Чат последна от поредицата ни с  резултатите от съвсем наскоро публикувания доклад, който ни дава любопитни данни за това какво мислят гражданите на ЕС за климатичните промени. Ето ги 1и 2.

80% са съгласни, че противодействието на климатичните промени и по-ефективната енергийна употреба ще подобрят икономиката и работния пазар в ЕС. 31% са напълносъгласни. Подобно е било и през 2011 г.

48% от европейците смятат, че отговорността за действия спрямо климатичните промени принадлежи на правителството, 41% посочват бизнеса и индустрията, а 39% – самия Европейски съюз.

Едва 25% смятат, че носят лична отговорност. В България само 9% от интервюираните са се самопосочили: най-малко от всички страни.

Спрямо 2011 г. има повишаване в процента, посочващ като отговорни правителствата (7 пункта), бизнеса и индустрията 6 пункта), ЕС (4 пункта) и, за щастие, личната отговорност (пак 4 пункта). По последния, според нас най-важен показател, в покачването водят по ред на номерата Холандия, Австрия, Ирландия, Дания, Швеция, Обединеното кралство, Португалия, Литва и, най-сетне, Малта.

Целият доклад е тук.

Моделът Colorado Top Bar

Пчелите измират. Светът ни не може да съществува без пчели. Трябва да направим всичко по силите си, за да ги спасим. Три простички  истини. А ето и едно простичко решение: мрежа от кошери с отворен код. Open Source Beehives Projectсе опитва да подпомогне отглеждането на пчели, разпространявайки семпли, евтини за изграждане кошери и насърчава колаборацията между дизайнери, технолози, изследователи и любители на пчелите.

Засега имат 2 дизайна: Colorado Top Barи Warré. Кошерите се правят от лист шперплат, сглобяват се за минути, не изискват винтчета или лепило. Идеята за кошери с отворен код хрумва почти едновременно на 2 различни органзиации: Open Tech Foreverи  Fab Lab Barcelona, те обединяват усилията си и така се създава Open Source Beehives Project.

Warre

Освен че предоставят достъпни за всеки кошери, добрите хора зад проекта се надяват и да подобрят мониторирането на останалите пчели. И двете им разработки имат предвидени евтини сензори, с които да се измерват влажността, температурата и други показатели; така пчеларите ще могат да следят здравето на колониите си и изследователите ще знаят повече за това какво се случва вътре в пчелното общество.

„Целта ни е да създадем мрежа от колонии, генерираща данни, които ще бъдат споделяни свободно на Smart Citizenплатформата и ще помагат изучаването на причините за измирането на пчелите.”, казват инициаторите на проекта.

За да се разрасне мрежата от „интелигентни кошери“, естествено, трябват пари. Нищо по-логично за проект, който се стреми да подобри здравето на общия ни дом, планетата, от това да потърси помощ от общия ни приятел, обществото. Така че, кампанията на OSBP е активна в Indiegogo, целта й са едва 20,000 долара. До момента има събрани 5,920 долара, но краят е след цели 28 дни, така че сме оптимисти.

Със събраните средства OSBP ще разработят нов сензорен борд („щит за пчели“) и ще разпространят своите кошери на още повече места.

„И двата ни модела са проектирани така че да създават идеална среда за пчелите, а сега разработваме сензори, които да вградим в кошерите и да мониторираме здравето на колонията. Това ще ни позволи да документираме точно какви видове химикали или други фактори от околната среда причиняват измирането на пчелите – и най-сетне ще разполагаме с твърди доказателства, за да потърсим отговорност от виновниците.“, казва Тристан Смит, който помага за кампанията. Според него надежда има и то защото обществото е обединило усилия в опит да защити пчелите: „Виждам го в наскоро оказания върху Home Depot натиск да срат да продават пестициди, в лобистките усилия на гражданите за легализиране на пчеларството в градовете, усилията за разпространение на семената на диви цветя, нарастващия тренд на пчеларство в задния двор… Хората показват реална загриженост за пчелите.“

Надцакването е дебютния филм на режисьорът Брад Фърман, в който главните роли са изпълнявани от звездите Бен Афлек (Айвън Блок) и Джъстин Тимбърлейк (Ричи Фърст). Той носи обща печалба от близо 20 милиона долара на продуцентите и определено си заслужава да бъде гледан от хората, които обичат поемането на рискове, силните емоции и напрегнат сюжет.

