Убийство под масата

Всичко се случва спонтанно.
Сервитъорът ловко се плъзва,
дори не го забелязваш.
Промъква се,
шмугва по някой пръст
през праха на светлината.
Прокрадва се по пипала.
(Тук се чува задъхване.)

Приземна реалност.
Приземена през процепи.
През призмата на…
(Тук се чува кашляне.)

Плавно натискаш спусъка.
Само един клавиш
прелита през подземието.
Усмихваш се потайно.
Притаен.
През призмата на…
(Тук някой се задавя.)

И вече няма нищо твое.
Нищо не е и било.
Най-трудно е
да пуснеш всички да си ходят.

***
Няколко речни камъка
гладко
отъркваш в дясната ми буза.
Ласката на дните,
които се изплъзват с бързи крачки.

Вече почти не докосвам земята.
Световният порядък не е на дневен ред.

През пръстите изтича:
очакване, отлагане
омерзение.
Висша естетическа наслада.
Още,
още.
Още!

Хич не съм наясно
дали все още искам
да ставаш
втора чаша за кафе във мивката.

  Гергана Панчева е родена в гр. София през 1987 година. Завършва “Англицистика и американистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, специализира в Кьолнския университет. Учи магистратура “Преводач-редактор” и работи като чуждоезиков редактор в издателство. През 2011 и 2012 е сред отличените на конкурса “Веселин Ханчев”. Публикува в интернет издания за литература и периодичния печат. За себе си казва: “Опитвам да мисля за града като метатекст. Все по-често се увличам от теоретичните школи от втората половина на двадесети век, а открай време се нося из литературните тенденции на Модернизма и Постмодернизма”.

Денислава, 4 клас, Попово

Серма, 5 клас, Хасково

Виктор, 6 г., Габрово

Победителката в конкурса: Антоанета, 5 клас, Полски Тръмбеш

изумителни рисунки, над 1500, участващи в конкурса “Рецептите на баба” на Националния фестивал “Пъстра трапеза”

за пореден път се убеждавам, че няма основание да се вярва на истериите, че българските деца са глупави, неграмотни, за нищо не стават. напротив. децата ни са чудесни! малко доказателство за това е и този пост.

На вниманието на арменския поп, Михаля, МАЗД и ХЕМ**

По повод на репортажа “Дневният център в Пловдив отвърна на обвиненията в тормоз със същото“, излъчен на 2 април в новините на БНТ.

Сензационният махленско-клюкарски “журналистически” стил е отблъскващ във всичките му прояви. Ефектът от него обаче е един, когато се използва при отразяването на съперничеството между поп-фолк звезди и съвсем друг, когато се използва за отразяване на болезнени социални теми в най-гледаното телевизионно време по финансираната от данъкоплатците държавна БНТ.

Потресен съм от факта, че БНТ намери за подходящо да разкрие самоличността на детето, обект на въпросния репортаж, показвайки го продължително в кадър, както и посочвайки неговото и на майка му име. Преди да ми кажете, че майката е дала съгласие замълчете и помислете по какъв начин това разкриване е в интерес на детето и на семейството му? Ще подобри ли то или ще влоши шансовете му да намери подходяща грижа? Можеше ли историята да се отрази без разкриването на самоличността на предполагаемите потърпевши? Ако да, защо беше разкрита самоличността на детето? Беше ли разкриването на тази самоличност в защита на някакъв обществен интерес? Потресен съм по един изморен начин, защото това продължава да е правилото, а не изключението, и защото на никого не му дреме, съдейки по това, че никой нищо не прави, за да направи такива практики на отразяване изключения.

Потресен съм от и използвания сензационен език, още от самото начало: “След скандалните разкрития за шокиращо насилие върху дете с увреждания в Дневен център в Пловдив…” – това е език, подходящ за вестник Шок, но не и за медия, самонаричаща се “обществена”.

Кога ще се намери журналист, който да зададе въпроса защо детето е в дневен център, а не в училище? Защо децата със синдром на Даун заедно с диагнозата получават и присъда, която ги обрича на сегрегация и дискриминация?

Въпросът, който виси над всички гореизброени въпроси във всички подобни истории на медийно дилетантство при отразяването на новини, засягащи деца е следният – кой, кога и как в България ще насърчи по един категоричен, нетърпящ възражение начин медиите да инвестират в обучение на журналистите, които отразяват истории с деца? С положителни мерки, финансиране, осигуряване на обучение, но и с въвеждане и прилагане на законодателство, което защитава правата на децата при тяхното отразяване в медиите. И който няма да приеме “не” за отговор. Този документ с насоки за журналисти при отразяването на теми, засягащи деца, публикуван от Международната федерация на журналистите е чудесно и лесноразбираемо, практически ориентирано пособие, което мога да препоръчам на всеки, който се интересува от проблема.

