Ръкописно писмо от началник на отделение за горите към МЗДИ инж. Д.Й.Загоров до Директора на Държавната печатница, придружаващо приложените за отпечатване в Държавен вестник указ по одобряване Правилника за народния парк “Витоша”.

Я, чудесно – имаме си вече място в българския интернет, посветено на официалната документация, свързана със застрашените територии. В един доволно прегледен вид Асоциацията на парковете в България представя историята на опазването на природата в татковината или поне опитите за това. За да бъдем съвсем точни, цитат:

“Документите в онлайн архива на защитените територии са предоставени публично в интернет с цел овластяване за аргументирана работа в защита на биоразнообразието на различни заинтересовани групи – както НПО и публични администрации, работещи за опазване на защитените територии, така и местни общности, бизнеси и неформални групи, политици, медии, активни граждани и разследващи журналисти, борещи се за прозрачност и превенция на корупцията в конкретни случаи на противоречиви инвестиционни намерения по отношение на природните ресурси.”

Намираемото на сайтае от документи, дарени на АПБ от партньорски организации и лични архиви от цялата страна, най-ранните са от 20-те години на ХХ век.

Като всеки проект, и този си има планирани разнообразни активности, за да разберат повечко хора за него. Първата такава е изложбата в подлеза на Софийския университет, която можеш да разгледаш до 19 март. Случайни и не минувачи ще видят някои от най-интересните документи от архивите на Съюза за защита на родната природа в България (1928-1954) и на Министерството на земеделието и държавните имоти и приемственото Министерство на земеделието и горите (1930-1948), както и на други институции и общественици от миналия век.

Основната идея е така улесненият публичен достъп да постави в перспектива проблемите по опазването на българската природа в контекста на преди и сега. Дали това ще има практическа стойност, предстои да видим.

—

Еко архив

Получавам доста мейли и покани покрай блога и проектите ми. Не успявам да отговоря на всички, което е разбираемо, но все пак се извинявам. Някои покани обаче грабват вниманието ми по най-различни причини.

Днес получих такава за пресконференция на News7. Писали са ми през страницата за контакт този блог. Трябва да си призная, че от самото начало нямах намерение да ходя просто защото не съм в България. Задавах въпроси, за да разбера за какво става дума. Като правило не споделям кореспонденция с може би две изключения до сега. Пускам тази единствено, защото отношението е емблематично не само за мамините медии, но и за огромна част от бизнеса и администрацията ни.

От: Ена Лозанова <ena_lozanova@news7.bg>
До: Боян Юруков

Здравейте, г-н Юруков!

Във връзка с отбелязването на една година от старта на информационния канал NEWS7, имаме удоволствието да ви поканим на пресконференция на 7-ми март (петък), от 10ч., в зала „Сердика“ – Гранд Хотел София.
Ще се радваме да споделим празника си с вас, както и да ви запознаем с новите промени и инициативи на канала, свързани с образованието. За нас е важно присъствието на хора от виртуалното пространство, които са изразявали и изразяват мнението си по теми и проблеми, свързани с образование.

Ще се радвам, ако получим Вашия отговор.

С пожелание за хубав ден и успешна седмица!

Ще можем ли да записваме със свои камери, да задаваме въпроси относно редакционната политика на канала и да засягаме конкретни теми и материали? Ще присъстват ли редактори и журналисти от медията?

Боян Юруков

Камерата ще е единствено от NEWS7. Въпросите ще са относно дискутираните теми за постигнатите резултати от една година съществуване на канала, както и обявяването на социалната кампания, свързана с образованието. Няма да присъстват редактори и журналисти от медията, а екип, който да отрази събитието.

Поздрави,
Ена Лозанова

Редакционната политика и доверието на зрителите не е ли част от резултатите за последната година? Какви други аспекти от въпросните резултати ще се дискутират и ще може да задаваме въпроси? Искам да се подготвя предварително.

Разбирам за видеокамерата, но ако ще отразяваме събитието, не може ли да се снима с камерата на телефон?

Поздрави,
Боян Юруков

Здравейте!

Както посочих и в поканата, пресконференцията на NEWS7 е с цел да популяризираме своята социална кампания, свързана с образованието. Ако темата Ви е интересна, ще се радваме да се срещнем и да отговорим на Вашите въпроси, отнасящи се до кампанията ни.
До 15 ч ще очакваме потвърждение, за да можем да Ви включим в списъка на гостите ни.

С пожелание за хубав ден!

Ена Лозанова

Тук отговорих, че няма да имам възможност и това беше. Интересно ми е как изчезна възможността за задаване на въпроси по „постигнатите резултати от една година съществуване на канала“ когато попитах какви точно теми ще се обсъждат там. Впрочем на пресконференцията е само с покани.

В тази връзка – Twitter акаунт на деня е @JбмТиЖурналистиката

Не е лесно да имаш робот, който се подчинява на команди, но е много по-трудно да имаш цяла група такива роботи. Добрите новини са, че специалистите по роботика наистина напредват с работата по преодоляване на тази трудност. Изследване, представено на IROS 2013, показва, че може би се доближаваме до момента, когато екипи от роботи ще обръщат внимание на това, което говорим, към което гледаме и което правим, което ще доведе до много по-естествен метод за контрол върху тях.

