Лекторите на Форум Заедно 2014: ЯНА ТАВАНИЕ

Яна е поставяла името си под текстове, публикувани в германски, австрийски, македонски, сръбски, британски, холандски и, естествено, български медии. Темите ѝ обикновено са като кутия с нещо органично, пъхнато в стар шкаф и забравено там. Сюжетите и персонажите често са като извадени от Corral de locos на Гоя. И също както при големия художник от думите лъхат безкрайна грижа и гигантска любов.

Именно грижата и любовта повеждат Яна по още по-тежките трасета на борбата за човешки права (като част от Български хелзинкски комитет), на организирането на безброй кампании и защитаването на безброй каузи. В последните две години тя събира целия натрупан багаж и го слага в един прекрасен куфар, наречен ужасно сполучливо от нея и тримата ѝ съмишленици Time Heroes. Защото, уважаеми приятели и съседи, лицата на истинските герои на нашето време не са познати от екрана или от страниците на съмнителната преса. Те са анонимните лица на доброволците – хора като нас и вас.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За една реалност, която е толкова вкисната, че мечти стават на туршия. И, разбира се, за това как можем да я променим.

Какво би написала за себе си в сайт за запознанства?
Не бих. Но в моя „about you“ във Facebook пише само това: almost. Винаги ще бъде вярно.

Откъде идваш?
Идвам от разбирането, че всичко зависи от нас. Някой ми беше казал преди време, докато все още бях в активната журналистика: „В тази държава има много хора, които рушат лошото, с повече или по-малко успех, и това е адски важно. Проблемът е, че няма достатъчно хора, които да създават добро”. Тогава се замислих. И така. Дълго време рушах. Сега се опитвам да създавам.

Какво си оставила зад гърба си?
Имам два дълги списъка в главата: с неща, с които се гордея, и с неща, с които не се гордея. Опитвам се единият да ме води, а другият да ме учи.

Накъде отиваш?
Навсякъде.

Къде те намираме?
Доскоро бях на кръстопът с десет разклонения, но точно взех решение и свих по три от пътищата.

Като какъв човек би искала да те запомнят внуците?
Като някой, на когото му пука, на когото можеш да разчиташ и с когото можеш да изпиеш две бири.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Спирам, дишам, мисля. После правя всичко възможно.

Кое е първото правило, което би написала в „Ръководство как да живеем заедно“?
Вслушвай се.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Мисля, че се обръща от това, че търде често, твърде силно дърпаме юздите си.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Представата за себе си.

Коя българска поговорка би пренаписала?
„Който пее, зло не мисли“. На „Който пее зло, не мисли“.

Ако можеше, на кого би влязла в кожата?
На мой любим човек. Бих искала да понеса една конкретна болка.

Колко тежи щастието?
Моето щастие тежи около 76 кг.

Заедно сме…?
По-добри.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Лекторите на Форум Заедно 2014: ИВАН КОЖУХАРОВ

Кажи ни, какъв човек трябва да си, за да се съберат 40-ина железни мъже и да искат да изкачат най-високия връх в Алпите (Мон Блан, 4810 м) заедно с теб. Въпреки че единственият начин да го направят, е да те дърпат през целия път в специално изработена шейна. И не само да искат, ами наистина да го направят, преди пет години. Да са изкачвали и други наши върхове, заедно с теб. И, може би, заради теб.

Превъртаме набързо лентата назад. Иван Кожухаров катери от 15-годишен, планина след планина, връх след връх, взима все по-опасни и по-екстремни трасета. На 1 август 1990 г. голямо скално срутване на връх Пти Дрю във френските Алпи се стоварва върху тяхната свръзка. Някои загиват. Лекарите във Франция не дават големи надежди за Иван. Той тогава е на 25. Спасителният хеликоптер продължава към Женева. Там, десет години и десет операции по-късно, Иван започва отново да катери. Както и да лети с парапланер. Винаги заедно със и благодарение на приятелите.

