Подело C‑288/12 ЕК срещу Унгарияс предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС,  Съдът – за втори път за деня – се произнася в областта на защитата на личния живот и личните данни, в частност за независимостта на надзорния орган за защита на личните данни в Унгария.

В Унгария е приет закон в областта на личните данни , който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Според този закон „независим орган, създаден с устройствен закон, следи за спазването на правата относно защитата на личните данни и достъпа до данните от обществен интерес“. В преходни разпоредби, приети от Парламента, се казва:  С влизането в сила на   закона  се прекратява мандатът на действащия комисар.

Факт:  когатосъс законсе прекрати предсрочномандатът на независим (и по правото на ЕС)  орган или негов член, това е нарушение на правото на ЕС.

Съдът:

Учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, точка 23 и Комисия/Австрия, C‑614/10, EU:C:2012:631, точка 37), както впрочем е посочено в съображение 62 от Директива 95/46.

Съдът вече е имал възможност да подчертае, че надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 30 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точки 41 и 43).

Съдът вече е постановявал, че самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимосттапри изпълнението на техните функции. Всъщност, от една страна, би могло да има „изпреварващо послушание“ на тези органи с оглед на практиката на контролиращия орган при взимане на решения. От друга страна, имайки предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която надзорните органи изпълняват, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения, и следователно на самите тях, да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 36 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точка 52).

Безспорно установено е, че мандатът на комисаря не е бил прекратен на основание, предвидено в закона, и че официално не е подавал оставка.

В отговор на твърдението на Унгария, че се сменял институционалният модел,  Съдът казва:

обстоятелството, че това предсрочно прекратяване е резултат от промяната на институционалния модел, не може да го приведе в съответствие с изискваната от тази разпоредба независимост на надзорните органи.

Държавите  несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши независимостта на надзорния орган, произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, която включва задължението да се спазва продължителността на мандата на този орган съгласно изложеното в точка 54 от настоящото решение.

 Освен това, макар че както поддържа Унгария, комисарят и Националният орган се различават съществено по своята организация и устройство, на тези две образувания по същество са възложени идентични задачи, а именно тези, които следва да изпълняват националните надзорни органи по силата на Директива 95/46, което личи от възложените им съответни функции и от приемствеността в работата им по преписките, гарантирана от член 75, параграфи 1 и 2 от Закона от 2011 г. Поради това единствено тази промяна в институционалния модел не би могла обективно да обоснове прекратяването на мандата на лицето, на което са възложени функциите на комисар, без да има предвидени преходни мерки, позволяващи да се гарантира спазването на продължителността на мандата му.

Проверено е как действа Съдът, когато със закон се прекрати предсрочно мандат на   независим орган или негов член. Важно  решение.

Решенията за Германия  и  Австрия.

Срешение Pentikäinen v. Finlandот 4 февруари 2014 г.,Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

Журналист отразява протести, които прерастват в  насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстрантиостават в района, включително фоторепортерът  г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание  за неподчинение на заповедта на полицията.

“>

Пред ЕСПЧ  г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса, намесата е била предвидена от закона,   има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е  в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е бил журналист, не му дава по-голямо правода остане в зоната , отколкото на другите хора.  Н

“>яма нарушение на член 10.

Особено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право.  Налице саограничения на свободата на   изразяване чрез неговия арест, задържане , съдебно преследване и осъждане за престъпление,  докато той изпълнява задълженията  си в   обществен  интерес .
“>Опасност от ” смразяващ ефект ” върху свободата на печата . Споделям.

С решение Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г.,Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

Журналист отразява протести, които прерастват в насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстранти остават в района, включително фоторепортерът г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание за неподчинение на заповедта на полицията.

Пред ЕСПЧ г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса, намесата е била предвидена от закона, има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е  журналист,не му дава по-голямо право да остане в зоната , отколкото на другите хора.

Особено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право. Налице са ограничения на свободата на изразяване чрез неговия арест, задържане, съдебно преследване и осъждане за престъпление, докато той изпълнява задълженията си в обществен интерес .

