Само три неща са ясни за сега – датата ще 25 май, ще се гласува само на територията на ЕС и пак няма да може да гласуваме през интернет. Най-вероятно всичко останало ще е същото. Включително това, че ще научим имената на кандидатите малко преди самите избори. Препоръчвам все пак да разгледате портала за следенена гласуването в европарламента. Ще видите доколко активността на родните ни евродепутати отговаря на кампаниите им в следващите 10 седмици и партийната линия, по която са били пратени преди.

Предполагам, че отново ще може да се подават заявления през интернет, както на предишните избори. Това, разбира се, ако БСП не решат да отменят въпросния текст в Изборния кодекс. ДПС не биха имали против, тъй като гласоподавателите им почти не използваха тази опция. Беше обаче огромно улеснение за всички останали. Ще следя регистрациите отново на Glasuvam.orgи ще качвам информация за местата на гласуване. Може да се регистрирате тамза новини до изборите. Надявам се, че и този път Външно ще използват картата. Впрочем тук ще намерите статистика за броя гласувалина предишните евроизбори по държави.

Тези, които живеят в Германия, най-вероятно са получили вече писмотоот немските власти. В него на немски и английски пише, че всеки гражданин на ЕС членка може да гласува и за немските евродепутати, но в такъв случай не трябва да се явява на изборите в родната си държава. При регистрация в Германия или другаде, българската страна се уведомява и ви заличават от списъка. Абсолютно непонятно ми е защо някой би го направил обаче. Така си изхвърля човек почти половината глас. Ако 832606 немци се падат на един евродепутат, то едва 454059 избиратбългарски.

Ще пусна още новини скоро.

Допреди точно шест месеца почти не бях наясно какво се случва в Сирия, макар че бях чула, че се случва нещо. Знаех, че народът се е вдигнал да протестира, че управляващите стрелят по протестиращите, че обстановката се е заплела и че има бежанци – някакъв брой и у нас.

Една приятелка ми се обади да попита дали можем някъде да намерим помещение за събиране на помощи и така станахме доброволци.

При второто ни посещение в Пъстрогор имах време да говоря надълго и нашироко с бежанци и чух първите истории – за разрушени апартаменти, за бягства през гората, за роднини, с които не винаги има връзка и които просто няма как да дойдат насам, защото не могат да си го позволят или не могат да преминат безопасно през някои райони, или пък и двете.

Днес повечето ми познати и непознати продължават да философстват, че на бежанците не им е чиста работата щом са успели да се доберат до България, дали родените и прекарали живота си в Сирия кюрди са сирийци, че не са истински бежанци ако имат пари, а ако нямат, значи са икономически имигранти и пр.

В същото време аз вече познавам лично някои от онези роднини, с които не всеки ден има връзка, и за които всеки ден се притесняват хората, на които помагам тук.  Някои роднини не познавам, но оставям коментари, когато снимките им се появят във Фейсбук: „Да почива в мир!“. А когато ми показват снимки от детските си стаи, от работните си места и университетите, в общия случай имам нужда от салфетка … такава имам подръка и в момента.

От бежанците се иска да са благодарни, че са тук, включително от онези, които ми споделят, че предпочитат да умрат, за да не мислят всеки ден за това какво се случва с близките им, какво ще се случи с тях, дали ще успеят някак да оцелеят извън страната си, а също и някак да помогнат да роднините си. Макар че повечето ми познати и непознати ги смятат за разглезени неблагодарници, аз чувам „Благодаря“ на няколко езика всеки ден – десетки пъти … въпреки че точно аз нямам нужда да го чувам. Благодарят ми и затова, че съм им обяснила, че техните съседи извън лагера се страхуват от тях, че не ги възприемат точно като човешки същества, че не искат да ги виждат – понеже сега самоограничили излизанията си навън да не притесняват съседите, да им дадат възможност да посвикнат постепенно с тях.

Диктатура, война, бягство за живота, непознато място, мразещи хора, неизвестност. Понякога нещо като хепи енд. Това е историята на сирийските бежанци.

