Ако сте чакали някаква информационна кампания за българите в чужбина, ще има да чакате. Нищо ново, наистина. Затова няколко души се стараем да разпространяваме информация из мрежата. Доколкото знам, Външно подготвя някаква кампания, но вероятно ще дойде дойде в седмиците преди изборния ден. След доста разговори с тях, с ЦИК и изчитане на законите и решенията събрах няколко важни отговори.

1. Кога са изборите и за какво гласуваме?

Изборите са на 25 май 2014. Трябва да определим 17 евродепутати за Европейския парламент с петгодишен мандат.

2. Кой може да гласува на евроизборите?

Всички български граждани навършили 18 години, които живеят в страна на Европейския съюз. Дефиницията за „живели в ЕС“ дадена от ЦИК е да имат адресна регистрация в страна на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборния ден. Ако гласуваш в България, изборите няма да се различават от други такива. Ако живееш в чужбина, преди гласуването попълваш декларация, че отговаряш на изискванията.

3. Къде ще може да се гласува в чужбина?

Тази година процедурата е малко по-различна. ЦИК вече определималко над 100 града в Европа, където ще има секции въз основа на това, че е имало над 100 гласували на предишни избори. Може да ги видиш на тази карта. Секции в други градове може да бъдат отворени при подадени 20 декларации, ако има консулство, 40 декларации, ако няма такова или по преценка на консула в съответната държава. Някои държави като Германия и Холандия не позволяват да се отварят секции извън консулствата.

4. Ще има ли секции извън границите на ЕС?

Това е малко сложна тема. Законът и решение № 26-ЕПна ЦИК го позволява. С 20 декларации може да се отвори секция в което и да е консулство или посолство по света. ЦИК обаче упорито отказва да отговори на въпросите ми кой ще може да гласува там. Отговориха обаче, че може да гласуват само българи живущи в ЕС (виж въпрос 2). Това, според мен, означава, че теоретично 20 българи живеещи в Германия, например, може да подадат декларации предварително за Швейцария или Чикаго и да се разходят да гласуват там. Де юре, българите с адресна регистрация в Чикаго и Швейцария обаче не могат да гласуват.

5. Ще могат ли да гласуват българите извън ЕС?

Според отговор 2 – не. Изборният кодекс и решенията на ЦИК са ясни. Има обаче една процедурна подробност – както доста отбелязаха във Facebook, няма как ЦИК да разбере къде ти е адресната регистрация. Освен, ако не си я сменили в общината в България посочвайки постоянен адрес извън Европа или по друг начин си уведомил властите, че живееш постоянно другаде (примерно заради здравни застраховки), практически не ни е известно как ще разберат, че нямаш право. Навярно затова ЦИК увърта като ги питах. Може да провериш все пак през този формуляр.

Разбира се, ако подадеш декларация за отваряне на секция извън ЕС и/или гласуваш на изборите без да живееш в ЕС, ти попълваш официален документ с невярно съдържание, което си е престъпление. Затова в никакъв случай не го препоръчвам. Забелязва се, че доста са пусналитакива декларации и предполагам, че доста от тях не са прочели условията.

6. Как се подава декларация?

Може да я подадеш с писмо като отпечаташ този формуляр. По-лесния вариант е с електронно заявление. Този път няма нужда от потвърждение със SMS. Подалите заявления се показват веднага в списъка.

7. Трябва ли да подам декларация, за да гласувам?

Не, не е нужно. Може да се явиш само с лична карта или паспорт и са длъжни да те впишат на място. Улеснява те обаче в изборния ден, защото не се налага да попълваш на място и си вписан вече в списъка. От предишни вотове съм забелязал, че се минава два пъти по-бързо така. По принцип има инструкция на Външно да пускат приоритетно подалите предварително декларация, но не всички го правят. Във Франкфурт знам, че се прави винаги.

