Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Никола Балов: Qualcomm представи супермощните 64-битови Snapdragon 808 и 810, очакваме ги през 2015 г.

$
0
0
Qualcomm представи супермощните 64-битови Snapdragon 808 и 810, очакваме ги през 2015 г.
Qualcomm представи два нови чипсета, основаващи се на 64-битова архитектура, които ще се появят за първи път в смартфони и…

Никола Балов: Samsung Galaxy S5 и ползата от носимите технологии с Gear 2 и Gear Fit

$
0
0
Samsung Galaxy S5 и ползата от носимите технологии с Gear 2 и Gear Fit
След първия си умен часовник през 2013 г. на Световния мобилен конгрес в Барселона Samsung продължи серията носими технологии с…

Animal Rescue Sofia: Две черни кучета

$
0
0

Холи и Диабло нямат абсолютно нищо общо. Дори странното съвпадение в имената им (holy означава “свят, свещен“ на английски) е случайно – едното куче е кръщавано в Пазарджик, другото в Дианабат. Едното е тук, щастливо, другото вече го няма… Те са просто още 2 черни кучета, които преминаха през нас миналата седмица.

Холи

Колко време се е влачила така? Кой ли е вдигнал пушката срещу 10-килограмово девойче? Какво ли прави той в момента? И що за хора живеят в онзи край, за да я оставят да стигне до там???

6427_10153945698380431_1672588299_n

Холи е от далечно място, научихме за нея от жената, която я е срещнала случайно на пътя си без да може да помогне. По нейните снимки и разказ Pazarjik Animal Welfare успяват да намерят и заведат на лекар кучето, а от там поехме ние – в ЦВК при д-р Василев. Първоначалните прогнози сякаш даваха надежди. На фона на мисълта, че това куче се скита някъде в мрака в това състояние, трудностите покрай уреждането на много сложния и бит не бяха важни. Но не успяхме да помогнем. Малката Холи беше приспана в ЦВК тази неделя, с 2 счупвания на гръбнака и напълно отказали бъбречета.

10155186_10153945698375431_1784218155_n

Знаете, че много рядко ви разказваме за неуспехите. Но някак би било ужасно тъжно, ако Холи си отиде ей-така от този свят без да получи малко обич на изпроводяк.

На добър път, дребосъче. Ще се видим пак.

Диабло

Телефона на приюта звъни, шокиран човек е видял как блъскат куче в Дианабат, но не се чува добре от всички писъци на кучето. „Не приемаме, обърнете се към…“ – никакъв шанс – хората не смеят да доближат кучето, а то просто крещи от болка и ужас. Д-р Илиева r Креми Иванова потеглиха веднага към мястото, където завариха счупения и едвам поемащ дъх от пневмоторакса черен юнак – Диабло.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA

Диабло пристигна в ЦВК, където да бъде закрепен и приготвен за операция на счупеното задно краче. След една кошмарна нощ, в която докторите са изсмуквали въздух от гръдния кош на всеки час, юнакът успява да се стабилизира. Звучи банално и познато, но само до тук.

P3200450

След успешната операция (и тамън посред голямото чудене – къде да денем и това куче?), на следващата вечер звъни докторът на Диабло – Влади Златинов. Видял обява, че го търсят! Д-р Илиева веднага се свързва със собственичката, тя ужасно се разстроила, но не и Диабло, когато я видя. Хората се разплатиха за операцията, грабнаха си юначето и си го прибраха на куц крак у дома. Късметлия!

 

Така завърши битката на Черната срещу черните кучета тази седмица. 1:1. Понякога губим. Може би е време да се примирим с това, но не знаем как.

Васил Колев: 2014-04-07 иде RIPE-SEE-3

$
0
0

RIPE SEE-3ще се проведе следващата седмица в София. Ще има двама български лектори (Венета Донова и аз), публикували са програма, ако искате да дойдете, все още може да се регистрирате.

Жюстин Томс, smiling: ОСТАВКА за авторите на учебника по музика за 4-ти клас!

$
0
0

internet-muzina

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

“няма нужда от мечти”?!

ОСТАВКА!

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артури цигари в учебника по рисуване

Григор Гачев: Урок по история

$
0
0

Една могъща Страна е изгубила войната. Разкъсана е, икономиката ѝ е в руиниармията ѝ на практика вече не съществува. Народът ѝ е гладен, обезверен и отчаян. Изгубил е най-нужното на всеки народ – нещо, в което да вярва и да се гордее с него. Милиони си стягат багажа и напускат Страната по посока на победителите във войната. Оставащите са готови на всичко, за да получат някаква опора на духа им.

