От картината на Н.Рьорих древният ирански пророк Zarathustraили Зороастър магически ни зове:
,,Отиди до където можеш да виждаш и когато стигнеш там, ще можеш да виждаш по-далеч.”
Благодарим на Бога, че имахме възможност да видим най-красивия град в Иран-Исфахан, столица на провинция Парс или Персия.

Прохладна майска вечер, пред нас в далечината величествено се издига гола скална грамада подобна на пловдивското тепе. Там на върха се намира свещеният храм на огъня Atashgah, незагаснал до завладяването на Исфахан през 642 г. от арабите. Днес около 1% от населението на Иран все още изповядва древната религия на огнепоклонниците (парсите), проповядвана от Зороастър.

Съвремeнна иранска икона на Зороастър

Съгласно легендата, Зороастър (زرتشت‎ на фарси) е бил единственото бебе на света, което при раждането си не е заплакало, а се е засмяло. Такова е и неговото учение–жизнерадостно и пълно с любов към околния свят. Мъдрецът страстно призовавал към доброта и справедливост. Неговите последователи трябва да се ръководят от принципа: благи мисли-благи слова-благи дела. Любопитно за нас е, че той се е родил в Балх, в древна Балхара (България?!), днешен Афганистан.


За улеснение на нашите благи намерения в западната част на Исфахан се намират два интересни обекта, до които най-евтино се стига с градския автобус. И двата са на един и същи път и следователно най-добре е да започнем от този, който се намира най-далече - на 9 км от центъра - Храмът на Зороастър.(Атешкаде йе Есфахан)

Автобусът изглежда разделен на две части: отпред са мъжете, а отзад са жените. Домакинът ни вади електронен билет и маркира на автомата билети за трима ни. Сядаме отпред, жената до прозореца и аз плътно до нея. Зер да не скандализираме морала в Иран!

Спирката пред хълма. Входът за храма е безплатен. Все пак имам доверие на домакина и ги оставям заедно с жена ми долу на сянка до езерцето. Хълмът се издига на 210 м над околната равнина.Тръгвам нагоре придружен от опитен планинар от Швейцария.

На каменната плоча пише, че храмът е от III-VII век.

Сред тези руини жреците са съхранявали свещения огън. Изкачването ни до там не е лесно, тъй като се налага да се катерим по чукарите, понеже няма пътеки.

На върха се издига цилиндрична кула, която някога е била 20 метра висока. Тя е наричана от местните Burj-i Kurbanили ,,Кула на Курбана (Жертвоприношението)”.

Заради обиколните прозоречни отвори се предполага, че това е била военна сигнална кула. В нея се е палил огън, сигнализиращ като фар за приближаването на врага.

Може да предположим, че след завладяването на тракийските земи по Черноморското ни крайбрежие от персийците, водени от сатрапа Мегабаз на Дарий I, те са издигнали храм на свещения огън на Мадарското плато и са издялали прочутия Конник. Вероятно по-късно той е бил доработен по времето на хан Тервел, а езическият храм е разрушен от християните.

След като накрая стигнах до върха и си поех въздух, можах да се насладя на прекрасната панорама. В краката ми долу се разпростира Есфахан, реката Заяндех проблясва и се вие като змия, а зъберите на планината Загрос заграждат хоризонта.


Арабите, водени от халифа Омар в свещен джихад превземат Персия през 651г., като налагат със сила исляма. Тогава в града е имало много храмове на огъня. Арабите са ги разрушили всичките освен този на хълма. Защо той единствен е оцелял? Може би заради стръмното и трудно изкачване на храмовия хълм под палещото слънце. Предполагам, че арабите също са били така изтощени, че не са им останали сили да съборят напълно храма :).

Наздраве от стария ,,огнепоклонник”! Спомням си, че като пионер стоях горд на стража до вечния огън :).

Вечният огън продължава да гори в снега пред Мавзолея на падналите руски войни за освобождението на Плевен.

Горещо пладне е. И без свещения огън камъните вече са нагрети и излъчват топлина. Затова тръгваме бавно и внимателно надолу.

Опитваме се да се слизаме срещу стрелките на маркировката. Последна глътка вода и…

Зачервен като рак и вир вода, слава Богу вече съм долу.

В маранята недалече от храма стърчат древни кръгли кули. Това са специални гълъбарници.

Вътре във всяка отделна килийка са настанени двойка гълъби. Външният корниз е така извит, че да не могат да изпълзят змиите. В гигантския кошер гукат до 14 000 гълъби, които имат само едно задължение срещу безплатното жито – да произвеждат еко тор за околните бостани, където се отглеждат ароматните и захарни пъпеши и дини.

А това е действаща еврейска синагога. Исфахан е основан от евреи, избягали след превземането на Йерусалим от римляните през 70 г след Христа.

През 1051г. арабите са прогонени от селджукските тюрки. Повечето от тях са от мистичната секта суфи, която почита своите светии като строи текета или мавзолеи като на горната архивна снимка.

Връщайки се от храма на огъня към града след 2 км спираме пред зеления жив плет от храсти, ограждащ градинката с мавзолея на Абу Абдула.

Под арката е гробницата на дервиша Абу Абдула.

Под шарената сянка са задрямали ирански туристи в колата си в очакване на шоуто.

Това са Minar Jomban - Shaking minarets,
,,Танцуващите минарета”(Манар Джомбан). Входът също е безплатен, а опашката е за дервишки сладолед.

В очакване на представлението младата и красива публика се разхлажда с млечен сладолед.

,,Па де дьо минаретa”
На всеки половин час един як дервиш се качва в дясното минаре и започва да го разклаща силно увиснал като гимнастик (или орангутан за хейтърите :)) на гредите отвътре. Лявото минаре също започва да се клати в синхрон с дясното. За да може всички да видят танца на минаретата вътре в тях има камбанки, които започват да бият по време на танца. Децата се радват, когато зазвънят камбанките като че ли идва Дядо Коледа с шейната! Jingle Bells!!! Така от ХIV век тези кирпичени минарета се клатят всеки ден без да паднат.

Обяд е! От близката фурна се носи сладката миризма на прясно изпечен хляб.

Замесените питки се полагат върху специални релефни скари.

Внимание, вратата на пеща се отваря!

След малко най-вкусната и най-голяма пърленка е за нас.
Слава Богу!

Автор:Цветан Димитров, 2014
Снимки:Цветан Димитров

 Тръгваме към Божи гроб заедно с Мая и т.к.това в днешния размирен свят е невъзможно да стане по суша (някакви оплаквания от Османската империя? – бел.Ст.), ще се наложи да се качим на самолета на израелските авиолинии. Какво ще ни се случи ли? Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден първи

Израел и сигурността

За пръв път ми се случва, прибирайки се от екскурзия, да искам да целуна земята на летище София и да благодаря на Господ, че живея в България, а не в Израел!

Лошо начало на пътепис за пътешествие, което очаквах с такова нетърпение.

И въпреки откровено горчивото чувство, което остана в мен след това пътуване, се надявам този пътепис да се получи полезно и приятно четиво за бъдещите пътешественици.

Винаги съм имала желание да отида в Израел. Земя на религии, на народи, цивилизации, древни, стари и интересни.

