Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса,  разгледахме центъра на Одеса,  отидохме до Музея за восъчните фигури в Одеса, а така също и на руска баня, после стигнахме до Любимовка на Крим, а за последностигнахме Балаклава.  Днес ще завършим обиколката на тамошния военен музей и ще тръгнем към Ялта. Тъй като междувременно стана невъзможно безвизовото посещение на Крим, от днес разказът за Крим ще бъде маркиран и в рубриката Ретро (Други страни (спомени)).

Приятно четене:

Украйна на мотор

част осма

Крим: От Балаклава към Ялта

Продължаваме разходката:

Акумулатори на подводница:

Действащ радиоуправляем модел който е участвал във филми:

Изходен люк на подводница:

Стена на подводница:

Електрическо торпедо:

Перископ:

Запорожия:

Всички снимки от музея тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Balaklava_museum_12_06_2013/

След като приключихме с музея беше станало към 12:00 ч и решихме да се изнасям по бързо, че няма да остане време за другите неща. Поехме посока

Ялта

Пътят беше много красив и направен перфектно:

Спряхме да се снимаме от едно място с готин изглед:

На върха едни момчета предлагаха снимки с разни птици срещу някакви пари и веднага ме улепиха та за 3 лв се снимах с птицата не я знам каква е точно за това не пиша

Продължихме и малко пó на долу по пътя спряхме да снимаме Голубой залив, както му викат:

Чак не ти се вярва, че това е Черно море, но хората в този район си го пазят много добре и е чисто много. Още от пътя към Ялта:

Стигнахме до Ялта:

Първоначално тръгнахме по пътя за Бахчисарай но в последствие се върнахме и се спуснахме до града за да го разгледаме на бързо и да хапнем нещо. На входа ни посрещна дървения човек

Паркирахме моторите близо до центъра:

Седнахме в едно заведение да хапнем:

Ялта си е курортен град наподобяващ доста на Кавала и цените са си както трябва. За съжаление пих отново вода за 5лв – този път Грузинска

По един Украински борш което всъщност ни беше редовното ядене със сметана много вкусно:

След като похапнахме слезнахме към крайбрежната улица, имаше голям круизерски кораб:

С водна парзалка на комина:

Крайбрежната улица:

Имаше изложени интересни мотори и срещу 4лв те обличат в някакви странни дрехи и се снимаш ако искаш но нямаше голям интерес:

Църква в Ялта:

След като разгледахме на бързо хванахме пътя за Бахчисарай около 70км много тесен много лош с много завой някой направо обратни.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с – на картата:

Крим

Още пътеписи от близки места:

1. Украйна на мотор, 2013 (7): Крим: Балаклава
2. Украйна на мотор, 2013 (6): Крим: на плаж в Любимовка
3. Украйна на мотор, 2013 (4): Из центъра на Одеса
4. Украйна на мотор, 2013 (3): Катакомбите на Одеса
5. Украйна на мотор, 2013 (2): От Болград до Одеса
6. Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац
7. Украйна на мотор, 2013 (5): Из Одеса: Музей на восъчните фигури Баба Ути и … руска баня
8. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(5): От Очаков до Коктебел (Крим)
9. Пътуване до Крим (Украйна)
10. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(4): Киев, Украйна
11. Турция на мотор, 2013 (4): През Кападокия
12. Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България

В навечерието сме на 100-годишнината от началото на Великата война – първият истински масов конфликт в световната история, ангажирал милиони войници на фронтове от Северно море до Япония. Добър повод да се замислим за наследството, оставено ни от Първата световна война– наследство, белязало целия ХХ век, чието влияние продължава да се усеща и днес. И ако смятаме, че Втората световна е големият преломен камък на отминалия век, то редно е да си припомним как възниква тя, къде се корени и как в нейната сянка остава голямото противоборство на Великата война.

Отдавна си търсех подходящо четиво, което в синтезиран вид да ми даде достъпна и всеобхватна информация за тази война. Досега не бях чел нещо подобно, а познанията ми за войната са предимно от художественото, макар и силно реалистично представяне в романите на Ремарк.  Затова посегнах и към каталунския автор Хесус Ернандеси неговата книга „Всичко, което трябва да се знае за Първата световна война“. В по-малко от 400 страници Ернандес е синтезирал основните моменти от този повратен исторически епизод – причините за избухването, разположението на силите, основни враждуващи страни, най-паметни битки, ключови моменти, избухването на революцията в Русия и в крайна сметка дългоочаквания мир, ознаменувал една война, продължила цели 4 години и заличила цяло едно поколение.

