Вчера бях „почерпен“ изненадващо с прясно изцеден сок. В деня на своя личен празник, Деси Бошнакова се беше сетила за мени това толкова много ме развълнува, че реших незабавно да се включа в играта.

Сокът още не съм го изпил, но знам, че във FRESH barса готови с плодовете и само чакат да се появя :-)Това е една забавна инициатива от тяхна страна и страшно възбудиха любопитството ми, тъй като много обичам фрешове.

И тъй като съм почерпен, трябва да продължа играта, посочвайки друг блогър, който да почерпя. Естествено, нямам проблеми да го направя. Преди няколко години стартирах една инициатива, наречена Клуб „Спри и помисли!“. В този клуб се събирахме интересни и забавни хора, които споделяха онова, което ги вълнува, което ги кара да бъдат различни, което осмисля живота им и ги прави забележителни личности. В това начинание имаше двама души, които активно ме подкрепяха и на които дължа много – и като блогър, и като професионалист, и като човек изобщо. Единият от тях е Деси Бошнакова. Съвсем естествено е, човекът, на когото искам да подаря чаша прясно изцеден сок, е да бъде другият – големият Пламен Петров. Използвам тази игра за повод да благодаря на тези прекрасни хора за всичко, което са направили за мен, за голямото приятелство и за това, че се раздават от душа и сърце за другите.

Пламски, получаваш един сок от мен и съм сигурен, че ще продължиш играта с достойни хора.

За да продължи черпенето, Пламен трябва да напише пост в блога си и да каже кого черпи. Да публикува линк към поста на страницата на FRESH bar във Facebook. И да пише на лично съобщение, пак във Facebook, за да му изпратят код за прясно изцедения сок. И да публикува тези инструкции в края на поста си.

Черпенето със сокове ще продължи до Велики петък (Разпети петък)!

Наздраве!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Какво да ви кажа, момчета и момичета? В понеделник, незабелязано дори от мен, този блог стана на 7 години. Една, така да се каже, стартираща възраст за човек, зряла възраст за онлайн медия и направо преклонна възраст за нещо, започнато просто така, за да видим какво ще стане.

Реших, като една забавна ретроспекция, да видя какво ме е научила всяка от годините на блога. Ето до какво стигнах, във възможно най-сбита форма и без много-много обяснения.

1. Блогът ли облогородява блогъра или блогърът облогородява блога?– Освен че прекарваш време в писане и правене на разни подобрения из блога, и той прави подобрения по теб. С времето започваш да внимаваш повече при писане, да се стараеш да се изразяваш по-ясно. Научаваш малко HTML, малко повече за SEO и така започва безкрайното ровене в технически и не толкова технически съветници.
2. Навик се създава трудно, но лесно се руши.– Първата и втората година са най-трудни. Хем ти е интересно да пишеш и имаш какво да кажеш, хем леко започва да ти омръзва тая работа с регулярното писане и по-трудно намираш оригинални теми. Затова писането е като тренировките – трябва да си създадеш добър навик и да го следваш.
3. Ако пишеш искрено, хората го усещат.– Дори и да не можеш редовно да предоставиш задълбочени анализи и експертно мнение, просто трябва да се представиш за това, което наистина си. Не съм мастър-фотограф, просто обичам да снимам. Не се изживявам като литературна звезда, но от време на време решавам да споделя някой по-различен текст. Стига всичко да е честно и искрено, гостите на блога ще те подкрепят.
4. Блогът е супер източник за запознанства.– За толкова години съм се запознала с много хора просто покрай блога. Готини маркетинг специалисти, интересни техничари, смислени хора, като цяло. Блогът може да те запознае с бъдещия ти работодател, с партньор по проект, с нов добър приятел.
5. Всяка година е стъпка в правилната посока.– Воденето на блог е като движение на айсберг. Имаш чувството, че стоиш на едно място, а всъщност се движиш постоянно. Времето минава, постовете си текат и в един момент не знаеш дали въобще се развиваш. Като погледнеш назад обаче, виждаш, че не е така.
6. Блогът е най-добрият начин да научиш нещо за себе си.– Дори да не ползваш блога си като заместител на мило дневниче, дори да пишеш само професионални текстове, разликата се вижда с просто око. Можеш да се обърнеш назад, да видиш кога си бил твърде наивен, кога си уцелил някоя нова тенденция, кога не си бил в настроение или кога нещата са вървели много добре.
7. Когато вече толкова много е изградено, по-лесно се продължава започнатото, отколкото се спира.– И миналата година го бях казала, има все повече моменти, когато нямам време да пиша и ми е трудно да захващам нови теми. Но когато реша, че имам такова желание, винаги има място, на което мога да се върна. А това, откъдето и да го погледнем, си е мотивация да пишеш поне малко редовно.