И друг важен за темата и контекста ѝ въпрос, който трябва да започнем да задаваме – кога някои от десетките организации, работещи с деца и защитаващи правата им ще започнат да създават атмосфера на нетърпимост към подобно отразяване като открито и своевременно критикуват честите инциденти от такъв характер?

Бележки:

* БНТ не притежава такава номинация, но само и единствено защото не е обявена такава награда. А трябва – този труд не бива да остава незабелязан и ненаграден!

** Имената на последните две институции са променени. Всякакви прилики между ДАЗД и МАЗД, както и между СЕМ и ХЕМ са случайни, с изключение на тяхната безполезност. Поради досегашния ми опит от докладване на подобни случаи на ДАЗД, довел единствено до остра загуба на ценно лично време, надеждата ми е, че апелът ми ще бъде чут от институциите на арменския поп и Михаля.

Няма човек на този свят, който да не обича поне 1-2 вида плодове и да похапва от тях. Кой не иска в горещите летни дни да се разхлажда обилно с диня? Кой не се е сблъсквал с дребните примамливи стафиди, които след една шепа го карат да иска да нагъва още и още? Кой не обожава божествения вкус и аромат на качествения и истински мед? Кой не се е почувствал тонизиран и енергичен след 1-2 банана/резен пъпеш? Да не говорим за изкушенията от типа на подсладените напитки и сиропи. Кое е общото между всичките тези сладки примамки – отговорът е: съдържат фруктоза.

В днешно време е изключително популярна употребата на фруктозата (химическото "огледало"на глюкозата) в диетичното хранене и индустрията (при диабетно болни, спортисти, в хранително-вкусовата промишленост, като помощни вещества във фармацевтичното производство и др.).

В умерени количества фруктозата е приемлив вариант за диабетици и пациенти с непоносимост към другите основни видове захари. В развитите страни дори е широко застъпена т.нар. "Western style diet"– хранене, състоящо се основно от продукти, богати на мазнини, червени меса и захари (подсладени напитки, сиропи, десерти).

По разбираеми причини този начин на хранене търпи подем в последните години – в западните общества консумацията на продукти, подсладени с фруктоза се е увеличила петкратно през миналия век, а за последните две десетилетия тя се е удвоила. Защото е... вкусно!

Похапването на мед или банани например е добър начин за възстановяване на енергийните нива и въглехидратния баланс след активно физическо натоварване при спортисти и хора, извършващи тежък физически труд. В общи линии приемането на фруктоза в различни разновидности изглежда (и в определени случаи и дозировки може да се каже, че е) по-безопасно от рафинираната бяла захар. Но както знаем, всичко е полезно в умерени количества.

Вече сме запознати най-общо с предимствата и недостатъците на този тип захари от горепосочената статия и сега предстои да наблегнем на някои от не особено популярните минуси. Нека се запознаем в детайли с някои важни и неизвестни досега факти относно употребата на фруктоза. Както като заместител на захарта, така и използването й за други цели.

До какви последствия за нашето здраве може да доведе прекомерната консумация на фруктоза?

Трайно забавяне на чернодробния метаболизъм и общо усещане за отпадналост, подобно на това при махмурлук - това е първият и най-често срещан страничен ефект.

Към храненето трябва да се подхожда с внимание. Което може да ни се струва трудно и да ни коства големи усилия в днешното забързано ежедневие, особено след изтощителни тренировки или натоварвания, когато ни идва да изпразним хладилника от съдържание…

По този начин, освирепели и за да утолим въглехидратния глад, нагъваме без мярка плодове/мед, като забравяме, че по-рано през деня сме взели отново от същото и неусетно се пресищаме с плодова захар.

На този етап науката изобилства от изследвания и проучвания за влиянието на фруктозата върху хора и експериментални животни, които като резултат ни илюстрират една богата гама от болестни и "нормални"процеси, изменения и симптоми, проявяващи се върху "опитните зайчета". В специализираната литература и информационна мрежа могат да се намерят неограничен брой резултати от такива опити.

Те обикновено се провеждат с директен или комбиниран прием (напр. със захароза) в различни дози в зависимост от целта. Даже особено често се използва методът на предоставяне или въвеждане на много големи количества фруктоза за определен период в проучваните организми с цел предизвикване на болестни процеси/изменения и оттам доказването им или търсенето на начини за предотвратяването им или за други цели (напр. "Antidiabetic effect of hydroalcholic urticadioica leaf extract in male rats with fructose-induced insulin resistance").

