Интересна и доста удобна джаджа показаха от Duracell във вторник вечер. Портативното USB зарядно устройство бе представено от блогърите Гери Турийска и Никола Балов и осигурява добра възможност да си спестите неприятното оставане без ток по време на пътувания. Съвсем подходящо за запалени читатели, активно ползващи електронни четци (или в моя случай - за хора с бързо падащи батерии на телефона).

USB зарядното устройство Duracell вече е на пазара и у нас в две разновидности - от по 1150 и 1800 mAh, като според изчисленията на производителя по-малкият вариант е достатъчен, за да осигури на последен модел четец Kindle мощност за 15 допълнителни часа работа. По-големият пък разполага с индикатор на заряда, така че да е ясно колко енергия остава в самото устройство.

Самите зарядни черпят енергия директно от електрическата мрежа, а "устройствата в нужда" - през USB портове.

Аз успях вече да тествам, така че Pocketbook-ът ми може да е спокоен.

От itforumbg.net са направили и видео от събитието:

„Всяко състезание е съпътствано с истории.“
– К. Митов

За този отбор такива не липсват и ще е удоволствие да ги споделя часове след като се прибрахме. Миналата година не отделих време да напиша как си прекарах на състезанието в Полша с KaSAPin40, за което съжалих щом реших да работя с отбор от Варна.

Казвам се Александър и съм ментор на отбора от Варна заедно с Пламен. Събрахме ученици от различни групи по роботика от Robopartans-Варна и заедно с тях отделихме много, наистина много, от времето си в подготовка за състезанието в София.

Знаех че сме нови, и без опит, но исках да се представим силно. Не бих заделил няколкостотин часа от живота си за „участие“.

Най-трудното беше с проекта и там ни беше най-неизвестно. В блога на най-добрият ментор от минало състезание прочетох тезата: „проектът първи, другото после. Нека на децата да им е интересно и ще работят по проекта„

Измислихме си решение на проблем, на което можем да направим и прототип за да впечатлим всички и децата бяха супер щастливи да измислят и построят прототип от LEGO и да го съживят с програмиране. После вече ги тормозихме с измисляне на сценарии, превеждане на английски, подготовка на слайд-шоу и наизустяване на репликите до гладкост и мелодичност на изразяването.

Преди състезанието бях зад граница. В петък се събудих в Берлин, сутринта бях във Виена, на обяд си бях във Варна и вечерта автобуса ме докара до София.

Пламен пътува с отбора във влака и на слизане си забравили двата лаптопа за програмирането на роботите във купето. След час си ги намериха.

Вечерта в хотела програмирахме до 1ч и конвертирахме по-нов клип за презентацията, който до 2ч беше в Google Documents Presentation, записахме си линк за презентацията и спахме до 6:30.

Започнахме деня на състезанието със щафетно тичане на игрището на хотела и отидохме на време в залата. До първото ни изпитание програмирахме робота да решава моста и проверявахме останалите програми. Веднъж дори робота се качи и запази баланс на моста.

Преди проверката на работа в екип ни подсказаха, че трябва да имаме име на робота за техническото интервю и състезателите си кръстиха робота – Хамелеон, по логото ни. Тренирахме и импровизирани отборни игри с балони.

Вътрешна информация: Едната е подаване на балон в кръг от Х души, като балона се подава на всеки N-ти, където Х се дели на N с остатък за да може балона да мине през всички.

Във втората трябваше балона да се задържи във въздуха като всеки играч има право на едно докосване и не може да повтаря, докато не минат всички други.

Тренирахме работа в екип при всеки удобен случай, защото във времето на подготовка си личеше, че учениците не се познават и не работят като смазана машинка. Поради което влязох в залата за оценяване с опасения.

Съдиите се запознаха с състезателите и историята на името на отбора и показаха задачата.

„Имаме килимче със светла и тъмна страна. Всички трябва да стъпят на килимчето, което с постлано на пода със светлата си страна нагоре и без да стъпват по никакъв начин извън килимчето да го обърнат с тъмната страна нагоре. Не може да се подпирате с ръце на пода, но може ако сте залитнали да се подпрете с ръка и да се изправите.“

Имаха три минути за подготовка на стратегия и пет минути за да опитат решение.

През трите минути експериментираха с играта, излязоха и щом се събраха отново на килимчето съдията им каза че петте им минути текат.

