Знаеш ли, прочетох тази книга за пръв път преди 5 години. Тогава всичко започваше и исках да съм добре подготвен, каквото и да стане. Прочетох я, осмислих (надявам се и да съм усвоил) и се получи следното ревю за „Бизнес етикет” на Кристина Крънчева. И през цялото това време от края на 2008-а насам в различни ситуации си спомням части от прочетеното, притеснявайки се колко много вероятно пропускам. Но всичко си дойде на мястото в момента, в който Христо ме помоли за съвет дали Изток-Запад да започне работа по новото, допълнено издание на книгата - „Да, да, ДА!”, идеше ми да изкрещя.

И ето ни на финалната права - стилна и събрана корица, много познание и опит за ужасяващо специфична област, описани в 340 страници. Наръчник. Сборник с правила. Четиво за преди всяка важна стъпка от бизнес живота на един (на-път-да-бъде-)успял човек. Наречи го както искаш, но трябва да имаш тази книга в библиотеката си.

И казвам „трябва да имаш” с 100-процентова увереност, защото тук социалният статус и възрастта нямат значение, а въпросите, на които се отговаря в книгата, са задавани от хора от цялата страна от съвсем различни сфери на дейност. И да, попитах лично - реални питанки от реални хора са. 

Структурата на книгата е адски важна - обуславя възможността да четеш бавно, последователно или според случая и на колкото големи порции желаеш/ти е нужно. Етикет в офиса, етикет по телефона, етикет по време на бизнес среща, етикет на кореспонденцията - телефонна или писмена. Как да подбираме и поднасяме подаръци, как да се държим на масата, как да се обличаме подходящо за различните покани, които получаваме...

Дотук добре - всичко това имаше и в първото издание на „Бизнес етикет”. Кристина Крънчева обаче е направила най-логичното, предвид широко отворилите се врати за родния бизнес през последните 5 години - включила е цяла отделна глава за бизнес привичките в различните държави. Англия, Франция, Германия, Австрия, Китай, Бразилия и още доста страни - един цял свят на международните бизнес отношения. Вярно, някои неща се повтарят, но какво по-чудесно от това - след като веднъж си прочел всичко, после да се връщаш само по конкретен повод (пожелавам на всеки да му се наложи да прочете как трябва да прави бизнес в толкова много страни :).

След второто прочитане съм доста по-спокоен. Отдавна съм се научил, че жените са равнопоставени на мъжете, когато става въпрос за бизнес отношения, а доста от другите важни правила и умения затвърдих. Ако искаш, да се изпитваме?

Приятели, продължаваме (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

По-долу ви предлагаме откъс от нея. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете (до 13 април):

– дали ще искате хартиени бройки от романа и колко.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Непоискано добро II“ заслужава да излезе.

Приятно четене. (:

(Откъс първи)

~

– Спрете! Спрете… ще дойда. Спрете!

Кериан приближи Кийра в гръб. Закова се точно зад нея и тя трепна.

– Спрете…

Гласът на Етиен звучеше продрано. Беше онзи глас, другият, който познаваха отскоро. Кериан загърна коженото си яке. В коридора беше хладно. Вратата, която ги делеше от каютата на Етиен, му заприлича на леден блок.

– Става все по-зле, нали? – Кериан плъзна погледа си по дългия врат на Кийра. Тя отново се беше подстригала много късо.

– Това те устройва, предполагам? – Кийра се извърна към него и повдигна вежда.

– Напълно.

– Стига, Кериан! Толкова време издържахме. Открихме толкова много. Само той може да убеждава така. Да ни задържи заедно.

– Не може да спи, а когато успее, се случва това. – Кериан я изгледа гневно. – Цената да имаме сигурно убежище.

– Той я плаща – ядоса се и Кийра. – Винаги си показвал, че не ти пука. Какво се промени сега?

– Пак ли има кошмари? – Мая се появи безшумно.