Когато се появи предложението за Нова Година се записах без да се замисля. Въпреки предупрежденията на доста приятели за тотално ненормалното отношение на служителите на Ел Ал. Обаче забравиха да добавят – дискриминационно. Тогава сигурно щях да ги послушам и да си спестя нервите.

И така – 5дни в Израел. Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Галилея, Витлеем. И безкрайно много древна история. Какво повече може да иска човек. Стяга куфара, приготвя апарата, запасява се с добро настроение и чака деня на заминаване.

Ииии …. нека кошмарът започне!

30декември, 08.00сутринта. Предварително предупредени, се явяваме ТРИ часа преди полета, заради мерките за сигурност на израелските авиолинии – Ел Ал. И аз, в добро настроение и с желание да похарча пари след чекирането във фришопа , се строявам първа пред гишето за интервю.

За тези, които ще имат път с Ел Ал – пояснявам.

На летището се отива три часа преди полет,

за да могат горилите /с извинение към животните/ на авиокомпанията да проверят къде Ви е бомбата и как точно смятате да навредите на държавата Израел.

Та и с мен така … появява се едно мазно усмихващо се създание с българско име … и час и половина терор! То не беше интервю … ама къде отивате, ама защо отивате, ама защо точно там отивате … аз пътувам с още 40човека организирана туристическа група, но това бяха малоумните въпроси, които задаваха на всички. И между тези, малоумните, интересни въпроси от рода на … а сама ли пътувате? И аз, понеже нямам за какво да лъжа, казвам –да, сама летя. Е няма такава грешка! Адът се отприщи! Ама защо летите сама, ама винаги ли летите сама, ама … омъжена ли сте … а защо не сте? , ама имате ли си приятел … а защо нямате?!Прехапах си езика, да не му отговоря, че ако такъв като него е изборът ми за съпруг, е ясно защо съм сама.

Е в тоя момент вече взех леееко да се изнервям. Нооо … циркът продължи … а къде работите… при откровения ми отговор … фармацевтична компания… видях как очите на горилата се разшириха и си помисли … тази има химикали ….

След което, да не помислите, че това е краят, ми довлякоха шефът на охраната, хилаво израелско човече, с което неискрено се усмихвахме и си поговорихме на английски.

След това стигнахме до сериозната част

Мая – вече официално квалифицирана с буква Т /терорист демек, да не си помислите нещо!/ беше отведена от две девойки в една задна стаичка, за да бъде тарашена. И като ви казвам тарашена …. освен, че ми изпразниха куфара, че ме пребъркаха, ме и съблякоха! За всички пътуващи дами,

една подсказка – НЕ носете сутиен

на полет на Ел Ал! Много подозрително нещо! А ако има и банели в него – мили дами, закъсали сте го! И не се шегувам. Моят не ме накараха да го сменя, просто защото и останалите бяха с банел!

Включително до момента със събличането успявах да запазя добро настроение, въпреки че ме оставиха боса и ми беше студено. Обаче като видях какво са ми направили с куфара …. е тогава ми избиха балансите. Тъй като беше полупразен, го бях подредила внимателно, да не се търкалят предмети и да не се скъса нещо.

Тези тъпанари, ми бяха извадили включително бельото и всичко беше струпано като непотребен боклук, защото очевидно в куфара нямаше бомба! И даже ме юркаха, да съм побързала, защото зад мен чакаха още нещастни, сами пътуващи дами!

И на всичкото отгоре ми забраниха да си пренеса камерата в ръчния багаж! Което вече ми дойде повече. На напълно основателния ми въпрос, кой ще поеме отговорност, че багажът ми няма да бъде пребъркан и обран от хамалите, защото в него има техника, ми беше отговорено, че те не носят отговорност, а аз ако искам мога да не летя!

Е! Трябва да кажа, че мога много, ама много силно и дълго да викам! И след 10минути крясъци, изведнъж тъпите горили се размърдаха и бяхме изведени от зандана и ни беше пожелан лек път!

Обаче! Да не мислите, че това беше всичко! На още две крайно стресирани, сами летящи дами,

ни беше назначена лична охрана!

Няма шега, няма измама! Една яка еврейка от охраната на самолета ни беше прикачена за опашка и ни беше обяснено, че трябва да бъде през цялото време с нас и да ни качи лично в самолета.

Дали не я разкарах с мене из всичките фришопи на летището, как мислите!В този момент, вече откровено ми идваше да се обърна и да се прибера. Похарчените пари са голям стимул, но всяко нещо си има граници.

Знам, че доста хора ще кажат, че се лигавя и това са само мерки за сигурност, за което съм била предварително предупредена … но няма да бъдат прави. На подобно унизително и откровено дискриминационно отношение не съм била подлагана никога в живота си. Обиколила съм доста арабски и смятани за изостанали страни, но подобна дискриминация към жена, само защото пътува сама, никъде и никога не съм срещала.

Оказа се, че всички, повтарям всички летяли сами жени в самолета, са били жертви на такъв тормоз. Това, че летя с група, че съм турист, че се очаква да похарча пари там – това е без значение. Аз съм сама жена, и като такава съм Терорист с главна буква „Т”, залепена на корицата на паспорта ми!

След това говорих с още хора, станали жертва на този терор – всички те споделяха моето отвращение и никой от тях не заяви желание отново да посети това място. Дори и по работа!

Усещането наистина е отвратително и крайно унизително,

и това гадно преживяване ми показа, че ние тук всъщност имаме свобода, за която дори не си даваме сметка. А би трябвало много да я ценим. Защото е много лесно да я загубим в ръцете на откачени милитаристични параноици, като тези, което управляват в Израел.

Също така ми казаха, че там наистина е опасно и всички са терористи и аз нямам право да съдя. Така е, нямам. И не съдя … отбелязвам. Докато тези милитаристични глупаци преследват жените турискти, отишли там да дават пари, мнооооого „проверени” и „халал” местни ще има да взривяват автобусите в Тел Авив!

Толкова по въпроса за полтическата ситуация в Близкия Изток.

След като бяхме натоварени на самолета, се оказа, че Ел Ал освен параноици са и и стиснати. Обядът в самолета се състоше от едно сандвиче … към 8 см дълго с пилешко месо. И по ЕДНА бутилка /малка/ минерална вода на човек! Това безалкохолни, това чай или кафе …. няма такъв филм!

Добре, че полетът беше кратък и два часа по-късно благополучно бяхме стоварени на летище Бен Гурион.

Взехме си багажа … половината багаж все пак беше тарашен на нашето летище, естествено! … и заедно с местната ни водачка се отправихме към автобуса за първата ни екскурзия – обиколка на Тел Авив и Яфо

Следва първа

кратка сводка по същество за Израел

Както знаете, Израел е държава в Близкия Изток. Намира се в една часова зона с България. Паричната единица е шекел. Може да се обмени в България, като курсът е приблизително 2,5шекела за един 1лев. Към другите валути е - 4шекела за долар и 5шекела за евро. Икономиката на страната е силно доларизирана, затова разплащането с долари не е проблем абсолютно никъде. На касите в магазините дори има конвертор и като подадете доларите моментално ви ги смятат в шекели. Заради европейците вече приемат и евро, като също няма да имате проблем. Проблем може да имате единствено с монети евро или долари. Не ги приемат.

