Обичам червен лак за нокти – момичешки и едновременно женствен, с малка доза флирт и отива на всичко.

Но всеки път, когато шишето с червения лак свърши – започва малка драма в избора на нов. Основната дилема е дали да похарча повече пари за шишенце, което знам че така или иначе няма да мога да изразходвам цялото (повечето лакове след няколко месеца пресъхват или се развалят и са годни само за боклука) или да купя по-евтин вариант и да се примиря с факта, че между втория час и втория ден ще започне да се бели.

Тази пролет обаче открих идеалното решение: Maybelline Colorama – издържа поне 5 дни (с добър топ лак особено) и струва нещо от типа на 2,99 или подобно.

Нийл Бломкамп има зад себе си едва един пълнометражен филм. Въпросният филм обаче се казва District 9и този факт би следвало да говори сам по себе си, но за всеки случай нека го кажа и аз – това е една от малкото стойностни фантастики напоследък, а по-паметливите сигурно го помнят и като любимото ми заглавие от 2009.

Дългоочакваният втори филм на младия режисьор се задава през август 9-ти. Бломкамп този път е решил да не бъде толкова скромен и underground – поне това си личи от визията, както и от имената на Мат Деймън и Джоди Фостър, които ще дърпат лентата в Боксофиса. Остава да се надяваме, че утроеният бюджет спрямо първия му филм няма да е за сметка на креативността…

! Участието е Безплатно!

Лектор: Михаил Златев – гуру и маниак по темата
място: Photoplace – ул. Цариброд 13
———
- 23 и 24 Април /17.30 – 20.30 ч./ – Теория и подсказки , изработване на лични Пинхол камери!
- 28 Април – /11.00 – 16.00 ч./ Практика – Пинхол снимане
———
- Програма:
———
1. Теория
- история – пещерни човеци, камера обскура, пинхол идея
- теория – /f число, фокусно разстояние, експонация
- различни техники – кутии, негативи
2. Практика
- различни видове кутии, основни принципи (влияние на f спрямо размер на негатива и време)
- кибритена кутийка – изработване
3. Резултати от сглобяване и изработване на кутии – някакво трето събиране за желаещи да покажат какво са сглобили.
4. Резултати от заснемане. /анализиране/
5. Как да участваме в световният ден на Пинхол Фотографията? http://www.pinholeday.org/
———

Може да следите за подробности на страницата на събитието във Фейсбук.

Freedom of information act – американският вариант на ЗДОИ

Замислете се – колко пъти сте подписвали договор в банка, мобилен оператор или поредната гражданска кампания. Данните са ни навсякъде из фирми и НПО-та. Затова бях сред тези, който приветстват новината, че ще можем да проверяваме в ГРАО дали някой е злоупотребил с личните ни данни що се отнася до изборните списъци. Убеден съм, че не може 1 милион души да са се подписали и исках тази порочна практика да се осветли.

Тази мярка на прозрачност би била прекрасен и ефективен пример за борба с корупцията и злоупотребите, ако обаче нямаше ситен шрифт. След наплива от мейли към ЦИК, МРРБ излезе с инструкциикак се подават такива заявления. Искат трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес за кореспонденция и изрично се декларира от лицето съгласие за обработката на личните му данни. Може да се подават или с писмо до министерството, или по мейл, но само с електронен подпис. Замислете се, колко българи имат личен електронен подпис. Тази мярка е безсмислена предвид, че на сайта на ГРАО може само с ЕГН да проверим къде трябва да гласуваме, а на при НАП – колко дължим за здравни. Да не говорим, че мейлът посочен за подаване на заявления не работи. Малка подробност, но важна.

Въпросът е, защо са решили да направят така процедурата, че да е практически невъзможно да се използва. Вероятно нямат ресурс да отговорят на наплива от усъмнили се в честността на родните партии. Вероятно никой не се е сетил за по-удобен начин. Не мога отговорно да твърдя, че има зла умисъл в блокирането на иначе добра идея за прозрачност, но това определено е модел, който виждаме във всяка сфера на администрацията. Законът за личните данни се използва само тогава, когато не искат да ни дадат нещо. Типичен пример бяха бонусите на висшите чиновници. Преди време МВР твърдеше, че не могат да ми дадат удобен списък с имената на обявените в бюлетинаим безследно изчезнали, защото това били лични данни.

Вчера комисар Нели Круз приветства одобрениетона правилата за отворени данни в общността. Отбеляза как това ще донесе нови бизнес възможности и по-добра администрация. До няколко седмици очакваме евро-парламента да ги гласува. След това ще бъдат ратифицирани и въведени от всяка членка. Къде е България в това отношение? Много пъти в този блог, по различни конференции и интервюта съм хвалил определени аспекти от работата на кабинета и съм отбелязвал как да се оправят други.