И така, желая и на вас мъдрост и дълголетие!

___
снимка: Sebastien Wiertz

Постът 7 научени урока за 7 годиние публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Ако целенасочено бях търсила петел, за да си направя петел във вино, надали щях да успея да намеря. Ще кажеш, че може и с пиле да се направи. Да, така е, даже най-често с пиле се приготвя, защото или трябва да си фермер и да отглеждаш птици или трябва да имаш приятел фермер, който отглежда птици. Аз се класирам във втората група и очаквайки две жилави пилета, съдбата ми поднесе две петлета, вместо тях. Какво по-добро (и подходящо) най-накрая да направя coq au vin.

Толкова бях развълнувана, когато научих, че ще получа петлета, че изчетох всяка една попаднала ми информация за приготвянето на френската класика петел във вино. Тази тук в theguardian.com дава добре изразено мнение за приготвянето на рецептата от различни източници. Аз случайноимам книгата на Richard Olney The French Menu Cookbook, която случайноси купих от книжарницата Shakеspeare and Companyв Парижи въпреки че многократно съм преглеждала рецептите му за справка, това е първата, която готвя от край до край.

Първото петле сготвих веднага. Предупредиха ме шеговито, че ще бъде нужно да го пека като агне. Не беше далече от истината. Дори и бялото месо е червено, много по-вкусно от птиците в магазина, кокалите са здрави и правят превъзходен бульон. Второто петле замразих, очаквайки пролетта, когато могат да се намерят дребни лукчета балучка. Те не трябва да се бъркат с арпаджика, защото са по-различни от него. Малко по-големи са, но са и по-малки от обикновения жълт лук. Не бях запозната с тях, но още на пазара, колебаейки се какво да взема, жената която ми ги продаде ми обясни, че има разлика. После прочетох, че се садят за зелен лук.

Ок, за лукчетата ми стана ясно. Обаче излязоха много други неясноти за останалите продукти (освен петела, разбира се) и много версии за приготвянето на ястието. Първото нещо е беконът. Във всички рецепти за петел с вино, в които беконът присъства като съставка (Джулия Чайлд пише че е по-избор), се казва той да се бланшира преди да се запържи. И аз няма как да не се запитам защо се прави това. Единствените две логични причини е за да се обезсоли и да се намали ароматът на пушено, ако е пушен. ОК, тогава защо да използвам осолен и пушен бекон, след като ще трябва да се отърва от солта и пушека? И стигнах до извода, че преди време беконът се осолявал силно или даже се е съхранявал в сол, за да издържи повече време. Така правят на село, нали? Режат сланината с кожата и я редят в дървен съд със сол. Сега, обаче се намирам в града и всичко, което имам от село е един петел. Такива продукти няма в магазина, затова ще трябва да импровизирам. Избирам пресни свински гърди, вместо осолен и пушен бекон. Бланширането отпада и съкратих рецептата с 2 минути. Обаче не бързай да се радваш.