Имайте предвид, че Израел е много, ама много скъпо място. Чак неразумно. Малка бира е към 4долара, а килограм ягоди купих за около 10.

Разплащания с кредитни картисе приемат почти навсякъде, има достатъчно банкомати … разбрах, че можете да изтеглите включително долари.

Има достатъчно обменни бюра. Банките имат стандартно за повечето места работно време, като е по-кратко в петък и събота.

Роумингът с България, освен ако не сте на специален план насочен към държави извън ЕС, е безумен. Не го ползвайте, ако можете. Интернетът през телефон е … даже нямам достатъчно силна дума. За това пък, на доста места има свободен безжичен достъп с добра скорост.

Като за начална сводка май е достатъчно.

И така, все още в отвратително настроение се натоварваме на автобуса, и се отправяме на

обзорна екскурзия из Тел Авив и старият град Яфо

Тел Авив

е хубав, добре устроен, модерен град Строят на високо и имат доста небостъргачи. Тъй като градът е разположен на Средиземно море имат хубава плажна ивица и потресаващ изглед към морето.

Градът е добре озеленен. Това си е постижение, имайки предвид, че по-голямата част от държавата е пустиня. Израелците са измислили капковото напояване и благодарение на него превръщат пустинята в градина. До всяко дърво, храст, цвете си води маркуч, който пуска нужното количество вода.

Интересна подробност е, че нашата местна екскурзоводка /еврейка с български произход/ ни разказа, че когато първите евреи се завърнали по тези земи в началото на 20век, не е имало НИТО ЕДНО останало дърво. Османската империя, която до Първата Световна Война е управлявала тези земи, не оставила никакви, ама никакви дървета. И евреите започнали да ги засаждат от нулата.

Не успях да намеря потвърждение на тази история в интернет, но и не съм търсила усилено, а жената беше категорична, че не е имало останали дървета. Ако това е вярно, тези хора заслужават искрено признание за усилията си, тъй като днес горите са много значителни!

В Тел Авив, за разлика от Йерусалим не видях от толкова отличаващите се крайно отродоксални евреи. Нали се сещате, тези в черното, с шапките и интересните масурчета на косите, които не работят, не служат в армията и по цял ден се молят. Както ни обясниха, те са ситуирани главно в Йерусалим, за да са близо до Стената на плача

Тъй като е новопостроен град, след основаването на Израел в средата на миналия век, самият Тел Авив няма древна история. Тя е съсредоточена в

Яфо

Яфо, както твърдят местните, е един от най-старите градове в света. Има исторически пластове от преди 5000 години. Бил е пристанище. В края на миналия век крепостните стени са разрушени от Наполеон, а след това новопристигналите евреи се заселват извън стените на селището и започват да изкупуват от местните околните земи.

Днес Яфо е превърнат в артистичния квартал на Тел Авив

Пълен е с галерии и възстановени стари местни къщи. Прилагам снимка, за да придобиете представа.

Мястото е много приятно и странно изпразнено от към религия.

За жалост приятната ни разходка бе прекъсната от рязко разразилата се буря. Натоварихме се на автобуса и се отправихме към първия от двата ни хотела, намиращ се в град Нетания.

За тези, за които представлява интерес, температурите в края на декември в тази част от страната варират между 15 и 20 градуса. С изключение на този първи ден, не валя, беше слънчево, топло и приятно. Предвиждането на слънчеви очила и по-леки, пролетни дрехи е разумно.

Разстоянията в Израел не са големи

Държавата е дълга и тясна, така че най-голямото единично разстояние, което сме прекосили, е около 80 километра. Пътищата са хубави, нови и добре поддържани. Магистралите се стопанисват от държавата, с едно единствено изключение. Мисля, че ползват някакъв вид винетки, тъй като никъде не видях спирки за тол-такса. Строи се с бързи темпове и инфраструктурата е много добра.

Нетания

е курортен град, малко на север от Тел Авив. На брега на Средиземно море. За несведущите, Израел има излаз на още едно море – Червено. Там е разположен и най-южният град на държавата – Ейлат.

В последните години, поради притока на нови евреи от Франция, Нетания се развива като курорт с бързи темпове. Строят се огромни апартаментни комплекси, точно като на нашето Черноморие. За съжаление, със същата липса на вкус.

Хотелът, в който ни настаниха,

беше … занемарен. Не нов, има нужда от реновиране. Малка черна точка за българската ни туристическа агенция. Но тъй като го ползвахме практически само за спане – нямам сериозни претенции. Насатниха ме на първия етаж и даже успявах да хвана от безжичния интернет, който иначе беше само в лобито. Ама и аз съм тарикат.

Храненето ни беше на полупансион, затова след настаняването се втурнахме към ресторанта.

Следва малка отметка за храната

Може да не сте чували, но

евреите имат строги норми за това какво може и какво не може да се яде

И в известна степен тези правила се спазват дори и за туристите.

Така … еврейската кухня се подчинява на принцип наречен „кашер”. Тоест чиста храна. По тези правила не може в рамките на едно хранене да се консумират едновременно мляко или млечни продукти и месо. Може в различни хранения.

В резултат на това, десертите бяха … практически несъществуващи, защото иначе не може да се сервира месо, а на закуска мъжете оставаха гладни, защото имаше само млечни продукти плюс яйца и риба, и никакви салами, кренвирши или друго месо! J) На новогодишната вечеря, за да имаме десерт, за основно имаше патица, която очевидно не се класира за животно. Освен това свинското по подразбиране не е кашер, тоест не се консумира. Свинско можете да ядете в християнски ресторант. Много интересно за мен, оказа се, че морските дарове и някои видове дънни риби също не са кашер и не се ядат от вярващите евреи.

По въпроса за алкохола… няма ограничения. Безумно скъп, но има. Пробвах местен вид бира … „Макаби”. Не е лоша, приятна, лека бира.

Относно пушенето.Не се пуши на закрито.

Докато вечеряхме, дъждът най-после спря и успях да се разходя за вода и разни дреболии от магазина. Водата в Израел е годна за пиене. Тоест, ако се прежалите, можете да пиете от чешмата. Минералната им вода също не е лоша.

Ще направя и

малка отметка за сигурността

Имайте предвид, че приказките ми за милитаризма в началото не са шега. Израел е много военизирана държава. Дори не полицейска. Военните си се разхождат с униформите и автоматите по улиците и това също не е туристическа атракция.

В резултат на това, като изключим терористките в мое лице  мястото е доста сигурно и спокойно за туристите. Стига да спазвате разумните мерки за сигурност на парите си, нямате никакви проблеми да се разхождате сами или вечер. Няма да имате проблем.

