

6. Рефлексивният практик (Schon) или грижещият се практик (Mayeroff) са модели на работа, които се опитват да избягнат създаването на зависимост у клиента. Доколко можем да ги използваме, за да компенсираме на индивидуално ниво проблемите, описани от Макнайт?

Вече от доста време работи сайтът politikat.net. Чудесен списък с обещанията на политици… и проследявания дали тези обещания са били спазени. Основен инструмент за изграждането на гражданско общество у нас. Препоръчвам го горещо на всеки, който иска да оцени дали този или онзи политик си спазва обещанията, преди да гласува.

Мисля си обаче, че този сайт не е достатъчен. Страшният проблем на България към момента не е в политиците. Нашите политици според мен не са много по-различни от западноевропейските – лъжливи колкото тях, продажни колкото тях и луди колкото тях. Проследете една-две предизборни кампании в „утвърдените“ западноевропейски страни и ще се убедите.

Проблемът на нашите политици е, че са контролирани от българската мафия. Създадена още в началото на прехода с цел да опази властта на комунистическите тайни служби и да я трансформира в икономическа. Към момента тя отдавна вече не е нито само „ченгеджийска“ (въпреки че и до момента де факто държи повечето тайни служби в страната), нито само криминална (въпреки че контролира почти 100% от криминалната престъпност), нито дори само политическа (въпреки че контролира и повечето политици). Тя е просто мафия – кърлеж, който смуче кръвта ни. Ако трябва да се благодарим на някого за мизерията си, това е тя. Нейните мутри съсипаха и прогониха всеки кадърен българин, опитал се да започне в началото на прехода малък бизнес. Нейните корупционери съсипват и прогонват и днес всеки инвеститор. И нейните „бизнесмени“ се грижат 80-90% от печалбата върху всеки отгледан картоф или домат, всяка ушита ризка и всяко осигурено преспиване в хотел да отиват не в хората, положили труда си, а в кръстниците на мафията.

Къде е седалището на тази мафия? Българските медии повечето са контролирани пак от нея – по тях няма да го чуете. Вместо това ще чуете микроскопични душици с астрономически егота и амбиции, които облайват до оргазъм всеки, по когото бъдат насъскани. От чужденците обаче, които са се изказвали по въпроса – било политици от ЕС, било опитали се да инвестират тук бизнесмени, било граждански активисти – над 95% казват в прав текст и с думи прости къде е седалището на тази мафия.

В съдебната власт. Нейната върхушка е главата на октопода.

Затова си мисля – сайт, който хвърля светлина върху съдебната власт, може да е дори по-нужен и полезен от сайт, който лови лъжите на политиците. Падне ли достатъчно светлина върху делата на корумпираните съдии, ще става все по-трудно те да бъдат издигани, лансирани и поставяни на отговорни постове. Ще е все по-неудобно да им бъдат поверявани отговорни задачи – веднага ще става ясно какъв е този, който им е поверил задачата.

И с още по-голяма сила такъв сайт ще покаже и обратната страна на монетата – кои съдии не са корумпирани мафиоти. Защото да уволним А и Б, понеже са корупционери, кой ще заеме местата им? Ще трябва да знаем на кого можем да разчитаме. Дори ако все още нямаме механизми, чрез които да сменяме корумпираните съдии, достатъчно светлина върху съдебната система може да ускори появата им.

(Същия проблем, между другото, имаме и в държавната администрация. Десетки години мафията се е грижела хора, които не са обвързани с нея, да не получават възможност да трупат управленски и държавнически опит. Кадровата немощ на ГЕРБ стана за такива количества смях и подигравки не защото Бат Бойко е държал в партията да има само корумпирани некадърници – той може да е тъп, но е хитър. Просто е наистина трудно да се намерят честни хора, които имат опита и познанията да движат нещата.)