Физиология на захарния метаболизъм

Преди да ви представя по-сериозните опасности и странични ефекти от свръхприема на фруктоза, ще си позволя да отворя една малка скоба от физиологията:

Организмът ни е така устроен, че да понася колебания в стойностите на различни вещества в неговите клетки и телесни течности в точно определени граници. Всяко (дори и минимално) отклонение от тях неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел постигане на баланс и възстановяване на нормалните нива и съотношение между съответните субстанции.

Това се отнася с особена важност за кръвта. В нея организмът всячески се стреми да поддържа сравнително точни показатели на разнородни по състав и структура молекули: захари; различни по вид, структура и предназначение белтъчини; електролити и соли; газови молекули; комплексни съединения и т.н.  Когато там не може да се постигне "програмираното"равновесие, могат да възникнат рискови последици. Те могат да се усетят слабо от тялото или да бъдат с фатален край.

От друга страна, ако в съответната среда бъдат въведени непривични и непознати за нея "агенти", това също може да доведе до различни по сила и мащаб проявления (дори промени в структурата и функцията на тъканно и органосистемно ниво, дисбаланс, увреждания, болестни състояния). В този смисъл можем да говорим дори за отравяне (токсичност), породено от твърде висок прием на фруктоза.

По същество:

• Няколко изследвания[1]потвърждават, че високата консумация на фруктоза може да доведе до възникването на чревни интоксикации (натравяне в резултат на бактериална инфекция и отделяни от патогенните бактерии отрови-липополизахариди) и възпаления. Нейният прием се свързва със зараждането на дисбактериоза (унищожаване на полезните чревни бактерии, което благоприятства развитието на болестотворни микроорганизми), както и с повишена чревна пропускливост, т.е. отслабена защита на тъканта срещу вредни микроби и вещества.
• Високото захранване с фруктоза (конкретно подсладени напитки) и мазнини може не просто да доведе до чернодробни увреждания, но по описания механизъм могат да отключат развитието на неалкохолна стеатозна болест на черния дроб. То благоприятства производството и повишаването на концентрацията на такива липополизахариди и тяхното проникване през различните бариери. [2]Същото изследване показало, че нивата на този тип токсини са много по-високи след прием на фруктоза и при приемащите този тип захар, отколкото при захранване с друг вид захари (глюкоза, захароза или изкуствен подсладител).

До какво могат да доведат тези опасности?

Накратко и опростено:

Отделените от "лошите"бактерии частици се прикрепват към други синтезирани (вследствие механизъм на сложни преобразувания на фруктозата в червата, който все още не е добре изучен) частици, наречени хиломикрони, които им служат за транспорт.

С тяхна помощ те преминават през чревната бариера, оттам попадат в лимфата и се "оттичат"в кръвта. Тук те получават друг "ескорт"от липопротеини и достигат окончателните си цели – различни тъкани на черния дроб. Впоследствие в тях се развиват различни по сложност и степен възпалителни процеси (локални "взривове") провокирани от естествени реакции на имунната система и в крайна сметка може да се достигне до нелеки поражения на хепатоцитите (чернодробните клетки) – могат да се отключат стеатоза, стеатохепатит и фиброза на черния дроб.

Фиг. 1

Фиг. 2

До тези изменения и състояния би могло да се стигне и по други механизми, но отново виновник може да бъде фруктозата.

Установено е, че при вече оформени инсулинова резистентност или диабет II тип вследствие прекомерната употреба на фруктоза е възможно да възникнат нарушения във функционирането на някои неврони и оттам влошаване на дълготрайната памет. Това се получава поради възникналия недостиг на инсулин, защото той играе важна роля при някои неврофизиологични процеси, протичащи в невроните на отговорната за паметта зона на мозъка, наречена Hippocampus (хипокамп - от лат. водно конче)[3].

Фруктозата (за разлика от декстрозата) ускорява развитието на хроничната бъбречна недостатъчност[4]. Изследвания върху третирани с високи дози фруктоза и декстроза животни показват, че при първата тестова група се отчитат наднормени количества серумен белтък в урината и пикочна киселина (тя се свързва и с повишен риск от подагра). Завишени са нивата на креатинин и е забавено неговото освобождаване при захранените с фруктоза индивиди.

Тези показатели обикновено се свързват с бъбречна недостатъчност. При същото проучване е било отчетено и повишаване на кръвното налягане (обичаен симптом при това заболяване). Констатирани са изменения и увреждания на бъбречни клетки у тези животни. Теглото на бъбреците е увеличено.(фиг.3/4)

Фиг. 3

Фиг. 4

Съществуват и други случаи на различни поразени органи или влошени функции, но за горепосочените има най-голям брой застъпващи се свидетелства, които са подкрепени с много примери.

