Празнувам 8ми март, мисля че го казвам всяка година тук, но все пак. Жена съм, обичам цветя, това е положението. И понеже тази година попаднах на три интересни неща, споделям:

•  Европейски парламент правят дискусия за насилието над жените в събота 8 март от 10ч. в Дома на Европа на Раковски 124 (спорната сграда с геометричните стъклени прозорци). Facebook ивента е тук. Организаторите се надяват да отидат повече мъже, така че отидете. 
  

Извърви километър в нейните обувки

•  Отново в събота в 12ч. на обед на Витошка и Патриарха ще  има “Извърви километър в нейните обувки”, супер инициятива, в която ще се проявят любими мои хора, като например Елфа, и ще вървят на ток. Организаторите са фондация “Български фонд за жените”, Български червен кръст, Български хелзинкски комитет, фондация “Ресурсен център – Билитис” и Информационно бюро на Европейския парламент. Все сериозни хора.

• А вечерта от 17:30 ще има капоейра рода за жени, подарък от мъжете, които се занимават с това изкуство, която сами си организирали! Може да отидете да гледате и да послушате музика. Адресът е Зона Б5, ъгъла на ул. “Партений Нишавски” и ул. “Българска Морава”, Бизнес Център “Блу Палас”, ет. 2 (в сградата на бар “Тънка червена линия”)

Измислете си какво да правите, различно от карамфили, има опции. Ние ще разхождаме кучета и ще се радваме на пичовете с токчета.

Тазгодишният София Филм Фест ни е подготвил приятна филмова изненада – ретроспекция на повечето от филмите на датския режисьор Ларс фон Триер. В програмата е включен и новият му филм Нимфоманката, който ще имате възможност да видите няколко пъти в програмните дни. 18-тото издание на фестивала ще продължи от 6 до 16 март, а сред филмите, които ще бъдат излъчени са още Догвил (на 8-ми март), Мандрелей (на 9-ти март), Елементът на престъплението (на 21-март), Медея и Европа (на 22-март), както и други. Пълната програма можете да намерите тук.

от години отказвам да получавам цветя като цяло и в частност за 8-ми март. причините са много. и не е защото не обичам цветя, дори напротив. но наистина предпочитат парите да отидат за каузи, за благотворителност, за помощ.

виждам пробуждане и това ме радва. знам, че не само аз ще откажа цветята в събота.

заедно можем. а вече и искаме.

още дами споделят защо се отказват от букети и как да дарите има на сайта на за нашите деца

Ади Василева, една от организаторките на TEDxNBU, ме покани да споделя своите 5 най-любими презентации от конференцията TED. Включвам се с удоволствие, тъй като от една страна от TED винаги съм намирал вдъхновение и съм се зареждал с позитивна енергия, а от друга, сред лекторите в TED съм откривал невероятно добри презентатори, от които винаги съм се учил, а сега като преподавател по презентационни умения в курса „По стъпките на Дракона„, се опитвам да запаля и своите курсисти, прожектирайки им видео записи от TED. Дай, боже, един ден да ме поканят и мен в TEDxNBU – ако не като лектор, поне като зрител

Естествено, да посоча само 5 е особено трудна задача, тъй като моите любими презентации са много повече, но ще ви споделя онези, които за мен са особен пример за майсторство в презентирането.

Тони Робинс– човек-ураган на сцената. Мощно излъчване, което омагьосва зрителя и го подчинява на волята на лектора. Невероятно умел презентатор, който умее да се възползва от всеки случай да направи презентацията си по-интересна и да въвлече публиката в процеса на комуникация. Вижте заигравката му с Ал Гор – класика!

Мат Кътс– самият Господ-Бог на оптимизацията за търсачки (SEO) се представя в TED в съвсем различна светлина – не като служител на Google, а като човек, търсещ предизвикателства, търсещ промяната в себе си и откривател на красивите неща в живота. В една кратка презентация Мат показва, че всеки може да постигне промяна към по-добро, стига да направи първите стъпки. Обичам това видео, защото доказва, че всеки има своя история, която може да бъде интересна, вълнуваща и вдъхновяваща за другите.

