Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция – вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон,а днес с лодката ще изминем разстоянието между остров Тасос и Алекснадруполис (Дедеагач)
Приятно четене:
Пета част
четвърта серия
Една от любимите дестинации на повечето българи, почиващи в южната ни съседка – остров Тасос. Находящ се сравнително близко до границата и лесно достижим с ферибот от континенталното градче Керамоти, той представлява гордо извисяващи се в небесата зелени планински масиви, обградени от чисти сини води. Предпочетохме със Стоян оттук да пуснем лодката – плаж в края на града, отколкото от рампата на пристанището :
Но този път за разлика от другите пъти не тръгнахме директно към острова, а завъртях двигателя на изток, към Александруполи, отстоящ на около 120 км. (или 65 морски мили), почти до границата на Гърция с Турция. Подминаваме
намиращо се на средата между континента и Тасос-
Пътуваме дълго покрай подобен ландшафт – огромни, празни плажни ивици…
Решихме да преспим по пътя за Александруполи първата вечер между Порто Лагос и Фанари – самотен, уединен плаж с фантастично чист и фин пясък:
Все едно, че сме в тропическа лагуна. Игра на облаците и слънцето…
Настана вечер..
Слънцето протяга към нас през облачната пелена последните си лъчи за деня –
на следващия ден по пътя към Александруполи:
Акостирахме на този плаж, намиращ се непосредствено източно от стоянката на фериботите за Самотраки и Лимнос –
няколко снимки без коментар. Няма какво да се каже, желателно е да се види…
Морската градина:
Крайбрежният булевард –
Това е в общи линии. Доста общи.
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :
Плаване Егейско/Бяло море
Още пътеписи от близки места:
Вторник е странен ден. Не му тежат лошите мисли на хората по отношение на понеделниците, не е малкият петък (сряда), не е и петък. Просто си е вторник. Този вторник имах в списъка с неща за правене над 30 задачи, като нито една от тях не беше – да пусна мейл или нещо просто, а изискваха време и усилия. И мислене.
Станах рано, за да спечеля време. Но пак не ми стигна.
И тогава, просто изстенах във Facebook: “Имам нужда от личен асистент, но нямам средства за заплатата му:-)“
Изпуших една цигара и продължих по списъка. Докато не звънна телефона. Приятел ме потърси, да ме пита, дали съм сериозна за асистента, че го питали дали ще приема помощ.
Ей, така, без заплащане.
Тогава се върнах в социалната мрежа и видях, че и други хора, са готови да ми помагат.
И спрях с работата. Разплаках се. Запалих си цигара и си казах: “Деси, ти си щастлив човек”.
Благодаря ви! Много ви благодаря. Не съм си и представяла, че този мой стон, ще се превърне в нещо, което да ми отвори очите. Сега вече не просто знам, а съм сигурна, че има смисъл човек да вярва и да следва мечтите си. Ако е искрен и истински вярва, ще намери своите сподвижници.
И така – вторникът се оказа не просто втория ден от седмицата, а най-прекрасният ден от седмицата. А сме само сряда.
Поклон пред всички прекрасни хора. И още веднъж, благодаря ви.
Няма да се възползвам от вас за търговски цели. Но ще се възползвам от желанието ви да правим прекрасни неща ей така, защото някой трябва да прави и тях.
Обичам ви!
Фитнес ваканция 16 – 25 май 2014г. на Лозенец е вашата седмица за правилно хранене и целодневна активност!
Цена: 355лв /3 нощувки; 3 хранения на ден; 3 тренировки на ден/
Цена: 650лв /6 нощувки; 3 хранения на ден; 3 тренировки на ден/
Цена: 870лв /9 нощувки; 3 хранения на ден; 3 тренировки на ден/
Срок за записвания: 30-ти април, 2014г.При записване се оставя депозит от 100лв, а цялата сума се заплаща до 9-ти май.
За записвания и подробности се обадете на 0876100048.
Цените НЕ включват транспорт. SPIDER SPORT не отговаря за организацията на транспорта, но можете да се координирате за пътуването във facebook страницата ни в събитието: SPIDER SPORT Фитнес Ваканция SPRING 2014.
МАСАЖ: включваме и възможност за масаж с професионалистка, изпитана от нас на предишни фитнес ваканции. Цената за масаж на цялото тяло е 40лв, а за половин – 25лв.