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Израел (2): Хаджия след Божи гроб
2. Нова година в Португалия
3. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
4. Берлин по Нова година (2)
5. Нова година в Истанбул, за втори път (2)
6. Нова година в Андалусия (Испания)
7. Нова година във Виетнам
8. Нова година в Прага
9. Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море
10. Берлин по Нова година (1)
11. Солун през зимата (Нова година)
12. Нова година в Тунис

Ето за какво ще си говорим сега. За хляб приготвен с бяло брашно и квас. Хляб с дебела хрупкава кора и с мека сладка сърцевина, която мигновено попива бучката масло и носи щастливи аромати.  Да, знам, отнема повече време, но не е по-трудоемко от всеки един хляб. Хлябът иска внимание и наблюдение. И ако досега приготвянето на хляб с квас ти се е струвало непосилна задача, то прегледай следващите бележки, които ще ти помогнат да направиш свой бял хляб с квас.

Майчинството се оказа най-подходящото време да правя опити за хляб с квас. Отдавна не бях правила, но въпрос на моя читателка, относно поддържането и активирането на квас ме замисли по някои въпроси, затова започнах да правя квас наравно с нея, за да мога да давам подробни напътствия, спрямо наблюденията ми докато ден след ден захранвах кваса, накрая се активира и беше готов за приготвяне на хляб. Така и така си бях отгледала квас, защо да не си направя хляб. И така се започна, та досега.

Приготвях пълнозърнести багети, после багети с лимец и типово брашно, после багети с бяло брашно, после един голям бял хляб, после пак багети… Оставях тестото в хладилник за през нощта след втасване и преди втасване. Месих на ръка и в статичния миксер. Лисках вода във фурната и я пръсках по стените. Играх си с градусите. Играх със съдовете за втасване и печене. И имам още много неща да опитвам. Като например да оставя тестото с по-висока хидратация. Да го замеся без кваса и да го оставя в хладилник за през нощта, където ензимите ще работят за вкуса и чак тогава да му добавя квас и сол. Да опитам сладко и богато на мазнини тесто с квас. Не, хич няма да скучая. Но нека започна от самото начало.

Как да си направя квас?

Може да прочетеш в първия пост за хляб с квас. Сега имам да направя няколко бележки. За разлика от преди, вече поддържам кваса с по-плътна текстура, не като на боза, а малко по-гъст. Захранвам го три пъти на ден (сутрин, обед, вечер), но ако това е непосилно за някои, може и два пъти (сутрин и вечер) с по-голямо количество брашно или отново три пъти, но не на равни интервали (сутрин, вечер веднага след работа и по-късно вечерта, преди сън).

Обикновено, от самото начало на приготвянето на кваса до момента, в който той е активен и готов за замесване на хляб минават 6 дни. Може да бъдат 5, може 7, тук точността не играе никаква роля, всичко опира до условията, затова квасът трябва да се наблюдава.

Докато квасът се активира чрез захранването му с брашно и вода, количеството му се увеличава, което пък изисква повече брашно и повече вода. Затова на трети-четвърти ден от началото, половината количество от бъдещия квас може да се изхвърли и да се продължи със захранване на останалата половина. Това се прави само първият път. Следващите пъти част от активния квас ще отива за приготвянето на хляб, така че ще бъде възможно да се поддържат едни и същи количества от него.

Какво брашно да използвам за квас?

Всички натурални (без примеси) брашна стават. Аз започнах този квас с ръжено брашно. Преминах на пълнозърнесто пшенично брашно, а след това захранвах с лимец. Сега поддържам с бяло брашно и всичко е наред с кваса, съответно и хляба приготвен с него.

Как да разбера, че квасът е активен?

Познава се, че е готов по следните признаци:

1. Като се погледне отстрани буркана са се образували множество балончета.

2. На повърхността също са се образували балончета, но ако квасът е по-гъст, може да не са забележими. Тогава с помощта на лъжица се минава по повърхността му, за да се отдели най-горния слой, а отдолу сместа трябва да изглежда като гъба – шупнала.

3. При същото това отместване на горния слой с лъжицата, трябва да се чува шуптене.

4. Квасът миреше леко на кисело, но не на лошо.

Как да поддържам кваса?

Квасът се поддържа активен чрез системно захранване с брашно и вода. Тъй като от приготвянето на една доза хляб до следващата минават няколко дни, дори седмица, поддържането на кваса активен чрез захранване по три пъти на ден е свързано с изразходване на средства (брашно и вода) и време. Затова, след като отделя нужното количество за приготвяне на хляб, захранвам останалото количество квас в буркана и го прибирам в хладилника. Там той заспива и може да стои без захранване около 1 седмица. Преди да дойде ред за следващото приготвяне на хляб, квасът трябва да се извади поне един ден предварително и да се захрани поне 2-3 пъти за да се активира отново.

Кога да замеся хляб с квас?

Когато имаш активен квас и свободен ден. Ако квасът е бил в хладилника, той се изважда поне един ден предварително и се захранва няколко пъти, докато се активира отново. Желателно е един-два часа преди да се замеси хлябът, квасът да се захрани. Времето, което средно трябва да се отдели за приготвянето на хляб с квас е 6 часа. След това време хлябът ще бъде изваден от фурната, но трябва да минат още около 1 час и 30 минути докато дойде ред да се яде. Охлаждането на хляба е част от процеса на приготвянето му и не трябва да се пренебрегва. Но ако обичаш топъл хляб, по-добре е той да се разчупи, отколкото да се реже. Това е по-приемливо с хляба приготвен от бяло брашно. Понякога не издържам на аромата му и си чупвам от крайчето. Човещинка.

За разлика от тестото замесено с пълнозърнесто брашно, тестото с бяло брашно е по-еластично и набухва по-бързо и повече, така че реално може да удвои първоначалния си обем. Рецептата, която ще дам е примерна и всички фактори в нея зависят от условията и продуктите. Освен всичкчи цифри и приблизителни часове, които ще дам, най-доброто, което може да се направи за хляба е да се наблюдава. Ще посоча и такива примери, които да се следят по време на процеса. Следващата рецепта е най-семплата и възможно най-бързата.

Багети от бяло брашно с квас

За тези, които имат опит с приготвянето на хляб с квас, нека тази рецепта бъде справка и възможност за дискусия. Ще се радвам да обсъдим практиките си. Тези които имат желание, но смятат, че няма да се справят, нека спазят следващите инструкции и след това да експериментират с различни видове брашна. Смятам, че тази примерна рецепта и използването на бяло брашно е подходяща за начинаещи.

Посочените дози са за 2 багети.

Продукти:

• 550 г бяло брашно тип 500
• 1 1/2 чаена лъжица сол
• 200 г активен квас
• 350 мл топла вода

Брашното се смесва със солта. Добавят се квасът и водата. Замесва се меко, леко лепкаво тесто. Тестото трябва да бъде гладко и еластично. Ако се меси в статичен миксер се използва приставката за тесто и тестото се омесва на средна скорост за 6-8 минути. Ако се меси на ръка, месенето продължава около 10-12 минути. Ако тестото лепне твърде много се добавя малко брашно, но се внимава да не се утежнява. Ако е необходимо, вместо добавяне на допълнително брашно, ръцете може периодично да се мокрят в студена вода.

Тестото се оформя на топка и се оставя в намаслена с растителна мазнина купа, като повърхността на тестото също се намазва с малко мазнина, за да не изсъхва. Купата се покрива със стреч фолио. Оставя се на стайна температура (21°C -22°C) за около 3 часа или докато тестото почти удвои обема си.

