Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Миналия пътуспешно пристигнахме в Израел, а днес отиваме към Назарет, река Йордан и ще посрещнем Новата година. Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден втори (Нова година)

Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

Следващият ден – 31.12. беше посетен на първата порция религиозен туризъм. Щяхме да посетим Назарет, където е живяла Богородица и където е получила благата вест и Галилейското езеро, където е проповядвал Христос. Галилейското езеро е тясно свързано и с модерната политико-историческа картина на района, но за това след малко.

Успешно се настанихме в автобуса и се отправихме към Назарет. Ще използвам случая, да изразя възхищението си от групата, в която попаднах тази година.

Обикновено пътувам с големи групи и винаги имаме отявлени Бай Ганьовски изпълнения. Тази година бяхме 40човека. Когато ни кажеха да сме в автобуса в 8, в осем без десет ние вече нервничехме, че шофьорът закъснява. Много случих на спътници тази година.

И така с приятна беседа от водачката ни, изминахме около 30 километра на североизток до град Назарет.

Назарет

е градът, в който е родена и живяла Света Богородица. Там и се е явил Архангел Гавраил и и е донесъл благата вест, че ще роди Спасителя.

На мястото където е била къщата на родителите и, днес има голяма църква. Католическа.

Тъй като пристигнахме преди десет, ни вкараха в първия магазин за сувенири. Руски, православен магазин за църковни сувенири! И тук много жестоко се прецаках!

По въпроса за магазините и пазаруването в Израел.

За нищо на света! не пазарувайте от тези магазини за сувенири! Цените са отвъд най-безумните Ви идеи! По никакъв начин не се оставяйте да Ви заблудят!

Всяко нещо, което купите от такъв магазин, след това в съседния арабски такъв, със съответния пазарлък ще закупите за три до четири пъти по-евтино /зависи колко сте добри в пазарлъка/! Аз си купих магнит, за 7 долара. В съседния магазин вървеше по 2. Без пазарлък при това.

Така че, не се заблуждавайте. Ако решите да се сдобиете с религиозни сувенири, които след това да осветите или просто да донесете за подарък, направете го със съответния пазарлък в арабските магазини. Цените могат да варират леко, в Йерусалим е по-скъпо от Витлеем, Йерихон или Назарет например, но при никакви ситуации не се лъжете от религиозните магазини.

При темата за пазаруването, искам да направя

вметка и за езика

Освен ако не говорите иврит, ще трябва да се разберете на някой от международните езици. Който, вече не се изненадвам, в Израел се оказа руския.

През последните 20години в Израел са емигрирали над 1,5милиона руски евреи. И са се настанили в нишата на търговията. В следствие на което, отново се чувствах глупаво с моя никому ненужен английски език.

Ако мислите да имате контакти с местните, преговорете си руския.

След като напазарувахме порядъчно от религиозния магазин се отправихме към

църквата на Благата вест

На мястото е имало византийска базилика. Строена е след посещението на царица Елена по светите земи. Царица Елена е майката на Константин Велики, ако помните.

По-късно е разрушена и отново възстановена от кръстоносците. Отново е разрушена от мамелюците и е окончателно възстановена от католическата църква в средата на миналия век.

Не ме питайте как се знае, че това е било къщата на Дева Мария. Казаха, че бил намерен надпис, гласящ „Щастливата Мария”

Разгледахме останките от къщата, поснимахме, запалихме свещи и ни подбраха към следващото ни място за посещение. Докато се спускахме през града към автобуса, се натъкнахме на сергия с плодове. И между тях ягоди.

Признавам, не им устоях. С такъм ентусиазъм се спуснах да си купя, че подлъгах и още няколко човека от групата. Тъй като там е топло, плодовете им растат на слънце, не в парници. Ягодите бяха потресаващо вкусни. Истински, пресни ягоди. На връх Нова Година! Заслужаваха си.

След това, докато си чакахме возилото, опустошихме и една сергия за гевреци, на местен арабин.

Техните гевреци не са точно като нашите. Дълги, печени и със сусам. Човекът ти дава геврека и ти дава едно пликче с … нещо като шарена сол. Има си допълнителни техни подправки, обаче с пресен геврек е потресаващо вкусно! За петте минути, в които чакахме, му свършихме гевреците на човека. И той доволен и ние щастливи.

След Назарет се отправихме още на североизток към езерото Галилея и мястото, където река Йордан изтича по пътя си към Мъртво море. Умишлено казвам изтича, а не – извира. Река Йордан извира от планините, на север от Галилея, влива се в езерото, минава през него и изтича от другия му край.

Галилейското езеро

/в миналото са го наричали море/ е най-големият източник на сладка вода в Израел. Държавата ползва около 60% от сладката си вода от него. Поради това преди 40години областта е била арена на 6-дневната война със Сирия, Йордания и Египет. Израел печели войната и завзема целите Голански възвишения, където е разположено езерото.

Първата ни спирка по пътя ни беше

река Йордан

Сега, за тези, които не знаят, в река Йордан Йоан Кръстител е кръстил Христос и го е обявил за новия месия.