Помислете за миг как насочвате група от подчинени хора да свърши нещо. Вероятно гледате към всеки човек подред, казвайки нещо от сорта на „ти, ти и ти“ и вероятно правите жестове с ръце, за да подчертаете това, което искате да бъде свършено. За хората това е свързано с интуицията, защото ние насочваме внимание чрез погледа си. Учените от Университета Simon Fraser, учат роботи да обръщат внимание на това, на което ние обръщаме внимание. Отдолу можете да видите видео, което изразява идеята:

AR роботите гледат хората с помощта на своите камери и използват технология за засичане на лица, за да разберат към кой от роботите гледа човекът. Междувременно те слушат за специфични звукови команди. На базата на това накъде е насочено вниманието на човека, докато се произнасят командите, роботите могат да преценят кой от тях е насочван от човекът. Това е доста практично ако искате да изберете няколко роботи (по един на обръщане), или само един робот, независимо дали те вече са в група или не.

Снимките по-долу показват човека през погледrите (камерите) на трите робота. Роботът, към когото гледа човекът, има най-висок „face score” (на лявото изображение):

Същият базов принцип е също толкова ефективен при използване на жестове с ръце:

Целта на всичко това е да се развие интуитивна командна система, с която да може лесно да свикне дори и нетрениран потребител. За да се постигне това, в бъдеще учените ще разделят роботите в именувани екипи, така че ще бъде лесно да се заповядва на даден робот да се присъедини към или да напусне съответната група, а звуковите и жестови команди ще бъдат разширени.

Преди няколко години направих един не-курспо системна администрация, чиято цел беше да даде на участниците опит, достатъчно близък до практическия. Работим по въпроса с Данчо и Леков да направим още един такъв тази година, с още по-забавни задачи (днес обсъждахме част от тях и бях обявен за извратен човек (за пореден път)), въпросът е има ли желаещи и колко ще са?

Ако ви се вижда интересна идеята, пуснете един коментар.

Ех, че хубаво нещо е свободата. Да не ходиш в офис, да разполагаш с цялото си време през деня… Кой не мечтае за това?

Вече един месец работя от домашния си офис. Работа не липсва, но вече нямам шеф, който да организира деня ми, нито работно време, през което трябва задължително да присъствам  някъде. Преди десетина години работих известно време (две години) по този начин, но тогава нещата бяха съвсем различни: тепърва прохождах и правех първите си проекти за клиенти, които далеч не бяха нито толкова много на брой, нито толкова обемисти, колкото са днес. След това нещата се завъртяха така, че прекарвах деня си в офис, а вечер поработвах допълнително. До началото на този месец, когато проектът, по който работех със стандартно работно време, приключи. И… ето ме отново в домашния офис, но вече с поне 2-3 активни проектапрез цялото време. Освен това, десет години по-късно имам и някои ангажименти, свързани със здравето, които вече приемам сериозно, като ежедневен спорт и готвене на здравословни храни вместо ядене на сухоежбина. Като не съм внимавала по-рано, ще наваксвам сега.

В офиса се мислех за организиран човек, че май и наистина бях такъв. И все пак, от опит ви казвам, че първата работа на човека, който премине от офисно ежедневие към свободна практика, е да го удари през просото. Спи до обяд, разхожда се посред бял ден, подсмихвайки се доволно на робуващите на часовника, които си подават носа от офисите само за няколко минути по обяд… и привечер се втурва да навакса със задачите, които е трябвало да свърши през деня. Ако е по-недисциплиниран, си казва, че „и утре е ден“ и повтаря горния сценарий от следващата сутрин. Ако е маниак на тема срокове, си посипва главата с пепел и стои буден до малките часове, което бързо се превръща от изключение в редовна практика.

Естествено, и аз преминах през описаното по-горе. Да не говорим за диетата, която уж трябваше да пазя – в домашния офис ядях повече сандвичи, отколкото когато съм работила в който и да е офис на фирма или организация. А уж щях да си приготвям здравословни храни, като имам подръка печка и хладилник… За две седмици вече се чувствах тежка, уморена, болна и нервна. Трябваше да взема мерки.

В края на февруари мога да се похваля с това, че всеки ден ми минава добре, свършвам си задачките, остава ми време и да хапна, и да спортувам. Реших да споделя правилата, събирани от най-различни източници, които започнах да спазвам, за да постигна това. Пробвайте ги и вие, ако ви предстои да започнете работа на свободна практика. До едно са проверени от личен опит – от ранните ми години като фрилансър, а и в днешно време са си все така валидни.

Работното пространство

• Отделете си пространство, което да ползвате само за работа. Помага на продуктивността, защото не се разсейвате с нищо друго.
• Въпреки че работите вкъщи, не го правете по пижама или в домашни дрехи. Обличайте се като за работа– нямам предвид костюм, а нещо удобно за вас, но такова, което определяте сами като „работно“. Помага за мотивацията и концентрацията. Звучи нелогично на първо четене, но действа.
• Аз обожавам по цял ден да съм сама и да работя на тишина – така се концентрирам най-добре. Ако вие имате нужда от присъствието на други хора, опитайте да си наемете малък офис, който да делитес други хора или да работите в co-working пространство като betahausили SOHO.

