Изглежда Папа Франциск I ще продължи започнатото от своя предшественик
Бенедикт, който беше казал, че борбата с климатичните изменения е морално задължение.

В първата си проповед новият папа Франциск I припомни на хората нещо, което те често забравят. И то е, че разумът, който всички ние претендираме, че притежаваме, ни е поставил в особената позиция на отговорни за всичко на този свят. Всяко Божие творение трябва да бъде пазено, казва папа Франциск I. Особено децата, възрастните, бедните, тези, за които последни се сещаме.

Той се обърна специално към хората притежаващи власт и средства, както и към всички добронамерени мъже и жени с молба да защитават и уважават хората и околната среда. И добави, че ролята на защитник не е само християнски принцип, а е чисто и просто човешка добродетел. Всичко това разбира се е съвсем очаквано изказване на един истински папа. Тънкият – но многообещаващ – детайл е това малко “околна среда”, което се промъква в речта на висшия църковен служител. Защото всеки, който си е имал вземане-даване с християнството (и по-точно католицизма) знае, че обикновено то гледа на околната среда като на “Божа работа”, а кои сме ние, простосмъртните, че да се месим в Божите работи, макар и защитавайки една от тях.

Нека сме наясно – леко критичната нотка, с която говорим за католицизма, в никакъв случай не означава, че защитаваме в това отношение Българската Православна Църква. Тя според нас все още се колебае дали изобщо да приеме съществуването на обекта околна среда, а обсъждането на актове като “замърсяване” или “опазване” са далеч назад в дневния ред след такива титанични общочовешки морални конфликти като Лейди Гага или Гей Прайд.

—

Още на Wikipediaи на Mongabay

Това, не от онези постове. Постовете, в които се казва с какво и как, защо и с колко трябва да се храним за да сме здрави, бодри засмени и зелени, щастливи, игриви и  добре изглеждащи. Въпреки, че тези статии са много полезни по същество, тази не е от тях.

Това дори не е статия с рецепти. А просто куп снимки. Не много добри снимки, на това което приготвям за закуска за мен и моето малко дете.  Хм,  значи  прилича на Instagram.

Идеята, да  почна да заснемам какво приготвям за закуска, ми хрумна след като забелязах, че много майки се тормозят с тази дейност и рядко се престрашават да преминат границата на традиционната българска  бебешка закуска попара.   И исках да видя нагледно аз как се справям с тази задача.

Важно е да отбележим, че тази закуска е предназначена за момиченце на 18м   и неговата майка.  (...)
Прочети още Какво закусват майките и техните бебета (120 words)

CC tin4e for One Krisi On The Web, 2013. | няма коментари | Post tags:

Дългогодишният президент на водещата компания за дисплеи за електронни устройства E-ink Скот Лиу е подал оставка, съобщава The Digital Reader.

"Г-н Лиу даде уважителни лични причини за своето решение. Компанията и бордът на директорите му благодарят за показаното лидерство и огромен принос през годините", се казва в официалното съобщение от E-ink. По настояване на борда бившият президент на компанията ще продължи да подпомага дейността й, оставайки Изпълнителен съветник за E-ink Holdings.

Лиу бе начало на компанията от 2004 година, когато тя функционира като PVI. Под неговото управление PVI се разрастна до водещ световен производител на "електронна хартия", през 2009 година купи своя бизнес партньор E-ink, а през 2010-та смени името си на E-ink Holdings. 

Изт:outheretoo.blogspot.com

Това, което се случи в икономическия живот на България по време на прехода заслужава само две думи:

Тотална корупция.

Корупцията, пише в учебниците, не позволява на средствата да достигат до своето предназначение, изкривява пазарните механизми, унищожава конкурентното предлагане, картелира и монополизира пазара, затруднява отчетността и контрола, стимулира икономическата престъпност, лишава стопанството от естествените му ресурси и т.н.

Когато се прави достатъчно дълго и на всички нива, както е у нас, резултатът става видим и с просто око: сметките за ток се изравняват с доходите, a живи факли горят пред сгради, в които елитът пие шампанско и си раздава награди. По този начин преходът фалира. Заедно с него фалира и политическата система, която го управлява.

Да се замислим малко за „представителния модел” на демокрацията у нас:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ме „представляват” хора, които аз не познавам и не съм посочил да ме представляват – хора, които се кълнат в някаква идея.