Делото срещу висши мениджърина YouTube – Италия е завършило в тяхна полза.

Законодателят и първоинстанционният съд бяха на мнение, че се носи отговорност за видео, нарушаващо личната неприкосновеност на дете. Бяха издадени три присъди за лишаване от свобода за 6 месеца , условно.

Второинстанционният и Върховният съд са приложили Директивата за електронната търговия, в частта отговорност за хостинг.

Няма задължение за предварителен мониторинг: неотговорност на компанията и физическите лица, натоварени с управлението й.

Решението.

И в Испания в хода на делото Telecinco v YouTubeсе прилага Директивата за електронната търговия.

Не се признава твърдението на Telecinco, че YouTube носи редакционна отговорност като доставчик на медийна услуга. Съдът в Мадрид се позовава още на решенията  Sabam, C-360/10 и  Scarlet C-70/10  на Съда на ЕС, като приема, че отговорност за YouTube би била и против Хартата, и против посочената директива.

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.

победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.

нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!

радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!

#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС

Малко слънчеви усмивки в мрачния ден от две момчета, които дължат на вас здравето си!

Най-сетне свобода за Максо! Юнакът, на когото първата операция беше миналия август премина през доста трудности, докато най-сетне започне да стъпва на краченцето си без болка. Преди месец за първи път беше пуснат да се движи свободно – какво движение само – компенсация за месеци ограничен двигателен режим.

Юначето е вече в добра форма, разбира се, ще му трябва още около половин година, за да се възстанови напълно, но е абсолютно весел, усмихнат и щастлив – скача, тича, играе… сякаш нищо му е нямало!

Чърчил също може да се похвали с добро развитие. Безкрайно сложната му операция искаше една корекция, но външния фиксаж е вече отстранен и сега с ежедневна физиотерапия хубавецът започва лекичко да се подпира и на окаяното краче.

И Чърчил като Макс е в супер настроение, много доволен от пролетта и постоянно пълното тумбаче. Засега и двамата си живеят отделени и завързани (с по няколко разходки на ден), но след месец-два ще могат да заживеят нормален живот. От тях – на вас – техните спасители – по една мокра целувка по носа!

С маниакална съпруга влюбена в педалите на своя велосипед и тинейджър в най-мрачния си период, аптекарят Дъг Варни (Рокуел) тушира собствената си незначителност като изписва рецепти за чуждите болки, в никому неизвестно сиво градче. Като истински фармацевтичен магьосник или по-скоро, като отчаян от симптомите на култивираната с години празнота нещастник, Дъг вярва че хапчетата в правилната доза могат да решат всеки проблем. Животът му променя една шармантна клиентка. Оливия Уайлд е декоративна блондинка, оставена от своя спонсор (Рей Лиота) на самотек и транквиланти. Нейното неудовлетворение и дълги крака разкриват на Дъг двойното дъно в менделеевата таблица. С помощта на секса и  наркотичните коктейли, които сам счуква в хаванчето, закъснелият революционер Дъг изживява мини ренесанс. Перспективите за нов живот изглеждат лесно изпълними…

Режисирали собствения си сценарий, Geoff Moore, David Posamentier не дават ясен сигнал на какво истински залагат. Филмът им не е нито черна комедия, нито любовна история, нито арт визионерска сатира. Известно време си мислех, че това с хапчетата ще добие някакъв апломб, както в Любовта е опиат и Страх и омраза в Лас Вегас, но канещият се да убие Дъг вместо да задълбае в илюзиите, изведнъж здравословно се опомни и загърби кошмарния трип.
Макар да е малък и симпатичен, в биографията на Сам Рокуел Better Living Through Chemistry ще остане далеч зад Moon,Choke и другите му чудати филми – Кибритлии, Confessions of a Dangerous Mind, страхотният Lawn Dogs.