Съответно, същата история слушах и в Йордания. И там ни показаха точното място, където е кръстен Христос.

Мястото където се намира комплекса е много приятно. Тъй като е в началото, реката няма нищо общо с малката, кална вадичка, на която казват река Йордан в Йордания. Въпреки че не е широка е чиста и много хубава река. Имаше видри, които успяхме да снимаме и едни огрооомни риби, които туристите хранят и те само дето не излизат на брега, да ни преследват!

На река Йордан можете да си купите или наемете бяла, ритуална роба, с която да се кръстите във водите.

По въпроса за кръщенето

Това не е традиционно кръщене, както го познаваме ние. Ако човек реши да се кръсти в река Йордан, трябва да се изъпе целия, като се  потопи три пъти във водата. В целия процес не участва свещеник. Кръщаването е оставено на вас.

Така че, всъщност това не е истинско кръщене. Днес се приема от вярващите като процес на пречистване от греховете.

В края на декември водата е доста студена. Не беше повече от 12-15градуса. В резултат на което, повечето от нас си потопиха само краката. Нооо … имаше си и хора от групата, които си изпълниха целия ритуал.

След като се потопите, в центъра за туристи получавате сертификат … английски, руски, немски езици …. български няма. Дават Ви сертификата, слагат Ви печат, а после си дописвате името сами. В центъра има поредния магазин за суверини … който също не препоръчвам.

Ако искате да се кръстите в река Йордан,

опциите Ви са следните. Да си закупите предварително бели роби, с които да се потопите  във водата. Теи роби могат да се купят на място или дори да се вземат под наем, за нещо като …2 долара. Също така трябва да имате хавлия или голяма кърпа, съответно дрехи за преобличане. В центъра има оборудвани съблекални и бани. Имайте предвид, че бялата роба става напълно прозрачна, след като се намокри. Ако ще влизате във водата, предвидете си бански. Иначе все едно сте си голи.

На река Йордан е единственото място в светите земи, било в Израел или Йордания, където съм видяла

някакъв знак оставен от православна България

На всички други религиозни места има всякакви дарения от други църкви, православни или не. Икони, мозайки, статуи, каквото са се сетили хората. От нашата църква никъде и нищо! Все едно няма такова чудо БПЦ. Дори и на река Йордан, мозайката, дарена на центъра, не е от църквата, а от православна фондация от Пловдив. Тъжна история. Не мога да повярвам, че за няма 50години комунизъм  и зряло социалистическо общество, църквата ни тотално се е превърнала в чисто бюрократична, държавна придатка, и днес няма общо с религията или духовното израстване на народа. Но, за съжаление е така.

В околностите на Галилейското езеро, след приятната спирка на река Йордан, спряхме за късен обяд. В местен рибен ресторант. За да ни нагостят с местната кулинарна забележителност – рибата на Свети Петър. Иначе казано сладководна тилапия.

Е, казаха, че имала кости, така че, аз пасувах по въпроса с рибата и оползотворих времето в слънчеви бани, в слънчевия и топъл ден и разходка по брега на езерото.

Ако мислите, че Галилейското езеро е пропуснато от житието на Христос … не е. В

село Капернаум,

на брега на езерото е живял Свети Петър. И тук е дошъл Христос да проповядва.

Признавам си, че в този момент вече бях уморена и не слушах внимателно. Но останах с впечатлението, че тук е станало чудото с хляба и рибата.

От самото село, разбира се, нищо не е останало. Има останки от синагога от 8-10 век и малко зидове от сгради от по-ранни времена. И това е всичко. Има и църква, разбира се. Новопостроена. Посетихме я.

Тъй като минаваше пет часа, слънцето залезе, стана тъмно и тръгнахме да се връщаме обратно в Нетания за

посрещане на Нова Година

Както и в предишни пътеписи съм отбелязвала, посрещането на Нова Година по света не е чудовищната вакханлия, която се заформя по нашите географски ширини. Особено в пиротехническо отношение.

Настаниха ни в ресторанта на хотела. Хапнахме, пийнахме, потанцувахме. Длъжна съм да отбележа, че вечерта се оказа неочаквано приятна. От една страна, тъй като групата беше много приятна и ние си направихме вечерта весела. От друга страна, персоналът на хотела много се беше постарал. Бяха наели оркестър, който свиреше хубава музика, а водещият, един невероятен дядо на над 75години, който в последствие се оказа мениджъра на хотела, беше във вихъра си и много допринесе за общата весела атмосфера. Дори се бяха постарали да ни намерят хорá, които ни пуснаха след 12часа.

Разбира се, не се разминахме без кючекиня. Девойката беше добра, получи си съответните бакшиши.

Споменах пиротехниката.Е, нямаше.Сигурна съм, ясно ви е защо.