И тя идва. Сред старите политици, управлявали сред разрухата и обвинявани, че са причастни към нея, се издига нов. Той предлага обновление, грижа и сигурност за всички, стъпване на нацията на краката ѝ, победа над враговете. Нов път към изгубеното величие, и към много повече. Той ясно вижда – този народ и тази Страна са велики и могъщи. Те не просто имат право да заемат водещо място в света, а го заслужават.

Новият лидер обещава простичко и точно каквото народът иска. Той също е воювал в изгубената война, но не като генерал, така че не носи вина. За тези, които не му вярват, е книгата му за неговия живот и борба, неговата позиция. Той е добър оратор, държи симпатиите на народа и с огромен успех печели поредните избори.

Под неговата здрава ръка Страната разцъфтява. Инфлацията и беззаконието са взети под контрол. Постепенно се покачва благосъстоянието на обикновените хора. Социални програми се грижат за бедните и нуждаещите се. Малко по малко се съвзема от разрухата и военната мощ.

Уви, на разни други националности това им се зловиди и те пречат на въздигащата се Страна. Къде икономически, а къде и с тероризъм. Това, естествено, налага по-твърд подход към тях. Осъществяван както с държавни средства, така и с бдителността на пробудените граждани. Малко по малко населението осъзнава, че велик народ като тях винаги ще бъде мразен от другите народи, и е нормално и заслужено и те да бъдат мразени от него. Разбира се, в отговор. И да бъдат вземани решителни мерки те да не могат да пречат и вредят.

Това обаче не харесва на разни лигави интелектуалци, и още повече на безбройните чужди агенти из Страната. Те започват да вдигат шум как се нарушавали демокрацията и човешките права, да протестират, да правят подписки, да подкрепят опозиционни фигури. Естествено, никоя уважаваща себе си Страна не може да толерира подобно нещо. Въпросните заблудени интелектуалци и чужди агенти биват притиснати до стената с подходящи мерки. Опозиционните фигури, които им дърпат конците и танцуват по техните конци – също. Истинската демокрация значи всеки да си носи отговорността, а не внушавана от вражески сили слободия.

Изкуството се присъединява към възраждането на Страната. Режисьорите ѝ правят филми, които възхваляват националния дух и воля, показват славното ѝ минало и трудностите, през които тя е минала и ги е надмогнала. Писателите ѝ я славят, певците ѝ я възпяват. (Някои хора на изкуството не са съвсем съгласни, но те са заблудени интелектуалци, интелектуалците винаги са си падали по заблудите.) Народът попива това ново изкуство с упоение и се просвещава. Нека светът знае – утрешният ден принадлежи на тази Страна и нейния велик народ. Тези, които не са съгласни, са извратени и дегенерати. Те нямат право на мнение по силата на простия факт, че извратените и дегенератите по дефиниция нямат право на нищо.

Веднъж погрижила се за възраждането на националния дух в пределите си, Страната започва да се грижи да печели уважение и в чужбина. Тя наводнява околните страни с агентура, която да работи за нейните интереси. Да ги разлага и съсипва – те са врагове, какво очакват? Да създава в тях организации, които ѝ се кланят и я подкрепят, независимо какво върши. Да изгражда в медиите неин позитивен имидж – в края на краищата, тя е отколе известна като страна на мислители, творци и мъдреци. Да спонсорира и лансира публични лица, които я поддържат…

Великата задача Страната да заеме полагащото ѝ се челно място в света изисква от нея и много организираност и сработка. Те няма как да се получат, ако властта в нея преминава от едни ръце в други, толерира се силна опозиция и т.н. Затова е нужно властта да бъде държана от една политическа сила, а всички други да биват деликатно или по-решително смазвани още в зародиш. В името на Страната и народа е, и мнозинството хора го разбират… По същия начин се налага ръководството на Страната да държи здрав контрол върху медиите, икономиката и всичко останало. В крайна сметка, връщането на Страната отново към имперски статут (тя е била преди империя, макар и под друго име) е битка. А на война – като на война.

С времето обаче започват да си проличават някои неща. Обикновените хора в Страната живеят по-добре отпреди, но огромната част от новосъздаденото богатство отива при малобройна олигархия. Тя държи повечето от икономиката и почти всички печалби от растежа, и това няма как да бъде скрито от народа. В добавка, икономическите съветници на властта внимателно, но недвусмислено намекват – икономическият просперитет няма да продължи дълго, и с намаляването му симпатиите към властта рязко ще спаднат. Необходимо е да се търсят нови решения за запазването на популярността ѝ.

Още доста по-рано в Страната е предвидено да се състоят олимпийски игри. Тя инвестира в тях огромни суми. Построява незапомнени олимпийски съоръжения, урежда впечатляващи церемонии, подготвя изключителен олимпийски екип. Някои други страни обсъждат възможността да бойкотират игрите заради проблемите с човешките права, но в крайна сметка се отказват.