Може да видите трейлърс кратко видео към филма и да прецените дали този филм ще ви допадне.

Студентът в престижния американски университет „Принстън” Ричи Фърст е бивш брокер на „Уол Стрийт”, който губи всичко в срив на стоковия пазар преди няколко години. Ричи сам плаща скъпите семестриални такси като промотира онлайн покер залаганията в „Принстън”.

Той обаче е издаден от един студент на ректорът Алекс Монро и получава ултиматом от управата на университета да спре своята дейност, ако иска да запази студенстките си права. Ричи решава да заложи всичките си спестявания и с печалбата да финансира остатъка от следването си. Младият студент обаче губи всичко в сайт за онлайн покер залагания, но открива, че е измамен от влиятелния хазартен бос Айвън Блок, който е собственик на сайта.

Ричи пътува до Коста Рика, където се провежда среща на хазартните босове, за да се срещне с Айвън. Той се запознава с любовницата на Блок Ребека Шафран, която работи за него и тя му дава покана за партито на своя шеф. Ричи и Айвън се срещат, като младият студент е обезпечен за своята загуба и дори получава покана от хазартният бос да работи за него.

Фърст приема офертата и се мести да живее в Коста Рика, с надеждата да изпълни своята мечта за бързо забогатяване. Скоро обаче Ричи е притиснат от федералният агент Шейвърс, който е по петите на неговия шеф Айвън, но няма нужните юрисдикции в корумпираната страна. Скоро главният герой открива истината за своя нелоялен бос и разбира, че трябва да намери начин да избяга, както от Айвън, така и от ФБР, използвайки своята интелигентност и пари.

Един от главните герои и носител на оскар Бен Афлек, разкри своите виждания за филма пред журналистите в „Холивуд”, като заяви:

„Невероятната скорост, с която се развива технологията в днешно време има хубави и лоши страни. Отрасли като онлайн хазарта стават широкодостъпни за много хора и органите, които се занимават със следене на спазването правилата в такива среди, трудно могат да хванат всички нарушения и нередности.”
„Този филм дискутира проблемите на онлайн хазарта в големите страни като цяло. Залаганията могат да бъдат добри, когато всичко е в допустимите граници. В този филм се разкриват опасностите и тъмната страна, които остават невидими за повечето хора, търсещи бърза и лесна печалба от онлайн хазарт.”
Ако обаче сте любител на покер играта онлайн и търсите надежден и сигурен сайт, където да практикувате вашите умения срещу начинаещи или професионалисти в тази сфера, може спокойно да се доверите на сайта за онлайн покер (Poker) на „Покер Старс”.

От края на изминалия месец вече може да закупите DVD с филма „Надцакването” в сайта на „Амазон” тук. Той се предлага и на българският пазар, като може да бъде намерен в развлекателния сайт на „Озон” тук.

Посвещава се на Веждички,
дано не спре да учи нови неща за жените <3

Какво искат жените?

…любов
…кариера
…повече пари
…признание
…деца
…сватба
…разбиране
…по-хубаво тяло
…цветя
…сигурност
…по-добро бъдеще
…емоции
…искат всичко
…не знаят какво искат?

Не задължтелно в този ред.

Всъщност да, жените искат всичко, защото когато зададеш така въпроса, всички жени взети заедно със сигурност искат всичко.

