Изт:http://yvanrodic.com/

Yvan Rodic, по-известен като Face Hunter, е роден във френската част на Швейцария. Упражнявал е копирайтърско перо в Leo Burnett и Saatchi & Saatchi. Не минава много време преди да обедини таланта си в писането на реклами и на текстове за модни списания с усета си да улавя моменти от събитията в града, който тогава го приютява – Париж. През февруари 2006-та като на майтап започва да публикува резултати от работата си онлайн и така се ражда Face Hunter. В блога муще намерите над 150 градове с различни фотосесии от всеки от тях.

Споделянето онлайн превръща Yvan Rodic в истински феномен на модната сцена. Аудиторията расте до милион посетители на месец. Yvan вече не само отразява трендовете, но и започва да ги създава. Почти на шега му стават клиенти:  GQ, The New York Times, Vogue, Sundance Film Festival, Befeeter, Absolut, Canon, UCLA, Volvo, Motorolla, Observer, Тelegraph, The Independent и много други…

Заваляват покани за лекции и за участия във всички столици на света, които имат нещо общо с модата и Yvan се мести в Лондон, за да покрива по-лесно европейските, азиатските и транс-атлантическите дестинации.

В блога му няма да намерите стандартните fashion сесии, точно обратното е. Моделите са несъвършени, но живи. Градовете – също. Ситуациите са непринудени. Мацките са „off the hook“. Случките са афтър-парти. Общуването е лично. Каня ви на едно пътешествие из La Dolce Vita („сладкият живот“ ) през очите на непринуден фотограф с набито око за детайла.

Внимание, блогът е пристрастяващи може да отнеме часове! Препоръчителен алкохолен контрол:  мента, джин, тоник, водка, De Phazz, Mobi. Цъкайте върху Cities  и приятно пътуване!

Тихомир Димитров 

За поредна година на Международния ден на театъра бяха връчени наградите ИКАР на Съюза на артистите в България. Те му казват церемония, но в опитите си да направят нещо, режисьорите нещо се оливат и се получава нещо различно. Нищо церемониално, величествено, достойно, празнично. Повече циркаджилък, развлечение за масите. Ето кой взе наградите тази година, на церемония, от която единствено надсловът „#Кой печели“ предизвика усмивка.

Интересно е как изглеждат наградите, ако бъдат погледнати цялостно - като нагласено, разпръснати между театрите, за да няма сърдити. Интересно е също, че няма ХИТ, който да обере наградите.

ИКАР за чест и достойнство бъде връчен на актьора Михаил Хаджиилийков.

Награда ИКАР за изключителен творчески принос беше връчен на Стефан Мавродиев.

Гилдията на цирковите артисти излъчва награда за цирково изкуство на Сашо Петров Койчеви Алекс Сашов Койчевза приноса им в цирковата клоунада и пантомима.

Водеща мъжка роля

• Владимир Пеневза Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“

Водеща женска роля

• Лилия Маравиляза Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев,Театър „София“

Поддържаща мъжка роля

• Александър Кадиевза Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“

Поддържаща женска роля

• Ина Добреваза Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”

Дебют

• Тея Сугареваза режисурата на „Робин“ от Анна Топалджикова, Камерен театър „Възраждане“

Майсторско техническо осъществяване

• „Парижката Света Богородица“от Виктор Юго, реж. Лилия Абаджиева, Театър „София“

Режисура

• Иван Добчевза „Възвишение“ по романа на Милен Русков, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Наистина е изумително, че „Възвишение“ спечели - да, може да не съм гледал най-доброто представление, даже не съм гледал представление, предназначено за публика, но режисьорското решение едва ли коренно се е променило в рамките на 24 часа, че да преобрази постановката до неузнаваемост. Наистина не ми се мисли какво се случва в малките театри и какво е качеството на режисьорските решения, честно, след като туй „чудо“ се докопа до награда!

