Сан Франциско се превърна официално в още по-интересeн град, след като във вторник одобри на първа инстанция забрана за продажбата на вода в пластмасови бутилки на общински терен – и така стана първият голям американски град, подел тази великолепна инициатива.

Ако бъде одобрена и на втора инстанция, от октомври тази година градът няма да може да използва общински средства за закупуване на бутилирана вода, тя и ще бъде забранена за продажба на притежаваните от града площи, вътрешни и външни. Забраната се отнася за количества от 600 мл и по-малко, в бутилки за еднократна употреба.

Действията на санфранцисковата управа все пак са доста по-меки от тези, предприети в 14 природни парка, няколко университета и Конкорд, Масачузетс. Макар и не така драконова както там, забраната се очаква значително да намали броя на използваните пластмасови бутилки – годишно им се събират около 15 милиона.

Пластмасовият бан е поредната стъпка на града към осъщестяване на целта му до 2020 г. му да останат предимно ненаселени; преди нея бяха въведени забраните за найлонови торбички и контейнери за храна от разпенен полистирен.

София, Пловдив, Варна, Бургас? Някой?

Промените в климата заявиха себе си особено подчертано през изминалата година, както и продължиха да го правят в месеците от настоящата. И, сякаш най-сетне, тази поредица от ужасяващи метеорологични екстремалии фокусира вниманието върху компаниите, работещи с нови, чисти технологии – и то такива, които могат да оперират в голям мащаб. Ето 5 от тях, които си заслужава да следим през 2014 г.

NIBE Energy Systems

Цените на електроенергията стават все по-високи, както и, за щастие, изискванията за енергийна ефективност на новите сгради. Логично, надпреварата за алтернативни и устойчиви начини за отопление, охлаждане и вентилация на домове и офиси се нажежава. Базираната в Честърфилд NIBE инсталира високо-технологични въздушни помпи за вътрешно отопление, охлаждане и вентилация. Помпите използват температурния диференциал за задвижване на системите за отопление и топла вода, утилизирайки енергията от водата, въздуха и излъчените газове, като така спестяват електричество. Компанията е дъщерна на голяма шведска група и е добре позиционирана като един от водещите европейски производители в сектора на домашното отопление.

Acuity

Тази компания от Атланта специализира в енергийно-ефективно LED осветление. Освен да използва ефективни и с дълъг живот материали, тя съчетава находчиви дигитални системи в решенията си за осветление и така външните лампи не светят, когато няма смисъл. Така всяко пространство, от паркинг до цял университетски кампус, спестява разходи и от пари, и от емисии. Решенията на Acuity са интелигентни също както и вдъхновяващите разработки на Tvilight, за които вече писахме. Компанията оперира в множество сектори, от здравеопазване до транспорт и външното осветление, което тя разработва, се използва дори за пистата на Формула 1 Гран При на САЩ.

Umicore

Металите могат да бъдат рециклирани безбройно много пъти, без да губят присъщите си свойства. В свят като нашия, в който наличностите и от тях, и от  други естествени ресурси стават все по-ограничени, необходимостта от технологии за подобряване процесите на рециклиране и повторна употреба е пък все по-голяма. Umicore е от Брюксел и се занимава с презареждащи се батерии за коли, фотоволтаични панели и горивни клетки, използвайки комплексен процес на производство за направата на контролиращи емисиите авто-катализатори за коли и камиони. Около 80% от R&D бюджета й се инвестира в чисти технологии, по-специално за намаляване влиянието на отровните отпадъци.

China Longyuan Power Group

Компанията от Хонконг е най-големият производител на вятърна енергия от Китай и Азия. Тя измисля, развива, произвежда и менажира вятърни ферми и проучванията и подобренията й са спомогнали за подобряване капацитета за производство на такъв вид енергия в страни с огромно търсене. Вятърната енергия е ключов компонент от политиката на Китай за чисто икономическо развитие. Според някои проучвания до 2030 г. страната би могла да посреща всички свои енергийни нужди благодарение на вятърните турбини.

BorgWarner

Силовите агрегати като двигател, трансмисия, силово предаване и окачване са жизненоважен механизъм, който предава силата от двигателя на колата към осите, спомагайки за придвижването й по пътя. Търсенето на все по-енергийно ефективни автомобили нараства и щатската BorgWarner е един от лидерите в производството на високо-ефективни силови агрегати и други технологии за дизелови, бензинови и хибридни коли. Техните продукти намаляват и въглеродните, и азотните емисии.