Игрите са огромен успех – Страната печели на тях първото място по медали и други показатели, с голяма преднина пред следващите. Спортистите ѝ демонстрират не само майсторство, но и спортсменство към другите страни. Имиджът ѝ пред околния свят е закрепен и утвърден. Уви, еуфорията вътре в нея от победите е силна, но краткотрайна. Ръководството ѝ разбира, че мероприятието не е оправдало вложените в него средства. А ако популярността му не бъде засилена още, рискува да започне да спада.

От значение е и друг фактор: популярността на ръководството на Страната пред народа ѝ е изцяло на националистическа основа. Храненето на хората с обещания за величие и превъзходство е дало резултата си. Огромното мнозинство от тях мразят всичко чуждо и недостатъчно националистическо с омразата, на която е способен единствено лишеният от всяка друга вътрешна опора. Позволи ли си ръководството да се покаже дори на косъм не най-националистическото възможно, рискът да бъде изместено от по-гръмогласни националисти е напълно реален. Хванало е тигъра за опашката, за да установи, че това е било лесната част – пускането вероятно би означавало живота на участниците в него.

Погледът на ръководството се обръща към околността зад границата. Там има една република, населена предимно със същия народ. В миналото тя се е опитвала да се присъедини към Страната, но обстоятелствата не са го позволили. Сега обаче те са различни, и моментът е подходящ да се опита отново.

Още отпреди Страната е оказвала поддръжка на политическа сила в тази република, която подкрепя присъединяването. Използвайки момента, тази политическа сила осъществява де факто преврат в републиката. Веднага след това армията на Страната навлиза там и поема контрола. На практика символичната съпротива е смазана. Колкото се може по-бързо е насрочен референдум, който да потвърди или отхвърли всъщност свършения вече факт на присъединяването. Подкрепата, както би могло да се очаква, е близка до 100%.

Великите сили, които само преди две десетилетия са гарантирали ситуацията преди съединяването с подписите си, реагират извънредно умерено. Изпращат вербални ноти, протестират срещу противозаконното прекрояване на границите, обявяват разни мерки на думи, но на дело не се намесват с военна сила. Както ръководството на Страната и е очаквало, успехът е пълен. В политиката имат значение не думите, а фактите. А фактът е, че Страната е превзела чрез военна сила и анексирала съседна република, и това е останало безнаказано.

Реакцията на великите сили има причини – а именно, че те се нуждаят от тази Страна. За някои от тях тя е основен доставчик на изкопаеми горива. Други виждат в нея военна преграда срещу една още по-голяма опасност, разположена на изток, отвъд нея – а военната преграда трябва да е силна. И определено никоя от великите сили не желае да започва голямомащабна война. Далеч по-разумно политически е да се направят някои малки отстъпки.

С присъединяването на сродна по етнически състав държава Страната е направила първата крачка. А който е направил първата крачка и му се е разминало, в политиката е просто длъжен да направи и втора, по-голяма. Например да откъсне територия от друга държава, която е напълно различна… В съседна държава живее малцинство от народа на Страната, и част от най-ценните ѝ природни и промишлени ресурси е в територии, където то е значителен процент. И което е още по-важно, вътрешната популярност на ръководството на Страната от предишното присъединяване е точно както от олимпиадата – силна, но краткотрайна. Тя е като наркотик: веднъж започнеш ли, не можеш да спреш. Нужни са нови и нови дози.

Както всяко малцинство, и това има най-различни партии. Лидерът на една от тях, създадена с помощта на Страната, по инструкция от нейното ръководство заявява, че териториите, за които претендира това малцинство, трябва да получат федерална автономия. Включваща правото да преминат към Страната. Искането е подкрепено с демонстрации, които на места преминават в атаки срещу полицията. Опитите за преговори между малцинството и официалните власти в държавата му са проваляни от лидера на малцинството, по инструкции на Страната.

Ръководството на Страната е готово за ситуацията предварително – в края на краищата то я е режисирало. Още преди започването на преговорите то е подписало тайна заповед за подготовка за война. Реакцията на полицията в съседната държава на атаките е представена в Страната като касапница над техните сънародници. И, което е най-важното, великите сили отново дават достатъчно ясен за Страната сигнал – и тази агресия ще ѝ се размине. Те не искат мащабна война, тоест тактиката „стъпка по стъпка“ ще работи безпроблемно. А мащабната война…

… Какво, звънецът за края на часа ли? Спокойно, деца. По-любознателните от вас сигурно знаят продължението. Останалите ще го научат.

В това училище който не си е научил урока го повтаря.

