Когато погледнат надолу, не виждат нищо друго освен плячката си…, виждат една пърхаща, присвиваща се от страх вселена, която не съдържа нищо друго освен тяхната вечеря.
“Доведете труповете” – Хилари Мантел

Няколко новини ми се свързаха:

Закон о защите чувств верующих
В Русия е приет на първо четене Закон за защита на чувствата на вярващите, който предвижда наказателни мерки като глоба, обществено-полезен труд или до 3 години лишаване от свобода за обида на религиозните чувства на вярващите или за оскверняване на религиозни обекти и предмети. Закон за защита разума на атеистите не се предвижда.

Удалить эти страниц из интернета
А в „ЕДИНЫЙ РЕЕСТРдоменных имен, указателей страниц сайтов в сети „Интернет“ и сетевых адресов, позволяющих идентифицировать сайты в сети „Интернет“, содержащие информацию, распространение которой в Российской Федерации запрещено“може да намерите url адреси, които са изключени от мрежата Интернет (исключении указателя страницы сайта в сети „Интернет“). Ако ви е трудно да осмислите какво означава това, ето пример за прилаганепо отношение на Тема Лебедев.

Бихте ли изолирали някои групи от населението в лагери?
Русия е само пример, какво може да стане. Мракобесието е много по-близо, отколкото ни се иска да мислим. Изключително интересни резултати от Изследване на отношението към хомосексуалността, проведено само средстуденти. Примерни въпроси и отговори:

• Бихте ли изолирали някои групи от населението в лагери? - 66,5% отговарят „Да“
• Кои групи от населението бихте изолирали в лагери? – Обичайните заподозрени – Роми, хомосексуалните, турците, евреите
• Бихте ли забранили някоя професия за гейовете и лесбийките? – 61,8% отговарят отговарят утвърдително и най-често желаят забрана за работа с деца.

Спомних си, че талибаните, всъщност, бяха започнали като студентско движение.

Триста литературни богове, навярно никога не съм виждам такава книга… Обяснявам.

„Енигма“ на Антони Казас Рос тръгва по петите на четирима непознати – наглед съвсем различни един от друг, които малко по малко оплитат пътищата си. Това са преподавател по литература със странна книжна обсесия (за нея – по-долу), млада невинна студентка/барманка, асоциална и няма японка и талантлив и арогантен поет, който си изкарва прехраната с мокри поръчки.

Истински ужас, какофония от различни характери, през които през цялото време прозира един общ глас. Не вярвам да видите този глас преди средата на „Енигма“, в началото той едва доловимо шепти, хваща се за една или друга дума и е загадъчен като бледа нощна сянка. Но после –

бог да ви е на помощ, защото проклетията така закрещява, че може да ти пробие тъпанчетата.

Най-големият недостатък на романа са ужасните диалози – като съдържание те са прекрасни и бях очарован от това с каква лекота ми вменяват едно или друго усещане. Формата им обаче е истинско престъпление – звучат толкова неестествено, не на място, че в един момент се зачудих дали тази книга не е писана през XVIII век, въпреки че е позиционирана в наши дни. (Не мисля, че това се дължи на превода обаче, защото останалият текст се лее почти безупречно.)

Най-големият позитив са десетките, стотици енигми, изскачащи зад всеки ъгъл. Казас Рос изненадва непрекъснато – почти във всяка една от главите (които са от 1 до 4 стр., всяка разказана от някого от четиримата герои) се появява изпипано с перфекционистка интелигентност, които се оплита още повече в общото кълбо.

И еротиката.

В „Енигма“ има дяволски много секс от всякакъв вид – не е чудно, че героите са събират в група, наречена „Философи от будоара“ – Маркиз Дьо Сад е толкова пропит в Антони Казас Рос, че не бих подарил тази книга на майка си.

Жоаким, Зое, Наоки и Рикардо нито за миг не излизат от еротизма, всяко тяхно желание е свързано със сексуална страст… но в това няма и капка хедонизъм, защото те се стремят не към частично задоволяване, а към цялостно единение.