Още нямам теория как може да се реши тази задача, понеже всеки опит да се прегъне килимчето води до по-малка площ, на която може да се стои стъпил.

Но децата бяха много ентусиазирани, а аз мислено се поздравих за физ-зарядката сутринта.

В един момент Евгени залитна да пада извън границите на килимчето. Поне двама души го сграбчиха и го задържаха да не пристъпи навън. От там нататък вече сияех, няма по-ясен сигнал за отборен дух.

По думите на Евгени, щом са го върнали видял килимчето и как може да решат задачата и казал на останалите. След малко се чуха възгласи от тях, че са много близо, да запазят спокойствие и баланс и ще стане. И наистина успяха да го направят! Ментори и родители избухнахме в овации.

После имаше дискусия за тази играта и по програмирането на робота. Веднъж състезателите в влязоха в противоречие по между си, а след неубеден едносричен отговор на въпрос от съдия направих такава гримаса за гърба на състезателите, че съдиите ми дадоха думата. Зададох същия въпрос с други думи с желанието да помогна на отбора да даде нов отговор. Този път убедено дадоха обратният едносричен отговор.

Излязохме страшно доволни от залата. За мен едно от по-тежките изпитания мина: отборът успя да се покаже като екип и това ми стопли сърцето.

Отидохме да се подготвяме за нашето тайно оръжие – представянето на проекта.
(следва продължение)

Случайно (или не точно), краят на „Читателска щафета 3 (мини)"тази година съвпада с един от любимите дни на много деца по целия свят. На 12 април, рождения ден на любимата детска авторка Бевърли Клиъри, се отбелязва и т. нар. DEAR Day (Ден „Остави всичко друго и чети”). В България от няколко години този ден се отбелязва в Американския център на Столична библиотека.

Тази година DEAR Day ще празнуваме отновов Американския център на Столична библиотека на 12 април (петък), но много по-шумно и весело, книжно и празнично.

Всички (деца, родители и учители) са поканени на големия купон с Бийзъс, Рамона и Хенри и купища книжни изненади.Началото е точно в 14 ч, а от организаторите обещават още щура веселба, много викторини и награди. По време на празника ще се разбере и кой грабва голямата награда в „Читателска щафета 3 (мини)”, а всички щафетници, които присъстват на събитието ще получат своята колекционерска значка.

За онези, които нямат възможност да се включат в празника в София, сайтът „Детски книги” предлага страхотни идеи и предложения как да направите книжно парти в своя град, библиотека или училище. Тях може да намерите туки тук.

Искам много просто и ясно да напиша следното:

Когато имате пред себе си две вина за около 15 лв. – едното българско, а другото френско –  ще сбъркате, ако изберете френското!*

*Има едно-две условия, разбира се, също като в договорите за кредит. Трябва горе-долу да знаете кои са добрите български вина на тази цена или просто да имате късмет. Не можем да скрием очевидният факт, че за около 15 лева има меко казано съмнителни български вина. Но може би и тогава си струва. Зависи дали предпочиташ да си прецакан от роднини, или от чужденци.

На една от последните ни дегустации във “Винен наблюдател” решихме да опитаме вина в интервала от 10 до 20 лв. Реших да си направя един експеримент и да дам на комисията да сравни две вина, които са на една и съща цена и са сходни по замисъл купажи. Насърчавам всички да си направите подобен експеримент с вино около 15 лв. Френско или италианско срещу българско. Сравняването и непосредствените впечатления са по-ценни от всяко празно философстване по въпроса кой е по-най.

Първото от тях беше Bordeaux Philippe de Rothschild 2009.Обобщеният резултат на комисията е формулиран така:

Прозирен, но интензивен цвят. Не особено изявен нос с виолетки, черни и костилкови плодове, конфитюр. Средна свежест в тялото, усеща се леко зърнист и неприятен танин, както и недобър баланс. Къс финал с горчивина. Добър пример за това, че при френските вина с цени под 20 лева шансът за разочарование е значителен. 84 т.

Второто вино беше Young Stallion 2011, Angelus Estate– един купаж в стил Бордо, който се представи така:

Наситен, дълбок цвят. Силно плодов и богат нос – зрели костилкови плодове, печена тиква, ликьорен тон, какаов крем. Сочно, мощно тяло с нотки на рачел и шоколад, и с добра свежест, която доминира във финала. 86 т.

