Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Боян Юруков: GovAlert.eu – Какво правят родните институции?

$
0
0

новини институции държава twitter govalert  technologyandinternet idei bylgariq

„Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.“

Из речта на Вогоните за разрушението на Земята
„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

През годините се оказа, че съм натрупал доста скриптове, които ме уведомяват за различни неща – новини в МВР, проектозакони, издирвани от Интерпол, европроекти и прочие. Отдавна се каня да ги обединя в една услуга и пусна свободно. Този процес започна преди две седмици.

Целта е проста – да научаваме веднага за информация пусната от институциите в сайтовете им. Почти всички са длъжни да пускат веднага решения, новини, поръчки и прочие незабавно в интернет. Дълга тема е до колко го правят. Дори когато се спазват изискванията обаче, тези решения остават заровени във вътрешни страници и изчезват в архивите. Има вече достатъчно примери как обществото протестира пост-фактум за нещо „обявено“ месеци по-рано. За да не изпуснем нещо, трябва да следим постоянно десетки портали.

Както винаги, аз търся техническо решение на проблема и направих система, която да го прави вместо нас. За сега представлява само twitter акаунт – @GovAlertEU, където се пускат всички новини. Може да го следите и без да използвате twitter. Планирам и сайт с оценки, коментари, статистика по-подробна информация. За сега всички линкове в twitter съобщенията отварят оригиналната страница.

Към този момент се проверяват следните източници на информация:

  • ЦИК– дневен ред, жалби и решения по тях, решения, протоколи, съобщения
  • Strategy.bg– всички нови документи и обществени консултации
  • Министерски съвет– новини, решения, дневен ред на заседания, събития
  • Народно събрание– законопроекти, закони, дневен ред, документи за пленарна зала, парламентарен контрол, декларации, решения, събития
  • Комисия по досиетата– решения за сътрудници на ДС
  • НЕК– съобщения
  • ЕСО– съобщения новини
  • Конституционен съд– новини, съобщения
  • Висш съдебен съвет– дневен ред
  • МРРБ– информация, обяви
  • МИЕ– продажба на активи, обяви и други конкурси
  • Повечето се проверяват на всеки 10 минути, някои по-рядко – на всеки 1 до 4 часа. Това означава, че най-често в рамките на минути след пускане на новината, тя ще се появи с линк в акаунта в Twitter. Ако има повече решения наведнъж, както често се случва при МС, те се групират в един tweet.

    новини институции държава twitter govalert  technologyandinternet idei bylgariq

    За първите си две седмици услугата се радва на добър интерес. 132 последователи в Twitter, около 400 tweet-а с новини, 8790 посещения на линковете от 600 различни потребители. Разбивка на посещенията виждате на графиката горе. В първите дни са добавени доста новини от стари периоди с цел кеширане.

    Приятното на този проект е, че се състои от множество малки и бързи за тестнане компоненти. Това означава, че мога да добавям нови източници когато имам 30 мин. време тук или там. Следващите, които планирам са новините на български от Европейския парламент, обществените поръчки и новите документи по тях, европейските проекти, новини, обяви и търгове от останалите министерства. Когато имам повече време ще помисля и как би могъл да изглежда сайта, абонамента по мейл и прочие. Търся и ново лого на проекта.

    Основният проблем на услугата е промяната на интернет страниците на институциите. Например, сега около изборите сайта на ЦИК се изменя постоянно и се налага да се правят леки корекции върху скриптовете. При пълна промяна на някой сайт, скрипта трябва да се пише наново. Това е защото институциите ни не публикуват информацията си в отворен формат и се налага да се изчита не много добре структуриран HTML.

    Ако имате идея какви други източници на новини биха били полезни, пишете в коментарите. Приемам всякакви предложения и критика. Имам доста идеи какво може да се прави с данните и се надявам да намеря време тази година да ги осъществя.

    Тук виждате последните новини GovAlert.eu:


    Еленко: Ако управлявах България

    $
    0
    0
    gerb

     

    Гледайки лутанията на правителството за година се замислих какво бих променил, ако имам някаква власт и никакви пари. Не че те нямат пари, просто идеята им за тях е друга.

    Ето списък с нестандартни ~нискобюджетни управленски решения, които биха помогнали на България към едно по-добро управление и по-щастливи граждани.

    Без особен ред:

    Общи

    Преминаване към Central European Time (GMT +1). След като щат с 30 милиона души може да си смени часовата зоназащо да не го направим и ние?

    • Повече работно време за бизнесите, които работят с Европа, Ангия и САЩ
    • България ще влезе в новините с про-европейското си мислене
    • Ще се съмва и мръква по-рано
    • Даваме сигнал към Русия

    Постепенна подмяна на личните карти на такива с електронен подпис, които могат да се ползват и за банкиране. Както във Финландия.

    Здравеопазване

    Въвеждане на здравни застраховки масово и закриване на половинчатата схема с НЗОК. Пакетите здравни застраховки ще покриват Х, Х+Y, Х+Y+Z болести на съответната (покачваща се) цена.

    Застраховките ще са по-скъпи за пушачи, както застраховките на колите са по-скъпи, ако си катастрофирал. Gattaca.