Истината е, че прозрачността у нас е матова, както писах преди. Обявява се нещо интересно и полезно и се разхвърля из сложен бюрократичен лабиринт в неизползваем вид. Въпреки ЗДОИ, въпреки ратификацията на куп резолюции, въпреки политическите заявки за прозрачност и участието в Open Government Partnership бих казал направо, че в България достъпни данни от обществени институции няма. Нито един масив от данни, нито един файл, който мога да нарека отворен. Каквито и положителни примери да има, то те са “освободени” и изчистени от opendata ентусиасти. Това е.

Пиша всичко това, защото казусът с партийните подписки е емблематичен за начина на мислене в администрацията що се отнася до прозрачността. Преди малко повече от година имах разговор в Министерски Съвет и посочих, че най-важно ще е чиновниците взимащи ежедневни решения като горното да разберат за какъв хал се прави всичко това. Същото написах през 2010-та на тогавашния шеф на дирекция електронно управление Валери Борисов. Виждаме ефекта от липсата на мерки.

Възможно е! Причината е в това, че алкално-киселинният баланс (киселинността на тялото) е динамично изменящ се фактор, силно свързан с храна, физическа активност и здравен статус. Човешкият организъм е отворена система, която непрекъснато извършва обмяна на вещества, енергия и информация с околната среда. Той е така устроен, че да понася колебания в стойностите на различни вещества в неговите клетки и телесни течности в точно определени граници. В него се поддържа относително постоянство, наречено хомеостаза.

Всяко (дори и минимално) отклонение от това динамично равновесие неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел постигане на баланс и възстановяване на нормалните нива и съотношение между съответните субстанции.

Това се отнася с особена важност за кръвта. Специално за нея тялото ни, използвайки запаси, всячески се стреми да поддържа сравнително точни показатели на разнородни по състав и структура молекули: захари; различни по вид, структура и предназначение белтъчини; електролити и соли; газови молекули; комплексни съединения и т.н.

Химичен баланс в тялото

Когато в кръвта не може да се постигне "програмираното"равновесие, изразяващо се в определени концентрации на тези молекули, е възможно да възникнат рискови последици. Те могат да се усетят слабо от тялото (под формата на леки структурно-функционални промени в клетките) или дори да доведат до фатален край.

От друга страна, ако в съответната среда бъдат въведени непривични и непознати за нея "агенти", това също може да доведе до различни по сила и мащаб проявления (дори промени в структурата и функцията на тъканно и органно ниво, дисбаланс, увреждания, болестни състояния).

Нормалното функциониране на всички органи се обезпечава от безпрепятственото протичане на всички физиологични процеси в организма. То зависи от наличието на различни по вид и структура вещества, които пряко участват в тях или спомагат тяхното осъществяване. Такива са хормони, ензими, йони.

Например при мускулното съкращение участие взимат калциеви йони – при единично мускулно съкращение и последвалото отпускане на мускулното влакно, тези йони се свързват с различни негови градивни компоненти (тропонин и саркоплазмен ретикулум). Калцият участва и в енергетичното обезпечаване на мускулното съкращение. С това, разбира се, не се изчерпва неговия принос в още много процеси в човешкото тяло.

Вече сте запознати достатъчно подробно с натрия и калия и тяхното значение за жизнените процеси. Друг такъв много важен минерал е магнезият. Какво е общото между тези три химични елемента и техните йони – в химически аспект те спадат към групата на алкалнитеметали. Те и съединенията им проявяват основни свойства.

Противоположни по характер и различни по структура и свойства на основите са киселините. Пример за такава е солната киселина, участваща в състава на стомашното съдържимо. Могат да бъдат налични и под формата на "кисели"соли – електролити, при чието разграждане се отделят и водородни йони.

Когато говорим за различни вещества във вътреклетъчното и в междуклетъчното пространство, трябва да сме наясно, че става въпрос за разтворени (във вътрешната течна среда – кръв, лимфа, урина) вещества. Съществена характеристика на киселинността или основността на разтворите (все пак да не забравяме, че над 70% от тялото ни се състои от вода) е  водородният експонент (pH)– показател за определяне на концентрацията на водородни катиони в тях.

pH ("пе ха") варира в различни системи в организма – pH в стомаха варира от 1,5 до 3,5; в панкреаса ~ 9, в жлъчката – 7,6-8,8; в урината – 4,6-8,0. Кожата на тялото е с киселинност pH 4–6.5. Известно е, че редица физиологични процеси в тези органи и системи биха могли да протичат само при горепосочените стойности на pH – например при такава стойност ензимът пептаза изпълнява своята роля в разграждането на някои протеини в стомаха.

