Тази стара и очукана Vespa е световна знаменитост. Или поне класически обект за снимки. Привързана е към един стълб в Montmartre и изкушава уличните фотографи.
"Montmartre Vespa"е публикация от yovko in a nutshellс автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.
Samsung подготвя смартфони с огромни дисплеи, които всъщност може би са по-близки до таблетите, но тепърва ни предстои да ги дефинираме. Става въпрос за Galaxy Fonblet - устройства, за които вече сме чували, но нова информация от SamMobile сочи, че името на серията е било сменено и сега се задават Samsung Galaxy Mega.
Източникът твърди, че корейците подготвят премиерата на новата серия устройства Galaxy Mega за тази пролет и би трябвало да видим два модела като за начало.
Първият Samsung Galaxy Mega 5.8 (GT-I9152) ще има съответно 5.8"дисплей и вероятно двусимова версия. Другото устройство е Galaxy Mega 6.3 - с още по-голям 6.3-инчов дисплей. За този модел чухме и преди, като дори първоначално се смяташе, че такъв ще е диагоналът на новия Galaxy Note III.
Би трябвало Galaxy Mega 5.8 да излезе в края на май, а Galaxy Mega 6.3 - през юни.
Всичко това, разбира се, към момента са само слухове, но SamMobile рядко пускат информация от подвеждащи източници. Мислите ли, че новата серия Mega ще намери своите потребители и ще успеят ли Samsung да запълнят още една ниша на пазара?
Насила. С един силен и звучен шамар. Така медийната действителност ни събуди и ни потърси сметка за това, че сме я изоставили от години. Това е позитивният прочит на случилото се в България. Лесно е да видим лошото – пролетаризирана тълпа редактори, ирационални искания за заплати, омраза, неадекватност от страна на статуквото. Доброто обаче е, че събитията върнаха интереса на част от българите към устройството на медийната сфера, към процеса на взимане на решения, към заплатите и личните пристрастията на журналистите т.е. към медиите.
Доскоро да се интересуваш от медии беше приемано с присмех. Да не ти пука от журналистите и да Ги псуваш наред беше Cool. От екрана те самите го правеха и всеки ден ни убеждаваха колко нормално е това, защото преходът бил свършил. Не само не забелязахме, но и не се сетихме да потърсим сметка от четвъртата власт защо се е самопредложила на мутрите.
Първият етап на отвратяването започна със затваряне на очите. Виждахме мутрите да влизат в медиите и да ги купуват, виждахме Бареков и Карбовски да замутряват и да се кискат като примадони на задната седалка на някой Кайен, виждахме как бързото богатство на журналистите започна да разкрива селския им манталитет под формата на големи къщи и високи огради. Решихме, че е по-достойно да ги отлюспим от мислите си, вместо да им потърсим сметка.
Сега се питаме как така не предвидихме, че ще стигнем точно дотук. Изглежда толкова логично, изглеждало е толкова логично и тогава, но не го виждахме. Постепенно медийно ангажирани останаха предимно малка група по-възрастни теоретици. И безскрупулните. Виждахме ги на гребена на всяка телевизионна вълна, а последните години ни яхнаха изостаналите цинични кариеристи трето качество. Как въобще сме си представяли, че това може да не ни отведе към бетонната стена. С 200 км/ч.
Отказахме се да участваме в голямото общо, но не се отказваме да участваме в малките ни общи неща. Продължаваме да ходим на събрания на етажната собственост, защото знаем какво ще се случи, ако изпуснем контрола. Нормалните хора ще затворим очи, а малкото безскрупулни ще поемат управлението от наше име. Резултатът е, че ще започнем да плащаме и за тях, че в сградата няма да е чисто, никой няма да сменя изпочупените от бурята стъкла, покривът ще тече, а парите постоянно няма да стигат. Това обаче ни е важно и не го допускаме.
За съжаление реагираме само на битови дразнители, а политикатамедиите ги зарязахме. Единственият й шанс да ги забележим отново, беше да се промъкне през битов проблем. Така и стана. Чак когато сметките и цените на тоалетната хартия станаха непосилни, чак тогава казахме на глас, че си искаме добрите стари вестници и решихме да потърсим сметка на Цветан Василев и (може би) Иво Прокопиев.