За да се провери дали е втасало с пръст се натиска леко повърхността му. Ако получилата се вдлъбнатина се върне бързо в първоначалната форма, значи е готово. Ако се връща съвсем леко и оставя следа, значи на тестото му трябва още малко време. Ако изобщо не се върне и остане дупка, значи е превтасало.

Втасалото тесто се прехвърля върху леко набрашнен плот. Разделя се на две равни части, приблизително по 540 грама всяка.

Всяка част се разстила с длани на елипса върху леко набрашнена повърхност.

Като се започне от единият дълъг край, елипсата се навива на руло.

С всяко завъртане краят се притиска към основата, така че да се залепи за нея.

На финал противоположния край се прищипва към тестото.

Дланите се поставят в средата на полученото руло и с въртеливи движения от средата към края му се разтяга, така че да се оформи багета. Същото се прави и с втората половина от тестото.

Багетите се поставят в поръсена с брашно тава и се покриват хлабаво със стреч фолио или кухненска кърпа. Оставят се на стайна температура да втасат за около 2 часа. Проверяват се дали са втасали с метода с натискането с пръст.

Фурната се нагрява на 250°C. За създаване на пара в нея се слага купичка с вряла вода или се подготвя вряла вода, която ще се лисне на дъното на фурната, когато хлябът се сложи в нея. Друг метод е с пулвелизатор, с който се впръсква вода по стените на фурната три пъти през 30 секунди, след като хлябът се сложи във фурната. (За него може да прочетеш в поста зафренски селски хляб.)

Когато фурната загрее, на повърхността на багетите се правят по три разреза по диагонал. Разрезите се правят с много остър или назъбен нож. Багетите се слагат във фурната. На дъното и се излива известно количество вряла вода и фурната се затваря или се прилага метода с пулвелизатора. Багетите се пекат 10 минути. След това градусите се намалят на 220°C и се допичат за още 25 минути.

Готови са по следните признаци – хлябът има приятен златисто-кафяв цвят, когато се почука от долната страна, трябва да звучи кухо, лек е, температурата, измерена в средата е 94°C-96°C.

След като се извадят от фурната багетите се поставят върху решетка и се оставят да се охладят напълно или поне за 1 час.

Багети от бяло брашно с квасе публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Много от по-традиционните канали за онлайн маркетинг (разбирайте “Не-социални-мрежи”) могат да използват думите на Марк Твен “Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени”. Такъв е случаят и с email маркетинга. Един от най-използваните канали доскоро, като че ли email маркетингът е пренебрегнат в последно време в полза на лъскави social-кампании и добре развити бранд страници. Но ефектът от email не е спаднал, което наскоро припомниха с анализ от McKinsey. Аз пък реших да допълня към това и собственото си мнение от гледна точка на email абонат.

Изследването

Въпреки че виждаме сериозна ангажираност на фенове в социални медии, в крайна сметка важно е и какво се случва от страната на продажбите. А тук email-ът е цар или поне вице-президент. Привличането на нови клиенти в 7% се дължи на електронна поща, а в по-малко от 1% – на социалните медии. Тук цитирам данните с две уговорки. На първо място, говорим за нови клиенти – влиянието на социалните медии върху продажбите може да е много по-голямо (и според други изследвания вече е), но е логично това да са по-чести покупки от вече съществуващи клиенти, а не непременно нови потребители. И второ, social-каналите вече са практически незаменими за генериране на познаваемост и ангажираност – а косвените продажби свързани с това се мерят по-трудно, освен ако нямаш удоволствието да си изцяло онлайн-бизнес с чудесна analytics-система.

И все пак, проблемите пред email маркетинга са много. По данни на McKinsey, през 2012 потребителите са отделяли 20% по-малко време за email спрямо 2008. И колкото по-малко време отделят получателите на вашите мейли, толкова по-трудно е да се борите за вниманието им. Най-важните методи за ефективност според анализаторите включват:

• Оптимизиране на пътя на потребителя:освен тест на различни заглавия на мейлинга и оптимизация на CTR-а, трябва да се фокусирате и върху пътя на потребителя вътре в сайта. Това включва създаване на лендинг страници и оптимизация за мобилни сайтове (защото близо 45% от съобщенията се отварят през мобилен телефон, а 61% от потребителите няма да се върнат на сайт, ако са имали проблем да го отворят през телефона)
• Преглед на уроците: проблемът засяга по-големи компании, но е валиден за всичко друго освен email маркетинг – проучвайте провалите си и се учете от тях.
• Персонализация: ако имате възможност, изпращайте специфични кампании на база на потребителското поведение. Инвестицията в такава система не е малка, но ползите са значителни – в изследването се цитират резултати от 20% увеличение на приходите до десетократно увеличение.

От гледната точка на потребителя

А сега, без цифри, но с една лична история. Наскоро най-накрая реших да се откажа от филтрите в GMail и да опитам тяхното разделение на категории. Резултатът беше значително окастряне на нюзлетърите, които получавам – и за да не бъда голословна, от близо 1200-1400 мейла, които съм получавала месечно преди декември, сега се ограничавам до “скромните” 600 (за подобни равносметки Account Activity отчетътна Google е много полезен).

За да оставя толкова малко активни абонаменти, трябваше да преценя какво е важно за мен. Ето и едно кратко обобщение:

• Да получавам по email информация, която не мога да намеря другаде– ако не публикувате другаде whitepaper-ите си, вероятно ще се примиря да ги получавам на мейл. Възможно е това дори да ми харесва.
• Email да е най-удобният начин за вашата информация– ако ми е по-удобно да се абонирам по email, отколкото да ви включа в някоя от папките на RSS-четеца, вероятно ще го направя.
• Да не ме спамите твърде често– ако ми пращате съобщения всеки ден, вероятно ми губите времето. Надали една организация може да произведе достатъчно съдържание, за да си струва.
• Или поне да ме предупредите– дори ако моделът ви включва дневни съобщения, ще се примиря с това, стига да съм подготвена. Затова и PR Daily все още пристига в пощенската ми кутия – създателите са казали ясно колко често ще изпращат съобщения и потребителят сам решава дали това му е изгодно.
• Да ми давате смислена и интересна информация– няма нищо по-неприятно от това да склоните някой да се абонира за вас с  данни от наистина интересно проучване и после да започнете да го затрупвате само с рекламни материали. Приемам периодичните реклами от HubSpot, защото от време на време пускат наистина полезни ресурси. Сходна аналогия може да се направи и с промо-мейли от изцяло sales-насочени организации – бях съгласна да получавам предложения от Grabo, защото съвпадаха с интересите ми, но когато за няколко седмици не намерих нищо интересно, връзката ни приключи.

И това е много точен аналог за email маркетинга – трябва да поддържате връзката с потребителя интересна и полезна за всички, иначе разводът е неизбежен.

___
снимка: stock.xchng

Постът Email маркетинг – възможности с полза за потребителяе публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Промените в климата са ужасяващо реални. И по-зле ще стават. Мнението на специалиститее ясно, дайте да видим какво мислят по темата случайните минувачи – гражданите на Европейския съюз. Този месец ЕК публикува доклад, посветен на публичното възприятие за климатичните промени и действията за предотвратяване (почти) неизбежното им влошаване. Справка за изследването – страни, брой запитани, дати – виждаш горе. В България са взети 1,026 интервюта.

