Зори Христозова е част от екипа на Жанет 45 вече повече от година и всеки ден е заобиколена от купища книги. Затова решихме да я попитаме "Как четеш?"

Какво са книгите за теб?
От съвсем малка около мен винаги е имало книга. В дома на баба, където мина детството ми, това беше прекрасната "Фитотерапия" - билките, отварите, болестите, които лекуват - истинска магия. Оставах прехласната с часове. Преди това са спомените на баща ми и неговата любов към поезията на Вазов, Вапцаров, Смирненски. Още се смеем на една тогавашна вечер, когато след чаша ракия и емоционален рецитал на "Кочо. Защитата на Перущица"от "Епопея на забравените", съседката ни проверила разтревожена.
Родителите ми имаха страхотна библиотека - цели четири крила пълни с книги. Разказвали са ми как книгите през комунизма се купували след записване в списъци и чакане на дълги опашки пред книжарницата. После имах честта да попадна на учител, боготворящ литературата - имахме голям късмет. В класната стая над главите ни беше цитат"Науката е светило на един народ, а литературата - животът му!"от Иван Вазов.
Всъщност, като се замисля, мястото до възглавницата ми не оставаше без книга.
Днес книгите са ми ежедневие, в което съм влюбена. Работя в издателство, работата ми е страст, приключение, себеотдаване. Книгите са едно от живите неща в живота ми.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти "храна за четене"?
Не. Не ми допада идеята за "онези"пръсти по страниците.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Стига да съм се разположила удобно, всичко. Понякога дори може да се получи тематично. Например, на книгите на Педро Хуан Гутиересмного им отива кубински ром. И аз и героят по-лесно преглъщахме неговата Куба.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Учителят ми в прогимназия, г-жа Тонка Колева, работеше по този начин. Когато успявах да надникна в работните й книги, оставах зашеметена - разноцветни пояснения встрани от текста, ситни, малки буквички, които я водеха в литературния анализ. За да й подражавам, пишех с много подострен молив в моя учебник, а после изтривах с гумичка. Наистина бях впечатлена.
Днес, обаче, не бих си позволила - каквото е трябвало да бъде написано в книгата, то вече е написано. Четящият нека си пише наум.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Казусът е интересен, защото около мен мен винаги има четири (в добрия случай две) палави ръце, които да изтръгнат разделителя от книгата, това някак си ги забавлява. Мама вече знае, че преди да затвори книгата, трябва да си запомни страницата. Наистина, само това помага - имам страхотен тренинг.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Ооо, твърдо и двете!

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Моментите, които налагат електронните издания, са неизбежни. Но аз все още съм от пристрастените към аромата на "прясната"книга - хартията, мастилото... Като в песните - "sweetest drug"...

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Както го позволява времето. Имам книги, които оставям, за да си поема дъх - от самата история. Имам и такива, към които съм развила почти маниакална зависимост. Имам и две малки деца... :D

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да я захвърля - не е точната фраза. Винаги давам шанс на книгата да ме завладее. В нашата работа доста често опознаваме авторите. Ако не се получава, просто я затварям за по-добри времена. Но никога не я забравям.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, определено. Колкото и да се отнесе в съдържанието, човек винаги търси нещо, с което да се сроди, да се оприличи, да се преоткрие. Дори и малко разминаване със собствените представи, може да подразни. За мен е нормално - и от едната, и от другата страна става дума за индивидуалности. Това не означава, че книгата няма да ме омагьоса.

Какво четеш в момента?
"Медицинска Онкология" - изд. Парадокс, поредицата Франклин - изд. Фют (и още куп детски книги), "Богът на дребните неща" - изд. Жанет 45

Коя е последната книга, която си купи?
Точно "Медицинска Онколология". В момента е единственото по рода си в България - издание за лекари по онкология, студенти по медицина... Доста голяма част от съдържанието се отнася за химиотерапевтичното лечение на онкологично болните хора. Впечатляващо е!

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Като собствено усещане доскоро бях склонна да фаворизирам само една книга. Нещата вече са различни, сега отвсякъде ме връхлитат много книги, коя от коя по-хубава. Беше нужна промяна. :)

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде и по всяко време, стига да успея да се съсредоточа. Но се е случвало и да чета, в леглото си, когато около мен скачат две пощурели хлапета.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи какво има да ми каже авторът. Бълването на книга след книга невинаги е плодотворна идея. Понякога поредицата може да ме отегчи. Друг път след самостоятелното издание търся продължение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Отново и отново, освен това бяха дебютни книги на български автори. Трябва ли да кажа кои са? Ще ме обвинят в пристрастие. :)

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Силно е да се каже, че имам библиотека, предвид пространството, което им отреждам. Най-общо казано, книгите в дома ми са подредени в четири сектора със своите си места - детски книги, научна литература, художествена литература и готварски книги. Предпочитам да не трупат прах, ако ме разбирате... :)

Далече
по-далече
в края на града
на градовете
там където пътят най-съвсем се свива
и електрическите стълбове край него
са начертали неспокойния си пулс докрай
при въздъхналата планина над всичкото
на разплиснатото синьо на самия ръб
ме чакай:
компания ще ти правят
ръждясалите кули фаровете
и антените изпружени в молитва
към самотен сателит едва примигнал
сто стоманени небета по-нагоре

но небето помежду ни не е ли същото?
щом с теб сме
цялата несигурност която има
всички страхове налудности
несвързаности
щом и двамата сме гръмотевици
родени в заблуден неврон
случайно пръснати в полето
нали еднакво ще ни завали?
с настръхналите си иглички
ще се впива в костите ни
ще отмие
асфалта барикадите
колите щитовете
и всичко
всичко ще отмие
между нас

(аз през цялото самотно разстояние
ще те виждам като колеблива точка
без да зная
в началото ли си се свила или в края си
угасваш или само гаснеш)

и когато най-накрая стигна
уморени
ще сънуваме

Стихотворението е включено в книгата на Никола Петров “Въжеиграч” (”Жанет 45″, 2012 г.).