Наистина, колко наивна е била представата на онези младежи, които с архаичен ентусиазъм потегляли към фронта, мислейки си, че войната ще продължи няколко седмици, ще участват в романтични рицарски битки и ще се завърнат вкъщи, окъпани в слава. Действителността се оказва по-жестока и от най-мрачните очаквания. Войната, която трябва да сложи края на всички войни, погубва в морета от кръв и кал милиони млади мъже, които се оказват крайно неподготвени за техническия напредък във въоръжаването. Десетки хиляди умират само в единични атаки, докато тичат в ничията земя между окопите и са покосени от картечниците на противника. Бойният отровен газ, прокопаните тунели под окопите, натъпкани с експлозив, както и други нововъведения във военното изкуство само допринасят за истинския ад на земята, развихрил се по фронтовете. И все пак, за разлика от Втората световна война, тук все още има рицарски постъпки и битки. Легендарният пилот Манфред фон Рихтхофен – Червения барон, героят на Африка Фон Летов-Форбек, както и прословутият футболен мач между враждуващите англичани насред „ничията земя“ остават като романтични образи и приказки от тази иначе твърде кървава и жестока война. Много по-силни, страховити и злокобни са други имена и места – Вердюн, Сома, Ипр, Пашанделе… Те се превръщат в гробници за стотици хиляди мъже и показват до какви индустриални размери се е разгърнала машината за убиване и безсмислена смърт.

Книгата наистина щрихова най-важните моменти от войната, фокусирайки се основно около противоборството между главните участници – Германия, Великобритания и Франция. Макар да има цяла глава за екзотичните фронтове в Африка и Месопотамия, второстепенните страни в конфликта присъстват доста слабо. Не очаквайте да намерите нещо за българското участие във войната. Доста разочароващо, но присъстваме с буквално две изречения, в които се споменава, че заради България Съюзниците са принудени да отделят значителни войски на Солунския фронт. Като минус бих отбелязал и прекалено олекотения стил – в стремежа си да я направи повече популярна, авторът не се е задълбочавал много и наистина е минал „на бегом“ през важни моменти. За първа среща с темата ПСВ става, но любителите на историята може би ще е добре да потърсят и по-сериозни изследвания, с които да обогатят познанията си. Интересното е, че накрая има любопитна глава, разказваща за Първата световна война в киното – филми като екранизацията по Ремарк „На Западния фронт нищо ново“ или „Джони грабна пушката“ определено минават в графа „трябва да се гледат“.

Публикувано от Георги

 Кореспонденция от Брюксел на Радио Сливен Нет

Сливенското дърво представи страната ни в европейския конкурс

 Със 77 526 гласа Старият бряст от Сливен спечели надпреварата в конкурса “Европейско дърво на годината” 2014. Резултатът стана ясен преди минути на официална церемония в салона за депутати в Европейския парламент в Брюксел. Евродепутатът Павел Поц от Комисията по околна среда обяви победата на българското дърво, далеч зад което останаха другите призьори – Унгария (36 925 гл.) и Полша (16 768 гл.).
Получавайки статуетката и диплома за първото място, кметът на Сливен инж. Кольо Милев заяви, че Старият бряст е най-обичаното дърво в България и още “Тази награда е за всички, които ни повярваха и гласуваха за Стария бряст”. Той благодари на организаторите на конкурса и покани всички да посетят България и Сливен, за да видят на живо Бряста.
От българската делегация, на церемонията присъстваха еводепутатите Евгени Кирилов и Илияна Йотова.
По-рано днес пред общината в Брюксел Ансамбълът за народни песни и танци – Сливен изви българско хоро. Фолклорните танци и песни обединиха жители и гости на Брюксел от цял свят.

Текст и снимки: Радио Сливен Нет

Тихомир Димитров 

_ _

В сърцето на мюсюлмански Иран в старата му столица Исфахан (фарси اصفهان‎ — Esfahân) се намира огромната действаща арменска катедрала Ванк ( Vank).