—

Източник: The Guardian

Бяха осем бройки – бебетата на хърбавата, беззъба, кожно-болна, но адски съвестна майка Баба Пити (тогава беше още мама Пити). Осем тлъсти тюфлечета и една концлагеристка, която не спираше да ги храни, мие и топли. Такова беше преди цели три години тяхното семейство.

Като осем капки вода бебетата израстнаха разкошно-красиви и лъскави в приюта – едри, гладки жълти кучета с царствена осанка. Почти всички намериха своето щастие още в началото. При нас останаха вече здравата, но все така нежелана от никого любима Баба Пити и нейната единствена стеснителна дъщеря – кротката, тихата, притеснената Руби.

Руби изглежда знае нещо повече от другите кучета и без да е видяла лошо от хората – ни няма доверие. На упоритите доброволци им отне 2 години работа, за да можем да кажем, че кучето е станало сравнително социално – уви, само до там. Руби се съгласи да окаже доверие на любимите си хора, но как да я забележат осиновители? Как да я поискат, когато в цялата лудница на приюта Руби става абсолютно прозрачна и невидима, когато Руби направо не иска да бъде видяна?

Всъщност – никак. За трите години, в които сме предлагали Руби на различни хора и приятелски организации с молбата да и дадат шанс, при толкова много любвеобилни животни, нуждаещи се от дом, тя не успя да предизвика интерес у никого. Много време е това три години да не те поиска нито един човек. Рано или късно ще се убедиш, че си нежеланото бездомно куче, което винаги си чувствал, че си. Руби и без това си нямаше самочувствие, а с времето реши да се сбогува с него окончателно.

Затворихме Богров, преместихме се във Фермата със 250 кучета. Сред тях – най-различни, но все такива, на които отдавна търсим варианти неуспешно. Така се получи, че в бройката от 500 живущи в приюта имаше около 200 постоянно сменящи се кучета – пристигащи и отпътуващи към по-добър живот. Останалите герои сякаш се абонираха трайно за пребиваването в приют – живот, който уж би трябвало да бъде временно такъв, за тях се превърна в доживотна присъда. Няма щастие в клетката – каквото и да правим с неуморните доброволци – щастието има съвсем друг вид, вкус и мирис, няма как да излъжем кучетата, че това е истински дом. Не е. И кучетата като Руби го знаят не по-зле от желаните кучета.

Щастливи сме, че днес можем да споделим нещо повече от добри новини за Руби – нашето момиче вече прави своите първи стъпки към щастието в прекрасен дом далеч от тук. Благодарение на нашите приятели от Blind Dog Rescue UKРуби е в новия си английски дом с Мо Нийл и нейния нов брат – Сторми!

Макар да и е трудно, само след седмица в новата обстановка Руби вече показва голям напредък! С малки стъпчици в правилната посока – уплашената, несигурната Руби се превръща полека в любопитната, гальовна млада дама, която стеснително не успяваше да разгърне своите таланти и качества в рамките на приютското съществувание. С дълги разходки в тихата зеленина на своята нова ферма, с помощта на увереното присъствие на новото си братче Сторми, със всеки изминал ден, в който спокойствието и добрината на новите и стопани утешават разбитото и сърце – Руби започва да чувства онази кучешка радост, която толкова време и убягваше: че животът е хубав и нищо не е страшно, когато си със своите хора!

Още дълъг път предстои пред Руби и Мо, докато се превърне и тя в едно весело, спокойно създание. Промяната обаче е вече започнала, остава само да се върви по предначертания прав път. И всяка следваща стъпка да бъде по-спокойна и весела от предишната.

Честито, Руби!

ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.

защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за “специални хора”. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.

дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза “трябва да направим нова партия. сега му е времето”. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.

после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи “направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане”.

чухме тези думи и в Европа. питаха ни “къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?”, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.

ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.

днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.

предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.

предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.

какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.

ела в ДЕОС.

#ДЕОС #България #бъдеще

—

писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад “Независимост”

Имам скромна фитнес зала вкъщи и когато поканя някой да тренира, първият въпрос винаги е "Какви уреди имаш?", а ако е момиче - "Какви женски уреди имаш?". А ако ви кажа че няма "мъжки"и "женски"уреди? Че повечето фитнес машини са за балъци и са абсолютно безполезни? Че тренировките с тежести са единственото, което ви трябва, за да влезете във форма? Че жените трябва да тренират като мъжете, но от това няма да станат с "мъжка"фигура?