На следващата сутрин беше време да се сбогуваме с Нетания и да се отправим към втория хотел в нашата екскурзия, този във

Витлеем

За тези, които не знаят, Витлеем е част от палестинската автономия. Съответно, информацията, която достига до нас по новинарските емисии, е за ужасно изостанало, бедно и окаяно място, в което местните едва ли не изяждат туристите.

Нищо от това не е вярно. Витлеем е хубав, бързо развиващ се град. Населението е разделено 50на 50– християни и мюсюлмани, които живеят в мир и разбирателство. Няма насилие или някакъв вид враждебност към туристите, или между местните хора. Хората са мили, любезни и услужливи. На същото отношение се натъкнах и в другия град от автономията, който посетихме – Йерихон. Ако Ви се случи да посетите части от палестинската автономия, нямайте притеснения. Така че, води ми се, че съм посетила и Палестина.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността
2. Израел (2): Хаджия след Божи гроб
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
4. Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки
5. Коледа и Нова година
6. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
7. Нова година в Португалия
8. Кукери (Нова година в Разлог)
9. Нова година в Истанбул, за втори път (2)
10. Нова година във Виетнам
11. От Назарет до Витлеем по Западния бряг
12. Нова година в Будапеща, Унгария

Прекрасен беше и този Осиновителски уикенд в магазин PETS&U– и тримата дребосъчковци намериха своите нови стопани, дойдоха ни на гости вече задомени сладури, беше както винаги шумно, весело и пълно с живот!

За Портос дойде Пламен Спасов познал в него своето починало любимо куче. За 25 години Пламен е имал трима домашни любимци и просто не може да си представи живота без куче. Бил е много тъжен без любимия си приятел, а Портос за него е глътка свеж въздух. Благодарим на Пламен за добрия избор, а и за хубавия живот, който ще живее нашето момче с него.

За Арамис дойдоха Божидара Кацарова и нейната майка. Божидара е 21 годишна дама готова за голямата отговорност да гледа куче. Не просто да има куче в семейството, а да си е нейното куче! Семейство е идвало и друг път в зоомагазина и дори до Фермата, за да намери своя приятел, но до момента не бяха го срещнали. Този уикенд Божидара намери кучето, което търси – а именно Арамис наперения, Арамис веселия, Арамис умника, който ще направи всеки ден от живота и – усмихнат.

Николай Стефанов и неговата приятелка си отидоха с Атос. Това дребосъче прояви такъв характер – толкова спокоен и непукист – абсолютно нищо не го разтревожи. Креми даже беше изненадана, че изобщо някой го забеляза, спящ кротко и не особено заинтересовано на третото стъпало към площадката за разходка – тъмно като него, то му послужи за удобен поспалив камуфлаж. А черното въгленче ще живее с трикрако котенце, което двойката е спасила преди време от страховит край на улицата.

Прочутите братя на мускетарите – телевизионните звезди Лаф и Гаф от предаването “Господари на ефира”също чакат да бъдат намерени от своите осиновители. Пишете ни, ако искате да осиновите един от тях!

Този уикенд в PETS&U ще чакат щастието си двете ситни госпожи Лизи и Бамби и бебенцето Снежанка. Дано и на тях да им провърви толкова!

Нали помните ентусиазма ми от „Събрани съчинения“ на Монтеросо?

След нея набързо си взех и другата книга на шантавия гватемалец, „Черната овца и още басни“, и за нула време изгълтах и нея. Тя е още по-кратичка – 80 страници, барабар с титула, илюстрациите, показалеца и съдържанието и се чете средно за 30 минути.

Разбира се, ако не се броят дългите паузи, в които спираш за препрочиташ любими пасажи (сиреч – цели текстове, тъй като в „Черната овца“ своеобразните басни често са не по-дълги от половин-една страничка), да се кикотиш или да се опитваш да си спомниш къде всъщност си чул това или онова, към което Монтеросо реферира.

С препратки към антична философия, история, класическа и съвременна литература Монтеросо прави наглед леката си четивна проза нещо, върху което си струва да надзърнеш малко по-внимателно. Той по езоповски (но само като форма!) си играе с герои животни и предмети в човешки ситуации, иронизира най-обикновени ежедневни и екзистенциални трагедии и създава с елегантното си остроумие внимателно ти разстройва клетия животец.

Като тук:

„Огледалото, което сън не го хващало“

Имало едно време едно ръчно Огледало, което като останело само и никой не се оглеждал в него, се чувствало отвратително, сякаш не съществува, а може и право да е било, но другите огледала му се подигравали и когато вечер ги приберели в едно и също чекмедже на тоалетката, заспивали като къпани, чужди на мъките на невротика.

Най-хубавото на Монтеросо е, че клишето му е напълно чуждо.

Дори напротив, той умишлено прибягва до него в част от текстовете си, движи ги по добре познат и разработен модел и точно когато изглежда неминуемо да ти се излезе като кофа помия т.нар. вековна поука, получаваш вместо нея прецизен юмрук в ченето.

Накратко казано – ако в някой миг ви се стори, че сте се върнали в детските си години и четете до болка втръсналите басни от някоя читанка, бъдете сигурни, че Монтеросо ще ви изненада. Той просто има непоносимост към не-интересности, не-оригиналности, затлачени стари като света не-ща.