  Никола Петровв “Кръстопът”.
  Никола Петров в DICTUM.

срещнах Здравко Чолаков. Той ми препоръча една книга за книгата – разговор между Умберто Еко, Жан-Клод Кариер и френски журналист, аз пък му говорих за новия роман на Краси Дамянов. В първия момент не се сетих за препоръчаната ми книга. На следващия ден я намерих, “е, че аз че съм я виждал”. Не бях я купил, преди години нямаше как да я пропусна, днес пък няма как да притежавам всичко от книжния пазар. Споменавам случая, тъй като се сетих за теза, засегната и в “Това не е краят на книгите” – препоръчаната ми от Чолаков: в нея Умберто Еко говори за явлението Vanity Press. Под Vanity Press Еко фиксира издателствата, които издават с пари на авторите собствени­те им съчине­нийца с единствената цел груба печалба, или както казват и днес някои в маха­лата, търгофия… Преди години на “Вито­шка” срещнах Владо Левчев, още не беше се върнал окончателно в България, тогава и той засегна темата от малко по-друг ъгъл, доколкото помня думите му в Щатите явлението маркирало нискостойно­ст­ния самиздат. Дали помня автентичността на казаното? Понякога съм се убеждавал, че спомените ми играят полуневинни шегички… Разминаването за различната гледна точка за същността на явлението е видно и ако греша, моля да бъда извинен. Но тук за друго ми е дума­та.
Не мисля, че въпросното явление е кой знае какъв проблем. Много по-важно е дали една книга е добра или не. Винаги ще има хора, които биха искали да пипнат като книжка собственото си, събрано между кориците, “творчество” и да се порадват. Е, кое му е лошото?!? Да не би ако издателство хареса един ръкопис и го издаде, а той няма нито пазарна, нито естетическа стойност да е нещо, по принцип, по-добро?!? И толкова рядко ли се случва? Има други много по-сериозни морални проблеми, на които съзнателно не обръщаме достатъчно внимание или пък изобщо не ни пука от някакви си морални казуси… Примерно в днешно време да се облагодетелстваш обилно от мръсните “идеи” и пари на тъй наречения “преход”. Или в ония времена еди-кое си издателство никога да не е пускало книги на български автори, а и дебюти, но за някои да е правило странни изключения. Или да имаш възможността да си издаваш безценните съчинения в чужбина в никому неизвестни издателства на изток и на запад, финансирани с, както се казваше тогава, твърда валута (ето това е същинско Vanity Press), с неумело прикрити привидно “национални идеи”, но явлението, явлениетокак да именоваме?!? Примерно незабравимите трудове на другаря Ж. (нали си спомняте Pergamon Press на един милиардер, дето неволно падна зад борда на яхтата си?), издадени на запад (и със сигурност веднага хвърлени в кофите)… И на толкова още люде, включително и писатели, с главната умисъл à дано някой ги забележи в Стокхолм… И толкова още други неща… Именно те много по-сериозно деморализират, именно те са много по-големият проблем…

У дома с Веселина Кайкова се прибра прекрасният, любим на всички в приюта Хелиос!

Този щастливец е при нас от 2011-та година, преместихме го от Сеславци, където го бяха прибрали по сигнал, че е агресивен. Знаем ги ние такива “агресори” – така агресивно размахва опашка този Хелиос, така агресивно се гушка, проклетникът!

Хелиос е вече на сигурно място в свой собствен двор в Перник! Ето какво ни пише Веси за него:

Прибрах си Хелиос, страхотно куче е!
Беше и продължава да е любов от пръв поглед. Много добра животинка, вече се отпуска по-малко. Все още го е страх от по-резки движения, от разходка бърза да се прибере вкъщи, не иска да влиза в кучешката колибка, но поне започна да спи на дунапрен, а не на голия бетон. Още не сме му чули гласчето – само изръмжава от удоволствие, когато ме види след сън. Апетита е огромен, запозна се със всички женски съседски кучета, но имаме един съсед-мъжкар от едната страна и Хелиос не смее да се приближи до общата им ограда.
Бяхме на ветеринар – кръвта е във всички норми, теста за дирофилария е отрицателен, обезпаразитени сме вътрешно и външно, дадохме и профилактично Ивермектин.
След месец, два ще съм направила хубави снимки и ще пиша отново как сме.
Оправяме се много добре засега, обожаваме го! Няма начин да си го вземете обратно
Благодаря ви за всичко, което правите, за бездомните в България!

Преди известно време читателка на блога постави своята молба в рубриката SOSза торта „Гараш“. Започнах да търся по-подробна информация от тази, която вече е известна, а именно, че тортата е създадена в България в началото а миналия век от унгареца Гараш и, че десертът се състои от няколко тънки блата съставени от белтъци, захар и орехи, между които има шоколадов крем. И това е всичко, което се знае. Объркващото са различните технологии на приготвяне, които срещам. Не бих искала да задълбавам в съвременните варианти, които се откриват в интеренет пространството или пък в кулинарните книги издадени след 80-те години, тъй като те всички са различни, с различни пропорции и дори съставки за крема. По притеснителното за мен е, че в кулинарни книги от началото на миналия век, също има толкова много разногласие за технологията и състава, колкото се открива и във всяка една рецепта излязла сега като резултат от търсенето.