8. Близо до мен има вече сигурна секция. Нужно ли е да подавам декларация?

Не, не е нужно, но е полезно, защото ускорява процеса. Виж предишния отговор.

9. Трябва ли да гласувам, ако съм подал декларация за чужбина? Мога ли да гласувам в България?

Не, не си длъжен да гласувате. Декларацията е за вписване в изборния списък в чужбина. В такъв случай те отписват от списъка по местоживеене в България и не може да гласуваш вече там. Ако на 25-ти ще си в България и искаш да гласувате, не подавай декларация. Аз така се прекарах на изборите през 2009-та.

10. Какво става, ако подадем заявления за близки градове, но не стигат за нито един?

Имаше такъв проблем и предишни години и не е решен. Ако има по 10 декларации за 5 близки градчета, няма да има секция в нито едно. Затова е важно да се организирате с приятели. Важно е да се разбере, че пощенските кодове в електронната декларация не означават различни градове. Повечето градове в Европа имат по много кодове за части на града. Потвърдих с ЦИК, че пощенския код се изисква единствено, за да се различат градове с еднакви имена в рамките на една държава.

11. Получих писмо от държавата, в която живея. Мога ли да гласувам два пъти – за техните и за нашите евродепутати?

Не, може да гласуваш само на едни евроизбори. Ако се регистрираш да гласуваш в Германия, например, тя праща името ти на българските власти и те отписват от изборите. Този списък не може да се провери в изборния ден и ако гласуваш все пак на българските избори, след няколко месеца ще те санкционират. Евростат прави проверка на всички гласували в ЕС.

Чувал съм, че някои ЕС държави пишат в писмата си до гражданите на други ЕС страни, че едва ли не са длъжни да гласуват на местния евровот. Това не е вярно. Може да избирате. От моя гледна точка няма смисъл да се гласува за повечето вместо на българските. Причината е, че два пъти повече немци или британци избират един евродепутат, отколкото българи. Така се отказваш от половината си глас.

12. За кого да гласувам?

Ето това не мога да ти кажа. Помни обаче, че при 17 души гласуваме за личности, а не за партии. Какво бил казал Станишев, Борисов или Местан няма никакво значение в Брюксел. Евродепутатите ще ни представят директно. Възможностите им далеч не се изчерпват с един глас в пленарна зала. Затова те съветвам да потърсиш информация какво са правили досегашните ни евродепутати и що за хора са новите кандидати.

Елис и Некбоун, двама 14 годишни джентълмена израсли в бараки над река край Еудора, Арканзас (където за синовете си бащите са “Сър”) ежедневно пътешестват до близкия остров, където в короната на едно дърво загадъчно е кацнало тяхното съкровище – лодка, с палуба, със списания Плейбой под кърмата, и с всичко друго каквото трябва. По-загадъчен от лодката е само странникът Мъд (Матю Маконъхи), за който момчетата разбират, че я обитава скришом. Беглец от наемна потеря, играещ с чара на непораснало момче,  Мъд сключва мъжка сделка с жадните за авторитети деца.
За Елис, водещ в съзаклятието е въпрос на чест да обезпечи бягството на Мъд с фаталната му любов – Рийз Уидърспун, търкаща задимени билярдни маси, сама генератор на проблеми. Но светът на възрастните не се управлява от мечтатели и чувствата на Елис понясят болезнена доза реалност. Собствените му родители са пред развод, а момичето му, неговото Момиче, е необратимо по-възрастно и унизително по-високо. На всичкото отгоре красивите думи на Мъд се оказват проядени от недомлъвки. Красиво, класическо израстване.

