Старите вицове са лесен и най-вече забавен начин да се разбере същността на историческа епоха, която трябваше да е безвъзвратно отминала. За съжаление, когато гледам новини все по-често се сещам за вицове от времето на СССР и ми е повече страшно, отколкото смешно. За да изкажа отвращението си по-добре, ето опит за описание на актуалните събития в Крим като всяко от долните изречения е виц от времето на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия:

Подлите западни сили искаха да завладеят Крим и да подчинят неговите хора и богатства, но… Русия ги изпревари. Руснаците преминаха границите на Украйна, само защото братската помощ граници не знае. А Руснаците и Украинците са братя, а не приятели, защото приятелите може да ги избираш. По-точно, братска помощ е когато петима се хвърлят да бият един беззащитен, а агресия се нарича, когато един се противопоставя на петима. А войските, те ще останат в Крим, поне докато не намерят кой ги е помолил за помощ.

Украйна е най-неутралната страна – тя няма право да се меси дори във вътрешните си работи. За разлика от Русия, която е готова да се противопостави решително на всяка намеса във вътрешните ѝ работи, където и да е по света. Защото Русия граници няма, Русия граничи с който си иска. Тя се бори за мир, „для весь Мир“. На герба на Русия трябва да има ангелче Амурче, защото и то е като нея – гол, бос, но въоръжен и предлагащ любов и дружба на целия свят под прицел на оръжие. За това, рускоговорящите в Крим, вече стават на крака не на „Интернационала“, а на „Интервенционала“. И ние трябва да сме спокойни – за тези интереси Русия е готова да влезе дори в Европейския съюз, ако трябва и до Брюксел да стигне. Но спокойно – трета световна война няма да има, но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане. За това украинците търсят сигурност в Израел, който считат за най-защитената страна, защото Израел поне добронамерени съседи няма.

Ако ви е смешно, не е много смешно, но пък ако се сещате за още някой виц по повода – разкажете.

На 21-ви март Фондация “БГ Сайт” и JobTiger организират форум “Жените в уеб. Път и успехи.”, на който имам честта да съм панелист. Сложили са ме в компанията на четири супер жени, които много уважавам, а модаратор ще е любимия ми Крис. Местата са ограничени, така че побързайте! ПС: На другият ден е TEDxNBU, все още може да се регистирате тук.

Ето ни пак с резултатите от новия доклад на ЕС. Писахме вечеза това какво мислят европейските граждани за климатичните промени, сега да видим и какво правятпо въпроса.

50% от европейците казват, че през последните 6 месеца са предприели действия за намаляване на климатичните промени.

Най-много са в Швеция, 80%. Сравнение: 25% в Естония, 23% – в Румъния. Ние сме със 65% не-та.

Когато въпросът е зададен обаче с придружаващ списък на възможни действия и без уточняване на времеви период, процентът скача на 89 от всички европейци. Което, явно, означава, че хората масово не знаят какво е необходимо да направят, за да подобрят ситуацията.

69% посочват намаляването на боклука и регулярното рециклиране като действието, което вече са предприели; 51% казват, че са снижили употребата на вещи за еднократна употреба, 36% купуват местни и био-продукти, когато това е възможно; 34% са заменили уредите у дома с по-енергийно ефективни; 28% редовно използват „зелени“ начини за придвижването си, вместо колата; 21% са инвестирали в по-добра изолация на къщито си, за да намалят енергийните разходи.

България е на последно място по проценти, посочили, че използват алтернативни на личната кола транспорти. Цифрата е миниатюрните 8.

92% смятат, че е важно правителството им да окаже подкрепа за подобряване на енергийната ефекивност до 2030 г. а 51% смятат, че е многоважно.

90% от европейците мислят, че е важно правителството на тяхната страна да дефинира цели за увеличаване количеството на използваната енергия от възобновяеми източници до 2030 г. Многоважно това е за 49%.

70% са съгласни, че намаляването на вноса на изкопаеми горива от страни извън ЕС ще бъде икономически благоприятно за Съюза. 26% са напълносъгласни.

Целият доклад е тук.