Според Techcrunch, Facebook води преговори за придобиване на америанската компания Titan Аerospace, и ако сделката се осъществи, соларните дронове на компанията ще бъдат използвани като евтини сателити, които ще летят на височина от 20 километра за срок от 5 години и ще осигуряват интернет в тези части на света, където сега няма наличен достъп. За разлика от проекта на Google – Loon Balloons, соларните дронове могат да се използват също така за метеоролигични наблюдения, заснемане на земната повърхност и други комуникации, но като начало ще допринесат за постигане на целта на Facebook за осигуряване на глобален достъп до интернет.

Моделите Solara 50 и 60 ще се издигат през нощта с помощта на енергия, съхранена във вградените им батерии, и след изгрева на слънцето ще генерират и съхраняват достатъчно енергия, така че да се издигнат на предвидената височина от 20 километра и да останат там за период от пет години. По време на тяхната експлоатация няма да бъде необходимо да бъдат приземявани или презареждани. Соларните дронове ще могат да осигуряват безжично интернет покритие на обширни области, който да се ползва от мобилните устройства на потребителите.

По материали от: designboom

Снимки: titan aerospace

Путин не може да спре вятъра, каза Президентът на Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA), Andrew Garrad, на годишната конференция на организацията, проведена преди дни в Барселона.
Така той адресира страховете за сигурността на енергийните източници в Европа на фона на тревожните събития в Украйна, но думите му имат и далеч по-универсално послание: вятърната и слънчевата енергия осигуряват по-добра енергийна сигурност. От една страна те ползват местни ресурси, а от друга страна са изключително деконцентрирани. Както военните експерти акцентират от години, енергийната мрежа не може да бъде блокирана с бомбардирането или хакването на една вятърна или соларна централа.

Точните думи на Garrad: „Г-н Путин може, и вероятно ще прекъснедоставките на нефт и газ по тръбопроводите за Западна Европа, но дори г-н Путин, независимо дали гол до кръста, или напълно облечен, не е в състояние да спре тръбата, от която ние черпим нашия вятър, нашето безплатно местно гориво. Но изглежда, че някои политици са по-склонни да пълнят джобовете на Путин, отколкото да се съгласят с по-амбициозни цели за ВЕИдо 2030.“

„Всеки от вас, който живее в рамките на Европейския съюз, плаща 2 евро всеки ден за вноса на изкопаеми горива извън съюза. Ако сумираме това, получаваме приблизително милиард евро всеки ден, които ние плащаме за внос на горива. Нашата индустрия (вятърната) увеличава енергийната независимост и води до огромни спестявания“ – допълва той.

Diarmaid Williams от Power Engineering International коментира, че Garrad също така е изтъкнал ролята на възобновяемите източници за справяне с последствтията от климатичните промени и особено техните катастрофични проявления, като случилото се във Филипините. Но също така подчертава, че Garrad е акцентирал най-вече на ефектите от кризата в Украйна. „Той подчерта с особена настойчивост, че настоящият дискомфорт на европейските правителства можеше да е далеч по-незначителен, ако Съюзът е бил по-решителен в преследването на своите цели за увеличаване на дела на енергията от ВЕИ, вместо да продължава вноса на изкопаеми горива от своя източен съсед.“

По материали от: cleantechnica

Тъй като е неделя, а и ми трябваше някаква смислена доза смях, споделям едно жестоко видео на Groupon. От компанията са решили да контрират роботизираните доставки на Amazon с малко по-стари, но несъмнено ефикасни техники. Няма смисъл да правим задълбочен анализ на пародийното изявление на компанията – само ще кажа, че качеството на видеото си е за завиждане, особено като се има предвид колко бързо е направено (по-малко от 10 дни след обявяването на Amazon Prime Air)

Постът Катапултите на Groupon – как смехът става новинае публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Не търся Бог, не търся просветление, не търся себе си, не искам да бягам от емоциите си.

Намерих и загубих Бог много отдавна, за да разбере, че всъщност често няма логика и смисъл в това как се случват нещата. Shit just happens, даваш си време, израстваш, помъдряваш в болката и от загубата. Приемаш го, защото иначе просто няма как. Няма логика в лошите неща, които се случват.