Здравето или как да не се сраснем със стола пред монитора

• Първият приоритеттрябва да бъде всичко, свързано с физическото ви здраве. Обикновено то е първото нещо, което пренебрегвате, когато ви налегне уплахата, че няма да успеете да свършите всички задачи за деня. Така обаче тръгвате по пътя към затлъстяването, проблемите със зрението и далеч по-сериозни неща. Всеки си има различни задачи, свързани със здравето: прегледи при лекар, взимане на някакви лекарства и т.н. Докато не свършите тях, не правете нищо друго. Дори и да не ви пука, че известно време може да се чувствате леко болни, докато довършите супер важния и спешен проект, приемете това правило така: колкото по-здрави и бодри сте, толкова по-качествено и бързо ще свършите работата. За история от горчив опит вижте следващата точка.
• Ако сте болни, почивайте си.И без това няма да свършите нищо, ако седите пред монитора с мигрена например – най-много да направите някоя беля. Веднъж, работейки болна, за да довърша един превод в срок на всяка цена, без да искам (и без дори да осъзнавам какво правя), изтрих 20 страници от готовия файл, тъкмо когато приключвах работата по него. Разбира се, размътената ми от грипа глава не беше се сетила да направи резервно копие. Познайте дали успях да спазя срока, като трябваше да преведа почти целия текст отново.
• Дори да сте в перфектно здраве, трябва да се храните добре и да се движите всеки ден. Имайте предвид, че вече се движите доста по-малко от преди, защото го няма задължителното отиване до офиса и връщането в края на деня. Ако не полагате съзнателно усилие да се движите, може неусетно да замените ежедневието „от вкъщи в офиса и обратно“ с „от леглото до бюрото и обратно“.  Тъй като прекалено дълго пренебрегвах точно това правило (ядях, каквото ми падне и почти не се движех с извинението, че нямам време), сега се боря и с килограми, и със здравословни проблеми. И точно спазването на този принцип ми помага най-много да се оправя с тези проблеми – повече от редовните прегледи и лекарствата.
• За да спестите максимално време от спорт, правете го вкъщи. В повечето фитнес зали можете да си поръчате изготвяне на индивидуална фитнес програма от треньор. След като ви я направят, помолете за съвет как можете да изпълнявате упражненията вкъщи. Би трябвало това да е възможно, ако не тренирате сериозно за мускули, а искате просто да поддържате тонус и добра форма. Можете да проверите и онлайн – има достатъчно места, където можете да се консултирате какви фитнес уреди да си вземете за вкъщи, как да не ви излязат скъпо и как да постигнете ефект, подобен на този при трениране в залата. Препоръчвала съм Даниел Славови преди и пак ще го направя, защото от работата му наистина има резултат при мен, потвърден и чрез редовни медицински прегледи. Дани предлага изцяло онлайн консултации или такива на място в спортна зала – както ви е по-удобно. По негова препоръка си поръчах степер, гирички и постелка за йога на цената на една месечна карта за добър фитнес. Ползвам ги за всички упражнения в програмата си и пестя време за пътуване от вкъщи до фитнеса и обратно.
• Задължително включете в програмата си и излизане навън поне за половин час всеки ден– да подишате свеж въздух и да не се чувствате като затворник.
• Гответе си, правете си салати, яжте плодовеза десерт. Кухнята и пълният хладилник са ви в съседната стая, пестите време от пътуване до офиса, така че извинението „нямам време да се нахраня“ не върви.

Задачите – кое по-напред?

