Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Библиотеката: Самотата и нейните отражения

$
0
0

OtoВсяка книга има своя читател някъде там, сред морето от глави, пълни с думи, запетаи и изречения, приказки, романи и бели страници. Колкото и да ми се иска да съм подходяща почва за творенията на най-много автори, има книги, които просто не разбирам. Това не означава, че не ми е било приятно или интересно да ги прочета, а просто, че не съм била аз човекът, за когото е предназначено написаното. „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на Ема Хупъре точно такава книга – увлекателна и трогателна, но този път за мен междуредието си остана голо бяло пространство, лишено от образи и съждения.

Етае възрастна жена, която решава, че трябва да види океана и поради тази причина напуска дома си и съпруга си и тръгва на дълъг път в компанията на Джеймс. Джеймс е койот.Ета забравя коя е, а ужасите, преживени от съпруга ѝ, допринасят за това да добави още една идентичност към своята собствена – тази на Ото. В началото мислех, че Етае истинска, но след един момент в книгата започнах да вярвам, че е само спомен за една жена; че е призрак, видение, фантазия.

Спрете да четете тук, ако искате краят на книгата да остане загадка за вас!

Ръселе вторият, който напуска сюжета. Може би той е вторият, който умира. За Отообаче той не е мъртъв, а просто се е отклонил от пътя, след като тръгва по следите на Ета. Отовярва, че Ръселще се върне, за да види всички хартиени животни, които най-добрият му приятел е направил специално за него. Истината е, че нито Ръсел, нито Етанякога ще се завърнат и ви казвам това, защото е незначителна подробност от цялата картина – когато започнете да четете книгата, ще разберете, че не е важна крайната точка, а пътят, който трябва да се извърви. Ето защо не е важно да знаете какво става накрая, а да се опитате да прочетете вплетеното между редовете.

Историята на тримата герои е преплетена помежду им още от детството на двете момчета, когато младата нова учителка се оказва и жената, в която ще се влюбят и двамата. Това няма да превърне приятелството им в жертва, защото на фона на войната и на смъртта на близки и приятели, любовта се оказва най-ценното нещо, което никой не иска да поругава. Благодарение на спомените на тримата герои, както и на множество писма, които са си разменяли през годините, разбираме какво е скрепило дружбата между тези хора, както и какво е белязало душите им завинаги.

Какво еЕта? Кога всъщност си е отишъл Ръсел? Само Отоли е останал да чака, без да знае кое е реалност и кое – сън? Без значение от това кой от героите съществува наистина и кой – не, всеки от тях върви по своя път, износва обувките си или продължава да чака в името на това да изпълни своето последно приключение. Всеки е натоварен със собствената си задача и докато за едни тя е да помнят, за други е точно обратното – да забравят.
Последният еОто.

Девора


Filed under: художествена


Денислав Георгиев: Между вярата и религиите

$
0
0
Някой много умен и вероятно добронамерен човек е измислил религиите. След него друг, по-комерсиално настроен, пък е създал църквите. В следствие имаме машина за пари, манипулация и пари прим. Къде …

Стойчо Димитров: Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия)

$
0
0

Днес завършваме бирената разходка из Белгия, която започнахме вБрюксел и продължихме в Гент и Брюж– за финал ще отидем в Антверпен и холандския Ротердам. Приятно четене:

SAVE WATER, DRINK BEER

/или една кратка бирена разходка из Белгия/

 част трета

Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия)

 

От там – право в

Антверпен – градът на диамантите

Изненада – отново един час път. Изобщо всички разстояния в Белгия са все по един час. Много удобно. Антверпен, след като си е съперничил с Брюж кой е по-по-най през вековете и се е преборил, големи мускули е направил. Голям град, личи си още на гарата. Каква гара само, една от най-красивите по света. И отново – прекрасен център – Grote Markt, високи катедрали – произведения на изкуството, тесни калдъръмени улички.

Антеверпен, БелгияАнтеверпен, Белгия

И един

страхотен bier pub – Gollem

Както се казва голям е тоз Gollem! Част от верига заведения за бира, в Амстердам също има такова, също е много хубаво. Младежът на бара беше много любезен да предлага все интересни предложения от мнооогото кранове пред него, до момента, в който чу „Може ли сметката” на френски. „Ама как, вие ми говорите на френски, аз съм дъч”, нескрито се възмути той. Ау, ужас ви казвам! Май навсякъде хората имат навик да се делят по разни признаци.

Антверпен, Белгия

Там опитахме и KWAK, за който споменах в началото. Вижте само как изглежда чашата – колба, а бирата е повече от прекрасна.
Редом до KWAK-а гордо стои още един трапист, посетил малко по-късно вкусовите ми рецептори.

Белгийска бираБелгийска бира

Редом до KWAK-а гордо стои още един трапист, посетил малко по-късно вкусовите ми рецептори. И както се казва, преядохме с луканката – сами вижте: още един трапист, в компанията на любимата La Chouffe Houblon.

Белгийска бира

И още, младежът – дъч (холандец – бел.Ст.) гледаше с удивление как се наслаждваме на всяка глътка, то не беше „мммм”, то не беше „сууупер”, то не беше „перфектно”…

Белгийска бира

А след толкова бира красивият нощен Брюксел изглежда още по-красиво нощен:

 Брюксел, БелгияБрюксел, Белгия

 

Последен ден. Решението бе –

Ротердам,

час и половина с влак. Две смени на влакове. Тé такава организация на разписанията имат, както се казва – конграчулейшънс г-н Б…,пардон, господа белгийски и холандски жепейци. Разликата между белгийските и дъчските железници е, че във вторите има безплатен интернет. Навсякъде!

 

Белгийски влак

Белгийски влак. Как да не си промениш мнението за жепепревозването после

 

 

След нидерландската ни обиколка през пролетта, имахме вече изградено особено положително мнение за ниската земя. Ротердам обаче е друга…бира. В никакъв случай по-лоша, само по-различна. В края на онази отвратителна война в средата на ХХ век, този град е бил напълно сринат със земята. Това е допринесло за издигането му в съвсем различна за тези ширини визия, а именно в супер модерна. Наистина рядко се виждат в Европа толкова модерни сгради накуп. Но всичко е толкова подредено и изпипано както в останалата част на страната. Пак онези малки павенца по улиците, тук дори пешеходните пътеки и осевите линии на улиците са от бели павенца, които никога навярно няма да се изтъркат. Подредена работа. И велосипеди, мнооого велосипеди. Доста по нови и модерни в сравнение с Амстердам. Велоалеите са сигурно доста повече от улиците, а и ППС-тата по тях са в пъти повече от МПС-тата по улиците. Единственото задръстване, което се виждаше с просто око беше именно на велокръстовище. Мечта! Дори една велосипедираща дама беше поставила бебето си на бебешко легълце , поставено на задния багажник на дамски велосипед. Луди хора!

