Безработният Митьо (Асен Блатечки) трябва да събере седем хиляди евро за четири седмици. Мандрата, която обслужва с цистерната си фалира и съдия изпълнител е на път да отнеме ипотекираната му къща. Кредитът е трябвало да спаси болната му жена. В нейна памет някогашният граничар мълчаливо гради чешма. В издълбанa думa oт епитафията на чешмата липсва пълен член. Митьо е гравирал Живота, вместо Животът. По същият начин соц. режимът е осакатил всяко едно семейство в обезлюдяващото село. "Махнаха границите и хората се пръснаха; а в тези граници аз пазех достойнството им! Носталгията е на Капитана (Мики Манойлович), садистичен старшина в заставата на Митьо преди и садистичен ръководител на канал за бежанци сега. Преди да ги транспортира в цистерната, Митьо води бежанците през пълноводната Марица и после през Съдилището - скала, от която в бездната българи са били бутани от гърци, турци и светли социалисти. (Историята режисьорът научава в района на Рудозем; във филма въпросната скала е рампата "Орлово око", част от връх Свети Илия.) Почивки правят в останките на заставата, чийто стени още носят червената пропаганда. През това време синът на Митьо Васко (тълкуващ Библията, гневно-тъжен Ованес Торосян) бавно разплита историята на затулено 88-ма година убийство на двойка германски туристи. Последният рейд на Митьо закономерно води до изпълнителни присъди на Съдилището, както и до шанс, новото поколение в лицето на Васко, да излезе на чисто с миналото, без да бяга през граница. В мизансцена са Ина Николова- гадже на Васко; Зуека - помак, каналджия и Параскева Джукелова - Кера(страхотна), по чийто невъзможен романс с Митьо синът ревнува. Съдилището е новият филм на Стефан Командарев (Светът е голям и спасение дебне отвсякъде), с който София Филм Фест откри програмата си за 2014-та. Сниман е в Източни Родопи - Ивайловградско, Свиленград, Мезек. Официалната му премиера ще е есента. Историята е разказана по класическия образец в киното за изкупление и възмездие, което я прави актуална не само по геополитически причини. Поздравления за Емил Спахийски за работата му по сценария. Пърформънсът на кастът е достоверен. За пастелния образа на Митьо Асен Блатечки се е въоръжил с меланхолия и стоицизъм, които правят персонажа му реалистичен. Търсената мрачна стилистика и драматичност се припокриват с търсенията на новото сръбско кино. Освен в моментите на мелодрама, но те са заради композициите на Стефан Вълдобрев, иначе съвсем на място в епизод от филма, с групата си Обичайните заподозрени. Без саундтрак щеше да е толкова по-истинско. Дразнят само нелогичното доку "тресене"на камерата, разписаният сантимент в репликите на иначе страхотната Параскева Джукелова, лесното философстване в един-два момента на актьори, играещи натурщици и най-вече, гласовото дублиране на Капитана. Повечето зрители ще допуснат, че Мики Манойлович говори български с акцент. Съдилищетое подкрепен от: ИА "Национален филмов Център"– България, БНТ, Програма Медия на ЕС, Филмов фонд на Съвета на Европа EURIMAGES, Регионален филмов фонд МДМ – Германия, Регионален филмов фонд Medienboard Berlin Brandenbourg – Германия, Македонски филмов фонд, Хърватски Аудиовизуален център, Югоизточна Европейска кино мрежа, Винарна Телиш, КИА Моторс – България, ВИВАКОМ, България Ер, OMW и FPI - Феър Плей Интернешънъл.
Безработният Митьо (Асен Блатечки) трябва да събере седем хиляди евро за четири седмици. Мандрата, която обслужва с цистерната си фалира и съдия изпълнител е на път да отнеме ипотекираната му къща. Кредитът е трябвало да спаси болната му жена. В нейна памет някогашният граничар мълчаливо гради чешма. В издълбанa думa oт епитафията на чешмата липсва пълен член. Митьо е гравирал Живота, вместо Животът. По същият начин соц. режимът е осакатил всяко едно семейство в обезлюдяващото село. "Махнаха границите и хората се пръснаха; а в тези граници аз пазех достойнството им! Носталгията е на Капитана (Мики Манойлович), садистичен старшина в заставата на Митьо преди и садистичен ръководител на канал за бежанци сега. Преди да ги транспортира в цистерната, Митьо води бежанците през пълноводната Марица и после през Съдилището - скала, от която в бездната българи са били бутани от гърци, турци и светли социалисти. (Историята режисьорът научава в района на Рудозем; във филма въпросната скала е рампата "Орлово око", част от връх Свети Илия.) Почивки правят в останките на заставата, чийто стени още носят червената пропаганда. През това време синът на Митьо Васко (тълкуващ Библията, гневно-тъжен Ованес Торосян) бавно разплита историята на затулено 88-ма година убийство на двойка германски туристи. Последният рейд на Митьо закономерно води до изпълнителни присъди на Съдилището, както и до шанс, новото поколение в лицето на Васко, да излезе на чисто с миналото, без да бяга през граница. В мизансцена са Ина Николова- гадже на Васко; Зуека - помак, каналджия и Параскева Джукелова - Кера(страхотна), по чийто невъзможен романс с Митьо синът ревнува. Съдилището е новият филм на Стефан Командарев (Светът е голям и спасение дебне отвсякъде), с който София Филм Фест откри програмата си за 2014-та. Сниман е в Източни Родопи - Ивайловградско, Свиленград, Мезек. Официалната му премиера ще е есента. Историята е разказана по класическия образец в киното за изкупление и възмездие, което я прави актуална не само по геополитически причини. Поздравления за Емил Спахийски за работата му по сценария. Пърформънсът на кастът е достоверен. За пастелния образа на Митьо Асен Блатечки се е въоръжил с меланхолия и стоицизъм, които правят персонажа му реалистичен. Търсената мрачна стилистика и драматичност се припокриват с търсенията на новото сръбско кино. Освен в моментите на мелодрама, но те са заради композициите на Стефан Вълдобрев, иначе съвсем на място в епизод от филма, с групата си Обичайните заподозрени. Без саундтрак щеше да е толкова по-истинско. Дразнят само нелогичното доку "тресене"на камерата, разписаният сантимент в репликите на иначе страхотната Параскева Джукелова, лесното философстване в един-два момента на актьори, играещи натурщици и най-вече, гласовото дублиране на Капитана. Повечето зрители ще допуснат, че Мики Манойлович говори български с акцент. Съдилищетое подкрепен от: ИА "Национален филмов Център"– България, БНТ, Програма Медия на ЕС, Филмов фонд на Съвета на Европа EURIMAGES, Регионален филмов фонд МДМ – Германия, Регионален филмов фонд Medienboard Berlin Brandenbourg – Германия, Македонски филмов фонд, Хърватски Аудиовизуален център, Югоизточна Европейска кино мрежа, Винарна Телиш, КИА Моторс – България, ВИВАКОМ, България Ер, OMW и FPI - Феър Плей Интернешънъл.