Досега, когато се е налагало да проследя произхода и състава на определено ястия или десерт, не съм срещала толкова много противоречия. Разбиват ли се белтъците за основите, има ли жълтъци в шоколадовия крем или се приготвя обикновен ганаш, какъв тип шоколад се използва за него и следователно колко захар е необходимо? Това са въпросите, без чиито отговори не бих могла да приготвя торта „Гараш“, макар да съм наясно с основните продукти и дори вкусът й, останал на небцето от далечните спомени във виенската сладкарница. Единственото нещо, което открих и на което съм склонна да вярвам е зелената поръска върху тортата. Виждали сме я само под формата на оцветени в зелено кокосови стърготини, но има голяма вероятност в замисъла на Гараш, кокосът всъщност да е бил фино нарязани бадеми, също оцветени в зелено. Тази дребна подробност се оказва наистина дребна на фона всичко останало, което изглежда в моите очи като една голяма загадка.

Имам ясен спомен за вкуса и количеството използван шоколад за приготвянето на първата ми (мисля, че и последната) торта „Гараш“, което трябва да е било някъде преди 14 години, но нямам никакъв спомен как съм пекла пет платки в Раховец-а и какво точно съм използвала за крема. Обаче беше наистина удивителна торта за вкусовите ни възприятия от онова време, когато Дамският каприз, Агнеситеи пандишпановия кекс бяха най-често приготвяните десерти у дома. Имах някаква малка надежда да открия рецептата в някоя от кулинарните книги присъстващи вкъщи от това време или в рецептурника на майка ми, но търсенето беше неуспешно и това ме навява на мисълта, че най-вероятно съм видяла рецептата в някое женско списание или вестник.

Търсенето на някаква истина, освен безуспешно и объркващо се оказа и доста изморително. Изморителното е защото не успях да се натъкна дори на някаква малка следа, която да проследя. Тортата наистина е загадка за мен. Но нека това да не бъде разочароващо, защото все пак знам един друг начин за реализация на познат десерт с непозната история, а именно импровизацията. Това вече е лесно и леко начинание за изразяване на собствените възгледи, вкус и настроение.

„Гараш“ пастички

Избрах лесен и практичен начин за осъществяване на тази рецепта. Леснотата се състои в приготвяне на тестото за платките без да е необходимо да се разбиват белтъците (няма нужда от миксер) и изпичането на една голяма платка еднократно. Практичната част се състои в оползотворяване на жълтъците, които остават от приготвянето на платката, като ги включвам в крема за пастичките. Глазурата и декорацията може да варира според личните предпочитания, като може да се използва глазурата от Сахер, карамелено-фъстъчените блокчета или да се смесят равни количества шоколад и краве масло, както е при шоколадовите кексчета с джинджифил и сладко от портокали, или да се използва варианта, който ще срещнеш по-долу в рецептата. С декорацията, която използвах запазих зеления нюанс от оригинала, но включих флорални мотиви, които водят до асоциация с настъпващата пролет и разбира се настроението вътре в мен.

Използваният шоколад е от съществено значение за финалния вкус на десерта, затова използвай този, който ти харесва и обичаш да използваш в десерти обикновено.

За глазурата използвах един от новите продукти на „Гайо“ шоколад– какаово масло. Предвид, че Мария и Венсан приготвят сами този продукт, той има много добра цена за нашия пазар. И покрай тази вметка не бих могла да пропусна и следващото ново предложение на българските шоколатиери с този продукт, което е бял шоколад с ягоди – с изразен млечен вкус и деликатен шоколадов аромат.

Пристъпвам към рецептата, за която адаптирах отделни компоненти от различни източници. Посочените дози са за 10 броя.

За шоколадовия крем:

Адаптирано от marthastewart.com

• 5 жълтъка
• 60 г захар
• 150 мл сметана 30-35%
• 120 мл прясно мляко
• 200 г натурален шоколад 60%
• 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилова есенция

Подготвя се широка купа, която се напълва с лед и вода. Оставя се настрана.

Шоколадът се настъргва наситно и се поставя в голяма купа. Оставя се настрана.

Жълтъците и две супени лъжици от захарта се разбиват с миксер или телена бъркалка докато изсветлеят и се сгъстят.

Сметаната и млякото се смесват в тенджерка. Добавят се остърганите семенца от ваниловата шушулка заедно с шушулката. Загряват се на умерен огън до завиране. При непрекъснато разбиване на жълтъците, врялата смес се изсипва на тънка струйка при тях. Всичко се връща в тенджерата и се загрява на умерен към слаб огън, като се разбърква непрекъснато с телена бъркалка. Сместа трябва да се сгъсти, но не трябва да завира. Отнема около 4-5 минути. Ваниловата шушулка се отстранява.

Сгъстеният крем се изсипва върху шоколада веднага щом се отстрани от котлона. Сместа се разбърква внимателно докато шоколадът се разтопи напълно и кремът стане еднороден. Ако се използва ванилова есенция, тя се добавя в този момент.

Купата с крема се поставя в купата с ледена вода и се разбърква докато се охлади. Охладен до стайна температура, кремът се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 3-4 часа или докато стегне достатъчно за да бъде подходящ за мазане.

За платката:

Адаптирано от книгата ‘“Десерти“ на авторите Мария Донева и Любомир Камберов, издадена 1958

• 200 г фино смлени орехи
• 200 г пудра захар
• 20 г брашно
• 5 белтъка
• разтопено масло и брашно за намазване на тавата

Фурната се нагрява на 150°C.

Подготвя се тава с размери 38×32 см. Тавата на фурната е най-подходяща в случая. Намазва се с разтопено масло и се поръсва с брашно, което се разпределя равномерно по цялата повърхност и стени.

Излишното брашно се изтръсква.