И там забележителности особено няма, но какво по хубаво от еднодневна разходка из подредения Ротердам. Имат си кула, почти 200м висока, на която качването е задължително за туриста. Гледката отгоре е наистина впечатляваща. Вижда се колко огромно е най-голямото европейско пристанище, изпреварено наскоро от Шанхай и Сингапур в световна надпревара. Мостът Еразмус, който също е една от забележителностите се вижда много добре от кулата.

 РотердамРотердамРотердам

 

 

 

 

Да не забравя и кубичните къщи, които са наистина супер странни архитектурни чеда.

Ротердам

Ротердам

Велозадръстване на велокръстовище.

 

А най-добре всичко се получи, когато попаднахме случайно в кръчма с поне 10вида наливни белгийски. Знаете какви. Точно в часа, в който всички са излезли от работа и са се отбили за по една. Кой каза две? В 17.30много, много хора си пиеха вече after work биричка.

 Белгийска бира

 

 

Вместо финал ще кажа само едно повторно и по-силно „Наздраве!”

 

 

Автор: Даниел Иванов

Снимки: авторът

* Все пак коректният превод е „полумесец“ – бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

 

Йоана Петрова: Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници

$
0
0

Докато преглеждах мартенския брой на „Меню“, в който темата е оризът, се присетих за един разкошен десерт с кафяв ориз и шоколад, който приготвих веднъж. Отново ми се прииска да го направя, защото комбинацията от кафяв ориз, шоколад, крема сирене и пухкавия жълтъчен крем на повърхността ми оставиха траен спомен. Ядковият привкус на кафевия ориз непринудено си контактува с шоколада и разбирайки това след като опитах десерта, мисля, че тези две съставки работят в симбиоза. Сега дори се чудя защо не съм го приготвила отново и реших, че моментът е много подходящ да се поправя.

Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници

Но на момента, в който взех решението ми липсваха някои продукти, а вече бях с нагласата, че десертът след вечеря трябва да бъде оризово-шоколадов. Разгледах отново какво имам в шкафовете и хладилника и съчиних нов десерт в движение. Това е и причината рецептата да не е съпроводена от повече снимки, тъй като в самия процес на готвене решавах какво да добавя. Е, със сигурност ще използвам ориз и шоколад, та нали това бе великолепната комбинация. Вместо кафяв ориз извадих едни позабравени резерви от червен ориз. Сварих го до полуготовност, после добавих прясно мляко и захар, и довърших готвенето докато оризът стана мек, без да хрупа, без да се развари. (Мисля, че не съществува опасност от разваряването на червен ориз, освен ако не се забрави на котлона с часове, което пък е с минимален шанс да се случи, но все пак внимавай!) Червеният ориз остави цвета си в млякото и то придоби някакъв нюанс на цвета пепел от рози. Докато си го мислех, думата „рози“ отключи в ума ми думата „шамфъстък“. Така стигнах до идеята да добавя малко ядки, но не точно шамфъстък, а лешници, които бях изчистила предната вечер, ей така, да се намирам на работа.

Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници

Чудех се дали да не събера всичко заедно – свареният ориз, шоколадът и лешниците, но не го направих, въпреки че и така ще се получи много добре. Докато умувах как да завърша десерта, разсипах свареният ориз в купички и то, решението само си дойде. Ще покрия ориза с тънък слой шоколадов ганаш, върху който ще поръся запечените лешници. И това беше напълно достатъчно. Гребвам си с лъжицата, ясно виждам двата слоя на десерта, които се обединяват от топлината в устата ми и ми донасят прекрасното чувство от завършена, семпла, но вкусна хапка, почтисъщата като на десерта с кафяв ориз, от който се вдъхнових.

Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници

Пудинг от червен ориз с шоколадов ганаш и лешници

Посочените дози са за 5 порции.

Продукти:

  • 130 г червен ориз
  • 600 мл вода
  • 500 мл прясно мляко
  • 150 г захар
  • 5 г (1 чаена лъжица) царевично нишесте
  • 50 г лешници
  • 70 г натурален шоколад
  • 100 мл животинска сметана

Червеният ориз се измива хубаво и се отцежда. Смесва се в тенджера с водата и се слага на умерен към силен огън докато водата заври. Когато заври огънят се намаля до умерен и оризът се готви с леко открехнат капак на тенджерата за 25-30 минути. Трябва да бъде почти готов. Към него се добавят прясното мляко и захарта и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути докато оризът омекне напълно.

Царевичното нишесте се разтваря в 2-3 супени лъжици студена вода или мляко. Добавя се към оризовата смес и се разбърква за 3-4 минути докато започне да се сгъстява. Отстранява се от огъня и се оставя за 10 минути да се поохлади.

Оризовият пудинг се разсипва в 5 купички или подходящи чаши. Охлажда се до стайна температура, а след това се оставя в хладилника за около 1 час.

Междувременно лешниците се запичат в предварително нагрята фурна на 200°C за 10-12 минути. Изваждат се и се поставят в кухненска кърпа. Стриват се с нея между дланите за да се отделят люспите на ядките. Охлаждат се и се нарязват на едро с нож.

Ганашът се приготвя като шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се загрява до завиране и се изсипва върху шоколада. Оставят се така за около минута и се разбъркват докато се получи гладка смес.

Купичките с ориза се изваждат от хладилника. Докато ганашът е все още горещ се разпределя на тънък слой върху ориза. Необходими са около 30 грама за всяка порция или 2 супени лъжици. Поръсва се с лешниците. Купичките се охлаждат в хладилник за 30 минути.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешницие публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Горичка.bg: Видео: виж колко бързо изчезва старият арктически лед

$
0
0

arctic3

Видеото на National Oceanic and Atmospheric Administrationясно показва притеснителната тенденция за подмладяване на арктическите ледници. Колкото по-млад е ледът, толкова по-крехък е. През 1988 г. 26% от арктическия лед са си били там от поне 4 години; през 2013 г. процентът е едва 7.

Във видеото старият лед е маркиран с бяло; в края виждаш колко драстично е намалял спремо 1987 г.