Изненадващо за нас, християнството в Персия има дълбоки корени. Веднага след Петдесятница апостолите Юда (Тадей) и Вартоломей тръгват на изток да проповядват евангелието сред асирийците, арменците и персийците. Св.Юда първо покръстил Авгар, царя на Едесса (Санлиурфа,Турция), който бил вече излекуван от проказа с Неръкотворния образ на Христос.

Икона от Х век от Синай

Цар Авгар получава първата икона на Спасителя (Убрус или Спас Неръкотворен) която е запечатила образа на Христос на кърпа, с която Господ си избърсал лицето. Неръкотворната икона била залепена на дъска и поставена над крепостната порта на Едесса. По късно неговите наследници забравили за зазидания Убрус.

Апостол Юда (Тадей)-картина на Ел Греко

Той държи алебардата с която е посечен от римляните.Апостолът е бил наклеветен,че е християнин и персийски шпионин.

Кара килисе- древният манастир от 68г. на св. Юда (Тадей) в западен Иран е паметник на ЮНЕСКО. Днес манастирът на св. Вартоломей е военна база в източна Турция.

Преследвани в Римската империя християните са посрещнати радушно от нейните врагове в Сасанидската персийска империя. Официално привържениците на Зороастър проявяват относителна религиозна търпимост, като разрешават в 409 г. да се построят над 60 църкви и манастири. Преследванията срещу християните започват в Персия веднага след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя.

Отсичането на главата на св.Симеон Персийски

Отсичането на главата на св.Симеон Персийски. Той бил епископ на Ктезифон (столицата на Сасанидската империя е до Багдад, Ирак) и бил наклеветен,че е римски шпионин.

По заповед на шахиншаха (цар на царете) Шапур I (240-270г), бил накаран да се отрече от вярата си и да се поклони на слънцето .Това била модерната за времето си манихейска религия проповядвана от пророка Мани, която обединила учението на Зороастър, Христос и Буда. Св.Симеон предпочел да приеме гордо смъртта в името на Христа. Неговият подвиг като великомъченик се почита от Православната ни църква на Велики четвъртък.

В летописите няма изгорен персийски мъченик, защото свещеният огън не е трябвало да докосва мъртвите тела.

Триумфалният релеф от Персеполис с шах Шапур I на кон и пленения и на колене римски император Валериан I след битката при Едесса в 260 г.

Триумфалният релеф от Персеполис с шах Шапур I на кон и пленения и на колене римски император Валериан I след битката при Едесса в 260 г.
Любопитно е, че за кратко време Персия става официално християнска държава.

Шах Хосрой I или Хозров I Справедливи (Ануширван) (531-576г.) се оженил за християнка, която му ражда син Нушизад (Nushizad), който също бил покръстен.

През 545 г. Хорсой обсадил Едесса. По това време Едеският епископ получил откровение, че градът ще бъде спасен само ако се извади наяве Божият образ. Когато мазилката в нишата над крепостната порта била свалена, там се открило платното с изображение на лицето на Иисус (Убрус) и негативният отпечатък от него върху глинената замазка — Керамидион (Керамида). Защитниците направили подкопи под обсадните съоръжения от които Хозрой обстрелвал града и ги подпалили. Станало чудо: шахът се разболял и свалил обсадата на Едесса. До персийската столицата Ктезифон пристигнало известие, че шахът е мъртъв, и веднага неговият син грабнал короната и обявил империята за християнска.


Много скоро слухът се оказал неверен, но Нушизад бил убеден от византийските агенти на Юстиниан да запази властта си. Действията на сина му дълбоко разтревожили Хосрой, който изпратил войска срещу бунта. В битката, която последвала, Нушизад бил смъртно ранен и изнесен извън бойното поле. В неговата шатра бил християнския епископ Свети Аба, пред който Нушизад искрено се разкаял,че е вдигнал оръжие срещу баща си. След като се изповядвал и причестил като християнин той умрял, а бунтът бил бързо потушен.

Убрус (Мандилион)-българска икона от ХIII век.

Оригиналът изчезнал от ,,Света София” след падането на Цариград в 1204г. в ръцете на кръстоносците католици.

В 424г. Източните православни църкви са принудени от войните между Византия и Персия да станат независими от Константинопол. Заети с оцеляването си Арменската, Асирийската, Коптската и Етиопската църква спират участието си във Вселенските православни църковни събори. Минималните догматически различия остават като плод на грешния превод на съборните документи от гръцки. Още по трудни времена настъпват след победата на исляма. Новината за свикването в 2016г. на Вселенски събор след пауза над 1000 години дава надежда за спасението на нашите братя православни в Близкия Изток и Африка.