В някои случаи отклоненията от подобни специфични стойности биха били и животозастрашаващи. Нормалната стойност на pH на кръвта е 7,35-7,45 (леко алкална), докато при стойности pH = 7,1 настъпва кома, а при pH=6,8 – смърт.

Важно е да се отбележи, че ензимите проявяват активност в определен интервал от pH – при неподходящи стойности на тези показатели те се "денатурират".

Механизми за баланс и отклонения от нормата за pH

Човешкият организъм като една малка вселена до известна степен е застрахован от подобни отклонения в киселинността на средата – той осъществява частичното й регулиране посредством т.нар. "буферни системи".

Това обикновено са специфични белтъчни молекули, които имат амфотерни свойства – т.е. възможност да се свързват химически и с киселини и с основи. Те "отнемат"йоните в излишък (напр. хидроксидни йони), добавяйки ги към себе си или отдавайки ги, след което ги пренасят извън средата или пък ги "доставят"в нея в зависимост от нуждите. По този начин те реагират на подобни промени в концентрацията на H⁺или OH^-и подпомагат балансирането на киселинността.

Съществуват и други компенсаторни механизми – те  са свързани с промени в дихателната система (променят се нивата на pCO₂) и бъбреците (променят се нивата на хидрогенкарбонатните йони).

Когато собствените механизми на организма не успяват да възстановят необходимата киселинност и драстично е нарушен алкално-киселинният баланс, това води до следните болестни състояния:

• Ацидоза– прекомерна киселинност на телесните течности (нивата на pH спадат под 7,35). Бива респираторна, метаболитна и смесена.
• Алкалоза– концентрация на водородни катиони под изискуемия минимум, повишено количество хидрогенкарбонати и намалена киселинност – повишена основност на на кръвта (pH > 7,45). Основно се дължи на метаболитни нарушения. Причините са възникването на такова състояние са многобройни и се дължат предимно на бъбречни нарушения и увреждания, употреба на диуретици, наследствени заболявания, хипертония, системно пренатоварване или отравяне, недостиг на  калий в организма, повръщане и т.н. В днешно време, при традиционно хранене и здрав организъм е по-трудно да се достигне до такова състояние.

Какви признаци и симптоми подсказват за наличието на такъв дисбаланс и са характерни за него?

При ацидозата се наблюдават главоболие, гадене, повръщане, обща слабост, промени в менталния статус от летаргия до кома, дезориентация, задух, повишена дихателна честота, вцепененост, мускулна слабост и сърдечно-съдови смущения, гърчове; припадъци бъбречна недостатъчност; белодробен оток; кето- и лактатна ацидоза. Възможно е да се достигне до намаляване на броя на сърдечните съкращения (спадане на пулса) и да се получи "ацетонов дъх".

Алкалоза е възможно да се прояви с безпокойство, мускулни крампи, скъсено дишане, аритмии, обща слабост, хипофлексия, изтръпвания, недостиг на кислород, мравучкания, гърчове и т.н.

Как биха могли да се избегнат тези неприятни състояния? 

За да може последствията от нарушено алкално-киселинно равновесие да бъдат избегнати, е необходимо да се води балансирана диета, която да набавя едновременно достатъчно "кисели"и "алкални"хранителни вещества, с лек превес от последните.

Съвременното общество, включително в България, масово употребява хранителни продукти, бедни на витамини и минерали (алкалнообразуващи) и в менюто ни преобладават храни, богати на бързи/прости въглехидрати, животински мазнини и протеини.

Както беше споменато, реакцията на средата в кръвната плазма е леко алкална. Именно затова е добре да се поддържа такава, защото промените в кръвта пораждат най-драстични реакции в организма. Целта е да се неутрализират отклоненията от нормалното pH посредством въвеждане на антагонистични съставки в организма, които да неутрализират абнормните нива на pH (например при повишена киселинност – вливане на бикарбонати/прием на алкализиращи продукти).

За да успеем да нагодим дневното си меню спрямо нуждите на нашето тяло и да се опитаме да се храним балансирано, е добре да сме наясно със свойствата и влиянието на различните хранителни продукти върху алкално-киселинния статус на организма.

Какво наричаме "кисели"или "алкални"храни?

За Западна Европа в учебниците по хранително-вкусова химия е прието да бъдат определени стойностите на pH на различните видове хранителни продукти. Тези стойности са базирани както на практически измервания на киселинността (например с лакмусова хартия), така и на база на техния хранителен (витаминозно-минерален) състав. И двата начина биха могли да бъдат точни измерители на pH на храни и напитки.

Следвайки основните дефиниции за pH, можем да съдим за киселинността на храните: pH със стойност 7 се счита за неутрално. Нивата на този показател под или над тази стойност характеризират съответно кисела или алкална реакция на средата. Те могат да варират от 0 до 14.