Васил Колев: 2014-04-08 openssl vulnerability CVE-2014-0160

Никола Балов: HTC започва годината на загуба, очаква подобрение през Q2 с новия One и Desire 816

$
0
0
HTC започва годината на загуба, очаква подобрение през Q2 с новия One и Desire 816
HTC отчита второ тримесечие на загуба в историята си. За периода януари-март 2014 г. компанията е с $62 милиона под…

Никола Балов: Samsung подготвя Gear Solo - умен часовник със самостоятелна телефонна функция

$
0
0
Samsung подготвя Gear Solo - умен часовник със самостоятелна телефонна функция
Серията Gear на Samsung, за чиито нови представители ви разказах вчера, изглежда едва сега започва да се разраства. Нова информация…

Йоана Петрова: Козунак с квас и два пълнежа

$
0
0

Преди да започна редовно да приготвям хляб с кваси тези неустоими багетиси мислех, че би било трудно да се приготви сладко и богато на масло тесто с квас. Мислех си, че няма да може да втаса добре, следователно нямаше да се получи и добър краен резултат. След като започнах системно да меся с квас, правих различни опити с пропорциите на продуктите, времето за втасване и печенето и се почуствах в свои води, най-после се реших да опитам да приготвя козунак с квас. Не е изненадващо, че времето за втасване спрямо козунакът с мая се увеличава, но бях изключително изненадана да открия, че изпеченият козунак с квас няма никаква разлика от класическия. Това ме провокира да обогатя тестото още повече и да експериментирам с различни и интересни предложения за пълнеж.

Козуначено тесто с квас, с две плънки

При първия опит следвах една от любимите ми рецепти, с единствената разлика, че вместо мая добавих активен квас от бяло брашно. Получих много добър козунак, но не така сладък, както би ми се искало. На следващия опит увеличих не само захарта, но и яйцата, и маслото, като бях подготвена за риска тестото да не се надигне добре, но исках да опитам. За да се застраховам, увеличих и количеството на кваса. И стана! Мек, сладък и вкусен козунак.

Рулца от козуначено тесто с квас с мед, орехи и вода от портокалови цветове

Последваха две решения за плънка, по които разбира се може да се импровизира. При първия вариант смесих мед с ягоди, смлени орехи и вода от портокалови цветове. Оформих малки рула, които изпекох във форми за мъфини.

Руло от козуначено тесто с крем от шамфъстък и желе от къпини

За втория вариант използвах крем от шамфъстъки желе от къпини, което бях приготвила миналото лято. Изпекох в продълговата форма за кейк/хляб.

Рулца от козуначено тесто с квас с мед, орехи и вода от портокалови цветове

Изключително доволна съм от резултатите, които постигнах, затова искам да споделя с теб рецептата, по която работих за това тесто за козунак с квас, както и прекрасните плънки, които макар и  нетрадиционни, биха внесли разнообразие и усещане за празник.

Козуначено тесто с квас, с две плънки

Козунак с квас и две плънки

И при тази рецепта важат всички правила за приготвяне на тесто за козунак. Продуктите трябва да бъдат на стайна температура, а квасът активен. Използвах квас, който захранвам с бяло брашно, но би могло да се използва квас приготвян с всяко едно желано брашно. Когато квасът е от пълнозърнесто брашно, това ще се отрази на цвета на козунака, в който ще се виждат тук-там по-тъмни части от триците в брашното.

Времето за втасване е относително и много зависи от самия квас (колко активен е), от използваното брашно и условията, в които се замесва и оставя да втаса тестото. При мен във всички случаи тестото втасваше на стайна температура (в този сезон 22°C-23°C), като ако има в стаята слънчево място, купата с тестото може да се постави на него и да се покрие с плътна кърпа. Това би ускорило малко процеса на втасване. На стайна температура времето за втасване ще бъде около 5 часа. Тестото няма да може да удвои обема си, но ще бъде леко надигнато от първоначалния обем – едва един път и половина. В случая не мисля, че е добра идея втасването да се форсира с увеличаване на температурата, защото смятам, че по-дългото време дава повече вкус и по-добра структура на козунака.

Мога ли да използвам пълнозърнесто брашно за приготвяне на козунака?

Предполагам, че може. Но тук нещата ще се променят малко. Тестото ще се утежни още повече и ще бъде необходимо както да се остави по-меко, така и да се увеличи времето за втасване. Подходът към такова тесто би трябвало да бъде като на пълнозърнест хляб приготвен с квас, включително и печенето – в началото на силно загрята фурна за около 10 минути, след това на 180°C-190°C, докато се изпече. За вариант с пълнозърнесто брашно и мая, може да прегледаш рецептата за Пълнозърнест козунак с рози, шамфъстък, мед и кардамон.

И при тази рецепта с бяло брашно, оставих тестото много по-меко от обичайно. Поради тази причина се налага козунакът да се пече в избрана форма за печене, иначе би се разлял и загубил придадената му форма по време на последното втасване.