Иначе в живота си на ниското, Иван Кожухаров работи в сферата на финансите. Владее четири езика. На всички от тях говори тихо, почти шепнешком (спомен от „сръчни лекари“). Но казва, че не е нужно да си викаме, за да се чуем. Казва също, че сам по себе си животът няма особено голям смисъл. Ние сме тези, които трябва да открием смисъла на своето съществуване и да го изпълним с ценности и съдържание. И че в огромна степен това зависи единствено от нас самите.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
През историята на нашето изкачване на Мон Блан през 2009 г. ще споделя мои виждания и убеждения.

Откъде идваш?
Ей от там. Досега винаги са били едни безспирни битки, борби със системи, с неподходящи условия, с различни проблеми и с най-разнообразни говеда. Същевременно, всичко досега бе наистина интересно. Радвам се, че преодолях много, че успях да стигна до тук, че познавам и съм работил с много истински и невероятно качествени хора.

Какво си оставил зад гърба си?
Доста интересен и необичаен бе пътят досега. Като се обърна назад и като видя всичко, през което съм преминал, си казвам: Уауу… Но всъщност по-важното и по-интересното е това, което предстои.

Къде те намираме?
Това е Божа работа. Някъде към началото на втората половина май.

Накъде отиваш?
Като всеки човек продължавам да вървя напред, да работя, за да постигна целите си, да се забавлявам и да се опитвам да подобря нещата, които зависят от мен.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Такъв, какъвто съм.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно“?
Не е толкова просто да живеем заедно. Това е нещо, на което хората се възпитават още от малки, в семейството, в училището. И по-нататък това продължава в личния живот и в обществото. Свързано е с осъзнаването, че не си центъра на вселената, че има много други като теб, че уважението и зачитането на чуждия интерес ще гарантира твоя интерес и още много други неща. Това са принципи, правила и норми на поведение – отговорност, респект, консенсус, равноправно третиране, коректност – които са осъзнати и приети. На лично ниво те ни позволяват да работим и живеем успешно, като в по-широк план гарантират функционирането на обществото. Това осигурява рамката и правилата, в които се вместват перманентните борби на лични и обществени интереси. Без това всичко отива по дяволите. За това няма ръководство, то се учи цял живот.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Да беше само камъчето… Каруцата може да бъде обърната от хиляди други неща, включително (най-често) и от каруцаря… Но, да, трябва да се гледа и за камъчетата.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Не мисля, че едното е автоматично свързано с другото. А и не мисля, че има някаква рецепта. Струва ми се, че за да е наясно със себе си, човек трябва да натрупа достатъчно опит и най-вече да има куража да се изправи сам срещу себе си.

Коя българска поговорка би пренаписал?
Честно да кажа, не знам. Имаме стотици уникални и невероятно точни поговорки. А ако трябва да се закача усмихнато, бих казал, че ако не са установени правилата и ако дружината не знае как и не иска да живее заедно – Сговорна дружина, слепи ги ражда.

Ако можеше, на кого би влязъл в кожата?
Не знам дали имам желание да влизам в кожата на когото и да било. Достатъчно ми е интересно и имам да правя още много работи в мойта кожа.

Заедно сме…?
Можем да бъдем много силни и ефикасни. А също и тотално обратното. Зависи за какво и по какъв начин сме заедно.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

This is my talk from RIPE-SEE3, on the deployment of IPv6 in Sofia University. The presentation can be downloade in pdf or odt format.

I’ve put the slide number or the notes/comments I have in [], the rest is as close to what I said as I remember, with some corrections.

[1]

Hello. I’m going to talk about the IPv6 deployment in Sofia University. It’s an important example how this can be done on a medium-to-large scale, with no hardware upgrades or hidden costs.

This presentation was prepared by Vesselin Kolev, who did most of the architecture of the network there and was involved in its operations until recently.

(I want to clarify, we’re not the same person, and we’re not brothers, I get that question a lot)

[2]

Please note that I’m only doing this presentation, I was not involved in the deployment or any network operations of the university’s network.