“Сам Пекинпа снима разказ на Марк Твен.” Така определя подхода си режисьорът на Mud. И, да, в драматургичните възли няма хлабаво. Яростните малки юмрци на Елис намират диафрагмата ни. Маконъхи е точен избор за харизматичния романтик без корени. Менторът на Мъд, Сам Шепърд – суров като ястреб, с пръст винаги на спусък, също носи стабилно ролята адресирана специално за него.
И докато куршумите пълнят мълчаливо барабани и лодката скъсява дистанцията с брега, чичото на Некбоун Майкъл Шанън (любимец на Джеф Никълс от предните им Take Shelter и Shotgun Stories) се гмурка под боклуците по течението на вечната река, и вади перли. За прехрана.

Днес, 11.04.2014 г.,Клуб по народни танци Чановенавършва девет години!

Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално.

Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата.

Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да се прочете между редовете, а не казвам в прав текст, е Възхищението, което изпитвам към двамата създатели на клуба – Милена и Коце. (И даже, сега като го казвам си мисля, че може би „възхищение” е слаба дума).

В природата има един съвсем простичък закон – всяко нещо, което не се движи и не се развива – умира. Това важи и за всички човешки начинания – колкото и да е хубаво едно нещо, ако не се развива, в крайна сметка загива. Съмнявам се Милена и Коце да познават толкова добре природните закони, по-скоро вярвам, че начинът, по който правят нещата им идва отвътре и затова всяко тяхно начинание е толкова успешно. А поводът за възхищението ми са именно техните начинания и нови идеи. Милена и Коце са хора, които никога не спират да правят нещо ново и да се развиват, затова и Чанове са това, което са в момента – Институция

Честит празник, Миленка и Коце!
Никога не спирайте да бъдете себе си, за да ни има и нас покрай вас!

Любимият клуб „Чанове” през годините, в малко линкове:
Първият успех на клуба в надиграване 
Представяне на първия самоучител по български народни танци 
Втората поредица самоучител

Първите „класици”и съответната награда
Вторите „класици”

Първото онлайн фолклорно радио Чанове, чието откриване съвпадна с петия рожен ден на клуба.
Ежегодните семинари по народни танци

Първата хоротека

И още многорождени дни, гостувания и надигравания…

Днес в Дневник излезе статията ми 16 енергийни заблуди, която се занимава с някои общоприети схващания за енегетиката, които, до голяма степен заради технологичното развитие в последните години, са вече невалидни. Една важна тема не присъства в статията - енергийната ефективност. Причината е в това, че енергийната ефективност общо взето не е предмет на дълбоко неразбиране. Проблемите там са по-други. За Югоизточна Европа обаче енергийната ефективност е изключително важен енергиен ресурс, просто защото Балканските страни за големи прахосници на енергия.

днес сайтът за електронни книги Biblio.bgпроведе в София първата по рода си конференция за електронни книги, на която присъстваха голяма част от родните издателства и много автори, студенти, хора от библиотеките, от списанията.

моята лекция беше на тема онлайн маркетинг на книги в социалните мрежи и най-важните съвети за това са:

1. нека сме там, където са читателите – в Интернет!2. нека се грижим за собствените си медии (нашия сайт), но да опитваме да спечелваме медийно внимание онлайн (социалните мрежи, блоговете)
3. няколко важни ключа:
релевантност
креативност и визия
забавление и полезност
консистентност
постоянство

издатели и писатели – ръка за ръка в пътя към читателите онлайн

презентацията ми от днес е тук

клипчето с бетето, което не разбира как “работи” списанието е тук

клипчето-трепач с digital natives е тук

писах още: да си свала много електронни книги, възхвала на електронните четци, как децата ни да четат повече, е-книги vs хартиени

И днес беше деня на посещението в Аушвиц.

(четох си по пътя “Dominion” на C.J.Sansom, частта в която изселват евреите в Англия, беше странно)

Обиколката продължи няколко часа – първо в Аушвиц 1, после в Аушвиц 2 – Биркенау. Първият лагер е доста по-малък, вторият прилича на набор бараки за животни посред полето. Доста са запазени, особено телените огради и доста от сградите, и си е интересно да видиш на живо как са изглеждали нещата (и например как изглеждат два тона човешка коса). Не мисля, че преживяването е за хора с по-слаби нерви, нищо, че екскурзоводите са доста внимателни и се стараят да обясняват спокойно и нетормозещо.