• Всяка сутрин степенувайте задачите по важност. Не вечерта – тогава обикновено сте уморени, изнервени и се взирате в планина от неща, които трябва да свършите утре. В такъв момент всичко изглежда спешно. Наспете се и поставете приоритетите в началото на следващия ден.
• „Изяжте жабата“, т.е. определете коя е най-тежката задача за деняи свършете първо нея.
• Оттам нататък, тъй като не съм с фиксирана заплата, аз следвам правилото на най-високата стойност. Преглеждам списъка си със задачи за деня, определям коя ще ми донесе най-много средства и върша нея. Когато я свърша, преглеждам отново списъка и т.н.
• Когато работите с клиенти, повечето от тях ще искат цялото ви внимание. Водете си календар на поетите ангажименти и на сроковетена всеки и винаги се консултирайте с него при разговор с клиент, за да сте сигурни, че можете да свършите всичко. Казвайте „не“, когато се налага. Клиентът може да се нацупи в момента, но истински разочарован ще бъде, ако вместо „не“ му кажете „да“, поемете ангажимент, за който той разчита на вас и когато крайният срок дойде, му сервирате изненада: не сте готови. Така ще си гарантирате, че клиентът ще ви обяви за несериозни и повече няма да ви потърси за нищо. Още нещо, което звучи очевидно, но клиенти често ми споделят, че много колеги не го спазват.
• Помнете, че вече вие определяте работното си време. Нямате шеф, който да управлява това вместо вас, нито асистент. Следете то да не е прекалено кратко, така че от пиене на кафета и четене на книжки (примерно :)) във времето, което преди ви е било работно, да не пропилеете целия си ден. Не се и увличайте. Не допускайте да работитередовно повече от общо 10 часа дневнои си оставяйте поне два почивни дни в седмицата (по изключение по един, когато имате наистина много работа, но не го превръщайте в практика). Преумората на никого не е помогнала досега, напротив – само може да навреди и на вас, и на качеството на работата ви.
• Липсата на шеф и на HR отдел означава, че сами отговаряте и за обучението и развитието си. Не пропускайте да си поставяте и задачи, свързани с научаването на нещо ново, посещавайте обучения и семинари, свързани с вашата област на работа, четете професионална литература. И тук оправданието „имам много работа“ не важи. Когато колегите ви, които са поддържали знанията си актуални, започнат да предлагат новости на клиентите си, а вие не можете, бързо ще останете без много работа, но тогава вече ще е късно и по-трудно да наваксате.
• Същото важи и за рекламата. Рекламирайте се сами– няма кой да го прави вместо вас. И никой няма да ви остави свободно време да се занимавате със самореклама, ако сами не си го отделите. Бъдете активни в социалните медии, не пропускайте браншови събития, използвайте всяка възможност да създавате нови контакти. Ако е удачно за вас, направете си личен сайт и/или блог. Можете дори да си пуснете платени реклами във Facebook, в Google AdWords или някоя от аналогичните български мрежи за PPC реклама. Друга стратегия, която действа, е да създадете партньорствас фрилансъри или фирми, чиито дейности допълват вашата и да се препоръчвате един друг сред клиентите си. Например, аз препоръчвам моята счетоводителка на хората, на които правя сайтове или онлайн реклама, а тя изпраща при мен хора, чието счетоводство води и които имат нужда от онлайн присъствие.

Пожелавам ви успех, ако тръгвате по пътя на фрилансъра, а онези от вас, които вече отдавна са на него, каня да споделят и своите коментари и съвети.

Снимка: Johan Larsson, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0). Снимката не е променяна спрямо оригинала, предоставен от автора.

За една много дълга седмица бях в едно особено състояние, на което ако кажа депресия, ще прозвучи твърде силно, но да кажем, че може да е било пролетна умора. Не знам. Случват се и такива периоди. Резките промени на времето сигурно имат много общо и бях леко притеснена за себе си. Не ми се беше случвало от много време, особено през пролетта. Лекарството за такова състояние е:

1. Много работа, с която се тушират всякакви мрачни настроения, просто защото не мислиш за друго, освен за работа. Работиш здраво, после си лягаш без да ти се удаде възможност да премисляш случки докато заспиваш. На следващия ден пак така. Само трябва да внимаваш да не ти се превърне в навик. Когато се почустваш с единия крак извън дупката, излизаш на общество, което да ти издърпа и другия крак.
2. Взимаш си творческа почивка, която включва смяна на обстановката. Това помага, когато искаш да си изпразниш главата от всякакви глупости, а после да стартираш като нов човек. Обаче тук много трябва да се внимава. Ако имаш неотложни задачи, които чакат само теб, отлагането им във времето може да даде обратен ефект, като например тревожност или вина. Почивката не би била така ефективна.
3. Приготвяш си десерт.

Добре, тези неща може и да не работят при всички. При мен първият вариант винаги е имал ефект, но сега е друго. За втория хич не мога и да помисля, защото… ами, майчински работи, как да го обясня. Понякога малко повече сън също може да ми е в полза. Или пък влизам в кухнятаи се затварям там (ок, аз мислено се затварям в моята). Друг път едно единодушие, еднакво мнение, еднакви желания могат да помогнат. Просто исках да чуя моите мисли от устата на някой друг. Макар че вече знаех отговора, преди да отида в кухнята, попитах Вальо какво би искал за десерт довечера. Крем. Няма значение какъв, просто да е крем.

Тогава аз имам нещо добро за теб. Пардон, за нас. И след като си вземем наркотичната доза от звънкия смях на Даниел по време на активната игра след вечеря (активна, защото и Даниел вече взима участие в нея, а не само двамата с Вальо да му правим откачени гримаси), а после изморен да го сложим да подремне за двайсетина минути, тогава ще си сервираме нещо специално. О, да! Сладко, карамелено, с дъх на кафе и с фин завършек от морска сол. Дори аз бях изненадана от вкусовете, които открих в този десерт. Подреждат се един след друг, точно по реда, по който се добавят в неговото приготвяне. И тук следват вълшебните думички – лесно и бързо. Приготвянето е лесно и бързо. Но на кого му пука, след като това е един очарователен десерт, който ще свързвам с нас двамата. С времето за нас, с нашите общи желания и с усмихващия се на сън Даниел, докато поемаме от сладкия вкус на живота.