Сет Годин– въпреки леко невзрачния си вид на колежански професор, Сет Годин е един от най-големите съвременни бизнес лидери и е човекът, от когото искрено се възхищавам и се уча. Като презентатор демонстрира изключително владеене на говора като инструмент за въздействие и използва всичките му специфики – ритъм, сила, интонация, динамика. Майсторски слайдове, съставени само от картинки.

Джейми Оливър– човек, отдаден на каузата си към здравословното хранене и отстояващ вижданията си със страст и даже с ярост към глупостта на хората в днешно време. Неговата емоция се предава на зрителя мигновено и не може да те остави безучастен.

Рийвс– просто, защото е много забавен и защото показва как от нищо може да се направи нещо – майсторска еквилибристика с фактите, много хумор и чиста алабалистика – и се получава една незабравима презентация. Пожелавам ви да изпитате същото искрено забавление, което изпитах и аз.

Приятно гледане!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Днес  в блога на Нели Огняновапрочетох “Ходят ли европейците на кино”. Накратко: спад на посещенията на кино във Великобритания, Франция и Германия (средно с 4%) и драстично нарастване в България (16%). На всичкото отгоре това нарастване се вижда на среден фон от спад на посещенията на кино в ЕС до нива, най-ниски от години насам.

Ако се вярва на познатите ми (имам директни впечатления от първа ръка от Германия, Белгия и Великобритания), в тези три страни “борбата с пиратството” всъщност е “успешна”. Поне съдейки по броя реално глобени хора и по показността на това глобяване (показват ги по репортажи, цитират страшните наказания [нарочно няма кавички, защото наказанията са неизмеримо сериозни в сравнение с "престъплението"]). Просто там полицията следи за спазването на закона, докато при нас основно се занимава със статистика на престъпленията, охраната на НС от Протеста, както и опазване  наркотрафика да се извършва само от правилните хора.

Та на този фон, имайки възможността да пиратстват безнаказано, и бидейки доста по-слаби финансово, българите увеличават ходенето на кино, докато сравнително богатия, не можещ да сваля торенти (или поне притесняващ се да го прави) германец спира да ходи и на кино!

Единственото логично обяснение за мен е: апетитът идва с яденето. Колкото повече гледаш, толкова повече ти се гледа. И толкова повече разбираш удоволствието от големия екран (у нас съм с приличен телевизор и home cinema, но киното си е кино). Ако не гледаш филми, свикваш с телевизията…

Така че следващия път, като някой започне да ми се жалва за салама си, нека първо да ми обясни това проучване. Иначе ще стане като “интелигента” Слабаков, който само и само да заработи паричките си, освен че дрънка дискриминационни изказвания в национален ефир, едва ли не проповядва колко е полезно пасивното тютюнопушене за индустрията (и там се видя как се отразява на туризма само слухът за връщане на пушенето)…

Написах това изцяло с телефона си. Странно колко неща се изместват от PC на малкия екран…

Тази новина попада в категорията “без практически принос, но забавни”. И тъй като историята е интересна, можем да я обвържем както с урока, че най-важна е локацията, така и с успешното партньорство на неправителствени организации.

Като много други момичета в САЩ, 13-годишната Danielle Lei се е изправила пред традициоония въпрос – как да оглави първенството по продажба на бисквитки от момичетата-скаути. Заедно с майка си, момичето установява малка сергия пред клиника за медицинска марихуана. Страхотното пласиране на бизнеса дава резултат – само за 2 часа изчезват 117 кутии бисквити. Майката пък обяснява, че освен бизнес възможност, това е и добра възпитателна възможност – може да започне разговор с дъщеря си за наркотиците и различните им приложения. Животът често е по-интересен от виц, нали?

Историята бързо обикаля интернет и стига чак до сутрешните блокове на американските телевизии. И тук става интересно от PR гледна точка. От организацията на момичетата-скаути официално обявяват, че не позволяват на свои членове да продават пред такива заведения, както и пред алкохолни магазини. Приравняването на медицинска клиника и алкохолен магазин в това изказване само по себе си е интересно. До голяма степен реакцията е нормална, ако се има предвид основната таргет аудитория – консервативни родители, които пращат невръстните си дъщери да станат скаути. На тази публика трябва да се угоди. И все пак, потенциалният разговор, който може да последва с местната общност би бил полезен, ако бъде поставен по правилен начин.