[3]

These are the people that did and operated this deployment. Most of them aren’t there any more – Vesselin Kolev is at Technion in Israel, Nikolay Nikolov and Vladislav Rusanov are at Tradeo, Hristo Dragolov is at Manson, Radoslav Buchakchiev is at Aalbord University, Ivan Yordanov is at Interoute, Georgi Naidenov is a freelancer. Stefan Dimitrov, Vladislav Georgiev and Mariana Petkova are still at the university, and some of them (and some of the new people there) are at this conference, so if you have questions related to the current operations there, they’ll probably be able to answer better than me.

[4]

So, let me start with the addressing.

[5]

This is the current unicast network that’s in use in the university. It was assigned around February 2011 and was used from the 11th of February 2011 onwards. It’s a /47, later on I’ll explain why.

Also please note that the maintenance of the records in the RIPE database for the network is done only with PGP-signed emails, to protect this from hijacking. As noted by one previous speaker, there are a lot of cases in RIPE NCC, where bad people try to steal prefixes (as their value is rising), and that’s possible mostly because there aren’t good security measures in place in a lot of LIRs.

[6]

Before that, the university used a /35 from SpectrumNet (since then bought by Mobiltel), until they got their own allocation.

It should be noted that in IPv6, the renumbering is a lot easier than in IPv4 and this was done very fast.

[7]

Now, on the allocation policy,

[8]

this is how unicast addresses are assigned. It’s based on RFC4291, and for the basic entities in the university (faculties) there’s a /60, for each backbone network, server farm or virtual machine bridge there’s a /64, and all the additional allocations are the same as the initial size (on request).
Also, allocations of separate /64 are available for special/specific projects.

[9]

The university also utilizes RFC4139 addresses, for local restricted resources. The allocations are done on /32 basis.

[10]

Now, onto the intra- and inter-AS routing,

[11]

The software used is Quagga on CentOS.
There is a specific reason for using CentOS – the distribution is a recompilation of RHEL, and follows it closely, which means that it’s as stable as it gets – if there’s a security or other important update, just the pieces are backported to the current version of the software, which effectively means that you can have automatic updates running on your servers and routers and be confident that they won’t break horribly.
That’s in stark contrast with almost every router vendor I can think of.

[12]

The current transit providers for the university network are Unicom-B (the academic network in Bulgaria), and SpectrumNet (now owned by Mobiltel).
The university has private peering with Digital systems, Evolink (it changed it’s name from Lirex), ITD, Netissat and Neterra. It also provides an AS112 stub node.

(For the people that don’t know, AS112 is somewhat volunteer project run anycast nodes for the DNS servers for some zones that generate crap traffic, e.g. “example.com”, or the reverse zones for the RFC1918 addresses)

[13]

This is the basic schema of the external connectivity. The university has two border router, each of which is connected to both upstream providers (and to the private peers, but that would’ve cluttered the drawing too much). They’re interconnected through one of the MAN networks, and are in the Lozenetz campus (where the University Computing Center is, the main operator of the network) and the Rectorate.

[14]

These are the prefixes that the university originates. Here we can see why the university has a /47 – so it could be de-aggregated, for traffic engineering of the inbound traffic. That’s one problem that nothing has solved yet, and that would plague us for a lot more years…
Here each border router announces a /48, and both announce the /47, so they can effectively split the inbound traffic.

There’s also the IPv6 prefix for AS112, announced from both borders.

[15]

This is what every router should do for the prefix announces it receives. Basically, everything from a private ASN is dropped, and all prefixes that are not in 2000::/3 (the unicast part of the IPv6 space), are shorter than /3 or longer than /49 are also dropped.

[16]

Here you can see the schema of the backbone network – the two border routers, and the access routers of the faculties. They’re all under the administrative control of the network operations team.