Епохата на добавките, стимулантите и могъщият директен мрежов маркетинг роди и още една легенда - суперхраните. Суперхрана е маркетингов термин, използван за описване на храни с предполагаеми ползи за здравето. Новина и за противниците на добавките - ето го антагонистът – храната с почти магически свойства, която е способна да запрати добавките в кошчето. Истина ли е това? Има ли суперхрани?

Суперхрани = супер полезности + не толкова супер опасности

Като суперхрани се определят храни, коитo се считат за здравословни и понякога дори могат да повлияят определени медицински състояния. В допълнение те често имат необичайно съдържание или концентрация на определени хранителни или помощни вещества. Така наречените суперхрани могат да имат необичайно високо съдържание на антиоксиданти, витамини и други хранителни вещества.  Въпреки това определението изключва например конвенционалните билки. Вероятно поради очакването, че суперхраните все пак ще имат потенциал за изхранване.

За първи път терминът влиза в употреба при Аарън Мос в списание "Nature Nutrition", в изданието от август 1998 г. От 01.07.2007 г. в ЕС обаче е в сила забрана храна да се определя като "суперхрана"в официален етикет или маркировка, ако към това не е приложено съответното медицинско изследване.

Причината: мощна маркетингова атака към конвенционални храни, на които се прикачва подвеждащ потребителя етикет.

Ние можем да си изработим функционално определение: суперхраната е храна, която носи ползи за здравето и е в състояние да измести хранителните добавки.

Много организации са се обръщали към проблема със суперхраните. Cancer Research UK публично отправя забележка, че суперхраните често се рекламират като притежаващи способността да предотвратят или лекуват болести, включително рак.

Това не са реалистични очаквания, просто болните експлоатират "сламката надежда", а продавачите на суперхрани – надеждата на болните. Макар и недолюбван от общественото мнение, институтът дава адекватното заключение, че прекалената вяра в суперхрани започва да измества балансираната диета и да влошава здравето на пациентите.

Изследванията също са противоречиви. Например за какаото мненията са остро поляризирани - първите изследвания твърдят, че какаото има положителен ефект върху кръвното налягане, последващите изследвания обаче напълно оспорват такава връзка. Освен това много често маркетингът всъщност е далеч от прокламираната истина.

Някои храни действително съдържат специфични вещества, като например епикатехин галатът в зеления чай, помагащ за отслабването, пектинът в ябълките и редица други.

Т.е., особените функции на дадени храни са факт, който не може да бъде отречен, но не трябва да забравяме, че в храненето абсолютна и крайна истина не съществува и всяка, дори и най-добрата храна в един момент може да се окаже натоварваща организма или лишаваща го от нещо важно в дългосрочен план. И все пак, кои са тези супергерои в света на храните?

Познай суперхраната!

Нова изненада: единна класификация няма, и 10 радетеля на понятието ще дадат сигурно 200 такива предложения, повечето различни. Но трябва все пак да се фокусираме върху нещо.

Ще използваме класификацията на womansday, като препубликуваме някои от идеите.

1. Яйца - всяко яйце има около 6 грама протеин, но само 72 калории. Идеални за вашата диета.

2. Доматеният сос - съдържа ликопен, който заздравява кожата, съдовете и сърцето.

3. Сушени сливи - полифеноли, растителни химикали, които стимулират костната плътност чрез стимулиране на клетките, изграждащи костите.

4. Орехите - алфа-линоленова киселина, омега-3 мазнини, които са диетични и здравословни..

5. Брюкселско зеле (и карфиол)- има повече глюкозинолати, отколкото всеки друг зеленчук, и действа като антиоксидант. Освен това е диетично и може да бъде вкусно приготвено. Най-силно такова действие обаче имат кълновете на броколите.

6. Ябълки - те съдържат кверцетин и пектин.

7. Сьомга – почти всички необходими за деня мастни киселини, плюс богата на пълноценен протеин храна.

8. Авокадо – също богато на здравословни мастни киселини.

9. Спанак – богат на желязо, подпомага кръвосъсирването и здравината на костите.

10. Маслини – мононенаситени мазнини и витамини.

11. Ягоди - те са заредени с фитохимикали, които могат да спрат растежа на рака на шийката на матката и рака на дебелото черво.

12. Леща - чудесен източник на протеин, половин чаша варена леща също дава почти половината от дневната доза фолат и витамин В.