Вероятно общата разлика в оценката от 2 точки не говори много на повечето хора, поради което аз ще кажа малко повече. Когато оценките на дегустаторите в една комисия се съберат винаги се получава средно аритметично, което е компромис между най-възторжения и най-критичния от членовете. За мен разликата е доста по-голяма. Българското вино, поне според мен, е в пъти по-добро и е на същата цена, дори по-ниска от френското. Всъщност това беше и целта на сравнението. Не казвам, че в България правим по-добри вина отколкото в Бордо. Това би било глупост. Казвам само, ако имате 15 лв. за вино и трябва да избирате Бордо или България (и двете започват с Б) трябва да сте объркани, за да изберете Бордо. Точка. А иначе ви желая да имате повече от 15 лв. за вино и да може да си позволите нещо като това тук http://www.divino.bg/vino/chateau-latour-martillac-pessac-leognan

Светлината, нужна на растенията да оцелеят, ще се акумулира и пренася от покривите до подземията чрез фиброоптична технология. фото: Lizzy Zevallos/Lowline

Дали ни харесва или не, бъдещето се е устремило с големи крачки към нас. В много отношения то дори вече е тук. Ето какво имаме предвид: след прочутия изкуствен плаж  в Япония и сюрреалистичния ски комплексв Дубай подобно чудо ще се появи в Ню Йорк. Става въпрос за истински парк със зеленина и всичко необходимо, който се намира под земята и ще бъде разположен на мястото на отдавна изоставено тролейно депо. Двамата архитекти, Дан Бараш и Джеймс Рамзи, в чиито глави се е родила тази леко налудничава идея, са нарекли проекта LOWLINE и вече са успели да демонстрират какво ще представлява усещането на специално посветена на проекта изложба. Тя се е случила в края на миналата година и е показала на практика как ще се чувства човек в подземния парк.

Основното предизвикателство разбира се е светлината – обикновени лампи не могат да дадат достатъчно енергия за организмите, които се хранят чрез фотосинтеза. Затова двамата фантасти (които са между другото и инженери) използват специална фибро-оптична технология, каквото и да означава това. Тя, според описанията в сайта, хваща светлината от покривите на сградите над пространството и я пренася под земята. Както можем да се убедим от снимките, резултатът е задоволителен и, в случай че някой самозабравил се комплексар натисне Голямото Червено Копче, а над земята се развихри тежка ядрена зима, можем да сме спокойни, че ще има къде да водим децата и внуците си да “потичат в парка”. Добре, де, не е смешно.

повече на LOWLINE

Ако гледката на прясно поникнала зелена тревичка огряна от яркото пролетно слънчице ви кара да припкате и да подскачате като дечица, не се притеснявайте – не сте само вие:

От този месец до края на юни около 20 ученици от ТУЕС са при нас на стаж.

Освен на задължителното програмиране, което те усвояват в последните няколко години ние решихме да пробваме нещо още по-дръзко. Да ги подготвим и за момента, в който да предават знанията си на други хора. В този случай на по-малки ученици. Ако само част от тях в бъдеще направят поне колкото ние “предвиждам такъв живот, че само си викам дано“. Задачата, която им поставихме е всеки отбор от 3-4 да подготви поне 5 публични урока, които да качим на сайта ни за видео обучения по роботика – www.fllcasts.com. Пълната статия написана от тях можете да намерите на http://www.elsys-bg.org/blog/article/student-practice/ Очакваме.

Подводните портрети на Михаил Заимов са потрети на един свят, недокоснат от човешки ръце, в който естественият ред отрежда на човека непривичната и забравена роля на наблюдател.

За любознателния ум те са среща с непознатото, което съществува редом с нас, скрито в дълбините на големите морета и океани, а формите и ярките цветове изненадват окото. Но фотографиите на Михаил Заимов са нещо различно от запечатване на подводната реалност. Те са врата за свят, в който безкрайното движение и покой съществуват едновременно, в хармония.

Подводните портрети правят потапянето ни в този свят възможно, защото ни освобождават от дейния и непрекъснато активен ум на ежедневието, за да ни върнат в едно естествено и поради това изчезващо състояние – състоянието на съзерцание.  Или онази форма на възприятие, при която в покой и умиротворение ние наблюдаваме света и проникваме зад неговата видима повърхност, за да достигнем в дълбочина, до същността.  Сигурно бихме могли да го наречем и  “реене под водата”.