В купа се смесват орехите, захарта и брашното. Към тях се добавят неразбитите белтъци и всичко се обърква хубаво докато се получи лепкава, не твърде гъста или течна маса. Сместа се разпределя в подготвената тава, като се заглажда равномерно, на тънък слой по цялата повърхност. Пече се в предварително нагрятата фурна на 150°C за 30-35 минути. След като се извади от фурната се оставя за 2-3 минути и тогава платката се освобождава от тавата. Оставя се да изстине напълно.

Изстиналата платка се нарязва на четири ленти с дължина 32 см и широчина 9,5 см.

Сглобяване:

Взима се една лента и се посатвя върху подходящ плосък съд. Лентата се намазва с 1/3 от шоколадовия крем. Върху него се поставя втора лента и тя се намазва с още 1/3 от крема. Покрива се с трета лента, върху която се намазва последната 1/3 от крема. Най-отгоре се поставя четвъртата лента. Получения блок се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 3-4 часа или за цяла нощ за да стегне добре.

Блокът се нарязва на десет пастички, които се поставят върху решетка с дълбок съд под нея.

За шоколадовата глазура и декорация:

• 150 г натурален шоколад 60%
• 150 г млечен шоколад
• 1 супена лъжица течна глюкоза
• 50 г какаково масло
• 50 г бял шоколад
• зелена сладкарска боя на маслена основа

В купа се смесват натуралният и млечният шоколад, глюкозата и какаовото масло. Слагат се на водна баня докато се разтопят и сместа стане гладка и лъскава.

Още докато глазурата е топла с нея се покриват пастичките, като се оставя излишното да се стече. За да стигне това количество глазура за всички пастики е необходимо стеклото се количество да се запази и с него да се покрият останалите пастички. Глазурата се оставя да стегне на стайна температура.

Белият шоколад се разтопява на водна баня. Оцветява се в блед зелен цвят и се поставя в сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник или корнет от хартия за печене. С него се рисува декорацията върху пастичките. Оставя се да стегне.

„Гараш“ импровизацияе публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Този метален глобус е символа на Нордкап

Нос Нордкап се намира в северна Норвегия на остров Магерйоя и се явява най-северната точка на Европа. Разположен е на края на високо плато на 300 метра над морското равнище. Нордкап се мие от водите на Баренцово море, зад което е Северния ледовити океан.

До острова се стига не с ферибот, а по 7-километров тунел под водата. Преминаването през него е запомнящо се преживяване, защото първо слизаш надолу, после пътуваш по равно, след което започваш да се изкачваш нагоре. Излизайки от тунела е следващото “преживяване” - веднага ти взимат такса от 140 норвежки крони (18 €). Изненадан съм защото бързо забравих южна Норвегия, където плащаш такси както при влизане в големите градове, така и по някои обикновени пътища. За мое успокоение решавам, че таксата се събира само на влизане. Но на следващия ден, при напускане на острова, пак се налага да платя същата сума.


Минавам 45 километра в северна посока и при достигането на Нордкап следва нова “изненада”. Симпатичен младеж ме посреща с думите “Добре дошъл на Нордкап”, след което ми взима входна такса от 195 норвежки крони (25 €). Тази такса е на човек, а не за автомобила. И пак усмихнат ми предлага “изгодна” оферта за нощувка в хотел, намиращ се на 30 км. южно от носа – 1 050 крони (132 €). Мисля си на ум: “Да бе, може но ако ти беше мацка и прекарването на нощта с тебе влизаше в тая цена”.

На нос Нордкап е изграден туристически комплекс– голяма сграда с две наблюдателни площадки, киносалон, музей, поща, магазин за сувенири, ресторант и бар с панорамен изглед към океана. В киносалона прожектират определено интересен панорамен (на 5 екрана с обзор 120º) документален филм за острова и самия нос – природа, растителност, животни, морски обитатели.

Годишно 200 хиляди души посещават това популярно туристическо място. На паркинга леките автомобили са десетина, но привечер пристигат непрекъснато туристи с автобуси.

Залез на Нордкап

Нощем на Нордкап

На сутринта в 4 часа аз съм единствения на самия нос. Облечен със зимната екипировка посрещам изгрева на слънцето над Нордкап.

Изгрев на Нордкап

На това северно място от средата на май до края на юли слънцето въобще не залязва. Към полунощ се спуска ниско над морето, след което започва да се издига. Но аз съм на Нордкап в края на август и нямам възможност да видя незалязващото слънце.

А пък през декември и началото на януари слънцето въобще не изгрява.

Природата на Нордкап

Природата на Нордкап

Природата на Нордкап

Природата на Нордкап

Паметникът на децата от целия свят, желаещи мир на планетата

Паметникът на децата от целия свят, желаещи мир на планетата

Паметникът на децата от целия свят, желаещи мир на планетата

Музеят на Тайланд по случай посещението на краля им на Нордкап

Музеят на Тайланд по случай посещението на краля им на Нордкап

Музеят на Тайланд по случай посещението на краля им на Нордкап

Сградата на туристическия комплекс, в която (включително и под земята) са разположени киносалона, пощата, музея, магазина за сувенири, ресторанта, бара и наблюдателните площадки с панорамен изглед на север.

Туристическият комплекс

От музейната експозиция научаваш историята на откриването на този северен нос. Предполага се, че той е достигнат първо от Викингите, но за това няма никакви доказателства. Официално за пръв път тази точка е достигната през 1553 година. Това е по времето на Великите географски открития. Тогава английският изследовател Ричард Ченсълър повежда експедиция от три кораба на северо-изток. Смятал е, че може да открие пряк северен морски път до Китай. Достигайки това място той му дава името North cape – Северния нос. Зимните ледове сковават два от корабите и екипажите им загиват. Само корабът на Ченсълър достига северното руско пристанище Архангелск. Там екипажът прекарва зимата, а през лятото се прибира по суша в Англия. Пътьом отсядат в Москва, където са приети лично от руския цар Иван Грозни. По този начин Ричард Ченсълър открива северния морски път между Европа и Русия.