13. Киви - италиански изследователи са установили, че намалява астматичните пристъпи и има високо съдържание на витамин C (едно киви съдържа 110% от дневния прием).

14. Черен боб  - зареден с протеини, фибри и флавоноиди-антиоксиданти.

15. Аспержи – доставят витамин К и фолиева киселина и помагат за изграждането на костите, освен това са естествен диуретик.

16. Ленено семе – една, по мое мнение, прехвалена в Америка храна. Не може да му се отрече наличието на омега-3 мастни киселини, но също така има повече лигнани, отколкото всяка друга храна.

17. Пшеничен зародиш – чаша от него дава почти два пъти дневно необходимата доза витамин Е + селен в добавка, който е ключов за имунната защита.

18. Къпини -  има повече антиоксиданти, отколкото ягоди, черни боровинки или червени боровинки.

19. Гроздето – освен някои витамини, съдържа и химикали, поддържащи сърцето в добра форма.

20. Бразилски орехи - с повече селен, отколкото всяка друга храна. Един орех съдържа среднодневна доза.

21. Рапично масло – поддържа сърцето здраво, има алфа-линоленова киселина, плюс две форми на витамин E.

22. Портокали - един портокал осигурява над 100% от нуждите от витамин С за един ден. Той също е добър източник на калций и фолиева киселина.

23. Пуешки гърди - 20 грама протеин, но само 90 калории на 100 грама.

24. Ечемик - понижава холестерола и помага за контрол на кръвната захар.

25. Гъби Шитаке - имат повече витамин D от млякото.

Оригинално списъкът съдържа над 50 продукта. Доста от тях съм ги съкратил субективно, например такива като фъстъчено масло, маргарин, соево мляко, миди. За тези изобщо считам понятието "суперпродукт"за недоразумение, при цялото ми уважение и благодарност към авторите на списъка. Премахнал съм и някои несрещани по нашите земи продукти.

Повечето от вас знаят или се досещат защо са съкращенията на познатите ни храни. Повечето от широко рекламираните суперхрани са всъщност вредни и предимно производителите им печелят от пробутването им под етикет "здравословни"или "суперхрани".

За повечето от тях всъщност рекламираното качество е вярно, или поне частично е истина (например високо белтъчно съдържание, витамини и прочие – те реално наистина ги притежават), но имат огромен брой скрити недъзи и проблеми, които поставят под дискусия въпроса "безопасно ли е изобщо да се консумират".

Уви, този въпрос е скрит от очите на публиката и основен остава въпросът за "суперхранителните им свойства", т.е. към определението трябва да се подхожда много внимателно и резервирано.

Не бива да игнорираме европейските регулации по въпроса. Нерядко понятието е маска, а дори когато не е, суперпродуктът в една насока всъщност често има недостатъци в друга.

Няколко не толкова "супер храни"...

На ум ми идва например соята, която беше в бум като суперпродукт само преди няколко години и стана и на "кайма", и на "сирене", и на "мляко". А замени ли ги?  

Реално тя е земеделска култура със "спорно бъдеще", защото освен ГМО рисковете, съдържа доста откровено вредни вещества, включително някои тежки метали и фитоестерогени. Необходимостта да бъде пласирана обаче я хвърли в ръцете на маркетинга, който веднага "доказа", че едва ли не вие няма как да се храните пълноценно без соя и соята е алфата и омегата на спортиста.

Редица продукти попаднаха в подобно положение, и няма да споменавам всичките, за да не предизвиквам и защитниците им (някои са бегло споменати по-горе).

За други продукти истината си е истина. Спанакът съдържа минерали, желязо, има безспорни полезни свойства. Суперхрана? В анимацията със сигурност. Едностранчивият анализ обичайно ще прикрие вредните му вещества, сред които изпъкват нитратите. Вредното му съдържание може да постави под сериозен въпрос кумулативната му полза.

Тоест, внимавайте и се пазете от подобни окончателни прекрасни заключения, особено що се отнася до култури и храни, отдавна известни на човечеството.

И все пак подобни явления има. Очевидно съществуват, ако не ги наречем суперхрани, то поне заслужено име ще бъде храни с уникални хранителни свойства. Всяка от тях е, така да се каже, специализирана в определен спектър.