Програмата включва предварително планирано от нас меню, съобразено с принципите на Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене. Ще се храните само с високо качествени продукти, специално подбрани и приготвени според нашите указания.
Закуската включва кафе/чай и по една малка минерална вода на всяко хранене. За тази седмица ще се убедите, че можете да се храните правилно без да гладувате, ще свалите мазнини и ще се научите сами да съставяте дневното си меню.
Успоредно с правилното хранене ще изразходвате повече калории, за което ще допринесат вълнуващите тренировки, походи и игри на плажа. Ще се научите на правилни, ефективни и интересни упражнения и стречинг комплекси.
Примерен ден
8:00 Сутрешна тренировкa: силови упражнения със собствено тегло и пудовки на плажа; крос или интервално тичане според нивото на участниците.
9:30 Закуска
10:30 Преход покрай морето в Странджа планина
13:30 Обяд
14:00 Време за почивка/масаж
16:00 Лекция за хранене и дискусия
17:30 Спортно-състезателна игра на плажа; стречинг
20:00 Вечеря
20:30 Време за почивка/масаж
Being in the startup business community I listen to the brightest minds in the world and follow their advice regarding the topic title.
It all starts with the idea so it’s obvious that the idea is the most important thing for any startup. Good ideas win, bad ideas lose.
Execution of the idea doesn’t matter, but it’s so much more important. Forget the idea, you can build anything as long as you execute it the right way.
Which leads me to the team, nothing happens without a great team therefore the team is the most important for any startup company success. How do you know if your team is good? If you can drink beer with them and they don’t piss you off you are fine.
Since I’m a product guy, it’s clear for me that the product is the most important thing for any business. Nothing happens without a great product. Build it and they will come (the customers).
If you think about it there are suckers everywhere, so we can sell them anything. Forget the product, the sales and marketing is what matters the most.
The investors know everything and fund projects the successes of which are impossible without them, so they are most important.
Profits and cashflow are so important that they are close to most important because for some unknown reason they can raise the valuation of the company. It’s strange but it’s true.
What really matters is growth. There is nothing more important for tech startup than growth. If it’s not growing every week, it’s not working and won’t attract investors.
The key to everything is to love what you are doing, as Steve Jobs has said. If you don’t love what you are doing you are not going to do it and by far that’s the most important thing. There is no reason not to believe Steve Jobs.
And focus, don’t get distracted. It’s much more important than anything else. Lack of focus is a guarantee for failure.
You have to start now, your startup company won’t build itself. To act now and not waste time is actually the most important thing for a startup business. And if you fail, fail fast. Be lean, bootstrap and change the world.
As you see the so called “most important thing for any startup business” is one big bullshit. There are many important elements in order to achieve success with your business, that’s why it’s not easy.
Як германски старт ъп е измислил начин вкисналото мляко да стане модно. Qmilkса разработили биополимер, състоящ се от млечния протеин казеин. В процеса за превръщане на старото мляко в текстил, колкото и учудващо да е, няма намесени химикали. Освен това е необходима значително по-малко вода, отколкото за производството на памук, например. За направата на 1 кг биополимер са необходими максимум 2 литра и става за 5 минути.
Иновативната компания е основана от Анке Домаск, по всъщност тъжен повод, тя е търсела неалергизиращи материи за своя страдащ от рак баща.
Според нея процесът е като голяма машина за спагети : „Слагаш протеиновата пудра – изглежда като брашно – във вода и правиш тесто. Прекарва се през накрайник с мъъъънички дупчици, от които вместо спагети излизат текстилни нишки.“
Създаденате от тях материя е като коприна на усещане, меки, гладки, леки, регулиращи температурата. Има естествени антибактериални и слънцезащитни свойства.
Може да се използва всякакъв вид мляко, казва Анке, но засега най-удачно се оказва кравето, което току-що се е вкиснало; така се отделя необходимият протеин. Според проучванията в Германия, само нейните жители изхвърлят годишно над 2 милиона тона мляко – достатъчно да се направят тениски за всеки един американец. Компании като Qmilk могат да запълнят грозната дупка между разхищението на храна и крещящата необходимост от бизнеси с устойчиви практики, използващи изцяло зелени технологии.
Дали сме виждали тук някой облечен с млечните дрехи?