Вероятно като мен асоциираш агнешкото като празнична храна предназначена за Великден и Гергьовден, приготвяно най-често с цяло агне, половин агне или цял бут – все големи количества, предостатъчни да нахранят цялото семейство и поканени приятели. Като почти всяка празнична храна, тя се готви бавно, съпътствана е от ритуали и запазени традиции в семейството. Истина е, че агнешкото се свързва преди всичко с пролетта, със стрък пресен чесън и китка розмарин.

А може да бъде и още по-интересно, когато погледнем как се приготвя в други страни. Ето тази турска супа с кисело млякое фаворитът ми от миналата година, обаче за всякакви поводи не бих се поколебала дори за миг да изненадам гостите си с агнешки кюфтенца, обвити в ориенталска нишка, изтъкана от топли и студени нюанси на вкуса. Не най-накрая, ако празникът се планува да протече по-различно от всички седнали на масата и често вдигащи наздравици (отегчително), то пак може да си седнал, но на тревата, да пиеш бира от бутилката и да си гребеш от индивидуалните агнешките пайове.

Докато търсих нещо по-различно от печена плешка с картофи и моркови, се натъкнах на италианско предложение, в което агнешкото се приготвя с яйца и пармезан. Нарязано на дребни късчета, то се сготвя изключително бързо, а обвивката която получава от яйчната смес с пармезана му придават изненадващ, в началото бих казала дори леко объркващ вкус, но продължиш ли да дъвчеш, соковете ще се разлеят в устата ти и ще достигнат до познатия вкус на агнешко месо с розмарин. Може би в тази комбинация съществува съвсем лек намек за фюжън, който обаче лесно се скрива зад завесата от зелена салата с пресен чесън, лук и репички. Това е едното допълнение към агнешките късчета, но ми хрумна, че мога да объркам още повече дегустатора, като включа салата от френска леща, в която открито се настаняват силният, внезапно избухващ и постепенно затихващ вкус на дижонската горчица (много приятно с агнешкото), мекотата на зехтина и свежестта на зелените пера от пресен лук.

По-различно, но никак скучно с комбинацията от продукти, това ястие разнообразява не само традиционните предложения за престоящите празници, но е също сравнително бързо за приготвяне и внасящо доза екстравагантност в делничния ден.

Агнешко с пармезан и салата от френска леща

Ястието от агнешко е адаптирано от книгата Italy – Mediterranean Cuisine. Салата от френска леща е адаптирана от davidlebovitz.com

За агнешките късчета използвах месо от бут, но ястието може да се направи и от плешка. За салатата от леща използвам френска зелена леща, която запазва целостта си след като се свари. Освен с нея, агнешкото месо в яйца и пармезан би било чудесно да се комбинира и със зелена салата.

Посочените дози са за 4 порции.

За салатата от леща:

• 150 г зелена френска леща
• 1 дафинов лист
• 1 стрък прясна мащерка
• 1 морков, нарязан на ситно
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• сол и прясно смлян черен пипер

За винегрета:

• 1 чаена лъжица червен винен оцет
• 30 мл зехтин
• 1/2 чаена лъжица дижонска горчица
• 1-2 стръка пресен лук

За агнешкото:

• 500 г агнешко месо от бут, нарязано на малки парчета
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 чаена лъжица нарязан пресен розмарин
• 50 мл бяло вино
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон
• 2 яйца
• 1 супена лъжица прясно настърган пармезан
• сол и прясно смлян черен пипер
• чери домати за гарниране
• допълнително пармезан по желание

За салатата лещата се измива, слага се в голяма тенджера и се залива с толкова вода, че да я покрие с 5-6 см. Добавят се дафиновият лист и мащерката. Тенджерата се слага на силен огън. Щом водата заври огънят се намаля и лещата се посолява с малко сол. Оставя се да ври за 20-25 минути докато стане готова.

Сварената леща се отцежда, отстраняват се дафиновият лист и мащерката.

Отделно в тиган се загрява зехтинът. Добавят се морковите и лукът, посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се готвят на умерен огън за 6-7 минути, докато омекнат.

За винегрета всички съставки без пресния лук се смесват и се разбъркват добре. Пресният лук се нарязва на ситно.

