Since the releasing of Apibot 0.40 on Jan 31, there were several minor updates. Until now, they weren’t explicitly numbered, but it finally dawned on me that the idea is not bad. So, this release will be 0.40.4. (I might have lost the exact count, but who cares?)

One of the areas that accumulated most updates was the Assembly line interface. Probably the most important among these were:

* adding many new signal modifiers, mostly in handling params and their groups
* adding database-based feeders and writers
* improving the class inheritance in some parts of the interface

Another one was restructuring the bot tree. The current one seems to be far more logical and suitable for long-turn maintenance and upgrade. It is now really easy to write and add new functionality of any kind.

I also did some work to fortify the bot against bad settings and accounts. (Though a lot more can be done.)

Finally, a staggering amount of bugs were smashed. So many that the bot is already usable for most tasks it strives to be up to. (Which is practically anything except baking cakes.) I want to thank to all who sent me bug reports. Guys, you rock!

I also have plans to create a web interface for the bot, so that even people without any PHP programming experience can use it. Unhappily, so far haven’t found the time to start working on this. Anyone who would help, with programming or financial support, is welcome. (I happily accept donations in bitcoins or litecoins – see the Apibot site for the accounts. Also, will happily develop custom-order modules for Apibot.)

For now… enjoy the beastie!

Всеки уикенд в магазин PETS&U душици от нашия приют получават шанс да срещнат осиновителите си в центъра на София и да покажат пред целокупната общественост, че безпородните, бездомните кучета са прекрасни домашни любимци.

Белите Лястовички, които ще ви очакват този уикенд – 29-30 март

Две бели лястовички донесе пролетта на хората, решили да осиновят своето приятелче тази събота! Те са мънички, те са добрички, те са много дружелюбни, те са социални, те са нежни и красиви, а освен това и двамата ще останат съвсем мънички! Запознайте се с Лейди и Чопър:

Мъничката Лейди е на около 6 месеца и ще остане дребно кученце и като порасте. Тя е много весела и дружелюбна, мека и кротка – страхотно симпатично бебче, пълно с игри и закачки!

Още по-дребничкият Чопър е дакел микс, пак на около половин годинка. Той е безкрайно смешен, сладък и късокрак и има страхотно чувство за хумор – като истински дакел!

И двете кутрета са безупречни – не знаем как още да ги похвалим – кученца за чудо и приказ са те, много мили, много весели и… на този етап много самотни. Лястовичетата нямат търпение да се приберат у дома. Ще им помогнете много, ако споделите тази страничка с приятелите си.

Късметлиите от миналата седмица

А ето ги и щастливките от миналия уикенд – Лизи и Снежанка!

Йоанна Ангелова и нейната дъщеря Даяна отвориха сърце и врата за загубената душа Лизи. Както се казва – познаха се от пръв поглед. Лизи ще живее много обичана (в това не се съмняваме) в апартамент в София.

Борислав Панов и неговата приятелка Жасмина Кръстева си отидоха със Снежанка, но без седемте джуджета Това плахо и нежно създание успя да докосне сърцата на всички и най-вече на Борислав. Ние знаем как ще живее малката принцеса… все пак тя намери своя принц!

Без дом остана мъничката черна Бамби. Горката явно е нефотогенична – друго обяснение няма защо това превъзходно, дребничко, здраво, младо, добричко и много красиво куче не намери своето семейство. Ако искате да поправите тази несправедливост – пишете ни.

Процедурата

Нашите кучета ще очакват кандидат-осиновителите си в Pets&U в съботния ден. С тях ще бъде и представител на приюта, който ще проведе интервютата на желаещите да осиновят, попълвайки бланки много подобни на договорите, които използваме в приюта. В края на деня или на другата сутрин одобрените кандидати ще получат обаждане от нашия представител, за да дойдат да осиновят своето ново приятелче и да подпишат договор. Третата, задължителна среща между нас и осиновителите може да се случи в дома им или в приюта (изборът е на осиновителя).

Pets&U

Този удивителен магазин прави чудеса откак го отвориха. Освен, че са домакини на Осиновителските уикенди, хората от PETS&U създадоха и страхотна дарителска кампания – даряват 5% от всяка разфасовка и вид храна за кучета и котки на гладниците от Фермата.

Така че – ако имате възможност – пазарувайте от там храната за вашите домашни любимци, така ще нахраните и героите от приюта! Всички подробности ще намерите ТУК.