Времето за печене също ще варира в зависимост от големината на приготвения козунак. На малките рулца са достатъчни 20 минути, докато на голям козунак приготвен от цялото количество тесто, ще му бъде необходимо 45 минути или повече. Вътрешната температура на козунака трябва да мине 86°C, но не би било добре да прехвърля 93°C, защото тогава ще се изсуши прекалено. Оптималната температура, достигната във вътрешността на козунака, с която постигнах много добър резултат е 87°C.

Решението за плънките беше спонтанно, след като получих подарък от Тихомирмеда с ягоди и крема от шамфъстък. Медът с ягоди може да се замени с билков мед, а орехите и водата от портокалови цветове респективно с други смлени ядки и аромат по желание. Крема от шамфъстък, обаче препоръчвам силно. Комбинацията му с желето от къпини прави плънката много сочна и плодова. Знам, че такова желе едва ли ще се намери на пазара, затова като негова алтернатива може да се използва гъст конфитюр от ягоди или друг червен плод. Истината е, че търсих сушени ягоди, но не открих, затова се порових в килера за идеи. (Как звучи само!)

Посочените дози са за 1 голям козунак или 2 малки козунака, или 24 броя рулца, или 1 малък козунак и 12 броя рулца. В рецептата описвам приготвянето на 1 малък козунак с плънка от крем от шамфъстък и желе от къпини и 12 броя рулца с плънка от мед с ягоди, орехи и вода от портокалови цветове. Рулцата могат да се ядат топли, почти веднага след изпичането (внимавай с плънката, защото е гореща), докато на голямото руло с шамфъстък и желе трябва да му се отдели време докато изстине напълно.

За козуначеното тесто с квас:

  • 500 г бяло брашно + 50 г за омесване
  • 1/4 чаена лъжица сол
  • 1/2 чаена лъжица зърна мастиха (мастикс)
  • 1/4 чаена лъжица зърна махлеб
  • 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
  • 250 г активен квас
  • 100 мл прясно мляко
  • 150 г захар
  • 100 г разтопено масло, охладено
  • 3 средно големи яйца, със стайна температура
  • 2 шушулки ванилия
  • 50 мл олио за доизмесване

Така изглежда активният квас от бяло брашно.

Активен квас

Виждат се образувани балончета на повърхността и отстрани на буркана.

Активен квас

Брашното се пресява със солта.

Мастика и махлеб

В хаванче се смесват мастихата и зърната махлеб, и се стриват на прах. Добавят се към брашното.

Добавя се лимонова кора

Към брашното се добавя и настърганата лимонова кора.

Прясното мляко и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен към слаб огън докато захарта се разтопи. Ако сместа се загрее прекалено се оставя да се поохлади.

Яйцата се смесват с ваниловите семенца

Яйцата се чукват в купичка и към тях се добавят остърганите семенца от ваниловите шушулки. Разбиват се леко с вилица.

Към брашнената смес се добавя квасът

В купата с брашнената смес се добавя измереният активен квас.

Смесват се всички съставки

Изсипват се и всички останали продукти без допълнителното брашно от 50 грама и без олиото. Съставките се омесват в купата докато се образува меко, лепкаво тесто.

Тестото се меси върху набрашнен плот

Върху работен плот се изсипва допълнителното брашно и се разтила леко. Върху него се изсипва тестото. Започва да се меси като се взима по малко от брашното. Тестото ще остане меко, леко лепкаво. Не добавяй повече брашно!

Омесеното с всичкото брашно тесто

Когато тестото поеме всичкото брашно, месенето продължава около 5 минути, докато тестото се изглади. Тогава плота и ръцете се намазват с малко от олиото и месенето на тестото продължава по-лесно. Добавя се още олио върху плота и ръцете, и тестото продължава да се меси около 10-12 минути, докато се изчерпа всичкото олио.

Тестото се доизмесва с олио

Тестото трябва да остане меко, все още леко лепкаво, но да бъде по-гладко и еластично.

Тестото се поставя в купа да втаса

Поставя се в купа намазана с олио и се покрива със стреч фолио.

Втасалото тесто

Оставя се на стайна температура за около 5 часа или докато видимо се е надигнало малко.

Тестото се разделя на две части

Тестото се разделя на две равни части, приблизително по 640 грама всяка.

За малките рулца:

  • 1/2 от втасалото козуначено тесто с квас
  • меко маслоза намазване на формите
  • 100 г мед с ягоди
  • 100 г фино смлени орехи
  • 2 чаени лъжици вода от портокалови цветове

Подготвя се тава за мъфини с 12 гнезда. Гнездата се намазват обилно с меко масло.

Медът, орехите и водата от портокалови цветове се смесват

Медът, орехите и водата от портокалови цветове се смесват.

Тестото се разстила на правоъгълник

Тестото се разстила с ръце върху плот намазан с малко олио на правоъгълник с размери 50×28 см.

Плънката се разпределя върху повърхността на тестото.