Гласът ù ги стресна. Тя се закова на пръсти, както пристъпяше към каютата на Етиен.

– Сложих му гривни и на краката – каза Кийра, избягвайки очите на Кериан. – Говорихме си, докато заспи, и веднага го вързах за леглото. Сега няма да се нарани. Той го приема. Всичко, което предложих.

– Борец за свобода, който спи вързан. – Кериан им обърна гръб. Искаше да се отпусне в своето легло и да се опита да не мисли.

– Ален легна ли си? Днес дежури Кийра, нали? – Мая се затича след него. – Почакай!

Той спря, без да се обръща.

– Какво има? Какво мислиш, че… – Мая протегна ръце към лицето му, но се спря. – Кериан, вече не мога да те разбера. Не говорим. Когато решиш да кажеш нещо… толкова си груб, саркастичен. На кого си ядосан? Етиен приема това.

– Кошмарите нощем.

– Да, той каза, че може да се справи.

– Знае ли с какво има да се справя? А ти?!

Кериан влезе в каютата си. Тя остана на вратата.

– Не ме ли искаш вече?

– Не става въпрос за теб и мен. Влизай! – Той я изчака и седна на леглото. – Вече не знам какво искам. Няма какво да си кажем, затова не говорим. Бяхме шестима. Един умря.

– Инцидент.

– Умря, а втори е на път да се побърка.

Тя разшири очи.

– Нещата не са каквито ги виждаш. Вярваш на Етиен, той казва, че ще се оправи, и ти го приемаш за истина. Той няма да се оправи, Мая! Ще стане по-зле и ще ни повлече след себе си.

– Не е заразно.

– Напротив.

Тя седна до него.

– Етиен беше вирусоносител от самото начало. Още от „Дуел“! Дори и преди това е бил. – Кериан се изтегна, изпъна крака и сложи ръце под главата си. – Той няма какво да губи, също като тези хора на Земята. Ор, старецът Йоан, Тони. Абсолютни неудачници. Аутсайдери. Кой друг тръгва да прави революции?

– Помогнаха ни. Без тях нямаше да можеш да влезеш в системата.

– Мина много време. Вече не изглеждаме като на снимките, ако изобщо пазят снимки. – Кериан говореше на себе си. – Сега е моментът да „загинем“ и да „възкръснем“.

– Ти наистина го искаш, нали? – Мая стана от леглото. – Искаш да се разделим. Не, не говоря за нас. Искаш групата да се разпадне. Кошмарите на Етиен са твой съюзник.

– Искам това да свърши! – Кериан затвори очи. – Когато спасим момичето, ще се върнем на Земята. Ще продадем кораба в Ливан и аз ще взема моя дял. Мога да им подаря по една нова самоличност за довиждане.

– Защо?! Как ще продължим без теб? – изплака Мая.

– Не съм казал, че искам да продължите. – Той се усмихна криво. – Последен опит да вразумя Етиен.

Мая закри очи и си тръгна. Кериан се обърна към стената. Спомни си думите на Тони Виола – тийнейджъра с коса като каска от Втората световна война.

„Разбивам кодове на ключалки. Практически мога да премина през всяка врата, но сам не е интересно. Имам нужда от Етиен… от тях, за да намеря смисъла.“

– Нуждата да бъдеш воден – промърмори Кериан. – Човекът така и не успя да излезе от стадото.

Пита се в задачата: по кои точно норми е проектирана, ситуирана, че даже и се изпълнява в момента тази сграда? ЗУТ? Не мисля. Наредба 7? Пак не. Единственото логично обяснение, което мога да дам за това, което се вижда на снимките е, че съществуващата сграда може би навремето е построена в нарушение, а сега новата постройка се строи на калкан, без да се съобразява със завареното положение. Някой може ли изобщо да направи по-логично предположение по силата на кой точно закон този строеж никне “на една ръка разстояние” от съществуващия блок и как аджеба се е сдобил с разрешение? Най-вероятно никой. Защото този строеж е един добър пример за това, че в добрата стара София всичко си е по старому. Да му мислят тия хора, дето живеят в апартаменти с гледка към строежа (на югозпад). Нямам просто какво повече да добавя, оставам безмълвен пред величието на този нестандартен градоустройствен изказ.