Точно това ги прави и неподходящи за постоянна консумация и "хранителен абсолютизъм".

Не бива нито за момент да забравяме, че правилната диета за организма е балансираната.

Суперхраните могат определено да помогнат при недостиг или необходимост да се наблегне на нещо. Прекаляването с всяко нещо си има цена и цената често е нашето здраве. Така че не бързайте да избирате лекия път.

И не бързайте да вярвате на суперлативи. Те се сменят, вероятно не бързо като носни кърпички, но бавно, като високосните години. Една храна, която някога е била "супер", днес е обявена за чудовище, а истината може би е някъде по средата.

Не малко статии изписах по повод цените в бранша, дъмпинга и изобщо - омагьосания кръг на архитектурното и интериорното ценообразуване у нас. Масово колегията страда от този повсеместен проблем от години, хонорарите се договарят изключително трудно, а в не редки случаи - след приключването на работата събираемостта им също е проблемна. Както казва един колега - просто много от инвеститорите не смятат, че ако това, което му предлагаш, не може да се изяде, пипне или помирише - значи не би трябвало да струва пари. Поне не много. Под много разбирайте 1000 лв.. или 100 лв, все тая. Проблемът продължава да стои поради простата причина, че съществува всеобщо неразбиране откъде идва той.

Да оставим настрана за момент методиките на КАБ за ценообразуване, предполагайки, че КАБ е една конспиративна организация, целяща чрез законови методи само да изнуди инвеститорите да дават повече пари на архитектите срещу не кой-знае-колко струващият им труд. А и без друго масовката от бранша не се придържа към тези методики. Тогава възниква резонният въпрос - кой ще определи колко струва един проект? Просто е - този, който го продава - проектантът. Да, ама не. Купувачът, тоест - възложителят, е хитра лисица и предполага, че проектантът ще иска да го оскубе и затова настоява цените да бъдат намалени. Или иначе казано - откъде накъде ще дава толкова много кинти за нещо, което се ражда в нечия главата, вследствие на което се начертават някакви чертежи… ами че тук няма суровина! Няма никакъв мат’рял, така да се каже.. тоест - възложителят е осветлен, че щом е така, то цялата платена от него сума е чиста печалба за проектанта само срещу неговия труд! Готово, мисли си - ето тук го хванах натясно. Щом цялата сума е 100% печалба, може цената да бъде намалена с 50%, даже и със 70%! Трезвият ум на архитекта ще прецени бързо, че е по-добре да намали чистата си печалба наполовина, вместо да спечели нула лв, нали така? Ситуацията не е, да речем, като при магазинните стоки - купуват на едро, слагат се примерно 30% надценка, 20% отиват за разходи и не можеш да искаш повече от 5% отстъпка.. ако си голям любител на пазарлъка. И то вземе, че сработи. Чукне тук, чукне там, на три места му откажат, на едно му се изсмеят в лицето, но на петото го приемат. Ето, че можело - значи логиката е вярна. Просто на останалите 4 места са били твърде алчни и затова са отказали.

Точно тук е моментът, където се чупи системата - изключението, което служи за доказателство, че “можело значи”. Точно тук трябва да се обясни защо неможе и защо това изключение чупи цялата система. Как? Чрез проста сметка, която доста колеги не са си направили, а вместо това се питат защо постоянно са на загуба, въпреки че имат работа.

Случй първи: свободен архитект.Архитект-наемник. Това е човекът, който сам си е шеф, но не е шеф на никой. Човекът “направи-си-сам”. Разходите започват с осигуровките, които в най-добрия случай са около 150 лв/месец (заедно с такси) за самоосигуряващо се лице. Редно е да се предположи, че архитектът има малко офисче, където да посреща клиенти, а да не ги мъкне по кафенетата - още 150 лв/месец. Транспортни разходи, особено ако архитектът работи в голям град и офисът му не е на съседната улица - още 50. А, да, трябва и да се яде - 500; ако на някой му се струват много, да ги раздели на 30. Плюс още 200 за битови услуги и плюс още 100-200 за счетоводни услуги, поддръжка на сайт и разни режийни. Дотук санитарният минимум е 1200 лв на месец, под който просто не може да се извършва дейност. Лошата новина е, списъкът с разходите не е приключил. Трябва да се добави кола, офис-оборудване, хардуер и софтуер - ориентировъчно около 15-20 000 лв; за улеснение на сметката - на лизинг по около 300 лв/месец. Като бъдат предвидени и застраховки, правоспособности, данъци и какво още - дрехи и обувки и каквото още може да се сети човек за поддържане на нормален стандарт на живот.. къде му излиза краят - не е много ясно, но в края на краищата излиза, че приемливите приходи, оправдаващи дейността на архитекта-наемник са около 2000 лв месечно.