По същото време и на нас ни беше поискана отговорност за лекотата, с която се отказахме да бъдем граждани. Един от популярните отговори на изявлението „Аз не се интересувам от журналистика“ е „Ти може да не се интересуваш от нея, но тя се интересува от теб“. Допреди месец това звучеше само като игра на думи. Вече повече хора разбраха, че е точно така. Не можеш да избягаш от медийната действителност, защото рано или късно тя ще ти припомни за себе си отказвайки да отрази нетърпимо ограбване, с черен PR предизвикващ мутренско безредие, с безпътица. С безформения гняв на улицата.
Сега имаме шанс да се заемем отново с отговорностите си. Вестниците отказаха да ни информират, нека ги напишем и да се информираме сами. Ползата от протестите е, че хората започнаха да говорят за управлението. Първо поискаха поевтиняване на тока, после национализация, постепенно разбраха, че проблемът е в монополите, липсата на прозрачност, далаверите на властта. Значи има полза.
Медиите не може да са лоши по принцип, лоши са конкретни хора в конкретни медии. Гражданите могат да участват и в промяната на старите медии, и в сформирането на нови. Механизмите за участие ги има. А участието отскоро дори е модерно.
(Преразказ по Иван Бедров)
Един от любимите автори на американския президент Барак Обама - Джонатан Франзен, ще направи тази вечер официалния си, макар и задочен, дебют на българския пазар. Първата книга на Франзен на български - „Поправките“, ще бъде представена днес в клуб Петното на Роршах, София, ул. Христо Белчев 8 от 19.00 ч, а по няколко думи за книгата и автора ще кажат критикът Ани Илков, писателят Георги Господинов и издателят Светлозар Желев.
„Поправките“ в превод на Владимир Молев е историята на средностатистическо американско семейство, гонещо своята американска мечта по време на „най-дълго продължилия икономически разцвет“ в мандата на президента Клинтън. Първото ревю за романа в български блог - на Преслав Ганев за „Литературата днес“, определи „Поправките“ като „книга на катарзисите, роман на депресията, творба, влизаща под кожата“.
Джонатан Франзен е роден през 1959 г. в Чикаго, Илинойс, в семейство на швед и американка, завършил е образованието си в Германия. Носител е на награда „Гранта“ за най-добър млад американски новелист (1996), Наградите на Салона на книгата в Париж (2001 и 2010), Национална награда за литература на САЩ за романа „Поправките“ (2001), Джеймс Тейт Блек Мемориал за проза (2002).
След флагмана Sony Xperia Zяпонският производител представи и два модела, позиционирани няколко стъпала по-надолу. Sony Xperia SP и по-базовият Xperia L бяха обявени едва преди около две седмици, но вече научихме цените им, а сега английски магазин подсказва и кога можем да ги очакваме на пазара.
Sony обяви, че премиерата на двете нови попълнения ще се случи през втората четвърт на 2013 г., което означава в периода април-юни. И въпреки че най-често се случва появата да е в края на обявения срок, онлайн магазинът Carphone Warehouse обяви, че очаква първите доставки още този месец.
Разбира се, това важи за Великобритания, но е възможно и други европейски страни да получат бройки през април. Да се надяваме, че в България премиерата също няма да се забави много.
Припомням ви, че Sony Xperia SP ще струва около 400 евро, а Xperia L - 300 евро.
Днес публикувахме списъка с дарители – имената на хората, които са изпратили парична помощ на Animal Rescue Sofia през март. Благодарим и благодарим с вече изтъркани думи… Но дали успяваме да предадем посланието до вас, мили дарители? Вашата помощ спасява живот. Всеки ден.
Не можем да го изразим с думи, но може би ще го усетите сами и без думи чрез очите на нашата мила Мира, която получи здраве, обич и подслон благодарение на вас.