Магазинът се намира на бул.Черни Връх 25А, отстрани на хотел Хемус. Работното време е всеки ден от 10 до 20 часа.

Всеки от хората в магазина обича и има свои животни, а хората, които продават са и ветеринарни лекари.
Посетителите са добре дошли с любимците си!

Аднете ги във FACEBOOK

Изт:Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябвада го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешкине трябвада допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябвада се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябвада се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябвада се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, четрябвада живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябвада наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябвада се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

Без съмнение, Джим Джармуш се нарежда сред най-интересните американски режисьори. Философ, визуален поет, новатор, ексцентрик, майстор – комбинация от качества, която превръща филмите му в микс от интелектуални дискусии, артистични експерименти и опияняваща атмосфера. Всъщност, сред всички епитети, с които можем да определим него и работата му, най-подходяща е думата „оригинален“. И с готовност бих я използвала, ако не беше в разрез с разбиранията на самия режисьор:

„Нищо не е оригинално. Чувствай се свободен да откраднеш от всяко място, което ти носи вдъхновение или разпалва въображението ти. Стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, мечти, случайни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, маси от вода, светлина и сенки. Избери, обаче, само онези неща, които говорят директно с душата ти. Ако направиш това, работата ти (и кражбата ти) ще са автентични. Автентичността е неоценима, оригиналност не съществува. И не се тормози да оправдаваш кражбата си, отпразнувай я, ако така се чувстваш. При всяко положение, винаги помни думите на Жан-Люк Годар : Не е важно от къде ще вземеш нещо, а в какво ще го превърнеш.“

С тази творческа философия, вече филм след филм, Джармуш създава ленти, вдъхновени от класически литературни творби, градски легенди, исторически личности. Негови учители са известни музиканти, признати художници, кино творците. Негово вдъхновение е красотата, любовта, самотата.

Новият му филм Only Lovers Left Alive не само не прави изключение от правилото, а сякаш идеално обрисува стилът на режисьора, въпреки, че литературните препратки и философски диалози са далеч по-малко от тези в предишния му филм – The limits of control. Този път Джим Джармуш е далеч по-сантиментален, а лентата му е по-скоро микс от усещания, чувства и визуални видения, отколкото низ от мисловни конструкции.

Филмът ни отвежда в мрачен самотен апартамент, къде живее Адам – вампир, музикант, отчаян от света около себе си „млад“ мъж, който обмисля да сложи край на живота си. Усещайки мрачното му настроение, голямата му любов Ева, прелита от другия край на земното кълбо, за да бъде с него. Така в две думи може да бъде описан сюжета на филма, който обаче не е нито приказка за вампири, нито история за любов. Всъщност Джармуш никога не се е интересувал от сюжета на филмите си. Често използва познати, банални истории, които лесно могат да бъдат преразказани в едно изречения. Действието върви бавно, монотонно, без драма и екшън, а резултатът обикновено са филми без посока, без цел, които се леят на екрана свободно като мисъл. Точно по тази причина определят стила му като експериментално кино – защото Джармуш не подчинява филмите си на определени правила, прави кино без да гони някаква цел или да търси какъвто и да е бил резултат. Снима сцените според настроението си, пише репликите на героите си спонтанно, и създава филми единствено от любов към киното.

Има нещо, обаче, което отличава Only Lovers Left Alive от останалите му филми. Тук за пръв път Джим Джармуш си позволява да критикува съвременното общество. Разочарован от хората днес, той ги определя като зомбита – мъртви за света на изкуството, мъртви за красотата на въображението.

Джармуш винаги е бил визуален майстор, а Only Lovers Left Alive е по-красив от който и да е друг от филмите му. Пропита в меланхолия, украсена в тъмни цветове, лентата се лута по безлюдните булеварди на Детройт, из тесните улички на Танжер, под тежки рок акорди, под светлината от уличните лампи. Насред купчини от книги и нахвърляни по земята китари, попадаме в една приказка – нежна и дълбока като нощта.

Вдъхновен от светът на изкуството, Only Lovers Left Alive представлява всъщност комплимент към самото изкуство. То е, което ни отличава от останалите живи същества, то е, което ни извисява, одухотворява, оцветява душите ни. Изкуството единствено успява да ни спаси от баналността на съществуването ни, защото е вдъхновено от живота, но най-вече защото вдъхва живот. Красив, ексцентричен филм.