През 1873 год. норвежкият крал Оскар ІІ прави официално посещение на Нордкап. Прeди 30 години кралят на Тайланд посещава това място. А в края на август 2006 година Нордкап беше посетен от автора на този материал.

Нос Нордкап е разположен на 71 градуса 10 минути и 21 секунди северна ширина

Докато бях на тази най-северна точка от Европа изпитвах много силно вътрешно желание да продължа към Северния полюс. Искаше ми се колата да може да преплува през Арктическия океан, да се попързаля по леда и да стигне до полюса. Но какво да се прави – автомобилът ми нямаше тези технически възможности.
Най-обикновено разминаване между желания и възможности!


И тогава се сетих за далечна Грузия, по-точно за един стар грузински тост, свързан с желанията и възможностите. Както знаем, грузинците обичат големите компании, където най-уважавания и начетен мъж на масата (грузинците го наричат тамада) вдига тостовете.

И така, в една грузинска компания става тамада и вдига тост:
“Имам желание да си купя нов Мерцедес, но нямам възможност. Имам възможност да си купя стар Москвич, но нямам желание.
Имам желание да си построя голяма къща в града, но нямам възможност. Имам възможност да си построя малка къщичка на село, но нямам желание.
Имам желание да правя секс със Шарън Стоун, но нямам възможност. Имам възможност да правя секс със собствената си съпруга, но нямам желание.
Да пием за това: Нашите възможности винаги да съвпадат с нашите желания!”

Август 2006 година
Автор:Валентин Дрехарски
Снимки:Валентин Дрехарски

Трудно е да седнеш и да пишеш за втори път за същия човек, когато вече не е между живите. Каквото и да кажеш, то не може да надмине делото му, нито да очертае по-добре следата, която е оставил, а е трудно и да кажеш неща, които още не са изказани за него. На 23.03.2013 г. на възраст от 93 г. вследствие на сърдечна недостатъчност в болницата в Лос Анджелис, човекът, който създаде цяла фитнес индустрия, тихо напусна света.

Отиде си титанът на една романтична епоха, епохата, в която бодибилдингът и културизмът се бореха за своето място в света. За едни създателят на бодибилдинга, за други – човекът, който го комерсиализира, Уидър и приживе имаше много приятели и противници, но всички те познаваха и признаваха делото му.

Джо Уидър – роден Йосеф Едуин, с несигурна дата на раждане (Wikipedia възприема последната версия за раждане на 29.11.1919 г. по подновените му документи) е канадец от еврейски произход, рано преместил се в САЩ заедно с брат си Бен. За да не правим втори път биографична статия, нека днес само си припомним основните постижения, които той остави след себе си:

• Уидър е най-известен със своята издателска империя. Той е абсолютен пионер в изданията за фитнес и бодибилдинг в САЩ, като покрива почти напълно нишите на пазара – от списания като добре познатото и на нашата аудитория "Мускули и фитнес", през "Флекс", "Мистър Америка", "Мускулна сила", та до "Здравословна бременност"и "Да живееш здравословно".

• Джо е известен автор на книги, като вероятно най-известният му бестселър в тези среди е "Системата на Уидър за бодибилдинг"(1981).
• През 1936 г. създава компанията "Weidernutrition" - ако не първата, то една от най-ранните компании за фитнес храни в света. Продуктите на Weider и до днес са сред водещите в света.
• Джо Уидър е създател на международната федерация по културизъм и фитнес (IFBB), през далечната 1946 г.
• Двамата с Бен рано стартират и бизнес с продажба на уреди, екипировка и тежести, който тръгва почти едновременно с първите списания в Америка.
• Джо Уидър е създател на световноизвестното състезание "Мистър Олимпия"и свързаните с него състезания.  Заедно с брат си Бен промотират първото такова състезание през 1965 г., а 15 години по-късно и първото състезание "Мис Олимпия".
• Джо Уидър е един от най-успешните треньори и ментори на културисти в света. Сред неговите възпитаници попада и младият Шварценегер, една от иконите на културизма.
• Уидър има и някои недовършени проекти, като например клиника за изследване на бодибилдинга, която не се е реализирала.
• Известен е и с агресивна рекламна стратегия, която неведнъж му е навличала проблем с властите и потребителите поради подвеждаща потребителите информация.

Днес името на Уидър е и марка и икона. Независимо от какъв ъгъл се гледа на делото му, това е човек, който остави следа в бодибилдинга и е един от създателите на процеса, който изведе този спорт от скритите мазета и гаражи и го показа на света като повод за гордост.

Харесван или не, Уидър си отиде като човек, който е реализирал повечето от целите си и е създал самостоятелно цяла фитнес империя. Без него днес бодибилдингът нямаше да е същият и нямаше да е толкова популярен. Какъв ще бъде утре, зависи от нас.

Почивай в мир, Джо Уидър!

Вчера се смях доста и виновниците са не един и двама. След като се отърсих от розовата вълна на хумора, днес искам да продължа доброто ви настроение и да споделя няколко интересни първоаприлски идеи.