В купа се смесват сварената леща, сотираните зеленчуци и пресният лук. Заливат се с винегрета и се разбъркват хубаво. Ако има нужда салатата се посолява със сол и прясно смлян черен пипер.

За агнешкото зехтинът се загрява в широк тиган и в него се добавя чесънът. Разбърква се за няколко секунди докато отдели аромата си и се добавят късчетата месо.

Посоляват се със сол и се запържват от всички страни.

Тогава се добавя розмаринът, месото се поръсва с прясно смлян черен пипер и се готви 10 минути докато се зачерви хубаво.

Добавя се виното и се оставя да заври. Месото се готви още около 8-10 минути докато остане на мазнина.

В купа се смесват лимоновият сок, яйцата и пармезана. Разбъркват се с вилица.

Изсипват се при агнешкото месо, тиганът се разклаща или късчетата месо се разбъркват внимателно с дървена лъжица, докато яйцата стегнат.

Сервира се веднага със салатата от леща и се гарнира с чери домати и допълнително пармезан.

Агнешко с пармезан и салата от френска лещае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Лекторите на Форум Заедно 2014: ВЕНЦИ ЗЛАТАРЕВ

Преди 20 години един студент по информатика мята на гръб раница с дрехи, книги и касетофонче и тръгва да търси своето място в света. Стъпките му го отвеждат до малка хижа в чудно красивата местност Пазардере в Рила, недалеч от Седемте езера. Зимите там и тогава върлуват осем месеца, потънали в четириметров сняг. Никой не дръзва да остане за дълго. Мъжът влиза в хижатаи не я напуска в следващите десет години.

Тази история от години се носи по вятъра като планинска легенда. Но легенда тя никак не е. Мъжът е Венци Златарев. По собствените му думи в него живеят пътешественик, философ, отшелник, музикант, син, баща… „Всеки на различна възраст и с различна компетентност… Въобще думичката „аз“ е сериозна психологическа грешка, просто едно граматическо понятие. Този сложен комплекс не е нито първо лице, нито единствено число.“ Венци, говори ни.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
От малък съм голям мечтател и животът ми е преизпълнен с приказни сказания. Ще ви разкажа за това как мечтите стават реалност. Как когато човек намери чиста идея и й се отдаде, тя самата намира начин да се материализира. И за илюзиите, в които живеем.

Откъде идваш?
Когато семейството на Мевляна, бягайки от монглското нашествие в земите на днешен Афганистан, били спряни пред вратите на Багдад и попитани „От где идете?“, бащата на все още малкия Руми отвърнал на постовия: „Ние всички, синко, от Бога идем и на Там (към Него) отиваме”.

И понеже в днешно време, по тези географски ширини, думичката Бог е загубила дори съкровения смисъл на висша ценност, към която се стремим, аз ще кажа: От безкрая ида и натам вървя. А ако трябва да съм конкретен, съвсем скоро се завърнах за пореден път от Индия.

Какво си оставил зад гърба си?
На няколко пъти съм „скачал“ по различни начини „отвъд“, оставяйки всичко зад гърба си. Преди 20 години се качих в планината с идеята никога повече да не се върна. Това ми помогна да живея постоянно там 10 години, като изгарях всякакви видове привързване – телесни, емоционални и ментални. После и това оставих зад себе си в опитите си да живея с друг… Но в крайна сметка се простих с не малко илюзии – като да речем, че човекът е разумно животно и че човечеството живее смислено. Че това да се наричам „българин“ има някаква важност. Простих се и с мита, че държавата и нейните институции работят за хората. Разбира се, оставих зад гърба си не малко прашни пътища по Ориента. И няколко тежки любовни истории….