Съвсем правилно поставят нещата от Зеления кръст – организацията, пред която се случва бизнесът на Danielle. Организацията посреща идеята с усмивка и отворени ръце. Когато обясниш на аудиторията си какво се случва – две НПО-та си партнират в борбата с Алцхаймер – не оставяш място публиката сама да определи проблема – например, да си мисли, че това невинно момиченце е изложено на кофти-влияние от прикрити наркомани:

Предлагаме на вашето внимание едно интервю с Юлия Иванова (Juls). Тя е студентка, но и майка, и жонглира с много отговорности. Вижте какво означават за нея добрата форма и спортът и какво влияние оказват върху начина й на живот.

Представи се на читателите?

Казвам се Юлия Герасимова. На 23 години съм, от гр. Павликени. Омъжена съм и имам син на 2 години. В момента съм последна година студентка в специалността "Международни икономически отношения".

Кога започна и кое те накара да се захванеш с тежката щанга?

Започнах да тренирам по-сериозно преди година и половина. Отначало вкъщи със собствено тегло, после си купих лост и тежести. Зала започнах да посещавам редовно през март 2013 г. А в "тежката щанга"се влюбих на шега, преди почти шест месеца. Главен виновник за това е Александър Петров (Madboy). Той ми вкара тази муха в главата и то взе, че ми хареса.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента не работя. Имам достатъчно време, за да съчетавам успешно семейството с образованието и тренировките. Когато съм в сесия, става по-напечено, но с добра организация излизам жива от ситуацията.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Най-голямата ми цел е да тренирам без да се контузвам, или поне не сериозно, и да се науча да тренирам, без да позволявам моментното ми емоционално състояние да повлиява върху резултатите ми. Радвам се на визуален напредък в резултат от тренировките, но по-важна за мен е вътрешната промяна - тази в мирогледа и характера. Общо взето се чувствам по-силна, по-спокойна, по-търпелива и по-балансирана.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Основни тренировъчни принципи - давам всичко от себе си в залата, не се скатавам никога и не позволявам на глупости да ми провалят тренировката. Всичко друго зависи от времето, с което разполагам и целите, които преследвам. В храненето давам превес на качеството пред количеството и се старая повечето продукти да са домашно производство. Иначе се храня доста еднообразно.

През какви хранителни режими си минала? Давали ли са резултати според целите, които си гонила?

Хранила съм се по ВМ-НВД протокол, ВВД, ВХ ротация, ЦХ. Всички режими са давали резултат, когато са били правилно съчетани с подходящи източници на позволените от режима храни, адекватно физическо натоварване спрямо калорийния баланс и достатъчно сън и почивка. В момента се храня на принципите на кето-диетата и все още е рано за заключения, но да кажем, че за тези 40 дни до момента съм доволна.

Коя ти е любимата торта или любимото сладко нещо?

Нямам. Ям всякакви сладки изкушения. Не обичам единствено сметана и тахан.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвам добавки, въпреки че често забравям да ги пия. Мисля, че при сериозно натоварване добавките, които подпомагат възстановяването на мускулите и опорно-двигателния апарат са задължителни.

Как подреждаш ежедневието си с щанги, грижи за семейство и дете? Опиши накратко един свой ден.

Сутрин ставам към 06.00, пия няколко кафета и преценявам какво имам да свърша през деня вкъщи и с малкия. Старая се да съм привършила до към 18 ч. Обикновено тренирам между 18.00 и 20.00 ч. вечерта. Общо взето съм организирана и успявам да намеря време за всичко. След тежка тренировка обикновено заспивам седнала, иначе не обичам да си лягам рано и не спя много.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

От доста време не тренирам отделно мускулните групи, нито преди съм имала сериозен стаж, за да кажа твърдо, че нещо не ми върви. За скромния ми опит в залата съм се ядосвала само за прасец и бицепс.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Тренирала съм за удоволствие хандбал, баскетбол по 2-3 години и кик-бокс почти една година. Кик-боксът ми беше доста интересен, но бях дебела и тромава и се изморявах бързо. Засега не искам да опитвам друг вид спорт. Честно казано, много трудно може нещо да ми хване окото и да ме заинтригува.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Правя доста жертви, за да мога да тренирам. Човек трябва да се бори за онова, което обича и което го прави щастлив.