В кратка серия ще ти представим резултатите от проучването.

50% смятат, че климатичните промени са един от най-сериозните проблеми на света. 16% от всички европейски граждани ги посочват като най-сериозния проблем. Спрямо 2011 г., по-малко хора смятат, че климатичните промени са най-сериозният проблем – 4 пункта надолу. Климатичните промени са на 3-то място след бедността, глада и недостига на питейна вода и икономическата ситуация. През 2011 г. са били на 2-ро място, сега икономическата ситуация се възприема като по-сериозна заплаха.

Най-висока пропорция на респондентите, отговорили, че климатичните промени са един от най-сериозните проблеми на света ни днес е в Швеция (81%), Дания (73%), Германия и Австрия (70%). Не така смятат в Естония (28%), Латвия и Португалия (33%), Румъния, Полша и Чешката република (38%). За България процентите са 35.

По скала от 1 (изобщо не е сериозен проблем) до 10 (изключително сериозен проблем) климатичните промени отбелязват 7,3 точки за всички страни на ЕС. През 2011 г. точките са били 7,4. Фрапиращо е, че в дъното на списъка за това колко важни смятат, че са климатичните промени, намираме страни като Обединеното кралство и Холандия. България бележи средно ниво на осъзнатост.

9% смятат, че климатичните промени НЕ са сериозен проблем. Това са почти 1/10 от всички европейски граждани!

Следва продължение: какво правят хората в Европа, за да ограничат замърсяването на планетата.

в един свят, в който “Сълзите са на свършване”

а училището е “Държавно мълчилище” и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като “въздуха и слънцето за всяко живо същество”

“Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест”

“Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие”

свят, в който “хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани”

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА

The most important ingredients are:
be authentic
provide value
be interesting
post consistently
promote

That’s it, a recipe for a successful blog. And it is so difficult and time consuming that I’ve never really done it. (not that it really matters)

I’m starting this blog with the one and only idea to help myself. I do it for me. I want to put some of my thoughts on a digital paper and if some people find it valuable, so be it. Providing value is cool.

This is a business blog so I can basically write for whatever I want. It’s all business.

Will it become successful? Time will tell. I want it to become a good source of information.

I guess I will violate the last 2 rules from the ingredients list above. This blog is an add-on to my stuff, not my main focus. I will write when I can.

For those of you who want recipe for having a successful blog, use all the 5 ingredients I gave you, otherwise it won’t happen.

Преди два дни имаше решение на правителството на Кримската автономна република, че се присъединява към Русия. И се готви референдум, който да го потвърди.

Сигурно всеки се пита как всъщност стоят нещата там. И аз също, и ще си позволя да поразсъждавам по въпроса.

По начало Крим е бил руска, а не украинска област. 60% от населението му са руснаци и е предаден на Украйна през 1954 г. от Никита Хрушчов, който е украинец. Дотук нещата като че ли изглеждат абсолютно еднозначни – логично и редно е Крим да бъде руски. Украйна го е получила неоправдано, чрез свой агент, и не е редно да го задържа. Нали?

Като се вгледам обаче в детайлите, не съм толкова уверен.

За начало една дребна подробност – Хрушчов е роден на територията на Украйна, но е етнически руснак. От тези, които Русия иска да опази от Украйна. Не че е много важно. Но е добър пример как подробностите могат да променят „общоизвестните факти“.

Сега сериозното. 60% от населението на Крим са руснаци. Както се видя преди ден-два, те могат чудесно да се разберат с кримските татари, които са още 17% от населението. Участие на татарите във властта срещу подкрепата им за преминаване на Крим към Русия. 77% от населението ще е в подкрепа на преминаването, нали?

И въпросът за един милион. Защо му е тогава на Путин вкарването на трийсетхилядна руска войска в Крим?! Не разбира ли, че това е идеалният претекст за всички, които не искат да признаят преминаването на Крим към Русия? При положение че това преминаване е толкова сигурно и гарантирано, какъв е смисълът да бъде изкарано пред света зорлем нелегитимно?!

Може да се предположи, че Русия иска да опази Крим от украинска военна намеса. Само че в момента Украйна няма дори един боеспособен батальон. Надали може да прати повече от няколко хиляди души срещу Крим, и от тях сигурно поне две трети ще се разбягат при първото сражение, даже ако противникът не се появи. Организират ли се симферополските футболни запалянковци и въоръжат ли се от руските военни бази с пищови и тук-там някой автомат, ще разгромят украинците като на шега. Че сигурно и ще завладеят доста територия извън Крим, като подгонят украинската армия. Без да има нужда да се намеси и един руски войник.

(Да не говорим, че прати ли Украйна армия срещу Крим, руската армия ще получи валиден претекст да откъсне цялата ѝ източна половина. САЩ и ЕС ще мрънкат, но протестите им няма да имат и капка убедителност – ще я имат декларациите за миротворчество на Путин. Така че Украйна просто не може да си позволи да направи нищо срещу Крим. И Русия знае това.)

В картинката хич не се връзва и агресивното недопускане от руските войски на международни наблюдатели в Крим. Най-нормално е международната общност да предположи най-лошото – обикновено при подобни действия то е истината. Путин надали е толкова глупав, че да не разбира това – защо тогава го прави? (Към тези, които мислят, че руските войски ще направят това без заповед от Путин – мили дечица, Дядо Мраз не съществува, съжалявам че ви разочаровам.)

И не само на наблюдатели. На всички западни журналисти е твърдо отказано да пътуват, наблюдават и отразяват каквото и да било в Крим – от положението по улиците, та до договорките във властта. И отказът се въвежда в сила с оръжие. Защото всички западни журналисти били агенти на злия Запад, изпратени да пишат клевети за Крим… Добре де, ако те наистина са клеветници, с какво недопускането им ще ги спре да съчиняват клевети? Кой ще разбере, че те всъщност не са успели да присъстват на събитието? Да не говорим, че идеята как всички до един западни журналисти са платени агенти и клеветници… мили дечица, феята на зъбките също не съществува, съжалявам че ви разочаровам и за това.

Нещо повече – блокирането на информацията от руснаците е двупосочно. Не само светът почти не знае какво всъщност се случва в Крим. Едно от малкото научени неща е, че руските войски са принудили под заплаха от разстрел всички телевизионни оператори в Крим да спрат да излъчват украински телевизии и да започнат да излъчват руските. Това защо? Да не би украинските архизлодеи и хиперманипулатори да вземат успешно да измамят кримските руснаци да си стоят в мразената Украйна? Мили дечица, надали ще ми повярвате, но злата вещица и Торбалан също са измислени. Всъщност ги има само в книжките и по филмчетата. Съжалявам.

И всичко това при положение, че в момента Русия жизненият стандарт е значително по-висок, отколкото в Украйна. Пенсиите са почти пет пъти по-високи, заплатите също. Цените са съвсем малко по-високи. Плюс че Русия обеща многомилиардна помощ за Крим, ако той мине към нея. Кримчани трябва да са не просто предатели на руското, а и тъпи, слепи и глухи, за да не преминат към Русия.