Все си мисля, че жените, или поне по-добрата, по-умната част, тази дето си струва искат прости неща

някой (да се чете безполово) да ги държи за ръката
някой, на който да родят деца
някой, до който да се събуждат сутрин
някой, който да ги признае
някой да ги подкрепя
някой да ти разбира
някой да ги разсмива – адски важно, по дяволите!
искат да са себе си
да бъдат приемани такива каквито са
ок, от време на време и по някой нов чифт червени (примерно) обувки

Обаче това, което винаги ме е притеснявало във въпроса Какво искат жените?е множественото число! Повярвайте не ви трябва да знаете какво искат жените, а какво искат жената. Жената до вас – приятелката, майката, съпругата, любовницата, майката на децата ви. Жената за която ви пука.

Ако просто я попитате, би било най-лесно. Все някоя ще каже: Искам само теб!

The emptiness that we confess
In the dimmest hour of day
In Automatown they make a sound
Like the low sad moan of prey

The bitter taste the hidden face
Of the lost forgotten child
The darkest need the slowest speed
The debt unreconciled

These photographs mean nothing
To the poison that they take
Before a moment’s glory
The light begins to fade

The awful cost of all we lost
As we looked the other way
We’ve paid the price of this cruel device
Till we’ve nothing left to pay

The river goes where the current flows
The light we must destroy
Events conspire to set afire
The methods we employ

These dead men walk on water
Cold blood runs through their veins
The angry river rises
As we step into the rain

These photographs mean nothing
To the poison that they take
The angry river rises
As we step into the rain.

Въпросът с повишена трудност, на която едва ли някой ще даде отговор.

А би трябвало.

Петък в най-красивия град в Иран-Исфахан, повечето забележителности са затворени с изключение на храма на Зороастър и танцуващите минарета, които посетихме сутринта.


Петъчната джамия (Friday Mosque) е отворена в петък следобед. Моят домакин каза, че Петъчната джамия (مسجد جامع اصفهان‎ – Masjid-e-Jāmeh Isfahān) е най-интересният ислямски паметник в целия Иран, а комбинацията от различни архитектурни стилове я прави уникален музей на персийската архитектура. За това през 2012 Петъчната джамия с купола Тадж ал Мулк е обявена за паметник на културата на ЮНЕСКО.

През 1074г.Омар Хаям (Omar Khayam), прочутият поет и енциклопедист е поканен за главен астролог и шеф на астрономическата обсерватория в Исфахан. Назначението му е било уредено с ходатайството на неговия съученик Низам.
Къде е обсерваторията?
Никой не знае засега…е отговорът на домакина ни.

20 години безметежно творил в Исфахан Омар Хаям под покровителството на селджукският султан Макик шах и неговият везир Низам ал Мулк. Като математик Хаям е изпреварил своето време, като една от неговите математически формули е станала известна по-късно като бином на Нютон. Неговият научен труд по математика,,Ел –Джабер” е дал името на учебния ни предмет алгебра. Като астроном, създаденият от него календар се оказал по-точен от съвременния ни календар със 7 секунди.
Но през 1092г. шахът бил отровен.

Великият везир Низам ал Мулк бил промушен с кама от дервиш, съгласно персийската миниатюра.

Тези политически убийства се приписват на исмаилитите - терористична персийска секта бореща се срещу властта на тюрките селджуки. Страхът от тайнствените асасини (убийци) парализирал живота в Исфахан и се наложило столицата да бъде преместена в Мерв. Омар Хаям напуснал Исфахан и потърсил спасение в поклонението си до Мека.

Тръгваме към Петъчната джамия през лабиринта от сокаци на покрития Голям пазар.

Щом има грозде на пазара трябва да има и вино. Къде?
В християнския арменски квартал. Добре! Утре сме там!

Реконструкцията на покрива на пазара с нови стоманени арки край метростанцията е направена в характерния персийски стил.

Южният вход на Петъчната джамия е от към пазара.

Много е трудно да добиеш представа за нейните гигантски размери от 20 кв.км.
Размерите на двора - 170 на 140 м с четирите айвана (портала), ориентирани по посоките на света я правят най-голямата джамия в Иран.