Все пак има изключения и това е Персия. Всичко започва с идването на власт на 16-годишният шах Аббаспрез 1587г. Нежелаещ да бъде марионетка в ръцете на военните тюрки-казълбаши, той решава да се опре на християните в борбата си срещу Османската империя. Изнервен от арогантните искания на турския посланик, Абас въвежда нова мода: обръсва брадата на дипломата и го връща в Истанбул, което се смята за обявяване на война.

След превземането на Ереван през 1604г. мустакатият шах Аббас взима политически мерки за опазване на Кавказкия регион от нашествията на османските сили, като премества арменците в други части на империята. Много от тях отиват в Нова Джулфа — град, който шахът построява за тях близо до своята нова столица Исфахан. Хиляди арменци загиват по пътя. Оцелелите се радват на големи религиозни и граждански права за разлика от депортираните от Сталин.

Чиния от епохата на Сафавидите(династията на шах Аббас).

Шахът привлича и арменски търговци и майстори в града, с цел да развие иранската икономика. Градът се управлява от кмет (калантар), избиран чрез свободни избори. Името на града идва от Джулфа в Нахичеван, днешен Азербайджан, откъдето идват повечето арменци, заселени в града. Днес там няма нито един арменец, а само тюрки-азери. Но да продължим към днешната Джулфа, християнския квартал на Исфахан.

Следва втора част: Исфахан:Арменската катедрала Ванк в Джулфа

Автор:инж. Цветан Димитров, Велики четвъртък, 2014
Снимки:Цветан Димитров

Бих се обзаложила, че повечето от вас неведнъж са попадали на онези мотивационни фитнес снимки, където здрави мъже (а и жени) с преметнати през вратовете си тежки вериги правят кофички на успоредка. Още по-зрелищни са силовите трибойци с тежки щанги и в добавка към дисковете – масивни вериги, стигащи до пода.

Да – днес ще поговорим за този тип силово трениране, където към основни базови движения с щанга или собствено тегло се прибавят вериги. Ще оставим настрана впечатляващата гледка и ще вникнем по-подробно в хода на движение на щангата, когато се добавят вериги. Какви промени настъпват и какво да очакваме? За кого са подходящи и какви ползи можем да извлечем?

Линия на действие на мускулната сила. Съпротивителна крива на упражнението.

Тази точка съдържа суха материя, но няма как да я подминем, ако искаме да разберем принципа, на който са базирани движенията с вериги. Мускулната сила представлява основната сила, предизвикваща движенията на скелетно-мускулната система на хората. Както всяка друга сила, тя следва законите на механиката и една от характеристиките й е линията на действие. Линията на действие на мускулната сила се определя от оста на мускула.

Мускулната сила действа върху костни лостове и от съществено значение е ъгълът на прилагане (или още ъгъл на теглене) на мускулната сила. Този ъгъл се образува между оста на мускула и механичната ос на сегмента, за който същият този мускул се залавя. По време на контракция мускулите развиват пропорционална на физиологичния си напречник мускулна сила.

Частта от тази сила, която ще бъде употребена за движение зависи от ъгъла на теглене на мускула. Ъгълът на теглене на един мускул не е постоянна величина. С прогресиране на самото движение той се увеличава. По този начин се увеличава работната съставка (която предизвиква завъртане на костния лост и съответно движение) на мускулната сила.

Създават се по-благоприятни механични условия за участие на мускулите в движенията, но намалява абсолютната сила на мускула. Или иначе казано – мускулите развиват различна сила в различните сектори от обема на движение и тя зависи от големината на ъгъла на теглене. От 0 до 90° работната съставка се увеличава. При 90° цялата мускулна сила е работна, а над 90° – работната съставка намалява за сметка на увеличаването на неработната (или стабилизиращата).

В дадено движение имаме от една страна линия на действие на мускулната сила, а от друга – съпротивителна крива на упражнението. Тази крива показва колко трудно е дадено упражнение в специфична точка на движението.

И тук идва ролята на веригите, която свързва линията на силата с кривата на движението.