Дори децата вече знаят, че тези хора представляват всичко друго, но не и избирателите, гласували за тяхната „идея”, а по-скоро своя частен икономически интерес или интереса на своите спонсори.

Ясно е, че никой вече не вярва в идеали, а причината е проста: с идеали нито семейство се храни, нито къща се гледа, нито Мерцедес се купува…А за политическите кампании трябват пари. Много пари. И ние сме създали  една чудесна среда, в която хора, скрити зад „идеали” претендират, че ни „представляват”, докато разполагат с всички условия, за да прибират това, от което всички се интересуват - паричките – наготово.

По закон те не носят и не могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, т.е дори тези решения да са престъпни и да противоречат на обществения интерес, няма никакви проблеми…

По закон тези хора имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че могат да им се разминат дори престъпления, които нямат нищо общо с властта.

По закон тези хора не носят наказателна отговорност за „престъпления по служба”, т.е. отговорни са за злоупотребите колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

По закон тези хора декларират нещо в някакви декларации, но липсват последствия, когато са сгрешили – няма кой да ги санкционира.

По закон тези хора си делят гласовете на техните конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално „представляват” във властта дори граждани, които са гласували против тяхната идея.

По закон тези хора получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе.

По закон това са хората, които пишат закона…

Те практически не могат да бъдат подвеждани под отговорност – за нищо – липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги „избрали”.

И всичко това в най-бедната държава в Европа, където парите все още имат хигиенен характер, т.е всеки, който получи възможността да заграби от общото ще се възползва, независимо колко е честен. Ти ще се възползваш. Аз ще се възползвам. Бай Гошо от Трявна също ще се възползва. Всички сме жертва на икономическата принуда в едно общество и в една епоха, където парите са единственото нещо, което има значение не само за качеството ти на живот, но и за правото ти на живот изобщо. Поради що, тогава, очакваме от напълно непознати хора да НЕ се възползват, след като сме им позволили да го правят? Не, след като сме им позволили сами да си позволят да го правят?

Колко наивно е това? В колко предприятия работниците сами определят размера на своите възнаграждения?

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което значи „власт на народа”, т.е предполага се, че народът, като суверен, управлява. Представителната демокрация у нас така, както е организирана, защитава тази хипотеза само на хартия, тъй като в действителност суверенът не може и няма как да управлява. Не и при тези условия. При сегашните правила суверенът е заел кучешката поза и единственото движение, което му се разрешава, при това веднъж на четири години, е напред и назад, до пълно проникване, но както казва един познат: „дори когато се движи леко в страни на онези отзад пак им става хубаво”. Извинявам се за грубоватото сравнение, но майка ми получава 150 лв пенсия след 40 години трудов стаж и това, според мен, вече е грубо, а на всичкото отгоре е реалност, не просто литературна метафора – пошлата реалност, в която сме принудени да живеем изглежда точно така – 150 лв пенсия / майчинство и 300 лв сметка за ток…

Резултатите са налице. И хич не са яки. „Който не понася да се изнася” е метод, който не ми върши работа, защото по-скоро онези отзад трябва да се махнат, отколкото аз да напусна принудително, тъй като някой е решил, че може 23 години да прави секс със съдбата ми напълно безконтролно, пък ако не ми понася, нали, да си обувам гащичките и да си заминавам – аз, суверенът, който уж управлява…

Не, не става така.

Лошото е, че не само аз се чувствам по този начин. Има доста хора, които изпитват същото, но те виждат решението в „здравата ръка”, във връщането на някаква форма на диктатура, в национализацията, в национализма или в други опасни правила, които лесно могат превърнат играта във война. Ще ме извинявате, ама сексът е за предпочитане пред войната, па макар и принудителен. Национализмът не е решение, нито пък достойнство, тъй като в него аз виждам само възможност синът ти никога да не отпразнува 19-ия си рожден ден, а къщата ти да изгори до основи….Цялата история го доказва, четете книги и гледайте филми, но не спорете с мен по този въпрос…Който няма нищо общо с “любовта към родината”. Когато синът ти не успее да навърши 19 години, защото е разкъсан от граната на фронта, а бомби срутят къщата ти до снови, ти преставаш да изпитваш любов…към когото и каквото и да било. Въпросът е да не се стига до там…

Единственото мирно решение за фалиралата политическа система е промяна на правилата в посока повече цивилизация, а не повече радикализация. Ако трябва да си купя билет за самолета, в десет от десет случая ще предпочета той да каца в Швейцария, а не в Африка или в Южна Америка…Не виждам защо това, което е добро за мен, трябва да е лошо за обществото – за колективния избор – за избора на суверена в коя посока да поеме. Индивидуалните решения имат по-малко значение в случая.