Всички знаем защо се стапя – глобалното затопляне приинява повишаване на температурата на водата. Замяната на стария, твърд лед с нов, по-тънък и лесено разтопяем, може да задейства омагьосан кръг – по-малко лед означава повече тъмни океански води, а те абсорбират по-голяма част от слънчевите лъчите, отколкото белият лед. Така водата се затопля, допринасяйки за разтапянето на леда – и стар, и нов.

В допълнение,ново изследванепоказва, че сезонът на топене на леда се е увеличил с около месец от 1979 г. А количеството лед в минималните си стойности, каквото е през септември месец, е с 40% по-малко от 1970 г.

Ивайло Василев: Музикален поздрав: Miley Cyrus… ама не съвсем

Свилен Милев: HBO Girls / Момичета

$
0
0

Girls_HBO_Poster
 

Не просто сериал, а три сезона кино. Историята се върти около 4 приятелки, тъкмо завършили колеж и опитващи се да се устроят с някаква работа и живот в Ню Йорк. За разлика от “Секса и града” тук образите са многопластови, всеки е представен със своите малки психически отклонения и просто времето е сега, 2012+, а не в някаква абстрактна телевизионна вселена.

Главната героиня (Хана) е начинаеща писателка с отчетливо наднормено тегло. Нейната приятелка (Марни) е бимбо с диплома за изкуствовед. Има една която говори хипер бързо и една полу-англичанка, която през 2-3 месеца просто изчезва. Второстепенните образи са гаджетата и родителите на момичетата, които не пропускат да ги травмират, всеки по свой начин. Героите търсят себе си, живота си, любовта и се лутат напред-назад в живота, като всички нас. Никой не е хипер богат или пък хипер щастлив, нереалните екстремни състояния, които изследва най-често киното.

Силата на сериала е в страхотната актьорската игра, режисурата, живият сценарий. Отношението към секса е типично женско, което означава че го нямат за нищо, в епизодите бликат голота и реалистични секс сцени. Например Марни преживяваше тежка раздяла и се свали с един гей, бившия на Хана. Тръгнаха да правят нещо, на него не му стана, после цял сезон караха и се избягваха един друг благодарение на срамната им тайна…

Различното в този сериал е рефлексията, поставянето на камерата дълбоко в душата на героя. Където освен емоции има тежки спомени и дълбоко скрити болки и теразния. Например грубостта на родителя към детето. Родителите на Хана са профестори, затова нямали много пари, но не искали повече да й дават издръжка, били заслужили най-после и те да имат езерна вила. А и тя самата трябвало да няма пари, за да имала за какво да пише…

В малки роли се появяват двамата главни от IT Crowd, което говори че създателите я умеят тая работа. Оценка: 9/10

Мария Илиева, LaMartinia: За Лилия

$
0
0
С една от моите братовчедки сме израснали почти като сестри. С 6 месеца по-малка от мен, на два съседни етажа в кооперация, която дядо ни е построил навремето на прекрасната софийска улица "Тракия". В едно училище, 112-то, в два съседни класа, почти винаги заедно. Прозорецът на моята стая се падаше точно над нейния балкон. Бяхме си инсталирали канап с две кибритени кутии в двата края и постоянно си оставахме бележки, понякога се карахме и разрешавахме конфликтите писмено. Правили сме толкова много неща заедно - чистили сме мазета (срещу 10,75 лв, разделено на 4:-), предавали сме вторични суровини, играли сме на народна топка и ластик,  вълнували сме се за гаджета, споделяли сме ... заедно отидохме в Париж за първи път през далечната 95-та. С годините сме имали по-близки и по-далечни периоди, живяхме на различни места, срещахме различни хора, понякога се виждахме често, понякога не толкова. Но винаги сме знаели, че другата е някъде там. 
Малките ни деца се родиха в една и съща година, с 8 месеца разлика, почти колкото нашата. Понякога обаче съдбата поднася изненади и изпитания, които човек се пита с какво е заслужил... Малката й дъщеричка Лилия съвсем наскоро беше диагностицирана с рядко генетично заболяване, за което до момента не е открито лечение - спинална мускулна атрофия. Нямам представа колко кураж се изисква подобна новина да бъде чута, приета и осмислена, само мога да гадая чудовищната сила на нещо такова... Научих го преди няколко дни и всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може би ми се е присънило. Уви, факт е. Твърдо вярвам обаче, че Лилия ще има късмета и способността да преодолее трудностите с помощта на всички, които я обичат. Вярвам и че всеки идва на този свят с мисия, с предназначение да свърши нещо, да направи промяна, да остави следа. И съм сигурна, че малката Лилия ще се справи и с това. 

Приятели на семейството организират молитва за съпричастност и мислена подкрепа - тази събота, точно в 16.00 ч. изпратете по една добра мисъл, със сигурност ще стигне до нея...

*ако някой разполага с информация за специалисти, практики, терапии и екпериментално лечение на деца със същата или подобна диагноза , моля да се свърже с мен на mymartinia@gmail.com. Ще предам незабавно координатите на семейството. Благодаря!

Animal Rescue Sofia: Чиста събота

$
0
0

Тази събота след 11 под ръководството на доброволката Креми във Фермата ще има санитарен полуден (междувременно нашата си Креми ще бъде в Pets&U с бебчетата, които ще чакат стопаните си в магазина).

chistim

Трябва да се съберат боклуците от полянките пред приюта, а и по трасетата за разходка има доста железца и стъкларии, които могат да бъдат обрани.

Боклуците ще се събират разделно – в найлонови чували всички пластмасови бутилки и опаковки (за да могат да бъдат хвърлени в контейнерите на ЕКОПАК за преработка); в дебели чували стъклата; отделно металните парчета; а на купчина из ъглите на приюта – всички камънаци, тухли, керемиди и органика.

Координацията на процеса се поема от всеотдайната доброволка Кремена – потърсете я на място, за да ви инструктира.

Извозването на боклука няма да се случи в близко бъдеще, т.к. търсим варианти да спестим огромните пари, които ще ни струва. Молим доброволците, които идват с коли – да вземат към града чувалите с пластмасови опаковки за рециклиране, за да не се трупат излишно. Разбира се, молбата е да ги хвърите в контейнери за разделно събиране.

Благодарим на всички, които ще се включат! В приюта ще има чували и ръкавици – сега остава да се намерят и усмихнати хора, които да направят нашето кътче на града по-цивилизовано.

ecopack

Координатите на Фермата ще намерите ТУК.