Защо тогава, за бога или по дяволите, е нужна трийсетхилядна руска армия в Крим? Никой разумен човек не праща в нарушение на всички международни правила армия да подсигури това, което му е в кърпа вързано. Мислите, че въпреки това има някаква нужда от нея?… Мили дечица, хлябът не расте в магазина, нито бонбонките или бананите. Не ми се сърдете, знам че не ми вярвате, но трябва да ви го кажа.

Да не би пък подкрепата за отделянето да не е толкова категорична? Не е много чудно. Руснаците в Крим (и в Украйна изобщо) никога не са били реално подтискани или ограничавани в нищо. Дори наистина дискриминативният указ, че регионалните езици се забраняват, просто не мина – и.д. президентът категорично отказа да го подпише. И надали някой украински властник ще посмее, освен ако не иска още на следващия ден да се събуди в руски военен арест. Точно както според Русия Янукович го прогониха злите фашисти и бандеровци – само че аз все още помня, че повече от половината от собствената му проруска партия също гласува за свалянето му. (И не съм забравил златната му тоалетна и прочее.) Не е ли възможно при това положение подкрепата да не е така твърда?

Каква ще бъде – реално не зная. Нямам мрежа от шпиони в Крим. Само че Путин има и с пълна и точна гаранция знае. И според мен това е отговорът на въпроса защо е нужна там руската армия. Тя е неволното признание на Путин, че думите му се разминават с реалността и той го знае. Че солидна подкрепа за преминаване на Крим към Русия може да бъде получена единствено под дулата на руската армия.

И съм склонен да му вярвам. Неволните признания обикновено са истина.

Николай Денев е един от първите клиенти в студио SPIDER SPORTЛозенец. Резултатите на Ники се дължат на постоянството и сериозното му отношение през двете години тренировки.  Ники е един от най-редовните участници в състезанието SPIDER GAMES, което тества комплексно сила, издръжливост и експлозивност. Той стана шампион на коледните игри през 2010г., а година по-късно, въпреки тежко падане с мотор и проблеми с ключицата, Ники успя да подобри някои лични рекорди:

Мъртва тяга: от 155 кг (2010 г.) на 197.5 кг (2011 г.)

Напад: от 105 кг (2010 г.) на 135 кг (2011 г.)

Ники има отлични резултати в залата: кофички 5 повторения с 50 кг; напади 5 повторения с 120 кг; клек 5 повторения с 120кг; набирания 5 повторения с 20 кг; мъртва тяга 5 повторения с 160 кг.

Поради стари травми, в това число съмнение за дискова херния в лумбалната област на гръбнака и прещипвания на нерви, се наложи натоварването на Ники да бъде по-леко. След ядрено магнитен резонанс се оказа, че Ники е имал две дискови хернии в областта на шийните прешлени, причинени от дългото седене с наведена глава пред компютъра. Болките в кръста идват от чупен преди години глезен, зараснал неправилно и с ограничена мобилност, довел до промяна в походката на Ники. Това измества центъра на тежестта на тялото и води до болки в кръста и тазобедрената става. 

Ники се храни Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно, което му позволява да поддържа телесните си мазнини в интервала между 5% и 7% целогодишно и съчетано с достатъчно голямата му мускулна маса прави тялото му да изглежда чудесно.

От една година Ники живее в Ирландия със семейството си, където продължава да тренира и да се храни по системата на SPIDER SPORT. Той е вдигнал силата си до серия от 5 повторения с 150кг, както се вижда по-долу на видеото от тренировка в домашни условия.

Ники е благодарен на Милко Георгиеви екипа на SPIDER SPORTза безценното знание в областта на храненето и тренирането, които може да прилага навсякъде по света. За разлика от повечето фитнес центрове, които предлагат наем на площ и машини в комбинация с готови менюта и протеинови шейкове, SPIDER SPORT учи своите клиенти как да тренират правилно и как да съставят дневното си меню най-пълноценно спрямо целите и възможностите си.

Ваня и Васил Захариеви осиновиха едно страхливо и лудо 7-месечно пухче. Мъничкият Бари е от едно кучило с 3 много диви, много страхливи и много реактивни кутрета, което ни подхвърлиха преди няколко месеца. Най-лудото бебе от семейството е в дома на Веси за превъзпитаване, с другите двама работехме на терена. Без особен резултат.

Затова когато Ваня и Васил го харесаха – дори се опитахме да ги разубедим. Обяснявахме им, че е дивак, че не е готов, че не знаем кога ще бъде готов, че не е лесно куче… Но тях това изобщо не ги притесни! Идваха си за него, Бари ги гледаше с подозрение, държеше се като тиква и се дърпаше, но те наистина го харесаха и успяха да ни убедят, че той е тяхното куче.

Сега Бари си живее в село Пасарел, в къща с двор, започнал е да се отпуска, дори има планове като започне да се отзовава на привикване да става рибар. Васил е много запален риболовец и е сигурен, че ще може да убеди Бари, че това е мъжка работа. Какъв неочакван и хубав развой на събитията!

Успех им желаем на добрите хора с глупавото кученце! И дано повлече крак и за другите двама тиквеници.

У дома се прибра и дакелчето Сачи! Вярно, малко и се разби сърцето, че никой не дойде да я поиска, а толкова много хора дойдоха за мопсчето Стинки, но тя не е дребнав човек, гледа да забравя лошото. Още повече, че на следващия ден за нея се яви също толкова поразената от неуспешния опит за задомяване Виолета Куюмджиева – тъкмо човекът, когото чакало нашето девойче!

Сачи е вече в новия си дом, не я мислете – ужасно е щастлива, надяваме се, че е все така послушна и добра, поне такива слухове се носят. А и как иначе – дакелът наистина е голям човек, а точно този дакел е наистина голям дакел! Благодарности на Виолета, че отвори сърцето си за нея, убедени сме, че няма да съжалява и ще бъде много щастлива с такава добра компания!

Всички бежанци и доброволци познават червения товарен бус, както и неговият шофьор и основен товарач и разтоварач. Сега тези двамата имат спешна нужда от помощ. Копирам съобщението на Цецо и много моля който има възможност да се включи спешно – с дарение или заем.

Някой може ли да окаже фин. подкрепа за ремонта на товарния бус, който бе основно транспортно средство за дейности около и за бежанците от 22 декември, 2013 г. насам?

Собственикът е бегъл познат, който го отдаде безвъзмездно за 1 (един) ден, и, почти не го бе зървал оттогава.
Возилото претърпя катастрофи, вандалщини, товарения над спецификации и т.н.
Платих повечето щети с лични средства, но в момента изнемогвам:
взех заем от майка ми (на 39 съм…), но няма да е достатъчен.

В официалния сервиз на Ситроен вчера ми цитираха минимум 1,210.00 лв (ремонт без гаранция) до 3,210.00 (нова турбина, клапа и т.н.)…

Мога да поема и отговорност за връщане на личен заем в рамките на година…

Благодаря предварително.

