Никола Балов: Huawei ще изгражда новата мрежа на GLOBUL, ще бъде готова в средата на 2015 г.
Никола Балов: Vodafone UK подарява 32"телевизор Sony на първите поръчали Xperia Z2
Петър Стойков: Фитнес и здравословно хранене за мъже и жени – ръководство за начинаещи
Имам скромна фитнес зала вкъщи и когато поканя някой да тренира, първият въпрос винаги е "Какви уреди имаш?", а ако е момиче - "Какви женски уреди имаш?". А ако ви кажа че няма "мъжки"и "женски"уреди? Че повечето фитнес машини са за балъци и са абсолютно безполезни? Че тренировките с тежести са единственото, което ви трябва, за да влезете във форма? Че жените трябва да тренират като мъжете, но от това няма да станат с "мъжка"фигура?
(Чети още...) (8,426 думи)
Animal Rescue Sofia: Стинки се прибра вкъщи
С постоянен адрес в Ботевград се сдоби мопсчето Стинки след поредния шумен и весел осиновителски уикенд в магазин PETS&U! Както се очакваше за господин мопс имаше цяла опашка от прекрасни кандидати и изборът между тях не беше никак лесен. Палавникът обаче избра за свое семейство Панталееви – изпратени от децата си да измолят Стинки или да не се връщат без него.
Стинки е вече в новия си дом, където се радва на компанията на добричката Сара – кокерче на 2 годинки с прекрасен характер. Поговорихме на дълго и на широко за Сара със семейство Панталееви – навременната кастрация спестява много мъки при женските кучета, така че и Сарика я чака кратко приключение с трайно добри последствия. Честито на двамата късметлии в това семейство – едва ли има много кучета у нас, които така да ги глезят и да ги обичат!
А Сачи? Как така никой от всички, които дойдоха за Стинки не поиска нея – добрата, умната, прекрасната Сачи? Много ясно как! Трябвало е да почака още ден-два, че нейният човек се колебаел. Вие само стиснете палци и ще видите, че и Сачи бързо-бързо ще се прибере у дома!
Pets&U
Този удивителен магазин прави чудеса откак го отвориха. Освен, че са домакини на Осиновителските уикенди, хората от PETS&U създадоха и страхотна дарителска кампания – даряват 5% от всяка разфасовка и вид храна за кучета и котки на гладниците от Фермата.
Така че – ако имате възможност – пазарувайте от там храната за вашите домашни любимци, така ще нахраните и героите от приюта! Всички подробности ще намерите ТУК.
Магазинът се намира на бул.Черни Връх 25А, отстрани на хотел Хемус. Работното време е всеки ден от 10 до 20 часа.
Всеки от хората в магазина обича и има свои животни, а хората, които продават са и ветеринарни лекари.
Посетителите са добре дошли с любимците си!
Аднете ги във FACEBOOK
Любомир Стоилов: Hello world!
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!
Любомир Стоилов: Hello world!
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!
Горичка.bg: Загуби като слънце за конвенционалните производители на енергия
Чистата енергия от възобновяеми източници вече си е нещо съвсем нормално в ежедневието на ама толкова много хора. Толкова много, че даже най-големите доставчици на конвенционална енергия започват да усещат разликата, по най-ясния начин, финансово.
Най-големият производител на електричество в Германия RWE AGтака например съобщи прискърбно, че нетните загуби на компанията вече възлизат на 2,8 милиарда евро. Причината – хохо, непрестанно увеличаващите се откази от конвенционална енергия и преминаване към чисти източници.
Чудесните вихрогонни темпове, с които се развиват соларната и вятърна енергия – а те са и с приоритет в електрическата мрежа на страната Германия – чувствително са засегнали работата на въглищните и газово-опериращи станции на RWE, приятно подривайки финансовите им изражения.
Само за изминалата 2013-та печалбата от традиционна енергия на компанията е спухнала с 1,9 милиарда евро, но все още съставлява 24% от общата печалба на групата. Енергията от възобновяеми източници, за сравнение, допринася за едва 3%.