След като изпитахме всички недъзи на представителната „демокрация”, включително и шегата „референдум” мисля, че е крайно време суверенът да напусне не своята държава, а унизителната поза, в която управлява само на хартия.

В момента се готвим се избори, които затвърждават статуквото на фалиралата политическа система и единствената очаквана промяна е “протестиращи” да влязат в парламента. Окей, обаче, както писа един автор в една статия: „Кои протестиращи? Тези за лифтовете или тези против лифтовете?”. Нямам нищо против тяхното участие да е една стъпка към по-голямата цел, а тя, според мен, може да бъде само една, ако изключим опасностите от нова диктатура, гражданска или друг тип война:

Пряката демокрация

При нея няма значение кои протестиращи ще ме представляват в парламента и кои – не. Ако хората, които искат лифтове са повече от хората, които искат природа, значи ще живеем сред лифтове, а не сред природа. Съмнявам се, обаче, да е така…

Противниците на пряката демокрация изтъкват два съществени “недостатъка”:

Народът е прекалено глупав, за да управлява

и

Няма как, чисто технически, да се организира.

Да смяташ собствения си народ за глупав означава, че ти самият си глупак. Но да минем към следващия въпрос: не може да се организира и струва много пари.

Силно вярвам, че може.

Припомнете си, на преброяването 3 милиона души се регистрираха по електронен път. Това е достатъчна маса от хора, за да управлява като суверен и при всички случаи мнението им ще отразява по-добре обществения интерес, отколкото 240-те клиента, които гласуват в парламента. И, които винаги ще защитават частни интереси там, когото и да изберем. Просто системата е такава. Местата в парламента струват пари и после някой трябва да ги връща…

Тук възниква социалният проблем за техническата неграмотност и за цената на референдумите като единствен инструмент на пряката демокрация.

Проведени по електронен път, те ще са милиони пъти по-евтини от изборите на хартия и няма пречка всенародни допитвания да се организират всяка седмица, ако се налага. Остава проблемът с това, че не всеки е технически грамотен, за да се включи в гласуването и не всеки има достъп до необходимата техника за целта.

Този проблем също си има решение:

Основното образование у нас е задължително. Освен това е безплатно и се финансира от държавата. Нищо не пречи в учебната програма да се включи курс по елементарна компютърна грамотност и в него да имаме час по гласуване на референдум. Така се решава проблема с техническата грамотност. Не ти трябват пари, за да завършиш осми клас. Даже е задължително. И няма да го завършиш, докато не се научиш да работиш с компютър. Елементарно!

Остава проблемът с достъпа до компютър. Бедните хора нямат пари за домашен компютър, нито за цифров подпис, нито за достъп до интернет. Но не бива да им се отнема правото да гласуват, нали? Училищата, в които традиционно се провеждат избори, обаче, вече имат компютри, закупени от държавата, от дарения или от средства по европейски програми. Нищо не пречи тези машини да се използват всяка събота, по време на референдумите, от хора, които нямат достъп до техника, за да си изкажат мнението. Нищо не пречи това да струва, примерно, един лев (или десет стотинки), а този лев или тези стотинки да отиват за хонорар на учителите, които ще им помагат да гласуват в извънработното си време. Нищо не пречи за хората, които успеят да докажат, че са останали дори без десет стотинки в джоба, гласуването да е безплатно. От това държавата ще загуби по-малко, отколкото от една единствена приватизационна сделка, сключена по „втория начин” от досегашния политически модел. Говорим за милиарди, изтекли в неизвестна посока, а това ще струва някакви си милиончета. Злоупотребите у нас отдавна вече не играят толкова „на дребно”.

Да зачекнем и проблема със сигурността. Тук очаквам мнението на IT-специалистите да кажат дали, аджеба, преброяването, сигурността и отчетността при гласуване онлайн с цифров сертификат е по-ефикасно от разнасянето на тонове хартия. А от не-IT-специалистите очаквам да се запитат: дали живеем в 18-ти или в 21-ви век? Чувалите с хартия на гърба не ми изглеждат като да са от 21 век…

И остава последният проблем – времето.