Сюжетите на Монтеросо са концентрирани, бързи, ненормални и адски логични – Монтеросо разказва за Мълнията, която веднъж сглупила да падне два пъти на едно място, за мрежата от сънища на Хлебарката на Кафка, за жабата, която искала да е автентична жаба, за Коня, който разсъждава, че е глупаво конският рай да е под върховенството на бог във формата на кон, понеже всеки знае, че ако конят може да си представи Бог, то той би бил под формата на Конник.

Най-лошото на „Черната овца“ е колко мъничка е – знам, казах това и за „Събрани съчинения“ и навярно липсата на излишество е сред най-важните качества на Монтеросо, но просто читателят в мен ревеше ли, ревеше за още. И разбира се, прочетох от кора до кора книгата 2 пъти, а някои от разказите в нея по доста повече.

Аугусто Монтеросо е абсолютно задължителен за всеки любител на кратката проза.

Още – за всеки ценител на добрите книги. Още – за всеки, който не се смее само на вицовете в „Телеграф“. И най-вече – за всеки, който ненавижда поуката, прозираща в литературата, който ненавижда сухия стил, кухото съдържание и клишето във всичките му форми.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

Както ужасно много други, ледникът Менденхол в Аляска също се топи и в резултат на процеса се образуват удивителни пещери вътре в леда. Въоръжен с GoPro камера, пъргав малък дрон прониква в тях и така се ражда спиращото дъха видео с многозначителното име  „По-голям от живота“. Създателите му казват, че това е първият документиран полет на дрон в ледена пещера.

Кадрите са абсолютно невероятни, гледай:

Bigger Than Life – Ice Caves from Firefight Films on Vimeo.

Ако искаш още от същото, ето и making-а:

Bigger Than Life – Ice Caves from Firefight Films on Vimeo.

Ние като ти казахме, че малките дрони са голяма работа:)

71 Fragmente einer Chronologie des Zufalls e част от Glaciation Trilogy , другите два филма в нея са The Seventh Continentи Benny's Video. Основата е нелеп инцидент от края на 1993-та, когато 19 годишен студент застрелва трима души в австрийска банка, след което прекосява улицата и се самоубива в колата си. Ханеке казва това в самото начало. Следват 71 "доку"фрагмента от живота на тези, които ще се окажат в банката на фаталната дата (самотен пенсионер, бодигард със семейни проблеми, майка на приемно дете), плюс сцени от живота на студента. Началото и края на всяка сцена е сурово, делят ги дълги черни фреймове. Бекграунд са текущите новини за политическата криза в Сомалия, Израел, в Босна и Херцеговина. Престъпленията на Караджич и Милошевич делят екранно време със защитата на Майкъл Джексън срещу обвиненията в педофилия. Вървят по екраните на телевизорите в домовете на замесените, от витрините на магазини. Спойка между рутинните действия на потиснатите герои е румънче бежанец, пресякло нелегално границата, защото в Австрия се отнасяли добре с децата.

Беше предизвестен.

В България го знаем достатъчно добре, на свой гръб. Виждали сме какви резултати дават референдуми, проведени под дулата на Червената армия… Ако някой още не знае, ето малко данни:

Етнически състав на Крим, съгласно преброяването от 2001 г.: 58% етнически руснаци, 24% украинци, 12% татари, 6% други.

Резултати от референдума: 97% от гласувалите (80.4% от гласоподавателите) гласували за присъединяване към Русия, 2.5% (2% от гласоподавателите) – за запазване на статуквото.

Очевидно не само 100% от руснаците са гласували за присъединяване към Русия, но и 100% от татарите (които впрочем бойкотираха референдума) и „другите“, а също така и приличен процент от украинците. Нали?

Да. А една огромна тълпа мармоти завиват шоколада в станиол…

Вече го писах преди. Ще повторя: Путин може да е съвременният Хитлер и Сталин, но не е глупав. (Апропо, и те не бяха!) Ако имаше как да спечели този референдум, без да вкара войски в Крим и да си създаде проблеми с целия свят, за нищо на света нямаше да ги вкара. Наличието им там е неговото самопризнание, че този референдум отразява не волята на живеещите, а баланса на военните сили там.

Че волята на живеещите е доста различна подсказват косвено и други неща. Оказва се, че гласуването в кримския парламент за референдума е проведено под дулата на руската армия в най-буквалния смисъл на думата – руски войници са влезли в парламента, проверили са самоличността на депутатите, прибрали са им телефоните и са присъствали в залата, докато се е провеждало гласуването. (Какво точно са правели по време на това присъствие засега никой не е посмял да каже.) И че гласовете на референдума са пускани в прозрачни кутии, незатворени в пликове, и се е виждало чудесно кой какво е маркирал… И сигурно ще излиза и още информация. Не че има вече значение, де.