[17]

For this schema to work efficiently, the two border routers do the job of route reflectors, and the access routers are route reflector clients – e.g. each access router has two BGP sessions, one with each border router, and that way it learns all the routes coming from the rest of the access routers.
This setup would’ve been unmanageable otherwise, as doing a full mesh of so many routers would’ve resulted in full mess.
[Ok, I didn't think of that pun at the presentation]

[back to 16]

The initial idea was to actually have the border routers be route reflectors only, and have all the access routers in the VLANs of the external BGP peers, for the traffic to flow directly and not have the two borders as bottlenecks. This wasn’t implemented because of administrative/layer8-9 issues.

[19]

This is how the core network connects with the faculty networks – the access router is connected in a network with the routers of the faculty, and via OSPF (or RIP in some cases) it redistributes a default route to them.

(Yes, RIP is used and as someone told me a few hours ago, if it’s stupid and it works, maybe it’s not that stupid)

[20]

Now here’s something I would’ve done differently :)

Both OSPF and RIP are secured using IPSec, here’s how the config looks like.

[21]

This is not something that you usually see, mostly because it’s harder to configure and the weirdness in the interoperability of different IPSec implementations. For an university network, where risk factors like students exist, this provides a layer of protection of the routing daemons (which, to be frank, aren’t the most secure software you can find) from random packets that can be sent in those segments.
It’s reasonable to accept that the kernel’s IPSec code is more secure than the security code of the routing daemons.

This the only thing that this setup provides more than the other options – a pre-shared key is used, as there aren’t any implementations that have IKEv1 and can be used for this task.

Also, this is harder to operate and configure for untrained personnel, but the team decided to go ahead with the extra security.

[22]

And of course, there has to be some filtering.

[23]

Here’s a schema of one external link – in this case, to Neterra.

[24]

Here we can see the configuration of the packet filtering. This is basically an implementation of BCP38.

First, let me ask, how many of you know what BCP38 is?
[about 25-30% of the audience raise their hands]
And how many of you do it in their own networks?
[Three times less people raise their hands]
OK, for the rest – please google BCP38, and deploy it :)
[Actually, this RFC has a whole site dedicated to it]

Basically, what BCP38 says is that you must not allow inbound traffic from source addresses that are not routed through that interface. In the Cisco world it’s known as RPF (Reverse path filtering), AFAIK in Juniper it’s the same.

In Linux, this is done best using the routing subsystem. Here what we can see is that on the external interface we block everything that’s coming from addresses in our network, and on the internal – anything that’s not from the prefixes we originate.

[25]

Here we can see the setup on an access router (as we can see, BCP38 is deployed on both the border and access routers). Here we can differentiate and allow only the network of the end-users.

[26]

On the border routers, there’s also some filtering with IPtables, to disallow anyone outside of the backbone network to connect to the BGP daemon, and also to disallow anyone to query the NTP server.
(what’s not seen here is that connection tracking is disabled for the rest of the traffic, not to overload it)

[27]

On the access routers, we also have the filtering for the BGP daemon and the NTP server, but also

[28]

we filter out any traffic that’s not related to a connection that was established from the outside. This is the usually cited “benefit” of NAT and the reason for some ill-informed people to ask for NAT in IPv6.

With this, the big-bad-internet can’t connect directly to the workstations, which, let’s be frank, is a very good idea, knowing how bad the workstation OS security is.

[29]

The relevant services provided by the university have IPv6 enabled.

[30]

Most of the web server have had support since 2007.

The DNS servers too, and there’s also a very interesting anycast implementation for the recursive resolvers that I’ll talk in detail about later.

The email services also have supported IPv6 since 2007, and they got their first spam message over IPv6 in on the 12th of December, 2007 (which should be some kind of record, I got mine two years ago, from a server in some space-related institute in Russia).

[31]

ftp.uni-sofia.bg has been IPv6 enabled since 2010, it’s a service for mirroring different projects (for example Debian).

The university also operates some OpenVPN concentrators, that are accessible over IPv6 and can provide IPv6 services.