Уговорки за пътуване и среща с други доброволци можете да си направите ТУК .

Framespotting: Бож: Най-добрите филми на 2013

$
0
0

В духа на приближаващата след няколко дни церемония по връчване на поредните златни господа Оскар, от екипа решихме, че и ние като престижни „познавачи“ трябва да споделим с любимите читатели нашите лични класации на филмите от 2013-та, които ни впечатлиха и вдъхновиха най-отявлено. Изготвянето на такъв вид субективни подредби понякога може да бъде приятно занимание; друг път може стабилно да ти полази по нервите, но пък крайният резултат казват, че бил най-важното.

Идеята класацията да е съставена изцяло от цитати, изразяващи някакво лично усещане към лентите, ми допадна в миналогодишните топ листи на част от екипа ни. И тъй като тогава пасувах на тази идея, тази година смятам да я приема с отворени обятия и се надявам крайният вид да е достатъчно задоволителен.

Well, enjoy.

Започваме с пет (а номерът е по-голям всъщност) ленти, които смятам, че трябва и заслужават да се споменат. Ако не друго, поне това.

 

А сега да заровим носове и в челната 10-ка. Go, go, go!

 

#10. DALLAS BUYERS CLUB

Бож: Най добрите филми на 2013

Dr. Eve Saks:– We can make you comfortable.
Ron Woodroof:– What? Hook me up to the morphine drip, let me fade on out? Nah. Sorry, lady, but I prefer to die with my boots on.

***

#9. ONLY LOVERS LEFT ALIVE

Бож: Най добрите филми на 2013

Eve:– Tell me now about entanglement, Einstein’s “spooky action-at-a-distance”. Is it relation to Quantum theory?

Adam:– No, I mean, it’s not a theory, it’s proven.

Eve:– How is it going again?

Adam:– When you separate an entwined particle, and you move both parts away from the other, even on opposite ends of the universe if you alter or affect one, the other will be identically altered or affected…Spooky.

 ***

#8. GRAVITY

 Бож: Най добрите филми на 2013

„I get it. It’s nice up here. You can just shut down all the systems, turn out all the lights, and just close your eyes and tune out everyone. There’s nobody up here that can hurt you. It’s safe. I mean, what’s the point of going on? What’s the point of living? Your kid died. Doesn’t get any rougher than that. But still, it’s a matter of what you do now. If you decide to go, then you gotta just get on with it. Sit back, enjoy the ride. You gotta plant both your feet on the ground and start livin’ life.
Hey, Ryan? It’s time to go home.“

 ***

#7. JAGTEN (The Hunt)

 Бож: Най добрите филми на 2013

„Look into my eyes! Look me in the eyes. What do you see? Do you see anything? Nothing! There’s nothing. There’s nothing. You leave me alone now. You leave me alone now, Theo. Then I’ll go. Thank you.“

 ***

#6. 12 YEARS A SLAVE

 Бож: Най добрите филми на 2013

Bass:– The law says you have the right to hold a nigger, but begging the law’s pardon… it lies. Is everything right because the law allows it? Suppose they’d pass a law taking away your liberty and making you a slave?

Edwin Epps:– Ha!

Bass:– Suppose!

Edwin Epps:– That ain’t a supposable case.

Bass:– Because the law states that your liberties are undeniable? Because society deems it so? Laws change. Social systems crumble. Universal truths are constant. It is a fact, it is a plain fact that what is true and right is true and right for all. White and black alike.

 ***

#5. LA GRANDE BELLEZZA (The Great Beauty)

 Бож: Най добрите филми на 2013

„This is how it always ends. With death. But first there was life, hidden beneath the blah, blah, blah… It’s all settled beneath the chitter chatter and the noise, silence and sentiment, emotion and fear. The haggard, inconstant flashes of beauty. And then the wretched squalor and miserable humanity. All buried under the cover of the embarrassment of being in the world, blah, blah, blah… Beyond there is what lies beyond. And I don’t deal with what lies beyond. Therefore… let this novel begin. After all… it’s just a trick. Yes, it’s just a trick.“

 ***

#4. LA VIE D’ADÈLE (Blue Is the Warmest Color)

 Бож: Най добрите филми на 2013

„I miss you. I miss not touching each other. Not seeing each other, not breathing in each other. I want you. All the time. No one else.“

 ***

#3. FRANCES HA

 Бож: Най добрите филми на 2013

„It’s that thing when you’re with someone, and you love them and they know it, and they love you and you know it… but it’s a party… and you’re both talking to other people, and you’re laughing and shining… and you look across the room and catch each other’s eyes… but – but not because you’re possessive, or it’s precisely sexual… but because… that is your person in this life. And it’s funny and sad, but only because this life will end, and it’s this secret world that exists right there in public, unnoticed, that no one else knows about. It’s sort of like how they say that other dimensions exist all around us, but we don’t have the ability to perceive them. That’s – That’s what I want out of a relationship. Or just life, I guess.“

 ***

#2. BEFORE MIDNIGHT

 Бож: Най добрите филми на 2013

Jesse:– I am giving you my whole life, okay? I got nothing larger to give. I’m not giving it to anybody else. If you’re looking for permission to disqualify me, I’m not gonna give it to you. Ok? I love you. And I’m not in conflict about it. Okay? But if what you want is like a laundry list of all the things that piss me off, I can give it to you.

Celine:– Yeah, I want to hear.

Jesse:– Okay well, number 1, you’re fucking nuts! You are. Good luck! Find somebody else to put up with your shit for more than like 6 months, okay? But I accept the whole package, the crazy and the brilliant. I know you’re not gonna change and I don’t want you to. It’s called accepting you for being you.

 ***

#1. HER

 Бож: Най добрите филми на 2013

„Dear Catherine,

I’ve been sitting here thinking about all the things I wanted to apologize to you for. All the pain we caused each other. Everything I put on you. Everything I needed you to be or needed you to say. I’m sorry for that. I’ll always love you ’cause we grew up together and you helped make me who I am. I just wanted you to know there will be a piece of you in me always, and I’m grateful for that. Whatever someone you become, and wherever you are in the world, I’m sending you love. You’re my friend to the end.