„Признавам, че направихме грешки. Закъсняхме с влизането си на пазара на възобновяеми зиточници – твърде много закъсняхме.“, споделя Питър Териум, управителният директор на RWE.
Той добавя, че най-вероятно ще последват закривания на станции през 2014 г., повече даже от планираните 5,000 MW, които са почти 10% от целия капацитет на групата.
Дано в България не се наложи чак такива мерки, за да се усетят компаниите, че е време да започнат да предлагат чиста енергия на хората.
Ето и целият финансов отчетна RWE за 2013 г.
Кариери: Обичаш игрите? Кажи го на шефа!
Германци измислиха начин как виртуалните игри могат да помогнат в кариерата.
Никола Балов: Видео представя изключително стилна концепция на iPhone Air
Urban Traveler, Ани Коджаиванова: В очакване на Winebox Portfolio Tasting 2014
- Кога: 20 март 2014, четвъртък, от 13:00 до 21:00 часа
- Къде: Radisson Blu Grand Hotel, пл. Народно събрание №1
- Вход: 12 лв.
- "GREAT FRENCH WHITES" - великите бели френски вина от Шабли, Рона, Шампан и Бургундия, за които ще разкаже Яна Петкова.
- "BIG, BIG REDS" - с големите червени вина, какво ги прави велики и какво ги различава от останалите много добри вина ще ни запознае сомелиерът Любомир Стоянов.
- "THESE MAGIC BUBBLES..." или магията на мехурчетата и пенливите вина е територия на Ефросия Благоева;
- “ДА СОВИНЬОНСТВАМЕ ПО СВЕТА! ” - за любимият на мнозина совиньон блан - от Нова Зеландия през Европа до Чили, ще говори Ясен Захариев.
Не по малко интересни са и двете лекции, в които отново Яна Петкова ще ни запознае с тайната на фините провансалски розета в “Provence Forever”, а Мартин Кортезе от изба Трапиче ще разкаже за визитната картичка на Аржентина – малбека, в лекцията “Стани Малбек Експерт”.
Интересна само по себе си е и сравнителната дегустация на 3 вина с чаши Riedel, която - казвам го от опит - ще ви убеди, че чашата има значение, ще научите и защо.
Мария Куманова: лотос
Той живее в миниатюрна гарсониера в кокетна кооперация в малкия си град и всеки ден отива в добре познатия си офис. На 33 години е и се чуди накъде да поеме от този момент нататък, чувства се все едно един сив и неособено значителен период за него свършва и не знае има ли друг живот след него, към който да се стреми, или следващите години ще са просто едно преживящо мижитуркане в града, който му се струва все по-малък. Когато беше дете, градът не му се струваше толкова малък, разбира се, но тогава и коледната елха, която баща му носеше от пазара, му се виждаше като гигантски пазител. Баща му обаче почина, когато той беше на 19, и оттогава коледните елхи го натъжават. Понякога си мисли, че са започнали да го натъжават и преди баща му да почине, защото те са нещо като висша сила, но отрязани – все едно си имал шанса да си поговориш с истински ент (падаше си по митологиите от малък), но е бил изгубен завинаги и сега единственото оставащо е правото да погледаш още няколко минути изтичащия живот през отрязаното стъбло, докато смолата не се втвърди съвсем и тогава вече няма накъде и от цялата коледна елха няма смисъл.
Майка му обитава съседния апартамент, но от години не си говорят особено. Често вечерят заедно, но тя така и не се примири с това, че той не е ревностен поддръжник на християнството като нея, не я придружава всяка неделя на църква и гледа на постоянно преминаващите през апартаментите им курбани като на необходимо зло, с безразличие. На него, от друга страна, му беше все едно. Той си има своя гледна точка и нейните загрижено-досадни подмятания все по-рядко достигат до ушите му или може би тя започва да се отказва да му натяква каквото и да било, защото е решила, че няма да излезе на глава с него, или може би и двете. Неверник си беше, неверник си остана, казваше си тя.