    ИТ

    Създаване на министерство или агенция за развитие на ИТ, не само startups, но и малки и средни български фирми, занимаващи се с ИТ.

    Перференции за IT проекти с отворен код при процедура за ЗОП, проектите, базирани на open source.

    Създавне на „държавна“ база с код в GitHub, където open source проектите в държавната администрация ще са длъжни да публикуват нечувствителен код или такъв, който не е държавна тайна.

    Престъпност

    МВР – съкращаване на полицаитe на 50%, повишение на заплатата на останалите, и назначаване на министър мениджър, не полицай.

    Обявяване на конкурс за смяна на униформите на полицаите след тези марки, като се поканват известни дизайнери.

    Въвеждане на супер труден режим за получаване на разрешения за подслушване.

    Земеделие

    Щедри държавни субсидии за био земеделие, развитие на селските региони. България никога не е владеела масовките, можем да играем за бутиковото.

    Държавна администрация

    E-government услугите са трудно нещо, но едно е лесно – накарване на всички държавни институции да публикуват на сайтовете си бланки за документите, които са необходими на работят хората, да работят с тях и директни сметки за плащания. Така всеки ще идва в администрацията подготвен; платил.

    Външна политика

    Въвеждане на стандартна, висока такса за ставане на български гражданин, примерно 50 000 евро; за приходи.

    Масирана рекламна кампания за условията на бизнес в България в ЕС; 2 неща – ниски данъци, най-бърз интернет в света, планини, лято и море.

    Туризъм

    Държавни субсидии за маркриане на маршрути в планините, сайт на 15 езика, в който са описани маршрутите за трекинг в България. Развиване на България като трекинг дестинация.

    Развиване на всякакъв екстремен спорт – даунхил колела, трейл бягания, триатлони, ски и там каквото зимно са измислили тази година, че е модерно.

    Образование

    Въвеждане на универсален, независим, централизиран компютъризиран тест след всеки клас. Учителите получават сериозни бонуси към заплатите в зависимост от успеха на училището на този тест и на учениците по този предмет. Така ще са мотивирани да преподават.

    Таблет за всяко дете – България може да влезе в новините, като поръча таблети за всяко училище и спести пари от учебници. Изпращане на министър в Китай, за да договори Х хиляди таблета, които да почнат в няколко училища в страната като пилотен проект и в последствие навсякъде. Наемане на фирма/и, които да дигигализират и мултимедиират съдържанието.

    Въвеждане на алгоритми и програмиране като част от задължителното образование на учениците.

    Наука

    Ликвидация на БАН - създаване на комисия за ликвидиране на БАН и обявяването на всички имоти на публичен търг с проекти за развитие на имотите за 20 години напред. Комисията ще направи одит и всички учени, които имат публикации в научни списания в последната година ще имат гарантирана работа в някой от държавните университети или обезщетение в рамките на 12 месеца.

    Създаване на рисърч центрове за софтуер, защото за химия и физика няма с кой да се борим.

    Култура

    Одит на културния календар на всички български посолства. Всички български посолства да получат субсидии за промотиране на български артисти и култура в чужбина. Ефектът от това е неясен, но в дългосрочен план ще е успех.

    Парламент

    Високи глоби на отсъстващи депутати, нарастващи геометрично с всеки ден отсъствие.

    Назначаване на комисия, която да подобри метода за кворум и гласуване. Да не може да се извършват каламбури с кворума ала „Волен“.

    PR на държавата

    Програма за по-добър PR за държавни служители, полиция и армия – самочувствие за нацията. Сигурен съм, че навсякъде има служители, които си вършат работата, а в момента те остават незабелязани и демотивирани.

    Медии

    Сливане на уеб отделите на БНР и БНТ и създаване на „български национален сайт“. Онлайн медиа (+ mobile приложения), чиято цел е да информира гражданите на България навсякъде и да агрегира съдържание.

    Спорт

    Развиване на аматьорски спорт сред хората и децата.

    Директно финансиране на клубове през министерство на отворен, проектен принцип.

    Енергетика + екология

    Сливане на министерствата на енергетиката и околната среда, защото двете са едно и също. Държавни субсидии за възобновяема енергия.

    Данъчни облекчения за електромобили + хибриди.

    Правосъдие

    Тук са нужни най-сериозни промени, но за съжаление, не разбирам от темата.

    Какви са вашите предложения?

    The post Ако управлявах България appeared first on Eenk.com.

    Васил Колев: 2014-04-10 Краков – 1

    $
    0
    0

    И дойде време да си използвам странния подарък за рождения ден – екскурзия до Аушвиц/Биркенау (Освиенцим).

    Полетът ми беше в нормално време и с online checkin-а даже идиотското задръстване по Цариградско шосе не беше проблем. Летях през Виена и стигнах съвсем спокойно в Краков (само в последния полет имаше някакъв пиян руснак с трима цивилни полицаи около него).

    Валеше, сега още духа доста вятър, но май времето не е много по-различно от София.