[32]

The coverage of the deployment is very good – in the first year they had more than 50% of the workstations in the Lozenetz campus with IPv6 connectivity, and today more than 85% of the workstation in the whole university have IPv6 connectivity.
(the rest don’t have it because of two reasons – either they are too old to support it, or they are not turning it on because they had problems with it at the beginning and are refusing to use it)

Around 20% of the traffic that the university does is IPv6.
[question from the public - what is in that traffic? We should be showing people that there's actually IPv6 content out there, like facebook and youtube]

From my understanding (the university doesn’t have a policy to snoop on the users’ traffic) this is either to google(youtube), or to the CERN grid (which is IPv6 only). Yes, there actually exists a lot of content over IPv6, netflix/hulu have already deployed it, and it’s just a few of the big sites (twitter is an example) that are still holding back.

The university provides both ways for the configuration of end-nodes – Router Advertisement (RA) and DHCPv6. For most cases they’re both needed, as RA can’t provide DNS servers, and DHCPv6 can’t provide a gateway (which is something that’s really annoying to most people doing deployments).

[33]

Here’s how the default route is propagated in the network.

[34]

This was actually a surprise for me – there are actually two default routes in IPv6. One is ::/0, which includes the whole address space, and there is 2000::/3, which includes only the unicast space. There is a use for sending just 2000::/3, to be able to fence devices/virtual machines from the internet, but to leave them access to local resources (so they can update after a security breach, for example).

[35]

Here is how you redistribute ::/0, by first creating a null route and adding it in the configuration.

[36]

And here’s how it’s propagated in the network, using OSPF.

[37]

We can do the same for 2000::/3,

[38]

and push it to the virtual machines, who also have connectivity to the local resources through a different path.

[39]

Now, this is something very interesting that was done to have a highly-available recursive DNS resolver for the whole network.

[40 and 41 are the same, sorry for the mistake]

[41]

This is how a node works. Basically, there’s a small program (“manager”) that checks every millisecond if the BIND daemon responds, and if it’s just starting, it adds the anycast resolver addresses to the loopback interface and redistributes a route through OSPF.

(note the addresses used – FEC0::.. – turns out that this is the default resolver for MS windows, so this was the easiest choice. Seems that even in the land of IPv6 we still get dictated by MS what to do)

[42]

If the name server daemon dies, the manager withdraws the addresses.

Also, if the whole nodes dies, the OSPF announce will be withdrawn with it.

[43][44][43][44][43][44]

Here you can see what changes when a node is active. If one node is down, the routers will see the route to the other one, and send traffic accordingly.

[45]

And if they’re both operational, the routers in both campuses get the routes to the node in the other campus with lower local preference, so if they route traffic just to their own, and this way the traffic is load-balanced.

[46]

Thank you, and before the questions, I just want to show you again

[3]

the people that made this deployment. They deserve the credit for it :)

[In the questions section, Stefan Dimitrov from SU stood up and explained that now they have three border routers, the third one is at the 4th kilometer campus]

Първата ми плувна проба беше откъм северния плаж на Трета буна, откъдето тръгват сърфистите. Тази страна може да е подходяща за тях, но не и за нас плувците. Наветрена е, морето там е често по-бурно, а дъното – каменисто и става стръмно дълбоко.

В един такъв вълнист ден се кръстих на моята буничка. Както се казва, цопнах се да й направя сефтето и тя веднага ми показа характер. На следния ден, естествено, отново бях там, но този път решила да говоря със спасителите да ми препоръчат по-подходящо място за плуване.

Трябва да знаете, че родните спасители са като останалите си колеги. Професионалисти са. Всеки спасител ще ви каже, че плува от малък или е станал такъв, защото обича морето. И вие ще направите успешен опит да им се доверите и повярвате. Истината обаче е някъде там.

Повечето, както сами си казват и показват, са предимно там заради свалките. Дали ги умеят, е вече друг въпрос. По-важен е ентусиазмът. Стоиш си на поста, пускаш въдички и се оглеждаш за каквото клъвне. Само че не всички са сладководни шаранки. Има едногорода рибки, които плуват в открити солени води.