Google Nose

Няма как да пропуснем Google и новото сензорно търсене. Сама пробвах няколко от наличните вече опции (къмпинг, страх и летищен терминал) и всички миришат много точно. Повече за Google Noseвижте в линка или във видеото долу:

Вулканична водка

Специално за феновете на алкохола, водката Reyka предлага нов вкус за феновете на Исландия – водка с вкус на вулканичен прах. Реакцията във Facebookе преобладаващо позитивна:

Barclays WagPay

Докато NFC технологията набира все повече сила, Barclay’s са единствената банка с адекватна услуга за домашни любимци:

Послание от президента на САЩ

Тук леко излъгах, защото посланието е от Kid President. Хлапето, което набързо се превърна във viral-чудо, вчера ни посрещна с “It looks like you were expecting somebody else.” Самият факт, че офисът на Обама се заиграва с меми, си заслужава отбелязването:

Илюминатите с нова агенция

Mother пусна прес съобщение, според което илюминатите вече ползват услугите на агенцията. Вижте пълния текст и внимавайте със смеха на глас:

“The Illuminati Names Mother New York Agency of Record”

NEW YORK, NY – April 1, 2013 – After nearly 237 years with their current agency, The Illuminati has named Mother New York its new agency of record. Creative duties for the account shifted after a pitch that included five undisclosed agencies.

To date, The Illuminati brand has followed a subtle advertising strategy that has included teasers on US currency, branded partnerships with world leaders and other non-traditional campaigns.

While some close followers have recognized the work, awareness has remained low according to The Illuminati, with less than 2% of the population acknowledging the organization’s efforts, despite the nearly $200 billion the group spends in annual media.

A spokesperson for The Illuminati, speaking under anonymity, stated that while they generally appreciated the depth and complexity of the previous agency’s multi-platform work, they were looking to increase broad awareness and counter some negative perceptions. “We control the world, but nobody seems to know it. Our communications need to work a lot harder. Mother can lead us in our global efforts. Together they’ve helped us modernize the look without losing the rich heritage and symbols of the brand.”

Recently, a 30-part integrated teaser campaign failed to resonate with core consumers, Millennials, in the US market. An anonymous board member of The Illuminati pointed blame to the creative which depicted a small eye on top of an apple, but many have also pointed to a fragmented media buy, citing the lack of reach of a pedestal in the inside of a church in Boston.

When asked why they chose Mother, sources within The Illuminati said, “We were impressed that they were the only agency that didn’t rely on a high-profile assassination as part of their concept.”

Many expect that The Illuminati will start buying more traditional media and change their tagline from “Control the world” to “Control your world” to be friendlier and let consumers feel more a part of the brand story.

Mother declined comment, saying this account doesn’t exist.

Media buying will still be handled by the Federal Reserve.

Annncng: Twttr

Нм ккв д с гврм… ъммм, няма какво да си говорим, гласните са нещо изключително ценно. Затова Twitter предлага нова услуга– за 5 долара на месец можете да ползвате тяхната платена услуга, която включва гласни. Ако предпочитате безплатен акаунт, все още можете да ползвате свободно Y, но всички други гласни не са налични:

Vimeow

Попаднах на доста шеги, ориентирани към котките, но тази на Vimeoе едно от най-добрите. Сайтът вече ще се специализира ексклузивно към котешки видеа и се прекръства на Vimeow. Новата начална страница е в тон:

Gmail Blue

Няма нужда от обяснение – точно като Gmail, но по-синьо:

Надявам се, че съм успяла да усмихна деня ви – ако съм пропуснала любимата ви шега от вчера, допълнете ме в коментарите!

Постът Най-добрите първоаприлски шегие публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Пеперудата монарх е основен разпространител на живота, както пчелата. Фотограф Стив Бърт

Лошата новина отпреди няколко седмици е, че площта, на която се е настанила популацията от пеперуда Монарх в Мексико, се е свила с 59% спрямо миналата година до 12 000 кв. м. Още по-лошата новина е, че това, единодушни са всички учени в областта, не е временно явление, поради някакви специфични условия на годината, а устойчива тенденция от последните десетина години. А защо изобщо ви занимаваме с някакви си насекоми, били те и монарси? Ето защо.

Ако някога сте се чудили как така група щъркели, с техните миниатюрни главички, успява да прелети от Горно Уйно до Близкия Изток, след което да намери отново гнездото си в Долно Уйно, при това без карта, компас или каквито и да било уреди, без които всеки съвременен летец, с всичките години образование, обща култура и тренировки би се изгубил безвъзвратно, то почакайте да чуете историята на пеперудата Монарх, ако вече не сте я чували. Пеперудата монарх, значи, започва живота си някъде в Мексико, да кажем, след което, по примера на споменатия дългокрак пернат, мигрира до Канада, изкарва там лятната ваканция и отново се връща в Мексико. За разлика от дългокракия пернат обаче, поради кратката продължителност на живота на тези прекрасни насекоми, докато това се случи, се сменят три или четири поколения.

Както можете да се досетите това е една от най-големите загадки пред учените занимаващи се с този тип наблюдения. За съжаление и тази загадка е на път да си остане неразгадана. Което е само едната страна на проблема с изчезващите пеперуди Монарх. Другата разбира се е, че заедно с пчелите, тези пъстрокрили миниатюрни пътешественици са отговорни за разпръсването на цветния прашец или, с други думи, за размножаването на растенията. Какви са точните причини също не е съвсем ясно, но според един възможен сценарий в Щатите са разработили ГМО соя, устойчива на хербициди, което пък позволява изтребването на така наречената млечна трева (Asclepias syriaca), която пък се оказва основна храна на ларвите на пеперудата Монарх.

—
повече на THE WEEK

по темата препоръчваме и този филм

Ако някой някога бъде осенен от амбицията да се превърне в сериозен и четен блогър – то никога, абсолютно никога не трябва да се съгласява да прави игри с награди за читателите на блога си!

Наградите са абсолютна проява на лош вкус, особено предвид факта, че решаваш да подаряваш и раздаваш толкова прекрасни неща, които иначе би могъл да задържаш спокойно като подаръци за себе си. Откачена работа, нали? Питам се кой ли би искал да раздава награди доброволно, но знам пък че винаги има желаещи получатели!