Не търся просветление. Не съм сигурна дори, че знам какво е, но имам чувството, че го имам го всеки път когато вкъщи е тихо и гледам как двамата космати спят. Да, може би съм луда и не, нямам планове за деца. Не търся да се слея с вселената, единствената вселена, която ме интересува е тази вътре в мен. Всичкият баланс, спокойствие, любов и щастие, от които имам нужда идват от нея. Не се оплаквам, за 30 години я докарах до някакъв баланс и всичко като да е ок.

Не търся да бягам от емоциите си. Не-емоционалните хора ме плашат, не ги разбирам. Емоциите ми не ме правят различен човек, те просто вадят различните ми лица. Ок съм с това. Защото негативната емоция е положителна емоция надградена с безпомощност. Само там където няма любов и положителни емоции, няма емоции изцяло. Не искам да ходя там. Често е трудно, но е поне не е празно.

Не търся себе си, знам коя съм. Да променям се, да това е път и все пак. Знам какво ме прави тази, която съм. Харесвам себе си. Да, мога да съм цинична, груба, лоша,  случва се да говоря преди да мисля, мога да обиждам. Всъщност с годините все по-малко съм такава. Но да, аз съм такъв човек. Което не означава, че не мога да обичам, да се грижа, да подкрепям, да създавам, да помагам, да съм тук, когато има нужда и за който има нужда.

Всъщност се чувствам късметлия, че нямам нужда нито от Бог, нито от просветление. Също така не е лошо да си припомняме кои сме от време на време.

*           *           *

Един от няколко драфта, които се трупат за последния месец, от както се пробвам медитирам

История от Веси

Започнах да пиша тези редове с идеята да бъдат обява, но след ден се разбра, че Брауни ще пътува за чужбина, така че се оказа просто моята история с Брауни – кучето с инвалидизираща гръбначна травма, което не се отказа.

Както един ден го’син Петров обобщи, Брауни е моят тип – блондин, при това с проблеми – с гръбначна травма в този случай. Аз бих добавила, че той е най-големият чешит, най-инатливото магаре, най-големият смешко, най-обичливото, най-най-специалното куче. Което веднъж прекара целия ден в опити да зарови с одеалото си един геврек – докато лежеше на това същото одеало, чудейки се защо е толкова трудно да го издърпа. Но както и на малкия локомотив от детската история, мотото на Брауни е “Мисля, че мога…”

Е, той е мислел и че може да пресече улицата, когато колата го удря и чупи гръбнака му, на какво пък, никой от нас не взима само правилни решения. За късмет на Брауни, попада на Хора със същото отношение към живота – мисля, че мога … да помогна на едно куче в беда. Както и на Лекар, който да си каже – мисля, че мога … да го изправя на крака.

Цели 2 години този инат оптимист си проправяше път в сърцата на служителите в приюта, доброволците, и в моето. С което доказа, че е и майстор на някое тайно бойно изкуство, тъй като даже не усетих кога успя да си извоюва мястото на моето най-любимо в приюта куче.

Може би го постигна, понеже той е кучето, което искаше да тича, когато дори не можеше да се изправи. Което със зъби си трошеше клетката, за да излезе. Което за първи път след операцията се изправи облегнато само на волята си и вратни мускули. Което, водено от своето мото, се научи не само да ходи, но и да тича – е, понякога по дупе, вместо на краката си, но това са подробности. Брауни е кучето, което ние качвахме по стълбите и един ден се изкачи сам самичък на втория етаж, за да си поиска закуската.

Със сигурност някои негови таланти му помогнаха да спечели сърцето ми. Като умението да се изстреля през вратата на офиса и да слезе по стълбите по-бързо от когото и да било – особено 5 мин преди края на работния ден.

Или скачането с 4те крака едновременно, за да се гоним из офиса /само когато не ни гледа никой, разбира се, та нали сме сериозни и отговорни и двамата:)/. Или “говоренето”, всеки път щом иска да излезе навън, да си играе, или просто да го погалиш. Както и изпълненият с мъдрост поглед докато стои дълго време с глава на коленете ми и леко размахва опашка.

Но дори да пренебрегнем всичко друго, упоритият му отказ да бъде сложен в нечии рамки на това кое е постижимо превърна Брауни в моя извор на търпение, вдъхновение и да, доста смях.

