От няколко месеца се опитвам да напиша текст за медитацията. В началото хем ме беше срам – правя го твърде от скоро, за да говоря за това публично, но пък имах известна доза вътрешна съпротива, която си търсеше начини да излезе. Така се събра един огромен, неоформен файл, в който трупам вече трети месец.

Защо

За мен медитация е няколко неща. Най-вече тренировка по концентрация. По-малко антистрес терапия, но това е основна мотивация за много хора и наистина има и такъв ефект. Не търся Бог, нито просветление. Дори не съм сигурна какво трябва да се разбира под просветление, но не мисля, че е еднократна цел или случка. Не търся да ставам по-добър човек, нито да озаптявам и притъпявам емоциите си.

Правя го защото искам да работя над концентрацията си, над умението си да присъствам над това да владея волята на ума си и да мога да я карам да стои над една мисъл и да работи.

Правя го и защото си намерих кой да ме насочва. Вероятно можете и сами само с четене, но според мен (и не само, това е практиката) е по-добре да има кой да ви насочва и с кой да обсъждате през какво минавате, дори да става дума за болките в кръста от позата лотос.

Също така има твърде много литература, много школи и много погрешни разбирания. До степен човек да реши, че задължително трябва да левитира, да изпада в транс или да практикува тантрически секс, за да се брои че медитира успешно. Не е така.

Точно тук идва човекът, на който имате доверие. Той трябва да ви обясни, че не, не се очаква да се отделите от тялото си; какво да правите с мислите, които прелитат през вас по време на медитация, защо да не се вините или обезкуражавате, но и защо да не гордеете твърде много с преживяното.

Модата

В момента има известна мода да се медитира. По-малко у нас и повече на Запад, но и у нас много скоро ще е масово. Причината за това е като с фитнеса и бягането – дори и да не го разбирате (аз наистина не разбирам бягането), научно и емпирично доказано е, че медитацията помага и на тялото и на духа ви. Има доста по темата, но вижте туки тук.

И все пак, след като вече познавам повече от пет човека, които го правят, трябва да кажа: не медитацията не ви прави Супер човек или модерен Буда. Не е невъзможно, но далеч не е толкова лесно. И все пак има ужасно много ползи, които човек започва да открива бавно и често неочаквано. Нещата се случват постепенно. По Нова Година бях писала за една книга на Алтман, там има повече по въпроса.

Къде съм аз

Аз разбира се съм до никъде. Три месеца по-късно вече не се чувствам виновна, че никое течение в будизма не ме влече – не си търся нова религия, сори. Приключих и с вътрешните си терзания: това не си ти, Събина; ти не си такъв човек, теб те увличат други неща. Улавям, че през деня обмислям точно колко време и на коя музика ще медитирам тази вечер. Свалила съм всякакви апове за засичане, даже в един момент водех дневник, изгледах купища лекции на Толе и сериозно обмислям да си взема няколко дни, за да правя само това.

Три месеца по-късно е един нищожен период, но така или иначе ме човърка от вътре да пиша за това. Не се хваля, не карам никой да го прави. Но пък То е тук и вече е някаква малка, но редовна част от живота ми, на която посвещавам време и енергия.

В края на сезон 4 от култовия сериал „The Walking Dead“, появата на тази книга дойде като своеобразна утеха. Тъкмо си мислех какво ще правя без любимия сюжет за зомби апокалипсис и в този момент изд. „Инфо ДАР“ решиха въпроса по най-безболезнения начин.

„Захранване“на Мира Грантсе вписва идеално в толкова нашумялата напоследък тема за постапокалиптичния свят, в който мъртвите се събуждат, търсейки жива плът. Зомби сюжетът, както и фактът, че главните герои в романа са блогъри, сериозно наклониха везните в полза на избора ми да прочета от кора до кора книгата.

Как така блогъри ли? Годината е 2039. Светът се е променил драстично след като вирусът Келис-Амбърлий покосява планетата, карайки мъртвите да забродят отново.  Кой, #КОЙси мислите, че е най-популярният и надежден източник на информация в тези условия? Блогърите. Ами да! Във време, в което мерките за сигурност са драконовски, хората се придвижват в бронирани автомобили (ако въобще се придвижват някъде) и обитават жилища, в които можеш да припариш само ако си дал отрицателна кръвна проба още на входа, все някой трябва да поеме тежката и отговорна задача да съобщава какво се случва наоколо.

Именно това е работата на Джорджия и Шон – брат и сестра, собственици на един от най-популярните новинарски блога в Америка. Помага им Бъфи, която е в час с техническото оборудване и осигурява на екипа необходимата обезпеченост откъм камери, сървъри и интернет връзка. Работата е опасна, но рейтингите са по-важни и тримата са постоянно на път в търсене на нещо, което може да им осигури още повече проценти.