Жалко, че няма така запазени лагери от ГУЛАГ-а, да може да се направи едно хубаво сравнение.

Днес празнуваме провъзгласения от мен международен празник „Ден на мечтателите”.

Защо ли? Защото нашите мечти са нашите най-добри приятели – те винаги са тук за нас, навъртат се наоколо дори когато надеждата е готова да си тръгне и денонощно са готови да ни вадят от лошото настроение.

Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре.

На тях никога не им омръзва да (се) повтарят и никога не смятат, че „много хубаво не е на хубаво” :)

Затова не пропускайте да помечтаете поне днес.

Честит празник, мечтатели!

Някъде по това време, преди година в главата ми се въртяха напълно различни идеи. След това се случи едно лято, което промени всичко. Понякога ми се струваше, че живея в един от албумите на Pink Floyd, чието заглавие също пасваше някак на ситуацията - A Momentary Lapse of Reason... Макар и много скоро да стана ясно, че нашата загуба на... равновесие... си е направо системна и няма изгледи да приключи скоро. Та така - започнахме със Signs of Life, продължихме с Learning to Fly, но бързо ни пуснаха The Dogs of War... заедно с не малко улични (и медийни) помияри...

След чифт, скъсани по жълтите павета, маратонки и 180 дни по-късно и аз се отказах. Защото осъзнаването, че това е Yet Another Movie / Round and Around беше не толкова стряскащо заради самото осъзнаване, колкото болезнено заради пропиляването - на последния четвърт век и на енергията на всички тези хора по площадите. Да имаме толкова много да наваксваме и да пилеем с такава лека ръка време и човешка енергия е непростимо! И историята няма да ни го прости... Както няма да прости, че оставихме толкова факти под завивиките на времето в името на някаква илюзия за помирение, че не научихме по-младите какво огромно зло бе комунизма. А в същото време скелетите и призраците на миналото, съвсем пред очите ни, замазваха и дегизираха себе си и нелицеприятните факти до степен, до която да ги легитимира, да управляват отново държавата и да манипулират всички... Днес, вместо те да са зависими от нашата милост, сега нашето бъдеще зависи от техните капризи (и тези на прислугите им). И няма друг виновен за това, освен българите!

Идват избори - и тези които не са осъзнали, че ще избираме между прогресивна Европа и феодална Русия, значи са кръгли идиоти, без никакво извинение. И тук не иде реч за обичайната дискусия за несъвършенствата на Европейския съюз и как да ги поправим, а за жалост да препотвърдим посоката си като такава. Не иде реч за русофобия, а за способност за отличаване на минало от бъдеще и осъзнаване, че посоката на движение на Позитания и Путинландия сочи обратно на развития и модерен свят.

Тези избори са адски важни, защото след тях има риск да се окаже, че нищо няма да има смисъл. И не само, защото е съвсем реалистично безумна България да изпрати в Европарламента цирковата трупа Пеевски, Сидеров, Бареков и Станишев, а защото това ще означава, че сме загубили всичко. И всички! Дори тези, които не го осъзнават.

При предишни избори само споделях за кой ще гласувам. Този път изобщо няма да бъда толкова дискретен. Тези които не се интересуват от политика или не се съгласни с моите разбирания за нещата, да не ме четат.

Най-близките ми приятели знаят, че в личен план резултатът от тези избори сякаш по-малко ме касае. Или поне се надявам. Но това не означава, че не ми пука. Защото винаги ще ми пука - най-малко заради приятелите, които по една или друга причина ще бъдат последните мохикани на идеята за една подредена, красива и модерна България.

И защото, ако кротичко продължим да си слушаме до края онзи албум на Floyd - той завършва със Sorrow...