(Чети още...) (8,410 думи)

© Петър Стойков

майчината любов. жестокостта на времето. вярата. прошката. смисълът. увереността, че всичко е за добро.

Филомена. препоръчвам.

Приятели (:

„Пентаграм“е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. („Тера Фантазия“ също ще ви изненада скоро с поредица. )

По-долу ви предлагаме избран откъс от „Психопрограмираният“. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника.

Размислящо четене!

~

От север идваше буря. Авангардът от смолисти облаци развърна своя фронт над хоризонта. Когато срещнаха погледа на Баюн, облаците отстъпиха в центъра, но хвърлиха в атака фланговите си колони. Лявата погълна слънцето и бетонът на летището потъмня.
Бурята идеше откъм Кондаф, където живееха враговете на Нангар, затова Баюн я презираше.
– Идва буря, летец-тактик – глухо каза Трелан Карус. Баюн му отвърна с форсаж на турбините, гласът на инженера изчезна. Сгънат от силата на вятъра, иззад жълто-синята барака притича Хлахх, махна небрежно с разрешителното флагче и побягна обратно. Самолетът на Баюн замислено се плъзна по бетона, без да забелязва пораслата между плочите трева. Вятърът се нахвърли върху него – амортизаторите злорадо скръцнаха. Първите капки дъжд се самоубиха върху стъклата на кабината. Баюн натисна до отказ акселераторния педал и изстреля самолета срещу облаците. Вятърът го тласна надолу – беше избързал, не му достигна скорост. Можеше отново да стъпи на пистата, но това би означавало отстъпление.
Тактиците не отстъпват!

(…)

Зад завоя се показа бялата като обедно небе сграда на Фелдстратегиума. Всъщност животът беше прекрасен. Летец-тактик, който въпреки провинциалния си произход само за пет месеца се издига до аналитик-стратег в секретния отдел на Фелдстратегиума – това, господа, е една невероятна кариера, която… е, да, разбира се, Предписанието.
Пред главния вход го спря – за негова изненада – Халбун Криш.
Баюн си спомни – някой му беше споменал – Халбун също се е добрал до столицата и е преминал на цивилна работа, но това беше отдавна. Верен на своите традиции, бившият началник на Баюн бе все така дебел и дружелюбно пиян.
– Баюн-чи, слава на съдбата! Велика съдбо, ти – стратег! Това заслужава да се полее! Не, не възразявай, аз те каня. Познаваш ли семейство Теракол?
– Чувал съм ги.
– Тази вечер – какво ще кажеш?
– Какво тази вечер? У тях ли?
– Разбира се, че къде другаде? А, ти не знаеш – аз сега съм командир на въздушната гара, разпореждам се с всички полети, а доста калуриси имат собствени самолети. Богати хора! И сега през вечер ме канят, пък аз им пускам по някой частен полет в повече… Или не пускам, то зависи от много работи. Та значи довечера.
– Нищо против. Кога точно?
– В седем, може по-рано, може по-късно, както искаш. За един калурис точността е нещо извън приличието, нали знаеш…
Халбун прощално фрасна юмрук по гръдния си кош, обърна се и с усилие натъпка корема си в тясната служебна кола. Баюн развеселен го изпрати с поглед и се упъти към главния вход. Вътрешната планировка на Фелдстратегиума носеше определен белег на архитектурна патология. За да стигне до нужния отдел, пилотът трябваше да прекоси цялата канцелария – нямаше друг път. И той премина – отново във властта на Предписанието, което го застави равнодушно да погледне към младата машинописка Игис Хоуфа. Девическите пръсти незабавно почнаха да грешат. Игис преглътна и се вгледа в ръкописа. После с трепереща ръка хвана гумата и започна да коригира пострадалия от чувствата текст.
Баюн усети болезнено всичко това с гърба си и ако не беше… но Предписанието вече командваше краката му да го изведат от канцеларията, ръцете му – да затворят учтиво вратата, очите – да погледнат през прозрачната врата към секретарката Йохат.