Отегчих ли ви до безкрай? Добре, защото винаги трябва да има и доза мъка преди всяка добра (за вас!) новина: един щастливец ще получи този Game of Thronesкомплект от (както е модно да се казва: лимитирана серия) фенски артикули, а именно голяма пътна чанта, мъжки суетшърт с качулка и обложка за ipad.

Снимката не е прекрасна и това е съвсем нарочно – малко по-късно по-добрите снимки ще се появят на Facebook страницата на блога – така че можете и там да хвърлите по едно око.

Бележка: суетшърта е мъжки размер L. Така че може би целият комплект е по-подходящ за мъж.

За да спечелите този комплект Game of Thronesтрябва само да ми оставите коментар под този пост от максимум 2 изречения и да ми кажете – кой е любимият ви мъжки образ в сагата на HBOи защо. Имате една седмица – от днес до вторник – 9ти април.

Също така се налага да живеете в България.

И после стискайте палци random.orgда бъде благосклонен към вас. Победителят ще получи мейл от мен на 10ти април, така че се постарайте да оставите верни мейли в полето при коментирането.

Това е, за сега – успех на всички!

Мексиканско гмуркане

За акулите, диамантите, мексиканците и кога ще ги стигнем германците

Значи ходехме до Мексико, топличко, хубавичко, да се чудиш накъде да погледнеш, дето викаше дядо ми, когато беше ходил на екскурзия в Дрезден, “ красотиии… ум да ти зайде“. Той, дядо ми де, като му разказвам къде съм била и все за Дрезден се сеща. Викам му аз, ех дядо, да знаеш, мексиканците какви плажове имат, един бял пясък, едно кристално море, а той ми вика, мани ти тва море, море и ние си имаме, ама ти като видиш Цвингер, затаиш дъх, па си помислиш, еххх, кога ще ги стигнем германците. И те така, ама с дядо ми не може да се спори, особено за Дрезден.

Но за друго тръгнах да ви разказвам. Та значи, с моя обект, не сте го забравили, същия си е, та с него, решихме да се гмуркаме. Казаха, че там имало страхотни рифове, като тези от Немо, а Хосе, нашият инструктор каза, че даже и Немо можело да видим и много акули, ама за второто не бил много сигурен. Едвам ме нави, дето се вика, ама обекта, не та не, ще се гмуркаме.

Качихме се в лодката, аз, обектът, капитанът, Хосе, жената му Лола и нейната приятелка Мария. Какво правехе те двете там не знам, ама и не се замислих в началото, защото в главата ми се развиваха възможните сценарии за срещата с акулите.

мексиканците са много мили хора

Последваха дълги увещания от страна на Хосе, който се закле в св. Бенедикт, св. Ана и още няколко техни светии, които не запомних, че ще бъде неотлъчно до мен и няма да позволи костите ми да бъдат оглозгани от акула.

Започнах да се спускам по въжето, Хосе ме държеше с едната с ръка и плуваше пред мен. От налягането ушите ми започнаха да заглъхват. Стисках здраво маската, имах чувството, че ще я изпусна и няма да успея да изплувам и така ще си умра, за радост на всички акули в околията. Обзе ме паника и започнах да се дърпам искайки да изплувам нагоре. В този момент Хосе стисна здраво ръката ми и ме накара да погледна пред мен. Потънала в мисли за предстоящата ми кончина, не бях усетила как бяхме стигнали дъното.

Обектът седеше пред мен и ръкомахаше. Заплеснах се и започнах да съзерцавам природните богатства и точно там, в една коралова горичка, на която биха завидяли и Немо и малката Русалка, обектът измъкна нещо и ми го нахлузи на пръста. Трябваха ми няколко секунди, да фокусирам, че това е пръстен и то с огромен диамант. За миг забравих за акулите, небитието и световния глад, обзе ме блаженство и нестихващо щастие, както би казал поетът и му теглих един рев, ей така от кеф. Прекалено хубаво, не е на хубаво е казал народът и ако питате мен, си е абсолютно прав, потънала в блажени мисли и сополи, забравих за миг, че съм на 17м под водата, върнах се в реалността, когатомаската ми започна да се пълни с вода и аз вече не можех да дишам.

Хосе и обектът реагираха светкавично, подхванаха ме и заплувахме нагоре.

Лола и Мария, като същи японски туристи, се бяха надвесили през лодката с по един фотоапарат и правеха по 1454 снимки в секунда, явно за да овековечат този сублимен момент на вечно щастие. Чак сега разбрах, каква всъщност е била тайната им мисия на лодката.

Зави ми се свят и следващите събития ми се губят

Свестих се

Обектът седеше и както винаги се хилеше като зелка, а аз си спомних за пръстена. Погледнах го, блестящ и прекрасен, достоен да пръсне от завист дори Кейт Мидълтън. Времето спря… Всички се вкамениха. Бяхме само аз и обектът. В този миг на преливащо щастие, стомахът ми не издържа на емоцията, люлеещата се лодка и сериозните количества солена вода, които бях погълнала и задейства рефлекторно изпразване на съдържанието в него, сещайте се.

Ден по-късно написах благодарствено писмо на Хосе, Лола, Мария и капитанът. Залепих го с тиксо на врата на базата им в хотела. Писах им, че никога няма да ги забравя, а моят обект ме увери, че и ние сме оставили траен отпечатък в тяхното съзнание. И те така…

Поздрави от мен, понастоящем, госпожа Петрова

превод: Елена Божинова
от книгата “Детето ми не иска да яде”, Карлос Гонсалес

Режимите за кърмене са мит. Имаше време, когато се мислеше, че бебетата трябва да се кърмят всеки три часа, или всеки четири часа и за точно десет минути на всяка гърда! Някога чудили ли сте се защо десет минути, а не девет или единадесет. Очевидно е, че това са закръглени цифри. Така че, как така стана, че повярвахме, че «закръглена цифра» е «точна цифра»?