Ето че отивам да питам младежа в червените шорти на Трета буна, дали познава дъното при северния плаж добре, за да ми препоръча подходящо място за цамбуркане. Той ме гледа през слънчевите очила, нахилен с голяма запетайка на устата и току примлясква с дъвка.

- „Защо се интересуваш?“
- „Защото търся добро място за плуване.“
- „Е щом ще плуваш, значи дъно не ти трябва. Давай смело, а ако почнеш да се давиш, ще те спасявам. Има още време до края на работното.“
- „Ха, това ли била целта?“ – В първия момент се шашкам на стила, не съм свикнала с такава директност.

Все пак и в София мъжете проявяват логика и остроумие, но са винаги желязно непристъпни. После бързо сменям честотите и долавям хавата. Младежът явно е помислил, че го заговарям с други цели. В неговото измерение очевидно дамите канят. Благодаря му и продължавам да експериментирам сама в търсене на по-доброто дъно.

Излязла да съхна на брега, виждам, че спасителчето все още се навърта около поста. Разхожда се напред-назад по бреговата ивица и мята поглединесръчно се оглежда в моя посока. Работното му време отдавна е изтекло, плажът е вече пуст и други удавници за щастие няма.

Така и не му стана извънредната работа, а моята тепърва предстоеше. Трябваше да намеря добро спотче за плуване на Трета буна. Там е по-спокойно и я навестяватневестяваха малцина. Има си мрежа за волейбол и две капанчета за бира на плажа и рок за подгрявка. Място току като за мен и аз го знаех без все още напълно да осъзнавам.

Some awesome online business ideas you’ve never had and no one else is thinking about:

News website– about sports or politics, you decide. It’s very simple. Install wordpress on a shared hosting account, pick a free theme from somewhere, create facebook page, copy/paste all the news you can from other sites and share all your news in social media. Guaranteed success.

Torrents site– install a free torrents portal script, give it a cool name, upload torrent files of all 600GB of movies, music, porn and software you have downloaded via thepiratebay and ask your friends to do the same. Provide seed. Link your new site everywhere. Enjoy.

New social network– Enough of this facebook. Make a niche social network, for car lovers for example. People will sign up right away and pay you huge dollars for ads. No way to go wrong here.

Dating site– dating never gets old, right? Make a dating site. It is that simple. No additional work required.

Ebay clone– creating a marketplace for all kinds of products is really innovative idea. Luckily there are many free website scripts and you won’t even need to hire a programmer for it. Ebay is worth billions, if you can get just 1% of their market share you will be very rich.

Weight loss blog– People are fat, teach them how to lose weight, write articles in blogger or wordpress and give affiliate links to weight loss products. You will make huge $$ of commissions.

SEO articles– free traffic rules. Getting on top of search results is very simple. Write no sense about a very popular topic and build links to the site. Monetize with adsense or affiliate offers.

Mobile apps– mobile apps are the real deal. All apps make a lot of money. Everyone has smartphone. The $5k you are going to spend on a simple app will makes it’s money in a month at max.

If you steal some of these ideas I want a %, mkay!

„Дванайсетте обръча“ е продължителен литературен оргазъм.

Юрий Андрухович, авторът, изпраща в затънтена хижа в Карпатите една тумба разнородни и колоритни герои * и ги оставя да се оправят помежду си, познати и непознати, със стари конфликти или нови прегрешения, за Страстната седмица.

Обожавам книгите, които събират на едно място несъбираеми образи. Тук си имаме един австрийски фотограф, влюбен в Украйна, объркана жена на средна възраст, съпругът ѝ, впиянчен писател и изфирясал интелектуалец, възрастен професор с вкус към витиеватите фрази, 18-годишна божествено красива девойка, две напълно еднакви, руса и черна, мацки проститутки, един режисьор с афинитет към ексцентричните решения и, разбира се, скритият в сянка властен собственик на хижата и цялата околност.

В някои моменти, признавам, сюжетът леко забуксува по мудния начин, в който ти се иска да прескочиш няколко страници. Точно тук се намесва голямата сила на Андрухович – той пише толкова божествено, че

дори най-скучната му история поражда желание за повторен прочит.