Въпросът за избора на вино ми е малко мътен. Няма две мнения, че трябва да се използва бургундско вино, но аз не съм съвсем сигурна, че е чак толкова необходимо да се вложат много пари за бутилка, даже две от Бургундия. По евтините варианти пък не са чак толкова обсебващи, затова просто едно добро ароматно вино ще свърши чудесна работа. Както се споменава в уикипедия, навсякъде във Франция съществуват варианти, приготвени с месно вино. Най-добрата практика е виното, което се поднася с ястието да бъде виното и с което то се готви, затова се довери на собствения си вкус за избора му.

Следващото, още по-важно нещо е самата технология. Днешните рецепти за петел с вино са умело адаптирани за пиле и то за крехко пиле от магазина, на което 30-40 минути готвене са достатъчни. Но за това време сосът на ястието едва ще е започнал да се готви и няма да може да стане достатъчно гъст. Затова се налага сгъстяване с брашно или с царевично нишесте, или след като пилето е станало готово, то да се отдели от соса, а сосът да се редуцира отделно. А срещнах и варианти, в които първо се прави сосът, в който след това се вари пилето. Готвачи и техники да искаш! Има една друга немаловажна подробност – кокалите на домашната птица съдържат повече желатин, който се отделя по време на дългото варене и естествено сгъстява соса. Месото на по-старата птица, вероятно няма да е много крехко, дори и след продължително варене, но пък бульонът/сосът, който ще направят кокалите ѝ ще бъде превъзходен.

Възможно е една бутилка вино да не стигне за едно ястие с един петел, затова се налага да се добави още вино, бульон или вода. Но вода е много по-добре от безличен бульон, казва Richard Olney. В неговият вариант, който всъщност следвах се дава опция като компенсация на допълнителното от една бутилка вино – плътен телешки бульон богат на желатин или комбинация от телешки и пилешки бульон.

И понеже искам да спазя рецептата (поне първият път) се наложи да се запозная с френската техника за избистряне на сос и бульон, която се нарича dépouillement. Техниката отнема време и е отегчително занимание, затова често се пропуска, казва Richard Olney, но е съществена за чистота на соса. Ще я опитам, поне първият път.

Това са точките, които изчистих за себе си. След като вече бях наясно какво и как точно ще правя, ми стана още по-ясно, че ще готвя почти цял ден. Така стоят нещата при френските рецепти – всяко нещо си има строго определена техника, а за да се изпълнят всичките за едно такова ястие, наистина отнема време. Беше ми необходимо да си запиша всички стъпки от приготвянето последователно, за да разбера кое след кое следва и защо се прави. Точно поради тази причина ще напиша рецептата в същите стъпки, защото смятам, че улесняват този, който я приготвя. Не че не може да се намери и друг по-бърз начин, но сега ще готвя по френски. Доколкото мога.

Знам, че това селско ястие би било най-добре да се сервира на масата в съда, в който е готвено, но реших да го презентирам, както авторът на рецептата споделя – в голяма затоплена чиния, с гарнитурата от малки лукчета и гъби наоколо и поръсено с пресен магданоз. Сосът сервирах отделно – всеки да си сипва колкото пожелае. Към петелът във вино присъстват и запечени в масло филии бял хляб, които се натриват с чесън и единият им край се потопява в пресен магданоз. Изключително вкусно допълнение и презентация, не мислиш ли?

Петел във вино

Адаптирано от книгата The French Menu Cookbook

Избрах тази рецепта, защото тя най-много се доближава до представите ми за петел във вино. Не е трудна, ако се запознаеш предварително с последователността на процесите и разбира се имаш на разположение повече време за готвене.

Рецептата е пригодена за домашна птица – може петел, както е в случая, но може и домашно пиле или кокошка. В зависимост от използваната птица и нейната възраст, времето за готвене ще бъде различно. Например, моят петел беше на 8-9 месеца и му бяха необходими 1 час и 30 минути за да се сготви, докато месото започна да се отделя от кокала. Ако птицата е над 10 месеца, то ще бъдат необходими около 2 часа или повече.

Петлето, което използвах тежеше 2.400 кг. От него отделих дреболиите, крилата, гръбнака с ребрата и шийката, които оставих за супа, а за рецептата използвах всички останали части.