Тестото с плънката се навива на руло

Тестото с плънката се завиват на руло. Ако тестото се е залепило за плота се повдига с помощта на сладкарска шпакла.

Полученото руло се нарязва на 12 парчета с дебелина около 3 см.

Нарязаните рулца във формите

Парчетата се подреждат в подготвената тава за мъфини с разрязаните части нагоре и отдолу. Покриват се хлабаво със стреч фолио, а след това и с кухненска кърпа. Оставят се да втасат на стайна температура за 2 часа.

За голямото руло:

  • 1/2 от втасалото козуначено тесто с квас
  • меко маслоза намазване на формата
  • 60 г крем от шамфъстък
  • 120 г желе от къпини
  • 1 леко разбит белтък за намазване
  • цял шамфъстък за поръсване
  • кафява захар демерара за поръсване

Подготвя се продълговата форма с размери 30x11x7 см. Намазва се обилно с масло.

Тестото се разделя на две равни части, приблизително по 320 грама всяка.

Всяка част се разстила с ръце върху леко намазан с олио плот на квадрат със страни 28 см.

Върху единия квадрат се разпределя крема от шамфъстък

Върху единия квадрат се разпределя кремът от шамфъстък.

Върху втория квадрат се разпределя желето от къпини

Другият квадрат внимателно се отделя от плота и се поставя върху първия, който е намазан с крема от шамфъстък. Върху втория квадрат се разпределя желето от къпини.

Навиват се на руло

Квадратите с плънките се навиват на руло.

Рулото се поставя във формата

Рулото се поставя в подготвената форма. Покрива се хлабаво със стреч фолио, а отгоре с кухненска кърпа. Оставя се да втаса на стайна температура за 2 часа и 30 минути.

Печене:

Фурната се нагрява на 220°C. Първо се пекат малките рулца във формите за мъфини. Слагат се в нагрятата фурна и температурата се намаля на 180°C. Пекат се за 20 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 5-6 минути във формите и тогава се освобождават от тях.

Изпечените малки рулца

Оставят се върху решетка докато се охладят. Могат да се ядат веднага.

Фурната отново се нагрява на  220°C. Голямото руло се намазва с леко разбит белтък.

Рулото се поръсва с шамфъстък и кафява захар

Поръсва се с шамфъстък, който се притиска леко към тестото, за да се задържи там. След това се поръсва с кафява захар. Слага се в нагрятата фурна и температурата се намаля на 180°C. Пече се за 45 минути. Вътрешната температура на готовото козуначено руло е 87°C.

Вътрешната температура е 87 градуса

След като се извади от фурната се оставя за 5-6 минути във формата и тогава се освобождава от нея.

Рулото се оставя да се охлади напълно

Оставя се върху решетка докато се охлади напълно.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Козунак с квас и два пълнежае публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Никола Балов: Снимки вероятно разкриват първия смартфон с 2k дисплей от Samsung

$
0
0
Снимки вероятно разкриват първия смартфон с 2k дисплей от Samsung
В мрежата се появиха снимки на необявен смартфон на Samsung, на които се твърди, че е моделът Galaxy F. А…

Училище по роботика "Robopartans": Попаднахме в класация “Новатори в образованието”

$
0
0

Училище по роботика “Robopartans” попаднахме в класацията на Uchi.bg  – “Новатори в образованието”

Повече може да прочетете на страниците на в. Капиталили директно на сайта на Uchi.bg

Най-хубавото в тази класация е, че ние не сме първи. Има още много хора, които са решили да отделят ресурси и време, за да добавят стойност при работата с ученици :)

Ето и челните 10. Поздравления за всички:

1. Светлин Наков, Софтуерен университет
2. Дарин Маджаров, основател на Уча.се
3. Евгения Пеева, основател на “Заедно в час”
4. Кирил Митов, училище по роботика Robopartans
5. Светозар Георгиев и Васил Терзиев, “Академия на Телерик”
6. Явор Джонев, системата Jump Math
7. Кирил Русев, софтуерно решение Jumpido
8. Милена Стойчева, “Джуниър Ачийвмънт – България”
9. Димитър Караманчев, Meta Reading
10. Кристалин Чавдаров, “Аз мога тук и сега”

 

Никола Балов: Сделката Nokia-Microsoft получи зелена светлина и от Китай, приключва този месец

$
0
0
Сделката Nokia-Microsoft получи зелена светлина и от Китай, приключва този месец
Nokia току-що обяви, че е получила дългоочакваното "да"и от властите в Китай, с което сделката с Microsoft може да…

Три корни: Левски

$
0
0

Можехме днес да споделим видеото на малкия ром със столиците, в което той уверено твърди, че Васил Левски е Гонзо и Гонзо е Васил Левски. Но, разбира се, няма да го направим. Вместо това ще оставим това тук.

levski

Екип на Три корни вече работи по разгадаване на мистерията (а си е мистерия, майна) и се надяваме скоро да споделим тук подробности.