Да разгледаме повдигане на щанга от тилен лег:

Вариант 1:стандартно движение.

По време на позитивната фаза (повдигането на щангата), атлетът генерира сила. Когато лакътната става достигне 90° се образува мъртва точка, за чието преодоляване е необходима по-голяма сила.
Но както вече разбрахме – с увеличаване на ъгъла на теглене, работната съставка на силата намалява.

Вариант 2:повдигане на щанга с добавени вериги в двата края на лоста, които се спускат перпендикулярно към земята и опират в пода.

По време на позитивната фаза атлетът генерира сила и избутва щангата. Но в същото време прикрепените вериги се отлепят от пода и увеличават общото тегло, което трябва да се преодолее. Колкото повече се приближава крайната фаза на позитивното движение, толкова по-голяма е тежестта на лоста (веригите се разгъват все повече).
Така се създават условия за забавяне на концентричната част и удължаване на времето, през което мускулите са под напрежение. Те имат възможност за генерирането на повече сила.

Какви ползи можем да извлечем от тренирането с вериги?

Веригите намират своето приложение при атлети, които целят увеличаване на силата или искат да излязат от период на застой. Ето защо са популярни сред силовите спортисти. Най-често се използват при клек с щанга, избутване на щанга от тилен лег и мъртва тяга.

В съчетание с клек с щанга

Тук веригите помагат за по-голямата дълбочина на самия клек, тъй като докато клякаме надолу, те намаляват дължината си и съответно общото тегло на щангата. Така колкото по-надолу клякаме, толкова по-леко ни става.

Дълбокият клек подлага на сериозно натоварване квадрицепсите и особено глутеусите (тъй като в долна точка квадрицепсите губят голяма част от ролята си на динамисти, а основната сила е генерирана от глутеусите).

Когато са добавени и вериги, при изправяне натоварването се увеличава допълнително. Така ще извлечете максималния потенциал на мускулите в силово отношение. Хубаво е общото тегло на веригите да е поне 10% от теглото на щангата заедно с дисковете.

В съчетание с вдигане на щанга от тилен лег

Поначало легът е много технично движение. С малки корекции в техниката може да увеличите личните си постижения. Независимо каква техника прилагате в тренировките си, включването на веригите ще направи упражнението много по-интензивно, отколкото сте свикнали. Вече дадох пример - в хода на движение при позитивната фаза веригите се разгъват и увеличават общото тегло на щангата.

След преодоляване на мъртвата точка, когато по принцип сме свикнали тежестта да олеква, тук, в съчетание с вериги, се получава точно обратното. Така мускулът се намира под голямо напрежение по-дълго време и генерира повече сила, въвлича повече мускулни влакна.

В съчетание с мъртва тяга

Много силови атлети, с цел да повишат силата си, изпълняват различни разновидности на мъртвата тяга - например от поставки или в силова рамка, така че лостът да се намира на нивото на коленете.
По-силни сме във втората фаза на движение, а вдигането от такива поставки позволява да сложим и по-голяма тежест на лоста.

Включването на вериги към мъртвата тяга ни помага да избегнем изпълняването на тези разновидности - да търсим поставки или да нареждаме дискове за такива, да ползваме силова рамка и т.н. Причината вече я знаем - колкото повече се изправяме, толкова по-голямо тегло дърпаме.

Други

Веригите успешно могат да се ползват при кофички - както с акцент върху трицепсите, така и с акцент върху гръдните мускули.

В този вариант те се слагат около врата. Приложенията могат да бъдат много - както към лостове, така и към собствено тегло.

За кого са подходящи?

• За напреднали атлети, които познават добре тялото си и са натрупали добър тренировъчен стаж.
• За състезатели в силовите спортове (силов трибой, силов многобой и др), които търсят различни и ефективни начини за повишаване на силата.
• За хора, целящи излизане от застой, по-добра мускулна хипертрофия и силово развитие.

Предимства, недостатъци и препоръки

Като предимства на тренирането с вериги отчитам бързото развитие в силово отношение, качественото и по-интензивно натоварване и генерирането на по-голяма мускулна сила.
Основният недостатък е, че на този етап малко зали са оборудвани с тях.

Препоръчвам тренирането с партньор, особено при първите ви няколко тренировки с вериги. Нека винаги да има човек, който да ви пази по време на движение. Натоварването е по-различно и трябва да имате едно наум.