Посочените дози са за 6 порции.

За петелът:

• 2 супени лъжици зехтин
• 200 г свински гърди без кост, нарязани на кубчета по 1.5 см
• 3 средно големи моркова, нарязани на парчета по 2,5 см
• 3 средно големи глави лук, нарязани на ситно
• 1 петел, разфасован на парчета
• 2 супени лъжици брашно
• букет гарни състоящ се от 1 дафинов лист, стрък прясна мащерка и 3-4 стръка пресен магданоз
• 60 мл коняк (използвах бренди)
• 750 мл добро червено вино
• сол и прясно смлян черен пипер

За гарниране:

• 3 супени лъжици масло
• 250 г гъби печурки, нарязани на 2 или 4 ако са по-големи
• 250 г дребен жълт лук (използвах балучка)
• 6 филии бял хляб
• 1-2 скилидки чесън
• ситно нарязан пресен магданоз
• сол и прясно смлян черен пипер

1. Зехтинът се нагрява в голям съд, който има капак и е подходящ за котлон и за фурна¹ (аз използвах чугунена тенджера). В него се запържват свинските гърди докато станат златисти. Разбъркват се от време на време. Отстраняват се от съда и се оставят настрана.
2. В същата мазнина се изсипват морковите и лукът. Огънят трябва да бъде умерен към слаб. Разбъркват се периодично за 20 минути докато омекнат, придобият златист цвят и започнат да се карамелизират. Отстраняват се от съда и се оставят настрана.
3. Парчетата петел се посоляват от всички страни със сол и прясно смлян черен пипер. Запържват се в същия съд на силен огън (ако е необходимо се добавя малко мазнина) на порции докато станат златисто-кафяви от всички страни. Всички запържени части от петела се връщат в тенджерата и се поръсват с брашното. Разбъркват се за 1-2 минути докато се запържи брашното.
4. При петела се изсипват лукът с морковите. Заливат се с коняка (брендито), а след това се изсипва виното. Парчетата месо се разбъркват доколкото е възможно докато сместа заври.
5. Когато сместа заври към нея се добавя букет гарни (не е необходимо съставките за него да бъдат вързани, сосът по-късно ще се прецеди). Ако течността в тенджерата не покрива напълно петела се добавя още вино, вода или добър бульон. Течността трябва едва да покрива месото.
6. Съдът се похлупва с капак и се слага в предварително нагрята фурна на 180°C. Докато петелът се готви във фурната сосът трябва едва да къкри, затова се проверява и ако е необходимо температурата се намаля. Петелът се готви за 1 час и 30 минути. Ако е по-възрастен от 10 месеца, времето се увеличава с 30 минути до 1 час.
7. Докато петелът се готви във фурната се приготвят съставките за гарниране. Гъбите се изчеткват със суха четка. Ако са дребни се оставят цели, а ако са по-големи се нарязват на 2 или 4 парчета. В тиган се разтопява 1 супена лъжица масло. Добавят се гъбите и се готвят на силен огън за 2-3 минути. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се разбъркват често, за да се зачервят от всички страни. Изваждат се от тигана и се оставят настрана.
8. Лукчетата се обелват. В същия тиган се разтопява 1 супена лъжица масло. Добавят се лукчетата и се готвят на много слаб огън за 20 минути. Тиганът се разклаща от време на време, за да се карамелизират равномерно. Оставят се настрана.
9. Съдът с петела се изважда от фурната. Парчетата петел и морковите се отделят настрана с решетъчна лъжица. Сосът се прецежда през фина цедка или най-добре тензух и се слага в отделна тендера. Слага се да заври и когато заври, тенджерата се поставя така, че дъното ѝ да застъпва само едната половина от котлона (това е по-практично за газов котлон). По повърхността на страната, която не е на котлона ще започнат да се отделят нечистотии и мазнина. Изгребват се периодично с лъжица за 30 минути или докато сосът се изчисти. Това в паницата е всичко, което събрах. Никак не е малко.
10. Ако до този момент сосът не се е сгъстил достатъчно, след като се изчисти се поставя на силен огън за 20-30 минути или докато се редуцира достатъчно.
11. Петелът и морковите се връщат в големия съд, в който са готвени. Върху тях се разпределят свинските гърди, гъбите и лукчетата. Заливат се със соса. Съдът се покрива с капак и се връща във фурната, всичко да покъкри заедно за 15-30 минути.
12. За филийките в тиган се разтопява 1 супена лъжица масло. Слагат се филиите и се запичат на слаб огън от двете страни докато станат златисти и хрупкави (ще станат по-хрупкави след като изстинат). Когато изстинат, филийките се натъркват със скилидка чесън. Единият им край се потапя в соса от петела и се топва в ситно нарязан магданоз.
13. Ако предпочиташ, може да сервираш ястието в съда, в който е сготвено и филийките отстрани или може да се подреди с гарнитурата (гъбите и лукчетата) в голяма затоплена чиния, около която се нареждат филийките хляб, а сосът се сервира отделно. Парчетата месо и гарнитурата се поръсват с нарязан магданоз. Към петелът във вино авторът предлага задушени на пара картофи. Пролетни, предполагам.