Истината за него е малко по-друга. Както и важните неща.
Той не носи слънчеви очила в утрото – само тогава, скоро след като слънцето е изгряло, въпреки че всичките му познати са свикнали да е постоянно с очила и да не виждат съвсем очите му. Не толкова близките дори не знаят какъв цвят са те. Но в утринните часове той няма проблем да приема външната светлина на новия ден, защото от очите му струи още по-силна. Тази, с която сам се зарежда.
Всяка вечер той застава в поза лотос. За да достигне до изпълнението на тази поза, му бяха необходими месеци наред упражнения. Ежедневни упражнения по няколко минути, които той нямаше проблем да включи в неособено натоварената си следработна програма, която се състоеше от евентуалната бира с приятелите му от детството и гимназията или още по-евентуалната вечеря в единствения приличен ресторант в града с някоя дама, с която още не беше излизал. Позата лотос за човек, който не е тренирал кунг фу в детските си години и физическата му активност се свежда до нередовния съботен мач със същите приятели от детството или още по-нередовната разходка из Балкана, който е неприлично близо до този неголям град, е сравнително предизвикателство. Но с чести упражнения той успя да я постигне. А тя успя да му се отплати.
Беше зимна петъчна вечер и в малкия офис тъкмо беше настъпил шестият час. Ръцете му се вдигнаха с облекчение от леко изтърканата стара клавиатура, той взе палтото си и напусна сградата. Мина покрай бакалията на ъгъла, купи един нарязан хляб и се прибра в гарсониерата си. Остави ключовете и хляба на масата, сложи чайника на котлона и се преоблече в старите си домашни дрехи. Не че тези за работа не му бяха достатъчно удобни – и без това никой в офиса не се обличаше кой знае колко „пипнато”, но поне това беше наследил от майка си – навика всеки път, когато се прибере, да се преоблича.
Запали една индийска клечка и две свещи, седна в поза лотос върху малкото шарено килимче на пода и затвори очи. Започна да се унася, обзе го приятната топлина и започна да чува някакво бълбукане. Постепенно се замисли – като в сън – дали това бълбукане е част от външния или от вътрешния му свят в момента и веднага щом осъзна, че то е част от съвсем реалния свят, скочи и изтича до кухнята, за да махне чайника от котлона. Поне не е мляко, помисли си той. Сипа внимателно врящата вода върху подготвената чаша от изкусно смесени листенца чай ройбос с парченца сухи вишни и похлупи чашата с нейната чинийка, за да се запари. Пренесе внимателно така подготвената напитка до притъмнената си стая, която ползваше и за всекидневна, и за спалня, и за хол, остави я на подложката за топли съдове и се върна към многослойното си цветно занимание. Седна в определената поза и затвори плавно очи. Обзе го спокойствие.
На чужденците сигурно им е много трудно като учат български, помисли си. „Имат думата „цвят”…и „цвете”. „Цветя” и „цветове”. Как ли ги запомнят. Усети, че всъщност не беше това целта на (без)действието му. Остави всички мисли да преминат през главата му, както беше чел…Котлона…да…май го изключих…Чаят е тук…Добре…Всичко е наред.
Обзе го познатата спокойна топлина, на която беше свикнал. Той се почувства като седнал пред гигантски бял лотос, осветен по очертанията си, който се разлистваше в цялото си величие пред него и едно по едно листенцата му падаха на земята, за да покажат следващия ред – все по-фин, деликатен, любящ, все по-величествен и все по-близо до ядрото, в което се крие съцветието, от което произтича всичко, бялата светлина, от която идва съществуването и която е съществуването, едновременно опростено и усложнено до съвършенство. Лотосът, без да казва нищо, му показваше кротко, че от желанията и съществуването му има все по-малко смисъл, колкото по-навътре навлизаше, контурите им плавно се заличаваха и започваха да се сливат с бялото ядро…
Знаеше, че това е само една от страните на пирамидата с безброй стени, а на върха всички ги чака едно и също. По тази беше започнал да се качва, така се бяха стекли обстоятелствата и не възнамеряваше да се отклонява от пътя си. Колкото и другите да смятаха, че пирамидата е всъщност триъгълник, те смятаха така, защото виждаха само своята стена и мислеха, че тя е единственият възможен подход. Не че често обсъждаше темата, напротив. Знаеше, че и майка му е по пътя към върха на същата пирамида, само че от някоя противоположна страна. Но нямаше как да ѝ обясни.