На 11 април (четвъртък) от 19.00 до 20.00 часав галерия-сутерен на ФотоСинтезис Арт Център  авторът ще ни разкаже за своите подводни пътешествия и за обитателите на дълбоките води.

Повече инфо за автора и изложбата може да видите на сайта на ФотоСинтезис.

РЕДАКЦИЯ 11.04.2013
Уважаеми приятели на Куба,
средствата за нея се събраха. Момиченцето е вече в ЦВК, по-късно днес ще има информация от д-р Златинов за операцията! Благодарим ви от нейно име, само няма да ви близваме по ръцете, както би направила тя!

Куба е малко селско кутре от покрайнините на София. Родено някъде из храстите от некастрирана мама, мъничето останало единствено живо от кучилото си и се зачислило към местния любимец – старчето Пешо. Живеели си Куба и Пешо на площада пред магазина, без да лаят, без да гонят никого, тихо и кротко като две добри кучета, каквито несъмнено са.

И така допреди 5 дни, когато някой-си, чието име не ни се казва, по думите на местните хора, се качил на колата си, вероятно изпил повечко и прегазил Куба. Дребосъчето изквичало и побягнало. Недоволен от резултата, човекът я ударил за втори път, но този път успешно. Мъничето останало да лежи, колата отпрашила, а животът продължил по старому.

Креми намира Куба

Милозливите жени от магазина продължили да хвърлят храна на Пешо и влачещата се Куба. А след ден-два строшената като клечица бедрена кост на кутрето прокъсала кожата, за да обясни притворените очички и унесеното поведение на агонизиращото мъниче… Дни и нощи на отчаяние, самота и безнадеждност. Ден 1 – нощ 1 – ден 2 – нощ 2 – ден 3 – нощ 3 – ден 4 – нощ 4 – ден 5 – нощ 5… твърде, твърде много болка за едно 4-месечно момиченце, твърде, твърде много.

Колко страдание е видяла трохичката за тези 5 дни не можем да си представим. Не са много животните, а и хората, които ще удържат доброто в себе си, минавайки през нещо подобно. За Куба обаче това вообще не стои като въпрос. Обичта към нас – хората, за нея е подразбираща се като слънцето и въздуха, хората чисто и просто сме за обичане.

Докторките Станкова и Илиева почистиха раната и отрязаха връхчето на стърчащата кост

Положението на Куба е лошо. 5-те дни мъка са се материализирали като гной в нейното краченце. Тя трябва да бъде оперирана незабавно, за да се спаси крачето, при това с двойна фиксация – вътрешна и външна, защото костиците и са твърде тънки, заради лошото хранене.

Цената на операцията на Куба обаче е непосилна за приюта – това са 370лв, от които не можем да лишим останалите кучета, 370лв, които нямаме. А не може да чака – ако се забавим Куба ще влезе за ампутация, не за операция.

Мили приятели, наистина е СПЕШНО, а кученцето е фантастично, от тези, за които е грях да не се направи всичко възможно – невинно, добро, наивно създание.
Ако имате възможност – дори малка – дарете за Куба по ePay, PayPal или по банков път НА ТОЗИ ЛИНК.

Средства можете да оставите и на регистратурата на ЦВК. Само не забравяйте да кажете, че са „за сметката на Animal Rescue Sofia”. Куба Благодари на всички, които няма я да подминат!

в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум “уф, партизанска книга …” пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

“- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

- Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!”

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg

Хей, пролет е! Настъпила с пълната си прелест в провинцията, става забележима и в София, с разцъфналите дръвчета и настроението от зюмбюли, нарциси и лалета на пазара. Пролетта идва със зеления си цвят, с първите свежи зеленчуци и вълнението около предстоящия Великден. Пролетта е сезонът и на агнешкото месо и точно с него искам да започна тазгодишните си предложения за великденските празници.