На наетите тролове у нас, а и по света, са им спуснати опорни точки да правят аналогия между Крим и Косово. Само че такава просто няма. В Косово Милошевич беше започнал да провежда буквално геноцид над албанците. В Крим никой не е пипнат и с пръст – просто в Киев прогониха от властта един крадец и измамник. И в прогонването участваха и мнозинството от собствената му партия на етническите руснаци, без да са принуждавани с оръжия. Просто дойде твърде много и на тях… Албанците в Косово рискуваха продължаване на геноцида, ако останеха в рамките на Сърбия. В Крим никой руснак не рискува нищо. Така че колкото и опорни точки да се спускат, ще излъжат само който иска да вярва на лъжи.

И продължението също ще види опорни точки, но пак ще са лъжи. Сърбите в Косово отнесоха напълно незаслужен тормоз и преследване след отделянето му, но албанците поне могат да бъдат разбрани след всичко, което изтърпяха. Руснаците в Крим не са изтърпели абсолютно нищо, косъм не е паднал от главата им, даже заплаха за подобно нещо не е имало от Украйна и украинците – но само пълен идиот няма да се сети още отсега какво ще се случи на тези там, които не са щастливи от присъединяването към Русия. Също, сините каски успяха да удържат повечето опити на албанците да отмъщават на сърби. Дали руските войски в Крим ще удържат опитите на руснаците там да тормозят и прогонват украинците? Или ще са поръчителите, а нищо чудно и извършителите на тези опити – кой местен там има реално зъб на някой украинец?

И това е само началото. Допреди месец нямаше по-близки славянски народи от руснаците и украинците, въпреки противоречията между правителствата им. С агресията в Украйна и анексирането на Крим Русия с един удар ликвидира това. Отсега натам процентът на украинците, които приемат Русия като приятелска държава, ще е колкото би бил процентът на българите, които биха приемали Турция като приятелска държава, ако тя беше анексирала с военна сила Родопите. И ще са прави – нас ще е лесно да ни лъжат, ние не сме го усетили на гърба си, но те са, тях няма да има как.

Ще има ли това последствия за Русия? Да, ама не? Не, ама да. Познайте коя страна ще бъде щастлива да разположи на своя територия колкото се може повече военни бази на САЩ и НАТО в момента, в който влезе в НАТО. По възможност току до руската граница… Когато това стане, дали Русия няма да е щастлива да не беше присъединявала Крим, а да беше установила топли отношения с новото украинско правителство? И… другари, злата американска пропаганда ли ще е виновна за омразата на Украйна към Русия? Или просто кой каквото си направи никой друг не може да му го направи?

И това също е само началото. Съгласно договореностите от след разпада на СССР, Украйна се отказва от притежаване на атомно оръжие именно и точно срещу гаранции от страна на другите страни по договореностите (една от които е Русия) за териториалната ѝ цялост и неприкосновеност. В момента тези договорености реално са скъсани. А Украйна продължава да е най-голямата страна изцяло в Европа, с площ над 600 000 квадратни километра и около 45 милиона население, с колосални природни залежи и промишлени ресурси. Малко помощ от Запада срещу корупционерите там и един съвсем скромен като размер „план Маршал“, и след 10-15 години Украйна би могла да е бурно развиваща се държава с ядрено оръжие. На границата на Русия и също така нахъсана срещу нея, както е примерно Полша…

Но за нас въпросът е какво правим ние. Примерно ако внезапно по Черноморието ни се стоварят от кораби и самолети „местни граждански формирования“ в униформи без отличителни знаци (вече има трийсетина хиляди готови от операция „Крим“). Ако обявят, че руските граждани на тази територия са решили да се отделят от България и спешно проведат референдум, на който 97% от гласувалите и 80% от гласоподавателите гласуват за присъединяване към Русия. Тогава какво ще говорят нашите платени „русофили“? Естествено, поредни опорни точки. Те винаги си ги имат.

Струва ви се невероятно? За Украйна и Крим не ни ли се струваше още по-невероятно, до съвсем скоро?… Ама ние сме славянски братя на Русия? Понеже украинците не са… Ама Крим бил подарен на Украйна несправедливо? На нас пък примерно ни върнаха несправедливо (според някои) Южна Добруджа…

Или дори ако Русия не го направи, но други държави речат да се възползват от „прецедента“ и „установената практика“? Турция и Родопите? Гърция и долината на Струма? Сърбия и западните ни райони? Румъния и Южна Добруджа? Всичките заедно – имат традиции по въпроса?… Хайде, кажете ми, че това Русия да анексира Крим не е опасно за нас!

… Така ми се иска да пиша вече за неща, различни от политика. За простите, човешки неща наоколо. За красотата на пъпките по дърветата. За разкошни човешки постъпки тук или там. За странни и прекрасни погледи към обикновения свят наоколо. За интересни неща, които може би ще променят живота ни издъно… А вместо това се налага да изривам този нужник. С надеждицата, че ще му попреча поне мъничко да ни залее. И с отчаянието, че не успявам.