Мистериозната Петъчна джамия на Исфахан.
За мащабите и може да се съди само от балон или по тази снимка от минарето на Али. Нейната конструкция се е сляла напълно с околните постройки на пазара. Няма ясни външни стени като Катедралата Мезкита в Кордоба, нито пък ясни входове.

Мукарнас (Muqarnas) е сложно нагънатият свод от ХIII век, разположен в южния айван с двете минарета. Жалко,че другите минарета не са оцелели след земетресенията.

Небесносиният цвят на облицовката придава на цялата площ дълбочината на небесната шир и внушава спокойствие и сигурност.

Мукарнас е продукт на радиалната симетрия основаваща се на Н-гоналната симетрия. Броят на уникалните плочки се определя от равенството:
Н=Н/2-1. По-големите стойности на Н водят до по-тънки облицовъчни плочки.

Под мукарнаса е лентата с калиграфски надписи с цитати от Корана.

Калиграфските пана са като персийски килими.

Протест на зелените:).

Западният айван е украсен с куфически надписи и портретите на религиозните вождове-аятоласите Хомейни и Хаменей. Преди 35 години аятолахът Хомейни се завърнал триумфално в Иран от изгнание във Франция, а последният шах е избягал в САЩ.

Северния и източния айван. Вдясно във фонтана измореният турист като нас може да си изплакне краката заедно с правоверните.

Моделът на Петъчната джамия включва покрива с 476 кубета, Южния Купол с двете минарета и самотния Северен Купол (най вдясно). По време на управлението на династията на Селджукските султани са били достроени две кирпичени куполообразни секции. Южният купол, който за времето си е бил най-големият купол на джамия в света, е бил построен от архитекта Абул Фатх през 1086-1087 г.

В него е разположен михрабът, който представлява молитвена ниша построена в посока към Мека. Това е площадка за борба със сатаната.

Майсторът на михраба е уста Хайдар Исфахани.

Михрабът е посветен на монголския владетел на Иран Олджейту. Интересно е, че той е бил първо християнин под името Николай, после става будист и накрая умира като мюсюлманин шиит Мохаммад.

Погребан е в Султанийе, под купола на мавзолей, предназначен първоначално за първия шийтски имам Али. Мавзолеят на Олджейту е прототип на мавзолея Тадж ал Махал в Индия. Графиката е от пътеписа на французина Фландрин в страната на Аджамийте (Иран).

Това е тронът на султан Олджейту.

Името на Олджейту (султан Мохаммад Кходабадех) е изписано в хоризонталната лента. На 7ия ред е изписано и името на иранският му министър Мохаммад Сави, а на последния ред е поставена и годината на създаването на михраба-1310г.

Тези заплетени като растения арабески са цитати от Корана в гипс.

Сводовете напомнят за палатка, опъната в пустинята. Бащата на Омар Хаям е бил майстор на палатки-хаям.

Шабестан е покритото помещение за почивка на джамията, подпряно от паралелни колони.

Светлината е символ на божествената мъдрост и манифестация на Бог,а който е намерил своя дом в джамията.
Тя играе важна роля за намаление на грубостта и крехкостта на тухлената конструкция.

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят,
връх и долина необятна, на рая – рай, на ада – ад.
Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,
ако светът е пръстен – ний сме над златото му скъп ахат.


За тези 18 години на Омар Хаям прекарани в Исфахан стават значителни промени в градската архитектура. Една важна промяна е издигането на величествения Южен Купол на Петъчната джамия през 1086/87г. От другата страна на двора само след две години е издигнат неговият геометричен перфектен контрапункт- Тадж –ол-Молк купол. Можем да се запитаме дали математикът Омар Хаям е бил зает с конструкцията на последния мистериозен Северен купол?

Интересни са надписите на Северния купол, съдържащи необичайна възхвала на космическата сила и забраната за нелегален секс. В съседство е надпис, в който се казва, че имаретът (болницата), а не джамията е била възстановена след пожара през 1121г. от асасините.

Това е основание за Oleg Grabar да предположи,че първоначално този Северен купол не е бил част от джамия, а от някаква друга сграда.