Изводът

Изводът от всичко това е, че независимо от по-голямата степен на безвредност в сравнение с обикновената рафинирана захар, рисковете, които могат да се получат от пресищане с фруктоза не са никак за подценяване.

Всъщност рисковете са двойно по-големи, защото в бялата захар съдържанието на фруктоза е 50%. Така че е много важно да си правим сметка, когато посягаме към подсладените напитки или някакви други източници на плодова захар или захар. Особено на фона на нейните "способности"да създава измамно чувство за недохранване и глад.

Чували ли сте за животното „литературна рок група“? Не? И ние не бяхме чували, но скоро попаднахме на LaText, които направо ни изпълниха зажаднелите за хубав рок и хубава литература душици. Те дори са готови с дебютния си сингъл „Любовна херостратегия“ и ще го представят на 4 април от 20 ч. в софийския клуб Maze (ул. „Христо Белчев“ №1) на специален концерт по повод първата си годишнина.

Концертите на LaText са Spoken Word пърформанси, в които стиховете са част от композициите. В групата са Елена Пенева (вокал, синтезатор), Петър Чухов (поезия, глас, китара), Иван С. Вълев (бас, глас) и Гриша Маникатов (барабани).

Заедно с тях на сцената за представянето на новата песен ще бъдат поетите Емануил А. Видински, Камелия Спасова и Иван Ланджев, китаристът Георги Георгиев от група „Остава“, както и румънският поет и пърформър Петер Шрагер. Освен „Любовна херостратегия“ ще прозвучат и най-новите композиции на четворката - „Офталмология на отсъствието“ и „Париж“, както и вече познатият им репертоар, но в нови аранжименти.

До момента LaText има доста на брой самостоятелни концерти, както и участия на различни като профил и съдържание фестивали - пловдивския „Улица Отец Паисий“, „Седмици на четенето“ в София, Малък сезон на ТР „Сфумато“, „София диша“, „София: Поетики“, „Поетични струни“ в Харманли и на фестивала „Улица Нов Живот – 20 години след Димитър Воев“.

И за да започнете деня си с нещо наистина свежо, предлагаме ви да изслушате „Любовна херостратегия“, а дори можете и да си потанцувате!

Исландия

Разказвачът на приказки

Asbyrgi стигаме неочаквано

Sleipnir’s footprint 

Asbyrgi e приказка,

Преди двайсетина години излезе романът на Уилиам Гибсън и Брюс Стърлинг „The Difference Engine“ – алтернативна история, в която Чарлз Бабидж довършва и представя пред света първия компютър. Механичен. И научният прогрес и информационната ера стартират в общество с викториански нрави, понесени на крилете на парните и механични технологии.

Така създаденият литературен стил е кръстен стиймпънк и за нула време печели купища почитатели. В Англия е създадено общество на почитателите на стиймпънка, събират се редовно, правят си конвенти – дами с кринолини, кавалери с викториански костюми и прочее. Създават неща като този мотоциклет, тези щуротийки (не пропускайте линка под тях за още!), и още доста в жанра. Ако ви е малко – Гугъл знае още. Апропо, въртят ми се разни идеи и на тема стиймпънков Гугъл…

(За мотоциклета един мой познат заяви: „Продавам си душата за един ден бръмчане из София на това чудо!“ По дяволите, разбирам го…)

Преди няколко дни сънувах нещо подобно… но не същото. Седях на някакъв парапет в огромен старомоден кинотеатър, а на екрана въртяха филм. Страховити компютърни технологии, само че базирани на радиолампи и релета. Сюжетът беше някаква каша от “The Matrix”, “Inception” и още подобни – реален и виртуален светове – но впечатляващото беше обстановката. Вакуумни тръби (включително многодялови), екрани като от четиридесетте години, електронно-ускорителни оръжия (в реалния свят) и аналогии за живота, базирани на работата на електронна лампа (във виртуалния свят), и т.н. Наистина странна атмосфера.

Интересното беше също социалните отношения – като извадени от петдесетте и шейсетте. Борба на две концепции в обществото: тази за врага (ултраконсервативна, вероятно почерпена от маккартизма) и тази за хедонизма (в подозрително хипи-подобен вариант). И, както често става из сънищата ми, така и не можах да си догледам филма. Не че беше кой знае какво художествено произведение, ама обстановката беше рядко зрелище, а и парадигмата беше увлекателна.