Представям си сайт, в който можем да описваме съдебни решения и да ги индексираме по участвали в тях съдии, типове решение, години и места на вземане, и т.н. Така че да е лесно да цъкнеш на името на някой съдия и да видиш къде кога какви дела в чия полза е решавал. Или да цъкнеш на ищец или ответник и да видиш, когато е водел дела, кои съдилища и съдии какви решения са вземали. Не зная дали ще е добра идея съдебните решения да има как да бъдат коментирани и/или оценявани, или преценката да бъде оставена изцяло на потребителя. Вероятно ще ми отнеме не повече от час-два да проектирам начална база данни; няколко дни обсъждане вероятно ще я подобри достатъчно, за да е използваема като начало в такъв сайт.

Бъдете предупредени – мафията ще е наясно, че такъв сайт е насочен срещу върхушката ѝ. Тези, които го поддържат, ще трябва да пазят в тайна кои са. Дори ако не правят и не допускат никакви оценки, най-вероятно ще бъдат подложени на брутален шантаж да изтриват и/или фалшифицират информацията в сайта, или дори да го свалят изобщо или да предадат управлението му на мафията. Същото важи за хостинга му – той трябва да е в чужбина. По възможност на място, имало куража да откаже информация дори на правителства. Софтуерът е задължително да е максимално прост, програмиран за сигурност и проверен за непробиваемост (до Огнян Стефанов „чуковете“ стигнаха заради глупостта да използва Джумла като софтуер зад FrogNews). Иначе казано, софтуерът ще е добре да е написан специално за задачата. (Наемам се и си поемам отговорността. Имам някаква представа как се пише за сигурност и непробиваемост.)

Приложението за 6-секундни клипове Vine се появи преди по-малко от 2 месеца, но с богатите си възможности и директната интеграция с Twitter внесе сериозно раздвижване в маркетинг-бранша. Чета за Vine вече твърде дълго, за да не напиша нещо и аз

Какво е Vine?

Преди около 6-7 месеца за първи път някой ми обърна внимание на новата тенденция от ултра-кратки видео клипове. Оказа се, че времето, в което тази тенденция ще навлезе, е още по-кратко, отколкото предполагахме. На 24 януари Twitter обяви новото си приложение – Vine. С приложението можете да заснемате кратки 6-секундни видеа и да ги споделяте както в мрежата на Vine, така и с приятелите си във Facebook или Twitter-последователите си. Засега Vine печели не само с иновативната идея, но и с изчистения си дизайн, който не отвлича вниманието на зрителя от “винетката” (?) Въпреки че на пазара съществуват други приложения за споделяне на кратки видеа, нито едно от тях няма солидния гръб на голяма платформа като Twitter – несъмнена предпоставка за успех на Vine.

Защо Vine е важен?

Една от основните тенденции при създаването на съдържаниеза 2013 година е, че съдържанието ще става все по-разнообразно и многоформатно. Ако имаме предвид типичния афинитет на потребителите към визуалното съдържание и мултимедията, то създаването на видео-услуга не е изненадващо. Комбинацията с Twitter също не е случайна – на микроблогинг отива мирковидео.

6 секунди са изключително малко време – но по същия начин 140-те символа на Twitter в началото изглеждат като непреодолимо ограничение. Смятам, че това ще провокира потребителите да създават по-креативно и динамично съдържание. Отделно, продължителността на видеата явно е съобразена с това, че средният период на вниманиее 8 секунди и намалява постоянно.

Типично, при появата на нова медия маркетолозите наострят уши. Най-смелите от тях вече опитаха Vine, други наблюдават отблизо развитието на мрежата и приемането й от потребителите. Официални данни все още няма, но интересът е голям. Някои анализаторивече се притесняват, че присъствието на марки във Vine ще отблъсне обикновените потребители, но аз по-скоро смятам, че креативното използване на мрежата от маркетолози може да помогне за качеството на съдържанието. И все пак, Vine със сигурност ще трябва да наложи ограничения на промоционалното съдържание, както правят повечето големи платформи.