Сценография

• Венелин Шурелови Елица Георгиеваза „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Авторска музика или оригинално музикално оформление

• Петър Дундаковза „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги, реж. Стайко Мурджев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив

Куклен спектакъл

Номинациите са излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

• „Бурята“от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

Номинациите са излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

• Свила Величковаза сценографските решения на „Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас и „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен и костюмите на „Професия Лъжец“ спектакъл на Стефан (Теди) Москов, Държавен куклен театър – Варна

Критически текст

Номинациите са излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

• Камелия Николоваза книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Драматургичен текст

Номинациите са излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

• Яна Борисоваза драматургичния текст „Хората от Оз“

Съвременен танц и пърформанс

Номинациите са излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

• „Тълковен речник“– музикално танцов пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“

Златен глас

Номинациите са излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

• Ани Василеваза ролите и в „Новите съседи“

Вчера стана известно Решение на Съда на ЕС  по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien  по преюдициални въпроси от австрийски съд. Конкретният казус е свързан със сайта kino.to.

Освен другите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез постановено от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви меркитрябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В аргументацията си Съдът обсъжда баланса на права:

56       взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин. В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.

Позовавайки се на тезата в решението Scarlet,  че интелектуалната собственост не се защитавана всяка цена,  Съдът приема следното:

61      Следва да се отбележи, че от член 17, параграф 2 от Хартата въобще не произтича, че правото върху интелектуална собственост е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл Решение по дело Scarlet Extended).

62      При това положение мерките, предприети от адресата на разпореждане като разглежданото по главното производство във връзка с изпълнението на същото трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право.

63      Следователно, макар предприетите мерки за изпълнение на разпореждане като разглежданото в главното производство да не могат, в зависимост от случая, да доведат до пълно преустановяване на нарушенията на правото върху интелектуална собственост, те все пак не следва да се считат за несъвместимис изискването за намиране на справедлив баланс съгласно член 52, параграф 1 in fine от Хартата между всички приложими основни права, при условие обаче, че от една страна, те не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.

64      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранявачрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

Решението се различава от очакваното в светлината на практиката на Съда Scarlet / Sabamимнението на Генералния адвокат: той все пак – като прие, че доставчикът към клиента е посредник – твърдеше, че конкретна мярказа блокиране  не е принципно непропорционална.

Накратко, три години след решението  Scarlet Съдът допуска блокиранеи то без мерките към ISPs да са конкретни.Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците. Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат  историческо, но други  виждат в решението нов рискза правата на гражданите -  вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs.

Коментарите предстоят,  Пейои Емил

От много години знам, че обичам обувките. Винаги гледам хората в… обувките. И също така знам, че искам да направя нещо с тях. И така се стигна до този проект, който премина през много видоизменения, но накрая се случи. Или поне се случи една от многото му версии, които надявам се също да се случат.
По пътя искам да благодаря на Георги Манчев, който ме свърза с Васил от Hot Spot. И там някъде се роди името: Сподели история със самотна обувка.

Ето и дългата история накратко: трябваше да реализирам кратка театрална форма. Трябваше да е лично, бюджетът не получи одобрение. Тогава на сцената се качиха приятелите: Стигнах до много самотни обувки, от които си избрах дузина. Подариха ми ги. Пак приятели ми предоставиха старите си Walkman-и, които за учудване на всички, работят (Ева събра доста). Така имах дузина самотни обувки, няколко работещи уолкмена, и никакво време. Тогава, за да не нарушавам правата на авторите, реших, че ще споделя с тези прекрасни и самотни обувки две от моите 15 истории, от книгата “13 истории за W“+ 2. Дойде ред да намеря приятел, който да ги прочете. Изборът беше труден, но се спрях на прекрасната Деница Даринова. После дойде най-трудното. Как да прехвърля дигиталния запис на аудиокасетите?! За една нощ, много изгледани тюториали и безсъние, с което вече свикнах, се справих и с това предизвикателство. Е, няма да получа награда за монтаж, но пък става за слушане.
И след уникален рожден ден, завършил с второто представление на аматьорската трупа за импровизационен театър “Анонимните театрали” (и аз съм част от анонимните) и специално изпълнение на живо на сцената за мен от Миленита и Владислав Виолинов на китарата, дойде най-страшното:
Аз голямата, да забравя, че съм голяма, да обуя една самотна обувка на крака си и да тръгна към НБУ, за да каня хората да разходят някоя от самотните обувки и да споделят с нея история. В началото беше трудно, хората не искаха да се разделят със собствените си обувки, други се извиняваха, че не са с подходящи чорапи, трети – буквално ми съчувстваха, за тежкото психично състояние, до което съм се докарала. Но аз не се отказах и лека полека нещата тръгнаха. Не останаха самотни неразходени обувки, дори и джапанката беше разходена и чу една история. Но най-интересното бяха реакциите на хората, които дариха по 10 минути от времето си, за да направят първите крачки с една самотна, никога не ходила по света, обувка. Ето някои от тях:

- Отдавна не съм се чувствала толкова свободна
- В момента моите обувки не са ми удобни. Историята ме подсети за мои лични преживявания.
- Много беше удобна самотната обувка. След тази разходка, ще започна отново да снимам, но надали ще се осмеля чак да летя. Подсети ме за какво мечтая.
- Много беше хубава история. Надявам се и на обувката да й е харесала. Напомни ми, че и обувките имат душа, а моите трябва да са много доволни, защото ги разхождам, докато се счупят
- Чувствах се глупаво. Не обичам джапанки. Дори на плаж ходя с маратонки. А историята ме депресира.
- Яко беше. Тази обувка е супер. Може ли и друг път да я разхождам?
- На човек не са му нижни криле, и обувките могат да го накарат да се бори за мечтите си
- За опит за летене не ти трябват криле. Става и с обувка!
- Много разчупващо и освежаващо ми подейства разходката със самотната обувка. И се радвам, че споделихме една история.
- И свободата може да обединява. А малцина говорят за това. Обувката го чу заедно с мен.
- Историята ме разтърси. докосна ме. А обувката, мисля, че и тя се трогна от първата си разходка.
- С прости думи чухме много сложни неща, заедно с една самотна обувка.
- I az biah, i az chuh, i az razhodih…! Nai- hubavata akcia, koiato vidiah za denia na otvirenite vrati!

Така завърши моят първи плах опит са обединя в едно малко театър, самотни обувки, истории и желанието си да карам хората да не спират да се борят за мечтите си.

И реших. Аз, историите, самотните обувки, касетите и уолкмените ще се срещнем отново с желаещите да разхождат самотни обувки и да слушат заедно истории на открито, в парка. Къде – ще ви кажа скоро:)
Благодаря на всички, които не издържаха на изкушението и обуха една самотна обувка.
Ето и малко снимки от разхождащите се обувки. Само кликнете на снимкта и ще видите кадри от разходките:)

Лидерът на ДПС е поставил важни въпроси в свои интервюта. Един от въпросите е за медийния монопол. Изразена епозиция, която е важно да се отбележи:

  какъв дял имат различните видове медии върху формирането на общественото мнение  е същината на медийния монопол.

Така е,  OFCOM,  комуникационният регулатор на Обединеното кралство,  вижда между задачите си предотвратяване  на твърде голямо влияние на едно лицевърху общественото мнение и политическите процеси.

Лидерът на ДПС твърди, че

Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А  дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

Така ли е?

1. За чие влияние става дума.

Пеевски липсва в регистъра на печатните издания. Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /24.03. 2014 г./

В регистъра на МК е Ирена Кръстева. Тя  е финансирана  – именно за медии – от КТБ.    Поли Паунова попита и мандатоносителят Станишев отговори:

Кой влиза в кръга КТБ?
- Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.
Делян Пеевски от този кръг ли е?
- Предполагам, че да.