Обсерваторията на Омар Хаям, за която той е получавал годишна заплата от 10 000 тумана (златни денара), все още не е открита в града. Тя разбира се може да е била разрушена от монголските завоеватели на Чингис хан през 1218г. или от воините на Тамерлан през 1387г. Ученият Eric Schroeder приема, че Северният купол е мистериозната обсерватория. Перфектното изпълнение на Северния купол кара изкуствоведът Oleg Grabar да приеме присъствието в Исфахан на гениален супервайзор. Никой не дава такава заплата само за поетичните рубаи. Използвайки златното сечение и качествата на пентагона, дефинирани от Омар Хаям можем да предположим, че той е бил проектантът.

Златното сечение или божествената пропорцияе число, което изразява отношение на две части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То има стойност приблизително равна на 1,618…

Златният триъгълнике равнобедрен триъгълник, при който отношението на дължините на бедрото и основата е равно на златното сечение. Хаямовият триъгълник е остроъгълен при който основата е по-малка от бедрото и ъгълът при върха е 36°, а ъглите при основата са 72°.

Куполът Тадж ал Мулк (Taj-al-Molk) е посветен на великия везир Низам ал Мулк и изграден върху основите на храм на огъня. Височината и диаметърът на този кирпичен купол са 19,5 и 10,5 м съответно.

,,Петолъчката” на тавана на купола загатва за свойствата на пентагона в преминаването му в полусфера.

,,Математическа соната за архитектурата” така е нарекъл Alpay Özdural приложението на божествените пропорциите с аритметично и хармонично значение в конструкцията на Северния купол.

Островърхите арки и удължените колони напомнят за небесния устрем на катедралната готическа архитектура.

След 3D лазерно сканиране се установява, че конструкцията е изключително прецизна с отклонение на вертикалните и хоризонталните елементи от проектните стойности от порядък +/- 0,02м или 0,3%.

Като последен аргумент е този рубаи на Омар Хаям, който си позволих да преведа за вас:

Моята красота е рядка, виж честното ми тяло,
като кипарис стройно, като лале разцъфнало;
И все пак не знам защо ръката на Съдбата
Ме зарадва с тази чест- Купол на Земята.

След безброй земетресения някои колони са наклонени. Лицето на жена ми е скрито от божествената светлина, проникнала през окото в шабестана.

По този традиционен начин със светлина е изобразено лицето на пророка Мохамед в тази персийска миниатюра от ХVI век.

Следва: “Исфахан:Омар Хаям, Минарето на Али и кервансараят”

Автор:Цветан Димитров, 2014
Снимки:Цветан Димитров

Когато ти остане повече стар хляб и се чудиш какво да правиш с него, тази рецепта е точно за теб. Защото ти е омръзнало а) да си препичаш филии или всяка неделя да правиш пържени филийкиб) да го правиш на крутони за супав) да го ползваш за кюфтетаг) да го замразиш докато ти дойде музата д) да го прибереш в плик, да го сложиш в ей оня ъгъл и да се направиш, че го забравяш докато мухляса. Докато бях емигрант и работех в едно семейство, често ми се случваше да изхвърлям мухлясал хляб (защото хляба от вчера не е за ядене) или собственоръчно да прибирам останала сготвена храна в хладилника и докато всички се правят, че не я забелязват (защото сготвена вчера храна не е за ядене днес) тя да се вкисне и после собственоръчно да я изхвърля. Никак не е приятно, нито за вършене, нито като чувство.

Ако ме питаш защо аз не я ядях тогава, само ще спомена, че бях на вечната диета и просто не ядях. Фотосинтезирах на терасата с чаша студен чай с много лимони и мед. Това е добре, но не и когато го правиш сутрин, обед и вечер по седем пъти в седмицата, всяка седмица. Сега забравяме за този случай и се концентрираме в приготвянето на ястието страта, което съдържа предимно стар хляб. Но с помощта на малко сотирани зеленчуци, настъргано сирене, мляко и яйца, старият хляб се превръща във вкусна вечеря.