Стратегия с Vine

Разбира се, не искам да кажа, че задължително е време да се включите във Vine. Но ако обмисляте да пробвате новата мрежа, добре е да имате няколко неща предвид:

1. Струва ли си да ползвате Vine?Ако нямате точен отговор на въпроса какво ще правите във Vine, по-добре стойте далеч. Няма нищо по-лошо от това да създавате лошо съдържание. Помислете дали има какво да разкажете във видео-формат и дали 6 секунди ще ви стигнат за това. Има марки, за които мрежата просто не би била подходяща на този етап.
2. Там ли са потребителите?За повечето български бизнеси все още няма логична причина за участие във Vine. Но ако целта ви са онези първи най-иновативни потребители, можете да ги впечатлите с Vine. Според мен тук ще се случи същото, което стана с Twitter – марките, които влязоха най-рано и комуникираха ефективно, успяха да изградят много по-силна връзка с Twitter-ветераните (чието мнение си заслужава най-много поради способността им да разпростаняват информация надалеч)
3. Каква е ползата?Помислете каква ще е ползата от присъствието ви във Vine – както за вас като марка, така и за потребителите. Ако нямате ясна цел, която можете да изпълните най-добре с Vine, отложете участието си.
4. Каква е целта? Освен да решите, че трябва да присъствате във Vine, трябва да знаете и какво ще извлечете от това. Поставете си цел – как трябва да реагира новата ви аудитория, какво искате да направи тя, какво трябва да почувства. Както при всяка разказана история, и тук трябва да започнете с ясно формулирана цел, за да се развивате правилно.
5. Креативни ли сте? С видео традиционно трябва да бъдете максимално креативни, за да спечелите вниманието на публиката. Когато разполагате само с 6 секунди за разказване на историята, творческият заряд трябва да е още по-голям. Помислете как да предадете посланието си или как да впечатлите аудиторията си. За първото имам любим пример с първото Vine CV– Dawn Siff знае какво иска да каже на потенциалните работодатели и го казва бързо. Второто правило ще илюстрирам с интерактивната игра “камък, ножица, хартия”на Brandin6 – целта тук е марката да спечели внимание, също както при други viral-видеа.
6. Можете ли да го кажете по-добре другаде? Ако една снимка или статус могат ясно да изразят идеята ви, не ползвайте Vine. Накратко, ако искате да покажете как изглежда нещо, изберете Instagram – ако обаче искате да покажете как то работи, можете да използвате Vine. Важно е съдържанието да е адекватно за мрежата, защото негативното първо впечатление ще навреди както на марката, така и на броя последователи.

Дори и да не планирате използването на Vine сега, следете развитието на мрежата, дори от личен интерес – мисля, че от нея може да излезе доста сериозна платформа, както за лично изразяване, така и за брандинг. А вие вече опитахте ли Vine?

___
снимка: clasesdeperiodismo

Постът Vine: да сверим часовниците за микровидеое публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Интересът ми към суфизма се роди, когато прочетох “Любов”на Елиф Шафак. Тази книга ме спечели с някои от мъдрите си мисли, а други ме накараха да се замисля колко истина и колко интерпретация съдържат в себе си определени твърдения. Когато видях “Най-известните Суфи притчи и приказки“, реших, че трябва да се гмурна още по-дълбоко в това ново и неизследвано за мен море от размишления, така че взех книгата и в продължение на няколко месеца си отсявах мъдрост след мъдрост.