Който не вярва на очите си, може да види тази творба на столичната улица “Ами Буе”.

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

Портата Коран (Darvaze Quran)

Джахан нама (Jahan –nama) 

Националната библиотека в Шираз,

мавзолея на Хафез,

Хафез бил придворен поет,

Техническия факултет на Ширазкия университет,

Знаем, че Google помни всичко и няма как да ни се размине, ако напишем нещо онлайн. Често обаче забравяме това, докато не се появи интересен казус, който да ни го напомни. Такава история днес идва от Великобритания, а главно действащо лице е 17-годишната Парис Браун.

Накратко, Парис е била избрана между 164 кандидата за позицията Teen Crime Commissioner. Тази официална роля я прави представител на тийнейджърите в полицията на Кент и й дава възможност да включи доста важен пост в CV-то си. Отделно, тя ще получава годишна заплата от 15 000 паунда, което са си чудни джобни за момиче в Кент. Очевидно, изборът между всички кандидати не е бил лесен и комисар Анн Барнс, която завежда полицията в Кент казва, че е избрала момичето, защото тя е “уверена и добре изразяваща се млада жена”.

Дотук със стандартната стълбица на успеха, защото сега на сцената се появява Twitter. Журналисти са стигнали до профила на младата Парис в микроблогинг платформата и откриват доста фрапиращи нейни изказвания:

Въпреки че някои от туитовете са направени още преди 3 години, когато момичето е било едва на 14, това не намалява вината й пред бтитанската общественост и много данъкоплатци не са съгласни пари от техния джоб да отиват за заплата на млада расистка и хомофобка, която редовно се напива и говори открито за секс преди да е станала пълнолетна. Затова момичето официално напусна дадения й пост и се извини публично за думите си. Поредното доказателство, че трябва да се мисли, преди да се туити.

Внимавай какво пишеш

Днес клавиатурата е по-силна от меча, но трябва и да се използва още по-внимателно. Много ми допада максимата, че ако не си готов да отговаряш за нещо в съда или да го видиш на първа страница в национален вестник, по-добре е да не го пишеш черно на бяло, а още по-малко онлайн. Точно това се случва с Парис – тя трябва да отговаря за думите си от първите страници на Daily Mailи други големи медии.

Твърде тежка присъда?

И все пак не мога да не се замисля дали това не е твърде тежка присъда за младото момиче. Да, казала е доста неприятни неща, но в определени държави дори обвиненията срещу малолетни се изчистват от досието им при навършване на пълнолетие. Каква е давността на казаното в Интернет? И въобще, трябва ли да се взима толкова насериозно нещо, което така или иначе всички британски тийнейджъри правят и говорят, просто не всички използват Twitter за него?

Какво е вашето мнение?

Постът Всичко остава в Интернете публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Пак е четвъртък и издателите сякаш по традиция са решили да затруднят максимално с избора на литературно събитие, което читателите да посетят тази вечер.

В Унгарския културен институт (ул. Аксаков №16) от 18:30 часа проф. д-р Пламен Дойнов ще представи "Фарадеев кафез"от Екатерина Григорова (Жанет 45). На прочетените стихове ще акомпанират Йосиф Герджиков (пиано) и Кристиян Гайдаров (флейта).

Акцентът на вечерта е чакан вече няколко години - новият роман на Алек Попов. Представянето на „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (Сиела) съвсем културно, а може би и доста революционно, ще бъде в галерия Credo Bonum (ул. Славянска №2). Характерно за сатиричния стил на книгата, „позивът“ гарантира, че гостите на представянето все пак ще могат да си тръгнат след края му, защото „легални[те] дейци… след изпълнението на задачата се връщат пак на мястото си, продължавайки своята конкретна работа“.