Такова нещо се появява, когато младежите са избрани да отразяват кампанията на президентския кандидат сенатор Раймън. Светът може да е станал бойно поле с кръвожадни зомбита, но това не е променило много методите на политическите борби – предстои им да попаднат в мръсна (хайде, нека сме честни – и доста предвидима) кампания, в която ще се объркат доста неща, ще загинат хора, ще се качат рейтинги и ще паднат маски. В общи линии, трилър със зомби апокалипсис за пейзаж.

В интерес на истината, в началото не обърнах много внимание на етикета „Бестселър на New York Times“. Обикновено избягвам заглавията с подобно клеймо, но тук нагазих смело. Очаквано, сюжетът не е от най-оригиналните, въпреки че детайлното описание на вируса и въздействието му върху човека заслужиха адмирациите ми. Момичето (като погледнах задната корица, разбрах, че авторката е розовобузеста американка с интереси към филми на ужасите и вирусология) е положило всички усилия да опише в детайли света след апокалипсиса, неглижирайки до голяма степен други важни фактори. Няма да се затрудните да „разгадаете“ веднага кой е лошият герой, нито пък ще сте достатъчно наивини, за да не очаквате, че ще се лее кръв и ще умрат хора. Книгата всъщност е доста приятна, макар и да й липсва оригиналност, а очевидният култ на Мира Грант към блогърите и блоговете ме караше да се усмихвам на моменти. Не липсват и някои попадения, като цялостното усещане за страх, пропило американското общество в света от бъдещето – страх, който хората доброволно приемат, намирайки упование във въоръжаване и барикадиране зад дебелите зидове на крепостите си.

Е, тук е моментът и да спомена, че книгата е част от трилогия, макар от това да не страда завършеността на „Захранване“. По всичко личи, че с (някои от) героите ще се сблъскаме отново, докато зловещият вирус Келис-Амбърлий витае във въздуха около нас.

Георги

Гхи представлява пречистено масло по индийска рецепта, което се среща и в южноазиатската кухня и традиции. В последните години все по-често се препоръчва употребата му в здравословни рецепти, затова успешно навлиза и в западната кухня. Самата дума гхиидва от санскрит, но се среща и в други езици. Приготвянето на гхи в домашни условия не е сложно и не отнема много време. Нека видим какви са ползите от този вид масло.

Как се приготвя гхи?

Традиционно за направата на гхи се използва краве масло. За да си направите гхи, е нужно само да разтопите и сварите маслото, след което да оберете с лъжичка пяната и да я отстраните. Идеята е, че след пречистването на маслото от него се премахват водата и белтъците.

Текстурата, цветът и вкусът на гхи могат да варират според качеството и вида на използваното масло и според времето на варене. По желание накрая може да си добавите и подправки, с които да подобрите вкуса на маслото. След пречистването остава доста по-малко количество от маслото, но вкусът му се подобрява значително. Така приготвеното гхи може да се използва за готвене или в суров вариант, но също може да се приема на гладно в чист вид, като се твърди, че помага при някои стомашни проблеми.

Важни съвети при приготвянето на гхи:

• използвайте безсолно масло, за предпочитане домашно, тъй като тези от магазина най-често съдържат маргарин;
• нарежете го на малки парчета и оставете отначало на слаб огън;
• щом стане течно, за кратко засилете котлона, но когато заври, го намалете отново, за да не пръска;
• премахнете с дървена лъжица образувалата се пяна;
• процесът на пречистване на маслото продължава от 30-40 минути до около час, като зависи от количеството масло (от половин до 1 кг) и от неговото качество;
• накрая, когато маслото е вече прозрачно, може да го прецедите през марля, за да отделите малките топченца белтък, които остават;
• не прекалявайте с преработката на маслото - цветът трябва да бъде прозрачен като кехлибар, а вкусът - като на орехи. Ако покафенее, значи сте го "изпуснали"и вкусът му ще се промени;
• след като го излеете в сух буркан, не го затваряйте веднага, а изчакайте първо да изстине добре.

Състав на гхи

1 супена лъжица гхи съдържа:

• калории: 112 ккал
• общо мазнини: 12.73 г
• наситени мазнини:  7.926 г
• мононаситени мазнини:  3.678 г
• полинаситени  мазнини:  0.473 г
• протеин:  0.04 г
• калий:  1 мг (0%)

Здравословни ползи от консумацията на гхи

Гхи съдържа линолова киселина (CLA), която помага в отслабването и в борбата срещу раковите клетки, както и витамините A, D, E и K, които са критично важни за доброто здраве на човешките кости, мозък, сърце и имунна система.

Смята се, че гхи помага за ускоряването на метаболитните процеси в организма, подобрява храносмилането и спомага храненето на клетките и изчистването на организма от токсични натрупвания.