ЦЦ
0884578881

п.с. независимо дали разгледаме „не-вземането“ на наем от собственика,
като пазарна тарифа в километри, на ден или на час,
дори и с максимума в горната сметка,
и предвид на мащаба на свършените работи,
благотворителността ни спести доста пари…

Днес започваме едно поклонническо пътуване до манастира Ставроникита в Света гора (Атон) заедно с Цветан. Приятно четене:

Света гора – Атон

част първа

От манастира Великата лавра до Ставроникита

Великата лавра (Μονή της Μεγίστης Λαύρας) – 

най-големият манастир на Атон не спи, когато трябва да го напуснем на 15 ноември 2013г. В ранния час 6,45 тихо се изнизваме от църквата под мъждукащата светлината на няколко свещи. Утринната литургия е започнала в 4,30 часа и продължава с „Кирие елейсон!”(Господи помилуй!). Гръцкият език е „микро” проблем, защото сценарият на службата във всички православни манастири и църкви е еднакъв съгласно „Божествената литургия на св.Йоан Златоуст”.

В манастира Ставроникита (Μονή Σταυρονικήτα) се пази оригиналът на литургията. Горните акварели на Дъг Патерсън доразпалиха моето желание за това поклонение. Но да продължим, днес се налага да хванем единствения сутрешен курс в 7,00 часа на атонските маршрутки (за 7евро) до столицата Карея.

Прекръстваме се пред малката Архангелска черква с чудотворната икона,

(вляво) на „Богородица Кукузелиса”, пред която се е молил нашият сладкопевец Йоан Кукузел.

Веднъж изморен след като изпял Богородичния акатист той седнал на стола срещу иконата и задрямал.

– Радвай се Йоане! – неочаквано се чул благ глас.

Йоан отворил очи. Пред него обгърната от небесно сияние стояла Богородица.

– Пей и не спирай да пееш и аз няма да те изоставя! – и тя му сложила в ръката жълтица и станала невидима.

Потресен от невъобразимата радост той се разплакал и окачил жълтицата на иконата.

На излизане от манастира вдясно се покланяме пред „Разстреляната Богородица”. Снимката е със светкавица през стъклото на нишата. Някога турците след като разграбили манастира и убили монасите решили да се подиграят и извадили пищовите и започнали да стрелят по стенописа. Първият изстрел не улучил целта и тогава един бабаит се прицелил точно в Господа, но за негово зла участ този път оловният куршум не се сплескал и паднал, а рекоширал и го ударил право в челото. „Вай, вай! ” – смъртно уплашени побегнали турците. Все още можете да видите следите от куршумите: неточния – долу вляво на трона и фаталния – в малкия Исус.

.

В този глух час от тъмнината долита грохотът на вълните, който се смесва със скърцането на клоните от вятъра. Към небето продължава да се носи сърдечният вопъл – монашеската молитва. Както и преди хиляди години тя ще крепи този свят.

През гъстата пелена от облаци утрото се мъчи да пробие над Великата лавра. Запалвам фенерчето, като внимавам да не се подхлъзна по влажния калдъръм. Един по- ранобуден се е отзовал на празната хеликоптерна площадка, та го привиквам на паркинга, където ни очакват 4 маршрутки. Ще пропуснем трапезата (закуската), която е след литургията в 8,00часа. Огладнял бъркам в раницата и изваждам една вафла. Споделям вафлата с шофьора – румънец :

– Добро утро, моля Ви да спрете по пътя, за да хванем пътя за Ставроникита! („Буна диминяца, въ ругъм съ оприти де а порним ла друм пентру Ставроникита!).

Той е съгласен и ние потегляме с буса. През нощта беше леко преваляло и нямаше кал или прахоляк по светогорските друмища.

Пътят ни се виеше и покрай заливчето Морфоноу на източния Атонски бряг.

Минаваме покрай

манастира „Каракал”,

който величествено се издига над околните лозя. Имах щастието да опитам от хубаво вино, което правят там.

Пътят се спуска до брега, където е

бившият грузински манастир „Иверион”

Бурните вълни се пенят в пристанището му. Късна есен е и лодките са прибрани на сигурно. Вдясно в далечината на носа е кацнал

манастирът Ставроникита

Пътят поема по баира нагоре и след няколко завоя маршрутката спира на разколона за Ставроникита.

8,00часа сутринта, колегите са задрямали и аз трябва да ги разбутам, за да отворят врата и да слезе нашата тройка. Останалата дузина варненци продължават с маршрутката за Карея, а от там до Ватопед и през хребета на Атон с маршов скок до Зограф. Предния ден другата половина от варненската група начело с отец Дончо беше успяла да посети манастирите Ставроникита и Пантократор, които не искахме да пропуснем.

Слизайки само надолу по пътя към Ставроникита често се спирахме, но не за да си починем, а за да хапнем от тези апетитни червени плодчета с големината на череши и вкус на малини. М.. м…м..! – но не знам как се казват.

След час пеша пред нас изникна най – малкият манастир в Света гора, Ставроникита (Μονή Σταυρονικήτα), но 15– ти по ранг. Отдалече ни заприлича на малък средиземноморски замък от Италия или Франция.

Stavronikita Monastery, Agio Oros 603 86, ГърцияСв. Николай Чудотворец ни благославя отгоре[/caption]

Над манастирската порта е стенописът със св. Георги. Надяваме се да е чул нашата гореща молба да ни помогне да стигнем днес до Зограф за неговия празник.

Вляво от входа като малка караулка е архондарикът(гостната), където любезният домакин ни черпи с локум, чай, гръцко кафе, вода и портокали. Сърбаме кафето на светлината на газена лампа, когато приближава домакина и ни пита дали искаме да се присъединим към манастирската трапеза в 9,00 часа.

Тройката поклонници от Варна – Георги, Валери и Цветан

Съобразителният Валери първи отвръща „Не”, което на гръцки е „Да”. Разбира се, че и останалите са гладни и тръгваме подир домакина, изкачваме стълбите до втория етаж, където е трапезарията. Като черни гарвани в сумрака долитат монасите. Каква чест, ние се оказваме единствените гости.

В трапезарията дежурният монах спуска от тавана и запалва газена лампа, която осветява реставрираните стенописи на Теофан Критски. В този манастир липсва електричество! След благословия от игумена архимадрит Тихон ние сядаме на дървените маси, за да споделим скромната гозба от нахут със зехтин, лук и лимон. Отделно има черен хляб, маслини и портокали.

Докато се храним, монахът на катедрата до нас чете откъс от Евангелието. По сигнал от звънеца си наливаме вода и отпиваме. Последен звънец, кой ял, кой пил и ставаме. Сити и очаровани от средновековната мистична атмосфера не забравяме да благодарим („Евхаристо!”) и да поискаме от игумена благословия („Евлогите!”).

Цветан Димитров, Никулден, 2013

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон

Още пътеписи от близки места:

1. Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири
2. Екскурзия до Атон – Света Гора (Athos Agion Oros)
3. На поклонение в Света гора – Атон
4. Скитът „Свети Андрей“ в Атон
5. Залези над гръцките острови (5-3): С лодка край Атон
6. Прилеп (4): И още от манастира Трескавец
7. Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон
8. Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)
9. Уранополи – портата на монашеската република Атон
10. Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”
11. Изгубената Сирия – Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон
12. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)