„Всъщност точно за това съм си мечтала винаги: да бъда по-скоро стихът, отколкото поетът. Тялото на Зое е стих, вашето тяло е стих, тялото на Рикардо също и сякаш ние четиримата образуваме една поетична правдивост, изразена чрез сексуалността, сътворила едно голямо тяло, в което четири къса намират своята завършена пълнота.“ (Наоки)

Най-странното е, че колкото и да има в изобилие фалоси, пищни гърди, устни върху влажни вагини, езици в ануси, оргазми, голи невръстни момичета, нежни докосвания и брутални прониквания – в нито един момент човек не чувства, че чете порнография, не усеща нищо нередно и не му се иска омерзен да затвори книгата с чувството, че е прекрачил и собствената си морална граница (като в „История на окото“ на Батай например).

„Енигма“ е ерудиран и интелигентен роман за хармонията между единените различни части –

непотребни за никого сами по себе си. Влизайки в цялото те се превръщат в безполов, асексуален андрогин, способен да задоволи сам в себе си всички свои потребности.

„Светът ни е толкова циничен, че и най-дребният порив към хармония, най-дребният идеализъм се приемат за наивност.“ (Жоаким)

Чувствам се длъжен да кажа и няколко думи за книгите – общата черта между четиримата герои е любовта не само към литературата, но и към самите книги. С това е свързана и обсесията на единия от героите, за която по-горе споменах – понякога той полудява, влиза в книжарница и започва да унищожава последните страници от романи на автори, които убиват героите си, защото не може да понесе писателския им егоизъм.

И в крайна сметка историята около четиримата се извива в грандиозно престъпление,

способно да унищожи с размах основите на литературата – за него няма да кажа и думичка, освен че изпитвам почти физическо удоволствие да чета добре написани книги за книги („Сянката на вятъра“на Сафон и разказът „Тльон, Укбар и Tertius Orbis“ на Борхес са ми еталони). В случая – изпитах.

Final summation:Ако с думите си досега не съм ви уведил, че „Енигма“ си струва, прилагам и един последен цитат. Не мисля, че библиофил може да остане безучастен към него.

„Да прекосявам книгите мълчаливо за мен бе изненадващо преживяване. Усещах всеки автор и всеки текст по съвършено органичен начин. Книгите имаха пряко въздействие върху цялото ми същество и от време на време се налагаше да им разменям местата. Една книга се молеше да дойде на масата, за да открие този ден читател. Друга искаше да се върне на рафта и да се претопи в анонимната маса. Някои автори крещяха и не можеха да търпят азбучния ред, искаха определено да се спасят от някое фатално съседство и го заявяваха силно на висок глас. Достатъчно бе човек да се вслуша в книгите, за да разбере, че не може да им налага каквото и да било. Една книга е жив организъм със своите нужди, мечти и изисквания. А често книжарниците и библиотеките приличат на приюти за умиращи, в които са струпани едно върху друго видиотени същества.“ (Жоаким)

П.П. Заглавието на ревюто ми е колаборация от името на книгата и цитат от нея.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

“– Не е необходимо някой да я погубва. Тя сама е виновна за гибелта си. Погуби се сама. Не е възможно да направиш това, което е извършила Ан Болейн, и да доживееш до стари години.”

„Доведете труповете!” е израз, който, според бележката под линия в книгата, е бил използван за призоваването на обвинените в държавна измяна. Извършилите най- тежкото от всички престъпления са били считани за мъртъвци още приживе. Съдът и присъдата са просто формалност за тях. Единствената загадка е дали ще бъдат обесени и изкормени, дали ще бъдат изгорени на клада, или пък кралят ще се смили над тях и ще повика палач от Кале, за да отсече благородните им глави.

Настъпи часът и на тържествуващите вълци.