2. За кои медии става дума. Моите медии (Пеевски).Приятелски медии (Цветан Василев):

Валерия Велева: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” (из известния портрет)

• ТВ7: Цветан Василев за Дойче Веле: Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Цветан Василев за Нека говорят:Аз имам единствено интерес в ТВ 7, защото представлявам интересите на няколко инвеститора. И това е единствената ми инвестиция. Друг е въпросът, че медиите на г-жа Кръстева на практика, като приятелски медии, подпомагат и защитават моите позиции.  Какъв монополист съм, след като ТВ 7 има 3-4% пазарен дял.
• Нюз7: бивша ББТ до 2013, като през юли 2009 КЗК разрешава концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД, София върху „Балкан Българска телевизия” ЕАД (Решение 2009/807).
• ТВ7  и ББТ имат славна история, свързана с придобиване на честоти  – (1)  от държавата без конкурс: Ирена Кръстева взема 58 от общо 102 -  и (2) от ПроБГ/ТВ2/БТВ Екшън – “честоти втора употреба”, защото – както председателят на СЕМ обяснява тогава пред “168 часа” – който   купи честотите на ПроБГ, придобива право да бъде качен без конкурс на мултиплекс.
• Радио: ако се доверим на медиите от 2011,  SBS продава на   Best Success Serv. BG, близка до семейството, музикалната телевизия The Voice и радиостанциите  The Voice, Magic, Витоша  и Веселина.
• Сайтове.

През 2012 Best Successвзема и в. Новинар.

Ето една   графика отпреди време.  Собствеността е в динамика, но все пак.

3. Производството е следващ важен фрагмент от веригата.

Цветан Василев за Дойче Веле: Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК – Родина АД – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия “Цариградско шосе” в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект – в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.

От последните дни: Цветан Василев и Ирен Кръстева са в борда на “Обединени български вестници” АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина, пише “Биволъ”, който отбелязва, че има данни за кредитиране от КТБ на свързани лица в нарушение на закона, които обаче ДАНС и СГП не са изследвали.

4. Разпространение и достъпдо медийното съдържание.  Който контролира разпространението и достъпа – контролира информацията.

• Контролът  върху цифровото разпространение на тв програми еепична сага: обособяване  на НУРТС, приватизиране, преобразуване, трансформиране  -  и сега в Съда.
• Контролът върху разпространението на печатни издания не е специално потвърден в секторния анализ на КЗК, но пък е казано, че има хоризонтална и вертикална интеграция. Че няма данни за добър анализ. И да дойде ЛАФКА.

*

Като добавим участието на пазара на права (например спортни права) и на  рекламния пазар, обсъжданото влияние може да се окаже твърде голямо. В секторния анализ на пазара на разпространение на печатни издания КЗК признава затрудненията си с даннитеза пазарните дялове. Данните са основа за регулаторните решения, дефицитът на данни не бива повече да продължава.

Извън конкретния случай:  една държава трябва да може да организира  надеждна система за оценка на медийното влияние  – при това  не  само по повод уведомяванеза предстояща медийна концентрация, а периодичнои редовно.

Да има мерки за предотвратяване и -  ако влиянието се окаже твърде голямо– да има мерки за редуцирането му.