Ясно е, че такава колосална реформа не може да се извърши от днес за утре. Но достатъчно е тя да среща широка подкрепа в обществото, като цяло, за да се извърши изобщо. Правилата на пряката демокрация няма защо да си ги измисляме, нито необходимото техническо осигуряване – всичко вече е създадено и измислено някъде. Трябва просто да „препишем”, а единственото, което се изисква, е желание, т.е волята на същия този народ, който сега управлява само на хартия.

Това е цивилизованият изход, според мен. Всичко друго ще накара цивилизованите хора да изберат един друг изход в личен план – секторът „Заминаващи” по летищата. Нека последният да изгаси лампата и да затвори вратата…

Тихомир Димитров

Дарете стари велосипеди или части, без начение в какво състояние са. Фотограф: Джефри Герхард от flickr

Ако в мазето/гаража/тавана/двора ви се пречка купчина железария, която носталгично все още наричате “старото ми колело”, сега е момента да ѝ дадете шанс за втори живот. Можете да се включите в страхотната инициатива на сдружение Ре-Акт, с която те са се наели да сглобят няколко велосипеда за деца в неравностойно положение от интерната в гр. Ракитово.

Хората от сдружението не спират до там – сглобяването на безмоторните превозни средства ще се случи под формата на обучения в самия дом, като по този начин децата ще бъдат съпричастни, ще получат основни умения и – защо не – ще развият любопитство и желание за усъвършенстване на тези умения. А както знаем, най-големият проблем на децата от домовете е какво по дяволите да правят след като държавата спре да се “грижи” за тях.

Можете да се свържете с Ре-Акт на react.bg@gmail.comили на тел. 0888 012 739

повече информация на mtb-bg.com

Днес искам да ви разкажа за моя приятел Шон, чието поведение едновременно ме вдъхновява и ужасява, буквално всеки ден.

Въпросният човек е с официална позиция “Административен асистент” в един от факултетите в Университета, където работя. Работи директно за Декана на факултета. Отговаря за програмата му, координира административните функции на офиса, менажира кореспонденцията. Въобще, стандартна офисна работа. Шон, обаче, е грамотен и любопитен човек и съответно успява да свърши всичко точно както трябва и три пъти по-бързо, отколкото се очаква от него. Две седмици след като го бяха назначили, той вече скучаеше. На третата вече си предлагаше услугите: да помага на други хора във Факултета, да участва в срещи ей така от интерес. На четвъртата вече даваше идеи за подобрение на този и онзи процес на работа. На петата седмица, Деканът на Факултета създаде между-ведомствена работна група по устойчиво развитие и покани Шон за Председател. Колегите започнаха да се шегуват, че са го повишили, за да им се махне от главата. Което не е точно така, защото Шон председателства въпросната работна група в допълнение към административните му задължения. Но е факт, че той е един от важните хора в университета в областта на устойчивото развитие, в работната му група има представители от всички академични дисциплини, университетски администратори, студентски групи. А когато местни журналисти имат въпроси, свързани с темата, вече звънят на Шон.

Този тип (леко-нахално) заграбване на привилегии и правомощия не е много присъщ на нас жените. Ние най-обичаме да си вършим старателно работата без много много да нахалстваме и да се самоизтъкваме. И си мислим, че ако работим много и добре, някой ще свика общо-фирмено събрание, ще изкаже благодарствено слово за това колко добре си вършим работата и накрая, ще постави диамантена корона на главата ни. Ей така, защото заслужаваме. В един справедлив свят, сигурно повишенията са перфектно отражение на уменията и заслугите… но в света, в който живеем, корони не получават дори най-трудолюбивите.

Не съм питала и честно казано бих се изненадала, ако в резултат на всичката тази самоинициатива, заплата на Шон е станала по-висока. НО, не мога да не си призная, че откровено се възхищавам на предприемчивия му подход към работата. Може би тук и в момента, по заплата той все още се води “секретарка”, но след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение). Аз не съм от скромните и общо взето с годините ми става все по-лесно да бия камбаната, когато съм постигнала някакъв успех. Но откакто срещнах Шон, започнах често да се питам… как би постъпил Шон? И малко… срам-не-срам… предлагам, изисквам и… напред.