A man lies and dreams of green fields and rivers
But awakes to a morning with no reason for waking
He's haunted by the memory of a lost paradise
In his youth or a dream, he can't be precise
He's chained forever to a world that's departed

След 20 години следване на „здравословни“ тенденции, които ме доведоха до здравословни проблеми, понастоящем кардинално променям хранителния си режим, връщайки се към традициите, откакто свят светува. Едно от най-големите предизвикателства сега пред мен е от почти изцяло въглехидратна диета (Благодаря на зеленчуците, които спасиха крехката ми вегетарианска душа!) да премина в почти изцяло противоположна посока (но без крайностимоля!) и да намаля до минимум захарите и скорбялата, заменяйки всички вредни от тях с по-неутрални и природосъобразни. Ето и как се роди моето първо полезно корни с фурми и бадеми!

Продукти:
1/3 ч.ч. натрошени бадеми (предварително накиснати и изсушени) или едро смляно бадемово брашно
1/2 ч.ч. месести фурми (тъмни, арабски, около 10-12 средно големи) и сушени червени боровинки
1 щипка канела на вкус

Най-лесното приготвяне:
Ако нямате готово бадемово брашно, можете много лесно да си спретнете такова (много скоро в блога!) или да натрошите бадеми с какъвто уред или техника имате под ръка. Аз използвах любимия си кухненски чопър.
С него пасирах и смесих фурмите и боровинките до получаване на лепкава смес, която някои наричат и пихтия (Засмей се!). Започне ли да слепва и лепне по ръцете ви, значи е готово да прибавите към него и бадемите. Пихтията веднага ще придобие по-“тестена“ форма, вече няма да полепва и ще е готова за оформяне на корнитата. можете да ги направите на топчета като най-лесен и бърз вариант или да разстелите тестото на желана от вас дебелина и да го нарежите в предпочитаната форма. Аз получих 8 правоъгълничета, които доволно ми напомняха за любимите ми от едно време, но не дотам полезни сусамки и ореховки. Ако имате воля и търпение, оставете ги в хладилника да стегнат на дочаканата твърдост, както аз направих или опитайте веднага от творението си.

Благодаря на Welness Mamaза вдъхновението! И докато навлизам постепенно в новия си начин на живот, и осигурявам нужното време, знание и ресурси за изграждане на новите си навици и набавяне на истински полезни храни, продължавам да опитвам с бързи и лесни рецепти, които са също толкова вкусни и насищащи. Полезни и здравословни, не защото са най-новата модна тенденция, а защото ме връщат обратно там, където принадлежа – истинската природа, не излязлата от химическа лаборатория или отглеждана във ферма с цветиста опаковка и гръмка реклама.

Съвсем скоро – официално – ще разберем, че сме станали жертва на Големия хранителен експеримент (както аз го наричам) и следващите от него епидемии от болести, слабо или съвсем непознати досега на човечеството. В общи линии това се случва през последните десетилетия с всички ни, живели и все по-трудно преживяващи от обратната страна на монетата. Дотогава, все повече загрижени инстанции и аз в това число ще ви запознавам със случващото се и как да се справим с него. За разболяващата истина зад „здравословния“ живот на 20-ти век много скоро в блога!

Имаше от всичко. Включително и дълга опашка от усмихнати хора.

В кварталния магазине публикация в блога Walking on the edge...на Иван Ралчев. Някои права запазени.

има хора-Колоси. те оставят дълбока следа, правят разлика, живеят винаги.

Борис Карадимчев, Борето, Папа … от хората, направили много, много за музиката и за хората около себе си

земен, човечен, обичащ, раздаващ се безспирно и до край, творящ, вдъхновяващ, разбиращ, приемащ, насърчаващ, любящ, с грижа. Пим Пам, Бяла тишина, Хора и улици, Нашият град … и още и още
и колкото и да напиша ще е малко

почивай в мир, Боре!