За разлика от другите видове мазнини, гхи действително стимулира секрецията на стомашни киселини и не предизвиква чувство за тежест в стомаха.

Гхи е подходящо за консумация при хора с лактозна нетолерантност, тъй като е пречистено от лактоза и казеин. Дори да съдържа остатък от тях, обикновено той е в незначителни количества.

Странични ефекти от употребата на гхи

Проучванията върху гхи са малко, но за сметка на това доста последователни. Когато гхи се консумира в количества, надвишаващи 10% от калорийния прием, това увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.

Пример: при човек с дневен хранителен прием от 1800 калории 10% са 180 калории, или около 20 г мазнина, което се равнява приблизително на 2 супени лъжици гхи).

При консумацията на количества под тези 10% обаче е показано, че гхи помага да се намалят рисковете от сърдечно-съдови заболявания, особено когато останалите мазнини, консумирани през деня, идват изключително от растителна храна или растителни мазнини. Както виждате и сами, от дозата зависи дали дадена храна е полезна или вредна.

В заключение

Гхи се среща и в търговската мрежа, където може да намерите различни видове. Най-често се препоръчва холандското гхи, но ако разполагате с добър източник на чисто домашно масло, препоръчвам ви да опитате да си го приготвите сами.

Гхи е идеалната мазнина за готвене и дори пържене при високи температури, тъй като точката му на димене е 250°C, доста над стандартната за готвене температура от 200°C и над тази на повечето растителни мазнини.

Лекторите на Форум Заедно 2014: НИЛС КРИСТИ

Този 86-годишен норвежец и неговите лекции са една от основните причини предстоящият форум на Горичка да бъде именно, точно и конкретно Заедно. Той се казва Нилс Кристи и е криминолог.

Професионалната му кариера започва с анализиране на несъвършенствата на наказанията над военнопрестъпниците като средство за възстановяване на общественото доверие и преодоляване на травмите от Втората световна война. Нилс Кристи тръгва от въпроса как хората да продължат да живеят заедно, след като са се наранили един друг в толкова ужасяваща степен. Стига доста далеч.

От няколко десетилетия професор Кристи е световна величина, що се отнася до конструктивна критика и предлагане на алтернативи на съществуващата система за раздаване на правосъдие и възмездие чрез причиняване на нови вреди и болка (защото, да си го кажем в прав текст, тази система е един от епичните провали на това човечество да се справи с по-зле приспособените към обществото свои членове). Кристи, разбира се, не би използвал израза „епичен провал”, защото е известен със способността си да поднесе и най-радикалната критика по обезоръжаващо човечен и уважаващ достойнството на всички страни начин.

Съвкупността от въпросите, които го занимават, обаче надхвърля границите на традиционните схващания за криминологията. Може би защото той просто гледа на света с очите на човек, посветил се на „наблюдението и разбирането на другите”.

––

Следват пет причини защо искате да го видите и чуете на Форум Заедно (където ще защитава тезата, че доброто общество е спорещото общество).

Престъпление и наказание

Категорично не. Нилс Кристи предпочита да говори, мисли и прокарва идеята за престъпление и помирение. Той всъщност не одобрява и думата престъпление.

„Това е толкова голяма, тежка и неточна дума. Има нежелани и неприемливи действия, да. Как ще ги възприемем обаче, зависи от отношенията ни с онези, които са ги извършили. Ако един юноша задигне портфейл, ще го наречем престъпление. Но ако отмъкне двайсетачка от баща си – това е „семеен проблем”. Да пратим джебчията в затвор означава да му дадем възможност да научи нещата, които ще го направят закоравял крадец. По-добре да се отнесем към него като към съгрешил син.”

Ако училището не съществуваше

Това е заглавието на една от книгите на Нилс Кристи. В нея той обосновава своята теза, че по-полезно за съзряването на децата би било да полагат най-обикновен честен труд. Да, да, този мъдър човек твърди, че киснем прекалено дълго в училище.

Училищна снимка е от 1941 г. Нилс е момчето най-вдясно на задната редица.

Удобният враг

Още едно заглавие на Кристи. Става въпрос за наркозависимите. Вместо няколко години зад решетките, по-добре да им дадем лечение, казва той. „Ще излекувате повечето от тях и като бонус ще получите по-хуманно общество.”

Необикновените хора

Хората, които Нилс Кристи нарича необикновени, са известни на по-голямата част от света като „умствено изостанали”. Въпрос на гледна точка? Красотата е в очите на гледащия? Ами, Кристи е „гледал” тази красота в продължение на 20 години, като периодично е посещавал експериментални селища (комуни), в които личности с всевъзможни ексцентрични привички живеят, учат, работят и се забавляват заедно. Казва, че в тези общества причината да живееш съвсем не е тази, която е наблюдавал в „обикновеното” общество.