Следва веднага да бъде обърнато малко внимание и на източниците на приходи на свободния архитект. Предимно частни инвеститори с възложители и къщи. Или малки инвеститори с магазинчета, ресторантчета и семейни хотелчета. За пример може да послужи изработването на пълен интериорен проект на апартамент 60 кв.м.? Може би срокът за проектиране би бил не повече от месец ако се приеме, че се проектира за конкурс, но не и когато се работи с клиенти. Клиентите променят, не харесват, искат друго, после искат старото, бавят се с решенията си, не следват някаква точно определена логика и, най-неприятното е, че държат архитекта ангажиран през цялото време - няма как работата по проекта да бъде преустановена поради липса на дадено решение от възложителя, защото след два дни възложителят се обажда с готов отговор, но след още един ден се обажда отново с нов въпрос или казус, спиращ работата. Та, обратно на въпроса, месец не е достатъчен, по-скоро месец и половина, даже два. Така или иначе това е единственият проект, по който архитектът-наемник работи в рамките на тези два месеца, защото работата е нередовна, не е като да си на заплата. Тоест излиза, че за този 60-квадратов апартамент, архитектът трябва да вземе около 4000 лв. За да има смисъл. Или в евро (защото е модерно цените да са в евро) - около 35 евро/м2. Ако някой е пробвал да каже на клиент 35 евро/м2 или дори по-екстремното “…общо 4000 лв” знае, че след това обикновено се гледат кадри от филма “Да изчезнеш за 60 секунди”. Дори 1000 лв (4 пъти по-малко от това, което има смисъл изобщо) звучат стряскащо за много от клиентите; реакцията е нещо от сорта “хиляда лева самоза проекта?!?”, съпроводена с учудена и леко объркана физиономия. Да, става дума за онова учудване, за което говорим; което означава “защо да плащам толкова много пари на някакъв непознат човек, който, за да ми измисли проекта, не се нуждае от никаква суровина.. всичко му е чиста печалба, а крайният продукт нито мога да го изям, нито да го изпия, нито да го пипна!”

Решението? Винаги, когато се е налице учудване от този вид, разговорът да бъде свеждан до това, колко големите са разходите на архитекта, за да изготви дори един такъв малък на пръв поглед проект. А отговорът на въпроса “Е какви па толкова разходи имаш” ще придобие по-ясна форма след тази статия.

Случай втори: архитектът, който си е наел помощник.Описването на този случай ще отнеме много по-малко редове, защото просто трябва да се добави заплатата на помощника към онези 2000 лв. Заплатите на архитектите се движат между 800 и 1500 лв чисто, в по-мизерни случаи - към 500, а за добрите специалисти- до към 2000. Като се начислят всички разходи и осигуровки, се получава общата цифра от около 4000 лв/месец, за да съществува и извършва дейност такъв един екип от двама души. Интересното е, че тези двама души не могат да направят за един месец това, което само единият прави за два месеца. Просто защото не зависи от тях да ускорят нещата. Така че срокът е месец и половина за същия проект. Става даже по-неизгодно, нали? Ако говорим за екстериорни проекти - на къщи и малки сгради около 500 кв.м., картинката не е много по-различна. Една къща - два месеца - двама души - 8000 лв. Което прави около 8 евро/м2 само за част архитектура. Не е реалистично, сякаш. Реалността е горе-долу наполовина.