Усети лека болка в дясното си коляно. Винаги му правеше проблеми. Въпросът беше да се откъсне от болката, да мине на нивото над нея, да осъзнае, че болката е част от тялото му, а не от него…Щом усещам болката, значи нещо не е наред…О, не, пак тези мисли. Добре. Аз съм по-силен от болката. Аз съм вечен и болката е илюзия…Хайде пак…
Започна отново да се успокоява и да оставя мислите си просто да изтекат като река. Той е приседнал до брега на тази река, а не се дави във водите ѝ. Знаеше, че има нещо повече. Сам обаче се усети как навлиза първо леко с единия крак, после и с другия в изобилната река на мислите, в света, където отново съществуват ангажименти, котлони, още леко димящата чаша чай, офисът, майка му и, о, да, майка му, желанието да изпъне краката си и желанието да отпие от чашата чай, да прибере прането и по някакъв начин да отложи вечерята с майка си…
Или може би всичко това вече беше отложено. Отложено за след разтегнатото време. На онази скала, на която имаше само „сега” и „някога”, всичко останало вече беше в графата „някога”. И всичко беше наред.
Оги Ковачев: Един Безбожен уикенд - от хубавите
Петък пътуване след работа, вечеря в механата на къщата за гости, парти любимите барчета - Бар Безкрай и Баш Бара, таман до към сутринта.
Празничната събота започна преди обяд с домашна баница за закуска, качване за следобедно каране на Безбог, където беше райския момент - без чакане на кифта, дебела снежна постеля и истинска зимна приказка.
Направихме късен обяд на хижата, леличката много се зарадва да ни види, а бобът и лещата бяха божествени. Последни спускания до междинна и до долу.
Скоростно слизане до Добринище и време за Балнеолечебницата. Чуда баня, бяхме само ние. После релакс и празнична вечеря.
Наздравици, шегички, една бърза скара - пържолки и кюфтета и фойерверки. Лягане...
Неделно успиване и втори ден следобедно каране, още по-яко и красиво, вече и върхът се показа, с множество следи от спускания - като драсканици от детска рисунка.
Отново последен на пистата, отново скоростно и газ към банята, че Македонската кръчма ни чака с наливно Столично, шопска и боб в гърне.
Както се казва - епично.
Благодаря на Мия и баща й, Павел, Роми, Лили х 2, Рой, мацките от Бар Безкрай, лифтаджиите и лелката от х. Безбог.
За другия уикенд предлагам три опции :
1. Пампорово на ски
2. Хижа Иван Вазов с панти
3. Хижа Безбог на ски
Никола Балов: В Корея забраниха продажбата на смартфони за 45 дни
Силвина Фурнаджиева: Facebook фенове – да си купим или не?
Днес видях в блога на Камелия Нинаковаедно разпространено съобщение, което доста и от моите клиентирано или късно получават, когато Facebook страниците им се развият.
Офертата звучи доста изкушаващо на първо четене: до 10 хиляди фена само за 170 лева (максималната цена, има и по-ниски), при това с гаранция, че профилите им не са фалшиви. Ако опитате да пуснете рекламна кампания във Facebook или да промотирате публикации, сами ще видите, че цените са по-високи от така примамливото обещание в това съобщение. Но, както е казал народът, евтиното в крайна сметка излиза скъпо. Защо?