Хилари Мантел продължава разказа си точно там, където завърши първата част на трилогията за Томас Кромуел – имението на рода Сиймор, Улф Хол. Крал Хенри VIII започва да се отегчава от жената, заради която преобърна историята на Англия с главата надолу. Ан Болейн не може да му осигури мъжки наследник и очите на владетеля започват да търсят друга плът, по-чиста, смирена и невинна. Решено е - бледата и фригидна Джейн Сиймор ще бъде следващата кралица на Англия. Задачата на Кромуел е да отърве своя господар от предишната му изгора, издирвайки предполагаемите ѝ любовници и скалъпвайки срещу тях и Болейн обвинения в прелюбодейство и държавна измяна. Кралският секретар обаче не е забравил унижението, на което е бил подложен предишният му покровител – кардинал Улзи. Томас Кромуел не прощава. Дошло е времето за разплата – хвърчащите глави ще бъдат на онези, които някога са се присмивали на падението на кардинала.

„Доведете труповете” запазва основните характеристики на предшественичката си – множество диалози, интриги и сплетни на корем, но малко реално действие. Втората книга от трилогията на Мантел обаче се чете доста по-лесно и бързо от „Вълци”. Вероятно това се дължи на факта, че вече сме запознати с действащите лица и не е никак трудно отново да се потопим в атмосферата на Англия от XVI в., преходът между първата и втората книга за мен беше неусетен.

Какво се случва с любимеца на авторката – Томас Кромуел? Неговият образ е все така сложен и странно симпатичен, не са го напуснали и спомените за мъртвите му дъщери, чиито привидения от време на време прелитат между страниците с криле от паунови пера. Този път обаче виждаме повече от онази личност, която кара и най-видните благородници да треперят за главите си. Томас Кромуел, който манипулира, поставя ултиматуми, изнудва и заплашва с мъчения онези, които представляват пречка за осъществяването на кроежите му.

„Доведете труповете” ме накара сериозно да се замисля за морето от илюзии и заблуди, в което плува историята, като най-голямата от тях е, че кралете са всемогъщи. Докато гледате внушителния портрет на Хенри VIII, вероятно си мислите за мъж, от когото трябва да се страхувате, мъж, който е жесток, коравосърдечен и могъщ. Истината е обаче, че Хенри VIII е най-вече капризен, суетен и заобиколен от хора, което въртят делата му и го насочват в една или друга посока.

Английският двор е токсична за душата среда, в която всеки се преструва и е готов на всичко, за да се добере до някаква власт. Причината Томас Кромуел да е над всички останали в змийското гнездо и да се издига високо в очите на читателя е, че той тълкува с лекота книгата на лицемерието и умее както да се учи от нея, така и да използва пороците на вълците срещу самите тях. Но дори и този виртуоз на интригите усеща, че времето му настъпва. Когато пада главата на сломената Ан Болейн, Томас Кромуел се опасява, че от зрител на екзекуцията, не след дълго може и да се превърне в пряк участник в нея.

Иска ми се последната книга от трилогията на Мантел, The Mirror and The Light, да е грандиозна и да сложи достоен завършек на тази наистина добра поредица. Смъртта на Томас Кромуел ще е мъчителна, след като сме го опознали по-добре от всеки друг персонаж в романите, но, както добре знаем, историята не прощава никому – нито на героите, нито на мошениците.

Прочетете резервирано към книгата ревю от Христо в „Книголандия”, както и ревюто от Габриела за първия роман от трилогията на Хилари Мантел - „Вълци”.

С месец закъснение, но по-пълно от всякога!

Ще съм ви изключително благодарен, ако попълните проучването на eenk.com, което по традиция всяка година събира над 1000 респондента. Не сте сигурни в какво се забърквате? Припомнете си резултатите от 2012.

Краен срок – 12 май, ден на избори!

Кой каза, че социалните медии не са забавни? И че не могат да са полезни за "говоренето"между авторите и техните фенове? Както винаги, Нийл Геймън е сред хората, които най-често опровергават дори най-беглите мисли в тази насока.