Вие как постъпвате в такива ситуации? Чакате ли някой да ви поднесе корона или изисквате поощрение? Ако можете да споделите опит за това как хем да не оставим добре свършената си работа незабелязана, а в същото време да не бъдем съвсем нагли и нахални… моля, оставете коментар отдолу след текста!

А междувременно, ето тук цяла статия за жените и короните, за която научих от…познахте… Lean Inна Шерил Сендбърг. ;)

По принцип съм спрял да обръщам внимание на новините около ФМИ, понеже всичките са депресиращи, а аз съм решил да нямам общо (и продължавам да се чудя на оптимистите, които водят някакви курсове), но ето това няма как да не го спомена…

Накратко (и да не навлизам в подробности), след като няколко човека от УИЦ (университетския изчислителен център) на СУ написали статия в network world за ipv6 deployment-а в университета, били привикани да ги питат как може така, да не съгласуват статията с “ръководството” (например лицето Биров).

(А статията никак не е лоша)

Усукването е основна функция на тялото ни. Най-общо казано, то служи за балансиране на двете половини от тялото и поддържане на изправен стоеж в движение. Без него повечето от ежедневните ни дейности, над които дори не се замисляме, биха се оказали доста трудни, а някои дори невъзможни. Най-елементарният пример за усукване е ходенето: докато стъпваме с единия крак напред, противоположната ръка се движи в същата посока, като по този начин не само помага на тялото да остане изправено, но и успокоява нервната система.

Основи на усукването

За да разберем усукването, първо ще обясним понятието въртеливо ускорение– то се инициира с мускулно усилие и представлява всяка механична сила, която произвежда ротация.

Наклоните напред или назад винаги преместват гръбначния ни стълб по начин, който предполага някакъв вид взаимодействие на движението с гравитационните сили. Именно тук е разликата на тези движения с усукването – то не зависи от силите на земното притегляне, а се предизвиква от въртеливо ускорение. Този вид въртеливо ускорение се различава от движенията в ставите по това, че оста е самата става, а при усукването въртеливото ускорение създава движение по периферията на въображаема окръжност около оста на тялото.

Докато навежданията са по-елементарни форми на флексия и екстензия, усукванията могат да бъдат ставни ротации, усуквания в гръбнака, или комбинация от двете. Те винаги създават мускулно напрежение и компресират телесни структури по оста на движение. И пак за разлика от навежданията, усукванията са винаги асиметрични.

Какво се усуква?

Ставни ротации

Те са най-простият пример за усукване, в което хлъзгавите хрущялни повърхности създават минимално съпротивление за движението. Тези ротации могат да се случват във всички синовиални (свободно подвижни) стави, например: китки, лакти, рамене, колене, глезени, тазобедрени стави.

Спиналната ротация

Както подсказва името й, тя се случва в гръбначния стълб. Именно този вид усукване ще разгледаме по-подробно в контекста на фитнес и стречинг. Спиналната ротация може да се прояви в движения от стоеж, седеж, лег по гръб или по корем, в обърнати пози, но винаги включва движение в цялото тяло, инициирано от ротация между съседни прешлени. Взети заедно, тези движения съставят 24 ротации от първия шиен прешлен до сакрума, даващи максимално усукване на тялото. Това движение е рядко използвано в ежедневието, но е едно от основните движения при стречинг упражнения и йога.

Завъртане на тялото

Има и още един вид усукване, който е по-комплексен като движение и би било по-правилно да се използва терминът завъртане на тялото. То комбинира горните два вида усукване, като включва спинална ротация, при която бедрата, раменете и торсът се завъртат в една посока, без да се преместват ходилата. Такива са някои от позите от стоеж в йога, например: триъгълник, усукан триъгълник и др.

Основно правило в биомеханиката на тези движения е, че където има флексия или екстензия, не може да се получи голямо усукване. На местата, където при сгъване или разгъване има потенциал и за ротация (шийните прешлени, бедрата, раменете и коленете, когато са сгънати), рискът от травми е най-голям, въпреки че са предпазени от здрави мускули и връзки. 

Независимо в коя част на тялото се случва усукването, то винаги се постига от двойка срещуположни мускули, от лявата и от дясната страна на движението. Мускулите от едната страна се скъсяват концентрично, като предизвикват усукването, а мускулите от другата страна се удължават, като му противодействат.

Да се усучем малко!

За да онагледим написаното, ще разгледаме две усукващи упражнения – едното с по-елементарна спинална ротация, а другото с пълно завъртане на тялото от стоеж и с по-сложна биомеханика.