Агнешкото месо е от онези храни, които се консумират предимно през пролетта и затова  ми се иска да опитам нещо ново вместо традиционното печено бутче или плешка. Кюфтенцата с таханов сосна Силвена Роу заслужават внимание, но сега впечатление ми направи една супа от турската кухня. Тя е плътна и почти без подправки с изключение на черен пипер и шафран. Пресните зелени подправки и билки, както и чесънът, които обикновено съпътстват агнешкото, тук липсват, но въпреки това супата е много вкусна и в нея прекрасно се разгръща ароматното агнешко месо. Киселото мляко е много важно за тази рецепта и не служи като застройка на супата, а е основна съставка в нея. Именно то дава плътност и лек кисел вкус. Шафрановият зехтин завършва ястието, както с вкус, така и в презентацията.

Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран

Адаптирано от книгата Turkey – Mediterranean Cuisine.

Посочените дози са за 4-6 порции.

Продукти:

• 150 г нахут
• 500 г агнешко месо
• 500 г картофи
• 2 л студена вода
• 600 г кисело мляко
• 1 яйце
• 1 супена лъжица брашно
• 1-2 супени лъжица зехтин
• 1 г шафран
• сол и прясно смлян черен пипер

Нахутът се накисва за една нощ в студена вода. Отцежда се.

Месото се почиства от ципи и излишна мазнина и се нарязва на дребни парчета.

Картофите се обелват и се нарязват на кубчета.

Месото се залива с водата и се слага да заври на умерен огън. Пяната, която се образува по повърхността се отстранява. Добавя се накиснатият нахут и заедно с месото се варят около 1 час или докато станат готови. Когато са готови се добавят картофите. Супата се посолява със сол и прясно смлян черен пипер на вкус и се вари 20 минути или докато картофите омекнат.

Киселото мляко се разбива с яйцето и брашното. Добавят се на тънка струйка към супата и варенето продължава още 2 минути. Отстранява се от огъня.

Зехтинът се загрява леко и в него се изсипва шафрана. Разбърква се добре и се поръсва по малко върху всяка порция. Супата се сервира гореща.

Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафране публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Фабриката за кристал в Уотъфорд - Ирландия

Една от основните туристически атракции в Ирландия е разглеждането на фабриката за производство на изделия от кристал в Уотъфорд (Waterford). Градът е разположен в южната част на Република Ирландия при устието на река Сюър (Suir), преди вливането й в Атлантическия океан. Световната известност на това място се дължи на изработваните произведения от кристал.

Сред музейните експонати във фабриката за кристал могат да се видят най-разнообразни и много красиви предмети, изработени от кристал:

Морско конче

Кристална каляска

Небостъргач

Кристални вази с най-разнообразна форма и различни орнаменти

Кристални вази с най-разнообразна форма и различни орнаменти

Кристални вази с най-разнообразна форма и различни орнаменти

До фабриката за производство на кристал (Crystal Factory) се стига лесно. От центъра на Уотъфорд се потегля в западна посока по пътя за град Корк. След близо 3 километра ясни указателни табели те насочват да завиеш надясно и веднага следва паркинга на фабриката. Той не е достатъчно голям, поради което в най-натоварените часове трудно се намира място за всичките леки автомобили и автобуси с туристи.

Срещу паркинга е туристическия център, където си купуваш билет за 10 евро и те записват в първата свободна група. Групите за разглеждане на фабриката са организирани с екскурзоводи и тръгват на половин час. Туристите се качват на автобус и той ги откарва в далечния край на завода, където е началото на производствения цикъл. Първо се влиза в зала с голям екран, на който се прожектира филм за историята на кристала, за производствените процеси, за разпространението и използването на предметите от кристал.


След това екскурзоводът развежда групата из производствените цехове, музейните експонати и склада с готова продукция. Обиколката завършва в магазина за сувенири, където също са подредени най-разнообразни изделия от кристал. Туристите с „дебели портфейли” имат голям избор – от обикновени кристални вази за 100 евро до полилеи, струващи 5 000 евро.

Произведенията от кристал, които се продават в магазина за сувенири са по-разнообразни и по-красиви отколкото тези в музейните експозиции на завода.

Обикновената купа за салата струва „само” 200 евро.

Луксозната купа за плодове с морски кончета е 5 пъти по-скъпа

Вазата се продава за 800 евро, а свещникът в дясно от нея струва 146 евро.

Изработката на изделията от кристал е ръчна – от нагряването на стъклената маса в пещта, през оформянето на изделието чрез въртене и духане през тръба, до направата на различни фигури на шмиргел. Очевидно тази трудоемкост, изискваща голяма квалификация на работниците, определя и високата цена на готовите изделия.