Лимоните например показват стойност 2.0 по pH скалата и са много кисели (и то не само на вкус). Както знаем, те са изключително богати на органични киселини – лимонена и аскорбинова киселина. Яйчният белтък е с pH8 – леко алкална реакция. Това може да се обясни с наличието в състава му предимно на вода, амфотерни аминокиселини и малки количества алкални минерали (калций, натрий, магнезий). На този принцип може да се определя pH и за други продукти.

Другият подход, който можем да използваме, за да преценим какъв ефект биха имали определени хранителни продукти върху киселинно-алкалния статус на нашия организъм след приемането им, е като ги категоризираме като киселинообразуващи (подкиселяващи) или основообразуващи храни. Те придобиват такова значение след храносмилателната обработка и поради ефекта им върху киселинността в тялото.

• С други думи, киселинообразуващи хранимогат да бъдат наречени тези продукти, при които впоследствие разграждането им в храносмилателната система се отделят остатъци (утайки) със съдържание на хлор, фосфор или сяра. Именно последните участват в състава на организмовите киселини (например солната киселина).
• Основообразуващите хранипък след разграждането си водят до отделянето на алкални елементи, които могат да придадат основен характер на средата. Това, разбира се, е в сила за здрави хора с нормално функциониращи храносмилателни органи.

Кои са тези продукти?

Може да се направи справка със следната таблица. Стойностите за различните хранителни продукти се базират на опитно установени промени в уринарното pH след техен прием.

Таблица 1 показва стойностите на водородния експонент (pH) при някои органи и телесни течности.

Таблица 2 показва потенциал за киселинност (PRAL)на някои хранителни продукти.

Като цяло данните са противоречиви, но много повече са научните доказателства за ползите от спазването на една "високоалкална"диета, отколкото научните хипотези или твърдения, според които такъв начин на хранене би могъл да навреди.

Логично е да бъде така поради факта, че той се базира на повишен прием на зеленчуци и плодове (или бикарбонати/цитрати), за чиито полезни свойства за здравето знаем предостатъчно. На този етап е известно, че такъв тип диети:

• могат да облекчат симптомите на ГЕРБ (гастроезофагиална рефлуксна болест);
• по мнения на американски ревматолози е възможно да облекчат артритни оплаквания;
• могат да подобрят костното здраве и състоянието на болните от остеопороза. Установено е, че прием на калиев бикарбонат при възрастни пациенти е довел до намаляване загубите на костна плътност и загубите на калций през отделителната система. Прилагането на такава диета при по-възрастни пациенти би могла да бъде от полза и за запазването на мускулната маса и издръжливост.
• стимулират производството на растежен хормон, заедно с произтичащите от това позитиви. Неслучайно имаме песничка "Зеленчуци който не яде…".
• увеличават количеството на вътреклетъчния магнезий, който от своя страна активира така необходимия за организма витамин D и подпомага доброто функциониране на някои ензимни системи.
• намаляват риска от образуване на бъбречни камъни и развитие на бъбречни заболявания.

 Също така е установено, че алкални разтвори имат изразен бактерициден ефект срещу индивиди от щам Staphylococcus. Недостигът на бикарбонатни йони в дуоденума е от решаващо значение за пациенти с язва на дванадесетопръстника.

Известни са и примери с неблагоприятен ефект при такива диети, дължащи се най-вече на неправилното им прилагане – ексцесивен прием на сода бикарбонат, минерални суплементи. Например високоалкални съставки могат да навредят на зъбния емайл, да дразнят стените на стомаха и т.н.

Всичко това не означава, че трябва да се превръщаме в заклети вегетарианци или да поддържаме строго и стриктно ежедневно меню. Храненето ни следва да бъде съобразно възможностите ни, в зависимост от кондицията ни и в разумни граници, ако желаем да поддържаме оптимално здравословно състояние.

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена!
Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи :)

Като заклет влюбен мечтател ви казвам:

Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци.
В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта.

С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си,
толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи.

Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш?
За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки?

Би ли простил на враговете си?
Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне за един ден?

Утре НЕ е последния ти ден, но Етвърде късно!

Направи го сега! Влюби се и мечтай сега!

(вчера изкарал половината нощ в обмисляне как точно да спре да ме боли (на около три стъпки от идеята за вадене на нерв с тъп нож), а днес отидох на концерт. Вече и не се учудвам.)

Center си представиха албума в Mixtape, получи се доста приятно като атмосфера, а самата им музика беше страхотна (преди малко се rip-на cd-то и си го слушам). Инструментален метъл, в който идеите се преливат по някакъв много приятен и готин начин.
(накратко, намерете си го и си го купете)

Завършиха с една импровизация, която трябва да бъдат убедени да запишат и качат някъде. Накратко, недошлите пропуснаха.