Усукване от седеж

Това е най-елементарното усукващо упражнение от седеж, използвано, за да се освободи напрежение, евентуално натрупано с флексия или екстензия в гръбнака.

• Заемете удобна позиция в седеж;
• Поставете лявата ръка зад гърба, като леко натискате в земята с нея и си помагате, за да усучете торса, и поставете дясната върху противоположното и коляно;
• Повторете на другата страна.

Работещи мускули:

• Дългият гръбен мускул, заедно с дълбоките гръбни латерални флексори повдигат торса и леко огъват назад гърба;
• Широкият гръбен мускул, задните раменни глави и трицепсите работят заедно с корема, за да завъртят торса;
• Големият седалищен мускул от далечната на усукването страна отваря таза навън;
• Усукването се допълва от косите коремни мускули.

Както споменахме, това е най-лесният за изпълнение вариант на усукване от седеж. Според целите позицията би могла да се модифицира към по-голяма интензивност на чувството за усукване. Модификациите включват по-интензивна работа и натиск откъм ръцете, а  на следващ етап – промяна в позицията на краката.

Обърната странична ъглова поза (Парврита Паршваконасана)

Въпреки че технически се отнася към позите от стоеж, тази поза включва усукване в много части от тялото. Като поза от стоеж, тя помага да се изгради и стабилизира отношението между земята и центъра на тялото, така че да се създадат стабилни основи за изпълнение на редица други движения.

• Застанете в изправен стоеж, след това заемете широк разкрач с двата крака, като сгънете дясното коляно до ъгъл от 90^о, а лявото остава изпънато с ходило на земята, прибрано под 45^онавътре (докато сте в тази позиция, старайте се и двете пети да останат плътно прилепени към земята. Ако усукването от таза по дължината на изпънатия крак се окаже прекалено голямо, извъртете петата нагоре, като останете върху пръсти);
• Извъртете торса към сгънатия крак, като затиснете коляното му с противоположната ръка (лява). Прилепете двете длани една върху друга и насочете десния лакът нагоре, докато достигнете максималното комфортно усукване в гърба.
• Изправете двете ръце, като лявата длан поставите на земята, а дясната изпънете напред като продължение на изпънатия крак и торса.
• Повторете на другата страна.

Позата обръща торса и таза към обратен наклон, като по този начин създава разтягане в коремно-поясния корсет и по-конкретно в мускулите, опасващи гръбнака. За да се стабилизира тялото, се активира илиопсоасът на предния крак и големият седалищен мускул на задния крак.

Работещи мускули:

• Псоасът, заедно с пектинеуса и някои мускули от аддукторната група сгъват и стабилизират предния крак, докато мускулите от противоположната страна на бедрото (тензор фасция лата и средния седалищен мускул) помагат в усукването, като противодействат на натиска на ръката в коляното;
• Големият седалищен мускул издърпва задния крак назад в лека външна ротация, докато аддуктор магнус го придвижва към средната линия на тялото;
• Квадрицепсът изправя задното коляно;
• Задната раменна глава на ръката, която е отдолу, разгъва рамото, като дава повече дълбочина на усукването;
• Косите коремни мускули усукват торса около оста му, а изправената горна ръка дава допълнително разтягане във външните коси коремни мускули, предния зъбчат мускул и широките гръбни от прилежащата страна (в зависимост от позицията на торса).

Усукване в различните дялове на гръбнака

Усукването в шийните прешление естествено и свободно движение, което се изпълнява относително безопасно от всеки. Може да се използва за засилване на връзките и скелетните структури, ако се изпълнява изометрично и в позиция, близка до максималния обхват на движение.

Усукване в гръдните прешлени– флексията и екстензията в гръдните прешлени са силно ограничени, но за сметка на това те са най-податливи на усукване. За този факт има няколко причини: там са разположени 12 прешлена, т.е. половината от гръбначния стълб, което предполага 12 места на ротация. Другите фактори, допринасящи за усукването в гръдния дял се отнасят до устройството на прешлените и междупрешленните дискове, което им позволява леко приплъзване, и идеалната ос на ротация, която се образува там и позволява на хидравличната система на всеки междупрешленен диск да работи оптимално, за да поеме компресията.

