The trains at our parties are the best in Rome. They're the best cause they go nowhere. Великата красотаДжеп Гамбардела е една 65 годишна версия на Фредерик Бегбеде, автор на някога обещаващ роман "Човешкият апарат" - първоначалното заглавие на филма. Декадентската му тераса гледа Колизеума. На терасата богатите му приятели (също в руини) се опитват да забавят, да забравят, да се забавляват. Изоставените им деца са объкани. Самоубиват се с автомобили, викат за помощ салаМарина Абрамович пърформанси. Носталгията на цитиращия Пруст и Достоевски бонвиван вирее сред нихилизма на младата плът и изисканата похот на парти културата; умопомрачителна въртележка от питиета и секс под пиниите на Вечния град, ексхибиционизъм заобиколен от артефакти. Да участва в лъскавата страна на живота не е достатъчно, Джеп иска да бъде капитан на потъващия кораб. Самотният бохем тъгува по спомените за някогашните си планове. Беседва с ветрило от нощни пеперуди. Смъртта си играе с антуража му, не докосва изрядния му като ковчег костюм. Откровенията му са парфюма на миналото. Фиестата на Джеп е последвана от среща с монахиня аламайка Тереза, на годините на костенурка. Избраната бедност срещу бедността на излишъка. Не става дума за християнски печат върху епикурейството, а за паралелно стълбище, по което менискусът на Джеп не му позволява да тръгне. La grande bellezzaзапочва с цитат отПътешествие до края на нощтана Луи Фердинан Селин. Пътешествието на Паоло Сорентино (Оскар за чуждоезичен филм за 2013-та) е величава епитафия. "Тъжно е когато човек е сръчен в нещо - накрая ставаме твърде добри". В началото има прекрасна метафора. Японски турист, преизпълнен от щастие от панорама на Рим, която току що е отстрелял с цифров фотоапарат, пада покосен от удар,докато камерата вплита нишки от изпълняващ Арво Пярт хор, обраслата в зеленина мраморна статика. После фешън варварите нахлуватс взлом. Carpe Diem. Ключовете за рая не са в ръката на апостол, а на сакат довереник на фалирала буржоазна фамилия. Преходната красота на чифт момински гърди е толкова значима, колкото и скулптурите по шадраваните на пиаца Навона. Да скриеш грозотата на битието е просто трик. Романът, като флирт с живота, е холограма. Упражнението на Сорентино върху смисъла на живота е капител върху монолитна колона, градена от илюзионисти като Федерико Фелини. П.П. Тони Сервило (Джеп) казва, че The Great Beauty е метафора за една страна, която постоянно губи възможности, докато със своята красота Рим разкрива факта, че някой, някога, се е възползвал от тези възможности.
The trains at our parties are the best in Rome. They're the best cause they go nowhere. Великата красотаДжеп Гамбардела е една 65 годишна версия на Фредерик Бегбеде, автор на някога обещаващ роман "Човешкият апарат" - първоначалното заглавие на филма. Декадентската му тераса гледа Колизеума. На терасата богатите му приятели (също в руини) се опитват да забавят, да забравят, да се забавляват. Изоставените им деца са объкани. Самоубиват се с автомобили, викат за помощ салаМарина Абрамович пърформанси. Носталгията на цитиращия Пруст и Достоевски бонвиван вирее сред нихилизма на младата плът и изисканата похот на парти културата; умопомрачителна въртележка от питиета и секс под пиниите на Вечния град, ексхибиционизъм заобиколен от артефакти. Да участва в лъскавата страна на живота не е достатъчно, Джеп иска да бъде капитан на потъващия кораб. Самотният бохем тъгува по спомените за някогашните си планове. Беседва с ветрило от нощни пеперуди. Смъртта си играе с антуража му, не докосва изрядния му като ковчег костюм. Откровенията му са парфюма на миналото. Фиестата на Джеп е последвана от среща с монахиня аламайка Тереза, на годините на костенурка. Избраната бедност срещу бедността на излишъка. Не става дума за християнски печат върху епикурейството, а за паралелно стълбище, по което менискусът на Джеп не му позволява да тръгне. La grande bellezzaзапочва с цитат отПътешествие до края на нощтана Луи Фердинан Селин. Пътешествието на Паоло Сорентино (Оскар за чуждоезичен филм за 2013-та) е величава епитафия. "Тъжно е когато човек е сръчен в нещо - накрая ставаме твърде добри". В началото има прекрасна метафора. Японски турист, преизпълнен от щастие от панорама на Рим, която току що е отстрелял с цифров фотоапарат, пада покосен от удар,докато камерата вплита нишки от изпълняващ Арво Пярт хор, обраслата в зеленина мраморна статика. После фешън варварите нахлуватс взлом. Carpe Diem. Ключовете за рая не са в ръката на апостол, а на сакат довереник на фалирала буржоазна фамилия. Преходната красота на чифт момински гърди е толкова значима, колкото и скулптурите по шадраваните на пиаца Навона. Да скриеш грозотата на битието е просто трик. Романът, като флирт с живота, е холограма. Упражнението на Сорентино върху смисъла на живота е капител върху монолитна колона, градена от илюзионисти като Федерико Фелини. П.П. Тони Сервило (Джеп) казва, че The Great Beauty е метафора за една страна, която постоянно губи възможности, докато със своята красота Рим разкрива факта, че някой, някога, се е възползвал от тези възможности.