Чувствам се почти сам срещу пълчищата с добре платени (най-често от данъците ми) опорни точки. Но нямам намерение да се предам. Ще е когато смогна, но ще продължавам да пиша. Ще проклинам тълпите добитъци, които давят страната ни в лайнодушието си, но ще продължавам да се надявам, че давам искричка топлина на хората сред тях, давещи се сред смрадта на обора. Ще изглеждам луд в очите на сума ти хора, дори в своите, но ще продължавам. Докато се боря, съм жив.

If you are in the internet marketing business you are constantly seeking for fresh knowledge and new tools/software that can help your business stay up to date and grow. We can get for free many of the tools and knowledge, but there are also premium information and paid software out there that have more value. Such premium tools and courses come out literally every day, it’s a big niche and a lot of people come up with new products.

The problem is that many of the products really suck. They are pure garbage. Internet marketing scams are everywhere. Products like these create really bad image for the industry and a lot of people think that every new thing that comes for sale in the internet marketing niche is useless. The truth is there are many good information and software products as well, but many people can’t tell the difference. The average consumer is used to the garbage products and assumes everything is trash because of his bad experience.

Let me help you save money and stop you from buying one of these internet marketing scams. I’m about to teach you how to spot most of the bad products before you buy them, just by looking at the way they try to sell you stuff and analyzing what is really happening.

Few points first:
- Scammers know how to sell. They are good marketers and they are making money.
- Scammers usually target beginners and new comers to the industry because they are easier target and bullshits work well.
- Scammers are in the business of selling hopes and dreams, not solutions. Just like politicians.

Here is how to tell if an internet marketing course is scam before buying it:

1. Don’t open unwanted emails
You can say this is obvious but I had to include it. If you receive many emails from internet marketing subscriptions, odds are you are going to get more spam as well. The sad truth is that email lists get traded and email harvesters get smarter. Spam filters are not perfect, too.

2. How did you find the product?
If you have been referred by someone, is he/she credible? Does this person promote many products just because of the affiliate commissions? Maybe you have clicked on a banner or link from another website. Just think about the way got to the product page.

3. Pay close attention to the sales page
Most internet marketing products try to sell you stuff with a single sale page that contains a text copy or a video (in most cases) and a call to action button. Sometimes before you see the actual sales page you can be asked to give you email address in an opt-in page. That is all normal and it’s not a sign of scam.
So lets focus on the sales copy or the sales video.

3.1 Production quality of the video or the good design is not big factor
People assume that the more professional and fancy it looks the more legit it is. I disagree. In reality many scammers make more expensive videos and fancier pages than the normal sellers. I’ve seen scam videos that are on a Hollywood level. They hire actors, they tell fake stories, follow good sales scrips, transform emotions, etc.

3.2 Showing off is a bad sign
If the majority of the sales pitch is bragging about great lifestyle, huge earnings, big houses and expensive cars, then the odds are you are dealing with scam. They try to impress with something you don’t have, usually right from the beginning. If all they say is how great it is to drive a Ferrari, just shut it down, don’t waste your time.

3.3 Make $16734,26 in 10 days using my stuff
If you see confident promises like these, turn on your scam radar. No serious marketer is going to promise you anything, he may show you how much he has made, but he will never guarantee the same for you. You can make more, you can make less. Such numbers in such short period look great, but in 99% of the time they are just a fish bait.

3.4 Push 3 buttons a week and sit on the beach
People are lazy, they don’t want to work so a magic software that does all the work for them is like God’s gift. Unfortunately even if such thing exists somewhere, it’s not for sale. Believe me, if there was such thing, I would buy 2.

3.5 Outrages discounts
Scammers try to make you feel you are getting some awesome deal, like you are stealing from them. “Normally it sells for $10,000 but because I’m so generous you can have it for $37″. Really? Before believing such no sense, try to find out if they have sold any copy for the “original” amount. Sure, there are marketers who give expensive products even for free, but they have sold them successfully before.

3.6 Scarcity lies
Scarcity is a big marketing weapon when you make offers, but a lot of times in the internet marketing it is so obvious that a person is lying. You have seen these: “this is available for the first 100 people only” or“I’m shutting this page down tomorrow”. It is true that some people put caps on their clients number, because they can’t serve more, but they aren’t selling ebooks for under $100, and most of those pages stay live for a long time.
Basically you don’t want to buy stuff from obvious liars. If they are treating you like fool in the pitch, imagine what the product is going to be like.

3.7 So much invested from their side
Another common lie is when some marketers try to tell you how much money they have invested in making the course. Usually they tell you a huge number so that you get convinced in the enormous value you can get.
“I’ve invested more than $20,000 to make this course!”. Really? For 5 Power Point videos and 2 PDFs? Did you have a gun pointed to your head so you have spent so much?
I laugh at these, seriously.

3.8 What the **** are you selling?
Clear sign of internet marketing scam is when after the whole pitch, you don’t know what the actual product is. You have been told how rich you are going to get and how fast and easy it is. But you have no idea what is it about exactly. You can only guess before buying it. Well, don’t waste your money on these.