Последният пример е от четвъртък вечер, когато Нийл и съпругата му Аманда Палмър пуснаха поредното предизвикателство за почитателите на фантаста. Двамата вечеряли в нюйорския ресторант Balthazar и тoй започнал да скицира нещо върху салфетка. Аманда обаче успяла да го убеди, вместо да изхвърлят рисунката, да я скрият наблизо и да пуснат местоположението й в Twitter, за да може някой от последователите им в микроблогинг платформата да я открие.

the drawing that neilhimself drawed is stashed under a rock. corner of Crosby & Spring. go find it.… instagram.com/p/X-r4cpwW9c/

— Amanda Palmer (@amandapalmer) April 11, 2013

Това обаче направили журналистите от американския офис на Guardian, който се намирал на броени метри от мястото на "съкровището". След това те на своя сметка поканили двойката през Twitter да им гостува в петък. Самият Геймън разказва за случката в редакцията на медията.

И ако си мислите, че е лесно да имаш писател на гости в редакцията си, вижте какво се случи с Twitter-потока на @GuardianUS, докато самият Нийл Гемън пускаше новини там в петък следобед.

Tweets about "#NewsbyNeil"

Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина –
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.

Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова “Фарадеев кафез”,“Жанет 45″, 2013 г.).

  Екатерина Григоровав DICTUM.
  Екатерина Григорова в “Кръстопът”.

В рубриката на желанията изглежда този път и аз си изпълних едно мое желание, за което най-после открих рецептата за хрупкави домашни солети, благодарение на пожелателят им Петя. Чудила съм се как да приготвя солети като тези от магазина и не стигах до добри резултати, въпреки че съставките описани на пликчето са достъпни, включително и глазиращият агент (най-често сода каустик), който смятам за ненужен и само за постигане на добър търговски вид. Като оставя настрана използването на битова химия в кулинарията, не по-малко добър външен вид постигнах със сусамови семена и мисля, че са къде-къде по-добрият вариант, отколкото едрите кристали сол, които така или иначе старателно отронвам от солетата. За изпълнението им започнах от откриването на добра рецепта за пълнозърнести гризини, откъдето продължих с реализирането на по-тънки техни варианти, които стават (и остават) по-хрупкави за по-дълго време.

Понеже гризините много ми харесаха ще започна рецептата с тяхната технология, но да се има предвид, че са най-добри за ядене в деня на приготвянето, въпреки че може да издържат до 1 седмица в добре затворена кутия. Солетите излязоха по-издръжливи, предполагам защото са по-тънки и препечени. Който и вариант да избереш не пропускай сусама както в тестото, така и за поръска, освен ако наистина има сериозна причина да се пропусне.

Пълнозърнести гризини и солети със сусам

Адаптирано от nytimes.com

Посочените дози са за 24 броя гризини и над 120 броя солети.

Продукти:

• 2 чаени лъжици суха мая за хляб
• 350 мл топла вода
• 1 чаена лъжица мед
• 60 мл зехтин
• 360 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 180 г бяло брашно
• 30 г сусам
• 1 1/2 чаена лъжица сол
• 1 белтък за намазване
• допълнително сусам за поръсване

В голяма купа се смесват маята, водата и медът. Разбъркват се хубаво и сместа се оставя за 5 минути за да се активира маята. Добавя се зехтинът.

Отделно се смесват двата вида брашно, сусамът и солта. Добавят се към сместа с маята и се замесва тесто. Меси се 1о минути върху леко набрашнен плот докато тестото стане еластично, но да остане съвсем леко лепкаво.

Работният плот се набрашнява леко и тестото се оформя на правоъгълник с приблизителни размери 35×10 см. Покрива се хлабаво със стреч фолио, а отгоре с кухненска кърпа или месал. Оставя се за 1 час или 1 час и 30 минути да втаса. Тестото трябва да удвои обема си.

За гризините:

Фурната се нагрява на 200°C. Подготвят се две тави за печене, които се покриват с хартия за печене.