Love, Theodore.“

 

 

***

THE END

***

Оги Ковачев: Първи стъпки на телемарк ски под Безбог

Ана Динкова: Малбек експерт ще бъде…

$
0
0

1

1. Мартин
2. Ангелина Присадашка
3. Zdravko Zdravkov
4. Ренета Костадинова
5. detelina
6. Елица Вачева
7. Rody Radichkov
8. kpacuma
9. Yana

Късметът определи името зад коментар номер 8 – т.е. kpacuma да отиде на майсторския клас: Стани Малбек Експерт по време на portfolio testingна Winebox
Още подробности за майсторските класове

love wine

Диди Бунова, "Готвенето е забавно": малко за домашните бульони

$
0
0

Основната цел на тази публикация е самомотивация. Няма да пиша за кубчета и  прахчета и дали имат място в кухненските чекмеджета. Не им обръщам внимание в магазините, няма да го правя и сега. Отдавна съм установила ефекта от  истинските бульони върху супите и сосовете. Сега искам от себе си малко постоянство по въпроса и създаване на рутина. За протокола, в момента имам два буркана с домашен бульон в камерата, но често в бързината правя супите с вода  (да речем, че вкусни се получават, няма оплакващи се)))  За сосовете обаче се старая винаги да имам подръка.



За начинаещите в бульоноправенето не са нужни сложни рецепти, мерки, теглилки и специална предварителна нагласа. Достатъчно е да се сложи  около литър и малко повече вода в една тенджера,  да се добавят  глава лук, разрязана на четири (с люспите); глава целина на кубчета; един-два моркова на едри парчета; дафинов лист; зърна черен пипер; зелени или сушени подправки, каквито има налични; малко сол и половин-една чаша бяло вино. След като заври, се оставя да къкри трийсетина минути и се прецежда. Този семпъл зеленчуков бульон, вече готов за използване,  може да престои 4-5 дена в хладилник.
Трябва да се отбележи, че хранителната стойност на бульоните е сравнително ниска, но способността им да подобряват вкусовите качества на ястията, към които се добавят е значителна. След загряването им,  водата и солта имат свойството да извличат от зеленчуците, месото и костите ароматни и багрилни вещества. В класическата френска кухня бульоните биват обикновени, концентрирани и силно концентрирани (фюме). Според продуктите, които са използвани - зеленчукови, рибни, месни, костно-месни. Традиционното снопче свежи подправки буке гарнисе състои от  3 клонки магданоз, 2 клонки мащерка и един дафинов лист. А пропорцията, когато са изсушени е 1 супена лъжица магданоз, 1 чаена лъжичка мащерка и един дафинов лист (завързани в парче фин памучен плат). Добавят се също салвия, розмарин, босилек или естрагон - в зависимост от ястието, за което ще се използва.



Има някои правила, които е добре да се спазват, за да се получи качествен бульон.
При рибните и зеленчуковите бульони солта се прибавя в началото, а при месните - задължително в края. Готвенето започва винаги със студена вода. Бульонът къкри на слаб котлон, без похлупак, като пяната и мазнините се отстраняват регулярно. Течността не се разбърква, за да се получи бистър бульон. Когато е готов, се прецежда в стъклени или стоманени съдове, не в пластмасови. Дори може да се използва ледена баня в този момент. Така бульонът се охлажда по-бързо и може да се сложи в хладилник почти веднага - по този начин се избягва риска от образуване на вредни бактерии. След като се охлади добре, слоят втвърдена мазнина се отстранява.
Бульоните могат да се съхраняват до една седмица в хладилник и до три месеца замразени.
Удобно е част от рибните или пилешките бульони, които се правят, да се варят до по-концентриран вид, след което да се замразят във форми за ледени кубчета. Така, при приготвяне на сос, към него се добавя толкова, колкото е необходимо.







За да се извлече максимум вкус и протеини от птичи кости, течността трябва да се вари 3-4 часа, а при телешки и говежди са нужни дори 6-8 часа. Костите от по-млади животни са по-богати на колаген и несравнимо по-подходящи. Приготвянето на кафяв телешки бульон е висока топка и трудно изпълнимо в домашни условия, но е обичайна практика за професионалните готвачи. Първоначално костите се запичат, докато покафенеят, после се обръщат и към тях се добавят корени и зеленчуци. Пекат се още около час и се прехвърлят в голям съд, добавя се студена вода и се варят 5-6 часа, като се отстранява пяната и мазнината. На този етап бульонът може да се прецеди и съхранява. След като се прецеди, може да се прехвърли в широк съд и да се редуцира с допълнително варене до гъст и тъмен концентрат.
При бульоните важи правилото "Каквото сложиш, това ще получиш."Добре е да се използват хубави и свежи зеленчуци, не само изрезки, независимо, че след като отдадат ценните си вещества, ще бъдат изхвърлени. При готвенето използваме нови свежи зеленчуци, които в комбинация с получените бульони, гарантират добър резултат.
А какво по-хубаво от гореща, вкусна супа след  разходка в студено време? В следващата публикация предстои още една рецепта за ароматна супа....



Няма да пропусна да спомена, че активирах най-накрая новият си блог - D&sign , започнат преди година с една публикация, съдържаща само една дума - начало.  Темпото не е от най-завидните, но важно е желанието и крайният резултат. За разлика от този, чието съдържание е почти изцяло създадено от мен, другият блог ще съдържа новини, препратки, неща, които ме интересуват и вдъхновяват, както и някои мои работи. Така че, балансът вече е възстановен - един блог-хоби и втори, който е по-близо до професията ми. Какво да се прави, примирих се вече, че две е щастливото ми число ))) ....




Зеленчуков бульон

2 стръка праз, бялата част
2 моркова, обелени и нарязани
2 стръка целина, без листата и нарязани
1 чаша гъбени пънчета
4 цели скилидки чесън
1 глава кромид лук
5-6 стръка магданоз
2-3 клонки мащерка
шепа сушени домати без зехтин
шепа сушени гъби
5-6 зърна черен пипер
2 бр. дафинов лист
2 сл олио
морска сол


В голяма тенджера на среден огън се загрява мазнината. Слагат се морковите, праза, целината и гъбите. Задушават се, докато омекнат – около 10 минути. Добавят се 2 литра студена вода и малко сол, довежда се до кипене и се оставя да къкри на слаб огън. Главата кромид се разрязва на две и се запича на грил тиган от отрязаната страна. Прибавя се към бульона заедно с останалите съставки, като клонките магданоз, мащерка и дафинов лист се връзват с конец или в парче памучен плат заедно с черния пипер. След 30-40 минути се отстранява от котлона. Прецежда се и се охлажда.