И си мисля – това пък какъв ли стил трябва да бъде? Определено не е точно стиймпънк, няма как да е без викторианство, парна енергия и механични устройства. В същото време определено е „научна фантастика наопаки“, обърната като атмосфера към миналото, вместо към бъдещето. И определено беше абсолютен пънк – героите си бяха точно отхвърлени от обществото, всеки по свой начин. Единият беше бездомник, другият – луд учен, третата – свита и некомуникативна „стажантка“ в заведението на някаква мадам…

Та, първото име, което ми хрумна, беше tubepunk. (Като в “electron tube”.) Други предложения също са добре дошли.

Както и произведения в жанра.

И апелативен съд се произнесе  по спора на  американските телевизии с Aereo.   Компанията  предоставя  на потребителя  индивидуална антена, с помощта на която телевизионните  програми, разпространявани наземно  в областта на Ню Йорк, могат да се гледат онлайн. Телевизиите смятат, че се нарушават права на интелектуална собственост,  и искат от съда мярка срещу Aereo.

• Първата инстанция се произнасяв полза на  Aereo.
• Апелативният съд също -  и отново се позовава   на    Cablevision  [Cartoon Network   v. CSC Holdings]:   WNET v Aereo Opinion-2d Cir 12-2786

Решението се окачествява като забележително технически грамотно.  Аereoпредлага  нова алтернатива (a cloud-based DVR service)  за достъп на потребителите до телевизионното съдържание.

Изходът на този спор е важен поне за

• облачните технологии, доколкото решението  Cablevision вече се прилага последователно в такива случаи;
• традиционния модел, при който кабелните оператори доставят тв програми до аудиторията, като плащат на телевизиите (макар телевизиите да твърдят, че тези такси са малък дял от техните приходи).

За разлика от Comcast  u останалите кабелни компании, които плащат, Aereo не плаща на телевизиите. Поради което те смятат, че  Апелативният съд даваОК да се крадеи разпространява защитено съдържание.

The Huffington Post  нарича Aereo  cable killer. 

Чувал съм, че било забранено това с катинарчетата, и даже имало сериозни глоби. Въпреки това във Венеция… любовта е навсякъде.

"Love in Venice"е публикация от yovko in a nutshellс автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Влетяваш на бегом, присядаш и не се успокояваш, докато не започнеш половинката вино, която кротко те чака. Гледам те и се чудя дали си се променила изцяло или никак. Казвам ти да ме гледаш в очите, когато ми говориш, а ти не можеш. Има нещо, но не разбирам какво е.

Май и ти би гласувала за „изцяло”.

–      Днес, на път към магазина, видях една бабичка с бастун, която се размина с дядо с бастун. Дядото беше супер прегърбен, тъжна история. И бабичката го заговори, че бастуните им били еднакви! Ама ей така го заговори!

–      Да бе, те на тея години страшна романтика въртят. На селото ми из овдовелите хора ако знаеш каква ревност има…

(Всъщност не е село, малък град е, но за историята ще ни послужи и село. Нали самият автор е толкова urban, че селото му е Пловдив.)

–      Даа бе? Моите градски баби сами си седят тука…А дядото отговори, че не са еднакви, защото неговият бил раиран. И я пита бабичката откъде ѝ е нейният. И тя сочи с бастуна „От еей там!”

–      Моят дядо е много вървежен. Само го викат да оправя разни неща. Строителен инженер е.

–      Да дойде до София, да оправи нещо и на моята баба? Пералнята ѝ отказва напоследък. Баба ми е много яка.

(Баба ми наистина е много яка. Готви невероятно, гледа на карти и е жена.)

On a side note, ние с нас се затруднихме, моя дядо и твоята баба ли ще сватосваме…

–      A, не. Много е зает там.

Ами зает е, я. Като твоята баба не се спира. Даже онзи ден го видях в автобуса към селото – носеше една фиданка в торба с пръст. За градинката. Фиданката беше вече на онзи ръб, на който сме и ние в момента (освен очевидния НРБ)  – вече аха-аха да се посадиш и после се сещаш, че и в торбичката ти е добре и веднъж посаден, няма връщане назад. Опираше в тавана на автобуса. Когато садиш фиданка, трябва да помислиш както дали ще има достатъчно слънце, така и къде под нейната сянка ще си пиеш ракията един ден. Ако я поддържаш добре, поливаш редовно и не станеш пряк свидетел на катаклизми, ще ти е опора доживот. В случай, че не предпочетеш живота, в който се издържаш от търговия с опиум, който на тези години все още е блазнещ. Казах ти, че сме на границата.

Садила ли си дърво?