Както е на плота тестото се разрязва на кръст, така че да се получат четири еднакви правоъгълника. Всеки правоъгълник се разделя на шест равни части. Намазват се с леко разбит белтък и се поръсват със сусам. Взима се една част и се разстила леко с длани (не се прилага силен натиск) върху работния плот, така че да се образува фитил с дължина, колкото е широчината на тавата. Фитилите може леко да се усучат. Подреждат се в едната тава на разстояние един от друг.

Тавата се поставя на средно ниво на фурната и гризините се пекат 15 минути. След това време тавата се завърта на 180 градуса и се слага на най-долното ниво на фурната. Гризините се допичат за още 10 минути. Трябва да придобият златист цвят на повърхността и кафяв загар отдолу.

След като се извадят от фурната се пренасят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Докато се пече първата тава, се подготвят гризините за втората тава.

За солетите:

Фурната се нагрява на 200°C. Подготвят се две тави за печене, които се покриват с хартия за печене.

От тестото се откъсват топчета, колкото голям лешник. Намазват се с леко разбит белтък и се поръсват със сусам. От топчетата се правят тънки фитили с дебелина около 4 мм. Подреждат се в тава на растояние един от друг.

Тавата се поставя на средно ниво на фурната и солетите се пекат 12 минути. След това време тавата се завърта на 180 градуса и се слага на най-долното ниво на фурната и се допичат за още 6-8 минути.

След като се извадят от фурната се пренасят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Докато се пече първата тава се подготвят фитили за втората и т.н. докато тестото свърши. Тъй като с това количество тесто процесът отнема време, може да се приготви половин доза от тестото или дори четвърт доза, която ще бъде достатъчна за около 30 броя солети.

SOS – Пълнозърнести гризини и солети със сусаме публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Пуснали са домейни .name! Колкото и да не ми се дават 18 лева за глупости, обмислям да преместя този блог на www.nikc.name

драмата е сериозна!!

Миналата седмица имах възможност да присъствам на едно интересно уеб събитие, този път извън София. На 5 и 6 април в Пловдив се проведе E-manager– семинар за собственици на уеб сайтове или за хора и организации, които тепърва ще изграждат своето присъствие онлайн. Събитието беше практически насочено и само в два дни успя да обхване почти всичко от основите на тази на пръв поглед необхватна материя. Ще споделя накратко кой за какво говори, но няма да преразказвам презентациите – ще се спра само на лекторите, които ми направиха особено впечатление и на нещата, които бяха най-полезни или нови за мен.

Майк Рам говори за управление на проекти на E-manager Пловдив

Майк Рамзапочна с това, с което всеки би трябвало да стартира уеб проекта си: качественото и добре написано задание, което е основа за успешното управление на всеки проект. Нещо особено важно, което често се забравя на този етап от работата, е да се преценят рисковете и доколкото е възможно, да се предотвратят още на етап планиране и съставяне на задание.

Николай Митев за мобилните приложения

Приложенията за мобилни телефони са “гореща тема” и вече има доста стартиращи компании, които вместо сайтове разработват само приложения за актуалните смартфони и/или таблети. Николай Митевизнесе много полезна презентация за начините да изкарваме пари от мобилни приложения. Той представи различните начини за тяхната монетизация:

• косвена – самото приложение не носи пари, но подкрепя цялостния имидж на марката и подтиква клиентите да купуват продукти или услуги, напр. дава полезни съвети за тяхното използване;
• freemium – приложението е безплатно, но потребителят заплаща за някои негови екстри;
• реклама – съществуват банери на част от екрана, реклами, които се появяват на цял екран между две действия на потребителя в приложението (т.нар. interstitial) и реклами вътре в приложението, като част от опциите или в менюто му;
• изцяло платени приложения.

Най-ценният за мен съвет на Николай беше рекламата да не дразни и да не прекъсва потребителя посред извършването на някакво действие, а да е разположена например между различните нива на мобилна игра.