—
Украинската криза се превърна в шампионат по двойни стандарти за Запада. В един момент един народ категорично отхвърли опитите да му наложат чужда власт и всички аплодирахме това. В следващия момент друг народ реши, че иска да смени националната си принадлежност, но изведнъж цивилизованият свят се обърна срещу тях. Кримският референдум, колкото и скалъпен да беше, отрази недвусмислено волята на местното население. Колкото и от тези 97% да са от манипулации и сплашване, само слепец би твърдял, че всъщност кримляни не искат да се върнат в Русия. Празненствата и гордостта при референдума бяха многолюдни и искрени колкото и предишните в Киев. Въпреки това демократите, които иначе се умиляват от вдигането на ръце в швейцарските кантони, се втренчиха в прозрачните урни и нарушената тайна на вота. Аз лично смятам, че как гласуваш трябва да се носи на значка върху дрехите, та да го броим равен.
Никой не призна референдума — все едно някой им е искал признание. Много и косовския не са признали до ден днешен. Откърмените с идеала на непокорната ромеожулиетска любов европейци останаха студени пред обичта на два народа, готови да поемат отровата на санкциите, за да се слеят в едно напреки волята на околните.
Двойните стандарти се пропиха в цялото общество. Със саркастични коментари приятели споделяха снимки на руски войници, пребъркващи чантите на местни лели. Сякаш по централния Шишман в европейската ни столица не са ежедневна гледка полицаите и младежите с изсипани раници. Хора публикуваха изследвания за информационното затъмнение в Крим и след това ънфолваха в туитър тези с различно мнение за кризата. Вестникарските форуми заклеймяваха Русия, че вкарва в затвора хора за проповядваното от тях и ръкопляскаха на българския съд, когато направи същото. Водещите западни сили извадиха санкции срещу Русия без да спират да проституират на руските олигарси. Свободен Тибет, ама Крим — неделима част от Украйна. Ако обичаш някого, кажи му, че е манипулиран олигофрен щом иска да си тръгне. Ако се радваш за кримляни си хейтър и трол. Когато никой не искаше да избяга в Русия, това беше шега; когато някой поиска, смехът стихна.
Страхът, а не доброжелателството, е в основата на реакцията срещу референдума. Почти всяка държава има какво да губи от популяризирането на сепаратизма: Китай — тибетци и уйгури, Турция — кюрдите, Испания — Каталуния, Великобритания — Шотландия… дори ние си имаме Кърджали. Сепаратизмът плаши всички вкопчени във статус кво, лежащи на стари лаври и комплексирани, че не могат да предложат на малцинствата си това, което могат да си набавят по-добре сами или от друг. Но сепаратизмът е неизбежен в динамичния ни нов свят, вече осъзнал, че бърз развод е за предпочитане пред живот в полустаена злоба.
Та гледайте си работата. Нито Гърция може да казва на Македония как да се нарича, нито ние да наредим на 60% руснаци в Крим да станат украинци. Ако искаме да помогнем на народ, който наистина гласува стопроцентово от тирания, а не от желание, Северна Корея се намира на същата планета и по същото време. И само силата на двойния стандарт я държи на удобно за съвестта разстояние.
На 26.04 ИББ ще бъде в “Кривото” на НДК (вместо на “Дондуков”), поради ремонт. Ще са ни запазили маси и т.н..
Има много изписано и изговорено на темата за тревата/марихуаната, наказуемост, полезност/вредност и т.н.. В последния проект за НК има някакви малоумия по темата, и понеже не ми се навлиза в спора, искам просто да споделя едно мое лично наблюдение.
Преди да ме оперират миналата година ме боля много. Стигнал бях до момента да не помага тегретола (в големи количества) и ми изписаха трамадол (опиат, от по-началната категория, но все пак на зелена рецепта), който помагаше и с който внимавах.
Опиатите са и много ефективни, и много опасни. Нямаме други толкова добри обезболяващи (дори оперативното прекъсване на нерви може да не е толкова ефективно), но от друга страна се стига до физическо пристрастяване и други неприятни странични ефекти.
Понеже не беше ясно дали операцията щеше да реши проблема (имаше шанс проблемът да не идва от артерията, която притискаше нерва, имаше шанс и да не се получи), реших да проверя дали все пак нямам някакъв друг резервен вариант, освен опиатното наркоманство. Един приятел ми намери малко трева от някакъв много успокояващ/отпускащ сорт и тествахме.