Отново точно в 19 часа в зала „Мати-Д“ (в малкото НДК) със специалното участие на Петко Бочаров ще бъде представен сборникът „Глас незаглушен“ (Сиела), включващ оригиналните текстове на над 150 радиопредавания, извъчвани по BBC в периода на 1955-60 г. Авторът на текстовете Дянко Сотиров е български юрист, впоследствие дипломат, а след 1946 г. и политически емигрант. Редакторът на книгата Мариета Станкова ще разкаже повече за процеса на създаването на книгата.

Интересни книжни събития днес ще има и извън столицата:

Още в 16.00 ч в Ловеч малки и големи почитатели на народните приказки ще могат да се срещнат с фолклориста Лозинка Йорданова. Срещата с нея ще бъде в Детския отдел на Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев".

В Пловдив от 18.00 ч в Първо студио на Радио Пловдив (ул. Дондуков 2) журналистката Людмила Сугарева ще представи книгата си "Срещи в ефира".

Книжна ще бъде четвъртък вечер и в Бургас, където от 18.30 ч в Камерна зала на Драматичен театър "Адриана Будевска"ще бъде представен сборника "Разкази"на Людмил Тодоров. 

През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия” (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..

Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.

Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…

Водеща мъжка роля

1. Герасим Георгиев – Героза ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
2. Леонид Йовчевза ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
3. Марин Яневза ролята на Филипо, Стефан Мавродиевза ролята на Николо и Илия Добревза ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.

Водеща женска роля

1. Елена Азаловаза ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
2. Жорета Николоваза ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
3. Илка Зафироваза ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.

Поддържаща мъжка роля

1. Атанас Атанасовза ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
2. Вежен Велчовскиза ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
3. Павлин Петруновза ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

Пас.

Поддържаща женска роля

1. Даниела Виктороваза ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
2. Ивана Папазоваза ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
3. Станка Калчеваза ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)

Изгряваща звезда

1. Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
2. Гергана Плетньоваза ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
3. Димитър Живковза ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.

Режисура

1. Ивайло Христовза „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
2. Неда Соколовсказа „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
3. Явор Гърдевза „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…

Сценография

1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманови Венелин Шуреловза „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
2. Елена Ивановаза „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
3. Петя Боюковаза „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.

Костюмография

1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шуреловза „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
2. Петя Боюковаза „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
3. Юлиян Табаковза „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…

Театрална музика

1. Асен Аврамовза „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
2. Антоний Дончевза „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
3. Мартин Каровза „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“

Скачай!

Най-добро представление

1. „Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
2. „Търси се стар клоун“от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
3. „Хамлет“от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…

Съвременна българска драматургия

1. „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
2. „Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
3. „Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбановза превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.

откъс от текстна джорджо агамбен:

Тази Европа, която иска да съществува върху една изключително икономическа основа, загърбвайки всички действителни родствени връзки между формите на култура, на религия, на начин на живот, постоянно показва цялата си чупливост и нетрайност – и преди всичко в икономически план.

В последно време така нареченото единство обвини различията и може да се види до какво се свеждат нещата: на мнозинството от по-бедните да се наложат интересите на малцинството на най-богатите, които в повечето случаи съвпадат с интересите на една едничка нация, която нищо в съвременната история не позволява да смятаме за пример. Не само че няма никакъв смисъл да се иска от един грък или от един италианец да живеят като един германец; но дори това да би било възможно, то ще доведе до изчезването на едно културно наследство, което преди всичко се състои в една форма на живот. А когато едно политическо обединение предпочита да не зачита формите на живот, то не само е обречено да не просъществува, но, както блестящо го показва Европа, то не успява дори да се конституира като такова.