    Съвсем лесно си намерих мястото за спане (един много готин таван в една кооперация без асансьор), след което с помощта на един таблет с gps и osmand на него си намерих един супермаркет, в който да си напазарувам храна (който освен, че супер много приличаше на малките български от рода на Пикадили експрес, беше и бая евтин).
    (цените в/у две са в лева, в/у четири – в евро, доста лесно се смята)

    Та, аз мисля да се излежавам, чета и може да попиша по една лекция, ако на някой му трябвам – няма ме :)

    (обществено-полезната работа я свърших, писах mail на админа на www.uni-sofia.bg, че са vulnerable за heartbleed проблема)

    Никола Балов: Ревю на HTC One M8

    $
    0
    0
    Ревю на HTC One M8
    HTC се завръща през 2014 г. с новия си One M8. Надградената версия на най-успешния смартфон в историята на тайванците…

    Стефан Василев: Компромис за силна България

    $
    0
    0

    Темата на седмицата е произборния ТВ клип на РБ и по-конкретно факта, че клипа е по сюжет на друг политически продукт на известен режисьор.


    Ужасяващото за обществото ни обаче е, че използването на вече публикуван сюжет на клипа е по-важна тема от самото съдържание и послание на клипа.

    Зрелището от изобличаването в липса на оригиналност и дори плагиатство завладя много по-широка аудитория от обичайната плява, която следи "любопитните"заглавия.

    Всъщност така ефекта от старта на предизбоната кампания на РБ е много по-резултатен по отношение на аудиторията. Дали е случайно или преднамерено?  Дали е плод на внимателно маркетингово планиране или е резултат от насочена атака на червени тролове? Няма значение. Важното е, че посланието стига до ушите и очите на голяма част от значимата за изборните резултати аудитория.


    Жалкото за България е, че основния състав на населението е с ниво на интелигентност предполагаща остра необходимост от пояснение защо трябва да се гласува срещу монополизацията и профанизацията на обществото.

    А жалкото за демократичните сили е, че трябва да  прибягват болшевишки методи за да постигнат успеваемост в провеждане на политическите си принципи. Но това е България!

    А Вие не заправяйте - гоним милион и един гласа! така че целта оправдава средствата.

    Кръстопът: Никола Петров: Каква ти симетрия

    $
    0
    0


    Когато заклокочи и море и въздух
    разпилеят се сърца и перушина
    пукнат тъпанчета
    бликнат диги
    онемеят
    свлачища

    тогава аз
    към теб когото те изваяха
    от детските си страхове и казаха
    бъди въвлечен в личното ни оцеляване
    към
    теб когото те нарочиха да ни нарочваш
    няма да отправя нищо

    нищо няма да разбирам -
    нека лудостта сама подрежда
    всичките си връзки и знамения

    а аз
    ще се задавя с красота
    ще се смиря
    ще се задавя


    Никола Петров





      Никола Петровв “Кръстопът”.
      Никола Петров в DICTUM.

    Милена Фучеджиева: Dum Dum Girls - Coming Down [OFFICIAL VIDEO]

    Кръстопът: Бистра Величкова: Ресто

    $
    0
    0


    Като ученичка пробила ушите си
                        с нагорещена игла,
    на лагер на Игликина поляна,
                после
    се прибрала в къщи
    с обръсната глава.
    Баща ѝ я изгонил,
    след това
                ѝ купил перука,
    за да може да ходи на училище.
    Престилката винаги
                закопчана
                        до горе
    и дълга
                до под
                        коляното,
    иначе бият печат
    и намаляват поведението.
    А тя си татуира,
    отлитаща
                птица,
    заради гаджето,
    което отива
                в казармата.
    Когато излезе от там,
    тя вече беше женена
                за онзи мъж,
    който ѝ обеща да ѝ
    направи фризьорски салон,
    в който тя щеше да разказва за
                първата си
                        любов,
    която отишла в казармата
                и после…
    реже кичури и ги хвърля на пода
                и после…
    с пластмасова метла и лопата
    измита
                мъртвите
                        спомени
    и поднася огледалото

    „Готово! Харесва ли ви така?!”

    Клиентите плащат
    за историята ѝ,
    а тя вместо ресто
    споменава за сина си -
    Емигрант в Щатите.

    „Пет години няма право да се връща.
    После, ако събере пари за билет…”


    излиза пред салона,
    пали цигара,
    докосва
    дупките
                на ушите си
                        по навик,
    напипва липсата
    на обици,
    а птицата
                застинала
                        в полет
    в зеленикаво мастило
    под кожата,
                горе над китката,
    продължава
    да маха с крила
    и да отлита
                все
                   по-надалеко


    bistravelichkova_cross







       Бистра Величкова в DICTUM.
       Бистра Величковав    “Кръстопът”.



    Жюстин Томс: Happy Voting, Europe

    $
    0
    0

    чудесна кампания за гласуване на Евро изборите – happyvoting.eu

    и интерпретацията на песента от студентите в НБУ

    за два дена вирусно разпространение и 6000 гледания! поздравления!

    комплименти!

    Жюстин Томс: Браво Пламен Русев и Webit team!

    $
    0
    0

    IMG_8916най-мащабното събитие на бранша ни събра отново.

    искрени комплименти за Пламен Русев и екипът на Webit България!