Предварително проучете общото тегло на веригите, както и с колко ще увеличат тежестта, която ще повдигнете в крайна фаза. Това се налага, за да сложите адекватни спрямо собствените си способности дискове на лоста.

Препоръчвам винаги да загрявате само с лоста и веригите, след което прогресивно да увеличавате. Не е добра идея да тренирате с вериги, ако имате проблеми със стави или възпалени сухожилия. Имайте предвид, че възстановяването след такъв тип тренировка е по-трудно - продължителността на мускулните трески е по-голяма, а самите те са по-болезнени.

 „Ямбол е градът!“ пееше преди време един местен рапър – е, той няма как да знае, че Ямбол е и град на един кукерски фестивал, който днес ще посетим заедно с Теодора. Нали знаете, че на нашия сайт обичаме „странните“ български градове

Приятно четене:

Кукери в Ямбол

Фестивал Кукерландия

В нашата страна фестивалите и празниците са придобили едно не особено привлекателно лице за мен – китайски играчки, овехтели стрелбища и димящи скари-бири.  Плюс неприветлива навалица. Все въздишах по разни чуждоземски събития и се тюхках, че у нас са по-различни. Постепенно обаче – снимка тук, разказ там из нета започнаха да оборват тази ми представа.

Та когато една приятелка, близка по дух и сърце ми сподели линк към Кукерландия  в Ямбол - http://www.kukerlandia.com/index.php - трепнах и реших веднага от името на семейството – там сме.

Кукерски фестивал, Ямбол

Бабата все пак е изпълнена с грижовност

Този празник е поне от 2012и вече поредни три години се организира в малката община в Източна България.  Представя се мало и голямо и атмосферата е много непринудена, щура, ужасно шумна. Да сте чули 10тина мъжаги да скачат с по 10звънци на кръста (имаше  по повече и от двете)  ? Оглушително е, за сведение.

Бляскави кукери дефилират

Булчето се грижи за детето

Весели момчета забавляват децата по улиците

Та  събрахме се с приятели, натоварихме се на едно ПТС (авторът има предвид МПС – бел.Ст.) и хванахме пътя към Ямбол баш на 8-ми март и Тодоровден . Мрачен беше денят, дали щото  целия Фейсбук беше пълен с хейт към Женския празник, дали щото дамите  нещо се сърдеха, а може би и от времето (лятото не е така). Опита се някак да ни стресне един облак, прироси, ама ние сме тръгнали за

Ямбол на кукерски фестивал

и изобщо не му мигнахме на атмосферното условие. Пристигнахме в малкия град, а там – от вратата за краката. Още стъпили-нестъпили на пешеходната зона, ей насреща ни една цветна група карнавали репетираха  на паважа за дефилето пред журито.

Винце за хората

Гръцка група многобройна и колоритна

Гръцка жизнерадостна булка

Гръцки свекър

Защото

Кукерландия

е шествие на кукерски групи от близки и далечни села и градове, дори с международно участие. Групите минават с музика и звънтяща стъпка през площада, спират пред масата на замръзналото жури – показват обичаи и нрави за плодородие, берекет , гонеха злите сили. Булки и младоженци от всякакъв калибър, попове, мечки и феерия фантазна. Рояк фотографи бягаха нагоре-надолу, наляво-надясно, снимаха като луди.   Наоколо хора, без страх от студ, женски празници и претенции на март месец за дъжд. Наоколо имаше димящи скари, вино, имаше занаятчии – ножове се продаваха на юначаги, грънци на баби и млади скопосници, захарен памук, захаросани ябълки, картонени маски, имаше прекрасни изделия на приложници, художници. Чичо рекламираше някакво супер-модерно-технологично ренде и всякаква домакинска техника.  И китайски куклета и камиончета имаше, обаче те никак не впечатляваха.

Дефиле ‘от котюр

Е, най-накрая се намесва добродетелта

Елегантността не е порок

По улиците едни такива жизнерадостни  хора,  кукери оставили тежките  маски, пийваха, хапваха – веселяха се.  Ние с тях. Гледам по едно време, двама зачервени младежи с пояси от звънци и шарени потури,  дебнат девойчетата и се закачат с тях – танцуват им, смеят се, дърпат ги за косите нежно.  Момите пищят и бягат, ама така – срамежливата.  Смех!