Кратък вариант

Колко удобно би било всичко да се сложи в един съд и да се забрави за няколко часа във фурната. Да не се занимаваме с почистване на соса. Да не се използват толкова съдове. Да си улесним живота. Но няма кратък вариант! Иначе рецептата нямаше да е френска. Животът е сложен в крайна сметка. Но пък може да го изпълним със завладяващи вкусове.

1. Може за сотирането на свинските гърди, лукът с морковите и след това парчетата петел да се изполва един голям дълбок тиган. В този случай след точка 5 всичко се прехвърля в голям съд с капак, подходящ за фурна. Може да бъде глинен, но тогава ще бъде необходимо да се сложи в студена или леко загрята фурна и след това температурата да се увеличи. Ако се подходи по този начин, времето за готвене на петела във фурната ще се увеличи с около 20 минути. ↑

Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vinе публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Има много изписано и изговорено на темата за тревата/марихуаната, наказуемост, полезност/вредност и т.н.. В последния проект за НК има някакви малоумия по темата, и понеже не ми се навлиза в спора, искам просто да споделя едно мое лично наблюдение.

Преди да ме оперират миналата година ме боля много. Стигнал бях до момента да не помага тегретола (в големи количества) и ми изписаха трамадол (опиат, от по-началната категория, но все пак на зелена рецепта), който помагаше и с който внимавах.

Опиатите са и много ефективни, и много опасни. Нямаме други толкова добри обезболяващи (дори оперативното прекъсване на нерви може да не е толкова ефективно), но от друга страна се стига до физическо пристрастяване и други неприятни странични ефекти.

Понеже не беше ясно дали операцията щеше да реши проблема (имаше шанс проблемът да не идва от артерията, която притискаше нерва, имаше шанс и да не се получи), реших да проверя дали все пак нямам някакъв друг резервен вариант, освен опиатното наркоманство. Един приятел ми намери малко трева от някакъв много успокояващ/отпускащ сорт и тествахме.

Нямаше особено отнасящ ефект, и не ме хвана по някакъв сериозен начин, но сложи една горна граница на болката – пробвах се да си предизвикам проблема, и не се получаваше стандартния каскаден ефект. Т.е. се оказа, че тревата в моя случай (на невропатична болка) е достатъчно добър заместител на опиатите, и определено подейства по-бързо от тях.

YMMV, на мен ми помогна. Бях планирал ако операцията не свърши работа, да редувам тревата и опиатите, така че да не привиквам към нито едното от двете, и си мисля, че ако имаше вариант докторите да я предписват на подобни случаи (доколкото знам, помага и на хора, болни от някакъв рак), светът щеше да е едно малко по-приятно място.

Update:Казаха ми, че все пак си ми личало, че съм бил пушил.

Update 2:Направо не мога да повярвам, българския съде направил нещо добро по въпроса.