—

снимка: личен архив Анна Симова

От известно време RSS-емисията на този блог е на нов адрес, който е http://blog.yovko.net/rss

На теория старият адрес http://yovko.net/feed, както и един временен http://yovko.me/rssса пренасочени и би трябвало да работят, но се оказва, че някои RSS-четци имат проблеми с HTTP 301 пренасочвания, включително и един от най-популярните напоследък Feedly. Аз лично предпочитам Digg Reader , заради семплия интерфейс, който няма такива грижи.

След като писах на поддръжката на Feedlyи те не ми отговориха, но явно рефрешнаха нещо ръчно, сега изглежда, че и старият feed като да работи, но все пак който ползва RSS и особено Feedly (в чиято облачност не за първи път се губят неща из мъглите) може да си обнови абонамента с новия адрес.

Лекторите на Форум Заедно 2014: ПРИЯТЕЛИ НА БЕЖАНЦИТЕ

„Приятели на бежанците“ се оформят като група граждански активисти и доброволци във Facebook. Обединяват силите и сърцата си, за да помагат на едни напълно непознати хора, изпаднали в бедата да се озоват на неподходящо място в неподходящо време. Събират дрехи и обувки, тенджери и лъжици, памперси и четки за зъби. Търсят квартири. Преподават български, осигуряват медицинска и правна помощ. Обикалят бежанските лагери и раздават грижа и топлина, чисто човешка. Помагат семейство по семейство, човек по човек.

Когато Български хелзинкски комитет връчи на тях и на бежанците наградата за Човек на годината 2013, причината не беше само защото в тази безумна година на нашето недоволство нямаше друга група като бежанците, чиито права да са толкова брутално стъпкани. А защото момчетата и момичетата от „Приятели на бежанците“донесоха смисъл и вяра, че промяната е възможна. И когато държавата не си върши работата, те, без да се замислят, отиват. И са там.

На сцената на Форум Заедноще излязат двама от Приятелите – Мария Черешева и Еманюел дьо ла Усей.

Освен активист за човешки права Мария е журналист, занимава се също с медийни комуникации и, като цяло, с общуване по всички точки и алинеи. Майка й специално би казала, че никога не се знае с какво тази нейна дъщеря ще реши да се бори в следващите няколко месеца.

Еманюел е творчески директор в създаденото от него и базирано в София дизайнерско студио Lekub. Преди това е навъртял 16 години в бранша, предимно в големи международни агенции. Силата му е в опаковките, клиентите в портфолиото му са от сериозни по-сериозни, а това, че училището по дизайн, в което кандидатствал първоначално, в прав текст го уведомило, че той, Еманюел дьо ла Усей не става за тази работа, е една съвсем друга история. Емо е пътувал ужасно много (още от съвсем малък), минал е през 14 училища, живял е в пет държави и е посетил още трийсетина. Днес би казал за себе си, че е „активист по неволя, който не може да приеме провала на системата и търси доброволци за създаване на по-човечна общност.“

––

Каква история ще ни разкажете на Форум Заедно?

Мария:Аз ще разкажа историята на най-вдъхновяващия процес, в който съм участвала досега. Нарочно наричам групата „Приятели на бежанците“ процес, защото за мен тя е много повече от една Facebook общност. Тя е процес на промяна на обществените нагласи към повече човечност, отговорност, толерантност, мисъл и непримиримост. Може би като цяло времето в България е такова…

Еманюел:Историята на един несправедлив свят, в който цветът на кожата или произходът ви определя колко обществена помощ ще получите. Историята на това как България и Европа не се справиха със спазването на поетите ангажименти. Историята на хора, които са загубили всичко и които никой не желае да погледне. Историята на доброволци, които вярват в една по-добра система, в която всеки има своето място.

Какво сте оставили зад гърба си?

Мария:Най-вече страха какво ще стане след това и какво ще кажат хората. И притеснението от това да живееш в пълен хаос.