Тренировките са неизменна част от живота ти, приоритет ли са, ако да, до каква степен?

Моите приоритети се делят на два вида - хора, които обичам, и дейности, които ми носят удовлетворение. Щангите ми носят една специфична вътрешна наслада, която, колкото и егоистично да прозвучи, не бих захвърлила просто така. Определено са много важни за мен.

Как реши да се занимаваш със силови тренировки, които прераснаха изцяло в силов трибой?

Както казах по-горе, Сашо ми даде идеята, и аз се влюбих в нея на мига. Иначе баба ми е разказвала как като много малка все съм се напъвала да вдигам някакви тежки кашони, акумулатори, дървета и такива неща и съм се ядосвала, ако не успея. Ха-ха, явно е било въпрос на време.

Смяташ да се състезаваш, но на професионално ниво ли? Какви са целите ти? Поставила ли си си висок връх или просто искаш да пробваш?

На какво ниво - само времето ще покаже. Нямам поставени цели относно това. Целта за мен е вид ограничение. По-скоро мога да кажа, че се стремя към постоянен прогрес.

Какво е чувството от повдигната тежест, която до преди дни не си можела да отлепиш сама

Щастие.

Смяташ ли, че това е правилният път за млада, красива и мила дама като теб? Какви негативи виждаш и не ставаш ли "по-мъжествена"? (Позитивната страна е ясна, удовлетворение, вдъхновение, удоволствие, радост и много други.)

Смятам, че правилният път е онзи, по който човек върви с усмивка. А за "мъжествеността"е много относително и въпрос на индивидуална представа. Аз се харесвам и нямам някакви притеснения относно това как изглеждам.

Как те възприемат партньорът, близките и приятелите, виждайки да се развиваш в толкова "мъжки", силов спорт ? Промени ли им се някак мирогледа и приемат ли те като различен човек?

С радост мога да кажа, че до мен остават и ще останат само хората, които ме обичат и уважават заради самата мен, независимо с какво се занимавам. Те ме възприемат като по-отговорна, постоянна и целеустремена личност.

Знам, че мотивацията ти идва отвътре, от самата теб, но кой е човекът, който ти е ударил най-силно рамо и ти е опора в тази трудна борба за преодоляване на психологически бариери и изграждане на по-силен характер и визия?

Един бъдещ световен шампион.

Напрягането ти в залата мир, релаксация и спокойствие ли ти дава, или те напряга, мотивира  и надъхва още повече психически?

Тежката тренировка ми носи спокойствие и радост. Чувствам се по-пълноценен човек.

Как възстановяваш след тежка тренировка? Имаш ли някакви "трикове", които ти помагат за по-бързо възстановяване?

След най-тежките тренировки обикновено заспивам седнала. Дори се е случвало да заспя, докато вечерям. Явно тялото ми само намира най-ефективния метод да се възстанови. Буквално се самоизключва, аз не правя нищо особено.

Прогресът изисква труд, отдаденост и упоритост и не идва толкова бързо, колкото ни се иска.

По колко време и как загряваш/разгряваш преди и след тренировка?

Разтягам се вкъщи преди тренировката. В залата минавам през колелото за 4-5 минути, загрявам ставите, минавам през лоста и съм готова. След тренировка не разгрявам.

Би ли насърчила детето си да се занимава със силови спортове или би го насочила към друг тип спорт?

Бих го подкрепила да се занимава с онова, което му харесва. Независимо какво е то. Знам добре, че насила хубост не става.

Силовият трибой и тренировките за здраве, тонус и красота се различават. Кое те накара да предпочетеш първото? Смяташ ли да се занимаваш с него дългосрочно или е моментно увлечение?

Страст. Просто ми носи хубави усещания. Идва ми някакси отвътре. Ако съм здрава, нямам намерение да се отказвам скоро.

Защо с екипировка?

Защото с екипировка е по-трудно. Но ще ме видите и на безекипировъчни, живот и здраве.

Какво мислят близките ти за състезателните ти планове?