Това ястие е онези, които трябва да се предвиждат. Не, не казвам, че трябва да оставяш хляб да изсъхва, но ако имаш вече такъв, той ще се превърне във вечеря чак на следващия ден. Или по-бързият вариант е ако имаш свободна сутрин. Тогава ястието се сглобява, оставя се в хладилника и се пече на същия ден преди вечеря. На приготвения хляб му е необходимо време да попие всички течности от заливаката, затова ястието се прави до момента на печенето и се оставя за един ден или за цяла нощ, преди да се изпече. Това си има и много хубавата страна – прибираш се  вкъщи след работа, събуваш си обувките, изваждаш ястието от хладилника, включваш фурната да загрява и след това спокойно може да отдъхнеш, че приготвянето на вечерята е в действие. Е, като си отдъхнеш, може и една салата да направиш. Ще бъде свежото допълнение към стратата.

Наистина! Старият хляб може да се превърне в основна съставка за вечеря. Лесно е и е един от най-подходящите случаи да изпразниш хладилника от останали малки количества зеленчуци, парченца различни сирена, колбаси или изпечено предния ден месо. Следвах рецептата, тъй като имах малко спанак, сирена и разбира се остарял хляб. Хлябът, който използвах бях приготвила с мая, защото не съобразих да извадя по-рано кваса от хладилника (за поредните багети с бяло брашно и квас). Направих голям хляб. Остана известно количество на третия ден откакто го изпекох и вече беше доста сух. Може да се каже, че го съживих. В тази връзка, докато имах телевизор и постоянно гледах кулинарните канали, си спомням едни думи на Жак Пепен, че ако не се научиш да рециклираш в кухнята, рискуваш да бъдеш уволнен. Това донякъде е вярно и се потвърждава от няколко разказа на Антъни Бурдейн в книгата му „Поверително от кухнята“. Е, у дома няма от какво да се страхуваш, но смятам, че е истинско изкуство да се направи от нищо нещо и да бъде вкусно или да се използват вече използвани неща. (Това последното не винаги е удачно. Да не направим грешка, ей.)

Щеше ми се да вярвам, че това ястие е италианско, защото италианците са много добри в оползотворяването на стар хляб, като например в панцанела или супа с броколи, но за моя голяма изненада, то се оказа американскои не е по-далеч от хлебен пудинг. Но добър пудинг. И преди бях правила, в опити да съживя стария хляб, но не знаех за трикът с престояването и определено пак си ядяхме сух хляб, само че с гарнитура. Сега, обаче е по-различно. Хлябът е напоен с аромати, сочен, надига се като суфле във фурната, а топлият въздух оставя хрупкава само повърхността. Толкова пухкаво отвътре и толкова хрупкаво отгоре! Така ми харесва!

Страта със спанак и сирена

Адаптирано от epicurious.com

За стратата използвах много малко количество спанак, с колкото разполагах. Може да се използва повече от 150 грама изчистен спанак, дори би било още по-добре, както и други видове сирена. Рецептата е гъвкава и позволява включването на други зеленчуци или каквото обичаш или имаш останало.

Най-важното условие е страта да се остави за няколко часа преди печенето, за да попие заливката в хляба. Сервира се току-що извадена от фурната.

Посочените дози са за 4-6 порции.

Продукти:

• 150 г изчистен спанак
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 супена лъжица масло
• 250 г стар хляб, нарязан на кубчета
• 100 г гауда, настъргано
• 30 г прясно настърган пармезан
• 350 мл прясно мляко
• 4 яйца
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• индийско орехче, сол и прясно смлян черен пипер

Хлябът се нарязва на кубчета заедно с кората. Оставя се настрана. Спанакът се почиства, измива и ако е по-едър се нарязва на 2-3 места.

Лукът се нарязва на ситно. Загрява се тиган и в него се разтопява маслото.

Добавя се лукът и се подправя с малко сол,  прясно смлян черен пипер и индийско орехче. Готви се на умерен към силен огън за 3-4 минути докато омекне.