За всички пъти, в които беше до мен,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която осъществи,
за всичката любов, която намерих в теб
ще ти бъда вечно благодарна!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти прозря най-доброто във мен,
изправи ме, когато се влачех, сломена,
дари ме с вярата, която имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти ми подари крила, накара ме да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я върна,
стоеше до мен и аз се изправих висока,
получих любовта ти – имах всичко…
Благодря ти за всеки ден, с който ме дари!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
видя най-доброто във мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която имаш…
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме носеше напред,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
в непрогледния мрак, ти беше моята истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!
…I’m everything I am, because you love me…
Животът на една банкнота от 10 лева. Може би е твоята?
Това е историята на една банкнота от 10 лева. Тя изглежда като всяка друга, но всъщност, изобщо не е. Тя е много по-специална и необикновена, а съдбата й не е да бъде похарчена за 2 кутии цигари или едно уиски в нощен клуб, нито пък да бъде пропиляна от човешка глупост. Тя е много по-различна от всички други банкноти и го знае. На нея е отредено да бъде пратеник на човешката доброта. Знаете ли, тази банкнота има такава сила, каквато никой супер герой не си е и представял, че може да някога да съществува…
Нейната мисия е да дари щастие. Да, тази банкнота може да дарява бъдеще, бъдеще на деца в риск. И може би ти си късметлията, който я притежава и може би точно ти ще й помогнеш да изпълни предназначението си като я дариш на децата от SOS Детски селища. А ние ще ти разкрием една тайна – не банкнотата е специална, специалния си ТИ!
Помогни на банкнотата да изпълни съдбата си ТУК!
SOS Детски селищасъздава кампания за дарители, които всеки месец могат да отделят сума по избор за деца в нужда. С тези средства дарителите осигуряват грижа за децата от селищата в дългосрочен план, осигуряват им доверие и сигурност, че винаги ще имат подкрепа. Благодарение на тези финансови средства, педагозите от SOS Детски селища успяват да адаптират условията, в които децата живеят към нуждите им, а не обратното. Но най-важното е, че този жест им дава надежда и здравословна среда, в която могат да получат своето щастливо детство.
Още когато през декември излезе “Малка книжка за Коледа“, веднага си пожелах това да е началото на една дълга, шарена, вкусна, ароматна и апетитнапоредица от малки кулинарни книжки с автор Иринаи фотограф – Димитър. Е, може не винаги да са малки тези книжки – и цяла енциклопедия да направят тези симпатяги, пак ще съм сред първите да си я вземат, защото авторката е от кулинарните специалисти, които никога не разочароват с рецептите си.
Ако сте чели или готвили по предишната ѝ книжка, наясно сте, че няма как да объркате нещо и резултатът се получава от раз. Това безспорно ценно качество притежава и втората книжка на Ирина– “Малка книжка за Великден“. И докато ние чакаме този празник да настъпи по нашите ширини, католиците вече са в разгара и е много вероятно да похапват точно някоя от рецептите, които ще намерите в това пъстро четиво.
Не мога да не споделя колко съм очарована от корицата, която е толкова сладка, примамлива и закачлива, че ми се иска книгите в библиотеката ни да се редяха като в сайтовете за четене – с кориците срещу теб. В деня, в който си я купихме от книжарницата, едвам се сдържахме да седнем и докато чакахме да ни донесат топлата вечеря, започнахме да обсъждаме коя ще е първата рецепта, която ще опитаме. Дам, представете си ни с Жоро в един хубав ресторант, а аз развълнувано разгръщам страничка след страничка и правя списък с продуктите, които ще са ми нужни. Последното го правя мислено, защото чиниите вече са на масата, а сервитьорът хвърля любопитни погледи по посока на моето четиво…
За първа рецепта си избрах “Гръцки курабийки” (стр. 8) и нетърпението ми да ги опитам беше толкова огромно, че прибрах половината доза във фризера, за да се съсредоточа върху най-важното – изпичането и изяждането на първата. Толкова много исках да ги изям, че не дочаках да се изпекат хубаво, което всъщност не се оказа фатално, защото така имат мека сърцевина. Втората доза я изпекохме след два дни, но от нея вече не е останал дори спомен… Буквално – не помня как, но сме я излапали и нея.Друга рецепта, която ме изкуши с това, че е лесна и с чудесен вкус, беше “Кокосови гнезда” (стр. 12). Леко я промених като добавих шоколадови капчици, защото всеки знае, че кокос и шоколад е “компания добра“. Перфектна, бих казала. ;)
На страниците на малката книжка ще откриете рецепти за козунаци, сладки, основни ястия и гарнитури, но Иринаима и една малка изненада – разкрива как да си боядисаме яйцата с натурални бои – от куркума, лук, кафе и други чудеса. Следващата рецепта, която смятам да подложа на кулинарен тест, е “Спаначен киш” (стр. 44), който още малко и ще започне да ме преследва дори в съня ми. Като се замисля, вторник е един прекрасен ден човек да си направи спаначен киш, нали?