Рибен бульон

около 1 кг рибни глави и кости от бяла риба, ципура, лаврак, глави от скариди
1 стрък праз, бялата част
половин глава кромид лук, нарязана на кубчета
1 морков, обелен и нарязан
1 стрък целина, без листата и нарязан
1 бр. дафинов лист
3-4 стръка магданоз
4-5 клонки мащерка
2 цели скилидки чесън
4-5 зърна черен пипер
1 ч.л. семена от копър
20 г краве масло
150 мл бяло вино


Главите и костите се почистват и измиват добре, костите се нарязват на парчета. Клонките магданоз и мащерка, дафиновия лист, черния пипер и семената от копър се завръзват в парче тензух. В голяма тенджера се загрява маслото и в него се задушават праза, лука и моркова, докато омекнат, около 10 минути. Увеличава се температурата и се добавят главите и костите от риба, като се разбъркват няколко пъти. След 5 минути се прибавят виното, подправките и 1.2 литра студена вода. Довежда се до кипене, намалява се огъня и се оставя да къкри 25-30 минути, като през това време се отстраняват отделилите се пяна и мазнина. Изключва се котлона и се оставя да престои 10-ина минути. Приготвя се широк съд, пълен с лед. Бульона се прецежда в стъклена купа, която се поставя в ледената баня, за да се охлади. Използва се до 1 седмица, съхраняван в хладилник и до 3 месеца, замразен


Пилешки бульон

1.5 кг пилешки фенери или пилешко месо с кости
1 голяма глава кромид лук
2 моркова
2 стръка целина с листата
2 бр. дафинов лист
5-6 зърна черен пипер
1 равна ч.л. сух розмарин
1 равна ч.л. суха мащерка


Пилешкото се бланшира за 2-3 минути, като водата се отстранява. Лука се разрязва наполовина и се запича на сух тиган от разрязаната страна. Всички продукти се слагат в голяма тенджера и се добавят 2 литра студена вода. Довежда се бавно до кипене и се оставя да къкри на слаб огън - около един час при варене на месо и около 2 часа за пилешки кости, като се отстранява образувалата се пяна и мазнина (месото се изважда с решетъчна лъжица и се отделя за готвене). Бульона се прецежда в стъклен или метален съд. Охлажда се, отстранява се образувалия се втвърден слой мазнина и се съхранява до една седмица в хладилника и до три месеца замразен.

Антон Терзиев, movies.bg: Забавни игри (1997-2007)

$
0
0
Забавни игри (1997-2007)

Funny Games 1997"Ханеке залага на изкуството на изцеляващия шок. Той разглежда своите филми като негативни утопии, които, чрез показването на нещо ужасно, трябва да мобилизират позитивни съпротивителни сили. (Избрана филмография: 1989: Седмият континент (Der siebente Kontinent); 1992: Видеото на Бени (Benny’s Video); 1997: Забавни игри (Funny Games); 1999: Код непознат (Code unbekannt); 2001: Пианистката (Die Klavierspielerin) "в-кКултураНемско семейство с дете и немска овчарка пътува към лятната си живописна вила на брега на езеро, в компанията на подобаващо красивия Хендел. Малко преди да пристигнат идилията рязко бива подиграна от неистова тресня на Джон Зорни кърваво червен надпис Funny Games, изпълващ екрана. По пътя семейството е подминало тревожно тихата съседка къща, откъдето две момчета в голф екипи и бели ръкавици ще прекосят моравата им, за да помолят любезно яйца. За комшиите... funnygamesFunny Games(1997) е пародия на трилър казва авторът му Михаел Ханеке, който мнозина бъркат с хорър от exploitаtion жанра. Забавни игри е игрови, но точно в противоположния ъгъл на Тарантино. Критикуват Ханеке, че няма хумор. Да, той е непоносимо мъчителен в изобразяването на терора; хората са обекти и уреди за мъчение. Репликите на диалозите му нме изкарват духовитости. Интелектуалната рамка е такава. Критикуваща пасивното асимилиране на насилие и превръщането му в забавление. "Който изгледа филма ми без прекъсване, значи е сбъркал с избора си". Необяснима за мене остава психическата и физическа издръжливост на актьаорите играещи семейството. Изабел Юпер например, любим инструмент на Ханеке, отказала ролята. За двойката психопати чуваме много повече, колкото разбираме за жертвите - телесни течности и материал за страдание, случил се на неподходящото място в неподходящото време. "- А защо не?"е единственият мотив за съдбата им. Единият психопат  е едър и инфантилно садистичен (накрая, когато отиват да хапнат при следващите мишени, лафи на партньора си за квантова физика). Другият е сардоничен, маниерен тип, който в хода на трагедията анонсира с патос темповете и унизителните правила, по които животът ще напуска лятната вила. Същият нарича другаря си все с различни имена; играе си и с биото - казва, че са наркомани, после сам опровергава измислицата. На няколко пъти се обръща към камерата, за да се присмее на погнусата ни да издевателства над надеждата ни за щастлива развръзка. Докато трупът на разстреляният пред очите му син лежи на земята, бащата дъвче залък хляб. Но не можеш да го мразиш. И понеже за десет години от излизането на Забавни игритолерансът към насилието в ентъртеймънта не е отстъпил и на йота, 2007-ма Ханеке си направи  тотално дословен римейк, разбира се, със същата тресня на големия брат Джон в началото. Funny Games 2007Кадър по кадър към оригиналът, римейкът е толкова педантична реплика, че чак пропорциите на вилата са идентични. Възхищавам се на егото на Ханеке. Защо да променя рубежа, когато е способен да нагнети същия волтаж, да постави ребром същите въпроси. Малко се разочаровах от Тим Рот, който явно попречупен от тежката роля декларирал обиден, че никога няма да гледа филма, който е заснел. Факсимилето обаче е безспорно необходимо, не само заради феновете на Ханеке, а и заради подозрителната към арт и твърде екстремни неща американска аудитория, която Ханеке ще изкорми с Наоми Уотс и Тим  Рот на кукичката. П. П. Не че нещо, но играта на актьорите в германската версия е много по-впечатляваща от тази на холивудските артисти.

Марина Илиева: Приключения в Тайпе, Тайван (5)- Тамсуй и Фулонг

$
0
0

Към Приключения в Тайпе, Тайван (4)
Когато човек отиде на остров, все някой ден трябва да стигне до водата. Разгледахме картата и решихме да идем до две малки туристически градчета, възможно най-близо до Тайпе.

Тамсуй е малко, чаровно, 150-хилядно градче на брега на устието на река Тамсуй. Градчето е най-популярната туристическа дестинация на все по-разрастващия се район на Тайпе. До Тамсуй се стига с метро за около 30 минути.