    Никола Балов: Google Glass ще може да се купи свободно, но само на 15 април в САЩ

    $
    0
    0
    Google Glass ще може да се купи свободно, но само на 15 април в САЩ
    Технологичните очила Google Glass са мечтата на всеки гийк, но до момента много тесен кръг хора са имали възможност да…

    Никола Балов: LG G3 вероятно ще има 20 МР камера с оптична стабилизация и 4k видеозапис

    $
    0
    0
    LG G3 вероятно ще има 20 МР камера с оптична стабилизация и 4k видеозапис
    Новият флагман на LG все още се бави, независимо че останалите водещи производители показаха своите устройства. LG G3 обаче ще…

    Кръстопът: Сабина Кърлева: Портрети

    $
    0
    0


    а.

    Берлин е кралството на скръбта –
    любимият метрополис на Рамеш,
    кръговрати от електричество,
    диви животни, приклещени зад решетките.
    в шума, в който се дави утрото,
    над неоновите мъгли,
    над студиата за татуировки и над пейките
    царува той.
    Внезапно обръща главата си,
    сърцето му е ограбено,
    писъкът на канализациите,
    отворените рани на паважа,
    следват експлозии, той е ранен.
    Шива се буди от лош сън –
    златното му око уголемява пейзажа,
    Шива е зъл бог.


    б.

    стоиш и гледаш водата
    търпеливо като някой рибар на брега на Ишимуото
    нагънал си крачолите на панталоните и си спуснал въдиците
    съзерцаваш огънатите дипли на вира и знаеш, че отдолу плуват толкова много риби
    едни са бодливи като храсти, сковани от зимата, други – змиевидни и жестоки,
    с ужасно лепкави езици, трети са шарени и подвижно отминават (сякаш са
    фойерверките на морето), а четвърти са се самозабравили – блестят като тежки тела,
    отпуснати в мързеливия час на бавното утро,
    водите обаче са едни и същи и ти винаги си там. пред тях, не точно на колене,
    но с прискръбна нежност.
    готов си да стоиш и чакаш с дни, докато не хванеш нещо,
    а погуби ли те самотата, си способен изведнъж да проявиш такава жестокост,
    че да потрепери водата и хълмовете зад нея, а лотосите да изкрещят…


    в.

    пясъкът е бял и по него за твърде кратко време
    могат да се отпечатат стъпките на камилите
    после вятърът със сух съсък изличава следите.

    така изглеждат човешките срещи:
    в пустинята кой може да разбере, че си бил
    и дали въобще можеш да оставиш нещо след себе си на такова място

    солено и сухо, огънато като кравай

    мароко е бяло мляко, червена пустиня го е прегърнала
    бадемите цъфтят, сърцата на нощните птици се пръскат

    и ако пясъкът не може да удържи отпечатъка, как мраморът би могъл
    та той ни заварва вече оформен, хладно е тялото му, корпусът му – непробиваем
    не търпи промяна, не можеш да дълбаеш и вклиняваш,
    а само да се опиташ да издраскаш инициал и пак не е сигурно дали ще ти се получи,
    върху пясък не се пише, за да пребъде, а върху мрамор се пише само с насилие.

    прегърнали сме културите си като брод, скали са молитвите ни,
    отвъд тях нищо не трае, самите те не търпят чужди почерци
    и в двата случая думите заглъхват и изчезват.


    Триптихът е от дебютната книга с поезия на Сабина Кърлева - “Военната фотография”(”Жанет 45″, 2013 г.).


    Сабина Кърлева




       Сабина Кърлевав “Кръстопът”.
       Сабина Кърлева в DICTUM.

    Горичка.bg: Форум Заедно: Димитър Бечев за съжителството ни с 500 милиона европейски граждани

    $
    0
    0
    Лекторите на Форум Заедно 2014: ДИМИТЪР БЕЧЕВ

    DimoZ

    Вече четвърта година Димо Бечев, възпитаник на НГДЕК, СУ и Оксфорд, е директор на местното бюро на един от най-влиятелните независими мозъчни тръстове, занимаващи се с Европа – Европейския съвет за външна политика. Сам по себе си той също е един доста влиятелен мозък и доста зает политически анализатор за по-добрите български и международни издания.

    Обикновено разнищва теми в областта на политиките за разширяване и добросъседство на ЕС или коментира процесите, които коват най-новата история на нашия вълнуващ полуостров. Най-интересни са му западните Балкани и възходът на Турция. У всеки човек най-силно цени способността да изслушва и вниква в чуждите думи.

    ––

    Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
    Историята колко е трудно и същевременно необходимо, а дори и неизбежно, да съжителстваме заедно 500 милиона европейски граждани в 28 много различни страни.

    Откъде идваш?
    Едно десетилетие градих академична кариера – като докторант, а след това преподавател в Оксфорд. След едногодишен престой в Токио се върнах в България и от 2010 г. съм директор на местното бюро на Европейския съвет за външна политика.

    Какво си оставил зад гърба си?
    Няколко публикувани книги, стотици студенти, няколко различни страни.

    Какво виждаш пред себе си?
    Един все по-сложен, противоречив и объркан свят. Това ме стимулира интелектуално.