Нямам никаква представа как преводачите Албена Стаменова и Райна Камберова са претворили този прекрасен текст на български, но романът изобилства от изброителни описания, пред които и най-взискателният читател се прекланя и замечтано въздъхва.

В продължение на близо 4 страници например Андрухович описва кичозната мебелировка и претрупаност на ненужни неща в хижата. Там, в безкрайния ред на стотици вещи има от сателитни чинии, вакуум-клийнъри и тетриси до китайски анцузи, еякулатори, китеници, матрьошки, амулети, гипсови минетчийки и кожата на Кинг Конг.

И още: стаите са именувани по крайно необичаен начин и от „МЪЛЧАЛНЯТА НА АГНЕТАТА“ можеш да се озовеш пред „DAMEN PISSOIR“, „КАБИНЕТ ЗА ПЕЧАЛ“ или например да хлътнеш в „ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК“.

Безконечно цветущият език на Андрухович е едно от най-силните му предимства –

а другото е непрекъснатият му диалог с читателя. „Дванайсетте обръча“ е роман, в който пряко сюжетно участие имат не само героите, но и авторът и дори читателят. Писателят, който говори и всевижда, разказва, заблуждава, обяснява някои свои хрумки, обещава, допитва се до своя ортак, четящия, и понякога доста нагло си го лъже. Или пък не го лъже, трудно е да се разбере.

Такива конструкции при Андрухович ще видите много – никога не е ясно при него кога четеш за събитията от фабулата, кога е нещо, което авторът си представя, но героите му не преживяват, или пък кога просто бръщолеви нещо отвлечено за емоция на читателя или лично развлечение на писателя.

„Дванайсетте обръча“ е концентриран около абсурда – целият роман се развива в полу-реална, полу-абстрактна среда, нерядко историите се оказват всъщност сънища и обратно. Юрий Андрухович поставя загадки, сред редовете на книгата му и помитащите образи и метафори се крият купища енигми – и не знаеш кои ще открият своя отговор в хода на текста и кои ще останат неразбулени… поне не и от самия автор.

А в сърцето на романа, разбира се, има любовен триъгълник, четириъгълник или многостен, зависи от моментните настроения на автора. Питате се какво са точно дванайсетте обръча? Прочетете Андрухович и ще разберете. Или пък няма да разберете, кой знае какво ще му хрумне на този шантав украинец.

И още: „Дванайсетте обръча“ е сложна, интелектуална и доста непослушна книга.

Оставя те със зяпнала уста и обещава при втория ѝ прочит да ти открие съвсем нова страна. Мда, определено романът е от онези, които трябва да се четат пак и пак, без да ти омръзнат и без да ги разбереш напълно.

Габи Кожухарова също харесва тази книга – в Аз чета.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

Моето първо боядисано яйце за първия ми морски Великден! Като направя равносметка, колко първи неща осъществих, откакто си преместих сърчицето до морето– това се казва истинско прераждане за нов живот!

Светъл празник и на вас, следвайте сърцето и сбъдвайте мечтите с пълна вяра в себе си!

Ежегодната SEO конференцияпродължава да бъде единственото събитие, за което винаги си купувам билет още преди да е обявена програмата, не на последно място и защото докато тя стане ясна, билетите отдавна са свършили. И както всяка година, и тази не съжалявам, че съм го направила. Съжалявам само за това, че от старание да си свърша цялата работа за деня още от предната вечер, не се наспах добре и бях не съвсем в час, но това не попречи да чуя (че дори и да запомня) доста интересни неща.

Борислав Арапчевговори за създаване на уникално съдържание и напомни, че не е чак толкова трудно да измислим такова. Винаги можем да разкажем за новите си проекти в раздел „Новини“ например.

Евгени Йордановговори увлекателно за мобилното SEO и какво трябва да имаме предвид, когато оптимизираме мобилен сайт. Макар че при представянето на вариантите за създаване на мобилна версия на сайта ни той представи няколко възможности, за мен една от тях си остава най-добрият вариант: responsive дизайн. Доколкото разбрах от неговата презентация, това е и вариантът, който се харесва най-много на Google.