Тялото има нужда от енергия и градивни елементи. 75% от калориите в храната трябва да са под формата на енергия (мазнини и въглехидрати), а останалите 25% на градивни елементи (протеини).

I. Протеини

Пълноценните източници на протеини и полезни мазнини са месото, яйцатаи сирената. На всяко хранене трябва да присъства животински протеин, за да е то пълноценно храненеспоред физиологията ни. За да се усвоят протеините е нужен пълен комплект минерали (Ca, Mg, Zn, Fe и др). Протеините на прахнямат усвояемост и стават в тялото на захар.

1. Месо

Под месо разбираме цялото животно – мускулите (червено и бяло месо) и всички останали органи. Рибата също е месо. В човешкото тяло има органи идентични с тези в животното и ние имаме нужда от концентрираните в тях вещества. Месото се приготвя алангле, за да се пази протеина.

ВНИМАНИЕ! Ако протеините са над 45% от калориите, тялото използва значима част от тях за производство на енергия. Това претоварва черния дроб, повишава киселинността и води до възпаления. Затова месото с ниско съдържание на мазнини (филе) трябва да се допълни с мазнина (масло, сланина, мас, сметана).

Важни органи:

1. Черен дроб– Vitamin A (Retinol, липсващ в растенията); много пълен комплект от минерали и витамини.
2. Сърце– CoQ10 нужен за производство на енергия в клетките
3. Глава– мозък– пълен набор от мастни киселини и холестерол, нужни за изграждане на всяка клетка, стероидни хормони и за още ключови за живота процеси; очи (Retinol).
4. Кости– като бульон, който съдържа костен мозък и минерали.
5. Хрущялиот ребра и стави.

Важни животни: по-дълго живели, обикновено по-едрите видове (свинско, говеждо, агнешко), имали време да акумулират повече микроелементи от бедните, индустриални фуражи. Свинята е най-близка структурно и химически до човека, което я прави пълноценен източник на хранителни вещества. Пилешкото месо е най-бедно, защото в индустрията пилето пораства само за 35 дни. Колбасите трябва да са сурово сушени и без течности.

2. Яйца

Жълтъкъте най-важното и ценно в яйцето, в него са 40% от протеина и всички минерали и витамини. От яйце се изгражда цял организъм с всички жизнени органи и системи и ние ги приемаме като храна за нашите органи. Яйцата може да съставляват 1-2 от дневните хранения.
Начин на приготвяне: рохки, за да се запазят веществата в жълтъка, или сурови (снесени преди не повече от 14 дни).

3. Сирена

Сирене е мляко ферментирало/зряло поне 90 дни. В млякото въглехидратите са 5% и при зреенето бактериите ги изяждат.
Белег за узряло сирене е съдържание на въглехидрати под 0.5%.

Хубавите сирена са плътни и мазни: саламурено, кашкавал, моцарела, чедър и гауда. За предпочитане са овчите. Избягвайте топении пушенисирена, както и прясно мляко. Киселото мляко днес е загубило голяма част от своята полза.

Холестеролътприсъства във всяка от трите изброени групи храни, защото той изгражда всяка една клетка от организма, стероидните хормони (тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол), участва в храносмилането, в усвояването на мастно разтворимите витамини и в много други важни процеси. Месото е изградено от клетки с холестерол, яйцето ще изгради клетки и хормони, млякото е храна, богата на градивен материал. Консумацията на храни богати на наситени мазнини и холестерол неводи до повишаване нивата на холестерол в кръвта.

II. Мазнини

1. Наситени (животински масла)

Масло, мас, сметана. Полезните мазнини променят агрегатното си състояние. Те са единствените, които позволяват топлинна обработка и то само под формата на варене (в тенджера или тава до 175°C).

2. Ненаситени (растителни олия)

От растителните олия използвайте само сурови, студено пресовани, в ограничени количества, до 5 супени лъжици на ден. Не гответе топлинно с тях, защото мазнините се окисляват и стават канцерогенни. Напълно изключете олиото, маргаринаи други преработени ненаситени мазнини.

III. Въглехидрати

Въглехидратите са високо реактивно и агресивно гориво. Тялото се стреми да държи концентрацията на кръвната захар в интервала 3.7-4.7 ммол/л.

1. Бързи / прости / сладки въглехидрати

Бързите въглехидрати са с проста структура, започват да се разграждат още в слюнката и се усещат сладки на вкус – плодове, мед, шоколад и прочие. Те бързо влизат и бързо излизат от кръвта. В големи количества водят до напълняване и диабет. В малки количества (под 15% от дневните калории) и с разум водят само до вкусова наслада.