Третият случай е за проектантски бюра с повече служители.Простата сметка веднага изважда наяве цифри от порядъка на 20-30 000 лв месечни разходи за екип от 10-тина души. Един голям хотелски комплекс от 10-15 000 кв.м. се прави за около три-четири месеца, изразено в разходи - 80 000 лв. А в приходи, това са 4 евро/м2, а ако приемем, че част от екипа са инженери по различните части - още по-добре. Това са цифри, които имат смисъл за възложителите.

От цялото смятане се стига до извода, че или трябва да има постоянен поток от проекти, които да се правят едновременно и това да понижи цената на квадрат (какъвто към момента няма), или да се работи на високи цени. Или пък архитектите просто да си снижат малко жизнения стандарт - да намалят яденето наполовина, да се къпят през ден, да не светкат толкова много лампи вечер, да готвят и перат, разбира се, на нощни, много по-евтини тарифи, да пътуват през половината време пеша и - разбира се - да спрат да се осигуряват! Кой нормален човек се осигурява в днешно време? Умните хора пестят в банката.. Осигуровките водят само до излишно повишаване цените на услугите. Също така - на архитектите не им трябват офиси, важното е услугата да е качествена, а архитектите могат да си работят от компютрите вкъщи (само че като дойде време за срещи, се наблюдава недоволство и възмущение от липсата офис и от необходимостта да се разгъват чертежи по разни тесни кафеджийски маси). И още - кому са нужни счетоводни услуги, след като няма осигуровки и фирми? Ще се плаща на ръка, нéма проблеми! Или пък кола.. айде сега и кола.. - клиентът за проект ли плаща или за прищявките на проектанта?

Всичко това би било работещо решение за всички, стига да беше работещо решение за всички. Но не е. Не само за архитектите, но и за клиентите. Клиентите не просто имат нуждаот качествени проекти, те ги изискват по всяко време и с всяко свое действие, дори без да го осъзнават. Трябва по-често да им бъде напомняно защо точноцените са толкова високи, защо цените на квадртатен метър при големите комплекси нямат нищо общо с цените на квадратен метър при къщите или интериорите и защо самите клиентине биха искали да получат евтина услуга. Но това няма да стане с доводи тип “такива са цените в бранша” или “това е по методология на КАБ”. Ще свърши работа единствено на това, клиентът да разбере колко много разходи реално съществуват, че високото качество на услуга неизбежно води своята цена със себе си и проектирането не е просто едно прибиране на 100-процентова печалба в джоба на архитекта. Тогава и само тогава архитектите ще могат да си защитят интересите. Хубавото е, че защитавайки своите интереси, без да искат ще защитят интересите и на цялата гилдия и ще заковат един пирон повече в ковчега на дъмпинга.

Лудогорец паднаха, полицаи мрат, застреляни от луд с пушка, руснаците всеки момент ще превземат Крим… – не, ситуацията нито е за хейтене, нито за оригиналничене – затова днес пътеписът днес няма да е пътепис, а есе. Приятно четене:

Моята България

от Галина Тодорова

        Убедена съм, че българинът, живеещ в родината си и потопен в своите делнични проблеми, не усеща понятието „моята България” така рязко и болезнено, както българинът, заминал в чужбина за дълги години. Носталгията е мощно чувство. Моите наблюдения върху категорията нашенци – емигранти и гастарбайтери точно ми очертават границите на възприятията им за България, а те са в богата амплитуда:  от идеалистични до крайно нихилистични. Първият вид българи следват принципа ”всичко българско и родно любя, тача и милея”, а вторият, даже и да признават родните предимства, критикарстват, черногледстват, недоволстват, поставяйки под един знаменател всичко.

Поставена между тези две крайности, аз виждам мястото си в една средна категория личности. За мен темата „Моята България” е добре обмислена, преживяна и изстрадана в продължение на седемте години трайно установяване в Израел с трудова виза. Дълбоко съм благодарна на съдбата, че ме награди с този уникален шанс и така ме спаси в преломен момент от живота ми. Затова и сега, когато отново съм от българската страна на барикадата, темата ми е пределно ясна и близка.