Гледка от Тамсуй към Тайпе

Гледка от Тамсуй към Тайпе

Тамсуй, крайбрежната алея

Тамсуй, крайбрежната алея

Тамсуй, закотвени традиционни лодки

Тамсуй, закотвени традиционни лодки

Тамсуй, две лица

Тамсуй, две лица

Тамсуй, две лица

Тамсуй, две лица

Тамсуй, две лица

Тамсуй, две лица

Не ходете там през почивни дни!

Тамсуй, не толкова натоварена улица

Тамсуй, не толкова натоварена улица

Тамсуй, не толкова натоварена улица

Тамсуй, не толкова натоварена улица

В миналото Тамсуй се е наричал Хоба, Хове или Хувей и е основан от тайванските аборигени. През 17-ти век испанците (1628 г.) и холандците (1642 г.) се заселват в Тамсуй. След 1684 г., когато Тайван става част от Китай, все повече китайци се преселват в района. За няколко десетилетия градът е бил най-голямото пристанище на Тайван, но впоследствие загубва значението си и се трансформира в туристически център.

Тамсуй, всичко живо е на разходка

Тамсуй, всичко живо е на разходка

Тамсуй, всичко живо е на разходка

Тамсуй, всичко живо е на разходка

Искам да съм сам!

Искам да съм сам!

За китайците испанските колониални къщи, цистерните на Shell, презвитерианската църква и гробище са интересни забележителности.

Добре дошли в Тамсуй!

Добре дошли в Тамсуй!

Ние, обаче се отправихме директно към Рибарския кей (Fisherman’s wharf). До него се стига с малки корабчета по реката или с автобуси по шосето.

Тамсуй, река Тамсуй

Тамсуй, река Тамсуй

Тамсуй, ферибота

Тамсуй, ферибота

Fisherman's wharf

Fisherman's wharf

Мостът през пристанището се нарича “мост на влюбените” и е любимо място за разходка на млади двойки.

Fisherman's wharf, Мостът на влюбените

Fisherman's wharf, Мостът на влюбените

Fisherman's wharf, Мостът на влюбените

Fisherman's wharf, Мостът на влюбените

Fisherman's wharf. Цял ден с пандата.

Fisherman's wharf. Цял ден с пандата.

Fisherman's wharf, традиционни лодки

Fisherman's wharf, традиционни лодки

Изглед към Тамсуй от рибарския кей

Изглед към Тамсуй от рибарския кей

Новопостроен хотел на рибарския кей

Новопостроен хотел на рибарския кей

На пристана намерихме единственото заведение (аборигенско), където можехме да изпием по бира на маси на открито и което стоеше празно и спокойно. Изобщо от целия Тамсуй, Рибарският кей се оказа най-приятното и свободно от тълпи място.

На рибарския кей, след бирата

На рибарския кей, след бирата

Привечер на крайбрежната алея на Тамсуй се събират туристи и местни, за да чакат залеза. Огненото слънце, залязващо над морето е една от най-красивите гледки в Тайван.

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, залез

Тамсуй, реката в сумрака

Тамсуй, реката в сумрака

Гледка от Тамсуй по залез

Гледка от Тамсуй по залез

Вече споменах, че храната в Тайван е в изобилие и евтина. Тамсуй не прави изключение. Сергиите са заели улиците и са отрупани с всякакви лакомства - различни плодове, екзотичните за страната маслини, играчки, подаръци и сувенири. Хапнахме страхотни пипала от дълбоководна сепия на цената от 1 лев, вкусен соев крем с кокоси и манго и разбира се пресен фреш.

Тамсуй, след залеза

Тамсуй, след залеза

Другият град, в който отидохме се казва Фулонг и е с най-близкия плаж до Тайпе. До него се стига за 3 часа в претъпкан пътнически влак, като шансът да се седне клони към 0. Но какво да се прави, бяхме закопнели за плажа.

Карта на Тайван и влаковите линии

Карта на Тайван и влаковите линии

От Тайпе до Фулонг

От Тайпе до Фулонг

Карта на Фулонг

Карта на Фулонг

Фулонг е типично курортно градче с основна атракция - колоездене. Тълпи колоездачи кръстосваха улиците, екипирани като за Тур Дю Франс. Млади и стари на колела. Дори срещнахме няколко отбора. Възхищавахме им се на ентусиазма, докато не видяхме карта на маршрута за колоездене- крайбрежна елипса, с обща дължина 5 км. :)

Фулонг, Гледка към плажа

Фулонг, Гледка към плажа

Достъпът до плажа е платен, но специално ни предупредиха, че къпането в океана е забранено. Бил твърде мръсен.

Фулонг, Мостът към плажа

Фулонг, Мостът към плажа

Наистина на почти пустия плаж имаше само няколко семейства, който строяха пясъчни фигури на пясъка, която се оказа любимото занимание на китайците и за децата и за възрастните. Никой не влизаше във водата.

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

А плажът беше действително много мръсен. През няколко метра имаше пълни чували с боклук, но той беше само малка част от валящия се по пясъка.

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

В далечината се виждаше коминът на някаква фабрика.

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

По реката се движеха групи с каяци.

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

Фулонг, на плажа

По едно време група индонезийци с автобус разцепи скуката и донесе живот на плажа. Весели и смугли всички те се намятаха в океана без да ги е грижа за забраните. Те разведриха настроението ни и донякъде разочарованието от запуснатото място.

Фулонг. Толкова път бихме, поне краката да си топнем!

Фулонг. Толкова път бихме, поне краката да си топнем!

Очевидно беше, че тайванците не си падат по плажа дори и в по-облачни дни.


Разгледахме близкия храм.

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Фулонг, храм

Повисяхме половин час в една рибна кръчма, без никой да ни обслужи. Пихме португалска бира в австралийския пъб на кайтисти, на баснословна цена и се упътихме към 3-часовото пътуване на крак в претъпкания влак към Тайпе.