Часовник за 155 евро

Скъп полилей

Цигулката е продадена

Самата фабрика е построена през 1783 година. През 1851 година тя е затворена, но в средата на миналия век производството е възобновено. Днес тази фабрика за кристал е един от главните обекти за индустриален туризъм в Европа. Разглеждането й може да достави огромно естетическо удоволствие на всеки посетител.

Първо стъклената маса се нагрява в пещи с висока температура докато придобие мек вид, подобно на тесто. Това нагряване става на върха на дълъг кух прът.

След това дългия прът се върти бързо за да могат центробежните сили да придадат нужната кръгла форма на изработвания предмет.

На следващия етап, чрез духане с уста в тръбата с цел вкарване на въздух в стъклената заготовка, работникът оформя вътрешното пространство на изделието (ваза, кана и т. н.).

След неколкократно повтаряне на операциите с нагряване, въртене и духане изделието придобива завършен вид.

Дръжката на каната се оформя като разтопената стъклена маса провисва, а вторият работник я отрязва с ножица. След това, той чрез ловко завъртане оформя дръжката и я залепва за корпуса на каната.

Фигурите върху изделията се оформят чрез издълбаване върху кристала със шмиргел. За това се изисква пълна съсредоточеност и голямо внимание.

Този висок над 5 метра полилей е в процес на производство. Кой е клиента и каква е цената му е информация, която представлява фирмена тайна.

Екскурзоводката води групата из завода и разяснява производствените процеси. Сред музейните експонати тя разказва за историята на фабриката, производствената номенклатура и основните клиенти.

СамиятУотъфордне е впечатляващ – спокоен пристанищен и търговски град с 45 хиляди жители. Създаден е преди единадесет века от Викингите, които тогава са владеели Ирландското крайбрежие. През ранното средновековие градът се оформя като мощен политически и военен център на Ирландия.


Измежду останките от средновековието най-добре запазена е кръглата кула Reginald’s Tower. Тя е построена през 1003 година. От 1463 г. тук е разположен монетния двор. В продължение на повече от четири века на това място се секат монетите, използвани в южната част от страната. През 19-ти век кулата е преустроена в затвор. Днес тя е исторически музей, чиято експозиция не впечатлява с нищо особено.

Входната такса за кулата с музея е 2 евро.

Разходката по улиците на Уотъфорд е приятна и отпускаща

Разходката по улиците на Уотъфорд е приятна и отпускаща

В Кристал и порцелан – туристически пътепис (част2 ), четете за фабриката за порцелан в Майсен - Германия.
Следващата част от разказа ще ни запознае с производството на порцелан и с музея на порцелана в Майсен. Ще разгледаме и средновековната част на този очарователен германски град…

Ирландия, август 2007 година
Автор:Валентин Дрехарски
Снимки:Валентин Дрехарски

Зимните месеци са ми трудни. Последните години е малко по-добре, защото реакцията на Вихър на сняг е толкова прекрасна, че ме изпълва всеки път. Трудни са ми не просто защото са мъгливи, но най-вече защото няма слънце. Не мога да функционирам правилно без слънце.

И не съм само аз. Слънцето е важен източник на ендорфини и ни прави щастливи. Не случайно и в затвора хората получават право на разходки в двора, даже мисля, че са задължителни.

Сега си представете същества, които никога през живота си не са виждали слънце.

Например тези бийгъли, които са родени 2009 и виждат слънце за първи път

Бийгълите са едни от най-често използваните кучета за опити поради добрият им характер. (Също така са и едни от най-често развъжданите във ферми за разплод. Кучетата от магазините идват точно от такива места, затова не си купувайте.)

Тези шимпанзета пък са прекарали в лаборатории 30 години

Тези са били в лаборатории 40 години.

В момента в Европа тече мащабна кампания за спиране на вивисекцията – експерименти над животни.  Повече информация за подписката може да намерите на сайта на ARS.

Подписката отнема 2 минути и е важна. Ако си мислите, че тези неща са незначителни и никой не се вслушва в тях  – грешите. Точно така беше извоювано от 1 май 2013 на европейския пазар да няма продукти тествани на животни, така че подписвайте смело, отнема 2 минути.