През определен период от време се налага да направим умишлена почивка от физическото натоварване с цел възстановяване и подобряване на прогреса. Тук ще опишем какви изменения трябва да се направят към хранителния режим по време на разтоварваща седмица. Разглеждаме случаите, когато поддържаме, покачваме или смъкваме тегло.

Какво е deload седмица?

Тежките тренировки натоварват както мускулите ни, така и ставите и връзките ни. Упражненията с тежести таксуват и нашата нервна система. От време на време трябва да даваме почивка на организма, за да се възстанови напълно и за да бъдем напълно здрави в дългосрочен план и да избегнем контузии, настъпващи при преумора.

Общо взето разтоварващата седмица е период от около 7 дена (продължителността варира), където тренираме с намалена интензивност и/или обем. Иначе казано, изпълняваме програмата си, но с тежести намалени до 40-60%, като често и тренировъчният обем (брой серии и повторения) също е намален. По-подробна информация може да получите в статията делоудинг тренировки.

Как трябва да се храним по време на нея?

Вече знаете как да тренирате през deload седмицата. Остава въпросът с храненето.

Когато сваляме килограми

Като цяло не би трябвало да правите deload, докато се опитвате да сваляте тегло. Отслабването изисква калориен дефицит, който застрашава запазването на мускулната маса. За да бъде запазено постигнатото, се налага висок прием на протеин, и най-вече тренировки с голям интензитет (големи тежести). Разтоварваща седмица е точно обратното и така може да предизвика загуба на мускулна маса.

Deload се прави преди диета, а не по време на нея. Освен това тренировъчният обем и честота се намалява по време на калориен дефицит, така че допълнително "орязване"на тренирането не е добра идея.

Ако въпреки това се е объркало нещо и просто се налага да разтоварвате и нямате друг избор, то препоръчвам следното:

• временно прекъсване на диетата за седмица;
• връщане към поддържащите теглото калории и/или много малко отгоре.

При положение, че интензитетът по време на deload е занижен на половина, запазването на мускулна тъкан няма да бъде стимулирано достатъчно и по тази причина такава адаптация няма и да настъпи. Вдигането обратно на калориите ще запази ценната мускулна маса. Освен това ще възстанови гликогена в мускулатурата, което само по себе ще донесе ползи.

Когато качваме килограми

Покачването на тегло изисква калориен излишък. Т.е., консумация на повече от изразходваните калории. При стимула, добавен от тежките тренировки, това ще резултира в покачване на мускулната маса и силата.

От това, че deload тренировките се извършват с леки тежести, можем да направим два извода:

• изразходваме много по-малко калории, защото извършваме по-малко количество физическа работа;
• липсва адекватен стимул за синтез на нова мускулна тъкан.

Имайки предвид горното, промяната в храненето, която трябва да направим, е следната - намаляване на приеманите калории до малко над тези, нужни за поддръжка.

Ако калориите бъдат запазени без промяна, нетният калорен излишък ще стане много голям (поради ниския енергоразход) и това ще предизвика отлагане на мазнини. След продължителни натоварвания deload тренировките също предизвикват хипертрофия. Малкият калориен излишък ще се погрижи за осигуряване на нужната й енергия.

Когато поддържаме теглото си

В този случай няма нужда от промяна в хранителния режим. Намаляването на интензитета в тренирането ще намали малко калорийния разход, който пък ще превърне част от приеманите калории в "излишни", и като такива те ще се погрижат за възстановяването на организма.

В събота прекрасната Албенапрестави стиховете си в книга. Най-накрая!

Както веднъж бях казала, някои дни се събуждам с нужда за нейната поезия, та вече я имам до леглото. Мисля, че е показателно каква вълна от щастливи хора надигна новината за книгата.

Може да намерите “Стихотворения” в Къща за птици | Birdhouse, Компот От Круши и Български книжици. Чете се лесно, мисли се дълго.

Бени, <3.

(това може да го приемате и малко като спам)

Тия дни писахме една сравнително хубава обява за работа и я пуснахме в jobs.bgи stackoverflow. До тук няма кандидати, та въпросите ми са:

1) толкова ли е зле обявата?
2) хора ли няма, дето да отговарят?
3) На грешното място ли я пускаме?

Ако 2) е вярно, явно ще трябва да почна да правя деца и да ги уча…