Преди всичко, купуването на фенове противоречи на правилата на Facebook. Ако ви хванат, рискувате сериозно наказание: бутонът „Харесвам“ на страницата ви може да бъде временно деактивиран (все едно да ви кажат: „Фенове ли искаш? Ха да видиш сега – като добавяш фалшиви, за наказание вече не можеш и реални да имаш. Може и да ти пуснем пак бутона след време, а дотогава марш в ъгъла да се срамуваш!“) Друг, още по-сериозен вариант на наказание, е да премахнат цялата страница, в която сте вложили немалко усилия досега. За капак на това, всички купени фенове ще бъдат изтрити от страницата, ако ви изловят. Е, ако се е стигнало дотам, както вече прочетохте, това ще е най-малкият ви проблем…
Освен че Facebook доста силно могат да ви дръпнат ушите, го има и въпроса: доколко тези хора, чието „харесване“ сте купили, наистина се интересуват от вас и вашия бизнес? Дори и да са напълно реални, те отговарят ли на целите, които искате да постигнете със своята страница? Ако продавате електрожени в София например, наистина ли млади майки, тийнейджъри и бизнесмени от Варна са сред вашите потенциални клиенти? Човек никога не знае със сигурност, но колкото и да не обичам да дискриминирам и да поставям хората в рамки, някак не ми се струва много вероятно точно тези хора да ви станат клиенти. А досега не съм виждала продавач на „харесвания“, който да може да ви продаде аудитория с определен профил – обикновено в „пакетите“ има максимално разнообразие, така че уж да привлечете максимално много хора.
А каква полза от голям брой хора, които ще харесат страницата веднъж и повече няма да се върнат на нея? Една страница се развива, когато е поддържана добре и когато хората, които са я харесали, са реални, имат емоционална връзка с тематиката на страницата и това, в комбинация с интересното за тях съдържание, което публикувате, ги кара да са активни. Вижте например страницата на „Глоб@лни библиотеки“– всичките й фенове са свързани по някакъв начин с библиотеките в България, обичат ги и това се пренася и върху страницата. Хората харесват и коментират публикациите, качват собствено съдържание, увличат и свои приятели, в резултат на което харесванията на страницата бавно, но постепенно растат по естествен път. Дори и сега, когато програматавече е приключила и страницата се обновява по-рядко, всяка седмица поне по двама-трима души се присъединяват към вече харесалите страницата.
Струва си да инвестирате в качествено съдържание и във време за развитиена страницата си. Това е бавният, но далеч по-сигурен и изгоден за вас начин да се сдобиете с истински фенове.
Снимка: Spencer E Holtaway, използвана под лиценз CC BY-ND 2.0. Изображението не е редактирано.
Тихомир Димитров: Смисълът на живота
Тихомир Димитров: КНИГА ДО ПОИСКВАНЕ
Животът ме научи по трудния начин, че отговори на въпроси е хубаво да се дават само на питащитеи, че нямаш „лиценз“ да риташ всички заспали по кокалчетата. Може пък хората да искат да си отспят. Това не значи, че са прости. По-скоро значи, че уважаваш свободната им воля. Затова написах книга „до поискване“. Реших да я разпространявам само по метода „предай нататък“.
Същевременно, нямам намерение да я „крия“ от никого.
И четете на собствена отговорност.
Напълно безплатно е.
Фитнес блог: “Strong is the new skinny”
Когато за първи път срещнах този лозунг в мрежата, приех го с въодушевление – ето, най-после нещо смислено, дано повече жени да го разберат и последват. Дали обаче не вкарваме жените в нов капан?
Нека първо установим кое какво е:
- Strong - силен, силна – който може да премести големи тежести или да извърши други физически натоварващи задачи. Описва се физическата способност.
- Skinny – мършав(а), кльощав(а), слаб(а) – според Oxford Dictionary означава "непривлекателно тънък (unattractively thin)", което пък влиза в противоречие с Urban Dictionary, чиято дефиниция е "нещо, което много момичета искат да бъдат. Още известно като съвършенство" (something a lot of girls want to be. Otherwise known as perfection.). Не ми се иска да влизам в дебати колко извратено ми звучи последното, но вероятно ще се съгласите, че се използва за естетическо описание на външен вид или композиция на тялото, а не за физическа способност.