Къде те намираме?
В подножието на планината, с моя си Сизифов камък…

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Смълчавам се. Потъвам надълбоко в себе си. Понякога се съветвам с най-близките си приятели или с магическите растения.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно?“
Правилата са част от инструментариума на основните институции на дисциплинарното общество – като фабриката, казармата, училището, армията и лудницата. Бих споделил притча, изпял песен или написал стих, че всички се нуждаем от топлинка, нежност и разбиране. Иначе казано – любов.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Камъче може да обърне само каруца, която вече е разклатена от мързел и невежество. Не вярвам, че камъче може да обърне каруца, обгрижвана с много любов, усърдно прилежание и постоянство.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Човек не се намира, а се самосъздава. И това е процес, който не приключва, защото в процеса на самото себеизграждане времето, светът и другите „крадат“ от вече сътвореното.

Коя българска поговорка би пренаписал?
Старите хора от времето на зараждаща се „модерна“ България обичали да казват: „От град и от гробище връщане няма”. Откакто се помня се опитвам да я опровергая с живота си. Бих я пренаписал: „Духът и мечтите в гробища не влизат, а лек срещу града търсете в любовта, изкуството и сред природата.”

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
Да си призная честно, пъхал съм се в чужди кожи. Гледал съм през очите на Исус и съм затварял тези на Буда, за да гледам навътре. Стъпвал съм в стъпките им и съм живял от живота им. Но това е друга дълга история.

Заедно сме…?
Заедно сме в толкоз много привидности и илюзии, споделяме и измамата, наречена държава. Не е ли дошло време заедно да сътворим свят, в който „заедно“ не е просто дума, а споделено живеене?

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Започваме с най-лесните:

1. ЙОГА, ВМЕСТО СУТРЕШНИ БЛОКОВЕ

Сутрешните блокове са всичко друго, но не и зареждащ, позитивен и жизнеутвърждаващ старт на един прекрасен ден. Нищо чудно, това да е тайната за декларираното в международните статистики нещастие, от което страдаме.

2. СЕКС В УЧИЛИЩЕ, ВМЕСТО ЗУБРЕНЕ НА КЛИШЕТА

Благодарение на интернет технологиите, училището губи монопола си върху образованието. В такава конкурентна среда, за да образова, то трябва да намери начин да запалва и вдъхновява учениците. А какъв по-лесен начин от това да им помага да разберат нещата, които ги вълнуват най-много (примерно образа на конника в творчеството на Христодул Сичан Николов). Така де. Ако вместо от brazzers точка ком, научим за това, което се случва с телата ни по ясен и интелигентен начин, може би по-лесно ще общуваме с другите, особено с тези, които ни привличат, дори и с елементи на разсъждение.

(това в дясно на картинката е от немските учебници) 

3. ПСИХОТЕРАПИЯ, ВМЕСТО ВОЕННА СЛУЖБА

Според проучвания повече от половината българи искат отново задължителна военна служба. Ние се сетихме за нещо още по-яко: за да стане всяко момче мъж и всяко момиче – жена, задължителна двугодишна психо грижа за всички, веднага след завършване на училище. Няма начин след това да не ни е поне една идея по-балансирано заедното ежедневие и веднага да различаваме опасно лудите, които искат да влязат в парламента, да кажем.

4. ТАНЦИ, ВМЕСТО ПОЛИЦИЯ

Като кажем “полиция” какво ви идва на ум? Помощ, сигурност, безопасност или пък корупция, произвол, насилие? Ще страдате ли ако полицаите са в пъти по-малко? За да не се отразява на безработицата едно такова брутално намаляване на безсмислено многочислената полиция, имаме следното предложение: преквалификация на полицаите в инструктори по танци. Танците са един от усъвършенстваните векове наред прекрасни начини да сме заедно, а да си признаем танцовата култура на българите не е много развита. Всеки, който е попадал на фирмен банкет или на градска сватба ще потвърди. Инструктори по танци, вместо полиция. За същите пари, много повече смисъл и много по-добре заедно.

5. СПОРТ, ВМЕСТО КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Честно, наистина ли 78% от българите никога не спортуват?! Вярно ли повечото софиянци никога не са се качвали на Черни връх? Вярно ли прекарваме пред телевизорите по 4,32 часа средно на ден?