Между другото, освен да омагьосва подправките и съставките, Иринае страхотна и с думите, така че не пропускайте да посетите нейния личен блог - http://alia.tropot.net/.
Публикувано от Девора
Евтина, нулев въглероден отпечатък, чист въздух и тишина – къщата-мечта на всеки екоактивист. Фото: Finca Bellavista
За всички търсачи на нестандартни туристически дестинации, за всички любители на дивата природа, за всички, които вярват, че човекът не е създаден за да победи околната среда, а за да живее в нея – с огромно удоволствие ви представяме един феноменален проект, който идва от далечната Латинска Америка и по-точно – от Коста Рика. Както биха отбелязали по-запознатите с физическа география, на територията на тази малка страна се намира част от това, което природозащитниците наричат “белите дробове” на планетата, българската Уикипедия – Дъждовни гори, а обикновените потребители като нас – Тропически гори. Именно в сърцето на тези тропически гори група ентусиасти създава своето селище, в което къщите са разположени по дърветата. Нарича го Finca Bellavista, което означава нещо като “имот с прекрасна гледка”. Ще трябва да се съгласим.
Предвид пресечената местност и факта, че, за да стигнат до мястото, хората са изсекли пътека с мачете, можем да предположим, че в района има сериозен проблем с паркирането. Фото: Finca Bellavista
Идеята е проста – строим къщи по дърветата, черпейки изобилните материали (най-малкото от пътеката, която сме изсекли с мачете, за да стигнем до самото място), свързваме ги с въжени стълби и мостчета и заживяваме като иуокитеот планетата Ендор. Преди това (а и по-нататък) търсим желаещи да се включат в нашата комуна. И в крайна сметка предлагаме целия този рай на всички онези, към които се обърнахме в началото на текста, като им гарантираме приказно изживяване и неповторимото усещане да спрат за известно време да са само потребители. Сега, да не си помислите, че става въпрос за секта – хората си имат бани, електричество (доставено от слънцето), дори безжичен интернет.
Мисията на Finca Bellavista:
“Да дадем възможност на хора с екологично мислене да живеят в короните на дървета, сред уникалната екосистема на тропическите гори и в същото време да призовем за запазването на видовете и естествената околна среда”. Фото: Finca Bellavista
повече на уеб сайта на Finca Bellavista
Слухове около следващото поколение iPhone не липсват още от анонса на предишния модел, но сега информацията идва от солиден източник - The Wall Street Journal. Новите слухове сочат, че Apple ще започне производството на седмия си смартфон през настоящото тримесечие, а това означава, че премиерата може да се състои още в началото на лятото.
iPhone 5S, както вероятно ще се нарича наследникът на iPhone 5, ще бъде логичният ъпгрейд без много уау ефекти - очакваме "близък по размер и форма"апарат, който вероятно ще предлага повече мощ и няколко други подобрения.
Източници на WSJ съобщават още, че се задава и евтин iPhone, слуховете около който също започнаха преди доста време. За него се очаква да предлага корпус от по-евтини материали и дисплей около 4". Интересно е, че "iPhone mini"може да се появи още пролетта.
Ration 2013
Преглеждайки внимателно лекторите, мога само да съжалявам, че ще съм в “нестабилна фаза” тогава. А може би трябва да си взема един билет, за всеки случай (така или иначе, цената е само 10 лв)?
Досега все изпускам: и всички TEDx-ове накуп. Да, почти сигурно ще си купя билет, пък ако не успея да отида, ще го подаря на някой! Прочетете, и ако ви заинтересува, действайте докато билети още има!