Усукването в лумбалните прешлени  е ограничено по същата причина, по която гръдните прешлени не позволяват флексия и екстензия, а именно – различията в устройството на прешлените и междупрешленните дискове в гръдния и поясния дял. Същите сили, които предизвикват ротацията на едно прешленно тяло спрямо друго в гръдната част на гръбнака, тук биха причинили единствено разместване на дисковете.

Въпреки че като обхват на движение е незначително, ще споменем и усукването в сакроилиачните стави. Когато усукваме цялото тяло в пози като обърната странична ъглова поза, усукваме и сакроилиачната става, и в случай че връзките ни там са слаби, или мускулите не са в достатъчна контракция, за да стабилизират, бихме си причинили неприятни усещания и травми. Когато правим усукващи движения от стоеж или седеж, е необходимо да подхождаме с внимание към сакроилиачните стави и да загряваме добре, за да избегнем евентуален дискомфорт.

Дишане в усукващи пози

Усукванията пречат на пълното коремно дишане, тъй като при тях силно се стяга коремната стена и тя няма как да се отпуска. В по-лесните упражнения това улеснява диафрагменото дишане. Колкото повече дълбочина внасяме в усукването, толкова по-плитко става дишането, докато в най-сложните усуквания дишането остава плитко – ключично и с накъсани издишвания.

Поради естеството на движенията и създаващата се компресия по време на заемане на позициите издишането е задължително.

Ползи и приложение

Независимо от различията в усукващите гръбнака пози, повечето от тях имат сходни ефекти върху здравето и физическото състояние на практикуващите ги.

Основният им ефект върху вътрешните органи може да се оприличи на "притискане и изцеждане": по време на изпълнение на позата органите се компресират, изцеждайки от тях кръвта, наситена с отпадни на метаболизма вещества, а след освобождаване от позицията към тях нахлува свежа, наситена с кислород кръв, която заздравява тъканите. Така че от физиологична гледна точка те стимулират циркулацията и имат прочистващ ефект както върху органите в коремната кухина, така и върху жлезите с вътрешна секреция, разположени там.

Гръбначен стълб– при повечето хора заседналият начин на живот се отразява в еднаква степен негативно върху гръбнака, както и при активни спортисти, понасящи тежки натоварвания, свързани с компресия на гръбначния стълб, а това са на практика всички комплексни движения със свободни тежести. И в двата случая гръбнакът и стабилизиращите го мускули страдат. Прешлените губят ротационната си способност, междупрешленните дискове се изхабяват, междупрешленните пространства се стесняват и рано или късно се появява дискомфорт в гръбначния стълб. Усукващите гръбнака движения облекчават хронични болки в гърба, причинени от изброените фактори, освобождават междупрешленните пространства и тонизират прешлените; освобождават блокажи по гръбначния стълб.

Най-голямата загуба в мобилността на гръбнака обаче идва от скъсяването на меките тъкани – ако мускулите, сухожилията, връзките и фасциите не се разтягат, те постепенно губят от способността си да се удължават и дължината им понякога става по-малка от потенциала за движение на прилежащата им става.

В такива случаи ограниченията в движението при усукване обикновено идват от мускулите и тъканите, заобикалящи гръбнака, коремния пояс, гръдния кош и таза. Когато такова ограничение на движенията е налице, гръбнакът не може да достигне до пълния си ротационен капацитет, следователно първо би следвало да се подобри пластичността в меките тъкани, преди да се търсят положителните ефекти на усукванията върху гръбначния стълб.

Безопасно ли е да се усукваме?

Усуквайки гръбнака, първо е необходимо да се убедим, че той е в правилна изходна позиция, а именно – изправен, без да има флексия или екстензия. Привеждането му напред би освободило напрежението от предпазващите го мускули и по този начин ще го остави незащитен от евентуални травми, причинени от непремерено движение. Освен това флексията променя ъгъла на усукване и прешлените не могат да се приплъзват един спрямо друг безопасно. Прекалената екстензия би ограничила оптималния обхват на движение и отново би попречила на безопасното движение на прешлените.

Усукващите гръбнака упражнения са безопасни при спазена техника на изпълнение и съобразяване с личните възможности. При травми, болки и други състояния на гръбначния стълб или  вътрешните органи, свързани с диагноза, е необходима консултация с лекуващ лекар. При съмнения относно техниката или индивидуални особености, допитването до квалифицирано лице е наложително.