Да се върнем на очакванията. Лозунгът звучи сякаш измества фокуса от лансираните от модните компании и мейнстрийм медии "идеал"за женско тяло и го насочва към "силното излъчване"на физически здравото и спортното. Ех, може би най-сетне жените ще престанат с безумните диети и ще започнат да се упражняват, да почиват и да се хранят адекватно, радвайки се на здрави и силни тела...
Дали не бъркам?
Явно тези, които създават мотивационните постери, срещани из мрежата, искат лозунгът "Strong is the new Skinny" (силен е новото слаб/кльощав) да се чете "Muscles are the new Skinny" (мускулите са новото кльощаво), защото в повечето случаи използват снимка на фитнес модели, коите вероятно са твърде дехидратирани и изтощени от продължителна калорийна рестрикция, за да са в състояние да демонстрират забележителни физически способности и умения за момента, в който са правени снимките.
Не ме разбирайте грешно – не твърдя, че някои от моделите от снимките не са силни и впечатляващи атлетки, съчетали невероятни тела и спортни постижения.
Твърдя, че се използват модели със значително по-нисък процент подкожни мазнини и по-изразена мускулатура от средностатистическата здраво тренираща жена. И какво излиза? Заменя се естетическият идеал "кльощава"с естетическия идеал "орелефена и мускулеста"– нова обсебваща мания.
Нещо като да замениш социалисти с демократи или обратното, и да очакваш светло бъдеще.
Извинете ме - някои може да се почувстват обидени по политически причини. Но пък така тезата ми е повече от ясна.
Как според мен трябва да се възприемат жените:
- Слаба (да се чете "тънка") е окей – някои жени са природно с нисък процент подкожни мазнини и слабо изразена мускулатура. При това, ако тренират, са в състояние да демонстрират добри кардио постижения и да се хранят почти без ограничения. Някои от тях могат да са впечатляващи атлетки.
- Пълна е окей – други от жените се чувстват по-добре и се представят спортно по-добре при наличието на малко повече подкожни мазнини. Наличието на ясно изразени плочки по корема въобще не е гаранция за атлетически качества, нито определя нивото на "здравословност".
- Мускулеста е окей – относително малък процент жени са в състояние да качват мускули по-лесно от останалите, при това с нисък процент подкожни мазнини. Това по никакъв начин не ги прави "мъжествени"или фитнес маниаци, както и не ги прави нещо повече или по-малко от слабите момичета, които ще ги отвеят на дълъг крос, или от по-пълните, които вероятно могат да клекнат с предните две на гърба си. В тази група също има невероятни атлетки.
Какво остава тогава?
Да си силен е страхотно (независимо от пола), но не по-малко важно е да си подвижен, издръжлив, гъвкав, бърз, с добра координация и равновесие.
Разбира се, композицията на тялото е от първостепенна важност, влияеща както на спортните постижения, така и на здравето. Всички искаме да изглеждаме възможно най-страхотни и здрави, както се чувстваме, но "страхотни и здрави"идва в много форми и размери.
Иска ми се жените (а и някои мъже) да се съсредоточат повече над развитието на атлетически качества и здравословен и пълноценен живот, отколкото да полагат нечовешки усилия да променят природно зададените параметри на телата си.
Прочетете и тези полезни материали:› Митове в бодибилдинга: сравнителни снимки "преди"и "след"
› Кое е по-важно за отслабването - колко калории ям или какви храни? (част II)
› Кое е по-важно за отслабването - брой калории или вид храна? (част I)
› Neural charge тренировки
› За превенцията на здравето и за посредниците по пътя към него
› Точковата редукция
Никола Балов: Sony обещава да развива Xperia Themes с още опции за промяна на интерфейса
Мария Илиева, LaMartinia: 28 дни
Храненето навън леко ме натоварва, изкушения много, трябва да скръцна със зъби и да поръчам най-близкото по менюто за деня.