Нямаше особено отнасящ ефект, и не ме хвана по някакъв сериозен начин, но сложи една горна граница на болката – пробвах се да си предизвикам проблема, и не се получаваше стандартния каскаден ефект. Т.е. се оказа, че тревата в моя случай (на невропатична болка) е достатъчно добър заместител на опиатите, и определено подейства по-бързо от тях.
YMMV, на мен ми помогна. Бях планирал ако операцията не свърши работа, да редувам тревата и опиатите, така че да не привиквам към нито едното от двете, и си мисля, че ако имаше вариант докторите да я предписват на подобни случаи (доколкото знам, помага и на хора, болни от някакъв рак), светът щеше да е едно малко по-приятно място.
Update:Казаха ми, че все пак си ми личало, че съм бил пушил.
Този експеримент се случи без много да го искам. Работата е там, че след като пореднатами карта от ПИБ (са, който иска, нека се чекне да казва фибанк и фихелт, или някакво друго фи, нямам нищо против, на мен лично ми е смешно) се спраска през магнитната лента и банкоматите спряха да я приемат (друг е въпроса каква кучка в комисионни е тегленето на пари от банкомат с кредитнакарта), подмяната й стана неотложна. Не, нека ви разкажа цялата история, много е интересна и поучителна.
Отидох в банката и поисках смяна на пластиката поради дефект. От там ми казаха, че няма никакви ядове и услугата ще ми коства 20 лв. Което мен лично малко ме озадачи, понеже като потребител на карти от 14 години, навиците ми не са се променили. Нося ги на едно и също място – в отделение за картив портмонето в задния си джоб. За сметка на това обаче, в последните 5-6 години започнах да забелязвам как пластиките ми се сцепват за около година. И понеже не съм единствения потребител на карта с такива проблеми, и понеже всички сме наясно как всичко се прави все по-некачествено с конкретни цели, и понеже всички сме наясно, че една пластика с все чипа, печата, релефа и хуя ми Янко струва максимум 4 лв, и понеже всички сме наясно колко струва годишно ползването на карта, и понеже всички сме наясно колко пък струва на месец ползването на овърдрафт, ми се стори малко факин нахално да ми се искат 20 лв за подмяна на шибан некачествен продукт с друг, който ще даде същия дефект след същото време. По-наивните биха си мислили, че в такива моменти дългогодишната лоялност към банката има някакво значение, но те навярно пропускат факта, че банките не са измислени от Джизъс за взаимопомощ между братята, а от някой друг и с една коренно различна цел.
Та след тази оферта се отказах от смяната и вместо това писах на съпорта им в Туитър. Откъдето получих обяснението, че картите имали условия за съхранение, които навярно не съм спазил. Това е най-втрещяващата глупост, която човек може да чуе, тъй като за начало е добре тъпите неща да спрат да бъдат правени от лайна.
След като изминаха още няколко дни, все пак отидох да подам заявление за смяна. И се оказа, че докато новата ми карта се появи (процес, отнемащ между 3 и 5 дни), старата ще бъде блокирана. Както вече казах, аз от нея пари на банкомат не мога да тегля. Нито мога да тегля пари на каса, понеже кредитните са с такъв пиниз. Окей, кво пък толкова, имам някакъв кеш, все ще изкарам три дни. После от дума на дума я докарахме до там, че тъй като отивам във вторник в края на работния ден, е най-вероятно да получа новата си карта след седмица. Подписах с толкова голяма усмивка, че девойчето се смя с глас.
И ето ме с 69.75 лв за следващите 7 дни.
Нали, ако има сега тука едни мастити журналисти, от ония истинските, да подострят моливите, па да врътнат едни драматични статии във вестниците, те биха звучали малко нещо примерно така:
Блогър живее цяла седмицасъс 70 лв!
или
Писател мизерствас по-малко от 10 лева на ден!
или пък
За едни грам кокаин, за други седем дни живот!
Си ебала фара вестникарската драма. Но реално положението не е толкова страшно. Хладилникът ми по принцип е зает с бързоликвидни продукти, които изпълват 1/4 до 1/3 от него. В шкафа имам малко паста, кутия ориз, мрежа картофи, пакет брашно и едно тристаграмово хлебче. Струва ми се, че работата е лесна. Единствените по-такива разходи са 10-те кила 95, които трябва да налея и дано не се появи Света да поиска 25-те лв месечни за входа, че ще стане в гъза работата. Другото е дзен, възпитание на духа и вежливо отклоняване на покани за социални мероприятия. Сега, нали, също така е редно да признаем, че като едни социални сапиенси с приятели и познати, всички имаме на кой да се обадим да поискаме някакъв краткосрочен заем, ако чак пък толкова я окършим, та и аз не правя изключение.