“Всичко, което се вижда, може да се рисува”, казваше един учител по рисуване. От една страна е прав – ако човек рисува наред всичко, което му се изправи пред очите, сигурно ще стане добър рисувач. От друга страна … трудно е да рисуваш неща, които не ти харесват. Завиждам на художниците, които са живяли във времена, когато създаденото от човека е изглеждало красиво и не толкова еднообразно. Чудя се как хората не само привикват към грозните неща, но и започват да ги харесват.

Джаз

Изрязвам
от стара картичка
човек.

Няма лице –
тромпет
и филцова шапка.



Изсичане на думите

Изкачвам се
между хората
като в гора
стоят
и никой
не протяга ръка
да ме закачи за дрехата.

С трънче
забито в пръста
се връщам

полугола
полужива
полулуда
полу

и не боли вече
щастието.


***

Порцелан
чашата за чай
венецианска гондола

  Катя Белчевав “Кръстопът”.
  Катя Белчева в DICTUM.

Атанас Мацурев

Някога се впечатлявах от картините на Дима Петрова - чудех се как е възможно човек да нарисува така слива или домат. Все още нямам идея как се постига това, но и не ме интересува. Бих искала да знам как Атанас Мацурев рисува крушии  всичко останало.

Разликата между Петрова и Мацурев не е просто в това, че Петрова от години излага предимно зарзават, докато Мацурев освен натюрморти рисува портрети и пейзажи. Разликата е в това, че в картините на Дима Петрова има някаква механичност, докато в тези на Наско има душа.

Ако имах възможност, щях да посетя майсторския му клас през април в София… бих посетила и другите … в Истанбул, в Москва …. еееех …

Атанас Мацурев

Наскоро в коментарите на друга публикация стана въпрос за момента, в който хващаш една книга в ръце и предварително знаеш, че ще ти хареса. За мен това се случва, когато ми попадне някое произведение на любим автор, каквато е Исабел Алиенде. Знаех предварително, че “Дневникът на Мая” ще ми хареса, защото имам страшно силно доверие в умението на тази писателка да разказва истории. Толкова е хубаво, когато любимият ти автор никога не те разочарова! 

Книгата наистина е събрала под формата на дневник всички мисли и важни спомени на Мая– едно момиче, което е загубило себе си след смъртта на любимия си дядо, Попо.  Сигурна, че няма да успее да преживее тази липса, тя постепенно се отдалечава от семейството си, за да тръгне по път, който почти не я убива. Не ѝ е необходимо много, за да стане зависима от алкохол и наркотици, а когато решава да избяга от центъра, в който се лекува, разбира, че дъното все още е далече. В дневника си Маяразказва за тежкия си живот в Лас Вегас, където зависимостта ѝ от наркотици я прекарва през всички кръгове на ада: нищо долно не ѝ е чуждо – нито това да продаваш наркотик, нито това да продаваш себе си за наркотик, нито това да гледаш безучастно как други хора умират или са насилвани пред теб, без да искаш или да можеш да им помогнеш. 

Всичко това обаче е минало – докато пише в дневника си, Маяживее в заточение на едно затънтено островче в Чили, където бавно се нагажда към местната култура и обичаи. Обичта към хората и към себе си започва да лекува спомените от миналите месеци, когато болна и окаяна, Маяе просила и крадяла из улиците на големия град.  Искрени и раздаващи се, хората около нея ѝ помагат във всяка малка крачка към нейното излекуване, с отдаденост, на която са способни само тези добронамерени чилийци.

От това, което ви разказах, не бихте си помислили, че романът е на Исабел Алиенде– ами къде е страстната любов, къде са апетитните блюда, които събуждат хората за нов живот? И от това има съвсем малко, но точно в правилната доза за подобна книга. Трябва да ви призная, че Алиендее единственият автор, на когото бих се доверила за книга, в която става въпрос за историята на някаква малка наркоманка. Никой друг автор не би могъл да ме спечели с подобен сюжет, защото съм абсолютно неспособна да изпитвам съчувствие към хора, които сами избират този път. Маяобаче, въпреки невероятното си падение, успява да запази симпатиите на читателите – чистокръвна героиня на Исабел Алиенде! Когато затворих книгата, въпреки че главната героиня на моменти ме караше искрено да се дразня, продължих да се питам: “А какво ли прави Мая сега?“. Чак ми беше чудно, че книгата е свършила – до такава степен се преселих в тази история, че действителността отново остана на заден план. ;)

Приятно четене от мен!

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Colibri