    Къде те намираме?
    Намирате ме в ролята на не толкова млад вече баща на момче на 2 години и половина.

    Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
    Като някой, от когото са почерпили вдъхновение.

    Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
    Питам.

    Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно”?
    Животът е изпълнен с конфликти. Управлението им e своеобразно изкуство.

    Кое е камъчето, което обръща каруцата?
    Липсата на доверие между хората. Всъщност не е камъче, а огромна канара.

    Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
    Стабилност?

    Коя българска поговорка би пренаписал?
    Учи, мама, за да не работиш. Всъщност би трябвало да е „учи, за да работиш”.

    Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
    На лектор на Форум Заедно след, да речем, 40-50 години.

    Заедно сме…?
    По-мъдри, надявам се.

    Фотография: Вера Гоцева

    ––

    Форум Заедно
    27 април 2014

    Регистрирай се >>

    Блог Стара София: Новата загадка

    $
    0
    0

    Къде се намираме днес?




    Капитал Блог: Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието

    $
    0
    0

    На 14 март няколко телевизионни камери отразяват получилата трагична известност акция на МВР по обезвреждането на барикадиралия се в дома си в Лясковец Петко Петков. Точно десет дни по-късно камерите отново ще заснемат поредния епизод около Петков, чието име в новинарските заглавия е заместено със "стрелеца от Лясковец", "психопатът", "лудият". Този път телевизионните екипи ще снимат как обградена от служители на "Съдебна охрана"носилката, на която лежи Петков напуска болницата във Велико...

    Аксиния Генчева: Една жена отива на борсата

    $
    0
    0
    Нека ви разкажа как майка ми се обажда да ми каже с овчи възторг и леко кресчендо от възбуда, че леля Милка от съседната улица споделила за нови шопинг възможности в квартала. … Има още

    Никола Балов: Sony предупрежава за опасност от прегряване при новия лаптоп VAIO Fit 11A

    $
    0
    0
    Sony предупрежава за опасност от прегряване при новия лаптоп VAIO Fit 11A
    Обявеният през януари VAIO Fit 11A ще се опита да направи излизането на Sony от PC бизнеса запомнящо се. Японският…

    Стойчо Димитров: Един уикенд в Търново (ден първи)

    $
    0
    0

    Днес Анжело ще ни води до Велико Търново на кратък уикенд. Дали му е харесало? Ще видим – приятно четене:

     

     

    Един уикенд в Търново

    ден първи

    За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“.

    Ден първи, събота, 22.03.2014

     Велико Търново

    Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в

    Ул. „Гурко“ (А)

    GPS: 43.08356, 25.63902

    ул.Гурко, Велико Търново

    Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново

    Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата е с разрешено паркиране, но толкова тясна, че решихме да не рискуваме и оставихме колата по-далеч. Освен това след 14 ч. улицата бе затворена и се превърна в главна „галерия“, откъдето да се наблюдава вечерното шоу.

     

    Отправихме се към предварително резервираната квартира,

    Самостоятелни стаи „Роос“ (B)

    адрес: ул. „Гурко“ 70, BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.08279, 25.63995

    моб.: +359 888 397830

    e-mail: a_roko@abv.bg

    цена: 50 лв. (за тройна стая)

    Предлага се и безплатно паркиране, което е на улицата, но както споменах по-горе, добре е да се паркира извън ул. „Гурко“. Има какво да се желае от хигиената, но предвид цената и местоположението, квартирата е поносима.

    След като се регистрирахме и платихме, бяхме свободни да обикаляме забележителностите на старата столица. Първата ни спирка бе

    Сарафкината къща (C)

    адрес: ул. „Гурко“ 88, BG-5000 Велико Търново

    Работно време:

    9:00 – 18:00 (април-октомври)

    9:00 – 17:30 (ноември-март)

    профилактика: сряда от 9.00 – 12.00 часа

    почивни дни: неделя и понеделник

    Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.

    Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното й решение. Южната част, обърната към река Янтра, е пететажна, а северната – откъм улица „Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица „Гурко” е с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

     

    Продължаваме към

    Регионален исторически музей Велико Търново (D)

    адрес: ул. „Никола Пиколо“ № 6 , BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.08154, 25.64424

    тел.: +359 62 623772

    тел.: +359 62 682510

    тел.: +359 62 636954

    факс: +359 62 682511

    web: http://www.museumvt.com

    email: rimvt@abv.bg

    На 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище „Надежда“ да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век.

    Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея, наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата „Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за „библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическият музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. През 1954 музеят се премества от читалище „Надежда“ в специално построената сграда. Откриват се експозициите „Кооперативна печатница „Работник“ и „Арбанашки бит“ в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец, археологическия резерват „Никополис ад Иструм” и на военния лагер Нове край Свищов допълват основните музейни експозиции. Археологическият музей е открит през 1966 г., Музеят на Възраждането и етнографията – 1970 г., Музеят за история на капитализма и работническото революционно движение – 1971 г., Музей на градския бит „Сарафкина къща“ – 1981 г. Експониран е най-големият туристически обект – АМР „Царевец”, църквите в кв. „Асенов“ и пр. Във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци през 1985 г. е подновен Археологическият музей и изграден Музей „Възраждане и Учредително събрание”. През 70-те години в основни линии се изгражда музейната мрежа в тогавашния окръг. Музеите в центровете на селищни системи Горна Оряховица, Лясковец, Павликени, Килифарево, Сухиндол и Златарица, са филиали на Великотърновския музей. Заедно с музейните сбирки те достигат бройката 63, а резерватите са 7.