Междувременно дай прогнози в Лигата, че не остана много, и внимавай с Малмьо.

Фитнес блог: Митове в бодибилдинга: редовното пиене на кафе дехидратира

$
0
0

Почти всеки започва деня си с чаша кафе. Когато излезем навън, пием Cola/Pepsi, а понякога черен чай. На дискотека пием RedBull. Преди тренировка вземаме предтренировъчен продукт с кофеин, често и други стимуланти. Ежедневно приемаме кофеин под някаква форма. Често приемът на кофеин се свързва със загуба на вода и дехидратация. Вижте дали наистина е така.

Кофеинът е известен с това, че стимулира централната нервна система и предизвиква бодрост. Тук ще разгледаме дълготрайния му ефект върху водния баланс в организма.

Води ли редовният прием на кофеин до хронична дехидратация?

Преди месец (януари 2014 г.) излезе изследване, разглеждащо именно този проблем (1). В експеримента участват 50 мъже, които са редовни консуматори на кафе. Те са разделени на две групи, като едната консумира четири кафета с общо кофеин от 40 мг/кг (това за 80 кг мъж съответства на 320 мг), а другата само вода, като количеството на едното съответства на другото, за да няма отклонение в приетите течности. Изследването е тип кросоувър, което значи, че след първия етап групата, която е консумирала кофеина, минава на вода, и обратното. Така се елиминират индивидуалните различия. Всеки от тестовите периоди трае три дена.

Учените измерват тоталното количество вода, както и телесното тегло преди и след експеримента. Разлики не са открити нито в едното, нито в другото (виж графиките).

Митове в бодибилдинга: Редовното пиене на кафе дехидратира

 

Митове в бодибилдинга: Редовното пиене на кафе дехидратира

Различия не са открити и в хематологичните маркери, както и количеството отделена урина за денонощие. Данните ясно показват, че приемът на кофеин не води до дехидратиране, нито има негативен ефект върху работата на бъбреците.

В друго изследване данните се потвърждават (2). То представлява анализ на данни от 1966 до 2002 година. Установява се, че големи дози от кофеин (поне 250-300 мг) предизвикват уриниране, но само в краткотраен план и при хора, които са били лишени в продължение на дни или седмици от кофеин. След неколкодневен прием следва адаптация, където ефект върху водния баланс в организма вече не се наблюдава. Изводът в изследването е, че нормални количества кофеин, съдържащи се в кафе, чай и газирани напитки нямат диуретичен ефект.

За финал ще споменем и още едно изследване от 2013 година (3). То е с подобна структура на първото, но участват 30 мъже, а периодите са четиридневни, а не тридневни. Дозата кофеин е малко по-голяма (5 мг/кг). След края на експеримента не са измерени разлики в тоталното количество вода, както и в количеството извън- и вътреклетъчна вода. Учените стигат до извода, че доза от 5мг/кг кофеин не води до промени във водния баланс в здрави мъже, без значение от телесната им композиция (количество мускули), физическата активност или дневната консумация на вода.

Извод

Прием на кофеинсъдържащи напитки като кафе, чай, газирани и енергийни напитки не води до дехидратация и не предизвиква промени във водния баланс.

Прочетете и тези полезни материали:
Митове в бодибилдинга: сравнителни снимки "преди"и "след"
Митове в бодибилдинга: ограничаване на солта
Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (II част)
Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (I част)
Митове в бодибилдинга: честотата на хранене (допълнение)
Митове в бодибилдинга: гликогенови резерви и изчерпване

Никола Балов: Samsung Galaxy ACE Style е нов младежки смартфон от нисък клас

$
0
0
Samsung Galaxy ACE Style е нов младежки смартфон от нисък клас
Samsung представи нов бюджетен смартфон под името Galaxy ACE Style, който предлага по-различен от традиционния за компанията дизайн на задния…

Боян Юруков: Препоръката на ЕП за спиране на еврофондовете и как гласуваха нашите евродепутати

$
0
0

калфин избори еп европарламент доклад гласуване  politika bylgariq

Вероятно сте забелязали новината, че Европейският парламент препоръчвав доклад до Еврокомисията спиране на еврофондовете за България. Всъщност точният текст гласи:

…призовава Комисията да възприеме решителна позиция по отношение на България и сериозно да разгледа въпроса дали при тези обстоятелства изобщо е възможно използването на средства на Съюза съгласно правилата.