Еманюел:Когато навремето училището по дизайн ме отпрати, бях напълно смазан. Но успях да си намеря стаж, после и работа като асистент и ето че осем години по-късно бях творчески директор на агенция номер 1 в Европа. По ирония на съдбата, училището по дизайн ме покани в журито за дипломирането на своите ученици – същото училище, от което ме бяха изгонили 10 години по-рано! Това, което ми е останало от този период, е, че всичко е възможно и че човек трябва да умее да се вслушва в сърцето си и да следва убежденията си. Иска ми се да съумея да предам това на всички, които бягат от войната и от геноцида.

Къде ви намираме?

Мария:В период на тотален рестарт.

Еманюел:Мисля, че съм по средата на пътя, но най-важното е пред мен. Доста съм разтревожен от глобалния контекст, който се влошава. Днешните системи – икономическа и социална – са крехки, а хората се затварят все повече в себе си.

Какво правите, когато не знаете какво да правите?

Мария:Продължавам да не знам какво правя и обикновено ми се получава. Амин.

Еманюел:Винаги има решение. Въпросът е да намериш най-доброто – това, което взима под внимание съвкупността от всички технически параметри и личностни качества. Важното е да имаш скромни амбиции и да надграждаш малко по малко, като в същото време подобряваш постоянно самата концепция.

Кое е първото правило, което бихте написали в „Ръководство как да живеем заедно“?

Мария:Забравете за страха и предразсъдъците и не очаквайте твърде много.

Еманюел:Първото правило ще бъде: Събирай! Възрастните хора например бързо биват изключени от активния живот и разполагат с достатъчно време. От друга страна, има много сираци, които се нуждаят от внимание. Защо да не съберем тези две групи така, че те да се обогатяват взаимно? Сираците ще донесат младостта и живеца си, възрастните – вниманието, знанията, мъдростта. Ето това според мен е да знаеш да живееш заедно – да се организираш така, че никой да не остане настрана.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?

Мария:Несправедливостта, монотонността и примирението.
Еманюел:Ще отговоря с цитат от Далай Лама: „Ако ти се струва, че си твърде малък, за да промениш нещо, опитай да спиш с комар и ще видиш кой от двамата пречи на другия да спи“.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?

Мария:Егото си.
Еманюел:Човек разбира кой е и какъв е чрез другите.

Коя поговорка бихте пренаписали?

Мария:Много хубаво не е за хубаво. Мразя тази поговорка, тотално контрапродуктивна е и убива щастието от живота. Когато ти е хубаво – радвай му се!

Еманюел:„Не съди дървото по неговата кора!“ Ще стане: „Не съди човека по неговия произход“. Струва ми се, че живеем в свят на етикети и предразсъдъци, усилени от държавите, които са обещали в миналото да се погрижат за всички проблеми на обществото. В резултат имаме пълна липса на връзка между гражданите.

На кого бихте влезли буквално в кожата?

Мария:Искам да бъда Делян Пеевски за един ден. Или Бареков. За да видя какво, по дяволите, движи и мотивира хора като тях и наистина ли всичко е само до пари и власт. Защото все ми се струва, че не е възможно нещата да са толкова прости!

Еманюел:На Жан Мермоз. Той е един от пионерите на Aéropostale, заедно с Антоан дьо Сент-Екзюпери. Създал е авиолинии, които не са съществували дотогава – в Африка, Южна Америка. Това е била последната голяма епоха на пионерите. Този приключенски дух ми подхожда добре. Погледнати отвисоко, всички проблеми изглеждат нищожни и суетни, но човек все пак е доволен да кацне на земята. Да свързваш различни народи заедно може да бъде единствено обогатяващо. Изисква много смиреност и уважение, но отплатата е огромна.

Заедно сме…?

Мария:По-смислени.
Еманюел:По-малко сами.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>