    Въпреки, че официалният адрес на музея е на ул. „Никола Пиколо“, основните сгради са около пл. „Съединение“.

    В Археологическия музей интересно е изложеното златно съкровище от с. Хотница, връстник или може би по-старо от откритото във Варненския некропол. Много добре е направена възстановката на погребалната камера на гетски династ от V в. пр. н. е.

    В музей „Възраждане и Учредително събрание“ има много интересни експонати, но прекалено приглушеното осветление не позволява те да бъдат разгледани както трябва. А надписите със златисти букви на кафяв фон са истинско предизвикателство дори за ястребово зрение. На първия етаж много интересна технология за визуализация на археологически артефакти експонира Институт по оптически материали и технологии при БАН. Разработената от Юри Денисюк отражателна тримерна холография позволява „да пипнем“ археологическите находки.

    Експозицията на музей „Затвора“ влиза в дисонанс с хуманното турско „присъствие“, често политкоректно представяно като „английско гости“, продължило 5 века…

    Направи ни впечатление, че макар и любезни, служителите на музеите не могат или не искат да излязат извън наизустената беседа. На всеки допълнителен въпрос отговаряха в стил „ние сме само дежурни, трябва да попитате специалист, но те не са на работа днес…“.

     

    Оттук продължаваме към

    Катедрален храм „Рождество Богородично“ (E)

    Катедрален храм „Рождество Богородично“  - Велико Търново

    Рождество Богородично

    Патриаршеската катедрала „Рождество Богородично“ е издигната върху старата църква „Рождество Богородично“, построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. – 1844г. По време на земетресението на 1април 1913г. църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08септември 1888г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.

    Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а 10г. по-късно сградата е завършена и осветена. Изографисвана е през 1954г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата на иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, Св. св. Кирил и Методий и техните ученици Св. Климент, Св. Наум и Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на Велико Търново – изпращането на Св. Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.

    В притвора на църквата са погребани митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим.

    Срещу църквата се намира сградата на Великотърновска митрополия  и епархийското училище.

     

    Слизаме по стълбички към

    Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ (F)

    Работно време:

    9:00 – 18:00 (април-октомври)

    10:30 – 17:30 (ноември-март)

    профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

    Влизането на посетители се преустановява 30 мин. преди края на работното време.

    адрес: ул. „Никола Пиколо“ 6, BG-5000 Велико Търново ‎

    GPS: 43.08149, 25.64505

    „Царевград Търнов“ - Велико Търново

    След масираната реклама за нещо уникално, неповторимо, най-голямо и най-модерно бяхме доста разочаровани. Вероятно за посетители, за които това е първия досег с подобен вид изложби, сбирката ще представлява интерес. Фигурите (общо петнайстина) бяха добре изработени, но костюмът създава усещането за отбиване на номер. Или както се казваше в един стар виц: „Евтиното си е евтино…“

     

    Продължаваме към

    Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ (G)

    Работно време:

    8:00 – 18:00 (април-октомври)

    9:00 – 17:00 (ноември-март)

    Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.

    GPS: 43.08306, 25.6524

    Царевец - Велико Търново

    Царевец: градеж, бетон и арматура

    Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-IIпр. Хр.) и желязната епоха (XIII-Iпр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VIIна мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VIIв.

    През IXв. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XIIв. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовият комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и от юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

    Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930г. и е завършена през 1981г. в чест на 1300години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

    Усещането е, че реставрацията на Царевец през годините е била кампанийна – да се отбележи годишнина, да се усвоят едни пари, да се пререже лента… Получило се е нещо доста еклектично – комбинация от каменен градеж, станал на юфка бетон и стърчащи ръждиви арматури. За разлика от църквите в подножието, отделните обекти не са добре обозначени, няма достатъчно материали, от които да се получи цялостна представа за комплекса. За последен път съм се качвал на Царевец преди 40години, но сравнението не показва някакво значително подобрение. На входа на крепостта и горе, в църквата, има (най-после!) автомати за сувенирни монети. Но и тук търновчани „убиха змея с прашка“ – докато „стиснатите“ габровци предлагат монетите на Етъра и Дома на хумора по 2лв., широкоскроените „боляри“ ги търгуват по 4лв. Вярно е, че в Западна Европа колекторските монети (медали, жетони) са по 2€, но остава едно лошо чувство…

    Царевец, България

    Легенда

    Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис, когато нахлули варварите, и обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия, свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището, можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигало до друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

     

    Имаме късмет – „задната“ северна врата на резервата е отворена и по тревясала пътека (път?) слизаме към

    Църкви „Св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“ (H)

    Работно време:

    9.00 – 17.30 (април-октомври)

    По заявка (ноември-март)

    профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

    адрес: ул. „Митрополска“, BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.087721, 25.650949

    моб.: +359 885 144622

    тел.: +359 62 636954

     Св. Петър и Павел - Велико Търново

    Храмът „Св. Петър и Павел“ 

    се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата „Св. св. Петър и Павел“ – митрополитска катедра.