Но не парите са важни тук, а поучителната история-равносметка на това как съзнателно се изкарват 7 дни с 69.75 лв. На първо място, изискват се някои промени в лайфстайла. За себе си аз промени взех да въвеждам яваш-яваш още преди време, когато започнах да планирам да живея в гората, да бъда колкото състейнабъл е възможно и откъснат от комуналните услуги. Тия неща са доста трудни (защото само за пример, за да получиш акт 16, трябва да си присъединен към въпросните комунални услуги), но по пътя човек разбира, осъзнава, приема и започва да мисли много неща по различен начин. Много промени и осъзнавания дойдоха и покрай раждането на Ян, скоро след което ми стана напълно ясно, че кой ял-ял, бате, стария живот беше до тук. Мисля обаче, че най-големия бум в главата ми дойде когато почна да ми опротивява насадената материална натура на живота и света около нас. Ако се чудите кой е много виновен за това, веднага ще ви кажа – ей тоя bloke Едуард Бърнейс. Тая долна свиня е първородителя на цялото купуване заради самото купуване и много други отвратителни неща, и ако има едно лесно да му пикая на гроба, ще. В колибкатаима една страхотна поредица от 4 епизода, казва се “The Century of the Self”, горещо ви препоръчвам да я изтеглите. Та след тази емоционална пауза, да завърша с това, че в крайна сметка не ми е особено трудно да се откъсвам от снобски, светски и други иззомбени мерки за това как живее някой в очите на другите и експериментът би трябвало да не ми създаде ядове.
Забравих да си взема сандвичи от вкъщи за офиса, прахосах всичките пари за обяд. От обяда всъщност ми останаха две кукита за закуска на следващия ден. А ето ги и сърчицата ми с ориз и зеленчуци за вечеря, половината от които навярно ще останат и за такава утре.
Обикновено закусвам мъфин или два кроасана. Но днес бях подкован с двете кукита от вчера. Пих айрянче на обед с хоуммейд сандвичите и това ми бе разхода. Нали започвате завистливо да усещате финансовите измерения на ползата от това да не пиеш кафе и да не пушиш? Вечерта, както вчера мъдро прозрях, изконсумирах останалата половина от сърчицата. Ся, тъпото е, че не ми остана нищо смислено за сандвичи утре, та ще трябва на обяд пак да разхитя.
Ден 3 – n/a
Ден 4 – n/a
Ден 5 – n/a
Ден 6 – n/a
Ден 7 – n/a
И сега уникалното на уникалните неща. Експериментът ще се ъпдейтва ежедневно до края си. Демек, елате утре пак, за да видите какво се е случило днес и колко съм похарчил. Меджик.
Сцените на дивачески абсурд зачеркват линията на разума - в крупен или в макро план ставаме свидетели на гигантски натюрморт удавен в кал, екскременти, вътрешности; рамкиран от уреди за мъчения и нечленоразделни типажи от реквизита на Алехандро Ходоровски.
Трудно е да бъдеш Боге пророческа алегория за въображаемото Средновековие на бъдещето, оплодено от религиозния фанатизъм и диктатура на миналото. Прототипите на Аркадий и Борис Стругацки (написали антиутопията 63-та и публикували романа 64-та) са ясни, днешната им проекция - също.
Починал година преди световната премиера наТрудно е да бъдеш Бог, Алексей Герман работи върху мечтата на живота си 14 години. Сценарият съпругата му Светлана Кармалита депозира за разрешение 68-ма. Властите припознават навлизането на Черния орден в сценария със своето нахлуване в Чехословакия и проектът е забранен. В крайния си вариант, 170 минутния епос е изведен от Алексей Герман – младши.
Трудно е да бъдеш Бог е събитие. Трудно смилаемо и изключително като кинематографски труд. (Атмосферата припомня Агире, гневът Божина Вернер Херцог) Затова и Алексей Герман- младши и Светлана Кармалита настояват прожекциите му да се извършват в музеи за съвременно изкуство.
Изключително приятно е мнението на Умберто Еко, посветил първото си 