I see so many people waste their time with stupid business ideas (me included) when there are so many serious niches and business areas that scream for change and improvement.

Instead of trying your business luck with ventures like t-shirt companies, restaurants, photo editing apps or SEO agencies, entrepreneurs better focus  on solving real and significant issues.

Here is a list of the categories that I think we as entrepreneurs and investors should focus more on a global and local scale. There are so many areas in those niches that need improvement.

Health and medicine– never ending need for new solutions

Money and finance– it’s a huge mess right now

Resources and energy– think of all kind of commodities we use and improving energy efficiency

Food– feeding people becomes more expansive and more difficult since the global population is growing. Quality of food is declining.

Environmental issues– solutions must be cost effective and beneficiary to economy

Manufacturing– optimizations

Real estate and housing– big issues in many areas of the world

Transport– more efficiency is needed

Education– huge mess with lots of new opportunities

Robotics and space technologies– basically the future

Security– there is always demand for it

Of course, there are even more areas where you can help with your business and profit from it. Leave the insignificant stupid projects to the people who don’t know any better.

I’m not going into details or into specific issues within the niches but there are huge opportunities everywhere. These categories require a lot more knowledge and skills. You have to define the problems there and come up with useful solutions.
Whoever does it can make a lot of money and really help people.

During the last couple of months we are seriously thinking about privacy and security on the Internet. We have great knowledge and experience in teaching students in the field of technical science. Now we are wondering if we could use the same knowledge and experience to educate users on topics like privacy and security. 

I would propose to change the way the Internet works, and what better place to start this, than Bulgaria.

I have tried to summarize some of the arguments about mass surveillance in the following document and comments as always are very welcome.

Influence of mass surveillance on business and society-KirilMitov

Още две красавици се прибраха при своите любящи семейства от Фермата. И двете са девойки, които са били с нас твърде дълго – добри, умни и кротки кучета без грях, просто с лошия късмет да се родят без порода и да останат на улицата. Дойде и техния ред, на добър час, мили момичета!

Чара дойде в приюта с цялото си кучило през 2012 година. Чернички и високи, горките не можаха лесно да се приберат у дома – бяха ни останали Чара и сестричката и – Аря (още при нас), такива мили и добри момичета, пък непожелани от никого…

След две години, прекарани в непрекъснато трепетно очакване дойде и нейният шанс – Чара беше избрана от страхотни хора – осиновиха я Борислав и Мария Стоилови! Поздравяваме Борислав и Мария за този избор, сигурни сме, че доброто въгленче ще ги радва всеки ден!
Мая е куче, което прекара с нас близо 4 от 5-те си години на този свят. Такова кротко куче, толкова мило, умно, послушно и незабележимо – направо Образцово. Затова, когато дойдоха Тинка Иванова и семейството и да си търсят приятелче за живот в апартамент – на плаца беше изведена малката Мая.

Мая и Тинка се харесаха незабавно, Веси не спести похвали за прекрасното кротко момиче и така – след чакане, което сякаш беше безкрайно, „невидимата“ Мая най-сетне намери своето щастие.

Кольо и Ирена Пейчеви ви канят да присъствате на откриването на новата си изложба : “Мистика в образи”.

Изложбата е нов поглед в невидимият свят на цветята и мистичните видения,които ни се разкриха като се докоснахме до него по време на снимането.
Снимките са отпечатани върху платно и са с размер 70 на 80 см.
Иаложбата ще се открие в Казанлък, в галерията на Инфо Центъра
ул.”Искра” 4 на 02.04.2014 и ще е експонирана до 14.04 включително.

Съдът на Европейския съюз постанови решениепо дело C-314/12.  Съдът реши, че са допустими  съдебни разпореждания към доставчици на интернет, задължаващи ги да забранят достъпа до уебсайт, който „поставя онлайн“ закриляни от авторското право обекти без съгласието на носителите на права. Да, това се случи в деня, в който Турция блокира YouTube, след като преди седмица беше блокирала Twitter.