Но за да завърша тази част от разказа по-положително, прилагам снимка, която ще ви подобри настроението. Къде може да видите сърфист с каска ? Хм, къде ? На плажа на Фулонг, много ясно! :)

Фулонг, сърфист с каска

Фулонг, сърфист с каска

Фулонг, сърфист с каска

Фулонг, сърфист с каска

СЛЕДВА последната част: някои разсъждения за манията по смартфоните, за любовта към климатиците, за страха от слънцето и модата в Тайпе…

Автор:Марина Илиева
Снимки:Марина Илиева


Капитал Блог: Съюзът на съдиите: Недопустимо е политици да разпространяват персонални критики и позорящи квалификации за съда

$
0
0

Острата реакция и нападките към съда на активиста от АБВ Румен Петков заради прекратено производство по негова тъжба срещнаха категоричната реакция на Съюза на съдиите (ССБ). В становище по случая, разпространено днес, съсловната организация категорично осъжда извленията на Петков от вчера, в които политикът директно нарича съдията от Софийския районен съд Мирослав Георгиев "недоразумение".

Причината за "избухването"на червения депутат е определение на съдия Георгиев, с което той...

Павлина Върбанова: Винаги (,) когато

$
0
0

Винаги когато пиша за българската пунктуация, се питам дали не отдаваме на запетаите по-голямо внимание, отколкото в действителност заслужават. Защото запетаите трябва да бъдат в служба на хомо грамотникус, да му помагат бързо да обозначава (при писане) и схваща (при четене) взаимовръзките и смисловите цялости в изречението, а не същият този еволюирал човек да губи ценно време, потънал в дълбок размисъл: сега тук трябва ли да се сложи запетая, или не трябва?

Нашият дълбок размисъл се отнася до запетаята в изречения от следния тип:

Винаги (,) когато политиците грешат, гражданите ще излизат на протест.
Чувствам се щастлив винаги (,) когато си мисля за теб.

Правилото гласи, че когато пред съюза, свързващ две прости изречения, има уточняваща дума, запетая не се поставя. Нашият съюз е когато, а проблемната дума е винаги. Уточняваща ли е тя, или не? В езиковедската литература, която познавам, липсва определение на уточняваща дума. Ако колегите, четящи този текст, са срещали дефиниция, моля да коментират.

В примерите за уточняващи думи, дадени в правописния речник, има и наречия (единствено, именно, много, именно), и частици (даже, дори). Вписва ли се винагисред тях? Според мен – да. Следователно запетаите в примерите по-горе са излишни.

Авторите на “Официален правописен речник на българския език” обаче са на различно мнение, ако се съди по примера на стр. 79:

Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.

Другата възможност е запетаята да е останала поради недоглеждане.

А вие какво мислите?


Блог Стара София: Новата загадка

$
0
0

И така, къде се намираме днес?



Ана Динкова: Величини

$
0
0

1

Колкото и клиширано да звучи, дълбоко вярвам, че животът в крайна сметка е това, което решаваме да направим с ежедневието си, нищо повече.

Не вярвам особено много в съдбата и късмета, но вярвам изключително много в кръвта, потта, сълзите и упорития труд. Така че остава само да те попитам: реши ли какъв искаш да бъдеш днес?

Arhitektura.bg: Новата мода при IT-тата

$
0
0

Напоследък все така се случва, че зачеквам сериозни теми, свързани с политики, стратегии, революции и прочее слабоархитектурни тематики. Въпреки обвързаността им с архитектурата, може би на някои от вас е започнало да им липсва чисто архитектурното чесане на езици около някой ярък или спорен представител на архитектурното или интериорното проектиране. Е, честно казано - и на мен взе да ми липсва, така че днес ще го карам по-лежерно и ще ви насоча вниманието към офисите на два IT гиганта - Cisco и Яндекс. Всъщност, ако следите новините в сайта, може би вече сте се досещате за какво става дума. Все пак, ако не се чувствате като в небрано лозе - ето няколко снимки от двата офиса:

Офис на Cisco; проектанти:  Studio O+A

cisco-1

cisco-2

cisco-4

cisco-3

cisco-5
Снимки: Jasper Sanidad

Офис на Яндекс; проектанти: Za Bor Architects

yandex-1

yandex-2

yandex-3

yandex-4

yandex-5
Снимки: Maria Turynkina

Докато някои по-повърхностно разглеждащи, сравнявайки двата дизайна, се чудят какво толкова пък общо имат помежду си, малко по-набитото око се опитва да открие десетте разлики. Вие виждате ли десет, защото аз не мога? Абсолютно стилистично съвпадение, еднаква третировка на пространствата, използване на похвата “сграда в сградата” или “помещение в помещението”, еднакво отношение към цветовото оформление и тн. и тн. Би могло да се предположи, че едните са видели от другите и, за да не останат по-назад, са направили “същото ама малко по-различно” (както казва един професор). Следва резонният въпрос - кой от кого (или за по-кратко - само “кой”)? Интересното е, че и двата офиса са проектирани и изградени по едно и също време от различни екипи в различни части на света, а за да съм по-точен - в двата му противоположни края - Щатите и Русия. Възможно ли е големите проектантски компании да имат агенти, които да шпионират конкуренцията, така че да предприемат изпреварващи действия? Още повече когато говорим за съревнование между руснаци и американци? Преди да сте ме попитали “ама ти сериозно ли”, бързам да споделя думите на един познат архитект (по непотвърдена информация - бивш кадър службите): “щом нямаш щори, облепи прозорците с хартия, докато не предадеш проекта; врагът не спи!”

Разбира се, лично аз винаги съм вярвал в далеч по-рационалната същност на нещата. Ако и да е възможно в някои случаи наистина да има възможност за промишлен шпионаж, то тук по-скоро обяснението е съвсем по-елементарно и лишено от конспиративни замисли, а именно - модата. В последно време, сред архитектурата и дизайна на офисите на високо технологични компании, се налага една мода, която е доста… “правилна” ако мога така да се изразя. Доскоро мултимилионните бизнеси си градяха дворци от злато, стъклени небостъргачи, супер-луксозни офиси; демонстрираха имотност, състояние, мощ с всичко, което можеха, включително архитектурата и интериора си. С настъпването на информационната ера, обаче, сред тези бизнеси се наместиха IT-тата, които са предимно бунтари по характер, отказващи да се впишат в цялата лъскава задължаваща обстановка на богаташите. След което привнесоха своя начин на мислене и в средата, която обитават - дизайнерска, креативна, колаборатиовна, непретенциозна, изненадваща, с младежки дух - все мечтани от архитектите ключови думи.

Няма лошо - мисля си. Писнало ми е от мутро-барок и от псевдо-лукс. Време е малко по малко да се промени мисленето на богатите и да спрат да си искат все същите “модерно-барокови” еклектики. Само че за целта е необхоимо още едно условие: модата на айтитата да се пренесе върху всички останали. Дали е заразна - предстои да разберем.

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live


<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>