Не ме подкрепят особено.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Успявам да повлияя на хора, които вече имат вътрешна мотивация. На мързеливи хора не се опитвам да давам идеи.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Нямам достатъчно широк поглед върху тези неща, особено фитнес индустрията, за да дам оценка.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Да се подготвят психически, че прогресът изисква труд, отдаденост и упоритост и не идва толкова бързо, колкото ни се иска. И да оставят егото си пред залата.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Търсех информация за хранителни режими. Допадна ми структурата на сайта и разнообразната информация. Бих искала да се направи мобилна версия.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам здраве на тях, техните семейства и много усмивки!

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция –  вече бяхме на Диапорос, миналия път отидохме до остров Амуляни, а днес ще плаваме край манастирите на Света Гора – Атон.

Приятно четене:

Залези над гръцките острови

Пета част

Диапорос – Амуляни – Тасос

трета серия

Плаване край Атон

В прохладната утрин на следващия тръгнахме към Атон –

Около Атон обикалят малки бързоходни корабчета, които показват на туристите манастирите, накацали като орли по стръмните хребети на Атон. Това е едно от тях:

Имахме късмет морето да е абсолютно кротко и спокойно. Настигаме ферибота – Уранололи-Атон, с който поклонниците отиват да посещават многобройните манастири:

Малко подробности за това свято място:

Света Гора – Атон

Така се нарича една общност от 20манастира (17гръцки и 3славянски) и по-малки монашески поселения, обитаваща източния ръкав от Халкидическия полуостров, носещ от древност географското име Атон. Дължината му е ок. 60км., а ширината – от 6до 12км. Територията е разделена неравномерно на 20-те патриаршески и императорски манастира, към които се числят още 20-ина скита и стотици килии (отделни монашески къщи, в които живеят от 1 до няколко монаха). Скитове се наричат или манастирски комплекси, понякога големи като най-големите български манастири, но без самостоен статут, или поселения от няколко до десетки килии (къщи в горния смисъл).

Атонската монашеска република

се намира под омофора (т.е. върховната власт) на Вселенската патриаршия. Св. Гора има пълна административна независимост от Цариград, но в канонично отношение Вселенският патриарх има надзора над духовния живот. Патриаршията има там и един свой епископ – Родостолски епископ Хризостом, бивш ректор на Атонската семинария. Той обаче няма църковно-административна власт, а може само да извършва ръкоположения на йеродякони и йеромонаси по решение на даден манастир. Адресът за връзка с него е: Megisti Laura, 63086, Karyes, Mount Athos.

Тъй като Света Гора е част от територията на Република Гърция, държавата също има свой представител там със статут на областен управител, който има седалището си в административния център на Атон – Карея. Върховният орган на Светогорското управление е Свещеният кинотис (общност), който се състои от представители (антипросопи) на всички двадесет манастира на Атон. Всеки манастир избира своя представител ежегодно и мандатът на кинотиса започва от новата година (14 януари нов стил).

Изпълнителната власт на Атон се осъществява от Свещена епистасия (букв. „началство“, „надзор“), чийто състав се сменя също всяка година, но мандатът започва от 1 (14 по н. ст.) юни. От 1972 г. манастирът Есфигмен не участваше в общите прояви и не изпращаше свой представител в общите управленски органи (Свещ. кинотис и Свещ. епистасия), както и не позволяваше решенията на кинотиса да бъдат приложени по отношение на манастира. Затова преди няколко години беше създадено ново братство, лоялно към Св. Гора, но то не можа да влезе в манастира и сега обитава друго място близо до Карея.

Манастирите на Света Гора

са разделени на пет групи, във всяка от които
влизат по четири манастира. Групите са подредени, както следва:

1. Първа група: Великата Лавра, Дохиар, Ксенофонт, Есфигмен.
2.  Втора група: Ватопед, Кутлумуш, Каракал, Ставроникита.
3.  Трета група: Ивер, Пантократор, Филотей, Симонопетра.
4.  Четвърта група: Хилендар, Ксиропотам, Св. Павел, Григориат.
5.  Пета група: Дионисиат, Зограф, Св. Пантелеймон, Констамонит.”