лепенка върху китарата на уди гътри

Преди няколко часа ми се обадиха ученици играещи на сървъра със сигнал, че “Четвъртия ни етаж от вчера го няма, сякаш сървъра се е рестартирал. Сега къщата ни пак е на два етажа.” За съжаление се оказа напълно вярно – няколко часа от живота на децата инвестирани във виртуалния ни свят са били изгубени. Нямаше какво да се направи за случилото се, но предприехме действия да намалим удара в случай на бъдещ срив: Всеки ден в 6ч сутринта се прави резервно копие на света и се записва от коя дата е копието. Инцидентите е трудно да се предотвратят, но поне ще можем да върнем възможно най-скорошния запис на света. Случаят е крайно неприятен, но идва да покаже, че човек не бива да се отъждествява с постиженията си във един виртуален свят, който може да изчезне при “спиране на тока”. Което ми напомня за случая със играта RestaurantCityвъв Фейсбук: Играта е типичната игра от социална мрежа – влизаш периодично, събираш съставки за рецепти, разменяш съставки с приятели и разширяваш ресторанта си. Не бързайте да я търсите. Играта, и всичко около нея беше напълно изтрито през лятото на 2012. Не съм играл, но познавам хора които се чувстват ограбени от решението на собствениците на играта – отделили са от времето, може би и от парите си, и изведнъж – празен екран. Така, че играйте, забавлявайте се, но и помнете че това са пискели и винаги е добре да отделяте време и на реалния свят. Постигайте резултати, които могат да се пипнат на живо. Вашият майнкрафт администратор.

преди няколко седмици
се изненадах да прочетапесен XII
на езра паунд на български
но сериозният поет
ми достави по-голямо удоволствие

три параграфа за фалшифицирането и писателите:

Тук опираме до въпроса за неморалността на лошото изкуство. Лошото изкуство е неточното изкуство. Това е изкуство, което фалшифицира докладите си. Ако някой учен фалшифицира своя доклад, нарочно или от небрежност, ние го смятаме или за престъпник или за лош учен, в зависимост от величината на провинението, и съответно или го наказваме или го презираме.

Ако е фалшифицирал докладите в родилно отделение, за да запази поста си или за да се сдобие с повишение и блага от градската управа, може и да мине незабелязан. Ако откаже да фалшифицира доклади, може да загуби финансови облаги, но във всеки един от случаите, неговата пошлост или неговата смелост ще бъдат забелязани само от малцина. Въпреки това, на никого не би му хрумнало да води спор по такъв случай. Неспециалистът бързо би разбрал дали докторът заслужава похвала или порицание.

Ако един писател фалшифицира доклада си за човешката природа, за своята собствена природа, за идеала си за съвършенство, за идеала си за това, онова или нещо друго, за бога, ако бог съществува, за животворната сила, за естеството на доброто и злото, ако доброто и злото съществуват, за силата на вярата или съмнението си в това или онова, за степента на радост или страдание, които изпитва; ако писателят фалшифицира докладите си по тези въпроси или каквито и да било други неща, за да се пригоди към вкуса на своето време, към правилата на суверена или удобството на заварен морален код, то този писател лъже. Ако лъже нарочно, от желание да лъже, ако лъже от лекомислие, от мързел, от страх, от каквато и да е небрежност, той лъже, независимо от всичко, и би трябвало да бъде наказан или презрян в зависимост от величината на неговото провинение. Провинението му не е различно от това на доктора и в зависимост от позицията му и естеството на неговата лъжа, той е отговорен за бъдещи актове на потисничество и недоразумения. Дори и лъжите му да бъдат известни само на малцина, или истиността на казаното от него да се знае само от малцина. Дори и да мине без порицание за едното и без похвала за другото. Дори и да бъде наказан съответно за своето престъпление или само от презрението на тези, запознати с престъплението му. И вероятно е долност по-скоро, отколкото престъпление. Но може би няма нищо по-лошо от това да знаеш, че си долен пес и да знаеш, че някой друг, дори един единствен човек, също го знае.

Или по-високо билото, майстори