Моят мил и специален Брауни вече си е извоювал място и в сърцето на приемната си стопанка в Холандия. Вече се казва Матиас и сигурно не си спомня България. Ходи на плуване и акупунктура и е щастлив.

А на мен ми остава само да му кажа: Брауни, и аз мисля, че можеш… всичко, което си наумиш.

този експеримент доказва това, което е ясно на всички ни – Интернет знае всичко за теб, за мен, за всеки.

Мистър Пибоди и Шърман е забавен, смислен и красиво нарисуван анимационен филм, който ни зареди с добро настроение, а на децата подсказа колко е любопитна историята и как всеки период има своите чудеса и интересни случки.

филм, в който кучето си има човек. уникално попадение! и разбира се, обича го и се грижи за него.

едно пътешествие във времената на древен Египет и Троя, Италия през Ренесанса, Франция по време на Революцията.

Мистър Пибоди и Шърман е вече сред фаворитите у дома

Източники повече информация

За разлика от CTS, синдромът на кубиталния тунел е с по-голяма вероятност да засегне всеки от нас поради редица причини. Това е състояние на дискомфорт на горния крайник, свързан с различни болезнени и неприятни усещания. Какво представлява и как може да се избегне?

Може би на мнозина от нас се е случвало да изпита внезапно изтръпване и болка по външната част на ръката от лакътя чак до малкия пръст – като да го удари ток. Причината – засягане на лакътния нерв, който се простира по тази дължина. Неприятното чувство може да продължи от няколко секунди до неопределено дълъг период от време, особено при хроничните случаи.

Кубиталният тунел представлява пространството между двете изпъкналости около лакътната става, обградено от мускула flexor carpi ulnaris, през който преминава лакътния нерв. Това е силно чувствителна и незащитена зона. Нараняването или притискането на този нерв при остри или повтарящи се травми води до състояние, наречено синдром на кубиталния тунел.

Какви симптоми и клинична картина проявява заболяването?

Ранни симптоми са:

• болка и скованост в областта на лакътя;
• изтръпване, намалена чувствителност и слабост на безименния и малкия пръст – лакътният нерв е един от главните нерви на предмишницата. Той инервира мускули около лакътната кост, дланта и пръстите.

При прогресия на заболяването може да настъпят:

• намалена способност за свиване на кутрето и намалена здравина на хвата като цяло;
• загуба на мускулна сила на ръката;
• деформация на ръката.

Как се стига до синдром на кубиталния канал - причини и рискови фактори

• Някои индивиди поради характерни анатомични особености в областта на лакътя са предразположени към заболяване от синдрома;
• При диабетиците също има по-голям риск, тъй като те са склонни към развиване на различни невропатии;
• Хвърлянето при някои видове спорт (бейзбол; хвърляне на диск) е също предразполагащ фактор;
• Пациенти с увреждания и трудови травми на ръцете са с по-голям риск;
• Пози, при които ръцете са сгънати в лактите за дълго време, което води до пренапрягане на улнарния нерв. Например при определени професии, по време на сън.

Как да проверим дали страдаме от този синдром?

Установяването на синдрома може да стане с физикален и неврологичен преглед при специалист, ултразвукови и електродиагностични процедури.

Как се лекува?

В по-леките случаи състоянието може да се успокои, като се направят леки промени в стандарта на живот – използване на handsfree устройства при телефонни разговори, употреба на подложка, която да поддържа ръката изправена по време на сън.

При по-тежки прояви е необходимо да се потърси помощ при невролог, който може да назначи различни хирургични или неинвазивни манипулации (ултразвукови процедури, декомпресия, масажи, разтягане, инжектиране на противовъзпалителни медикаменти).

Много важно е да се избягват продължителни свивания в лактите.

Когато гореизложените методи не могат да помогнат за повлияване на симптомите, най-ефективно е хирургичното лечение. Все по-популярна за такива операции е ендоскопската хирургия.

Бъдете здрави!

Приятели (:

Човешката библиотека обявява

Копнеж за човечни книги

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза, издадени на български през 2013 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на книгите.

Книгите, за които копнеем, покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“. Критерият „подходящи и за по-млади читатели“ е желателен, но не е задължителен.

Темите и жанровете са свободни.