Карамелен крем с уиски

Адаптирано с малки промени от melbakesthings.com

От комбинацията на съставките в този десерт се долавя много приятен дъх на кафе, без в него да присъства кафе. Даже на капучино, бих казала. За да се получи това, не пропускай стъпката с претопяването на маслото, докато то получи лешников цвят и изгради аромати на препечено, на ядки и на карамел. Но и внимавай да не изгори. Уискито, смятам също допринесе за кафеения аромат.

Кремът е много сладък, затова за равновесие добави 1/4 или 1/2 чаена лъжица смляна морска сол. Аз добавих 1/4 чаена лъжица fleur de sel, която се усеща съвсем леко накрая, но ако харесваш по-голям контраст между сладко и солено, половина чаена лъжица е твоята доза. Не използвай фина трапезна сол в случая.

Още едно решение за сладкия вкус на десерта е да се разпредели в малки купички. Големите количества от него не са необходими, за да се усети насладата.

Посочените дози са за 6 порции.

Продукти:

• 3 супени лъжици масло
• 150 г кафява захар мусковадо
• 1/4 чаена лъжица fleur de sel
• 250 мл животинска сметана
• 30 г царевично нишесте
• 250 мл прясно мляко
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 2 супени лъжици уиски
• разбита сметана за декориране
• настърган натурален шоколад за декориране

Две супени лъжици от маслото се слагат в тенджера на умерен огън докато се разтопят. Когато маслото се разтопи се готви още няколко минути докато придобие светло кафяв цвят и замирише на карамел.

Тогава към него се добавят захарта, солта и сметаната.  Разбъркват се периодично докато захарта се разтопи.

Сместа се оставя да заври.

Царевичното нишесте се поставя в купа и към него се добавят около 50 мл от студеното мляко. Разбъркват се докато нишестето се разтвори. Добавя се останалото мляко и се разбърква хубаво.

Когато сместа в тенджерата заври се добавя прясното мляко с разтвореното в него нишесте. Всичко се разбърква непрекъснато с телена бъркалка докато кремът се сгъсти.

Сгъстеният крем се отстранява от огъня. В него се добавят останалата една лъжица масло, ванилията и уискито. Разбъркват се хубаво.

Топлият крем се разпределя в 6 купички. Охлажда се на стайна температура, а след това в хладилник.

Сервира се с лъжица разбита сметана и се настъргва шоколад отгоре.

Карамелен крем с уиские публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Доста седмици преди официално да излезе на пазара, издателство „Сиела“ разпалиха въображението на верните толкинисти с анонса на неиздаван досега на български език негов труд, озаглавен „Легенда за Сигурд и Гудрун“. Стилната корица, която обиколи интернет пространството, обещаваше да срещне читателите с нещо доста по-различно от „Властелинът на пръстените“или „Хобит“, а интервютос преводача Асен Игов повдигна завесата над един непознат до момента Толкин.

Действително,„Легенда за Сигурд и Гудрун“ни среща не толкова с автора на прочутия епос за Единствения пръстен и Средната земя, колкото с лингвиста, професора по англосаксонски и старонорвежки в Оксфорд и познавач на скандинавската митология Дж. Р. Р. Толкин. Десетилетия след смъртта му неговият син Кристофър Толкин намира в архива му неизвестните до този момент две поеми, вдъхновени от културното наследство на Севера –„Нова песен за вьолсунгите“и „Нова песен за Гудрун“. В настоящето двуезично издание са публикувани без редакторска намеса пълните текстове на поемата, както и подробни бележки и обяснения от Кристофър Толкин.

Поемите всъщност представляват авторска интерпретация на знаковото съчинение, върху което се базира цялата митология на Севера – „Старата Еда“. До днешни дни достигат откъслечни фрагменти от древната Еда, записана (и преписвана) някога на староисландски. И все пак поемите не са превод, нито точен опит да се възпроизведе Едата. Толкин се опитва да „обедини“, да „организира“ останалото от древните текстове, това е неговата интерпретация на едно наистина значимо и почти изгубено в някогашния му вид литературно произведение.

„Нова песен за вьолсунгите“ни среща с героични подвизи, смърт, изпитания и предателство. Ще видим как смелият Сигурд ще пребори змея Фафнир, за да му отнеме съкровището, подтикнат от ковача Регин и въоръжен с могъщия меч Грам. Съкровището, разбира се, е прокълнато и няма да се остави бъде отнето току-така. Междувременно Сигурд среща по пътя си красивата русокоса Брюнхилд, която е орисана да се омъжи само за най-великия сред великите. Сигурд събужда Брюнхилд от омагьосания сън, но нещата не се получават по най-приказния начин. На хоризонта се появява Гудрун, която печели сърцето на храбрия воин. И както се случва и в други произведения на Толкин, предателства и интриги заплитат съдбите на главните герои и накрая всичко потъва в горест и печал. Честно казано, следенето на историята само по себе си е предизвикателство, поради огромния брой имена на герои, които ту се появяват, ту изчезват. От скръб и горест изобилства и „Нова песен за Гудрун“, където в скандинавската митология се появява и хунският владетел Атила, тук под името Атли. Като цяло закалете сърцата си, преди да пристъпите към четене на самите поеми и си спомнете основното правило от „Игра на тронове“– не се привързвайте към никой от героите.