Далече съм от идеята, че абсолютно всяка притча ще ви накара да изживеете някакво духовно прозрение, но концентрацията в книгата на тези, които ще направят именно това, определено е голяма и със сигурност ще обогати гледната ви точка по някои въпроси. Други пък ще ви накарат да се позамислите за слабостите си, стига да сте отворени към подобен род размишления. Ще ви споделя кои са моите любими моменти от книгата и се надявам те да ви вдъхновят да прочетете и останалите:

• Най-любима ми е притчата за “Съкровището“. Тя ме накара да се замисля, че човек трябва да е постоянен в желанията си, дори когато непрекъснато се сблъсква с неуспехи. Харесва ми идеята, че който се занимава с дебати и много приказки, никога няма да стигне далеч. Опитвам се да поработя по въпроса и се надявам да има начин да се коригирам ;)
• “Жаба в коловоз” пък ни разкрива съвсем кратичко една проста истина: когато нямаш избор, намираш начин.
• “Раят и адът” пък не са някакви отвлечени понятия. Те са тук, но не извън нас, а в самите нас – начинът, по който приемаме света, и начинът, по който му отговаряме. Ако положим старание да не бъдем егоисти, то тогава със сигурност ще получим и това, за което копнеем.
• Краят е за пясъците. Чудесна идея! Чудесна притча! Така ми се иска и на мен да се оставя на вятъра, който хем да ме промени, хем да запази живителната ми сила, както прави с водата, тръгнала по своя лъкатушещ път.

Пожелавам ви приятни и ползотворни моменти с тази книга и се надявам да споделите впечатленията си от нея като коментари под публикацията.

Публикувано от Девора

Фиордите представляват дълги десетки километри заливи, които навлизат зигзагообразно дълбоко в сушата. Всеки такъв залив има множество по-малки разклонения (заливчета) като по този начин се получава нещо като паяжина от заливи, вътре в сушата. Най-големите фиорди са дълги повече от 100 километра, навлизайки по този начин дълбоко в континента.

Югозападната, западната и северната част на Скандинавския полуостров е осеяна с фиорди.


Най-красиви са фиордите в западна и северна Норвегия.

Фиордите са се образували когато е започнало топенето на ледниците. Спускайки се към морето, те са прорязвали земята с U-образна форма. След стопяването на ледовете, тези дълбоки долини остават запълнени с вода.

Дълбочината на водата във фиордите достига няколкостотин метра. Но при съединяването им с морето те стават плитки – няколко десетки метра.
Откъм сушата, там където свършват, фиордите също са плитки. И тяхното продължение нагоре в планината са дълбоки долини.

Бреговете на фиордите са стръмни и на мното места почти отвесни.


В края на август на 200 метра над морското равнище снегът не се е стопил.
На много места от отвесните скали се спускат водопади към фиордите.

Август 2006 година
Автор:Валентин Дрехарски
Снимки:Валентин Дрехарски

Софийското летище винаги ме е изненадвало със свежи хрумки. Няма толкова объркано място с толкова болничен вид, което всеки път да напускам с такова облекчение и на което да кацам с известно нежелание. Едно обаче не разбирам. Тоя маркерен курсив дали е открита форма на самодискриминация, или плах опит да се каже на чужденците “думам ти дъще, сещай се снахо”.

В недрата на вечната замръзналост са намирани запазени цели мамути. На снимката – река Кускокуим. Фотограф Травис С.

Нелсън Канък живее в Аляска, на брега на река Кускокуим. Къщата му е построена върху вечно замръзнала почва (на английски permafrost), много разпространена по тези ширини. От известно време насам, замръзналата почва се топи и потъва в реката. Ако това не спре, семейството ще трябва да премести къщата на друго място.

В тази връзка Нелсън Канък, който е все още тийнейджър, решава да съди щата Аляска за климатичните промени. И по-точно за това, че администрацията не прави достатъчно, за да ги спре. Адвокатът на ответната страна казва, че разбира донякъде аргументите, но не може да ги приеме изцяло, тъй като щатът няма почти никаква възможност за контрол над парниковите газове в атмосферата, обусловени от глобалните емисии.

Нелсън Канък разбира се не очаква някаква грандиозна правна революция от този случай. Целта му е да привлече вниманието върху още един детайл, за който повечето от нас може би не си дават сметка. Да припомни, че измененията в климата променят живота на хората и то не в далечното бъдеще а сега.

Историята на Нелсън Канък в Youtube:

—

Повече на GRIST