(…)

Баюн избра второто. Но каза съвсем не това, което предполагаше.
– Винаги съм искал да се запозная с вас, господин Гмас. Съжалявам, ако за целта съм повредил някой от хората ви.
Комран не отвърна. Изправи се зад бюрото и сега стоеше безмълвен. Пронизителните бистри очи бавно опипваха Баюн. Устата му – по-точно хоризонталната бръчка, която би трябвало да се нарече уста, не помръдваше и с нищо не издаваше бъдещата реплика. Цялото му поведение беше толкова многозначително, че всеки друг пред него би се почувствал смутен или най-малкото затруднен. Но за Предписанието то не беше валидно. То не считаше ситуацията за сложна. И Баюн направи това, което то му продиктува – усмихна се спокойно, леко отегчено, с една дума: „аз не бързам, вие както искате“, небрежно взе стоящия до стената стол и го възседна, като подпря лакти в облегалката. Лицето му прие учтиво и заинтересувано изражение.
Комран очевидно привърши огледа. В зениците му се появи одобрение. Заговори с мек провинциален диалект.
– Изглеждаш ми сръчно момче, Баюн-чи. Жалко, че ще трябва да те препратя по-нататък.
– Интересно къде, господин Комран? Мисля, че не е лошо да споделите нещо по този въпрос.
– В Кондаф, момчето ми. Като те гледам как добре се ориентираш в живота, започвам да съжалявам, че искат точно теб. Но какво да се прави – твоята бърза кариера те е направила излишно прочут.
– Да, започвам да разбирам, че славата тежи! Впрочем откога Огнището служи на Концентъра? Или трябва да ви викаме Бранители на Кондаф? – учтиво усмихнатият Баюн приличаше на ученик, който пита мъдрия си учител защо е нужно да да изучава тая странна наука – математиката.
– Не ме разочаровай, момче. Хората на огнището служат предимно на икономиката, мира и националната нравственост. Ще ти обясня. Първо: по какъв начин на мира? Много просто – прехвърлянето на някои наши офицерчета отвъд уравновесява притока на информация в двете посоки, защото нангарското разузнаване е много по-добро. А както знаеш, равновесието в силите е най-добрият залог за мира. От друга страна, къде отиват парите, с които ни заплащат услугите от Кондаф? В националната икономика, разбира се – нали харчим у нас. – Лицето на Гмас разцъфна в жизнерадостна усмивка. – В края на краищата ние нищо друго не сме освен една търговска организация. Ежедневно развиваме макар и необичайна, но все пак чисто търговска размяна на стоки. Ние предлагаме олово – наистина доста бързо поднесено, и срещу него получаваме пари. И забележи, момчето ми, това е единственият случай на търговия, при който клиентът плаща, без да настоява за връчване на стоката. И по този начин ние правим какво? Нравствен подбор на населението. Тези, които не приемат нашия безкористен начин на размяна, умират. Оцеляват и процъфтяват добродетелните граждани, осъзнали дълбоко изгодната нравственост. В това се състои педагогическа роля на нашата организация.
Без да престава да се усмихва, Комран извади от чекмеджето солиден пистолет и го пъхна в джоба си.
– Прощавай, момчето ми, че вадя този инструмент за връчване на оловни монети – това е само за да разбереш колко е сериозен нашият разговор. Приеми го като аргумент и моля те – не го оспорвай!
„Е, да – помисли Баюн. – Ако тази сутрин си бях взел моя аргумент, едва ли сега щях да съм във вашата компания.“

Продължаваме с поредицата за кристал и порцелан на Валентин. Предишния път бяхме в ирландския Уотърфорд, днес се отправяме към майсенския порцелан и неговата родина – град Майсен в Германия.

Приятно четене:

С Опел за кристал и порцелан

част втора

Майсенският порцелан

В първата част от пътеписа се запознахме с фабриката за производство на  кристал в Уотъфорд (Waterford) – Република Ирландия. Разгледахме произведенията от кристал, както сред музейните експозиции така и в магазина за сувенири. В поредица от снимки се запознахме с технологичните процеси при производството на кристалните изделия. Видяхме снимки и от самия град Уотъфорд.

Част 2.

Фабриката за порцелан в Майсен, Германия

Втората част от разказа ни запознава с музея на порцелана и с производството на изделия от порцелан в град Майсен (Meissen).

Това е средновековен саксонски град, разположен в южната част на източна Германия. Намира се на тридесет километра северозападно от Дрезден. Градът е център на богат винопроизводителен регион и е разположен от двете страни на река Елба (Elbe). Населението му е само 30 хиляди жители.