Изводите от това изречение са много и не са никак нови. Виждаме ги при всеки доклад на Комисията. Всяко от последните три правителства се опитваше всячески да извърти оценката за липса на реформи, напредък в усвояването на фондовете, борбата със злоупотребите и корупцията, липсата на прозрачност и независимост на контролните органи. Сегашното правителство достигна нови висини в изкривяването на тези критики. Вероятно защото стъпват върху опита на кабинета Борисов в сферата. Основната причина обаче е, че тези критики някак не стигат до общественото внимание и лисват политически последствия от тях.

Предвид наближаващите евроизбори, мен ме заинтересува нещо друго в конкретния доклад – как са гласували нашите евродепутати. За щастие гласовете на ЕП са представени в добър формат и сайтът VoteWatch.eu ги визуализира добре. На пръв поглед, тамможе да се види, че повечето ни евродепутати са гласували в подкрепа на документа. Възмутен бързо пуснах този линк във Facebook. Оказа се обаче, че дяволът е в детайлите.

Ивайло Калфин коментира по-рано днес, че всъщност почти всички са гласували против. Действително, имало е гласуване за всеки параграф и всички, с изключение на Станимир Илчев са гласували „Против“въпросния 296-ти. (по-долу на страницата в линка може да филтрирате по държави)Във въпросния ден са отсъствали четирима от нашите евродепутати. Отделно е имало предложение за поправка, в което препоръката към Комисията, която цитирах горе, отпада. Там всички са гласували„За“, отново освен Станимир Илчев. В борбата с параграф 296 са ни подкрепили социалистите в парламента, навярно като политическа помощ за правителството. Лошото е, че ГЕРБ не са успели да убедят EPP да подкрепи промяната, още повече, че се разглежда и период от тяхното управление.

Разбира се, изводите, които трябва да си направим от подобна критика са по-важни от отделните гласове. Това обаче са различни теми в различен контекст. След месец и половина трябва да внимаваме кой отива в Европарламента. Тежестта на един евродепутат не се измерва единствено с гласът му в пленарна зала. Те могат и трябва да представляват и да се борят за България по много други начини и с много други механизми. Затова е интересно да разгледате кои са онези на първите няколко места в листите за 25-ти. Също така, ако ние, избирателите, обърнем внимание и на докладите на ЕК, може да е по-трудно на политиците да ни обясняват как черното е бяло.

Допълнение

В портала на VoteWatch.eu не се виждат промените, които евродепутатите са направили в гласа си по-късно. От тази справкастава ясно, че Антония Първанова е оттеглила положителния си глас за параграф 296, Станимир Илчев е сменил гласът си на положителен, а Слави Бинев е подкрепил предложението си за поправка.

Никола Балов: Samsung ще реши един от основните недостатъци на Gear Fit

$
0
0
Samsung ще реши един от основните недостатъци на Gear Fit
Фитнес гривната Gear Fit е едно от най-интересните нови устройства на Samsung и моите, а и общите впечатления отвсякъде за…

Никола Балов: LG G Watch излиза във Великобритания до три месеца на цена под 220 евро

$
0
0
LG G Watch излиза във Великобритания до три месеца на цена под 220 евро
LG обяви новия си умен часовник G Watch в средата на март и макар все още устройството да не е…

Горичка.bg: Форум Заедно: Архитект Пламен Братков за Града и живота ни с него

$
0
0
Лекторите на Форум Заедно 2014АРХ. ПЛАМЕН БРАТКОВ

BratkovZaedno

Гледа на архитектурата като на „добър роман“ и с всяка сграда разказва истории. Някои от най-добрите, които е разказал заедно с колегите си от Aedes Studio, се казват Жаклин, Urban Modulи Red Apple. (Когато специално Жаклин се появи на бул. „България“ 60 в далечната 2007 г., минувачите забавяха крачка и се обръщаха след нея като след фатална жена, тя си отнесе моментално два приза от конкурса Сграда на годината у нас и една номинация за може би най-престижната европейска награда за съвременна архтектура Мийс ван дер Рое. А Aedes въобще не спряха дотук.)

На града Пламен Братков гледа през силно критичния поглед на Група Градили „архитекти за позитивна промяна на обществената архитектура в България“. Представляват изцяло мъжка банда от дръзки и яростни, (относително) млади архитекти, за главите на които вероятно главният архитект на София е обявил награда. Шегуваме се, те просто наистина умеят да обясняват чудесно защо новата „Витоша“ е боза. И как градоустройството ни ще продължава да прилича на серия варварски набези, докато се случва тихомълком в нечий кабинет.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За Града и живота ни с него.

Откъде идваш?
Отдалеч.

Какво си оставил зад гърба си?
Успял съм да повдигна завесата.

Накъде отиваш?
Надалеч.

Къде те намираме?
В началото.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Като добър човек.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Крачка назад.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно?“
Виж другия.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Недоверието.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Нищо от себе си.

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
В кожата на Орешарски, за да си подам оставката.

Заедно сме…
… пъстри.

__

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live


<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>