Познавачите на Толкин всъщност ще открият допирни точки между двете поеми и останалото творчество на професора. Турин Турамбар, от чиято ръка умира могъщият дракон Глаурунг, доста напомня на разказаната тук легенда за Сигурд и победата му над Фафнир. И все пак „Легенда за Сигурд и Гудрун“ е нещо наистина нетрадиционно.

Книгата е истинско пиршество за хардкор толкинисти, лингвисти, скандинависти и въобще хора с интереси към езиците, митологията и духа на Севера. Без съмнение ще обогати още повече образа, който имаме за този невероятен гений, какъвто е Толкин. А само като се замисля, че любимият на милиони фенове по света писател участва в Първата световна война и дори се бие при Сома, където загиват десетки хиляди войници… Трябва да благодарим на провидението за безумния му късмет да оцелее и да стане това, което става. Не си представям литературата без Средната земя и Толкин. В никакъв случай!

Соларната енергия е прекрасно нещо, ясно е за всички; не са толкова прекрасни обаче последствията от производството на самите панели, необходими за производството й.

Иновативната разработкана група студенти по архитектура може да направи едно добро нещо направо идеално. Техният дизайн използва бактериите в почвата за мини горивни клетки, които да захранват различни устройства. Бактериите се хранят от отпадните продукти на фотосинтезата на растенията и, с анод и катод в почвата, свободните електрони могат да бъдат „уловени“ и използвани.

Всеки от елементите на своеобразния панел може да бъде променен, за да се контролират процесът и ефикасността – растението, дали да е декоративно или ядливо, характеристиките на почвата, които благоприятстват растежа на бактериите, видът почва, който провожда електроните, материалите на батерията – всичко това определя ефикасността на процеса, в който електроните се събират и трансферират.

„Био-фотоволтаичната технология е следващата стъпка в начина, по който произвеждаме енергия – особено приложението й в развиващите се страни“, казва Апостолос Музакопулос, един от студентите, създали проекта.

Тъй като не е необходима директна слънчева светлина, творението им би могло да се използва и в места, където лъчите не достигат особено много. „Променяйки растението, можем да постигнем същото количество електричество, продължава Апостолос, например ние използвахме мъх, растение, което не изисква почти никаква слънчева светлина, за да живее, но пък му трябва много влажност. В райони с по-малко вода може да се използват кактуси, а сензорите в системата автоматично ще нагласят нивото на влажност на целия панел.“

Звучи наистина страхотно, но засега, за съжаление, само си звучи – проектът на студентите има още много път, докато можем да говорим за масово приложение. но началото е поставено, а това изобщо не е маловажно, нали така?

Днес завършваме първата част от пътешествието на Тинка из Перу – „Тинка в страната на инките“. В първата серия бяхме в Пачакамак и Паракас, бяхме в Писко, на Балестовите острови, на платото Наска и Арекипа, минахме през каньона Колка и езерото Титикака,  после бяхме в Куско  и  Оляйтантамбо, а за последно се качихме до Мачу Пикчу.

Днес на ред е столицата Лима.

Приятно четене:

За Перу, като за Перу

Тинка в страната на инките – първа част

седма серия

Лима

Отново сме в

Лима

Този път за малко повечко. И така.

Имаме да „убием” почти 3 дни в Лима, като почваме от по-важните неща като градския площад с задължителната катедрала, този път обаче със скелета на Писаро в нея.

Добър герой или лош герой е Писаро за перуанците… всъщност, изобщо май не им дреме… Повечето сноват из магазини с промоции и китайски дрехи, пицарии и закусвални, тези с детските колички, предпочитет големите супермаркети, тип Билла.. Светът не винаги е различен. Този може и да е бил, когато е понаминал Писаро, но днес, вижда се, че всъщност не е, поне в повечето аспекти.

Лима – центърът

Лима – центърът

Помня няколко неща от тези последни дни – едното е

Музеят на златото

Частен, богат… голям.

В него има два типа злата, едните са от индианските култури – масивни, но груби и примитивни… сори, но като наш’то Панагюрско, друго нема!

Индианскитезлата, поне тези, показани тук са с вид на грубо рязана и кована тук – таме ламарина. Но факт е, има масивни неща, нещо като нагръдници и диадеми, украсявали местните величия преди време.

Втория тип злата идват от Европаи са в колониален стил, филиграни и прочие. Това са предимно обеци, пръстени, изобщо украшения.

Нещото, което ме поразява в този музей обаче, далеч не е златно – оказва се че дивите индианци са ползвали уникални пинсети, с които премахвали нежеланото окосмяване, на същия принцип като съвременните, с единствената разлика, че щипците им са с форма на листенца.

И втората класификация, която, както споменах по-горе важи за всички музейни ескпонати в Перу е, че групите са две – истински и фалшиви. Твърди се, че в музея на златото фалшификати няма – правителството задължило собствениците да показват само истински неща, заради високата цена, която те поискали за входния билет.