  Няма да се опитвам да правя още едно „упражнение”, опитвайки се да очертая и гравирам с кремък невзрачната си физиономия върху гърба на тази книга (след двете награди – „Николай Кънчев” и „Иван Николов” – желаещите да го сторят и без това са повече, отколкото добрият вкус позволява… а разбиращото четене на поезия просто го забранява). Ще се опитам да ви поканя да почувствате защо аз обичам „Улица Щастие”. Не – най-напред ще го кажа. Обичам тази книга, защото тя е прецизно структурирана и режисирана, не ме кани да я съпреживея с (или като) плакатна драматичност, а ми предлага деликатна драматургия, която мога да съразмервам чрез ритъма на моя собствен дух… и мяра.
  Няма да се взирам в отделни стихотворения или да соча с пръст реално съществуващата улица “Щастие” – тук ме интересува книгата, цялото (микроскопът предлага великолепна възможност да видиш структурата на иначе невидимото. Но едва след като си го убил и разрязал на тънки филийки… аз избирам живота).
  Оля Стоянова и в тази книга ни предлага своя ясен избор – тя не мисли себе си като съдник, „справедливо” претеглящ нещата и разполагащ ги по „местата”, които им се полагат. Тя не чертае карти с предзнанието (неизвестно откъде дошло, изговарящо само пълната липса на саморефлексия на авторовото его) за Добро и Зло, не разглобява света, за да го превърне в състояния и съпреживявания, които да забоде в хербария – внимателно, но досъзнателно, класифициран и подреден – наречен „Поезията като начин на живот”… „Улица Щастие” внимателно описва топоси и действия, сякаш отчуждено, с око видимо отказало се както от изкривяването на оптиката, което неминуемо причинява сълзата, така и от слепотата, до която води упоритото и инатливо взиране в Слънцето… но именно това „отчуждение” дава плътност на битийния пейзаж, позволява да се почувства собствената тежест на нещата, свързва ги… Тази книга нито кани, нито изисква от читателя да е съпреживяващ миметикон, възторгващ се от собствената си пластичност и драматичен „обем”, тя предлага съвсем друг тип пътуване и себевъприятие. Така както (и защото) Оля Стоянова се отказва от ролята на демиург, „Улица Щастие” настоява за тихо и смирено дишане, за отказ от инстинкта да разчетеш авторовия (припознат като собствен) отпечатък върху нещата, както и белезите, които оставят върху теб… кани те да се взираш внимателно в играта на светлосенките, подреждана и променяна от деликатното плъзгане на гледната точка (нейната смяна, движението на перспективата, е едно от най-важните средства на авторовата драматургия в книгата) през разпознаваеми поетични „емблеми” към „екзотични” „места” и… точно тук можете да сгрешите – не ги назовавайте, не изричайте имената им, не ги привързвайте към навиците на езика си – оставете го да следва движението, да вкусва без да поглъща, да се учи, а не да превръща вече наученото в твърд… и тогава, точно тогава ще преживеете усещането за всеобщата, некреслива, сложно текстурирана свързаност на нещата, усещането за всеобщност… И ще разберете, защо “тази” улица е наречена „Щастие”…

(Оля Стоянова, “Улица “Щастие”, “Жанет 45″, 2013 г.)


_____________________

  Бележка на автора: Текстовете с пояснение “глоси”, които правя публични, не са “ревюта” на книги, а още по-малко имат претенцията да бъдат определяни като “литературна критика”.
  Ще си позволя да припомня, че “глоса” означава “език, нещо казано…”, но има и друг смисъл - така се наричат бележките по полетата (или между редовете) на ръкописи. Жанр, доста разпространен от периода на късната Античност чак до Новото време. И той има една характерна особеност - това не са просто лични бележки, изразяващи отношението на четящия към текста. Те имат задачата да разширят полето на тълкуванията на даден текст. И независимо дали го искат, понякога пораждат нов контекст за неговия прочит.
  Аз се опитвам да направя това - да събера отбелязванията по моята сетивност и мисловност, вписани от една книга (докато аз съм ги вписвал по нейните страници), да възпроизведа промяната в мен, която книгата е осъществила, новия контекст, който тя е създала… с тихата надежда, че той може да бъде още веднъж споделен - вече като част от нейната съдба…
  Да - и пиша само за книги, за които не мога и не искам да не пиша…