Пратете на poslednorog -в- gmail . com:

1. Ако участвате с роман:

• първите 10 страници
• една или две избрани от вас сцени, общо не по-дълги от 10 страници
• последните 10 страници

Ако участвате със сборник (разкази, новели, повести, есета…):

• избрани от вас текстове, общо не по-дълги от 30 страници

И в двата случая съберете откъсите в един файл, във формат RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX. Нека файлът е анонимен; името си пишете отделно в имейла. Под „страница“ имаме предвид 1800 знака, вкл. интервалите, тоест 10 страници са 18 000 знака, а целият файл е до 54 000 знака.

2. През кой месец от 2013-а е издадена книгата; от кого (издателство/самопубликувана); къде можем да я открием, ако пожелаем да я прочетем цялата.

3. (по ваше желание) Допълнителна информация за книгата – резюме, сайт, …

Всеки участник (автор или издател) може да прати откъси от една или две книги.

Краен срок за участие: 30 април.

Обявяване на отличията: декември.

Отличените книги ще бъдат включени в списъка с наши Посестрими и ние активно ще помагаме с разгласата и разпространението им.

При оценяването ще дадем предимство на по-малките издателства и независимите издания. (Разбира се, стига да отговарят на критериите ни. )

Смисълът на Копнежа е да помогнем на: а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението; б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Въпроси? Питайте тук – и следете тази вест за най-актуалните условия.

Очакваме ви.

От северо-изток духна вятър. А който помни филма Хан Аспарух и репликата на местния славянин при срещата му с хана „От Северо-изток идва само лошо“ – та днес ще си говорим за Севера и неговите напасти В случая със Скандинавия става дума все пак само за северни елени по пътищата Валентин ще ни води там – приятно четене:

Елени по пътищата на северна Европа

фоторазходка с Опел

На север елените обичат да се разхождат по пътя. В началото им се радваш, после свикваш, а накрая почват да те дразнят защото пречат.

Елени на пътя пред Опела на автора в Норвегия

Много ме ядосаха два елена, които бяха застанали пред един автобус и не го пускаха да мине. Навели рога срещу него стояха като тъпи говеда на пътя и не помръдваха.

От автомобилите не ги е страх, но от хората бягат. Щом слезеш от колата за да ги снимаш побягват настрани и не те оставят да се приближиш на по-малко от 30метра.

Елени на пътя пред Опела на автора в Норвегия

Съпругата на този елен колко ли много му е изневерявала за да му парастат такива големи рога?

Елени във Финландия

Елени край пристанище в Норвегия

Елени край морския бряг в Норвегия

По пладна това стадо елени се беше събрало на сянка на входа на един тунел.

Колите едва се промъкваха между елените.

Елени на входа на тунел

В Северна Европа

елените са включени в туристическия бизнес

със сувенирни предмети. Могат да се видят щамповани на дрехи, като плюшени детски играчки, като възглавнички и какво ли още не. Много са разпространени и кожите от елени, които се продават на цена от 50до 100евро.

Финландия:

Сувенирни триъгълни възглавнички, оформени като предупредителни пътни знаци “Елени на пътя”.

Сувенири от Финландия

Финландия: Предупредителни пътни знаци “Елени на пътя”, щамповани на фанелки.

“Елени на пътя”

Кожи от елени и други северни животни на

пазара в гр. Берген, Норвегия

Пазарът в гр. Берген

На пазара във финландската столица

Хелзинки

могат да се купят и препарирани елени.

На пазара в Хелзинки

Копита от елени, оформени като сувенири от Лапландия

Август 2006година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Северна Европа – на картата:

Северна Европа

Още пътеписи от близки места:

1. С Опел на Нордкап (нос Северен – най-северната точка на Европа)
2. С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия
3. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада
4. С Опел за кристал и порцелан (2): Фабриката за порцелан в Майсен, Германия
5. Из Армения с Опел (2): Крепостта Амберд, планината Арагац, езерото Кари лич и столицата Ереван
6. При Дядо Коледа в Лапландия
7. Прейкестолен (Норвегия)
8. Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора
9. През Грузия с Опел (2): Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси
10. С Опел при чудовището от Лох Нес (Шотландия)
11. Из Армения с Опел (3): От Гарни до Зорац Карер
12. Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)