Възможно е и да е имало уникални златни артефакти, но хората през времето са се вълнували предимно от теглото и чистотата на метала, отколкото от артистичната стойност на изображението. Уви, няма как да се видят вече хилядите златните пеперуди, които били толкова финни, че ако ги духнеш, се издигали сякаш от само себе наоколо, като истински. Претопени са. И това е само един пример от многото.

Лима

Лима

Друго важно посещение е една специална катедрала…

В

Катакомбите на Ла Иглесия де Сан Франциско

е някак исторически сухо и задушно… стотици, не хиляди, а по-точно 25 000черепа ме гледат невъзмутимо, както само череп може да гледа. Това е останало от главите на богатите от града, с платен предварително билет за рая. Да, това е местната история, че за тук хората с пари си запазвали място предварително. По-богатите, най-вече колонизатори. Черепите са подредени чистичко в издълбан предварително ров, в катакомбите на едноименната църква. Костите им и те.

Подобни измерения на религията предизвикват искреното ми учудване. Моят личен череп почва да изтръпва откъм седмата чакра.

След поредното убедително доказателство за преходността на материалното стигаме до следващата атракция, наречена с изкушаващото име  –

Парк на любовта

Паркът е малко озеленено пространство, на високия бряг на Тихия океан, близо до аристократичния квартал Мирафлорес. В центъра му има гротескна склуптора на двама яки влюбени, които се натискат – с успех бих могла да бъда склуптор в Перу –  бързо ми минава през ума, докато с критичност изучавам бетонната ода на любовта.

Парк на любовта

Но в парка има и по-истински неща – неописуема гледка към Тихия океан, над който се спускат парапланеристи и разбира се, много влюбени, накакацали като птици по пейките.

Археологическият музей

е семпъл – този път глинените фигурки от малката книжка, с която започна моето пътешествие, са на една ръка разстояние.

Впечатлява ме една от тях – две кръстосани ръце, релеф на плочка груба глина. Това е дошло от „храма на кръстосаните ръце”. Символичния жест на молитва от миналото.. изглежда невероятно красив в първичната си простота. Как би звучала молитвата тук – „Ето моите ръце, Господи, и нека онова, което направя с тях, дойде от теб и бъде за теб”, примерно.. Все пак си оставам само и единствено в положение да гадая… Но факт, макар и скромничко,изображението ми изглежда дълбоко религиозно.

Каменен релеф от храма Котоши, археологически музей Лима.

Малко по нататъка, разбирам, че и древните мочани, представителите на културата Моча, правят секс като у нас, и го отразяват в изкуството буквално… както можете да се досетите фигурката е направена преди да дойдат католическите катедрали. Изобщо преди и след Христатук епреди и след Конкистата.

Огледа ми завършва с две обзаведени по испански стаи, с опнати офицерски униформи по стените. Друг свят, друго време, друга култура.

Съвсем спонтанно решавам да пропусна Музея на Инквизицията.

Централната катедрала

В следващите часове, се посвещавам на колониалното изкуство, изложено в

музея на Катедралата,

отдавам почит на Писаро, добър или лош, той е превзел цял един свят, с още други светове в него и то в нелеки времена.

Писаро,

и по-точно костите му, лежат в затворен саркофаг, в центъра на Лима. За яснота на посетителите, над саргофага е направена схема, където на примерния му скелет са обозначени раните, от различни времеви моменти, в различни цветове. Не са малко. Има в синьо, има в червено. Все пак кости на войник, командир и завоевател.

ФРАНЦИСКО ПИСАРО И ИСТОРИЯТА НА КОНКИСТАТА ПО ТИЯ ЗЕМИ

Писаро като всички конкистадори заминал на далечен гурбет със заветната мечта да намери злато, да придобие земи, титли и слава, нещо, което открай време е изглеждало суперважно.

Дали много бил притиснат от кредитори или обичал оставените в испанско Трухильо майка, братя и сестри не знам, но носел си в душата завидна амбиция.

Така докато бил на служба тук и там, подочул за земята „Биру”, където имало приказно царство – господарство, може би като онова дето завладял Кортес, а защо не и по-богато?!

Погребение от Паракас

Писаро се пробвал на три пъти през няколко години и все стигал до някъде, все нещо му намеквало за съществуването на това приказно царство, но и все нещо не достигало и се връщал… Накрая, с убедителните доказателства от една индианка – пастирка, една лама и няколко красиво изтъкани вълнени наметки, е, и някоя и друга златна съдина, Писаро се появил пред самия испански крал и обещал на Испания страхотното царство – господарство, което както би му се полагало ако го открие и превземе, той да му е и кралския наместник… Вече минавайки 50 – така по него време, освен обещанията на краля, Писаро хитричко си подбрал и хората – основно роднини и приятели, братята му и умишлено или не, се опитал леко да подмине последния си съдружник, за което в един момент си е платил.

С така подбаните хорица, къмто 170 човека, няколко десетки коня и буквално няколко пушки, Писаро акустирал в Южната Америка, и си устроил малък град – укрепление.

Инката, със своята многохилядна армия се попрецакал, дали защото бил решил, че това е самия Виракоча и отишъл лично да му се представи само с неколцина бодигардове, дали защото верно така било писано или пък Писаро бил майстор – интригант и гадняр, не е толкова важно, но факт е, че с миниятюрния си гореспоменат отряд човека покорил над 6 млн. народ практически почти отраз. Нещо нечувано и преди и след в човешката история.