Петър Вукадинов за е-магазините

Петър Вукадинов разби мита, че да продаваш онлайн е лесно и евтино, но даде добри препоръки как все пак да не е толкова страшно. Той разгледа подробно платформата за е-търговия Magentoи нейните възможности. Тя има версия с отворен код, наречена Magento Community Edition, която разполага с повечето функционалности, нужни на един онлайн магазин, а ако потрябва нещо по-специфично, може да се намери плъгин за него – безплатно или на добра цена.

Любомир Любомировговори за копирайтинга или писането на добри текстове за уеб. Основното му послание беше да не се забравя т.нар. call to action – текстът трябва да подтиква потребителя към извършване на някакво действие, като например поръчка, покупка, обаждане и т.н.

Борил Богоев за e-mail маркетинга

Борил Богоевдаде ценни съвети за успешен e-mail маркетинг. Като софтуер за управление на кампании препоръча любимия ми MailChimp. Разбира се, стана дума и за спама или по-точно, за трите основни вида e-mail комуникация с комерсиална цел:

• Opt-out – записвате група нищо неподозиращи хора във вашия e-mail списък и започвате да им изпращате “непоискани търговски съобщения”, в които обяснявате, че сте взели e-mail адресите им от “публичното пространство” и им давате възможност да се отпишат от бюлетина ви, ако той е смутил душевното им спокойствие. Съгласно българското законодателство това не е спам, ако го изпращате до юридически лица, но според вашите потенциални клиенти е такъв и можете по-скоро да ги подразните, отколкото да постигнете сериозен ефект.
• Opt-in – предварително получавате съгласието на група хора да им изпращате съобщения и пишете само до тях. Това е предпочитаната форма на e-mail маркетинг по света. Можете да наберете адресите на хората, като поставите линк за записване за ваш бюлетин в уеб сайта си и/или като предложите нещо безплатно в замяна на получения адрес, напр. електронна книга или записване в онлайн курс. И в този тип писма трябва да има разяснение защо ги изпращате (получателят може да се е записал при вас отдавна и вече да не си спомня зя това) и възможност за отписване.
• Спам – като opt-out, но без възможност изтерзаният от вашия “маркетинг” потребител да се отпише от списъка ви. Ако изпращате подобни съобщения, нарушавате закона.

Още нещо важно, което трябва да се има предвид, е, че дори и opt-out писмата, изпратени не до фирми, а до частни лица, могат да бъдат третирани като спам и всяко частно лице, получило “непоискано търговско съобщение” от вас, може да се оплаче в Комисията за защита на потребителите.

Петър Петров в облаците

Презентацията на Петър Петров даде примери за облачни решения и как те могат да се използват за по-лесната и евтина работа на една фирма. Той говори например за решение, при което компютрите в един офис са тънки клиенти, свързани към cloud хостинг, който съдържа операционната система и всички данни на потребителя.

Борислав Арапчев забърква SEO съвети

Борислав Арапчевговори за различни техники за link buildingи даде съвети за естествено изграждане на линкове. Най-добре би било, ако успеете да генерирате meme, който хората да си препращат и към който да пускат линкове в блогове и социални мрежи, защото е готин и им е харесал, а не защото вие сте ги помолили. Прави се доста трудно, но ако успеете да уцелите точната доза от нещо забавно, полезно и свързано с вашия продукт или услуга, ще получите доста качествени входящи линкове, така че си струва да опитате.

Георги Христов дава полезни съвети за Google+ и LinkedIn

Георги Христов, организаторът на семинара, го закри с лекция за Google+ и LinkedIn – две доста подценявани социални мрежи у нас, но популярни в световен мащаб и с потенциал да бъдат много полезни. Най-ценното за мен от неговата презентация беше идеята за лансиране на вашите служители, а не само на една безлична организация: създайте им профили в LinkedIn, посочете ги като автори на съдържание в сайта ви, като свържете техните Google+ профили с вашия сайт. Това ще ви помогне и в SEO, и за фирмения имидж като цяло – все пак при вас работят звезди във вашата област и вие видимо се гордеете с това. Тази лекция ме вдъхнови и за една идея, за която ще пиша скоро – по-точно, когато й дойде времето.