Вероятно след години времето и паметта ще ме отдалечат от спомена за горчивото чувство на несподелена обич към моята България – чувство по-силно от моя страна и едва прозиращо от нейна. Но няма да избледнее усещането за благодарност към Израел: за признанието на труда ми, за това, че живея втори живот, че съм здрава и че се намирах в точното време на подходящото място. Пропивах се от удоволствието, че пребивавам в интелигентна, добре благоустроена и изключително красива страна и не се срещам ежедневно с крайната беднотия и породеното от нея тесногръдие, дребнавост и липса на възпитание. Постижение беше за мен, че нито за миг не се почувствах чужда в Израел особено когато научих езика и писмеността им.

Не зная, склонността към сравнения душевна настройка на всеки човек ли е или средство да се запази в съзнанието, преосмисли и после обобщи понятието „родина”. Аз съм космополит и никога не си позволих да сравнявам Израел с България. При тези огромни разлики във всички нива и посоки на живота се стараех само да съхраня свеж интимния спомен за моята страна. А защо? Отговорът ми е еднозначен – за да се постарая, в интелектуалната скука през самотните вечери, максимално достоверно да разкажа на българина в България що е то Израел и как се живее в него: за да покажа моя личен поглед, изразен ясно в пътеписи, размисли за интересната душевност на хората, ярката природа, невероятната съвременност, религия, история и … мястото там на нашия Христос.

Именно това беше моята България – обектът на моя интелектуален труд и непрекъснатата тревога, дълбаеща ме денонощно – дали това, което пиша, ще бъде интересно на моите сънародници; дали това, което ми прави неизгладимо впечатление и морално удовлетворение, ще се възприеме добре; дали се изразявам достатъчно ясно и с колоритен език … Отправната точка към обобщеното понятие „моята България” беше предимно в посока на изстискване от дълбините на съзнанието ми на капчици достоверен спомен за психологията на българина и безпощадна преценка дали моите творчески усилия са достойни за вниманието му.

Не ми липсваше смелост, защото писаното слово ми е втора природа и специалност, а и идеята за сериите пътеписи зрееше в мен още от първата екскурзия, когато се огледах на колко интересна земя се озовах. После години наред я таях и извайвах, докато не избликна и се оформи на белите листи. А вероятно този порив на душата ми беше една психологическа защита от цялото заляло ме възхищение: от яркото слънце, ласкавото море, дългото лято, необичайно разнообразната цъфтяща природа. Сърдечното пъстро общество, дружелюбно за всеки новопристигнал, любопитно към културата и манталитета на народа, чийто носител си ти, представя широката гама от етнически менталности в тази страна – космополит.

Какво ли успя да ме съхрани от любовта ми към тази магнетична страна, за да не остана да живея завинаги там? Вероятно точно здравите ми български корени и тази моя България – не нечия друга, а точно моята, излязла от понятието „родина” и останала единствената ми любов и мъка.

Именно тези корени бяха и котвата на дълго въже, което ме изтегли обратно. Мисълта за лелеяната седем години идея да се завърна обратно „в бащината къща” не допуснаха да се превърна в корабокрушенец, загубил пътя за дома. Тя поддържаше волята ми за оцеляване свежа и неусетно, с течение на времето, ми помогна да не се превърна в бездомен авантюрист. Свободолюбивото ми сърце беше свикнало да се движи по своя орбита, със своя собствена логика. Но не! Усетих с подсъзнанието си, че е време това „своеволие” да спре, да се стегне в рамки и доброволно да влезе в ярема на българското битие.

О, как искам да вярвам, че свободата вътре в мен няма да се свие, че усмивката ми, както и щастието, че съм в моята България, няма да помръкнат!

Автор: Галина Тодорова

Други разкази свързани със България– на картата:

България

Още пътеписи от близки места:

1. Кажи здрасти на България :)
2. Hi, Stela – краткият поглед на случаен чужденец в България
3. Един македонец за София, Пловдив и България
4. България получи европейски оргазъм.
5. След 10 години (България, София и Перник през очите на емигранта)
6. На път из България
7. Моята предколедна разходка до Виена (2)
8. Моята вълшебна хърватска приказка (4): Загреб
9. Моята вълшебна Хърватска приказка (2): Дубровник и Градац
10. Турция – България, която загубихме (2)
11. Белинташ – Родопският Стоунхендж (Непознатата България)
12. Моята вълшебна хърватска приказка (3): От Сплит към Трогир и Плитвишките езера