4. Research the person or the organization that is selling you the product
Make a search, find opinions by other people, there are going to be reviews. Many times you don’t know who are you buying from. When you get to know a person or the company and you like them, you don’t have to worry so much of being scammed, but before that, do your homework.

I hope you find this article useful on how to tell if an internet marketing product is scam before you buy it. It’s great to avoid them.

This article was originally written and posted by me in the website therealstakes.com. I think it’s still very useful.

Отлично си спомням снимката. Беше в близък план. Между какаовите виенски сладки, красиво направени с шприц във форма на роза се показваше лъскав, на вид мек шоколадов пълнеж. Тогава си помислих, че някой ден ще опитам тази рецепта. Картината на нежните маслени сладки се беше запечатала в съзнанието ми и сега, когато реших, че е настъпил моментът да ги включа неангажиращо към следобедите с чаша билков чай, не можах да се сетя къде ги бях виждала. Прекарах цял час съботата в преглеждане на всички кулинарни книги. Ето туктрябва да е! Не, не е. Значи тукще да е! И тук не е. Ами, може би в книгата за шоколада? Не. Къде е, тази рецепта? Зарязах търсенето и просто се оставих споменът да изплува. Но той не изплува.

В неделята прекарах още толкова време в повторно преглеждане на книгите,  да не би пък да съм я пропуснала. Вече бях извадила масло и яйца на стайна температура, тъй като бях убедена, че ще открия желаната рецепта. Прелиствах отново и отново, сякаш животът ми зависеше от това.

Тази история остава недовършена. Засега. Не се сетих къде съм виждала снимката, не намерих рецептата. Но не съжалявам по две причини. Първата е, че знам, че ще се появи, когато наистина имам нужда от нея. Втората е предизвикателството да направя подобни сладки. Въпреки, че са сходни, те са и много различни. Най-вече, защото не са шоколадови. Запазих си удоволствието за шоколадовите, когато се случи да завърша историята им. Сега към ваниловите маслени сладки ще добавя крем сирене и конфитюр, които карат ронливото като пясък изпечено тесто да попие жадно от ароматите им и да го направи още по-нежно.

Комбинацията от свежо, съвсем леко подсладено крем сирене и плодов конфитюр е неучудващо великолепна и на тази мека симфония изпъква крехкото маслено тесто с едва доловим ванилов аромат. Всичко в тези сладки е умерено подсладено, но все пак те наистина се оказаха прекрасно допълнение към стипчив неподсладен (или хайде, леко подсладен) чай. На мен също така са ми добра компания на горчивото чисто кафе, но и чаша лимонада няма да бъде грешка.

Маслени сладки с крем сирене и конфитюр

Рецептата за тестото е адаптирана от книгата The Golden Book of Cookies

От посочените дози се получават 16 броя слепени сладки.

За тестото:

• 230 г брашно
• 50 г бадемово брашно или фино смлени бланширани бадеми
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1/8 чаена лъжица сол
• 250 г меко масло
• 100 г захар
• 1 голямо яйце, със стайна темература
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт

За слепване на сладките:

• 200 г крем сирене, със стайна температура
• 1-2 супени лъжици пудра захар
• 160 г конфитюр (използвах от малини и кайсии)

Подготвят се две тави, които се покриват с хартия за печене. Фурната се нагрява на 180°C ако бисквитите ще се пекат последователно (една тава) и на 170°C с включен вентилатор или топъл въздух ако ще се пекат наведнъж в двете тави.

За тестото в купа се смесват брашното, бадемовото брашно, бакпулверът и солта.

Отделно се разбиват маслото и захарта докато се получи гладък крем. Добавят се яйцето и ваниловия ексракт и се разбиват докато сместа се хомогенезира.

Накрая се добавя брашнената смес и се разбива на ниска скорост с миксера или с дървена лъжица.

Сместа се прехвърля в сладкарски пош с накрайник отворена звезда. Правят се бисквити върху хартията за печене в тавите във форма на роза. За целта се започва от мислено поставен център и се продължава с едно пълно завъртане около него.

Бисквитите се пекат в предварително нагрятата фурна за 10 минути или докато краищата им станат розови. Ако се пече с една тава, тя се слага на средно ниво на фурната. Ако се пече с две тави наведнъж, те се поставят на такова разстояние една от друга, че да има достатъчно пространство между тях, където да циркулира въздуха.

Бисквитите се изваждат от фурната и се оставят за десетина минути в тавата докато стегнат. След това внимателно се прехвърлят върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

За слепване крем сиренето се изважда предварително от хладилника и отделилата се вода от него се изхвърля. Смесва се заедно с една или две супени лъжици пудра захар, в зависимост от вкуса и избора на конфитюр. Поставя се в сладкарски пош с малък накрайник затворена звезда или кръгъл.

Бисквитите се слепват две по две като първо върху една се намазва около една чаена лъжица сладко, а върху него се шприцова от крем сиренето. Поставя се втората бисквита и се притиска леко.