Съдът го е изказал по тежък за четене начин, който може да намерите по-долу. За яснота, ето опит за прочит и тълкуване във формата на въпроси и отговори:

1. От кого?Съд и само от съд
2. С какъв акт?Чрез съдебно разпореждане, издадено в безспорно съдебно производство.
3. Предпоставки за решението?Правото върху обекта на интелектуална собственост на ищеца, трябва да се провери от националните органи и юрисдикции. Не съд, а от „националните органи и юрисдикции“.
4. Кой изпълнява решението?Всеки и всички доставчици на достъп до интернет, които са в юрисдикцията на съда.
5. Кой е засегнат от решението?Ако сте в България или ЕС това важи и за вашия доставчик, и по тази ви засяга и вас.
6. Какво се забранява?Достъпа, като възможност за ползване на съдържанието.
7. Какво се блокира?„Уебсайта“. Разбирам го като целия домейн от второ ниво, а не само определен url, който „поставя онлайн“ закриляни обекти без съгласието на носителите на права.
8. Отнася ли се за торент порталите?Знаете, че торент порталите не дават директен достъп до файловете, те са по-скоро информационни брокери, които съдействат и спомагат за добиването на цялата информация. Решението говори за „уебсайт, който поставя онлайн“ или на английски „website placing“. Производството е по повод дело за уебсайт, който изглежда не е портал, а сам „предоставя на публично разположение“ („website making available to the public“) закриляни обекти. Възможно да е нарочна многозначност, не вярвам да е непрецизен изказ. Избраното словосъчетание не е „хоства“, нито „публикува“, „разпространява“ или „осигурява достъп“, а „поставя онлайн“. Тепърва ще разберем какво означава това „поставяне“.
9. Как се блокира?Не става ясно. В ЕС практиката е различна – чрез DNS или по IP. Съдът може да разпореди как да се извърши блокирането, а ако не го направи се очаква доставчика да предприеме не просто разумни мерки, а „всички разумни мерки“, което е ясен индикатор за по-висока степен на дължима грижа. Мерките трябва да са по характер такива, че да „предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти“. Ако не ги предприеме – според съдебното решение го очаква глоба.
10. Къде е границата на тези мерки?Намирам границата за доста неясна: „предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация“. Цялото решение говори систематично за обекти на авторското право, а тук се използва широкото понятие „информацията“. При това – членувано, също и на английски „the information available“. Референция може да е параграф 56 „свободата на информация на потребителите на интернет, чиято защита е осигурена от член 11 от Хартата“. Намирам го за общо и неясно и проблемно.

Горното е моята интерпетация, решението на съда гласи следното:

допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции

Прочетете и мнението на Емо, той е по-ядосан от мен.

или от Ред и Законност към политическата Справедливост на АМ-АМ!-кебапа…

След като tweet-нах и dribbble-нах, реших и да блогна един мой малък рисувателен екперимент. Ето го — клиперът “Летящият Облак” (Flying Cloud):

Flying Cloud (скромната ми рисунка)

Прерисувах клипера от една известна картинана художника Antonio Jacobsen:

Antonio Jacobsen: клиперът Flying Cloud (Летящият Облак), 1913 (рисунката е Public Domain)

Всичко започна с няколко щриха с молив върху хартията и …ами след 3-4 часа рисуване, това се получи. Рисунката ми има много недостатъци, и има и доста разлики с оригинала (къде нарочно, къде заради несъвършенствата на техниката ми — например, трябва да призная, че не умея да рисувам облаци…;-).

В следващото GIF-че съм се опитал да насложа двете рисунки:

Много обичам кораби, и особено платноходите.

Мисля, че клиперът е най-съвършеният кораб с платна, измислен от човека. Немалко рекорди за прекосяване на океани и морета се държат именно от клипери. С идването на парната машина, клиперите са били изместени, разбира се, но дори и днес, те са все така красиви и съвършени – символ на една отдавна отминала епоха… :-)

И днес все още има такива кораби, но те не са много…