    В архитектурно отношение храмът е представител на групата, считана за преходна, между т. нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVIв. междуарковите пространства са зазидани.

    След падането на Търнов под османска власт тук служи 2г. патриарх Евтимий, тук е преместена Патриаршията и библиотеката й.

    По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIIIв. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.

    Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената „Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

    От първия регистър върху южната стена е запазена композицията „Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора, са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалионни изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф Песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената „Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681г.

    Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVIв. Върху северната й стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

    Църквата „Св. Иван Рилски“

     е част от манастирския комплекс при храма „Св. св. Петър и Павел”. На долния й етаж има крипта. В нея, съгласно монашеската традиция, са били съхранявани костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Фасадите й са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.

    Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.

    Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития, разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.

    През 1194/1195г. българският цар АсенІ (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитания български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий, мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.

    В момента от църквата са останали само основите.

    Владишки мост - Велико Търново

    През Владишкия мост отиваме към

    Църквата „Св. Димитър Солунски“ (I)

    Работно време:

    9.00 – 17.30 (април-октомври)

    Не работи (ноември-март)

    профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

    адрес: ул. „Цар Иван Шишман“, BG-5000 Велико Търново ‎

    GPS: 43.08794, 25.64833

     Св. Димитър Солунски – Велико Търново

    Църквата „Св. Димитър“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186г.

    Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със „стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.

    Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети, покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.

    В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният като датировка, се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци – автори на литургични текстове, участващи в сцената „Поклонение на жертвата“ (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената „Божествена литургия”.

    Вторият живописен пласт датира от края на XVI– началото на XVIIв. Към него принадлежи сцената „Пиета“ изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.

    При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.

    По документи църквата трябвало да бъде затворена, вероятно за реставрация, до 20.03.2014г. На 22 и 23.03.2014г. тя не беше отворена, без някакви допълнителни обяснения. Същото важеше и за следващата църква,

    Църква „Св. Георги“

    Работно време:

    9.00 – 17.30 (април-октомври)

    Не работи (ноември-март)

    профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

    адрес: кв. „Асенов”, BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.086187, 25.647891

    Църквата „Св. Георги“ е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в. Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”. Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.

    Иконографската програма в наоса е опростена и лесна за възприятие. В центъра на олтарната конха е разположено изображението „Св. Богородица Ширшая небес”, над него „Слизането на св. Дух при апостолите”, а под него – „Евхаристия”. В олтарната част са изображенията на св. Кирил Александрийски, св. архидякон Стефан, св. Йоан Дамаскин, св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената „Христос в гроба”.

    В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция „Успение Богородично”. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла “Страсната седмица“ – „Тайната вечеря”, „Носенето на кръста“ и „Изкачване на кръста”.

    В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели „Сътворението на света“ и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата „Страшния съд”. Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968 – 1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.

     

    Оттук имахме възможност да се качим на Трапезица, но решихме да го отложим за друг път – първият за сезона голям преход по търновските баири ни дойде малко в повече, а и се опасявахме, че няма да сколасаме за шоуто…

    Хълмът Трапезица

    GPS: 43.085368, 25.645929

    Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза, или от думата трапец, поради формата на трапец, която има укреплението.

    Поради факта, че крепостта е част от старата столица Търново, тук са построени много и красиво украсени църкви и сгради. На този хълм зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха.

    В началото на XX век при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви, всяка от тях богато украсена и тясно свързана с българската история. В една от тях за няколко века са се приютявали мощите на Св. Иван Рилски, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.

    Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

    Легенда

    Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

     

    Следваща спирка е

    Църквата „Успение Богородично“ (K)

    GPS: 43.08582, 25.64962

    Намира се на мястото на средновековния манастир „Успение Богородично“. В манастирската църква цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртия де Арджеш.

    През ХІV век цар Иван Александър изпратил първата си жена Теодора в този манастир, където тя – против волята си – станала монахиня. Същата орис сполетяла и втората царска съпруга – еврейката Сара-Теодора, която прекарала остатъка от живота си в Светата обител (Спомняте ли си Апостол Карамитев и Коста Цонев в “Сватбите на Йоан -Асен”?).

    Днешната църква е открита на 19 декември 1923 г. Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.

    Влизайки в храма, богомолците се натъкват първо на две стари икони на по 200 години – Свети Георги Победоносец и Свети Мина.

    В църквата са пренесени и запазени старинни икони като „Св. Петка“ (1854 г.) и „Св. Богородица“ с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. По време на турското владичество, според писанието, с молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица чрез тази икона били излекувани децата на турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза.

    Тук се съхраняват много стара утвар – сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.

    От южната и северна страна на стените до иконостаса могат да се видят два забележителни триптиха. Първият се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос, седнал на царски трон, Пресвета Богородица държи на ръце малкия Иисус и икона, на която е изобразен благославящия Иисус Христос. На втория трептих са иконите на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец, Св. арх. Гавриил.