  Това е една от най-взискателните към читателя книги, които познавам (а аз познавам много книги). Никак не е лесно да попаднеш в кръга на онези, които тя ще избере да допусне до себе си – проверява внимателно дали сетивата ти имат дълга културна памет, дали са способни внимателно да следват пластиката на некрещящия знак, дали имат вътрешен обем, позволяващ на шепота да отекне и се превърне в ясно изговорен свят, дали са способни да се движат достатъчно свободно, за да разчитат перспективи, редуващи погледа отгоре, обзиращ по-пълно, но подравняващо, с този на плътния, дишащ хоризонтал, жаден за хоризонт… И толкова по-радостно е да виждам, че избраните, разчелите книгата и себе си през нея, стават все повече и повече.
  Днес не искам да я следвам. Искам просто да се вглеждам в нейната текстура… Да оставя оптиката на своята мислеща чувственост да говори ту през грапавата, с режещи ръбове, структура на снежните кристали на повърхността, ту през плавното потъване в тяхното сливане, в превръщането им в пелена, отгоре студена, която топли… да почувствам драскотините, които някои от стиховете, изговарящи вятъра на самотата, ще оставят по лицето ми, да вкуся други с изплезен език, със сякаш безпричинния възторг на „тук съм”; да коленича, да притихна, да се вслушвам в тях, засипващи ме, но рисуващи обема ми, превръщащи го и в площадка за игра на светлината, и в убежище за сенките… а после – събуждащ се – да размахам ръце… да изрисувам „снежен ангел”… „Северна тетрадка” го иска от мен. И ми го позволява, а аз съм ѝ благодарен…
  После се вслушвам в акордите, оставям се да бъда проникнат от каноничността на припевите в тази книга и тяхната синхронизираща така раздалечено във времето изричане на живеенето (начинът, по който се преплитат затрогващите хорове на Прибалтика с един средиземноморски архетип… сагата, озвучаваща одисея)… И чувствам как в пространството на двете драматургични линии, изричани от едни и същи текстове, в една и съща последователност - на осмислящото всяко пътуване завръщане като подреждане на света, на йерархиите и смислите, и в същото време, вече в модерността, ужасът на завръщането като обещание за бит - мога да се чувствам едновременно свободен, вречен и обречен на един многовековен (и живян) цивилизационен мит, мога да дишам историята като лична съдба. И на този обем на книгата - при това неподчертаван от автора, несуетно измълчан - държа много. И на шанса, който той ми дава като читател. И за него благодаря.


(Марин Бодаков, “Северна тетрадка”, Издателство за поезия “Да”)


_____________________

  Бележка на автора: Текстовете с пояснение “глоси”, които правя публични, не са “ревюта” на книги, а още по-малко имат претенцията да бъдат определяни като “литературна критика”.
  Ще си позволя да припомня, че “глоса” означава “език, нещо казано…”, но има и друг смисъл - така се наричат бележките по полетата (или между редовете) на ръкописи. Жанр, доста разпространен от периода на късната Античност чак до Новото време. И той има една характерна особеност - това не са просто лични бележки, изразяващи отношението на четящия към текста. Те имат задачата да разширят полето на тълкуванията на даден текст. И независимо дали го искат, понякога пораждат нов контекст за неговия прочит.
  Аз се опитвам да направя това - да събера отбелязванията по моята сетивност и мисловност, вписани от една книга (докато аз съм ги вписвал по нейните страници), да възпроизведа промяната в мен, която книгата е осъществила, новия контекст, който тя е създала… с тихата надежда, че той може да бъде още веднъж споделен - вече като част от нейната съдба…
  Да - и пиша само за книги, за които не мога и не искам да не пиша…

Билката стевияе естествен подсладител с много дипълнителни полезни свойства. Тя е моята зелена „захар“ в порцеланово бялата ми захарничка, с която замествам дори и меда. Захарта под всякаква форма е изключително вредна и трябва да бъде изцяло изключена от диетата, тъй като се състои от токсичната фруктоза. Медът от своя страна съдържа глюкоза и фруктоза наполовина, но те са в естествено състояние и балансирани с други полезни съставки. Вижте още за традиционните полезни храни, които използвам в моята революционно нова здравословна диета!

Стевия (Stevia Rebaudiana)се предлага в Билковата аптекана цена от 5 лв. за 50 гр. под формата на брашно (ситно смялна) и листенца за запарка; (среща се и като билкова тинктура). Прилага се за понижен имунитет, хипертония, високи кръвна захар и холестерол, затруднена функция на черния дроб и панкреаса, дерматити, съдейства за редуциране на теглото и е естествен подсладител за диабетици.

Употребявам я като подслаждам кафето си с 1/2 к.л. стевия на брашно(може чаша чай или кисело мляко, като това е доза за ден). За билков чай 1/2 к.л. се запарва в 1 ч.ч. (250 мл) вряща вода, след което кисне 10 мин. Пие се 3 пъти дневно (80 мл) половин час преди хранене (30-40 мин).Използвам я и като подсладител / заместител на захарта или меда в различни рецепти.