В крайна сметка, аз останах най-доволна – не само по чужбинско става хубаво, ние го можем също.  Де да бяхме  по-често  отпуснати и непринудени за празници и делници.

Закачат девойчетата…

и баничка

и облича девойчетата

И хапват сладко-сладко

И тъй като денят бе пълен с какво ли не, най-хубаво е картинно и нагледно да се представим пред светът.

 П.П. Фестивалът е отворен – може да се види от всеки на място, билети няма, танците, парада, сценките, звънтенето – всичко става на пешеходните улици, пред театъра, пред читалището и където може.  Много хубаво.

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

 Още снимки

Сее берекет: Колкото пшеничени зърна – толкова златна пара

Словенска група. Представиха венецианска история лош Казанова невинни девойки и спасяващата добродетел

Словенско венецианската дяволица

Срамежливо булче с игриви очички и респектиращ младоженец с два попа за сигурност

Сърдита много ядосана венецианска матрона

Фотограф от словенската група

Фотографите също се забавляват

Цветни

Част от румънска кукерска група

Червен страшен гявол

Червендалеста булка с яка ръка

Чудесни маски

Казанова и дяволицата са разочаровани

Казанова лъже и маже – те танци му играят

Как се мие това

Красиви маски

Кукерите се подкрепят

Кукерско хоро

Македонска група

Малките кукерчета са в почивка преди следващото представление

Малко кукерче – да го хруснеш

Мечи танци

Опропастено девойче от Венеция

Орачите орат

Посетителите на фестивала не забелязваха студа

Прекрасно сладко и сериозно кукерче

Ритъм

Румънсите бабички са серт част от румънската група

Румънците репетират

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Кукери (Нова година в Разлог)
2. Ладах – чортени, кукери и манастири (Джаму и Кашмир, Индия)

Уви, пак ще пиша за политика. Искам да я оставя, но тя май не иска да остави мен.

Онзи ден мой познат ми обърна внимание на един интересен факт.

В повечето онлайн форуми, където се обсъжда въпросът за Крим, мненията са преобладаващо в полза на Русия. И като коментари, и като гласувания. В същото време нито той, нито аз познаваме много хора, които са на нейна страна по този въпрос. А и двамата имаме предостатъчно познати русофили, и самите ние сме русофили където това не е прикритие за българофобия. Как тогава из форумите става така?

Така че вчера посветих известно време на… да го наречем научаването на някои неща по въпроса. (Не питайте за подробности, няма да ги получите.) Да си призная, резултатът не ме изненада:

Над 95% от коментарите срещу политиката на Русия имат всички признаци на написани от коментатори, които изразяват личното си мнение. Без да се опитват да манипулират читателите, като се подписват с десетки различни имена или по други сходни начини. За малко под 5% може да се предполага, че са „некоректни“ в това отношение – един човек пише под няколко различни имена, и/или идват на количество от партийни централи и/или клубове, и т.н.

С коментарите в подкрепа на Русия е обратното – почти 95% имат всички или почти всички признаци на манипулативни коментари. Около 85% са очевадно пуснати от „фирми за влияние в Интернет“ – тоест, на едни маймунки е платено да създават впечатление за подкрепа на Русия. Още почти 10% са очевадно „некоректни“ – един човек пише под десетки имена, и/или идват на количество от партийни централи. (На две определени партии – едната много стара, другата много нова. Съжалявам, и тук не мога да назова имената, обещах някои неща в процеса на научаването на подробностите. Досещайте се сами.) Приличен брой признаци на написани от коментатори с такова лично мнение имат мъничко над 5%.

Предполагам, че положението с гласовете в различните анкети и допитвания е същото. (В повечето форуми единственото, което пречи да гласувате колкото искате пъти, е една бисквитка в кеша на браузера ви – един ред технически познания или дори простичко плъгинче за браузера, което си работи автоматично, преодоляват тази пречка мигновено.)

Иначе казано, някой е инвестирал бая пари в оправдаване на руската агресия в Крим. А както знаем, пари се инвестират където се очаква възвращаемост и печалба. Така че ме мъчи много логичен и простичък въпрос.

По какъв точно начин този „инвеститор“ очаква да си върне парите, с печалба? Откъде ще дойдат и по какъв механизъм ще си ги получи?

Отговорете си сами. Не е прекалено трудно.