Първата в Европа фабрика за производство на порцелан е създадена в Майсен през 1710 година. В продължение на столетия майсенският порцелан е символ на високо качество и изящество. Фабриката за производство на порцелан (Porzellan Manufaktur) с музея към нея е разположена на 1 километър от централната част на града. Входната такса за разглеждане на музея и на работните места за показване на производствените процеси е 10 евро (цена от 2006 год).

Както във фабриката за кристал в Уотъфорд, така и тук разглеждането започва с прожектиране на филм, който разказва за историята на порцелана и на производството му. След това се минава през 4 демонстрационни зали, където се показват в последователен ред производствените процеси. Накрая туристите разглеждат самостоятелно музея със стотици експонати.

▼ Разнообразието на музейните експонати от порцелан е впечатляващо ▼

▼Разглеждането на произведенията от порцелан доставя истинско удоволствие▼

▼ Убеждаваш се, че творческото въображение на майсторите на порцелана е безгранично ▼

Ако в Уотъфорд запознаването с производството на кристал става в самите цехове на фабриката, то в Майсен туристите нямат достъп до производствените халета.

Демонстрациите на производството на изделията от порцелан

се извършват последователно в 4 малки зали, които имат вид на занаятчийски работилници. В тях се показват различните етапи от процеса на създаване на порцелановите произведения.

▼ Първо се оформят заготовките от каолинова смес. Този процес наподобява грънчарското производство. ▼

▼ Във втората работна зала се правят фигурите върху изделията от порцелан. ▼

▼  На третото работно място туристите наблюдават рисуването на фините фигури върху порцелановите предмети.▼

▼ Накрая, на четвъртото работно място, произведенията от порцелан добиват завършен вид. ▼

Разглеждането на музея и фабриката за порцелан завършва в магазина за сувенири, разположен до тях. Там изборът е богат и се предлага по нещо „за всеки джоб”. Малките порцеланови напръстници струват по 5евро, има порцеланови чинии и чаши от по 100 евро, но истински красивите произведения от порцелан струват между 300и 3000евро.

▼ В магазина за сувенири човек може да си избира от малки порцеланови фигури до разкошни сервизи от изящен порцелан ▼

▼Някой би могъл и да завижда на аристократите, които са се хранили на така подредени маси. Всичко се е сервирало в съдове от майсенски порцелан. ▼

Запознаването с музея и фабриката за порцелан ми доставиха неописуемо удоволствие. Но разглеждането на самия

град Майсен

е също приятно изживяване. Средновековният му квартал

Албрехтсбург (Albrechtsburg)

се издига на висок хълм над река Елба. Там се намират бившия херцогски дворец и великолепната майсенска катедрала. В ниската част на стария град може да се види реставрираната сграда на общината (Rathaus), построена през 1472година. Също през 15-ти век е построена и църквата Фрауенкирхе (Frauenkirche). Църковната кула разполага с порцеланова камбана с чукчета, които се задвижват от клавиатура, и бие на всеки четвърт час. Емблемата на град Майсен представлява два пресечени меча.

▼Поглед към западния бряг на Елба със стария град (Altstadt), двореца Албрехтсбург (Albrechtsburg) от 15-ти век и средновековната катедрала ▼

Дворецът Албрехтсбург (Albrechtsburg)

▼ Централният площад Маркт(Markt)с църквата Фрауенкирхе (Frauenkirche)и часовниковата кула ▼

Площад Маркт (Markt) с църквата Фрауенкирхе (Frauenkirche)

▼ Сега нека да се разходим по улиците и площадчетата на Майсен ▼

▼ Входа на двореца Албрехтсбург ▼

Албрехтсбург

▼ Катедралата ▼

Катедралата

След Майсен продължих разглеждането на източна Германия, като й отделих шест дни. Това ми беше за „загрявка” преди да предприема четириседмичната обиколка на Скандинавските страни – Норвегия, Швеция, Финландия и Дания.

Август 2006година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

Още пътеписи от близки места:

1. С Опел за кристал и порцелан (1): Фабриката за кристал в Уотъфорд в Ирландия
2. Приказният Метлах (Германия)
3. Германия(3): Из градовете Щутгарт и Саарбрюкен
4. Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон
5. През Иран с Опел (5): Техеран
6. Рицарски турнир в Дорнум (Германия)
7. Към Европа с влака (2): Германия
8. Коледа в Кьолн (Германия)
9. Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно.
10. Красивата долина на река Мозел (Германия)
11. През Иран с Опел (7): Исфахан
12. Германия (9): Шварцвалд (Обратно в Todtnau)