продължаваме с някои не до там лесни:

6. СУБСИДИИ ЗА КОМЕДИИ, ВМЕСТО ЗА ВРЕДНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Заедно събираме пари и ги даваме на няколко души, които произвеждат зърно. Те взимат парите, купуват си гориво, трактори и химикали и произвеждат зърно. После ни го продават. А ние им даваме субсидията с идеята да има евтин хляб и работни места. Резултатът обаче е загуба на биоразнообразие, замърсяване, ерозия. Хлябът, освен че е сух, пресолен и пълен с химия, всъщност съвсем не е евтин – просто някой друг ще плаща цената му, най-вероятно нашите деца и внуци. А работните места са във фабриките за пестициди и трактори извън България. А относно комедиите, знаете – светът е оцелял, защото се е смял.

8. АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, ВМЕСТО АНОНИМНИ ФИРМИ

Много хора около нас, имат сериозен проблем с алкохолна зависимост. Много хора пък имат проблем с анонимните компании или офшорки, които използват анонимността си за да постъпват безотговорно, да прикриват корупция, злоупотреби и нарушения на законите. За пристрастените към алкохола едно от най-добрите средства е груповата терапия, известна от американските филми под името “анонимни алкохолици”. За анонимните компании лечението е една елементарна забрана. И с двете ще сме по-добре заедно.

и завършваме с някои доста по-трудни:

7. КРИМИНАЛИЗИРАНЕ НА КЛЕВЕТАТА, ВМЕСТО НА МАРИХУАНАТА

Публичното пространство е отровено от клевети, а “медиите” се използват за смазване, чрез лъжи, на всяка проява на политическа или друга инициатива. С лекота се съсипват животи, бизнеси и семейства и най-лошото, с което може да се отвърне на удара е малка глоба след години съдебни дела. Това не е редно, както не е редно и да бъде съсипан живота на някой ученик, попаднал в ръцете на полицаи, заради един джойнт.

9. ПОЛИТИКИ, ВМЕСТО ПОЛИТИЦИ

Политическото пространство в България е доминирано от наглост, липса и на разум, и на памет. Лицата на “политиците” са узурпирали “медиите”, но това, за което говорят не е свързано ни най-малко с политика. Защото политика, казано по-просто, означава да намираш начините, по които да живеем по-добре заедно. Иначе е тотално безсмислена и вредна.
(това в дясно на снимката е холандското правителство)

10. ДОБРОВОЛЧЕСТВО, ВМЕСТО КУХ ПАТРИОТИЗЪМ

Васил Левски е бил доброволец. Неговата кауза е била свободата. На всички, независимо от религия, цвят на косата или етнос. За разлика от него, патриотизмът в политическия си вид в България е инструмент за разделение, вместо за обединение, за заграждане там, където няма място за граници, за ограничаване на свободата, за която е мечтал Левски. Вместо борба против различните, която да вкарва неуравновесени безработни в политиката, патриотизмът би трябвало да търси начин да сме по-добре заедно, да се погрижим за мястото, на което живеем, за да е по-добре и държавата ни. ZAMISLE TE SE WE!111

—

ФОРУМ ЗАЕДНО
27 април 2014

gorichka.bg/zaedno

Много хора мислят, че за да се заснеме хубава тв. реклама или музикален клип просто вадиш HD камерата и почваш да снимаш. Тези от вас, които са се сблъсквали с професионалната видео продукция знаят, че нещата са далеч по-сложни.

Ето мойте 10 златни режисьорски правила, които гледаме да спазваме с екипа ми от филмово студио Revive Visionпо време на работа:

1. Предварителната подготовка е 90% от добре свършената работа.
2. Наемай винаги най-добрите.
3. Когато всички работят задружно, всичко е възможно.
4. Ако не знаеш нещо, по-добре попитай.
5. По време на снимки няма проблеми, а само решения.
6. Гафер лепенката може да помогне и поправи всичко, не я забравяй.
7. Никога не казвай „не“ особено на режисьора или продуцента, „ще опитам“ е по-добре.
8. Не забравяй да нахраниш екипа си.
9. Не слагай храни и напитки в близост до снимачната техника.
10. Винаги можеш да избереш само два от 3-те елемента: БЪРЗО, ЕВТИНО, КАЧЕСТВЕНО (за жалост)

Кой номер е най-важен според вас? А имате ли други предложения… ?