Плодове
За предпочитане са ароматните (малини, ягоди, къпини, боровинки), от които може да се консумира два пъти по-голямо количество в сравнение със сладките (грозде, банан, диня).

Алкохол
Алкохолът може да се счита за ултра бърз въглехидрат. Консумирайте разумно и с кеф. Избягвайте ликьорите, защото комбинират високо съдържание на алкохол и захар.

2. Бавни / сложни / нишестени въглехидрати

Бавните въглехидратиса със сложна структура и разграждането им отнема време. Те носят много енергия/калории и бързо изчерпват квотата от 15%. В повечето случаи неразградени части от тях достигат дебелото черво и ферментират в него, възпалявайки го.

3. Фибри

ВНИМАНИЕ! Фибритев по-големи количества са вредни – неусвоими, възпрепятстват усвояването на протеина и минералите, дразнят и увреждат тънките черва, ферментират в дебелото черво и го възпаляват. За естествената дефекация са важни водата и мазнините от храната, които поддържат лигавицата на червата влажна и чиста.

Зеленчуци
Под формата на малка салата или гарнитура. Листни (марули, спанак), ряпа, зеле, краставици, домати, броколи, зелен фасул, карфиол. Може и гъби. Избягвайте нишесте– бобовии зърнени– картофи, боб, ориз, зърнои всичко от брашно, леща, царевица, соя.

Ядки
Ядките имат черупки (орехи, бадеми, лешници). Да се ядат сурови и в малки количества, защото са богати на растителни мазнини.

IV. Вода

2.5-3.0 литра на ден. За оптимално хидратиране се пие в рамките на 500 мл на час. По време на хранене може да се приема до 500 мл течности и след това се чака 2 часа преди да се пие вода отново.

Време между храненията:Поне 5 ч. Хранете се 2-3 пъти на ден, за да има време храната да се разгради в стомаха и да е готова за усвояване в тънките черва, преди да е постъпила нова храна. В противен случай усвояването е недостатъчно и значимо количество храна попада в дебелото черво, където загнива.

Вечерята е най-важното хранене– дава на организма вещества за регенерацията, която е най-силна по време на дълбокия сън. Тя трябва да е 1-3 часа преди лягане за сън.

ВНИМАНИЕ! Никога не смесвайте протеин и въглехидрат (напр. месо и картофи). Десертът да е отделен от храненето на 3.5 часа след и 1 час преди него.

V. Хранителни добавки

Обработваемите земи са изтощени и бедни на микроелементи. Оттам са бедни фуража и хранените с него животни. Това налага използването на хранителни добавки – минерали и витамини.

VI. Дегенеративни заболявания

Възпаленията имат главно три причини

1. Намаляване на pH към киселинно. Получава се при прекаляване с протеините и пиене на прекалено малко вода.
2. Окислени растителни олия. Ненаситените мазнини лесно се окисляват и стават опасни.
3. Висока кръвна захар (ВКЗ).

Диабет
Всички хора, които консумират над 45% от калориите си от въглехидрати са в състояние на диабет (захар в кръвта над 5.2 ммол/л) през по-голяма част от времето. Инсулинът им се бие от панкреаса, вместо от инжекция.

Рак
Раковите клетки са анаеробни и се хранят без кислород, ферментирайки въглехидрати/глюкоза, докато здравите клетки се нуждаят от кислород и мазнини. Комбинацията от нисък пулс (бедна на кислород венозна кръв) и ВКЗ създава идеални условия за проспериране и надмощието на раковите клетки.

Отдавна не съм писала в блога си. Причини хиляди мога да представя. Но мисля, че тази история е добър мотив да се върна. Преди две години бях изправена пред сериозно решение. Тогава изказването на Стив Джобс пред звършващите студенти ми помогна да взема правиното за мен решение. Ако не сте гледали тази реч, чуйте я. Заглавието й е достатъчно красноречиво – “Как да живеем преди да умрем“.
Но поводът да се върна към блога си и споделянето в него на неща, които ме вълнуват и които могат да ни отведат в по-добрата страната на нещата е видеото на Дан Ариели “Какво ни кара да сечувстваме добре от работата”.
Разбира се, попаднах на него случайно – приятел ми го препоръча и аз отворих линка и се загледах.
Няма да ви го разказвам, но ако сте на кръстопът, ако търсите себе си и смисъла от всичко, което правите, чуйте Дан. Дори и да не научите нещо ново, ще ви помогне да преподредите мислите си и да тръгнете напред по-уверени, особено ако сте намерили смисъла и това, което ви прави щастливи. Приятно гледане.

Въодушевлението ми е толкова голямо, че час по час ме кара доволно да се подсмихвам. Пълен кеф, какъвто може да дойде единствено, когато не си го очаквал.