Инката бил задържан, уж срещу откуп. Тук е добре да спомена, че инката Атауалпа и той не бил много цвете за мирисане, защото наскоро бил „изместил” брат си, за да се качи на престола. И тогава, както и сега, политиката изисквала жертви.

Атауалпа бързо забелязал апетита на испанците към златото и среброто и дал обещания да напълни една стая със злато и още една със сребро, само и само да го пуснат.

Древни склуптури,археологически музей в Лима

Откупът на инката е оценен на 28 млн. долара, а тогава бил изплатен буквално в хиляди сребърни украшения и съдове и златни украшения и съдове. Всичко ръчна изработка. Всичко чинно претопено в кюлчета. За удобство при преноса.

След което за всеки случай, убили инката – като го съдили за предателство към своите?! И то по милост първо го удушили, а после изгорили. Милостта настъпила, след като виделия зор инка, под натиска на неизбежно присъстващия католически свещеник, разцелувал кръста и бил обявен за християнин.

Та след този важен и явно необходим жест, Писаро се сетил, че тоя инка може да има и дворец, и някои и други златца в него. Така било превзето Куско.

Тук Писаро постъпил чисто стратегически, оставил в Куско единия си брат, а той си построил по-закътано градче, от съображения за сигурност – днешната Лима.

Писаро се венчал за дъщерята, а според други  –  сестрата на инката и бързо си родили деца. А другия си брат изпратил в Кито, да има и за него. По-късно същия брат открива Амазонията.

Единствено прецакания му партньор Диего де Алмагро, отчаяно тръгнал на юг, да потърси и той малко плячка, но след 2000 км по високите и откровено неудобни Анди, намерил няколко дребни градчета и стигнал до Патагония, място богато основно на природа.

Това не му харесало и макар на връщане да разгромил възстанието на инките,пленил братята на Писаро и с оръжие си поискал дела. Писаро побързал да го прати на оня свят, но тази смърт някак дошла в повече и малко по-късно била последвана от неговата собствена, като отмъщение и по подразбиране заради властта и богатствата.. Интриганти и предатели не липсвали. Намерили се и отмъстители.

Древни склуптури,археологически музей в Лима

Писаро е убит в собственото си легло,в навечерието на празника послучай 8годишнината от успешното му покоряване на приказното царство – господарство.

Останала обаче и до днес мълвата, че когато един от верните генерали на инката, предвождайки поредния, а може би най-най-големия керван със злато,из стръмните планински усои, дочул, че господаря му е позорно убит… ядосал се на белите и скрил – покрил златото вдън горите Тилилейски, което на Южноамерикански и до днес няма ясен превод… т. е. голямата част от откупа е скрит, търсен и ненамерен.

Опитвали са и ще опитват… има хора поостанали около вулкани 7000– ници в тая връзка за вечни времена… говори се, че това злато всъщност е прокълнато..

Това е най-общо историята с динамичен, трагичен и магичен край.

Оставил костите си в земята на приказнато царство – господарство, Писаро категорично е получил пропуска да бъде един от нейните герои.

Имам още броени часове тук…

Ето защо придобивам смелост да опитам супа със свинско, макарони, скариди и пъдпъдъчи яйца в нея.. с двойна доза Инка кола. Така се казва лимонадата тук. Но храносмилането ми, някак разбираемо, не оценява достатъчно този истински сюрприз и няколко часа по-късно ми отмъщава. За щастие още в аристократичния, плачещ за основен ремонт хотел, а не в самолета… През нощта там в тъмнината ме сепва странен шум.. Ставам, стискайки нощната лампа в ръце.. но за късмет оказва се, че дограмата зеи 1см и вятъра я удря в рамката на прозореца… уплътнявам с носни кърпички и лягам… няма сън, глъчката отвън е толкова силна, че прилича на масова стачка, но към 1 все пак страстите се поуспокояват.

Пътят навръщане е вече познат и по-кратък, времето за адаптация, по-дълго и по-трудно..

Перу все още е в сърцето ми…

Дали защото, отдавна, много отдавна имало и една такава история… или, нека я нарека приказка…

Край на първа част

Автор: Тинка Узунова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

Перу

Още пътеписи от близки места:

1. Перу(1): Лима и Куско
2. Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина
3. Филкови пътуват. Перу. (2): Лима, Писко, Балестови острови и Паракас
4. За Перу, като за Перу (5): Оляйтантамбо и шаманът
5. За Перу, като за Перу (1): Пачакамак и Паракас
6. За Перу, като за Перу (6): Мачу Пикчу
7. За Перу, като за Перу (4): Куско
8. За Перу, като за Перу (3): Колка каньон и езерото Титикака
9. За Перу, като за Перу (2): Балестовите острови, платото Наска и Арекипа
10. Перу – към Мачу Пикчу и Андите
11. Филкови пътуват: Перу (6): Мачу Пикчу
12. Филкови пътуват. Перу. (4): Кузко