Цялостното ми впечатление и преживяване от E-manager Пловдив беше: радост и удовлетворение. Крайно време беше полезни и интересни уеб събития с практическа насоченост и добри лектори да започнат да се случват и извън София. Не успях да присъствам на предишните издания на този семинар в страната, но се надявам, че на следващите ще мога, защото  макар и събитието да беше насочено по-скоро към клиентите на уеб агенциите, а не към уеб специалистите, във всяка от презентациите имаше по нещо полезно и за мен. Сигурна съм, че ще е така и за други колеги.

Прочитам книгата така, както Никола я е писал – в неспокойно, почти невротично движение. Ходя по софийските улици – сградите са сиви, спуснала се е мъгла, наоколо е празно и пусто, няма никакви хора, едните вече са на работа, а другите – все още в леглото.

Аз и книгата се движим по опънатото въже между есента и зимата и студът прониква през дрехите до тялото, както поезията прониква през думите до съзнанието. Взел съм я от едно място и трябва да я съпроводя до друго – защото такива като „това-съобщение-ще-се-самоунищожи-съвсем-бавно“ трябва да се предават тайно от уста на уста, от ръка на ръка, като някакво невидимо братство, обединено от медитирането върху свършеците и началата, от неистовия танц и треперещите ръце.

Дълго съм отлагал тази среща и дълго съм чакал тази книга. Допуши ми се, когато я разгърнах, лицата избледняха, улиците се размиха и вече не бях в София, а в някакъв вечен и невидим град „сто стоманени по-нагоре“ и ходенето постепенно се превърна в маневриране по опънатото въже, а после и в танц, който може да разруши и да сътвори наново света.

Книгата е разделена на два острова.

Уплахът от височината, слизането, движението плавно и надолу изпълва първата част. Пътниците са стигнали прекалено далеч с ожулените чанти и прахта. Поезията е казала неща, които може би не е трябвало да казва, но е късно вече. Съмнението бавно се промъква и разтреперва краката. За да се балансира върху въжето са необходими смелост, увереност, концентрация и сила. Никола ги има.

В основата на втората част е апокалиптичното усещане, което непрестанно разширява и смалява размерите си – от ботуш до комета, светът е пределно крехък и най-малката грешна стъпка ще означава неговия край, макар самият край на книгата да отменя свършека и „поантата“ и да заявява, че няма изглед за добра развръзка или изглед за някаква развръзка въобще.

Представете си едно огромно поле, силно слънце, земята е напукана. По цялото поле, докъдето стига погледът ви, стоят изправени хора. Наоколо няма храна, няма вода, няма нищо друго освен суха пръст и слънчеви лъчи. И хората. Всеки е на своето парче земя и тези парчета бавно и неусетно се раздалечават, дупките в пръстта стават все по-големи и по-черни, зейват все по-тревожно, отварят се бездни на една крачка от всеки от нас, достатъчно е само да пристъпим напред и... Но не. Никой не смее да помръдне. Всички се возят на своите отчуждени парчета земя и чакат нещо да се случи.

Тук се появява Никола и опъва едно въже – това въже е неговата поезия, по което много внимателно, много деликатно, може да достигнем до другия човек и да се опитаме да го разберем. Никола не прави това за себе си – неговото въже не е бягство от неговия остров до съседния, това въже търси начин да балансира между всички, изкушени от поезията и да ги свърже в една мрежа, където общуването най-сетне става възможно, макар и в самота, в мълчание, с книга в ръка. Защото поезията облича в думи и подсказва това, което не може инак да бъде изказано.

Тази поезия е „сто стоманени небета“ по-нагоре от много от нещата, които се пишат в момента, страшно далеч от графоманията, клишето, автотерапията, повторението и зациклянето – стихотворения, написани, защото няма как да не бъдат написани.