Това е "Грешният квартал" - неочаквано удоволствие от начало до край. Прекрасно създадена криминална история, изписана с богат, жив език и всичко това украсено от факта, че действието се развива у нас. Поздравявам "Изток-Запад", Христо Блажев и Лора Лазар, че са се намерили, разбрали и сработили по толкова добър начин. От тяхното сътрудничество е излязъл качествен продукт, който е достоен за всеки криминален любител.

Признавам си, че в ученическите си години не съм изпитвал особени симпатии към творчеството на Атанас Далчев, но авторката е успяла по толкова хитър начин да вплете стиховете му в целия си роман, че в един момент усетих, че с удоволствие си ги препрочитам. 

Много симпатични и плътно изградени образи, блестящи диалози (на някои от разговорите между Мишената и Радо съм се хилил с пълен глас), тайна, която се разкрива парче по парче и накрая ни задавя с конфузния въпрос: "Наистина ли е толкова лош Лошият и до къде се простира Доброто у добрите?"Историята е незахаросана, жива и пулсираща. А в ролята на сърцето е Кварталът - колкото и странно да звучи на пръв поглед, това е любимият ми персонаж в книгата! Лора Лазар е успяла да погледне живота през неговите предполагаемо статични очи и резултатът носи удоволствие за читателя.

Няма какво повече да добавя, освен че с нетърпение ще докопам "Убиец назаем"на същата авторка! Радвам се, че прочетох тази книга и още повече се радвам, че е българска, свежа и максимално избягваща клишетата, наводнили един иначе толкова интелигентен жанр. 

Напоследък има секс навсякъде: принципът на sex sells ни залива от ТВ и принт реклами, свободно достижим е в интернет, вече всеки може и говори спокойно и открито за секс – колко е важен секса в ежедневието им, колко им липсва секса в ежедневието, с кого биха правили секс…

Не преставам да се питам обаче – кога сексът стана по-важен от любовта? Кога този екстремен акт на интимност се превърна в нещо наподобяващо култов предмет на желанието, който всеки иска да притежава?

Какво стана с любовта и доверието и чувствата и дори със страстта? Къде отидоха всички тези емоции? Вече никой не говори за правене на любов, за това пък всички говорят за правене на секс. Така че – кога сексът стана по-важен от любовта?

pics: tumblr.com

Трудно ми е да реша към каква категория бих причислила „Тит от Никомедия"на Силвия Томова. Сюжетът го причислява към историческия жанр, но по своето същество е доста философски роман. Не е от книгите, които можеш да прочетеш, докато пътуваш за работа или чакаш на опашка. Определено изисква вниманието на читателя. Книгата се чете бавно, отнема време да попие и оставя доста за размишления.

Повествованието върви чрез две линии и гледни точки, тази на Тит от Никомедия, скулптор, чийто мисли са предадени чрез писмата му и разказа на самия император Диоклециан, който започва историята си със създаването на римската империя и проследява най-големите й възходи и падения и така стига до собствения си живот.

До голяма степен книгата представя конфликта между християнството и езичеството, тъй като действието се развива в онзи размирен период от историята, точно преди разпадането на римската империя и приемането на християнството за официална религия. И като всяка голяма промяна, времето е съпроводено от смутни времена, различни фракции и разцепления, борба за власт и надмощие. Или иначе казано - нищо ново под слънцето. Хората не са претърпели особена промяна през вековете и тогава и сега са им присъщи всички недостатъци.

Интересни персонажи се срещат сред страниците, тук са представени образите на Константин (бъдещия Константин Велики) и майка му Елена, но определено не като светци. И най-любопитното, възникването на култа към св. Георги и човека, който е бил преди да бъде канонизиран от църквата и всичко да потъне в мъглата на забравата, за да остане само легендата.

Книгата ще допадне на почитателите на римската история, както и на тези, които обичат философски размишления.

Напоследък гледам, че антиваксерството се надига все повече и повече. Където и да отвориш нета, ще намериш обяснения колко ужасни са ваксините, как разболяват горките дечица и т.н. Нищо, че когато се опре до реалната фактология, нещата внезапно стават в най-добрия случай оскъдни дори откъм леко съмнителни данни.

Е, време е за една малко по-реална история.

В Суонси, Уелс, Великобритания в момента има епидемия от дребна шарка. Почти така жестока както тази от началото на годината в северозападна Англия. Някои от случаите са и доста тежички.

Причината? Приличен процент от децата в тези райони не са били ваксинирани. Заради успеха на антиваксерските кампании в тях. Вестниците, които на времето са вихрели тези кампании, сега дори не смятат за нужно да се извинят – само се оправдават „ама ние представихме тогава нещата балансирано“. Все едно болните деца стават по-здрави от това.