     

    Съвсем наблизо е

    Църква „Св. 40 Мъченици“ (L)

    Работно време:

    9.00 – 17.30 (април-октомври)

    По заявка (ноември-март)

    профилактика: понеделник 9:00 – 12:00

    адрес: кв. „Асенов“, BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.08462, 25.65005

    моб.: +359 885 144622

    web: st40martyrs.org

     Св. 40 Мъченици – Велико Търново

    Църквата „Св. 40мъченици“ е построена и зографисана по волята на българския цар Иван АсенІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230г. В средата на ХІІІв. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІс известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803–814). При археологически проучвания, проведени в манастирския комплекс, са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІи неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата „Св. 40мъченици“ е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22септември 1908г.

    Гробът на Калоян беше обсипан с цветя. Сред тези на ВИП персоните се открояваха венецът на Н. пр. посланникът на Ирак и букетчето на някой си Цв. Цв., депутатин.

     

    Продължаваме към

    Самоводската чаршия (M)

    адрес: ул. „Георги С. Раковски“, улица „Въстаническа“, BG-5000 Велико Търново

    GPS: 43.08429, 25.63966

     

    Улично изкуство – Велико Търново

    Улично изкуство

    Улично изкуство

    Самоводската чаршия се създава през 60-те - 70-те години на XIXв., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.

    Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXв. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

    Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XXв.

     

    Тъй като имаше още време до началото на светлинното шоу, решихме да хапнем някъде. Оказа се, че след 17ч. НИТО ЕДНО заведение не приема индивидуални посетители – оправданието навсякъде беше, че подготвят ресторанта за групова вечеря.

    Велико Търново

    От 17 ч. гостите на града заемаха позиция към паметника „Асеневци“

    Отправихме се към улица „Гурко“, която вече беше затворена от полицията и започваща да се пълни с гости, обърнати към

    Паметника „Асеневци“

    GPS: 43.0816, 25.6334

    Паметникът „Асеневци“ е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той насочен в небето. Паметникът е с внушителни размери, разположен на изключително живописно място в града – край река Янтра, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна – за да се почувства силата на тези български царе, и от друга – да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

     

    Слава Богу, в същата сграда, в която нощувахме, има и квартален магазин, откъдето осигурихме вечерята. Кренвирши, кашкавал, майонеза, и с чаша бира в ръка се настанихме на терасата като в ложа, за да наблюдаваме – истински бонус!

    „Звук и Светлина“

    „Звук и Светлина“ е аудио-визуален спектакъл, който обикновено се провежда на крепоста „Царевец“. Спектакълът е реализиран от българо-чехословашки екип, ръководен от Въло Радев и Яромир Хник. Първото излъчване е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър.

    Спектакълът на 22.03.2014 г. се проведе на паметника „Асеневци“ от 20 ч., като се повтори 3 пъти с 5-минутни паузи. Освен от Стария град и района зад паметника, можеше да се наблюдава и от Стамболовия мост, където бяха спрели много коли. Но по едно време се появи „луноходът“ и ги разгони.

     

    Звук и светлина – Велико Търново

    Шоуто започна с пускане на 200 китайски хартиени фенера

    Звук и светлина – Велико ТърновоЗвук и светлина – Велико ТърновоЗвук и светлина – Велико Търново

     

     

     

     

     

    Велико Търново кандидатства за Културна столица на Европа ‘2019. За да успеят не само да се преборят с конкуренцията, но и да посрещнат подобаващо очакваните гости, управата и гражданите на града трябва доста да поработят. Докато леглова база вероятно (с помощта на близките селища) има, то доста много трябва да се направи, за да се осигури достъпността на обектите, паркирането, обслужването на гостите и т. н. Едно тривиално, ежегодно, събитие успя да блокира града…

    Съвсем “друга бира” пък е информационното осигуряване. От февруари следя търновските сайтове и най-вече този на Общината, за да науча повече за празника, да получа актуална програма. Всъщност от управителя на хотела вече тук, на място, разбрахме, че светлинното шоу няма да е на Царевец, а под прозорците ни… Не може някой да се надява, че ще привлече платежоспособни гости, ако поне шест месеца предварително няма достатъчно пълна и точна информация кое, къде, кога и срещу колко ще се случи, а също и възможност за надеждни предварителни резервации!

    Пране на простор – Велико Търново

    Културна столица на Европа?

     

    Очкаквайте продължението

    Автор: Анжело Ангелов

    Снимки: Ема Жунич

     

    Още снимки от Ⓒ Ема Жунич

    България: Арбанаси (2014-03-23)

    България: Велико Търново (2014-03-22)

    България: Велико Търново (2014-03-22)

    България: Преображенски манастир (2014-03-23)

    Други разкази свързани с Другата България – на картата:

    Другата България

    Никола Балов: VIVACOM потвърди - ще продава HTC One M8 от началото на май

    $
    0
    0
    VIVACOM потвърди - ще продава HTC One M8 от началото на май
    Новият HTC One M8 излиза на българския пазар в началото на май и днес това беше потвърдено и от оранжевия…
    Viewing all 33007 articles
    Browse latest View live


    <script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>