Готовите сладки се съхраняват в добре затворена кутия в хладилник за 5 дни.

Маслени сладки с крем сирене и конфитюре публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Към част 1: Исфахан: Омар Хаям, Петъчната джамия и кервансараят

Но да излезем на открито и тръгнем към най-високото минаре в Исфахан - на джамията Али (Masjed-e-’Ali). Но уви катинарът на портата (вляво) вече беше увиснал.

Селджукският султан Санджар (1118-1157г.), който наследява баща си-отровения Малик шах, е издигнал това кирпичено минаре на височина 49 м посветено на имама Али.

Минарето е стълба между небето и земята. То е фар на Бога за изгубените в пустинята, който събужда заспалите души и им посочва посоката.


На 11 години малкият принц Санджар се разболял от шарка. Омар Хаям бил извикан да го прегледа като придворен лекар.Тогава Хаям се изказал, че принцът е много хилав и трудно ще оцелее.Това дълбоко се запечатало в паметта на бъдещия султан Санджар, който веднага уволнил Омар след възкачването си на престола. Хаям се завърнал в родния си град Нишапур, където до последния си час като суфи е писал философски трактати и рубаи.

Когато отзвъни последният ми час,
когато като стон замлъкне моят глас,
от мойта пепел да изваят чаша –
напълнена докрай – ще оживея аз!

Това е стенопис за първият шийтски имам Али от джамията Iman Zahdah Chah Zaid в Исфахан. Тежко раненият Али (Ali Ibn ‘Abi Talib, 4-ти халиф(602-661), братовчед и зет на Мохамед е с ореол на шиитски светец. В решителната битка сунитите нанизали на копията и мечовете си страници от Корана и шиитите не посмели да се извършат светотатство като им окажат съпротива. Лицето на пророка прозира тъжно зад воала. Подобен експресивен, свободен от догмите начин на изображение на пророка е характерен за ислямското изкуство на Иран. Дори е валиден и за съвременната иранска мода, когато задължителната русари (забрадка) покрива само част от косата на жените.

През този мрачен средновековен кирпичен тунел се измъкваме навън на зеления булевард.

Тук съсредоточени в работата си младежите брулят черницата и събират бубонки в разпънатата бохча. Ако сънувате, че берете или ядете черници, ще се оправдавате. Ако сънувате бели бубонки, тогава ще ви простят провинението. Е белите бубонки бяха много вкусни :).

Време е да сръбнем едно кафе като Хаджи Баба в най-големия в света кервансарай.

Недалеч от пазара е построен от шах Абас Велики този двуетажен дворец за керваните.Тук можеш да паркираш камилите, да разтовариш багажа си и пеш-кеш (подаръците), да си положиш своя матрак или килим и да се измиеш и изкъпеш безплатно. Храниш се за своя сметка и можеш да ползваш съдовете в кухнята безплатно. Тази стара концепция за безопасни места за нощуване на пътешественика е жива и до днес в Couchsurfing.

Кервансараят на шах Абас Велики в Исфахан.Той изградил система от 999 кервансарая в Персия, като всеки кервансарай е на 30-50км от следващия или на един ден преход с камили.

Тюркоазена хармония и златното сечение са запазени в реставрирания кервансарай ,,Hotel Abassi”.

Пищни персийски орнаменти посрещат гостите на втория етаж, където са апартаментите на хотела.

Днес двойната стая със закуска е 202 лева на вечер.

В Персия майстори на изпичането на кафените зърна били дервишите от мистичната секта суфи. Напитката им помагала да останат будни по време на нощния им ритуал dhikr.Те проповядвали в кафенетата и рекламирали ,, qahwa” като ,,виното на исляма” или ,,ангелско кафе”, защото било сервирано първо на задрямалия Мохамед от архангел Гавраил (Габриел).

Иранският чай с шафран е сварен в големия самовар.

Синьото небе се оглежда в шадравана.

Просторният вътрешен двор днес е ресторант-градина.

Кафето, чая и лимонадата на чардака са за нас от шаха :).



За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоят глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб!

Персийската нощ се спуска нежно с аромата на димящото наргиле.

Кервансараят изглежда отвън като луксозен хотел, който можеш спокойно да отминеш.

Превъртат ни годините на шиш:
повеселиш се миг и… трябва да вървиш
към края, затова, приятелю, ни дума –
дай виното и пак в очите й се виж!

Моят приятел М. от Швейцария бе запленен от персийските красавици.

Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен,
под ласки на ръце върви по път всевишен!
Със кана подир кана велик или пък нищ,
пожара си гаси дори шейсетгодишен.

Автор:инж. Цветан Димитров, 2014
Снимки:инж. Цветан Димитров

Цитирани са:
,,Рубайят” на Омар Хаям в превод на Йордан Милев
,,Приключенията на Хаджи Баба от Исфахан”от Джеймс Морие
,,The Mysterious North Dome” by Fahad
,,Comparison of Iranian Mosques Architecture in Three Dynasties” by Mohammad Jooshesh, Negar Kolahi