Ваксината срещу дребна шарка, подобно на почти всички ваксини срещу опасни инфекциозни заболявания, е ефективна в 99% от случаите. Иначе казано, при 100% ваксинирано население е вероятно да се разболее един на сто души. Или, казано по друг начин, ако не сте ваксинирани вероятността да я хванете е веднъж на всеки три-четири срещнати заразоносители, а ако сте ваксинирани – веднъж на всеки триста-четиристотин срещнати заразоносители. И тъй като заразоносителите на свой ред са сто пъти по-редки при изцяло ваксинирана популация, трябва да срещнете средно 30-40 000 хора, за да хванете болестта, а това е твърде рядко. (Всъщност е дори още по-рядко, защото не всеки неваксиниран е заразоносител.)

(Не така стои обаче положението при неваксинирана популация. При нея, дори ако вие сте ваксинирани, при триста-четиристотин срещнати заразоносители е вероятно да хванете болестта. При епидемия може над половината деца в един клас да са заразоносители, ако са неваксинирани – иначе казано, ако пращате детето си на училище насред епидемия, в което учат предимно неваксинирани деца, започва да се появява сравнително приличен риск то да се зарази дори ако е ваксинирано.)

За щастие при съвременните средства за лечение дребната шарка обикновено не е смъртоносна. Да, вероятността да умреш от нея продължава да е многократно по-голяма, отколкото да хванеш аутизъм от ваксиниране дори според най-антиваксерските изследвания. Но все пак е сравнително малка – болните обикновено се разминават с дискомфорт и белези… Тук основният проблем са парите, които ще се похарчат за лечение на неваксинираните деца. Ако не бяха изложени зорлем на разболяване, тези пари можеха да идат да излекуват нечий рак или друга тежка болест. Така че дори „безвредни“ болести като дребната шарка също могат да убиват, косвено.

Затова смятам, че ваксинациите на децата трябва да са безплатни и задължителни. И че ако родители отказват да си ваксинират детето, трябва да подписват документ, че ако то се разболее, те поемат пълната цена на лечението му. И че ако то се инвалидизира, няма да има право на инвалидна пенсия или други форми на подпомагане. Дано портфейлите на тези родители се окажат по-чувствително място от мозъците им.

Справедливо ли е това? Разбира се, че не. То не включва вредата, която тези родители е вероятно да нанесат дори на ваксинирани деца. Вече описах горе как точно. Нито подробността, че дори неваксинираните деца, ако боледуват, са се заразили отнякъде – и в огромния процент от случаите това са други неваксинирани деца, чиито родители следва да носят отговорност пред заразените от чадото им. И пред неговите родители. Недай боже заразените деца да се инвалидизират или да умрат – идиотизмът и дебелоглавието на родителите им, а и на родителите на заразителя, ще са ги превърнали в убийци. Съжалявам, че трябва да го кажа толкова директно, но все някой трябва да се изправи срещу лудостта.

В тази връзка, когато децата ми тръгнат на училище, ще изисквам от това училище документ, че не приема за обучение неваксинирани деца. Съжалявам, но нямам право да рискувам излишно живота на детето си. Който е готов да принесе чадата си в жертва на лудостта си, да го прави – не мога да го спра. Но аз не съм.

И пак в тази връзка сериозно се замислям – не е ли добра идея хората периодично да попълват някакви тестове, по които да се преценява дали са дееспособни в едно или друго отношение? Примерно ако някой е готов да си даде парите на телефонни измамници, без изобщо да се опита да звънне на „болното дете“ и да види дали не е здраво, дали е разумно да му се разрешава да контролира парите си? Дали не е по-добре за негово собствено добро това да бъде поверено на негов близък с по-адекватна преценка на реалността? Точно както на шофьори, които многократно са хващани да карат пияни или друсани, е разумно да им се отнема книжката, поне за известно време. Особено ако са успели да причинят катастрофа…

(Една весела история по въпроса, разказана от една моя позната. Преди нещо време тя била на гости на възрастната си, полуглуха майка. Докато си говорят, телефонът на майката звънва и тя го включва на високоговорител – само така го чува:

- Ало?

Оттатък се обажда приглушен глас на тинейджър:

- Мамо, закъсах! Прегазих човек!

Това добре, обаче единственото дете на майката седи срещу нея в момента. А вероятно и жената е била глуха, но не и глупава – прави гримаса в стил „писна ми от вас“ и отговаря спокойно:

- Добре де, какво си се разциврил? Трепи свидетелите и си идвай.

Оттатък се чува хлъцване и светкавично затваряне на телефона…)

Andral 70-71 a, 2012

Andral 70-71 b, 2012