Иво Илиевимаше както винаги много силна презентация на тема Facebook и начините да се промотираме в тази социална мрежа. Основното, което извлякох за себе си от тази презентация, беше: трябва да информираме феновете си, а не непременно да ги забавляваме. Разбира се, правилото да се целим в по-малка, но точна за нашето послание аудитория, вместо в голяма, но разнородна, остава валидно.

Презентацията на Лили Грозевами беше много полезна, за да си „сверя часовника“. Тя описа работния процес, през който преминава със своите клиенти и наблегна на нещо важно, за което би било добре всички да напомняме на клиентите си още в самото начало на работата си с тях: във фирма, която иска да прави онлайн маркетинг чрез съдържание, трябва да има поне един човек, в чиито основни задължения да влиза генерирането на смислено и полезно съдържание. Тази работа не може да се изнесе изцяло към външна агенция или специалист, защото колкото и добри да са те, няма как да познават бизнеса ви така добре, както вас и вашите служители.

Огнян Младеновв своя типичен стил с много чувство за хумор разказа онова, което оптимизаторите трябва да знаят за Google+. Той даде конкретни съвети как да се позиционираме в тази врежа и как да оптимизираме публикациите си в нея. Силно препоръчвам да видите цялата презентация, защото във всеки от слайдовете има по нещо полезно.

Теодор Захариевсъщо направи много полезна презентация с практически съвети за изграждане на линкове в родни условия – както много от нас са установили от собствен опит, не всички тактики, които работят при англо- и рускоезичните сайтове, са успешни на нашия малък пазар. Също много добро представяне, пълно с полезни съвети – вижте го цялото.

Тъй като тази конференция имаше три паралелни потока в три различни зали, а клонирането все още не е изобретено, успях да видя само тези презентации, но всички те са достъпни в блога на Добромир Панов, а на сайта на SEO конференциятаможете да видите запис от презентациите, изнесени в главната зала.

Още отзиви за събитието – при Васи, inCreatix, рекламна агенция „Буржоазия“и Андон Иванов (който също като мен не се е наспал преди конференцията, но поне е имал уважителна причина – пътувал е чак от Елхово за събитието :)).

Приятели:

Христос воскресе! Вие?

Ние пък удължаваме срока на Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“до 18 октомври. Останалите условия се запазват същите – вижте ги в линка.

Чакаме ви!

Миналата седмица от приятел (поредния) видях (поредната) услуга за доставка на аудио съдържание. Разбирайте, MP3 парчета, легално и без лимит на слушане.

Досега бях пробвал това-онова (вкл. и last.fm), но ми липсваше директната референция от човек, който познавам. Пейонавремето беше говорил за социална услуга за музика, но тогава не обърнах внимание достатъчно внимание. На обяда със Стефчо (и Живко, разбира се ) обаче по-сериозно говорихме за Spotifyи реших да я изпробвам.

И докато я пробвах вчера, незнайно как се усетих че имам вече premium account. Някак се получи от само себе си, първо защото първите 30 premium дни са безплатни и второ, защото през 2 песни започнаха да въртят една и съща реклама на Vivacom… та ми се видя много по-подходящо да си платя и да се отърва от проклетата реклама, преди да започна да я сънувам в кошмарите си.

Та сега “потъвам” все по-дълбоко в услугата им. У нас, в колата (работи изключително добре през Bluetooth предавателя директно в стерео системата на колата), докато пиша това… четецът на Spotify свири. Да видим как ще изглежда мобилното ми потребление към края на месеца.

Та ако търсите много музика на едно място, (засега) мога да препоръчам Spotify. 10 лв/месец (ако не искате реклами и искате повечко екстри) музика без лимити, много музика на едно място, добре сортирана, с feedback, въобще много приятно! Още не съм започнал да прибавям приятели, които също използват услугата, но може и това да се окаже забавно.