Навлизаме към първите манастири:

 Дохиарският манастир:

Минаваме покрай

манастир „Ксенофонт”

Следващият по ред –

руският манастир „Свети Панталеймон”

Морето ставаше все по-приветливо,

около нас изведнъж се появиха стадо двуметрови делфини, плуващи непосредствено до лодката в невероятен грациозен синхрон…

Други делфини придружават екскурзионното корабче в панорамната му обиколка и си играят в кроткото море. С просто око се вижда, че делфинът е по-голям от човек:

Продължаваме нататък – друго си е мощния мотор…

Лично мен ме впечатли най-много ето този –

манастирът „Свети Петър”,

построен като по чудо там някъде, много нагоре. Извисява се величествен и страховит – определено всява респект …

Всеки един от манастирите е неповторим :

„Григориат”,

непосредствено до брега…

Наближаваме края на панорамната екскурзия – игра на цветове

Кой знае какво е това

Кацнали подобно на орли…

Agio Oros 603 86, Гърция

Краят на полуострова:

Изключително живописно…

Един от последните манастири от южната страна на полуостров Атон -

Дионисиат

Не казах „сбогом” на полуостров Атон –

а „довиждане”, защото много искам пак да дойда. Струва си да се види наживо, наистина си струва. Засега обаче на хоризонта има други острови и цели, един от които е повече или по-малко известният Тасос

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата :

Атон

Още пътеписи от близки места:

1. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
2. Залези над гръцките острови (5-1): Диапорос
3. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 4): Отплаване
4. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 1): Занте и Лаганас
5. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова
6. Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон
7. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио
8. Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири
9. Загубени из гръцките острови (Трета серия) (1): Саламина
10. Скитът „Свети Андрей“ в Атон
11. Екскурзия до Атон – Света Гора (Athos Agion Oros)
12. Уранополи – портата на монашеската република Атон

Страшно много вода използваме, знаеш. Затова особено се радваме на иновации като тази на английската компания Xeros: те са направили пералня, която изпозлва само чаша вода за благородното дело да почисти дрехите ти. Възможно е благодарение на малки зрънца от найлонов полимер, които се слагат в машината – те се поляризират, като или впримчват мръсотата във вътрешността си, или я задържат по повърхността си. Джонатан Бенджамин, който оглавява компанията за Северна Америка, сравнява процеса с почистването с микрофибърна кърпа, там нещата стават  със статично електричество.

„Много по-ефективно е отколкото само с вода, казва той, старите машини са като да вземеш вана, седиш си там, в мръсотия и сапун, а с нашата пералня все едно използваш душ – зрънцата привличат нечистотиите и можеш да ги отстраниш.“

Малките мръсо-уловители могат да се използват за около 500 пранета, после Xeros ги взима обратно и им дава нов живот, рециклират се за автомобилната индустрия.

Очевидно е, че с такава пералня се грижим не само за замърсяванията на дрехите, но много усилено и за тези на природата. Сметките на Xeros  показват, че, ако всички домакинства в Обединеното кралство започнат да използват само тяхната машина, това би спестило приблизително 7 милиона тона вода всяка седмица. И това е без да се взима предвид колко много вода няма да отече за направата на перилни препарати. А емисиите въглероден диоксид биха намалели с 4,2 милиона тона годишно – еквивалентът на това 1,4 милиона коли да спрат да бълват.

За момента чудните машини са сдобити от хотели и обществени перални, но скоро (скоро, скоро, колко да е скоро, говорят за нещо като 5 години, ама нали сме си оптимисти) се очаква разработването на модел за масовия пазар.

—

Xeros.

Ъпгрейди в петък не се правят, но случаят е специален.

От всички машини, които вършат някаква работа при нас, днес последните останали три 32 битови бяха обновени със 64 битови ядра и системни библиотеки, а постепенно и програмите по тях ще ги последват.

Тези машини са инсталирани в далечната 2002-ра година и са обновявани за последните 12 години постепенно от Slackware 7 до 14.0 (още не са на 14.1) минавайки през 17 официални версии, доста -current и ядра 2.2, 2.4, 2.6 и 3.x.

Минаването им на Slackware64 им гарантира продължаване на живота още дълго време.