Добавя се спанакът и тиганът се захлупва. Оставя се за 2-3 минути докато спанакът омекне.

Капакът се отстранява и лукът със спанака се разбъркват за още около минута. Тиганът се маха от огъня.

Подготвя се тава или друг подходящ съд, който се намазва с масло. В него се редят ред от хлебните кубчета, ред от спаначената смес, ред от двата вида сирене. Редуването се повтаря още два пъти, като накрая се завършва със сирената.

Отделно се разбиват яйцата със сол на вкус, прясно смлян черен пипер и горчицата. Добавя се прясното мляко и се разбъркват хубаво.

Яйчната смес се разпределя върху наредените хляб, зеленчуци и сирена.

Съдът се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилника за 8 часа или за цяла нощ.

Преди да се изпече стратата се изважда 30 минути предварително от хладилника. Фурната се нагрява на 180°C. Стратата се пече за 45 минути или докато придобие златисто кафяв цвят, хрупкава повърхност и се надигне леко. Сервира се топла.

Страта със спанак и сиренае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Тук, в така наречения първи свят, обикновено мислим за колелото като за зелената, здравословна алтернатива на придвижването с кола. И добре че го правим, де. Но има страни, в които едно колело може да се окаже животоспасяващо. Това много добре знае Chris Ategekaи затова основава своята CA Bikes.

Крис е израснал в Уганда, загубил е съвсем малък и двамата си родители – СПИН – и едва ли е щял да оцелее, ако не е имал късмета да попадне под закрилата на местна благотворителна организация. Благодарение на нея Крис е осиновен в Оукланд, САЩ и днес вече подготвя доктората си. Но спокойният академичен живот не е неговият път и Крис се завръща в родната си страна, за да помогне на бедстващите си сънародници. CA Bikes произвежда и разпространява колела, триколки, инвалидни колички, колела-линейки, за да предостави на хората достъп до медицинска помощ и други услуги.

„Повече от 80% от хората тук живеят в отдалечени села”, обяснява Крис, “пътищата не са добри, особено, когато вали. Но с колело става.“

Крис лично ги проектира и за изработката се използват изцяло местни материали. Организирал е екип, на място, който произвежда ценните возила.

„Замисълът е да създадем концентричен ефект с работата си тук – да създадем възможности за работа, да научим хората как да изработват тези продукти и да инвестираме в икономиката.“

До момента компанията на Крис е разпространила около 1,000 колела, предимно в Уганда, но и в Кения и Руанда. Старейшините на всяко село най-отговорно пазят двуколесните и ги предоставят на хората при спешен случай.

Дайте примери за българин, завърнал се в бедстващото си родно село, за да помага на местната икономика и на общността?

—

CA Bikes

На добрите хора в колежа по изкуства и дизайн Central Saint Martins в Лондон им се наложило да си обзавеждат нова стая. И вместо да възложат на достопочтените си професори и/или ученици да измайсторят страхотни нови мебели, решили да оползотворят част от старите. И то изхвърлените стари, от улицата. Инициативният комитет, назначен от директора на колежа, си направил списък какво им е необходимо, разделил града на зони и плъзнал из тях в търсене. 5 дни по-късно били въоръжени със счупени столове, маси и 300 метра въже – тогава започнала истинската работа.

Scarcity Project // London from Paulo Goldstein on Vimeo.

“Консумираме все повече и повече. Но веднъж  започне ли някой реално да прави нещо, да използва потенциала на човешкия вид да бъдем креативни, да правим инструменти, да създаваме неща, от които реално се нуждаем – излизаш срещу цялата система.“, казва Паоло Голдщайн, двигател на проекта.

Самият той решава да види как се живее извън точно статуквото и започва да експериментира с преобразувания на стари вещи преди няколко години, когато загубва работата си заради световната финансовa криза.

Чудесна идея, бихме се радвали силно, ако и български институции я приложат.

—

Scarcity Project