Разбира се, възрастните никога не се хранят «десет минути от всяко блюдо всеки четири часа». Колко време ни трябва на нас да приключим с храненето си? Ами, това зависи от това колко бързо се храним! С децата е същото. Ако сучат бързо, може да изкарат по-малко от десет минути и ако сучат бавно, ще им трябва повече време.

Ние наистина се храним в определено време, но само защото работата ни принуждава да организираме графика си по този начин. Обикновено когато имаме свободен ден, прескачаме обичайния си режим, без изобщо да застрашаваме здравето си. Въпреки това, все още има хора, които вярват, че бебетата трябва да свикнат срежим и говорят с отнесени референции към дисциплина или добро храносмилане.

За възрастния храната може да почака. Метаболизмът ни ни дава възможност да чакаме за следващото ни хранене и храната ни ще бъде същата сега или след час. Но детето ви не може да чака. Пристъпите му на глад са спешни и храната му се променя, ако храненията се забавят. Човешкото мляко не е мъртва храна, а жива тъкан в процес на непрестанна промяна. Маслеността на млякото се увеличава в течение на кърменето. Млякото в началото на кърменето е с ниска масленост, а млякото към края на кърмене е с по-високо маслено съдържание; може да е с до пет пъти по-висока масленост.

Средното маслено съдържание на всяко едно кърмене ще зависи от четири фактора: ще намалява, колкото по-дълго време е минало от последното кърмене (по-дълъг интеревал, по-ниска масленост); и ще ще се увеличи с концентрацията на масленост към края на предишното кърмене, количеството мляко, което бебето е приело на предишното кърмене и количеството, което е поело в настоящото кърмене. Според отличния преглед на Woolridge върху физиологията на кърменето четирите фактора , които влият върху маслеността на млякото са следните:

1. Интервал от предишното кърмене
2. Масленост в края на предишното хранене
3. Количеството кърма, поето по време на предишното хранене
4. Количеството кърма, поето по време на настоящото хранене

Когато детото се храни от двете страни, то рядко изпразва втората гърда. Можем да опростим това и да кажем, че то пие две-трети нискомаслено мляко и една трета сметана. Ако то поеме мляко с ниска масленост (и следователно, с по-малко калории), бебето може да приеме по-голямо количество и следователно, да консумира повече протеин. Всъщност бебе, което изпива 50 мл (1.5oz) от двете гърди не е поема същото (количество и качество мляко – б.пр) като бебе, което поема 100 мл (3oz) само от едната гърда; и диетата на бебе, което поема 80 мл (2.7 oz) всеки два часа ще бъде тотално различна от диетата на бебе, което пие 160 мл (5.4 oz) всеки четири часа.

Контролиращите композицията на млякото фактори все още се изучават и верояно това, което не знаем все още е повече, от онова, което знаем. Например, забелязвано е, че едната гърда често произвежда повече мляко с по-високо съдържание на протеин в сравнение с другата. Може би това е само съвпадение или вероятно детето ви може да си избира , като суче повече от едната или от другата страна, хранене с повече протеин.

А вие си мислехте, че детето ви винаги получава една и съща храна? Мислили ли сте, че е скучно да прекараш месеци, пиещ само мляко. Е, не е така с майчиното мляко. Детето ви има на разположение голям избор от неща «от менюто», от които да избира, от лека супичка до сметанов десерт. Доколкото бебето не може да говори (или пък гърдата да го разбере), бебето дава поръчката си по три начина:

1.  Чрез количеството кърма, което то изпива на всяко хранене (тоест суче по-кратко или по-дълго време и с по-голяма или по-малка интензивност)
2. интервалът между две хранения
3. сучене от едната или от двете гърди

Това, което детето прави когато е на гърдата, за да поеме точно това, от което има нужда е чисто инженерство. Детето има тотален и перфектен контрол върху диетата си дотогава, докато може да променя свободно променливите. Това означава хранене на поискване: да оставим детето да реши когато иска да суче, колко време иска да суче и дали иска едната или двете страни.

Когато детето не е оставено да контролира механизмите, през по-голяма част от времето то успява да получи адекватна диета като управлява другите две променливи. В един експеримент, бебета били държани само върхе едната гърда на хранене в продължение на една седмица и на двете гърди следващата (реда на всяка седмица е бил случаен). На теория, бебетата би трябвало да са приели много повече високомаслена кърма по време на дните, когато са били държани само на едната страна, в сравнение с дните, когато са им били предлагани двете страни. Обаче, бебетата спонтанно променяли честотата и продължението на храненията си и били способни да приемат подобни количества мазнина (но различни количества мляко).

Но ако бебето не е оставено да променя честотата и продължителността на храненията си и ако не е оставено да решава дали иска да суче от едната страна или и от двете, то е загубено. То няма да пие млякото, от което има нужда, а ще трябва да се оправя с каквото му се даде. Ако диетата му е твърде отдалечена от реалните му нужди, то ще има проблеми с наддаването или ще прекарва деня си гладно и плачливо. Това е причината, поради която кърменето по режим рядко сработва и колкото по стриктен е режимът, толкова по-катастрофален е резултатът. Бебетата имат нужда да се кърмят не по точно време; само тогава могат да получат балансирана диета.

От първия си ден, макара че изглежда, че просто пие кърма, детето ви си избира диетата от широк спектър от избори и то винаги избира разумно, както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството.

Carlos Gonzales,
My Child Won’t Eat

с благодарности към Елена Божиноваза превода