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град-свят извор с устни, приказен рубин.
Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.
Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,
че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рm. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз.

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По-скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено(за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на Портата Коран( Darvaze Quran).

Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, които (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс, (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат
в 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.
От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината Джахан нама ( Jahan –nama). Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша, където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

В центъра има фонтан, от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана.

Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла-Садра за ,,Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна (движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори-Тадж Махал в Индия.

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност-човек.

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения-газели:

На красивото туркинче от Шираз,
да ме стрелне с палави очи,
Бухара, Самарканд, ще му даря,
за кадифето на луничката и дори.

Виночерпецо, налей,
нека чашата прелей, че ги няма в рая
на Мусалла росните цветя
и не пеят речните води.

Мусалла ?-това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм…

Това е Националната библиотека в Шираз, после пресичаме още един парк и завиваме по бул. Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за мавзолея на Хафез , който за разлика от нашия мавзолей на Г. Димитров беше платен- 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез -,,Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390, когато почива на 60 години.

Хафез бил придворен поет, но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

Осемте колони поддържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павилионът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

Хората се приближават бавно с почит към гроба и

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стиховете му от времето на Карим хан (през 1773).

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е ,,Диван”. Когато днешният иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен ,,Коран” има и ,,Диван”.

За най-точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата. Ето една безсмъртна газела за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади, като път от мигновеното към вечността в превод на Йордан Милев.

С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!
С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,
поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!
Нямам никаква защита от коприната й впита,
от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!
Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен
от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет -фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самият въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси, за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

Минаваме покрай Техническия факултет на Ширазкия университет, където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход - Ануше Ансари (Anousheh Ansari).

Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам.
А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове.

Добили кураж от фейс контрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в Огледалната джамия(Аli bin Нamzeh’s).

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите с уважение-успокоявам жена си с думите на студентите.

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

Ах,едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала.В дъното е изумрудената гробница на Али, светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!!12:00 pm.

Автор:инж. Цветан Димитров
Снимки:Цветан Димитров

Широка е руската душа, а още по-широка е руската псувня

За мен като полу-рускоговорящ най-голям проблем в разбирането на нормалния руски език се оказават нецензурните форми. Публикувам един коментар към поста ми по темата отпреди 5 години. 10х Алечка!

От гледна точка на международното положение, това са неща, които не е излишно се знаят от всеки българин.

хуевый = плохой = вафли =мнооого лошо,ама наистина лошо.
охуенный = много яко
пиздатый = повече от охуенный,просто по-яко няма

мне похуй (мне до пизды) = през хуя/оная работа/ ми е
еб твою мать = да ти еба майката(досада, злоба)
заебись = много добро (или лошо-ако се произнася с ирония и след това се добавя думичката блядь)
наебнуться = упасть=да паднеш/да се спънеш/да се удариш
наебать (някого) = да го излъжат, преебат
бля = блин = дееба (merde на френски, английски: fuck (it)!)
блядь = кучка
бляха-муха = много си е преводимо,ако знаеш смисъла на думите.бляха-това са металните закопчалки на коланите,които имат формата на пластини/от СССР/,тук, във формата на муха. има се пред вид, че закопчалката на колана е близо до оная ви работа,господа и положението не е много добро = бля.

спиздить = да откраднеш
спиздеть = да излъжеш
ебучий = досаден
наяривать = да досаждаш
злоебучий = много досаден
пизда макаки = путката на маймуна(букв.) = много лошо положение
пиздец = безизходност/лошо положение/
не забравяйте,че хуево е лошо,а пиздато е добре и охуенно е по-добре от пиздато,а пиздец е по-лошо от хуево.
и между другото в думата хуево /хуёво/,буквичката ё се чете като йо/ьо
също така има определени триетажни псувни,които не са за пред хора (=