Партия за движение назад

Това би било името на политическата партия, която Нилс Кристи би основал в Норвегия („ако бях малко по-млад”). И би работил за движение назад към онова съществуване, в което парите не са били центърът на вселената, експертите са управлявали по-малко, мобилността не е била на мода и хората са научавали и знаели повече благодарение на собствения си опит и общуването с други хора. Това, между другото, е финалът на една забележителна лекция на Нилс Кристи, публикувана и на български във вестник Култура. Как започва и какво има по средата, може да прочетете тук.

Заедно сме

Ако имаш възможността да чуеш истината на всички замесени лица в една история, от коменданта в концлагера, разпоредил смъртта на милион и половина души, до оцелелите сред тях, шансът тези човешки същества да видят един друг и да открият своя възможен живот и мир заедно, категорично е по-голям, отколкото просто да обесиш публично коменданта, нали? Кристи вярва в общества, основани на взаимовръзката между своите членове, на по-малката зависимост от институциите, на самоорганизацията и развитието, обусловено от способността на членовете на общността да решават конфликтите помежду си.

„Накрая, след цялата информация, запечатана в умовете ни и в цялата история на човечеството, може би няма да имаме по-добро решение от прошката.”

Още един финал на Нилс Кристи, до който може да стигнете от тук.

Благодарим на Мирослава Тодорова и Румен Петров за връзката с Нилс Кристи и за информацията, която послужи за текста по-горе.
Фотография: Сив Долмен.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Христос воскресе, мили читатели! Пожелавам ви всичко най-хубаво, да сте живи, здрави и да можете и да искате и да можете да искате да пътувате

Днес Вили ще ни води на фестивала на лалетата вКонстантинопол :) 

Приятно четене:

AH, GÜZEL İSTANBUL! /Ах, хубав Истанбул!/

Фестивал на лалетата

Наистина не мога да измисля по-подобаващо заглавие от това на тази чудесна поредица за  Истанбул,водена от Едиз Гюлтен от TV24.
И си мисля, че точно това възклицание най-точно му приляга на този страхотен и любим ми  град.

Ето го и въпросният Едиз Гюлтен, уловен  от папарашката ми камера само преди няколко дни пред Синята джамия   

AH, GÜZEL İSTANBUL!

И така, за хората, които не живеят постоянно там, Истанбул, поне според мен, винаги показва нещо ново, нещо старо, нещо интересно и…  нещо впечатляващо 

Sultanahmet Camii (Blue Mosque), At Meydanı No:7, 34122 Fatih, İstanbul/Истанбул, Турция
Точно в разгара на пролетта – не само парковете му, цял Истанбул е изключително впечатляващ,  просто грее в едно огромно, цветно и невероятно море от лалета. Сорри, но да ме прощаваКьокенхоф, той е просто „слаба ракия“!

Всъщност лалетата са един от традиционните символи на Истанбул още от времето наОсманската империя.Едва ли не цял свят си мисли, че лалето е най-холандското цвете, ама изобщо не е така. Защото лалето пристига в Турция от централна Азия още по времето на Персия, а по-късно, през 16век западноевропейските търговци го пренасят в Холандия, където за кратко време то става много популярно.
Документи на Истанбулската Голяма Община твърдят, че в парковете и градините на Истанбул се засаждат над 12милиона лалета всяка година, а конкретно за тази година бройката им надхвърля 20милиона от 211различни вида! (Хехее, на всеки истанбулски жител се пада по едно лале

В зависимост от времето, най-често лалетата започват да цъфтят от края на март – началото на април и радват хората с красотите си от около две седмици до около един месец.

Тази година

Фестивалът на лалето

официално е от 4до 18април. Най-“обилните“ места са, където, ако не си загуби акъла от възторг, човек може спокойно и колкото му душа иска да се наслаждава на тези прекрасни пролетни цветя, Емирган парк, Гюлхане парк и Ялдъз парк в европейската част на Истанбул, и Гюзтепе парк, Фенербахче и Селямичешме Йозгюрлюк парк в азиатската част. Но лалета има дори по хълмовете: на Чамладжъ тепе и Фехри Korusu в Юскюдар, на Хидив Korusu в Бейкоз. Не знам как се превежда „Korusu“ – може би нещо като „гора“, защото тези места са залесени и са на хълмове, а лалетата са нацъфтели покрай алеите.

В действителност лалетата на Истанбул ви посрещат още от магистралите дори преди да навлезете в града, придружават ви по всички булеварди и по-широки улици, сияят многоцветно из всички квартални паркове и градинки и по крайбрежните алеи
Де факто навсякъде, където има и най-малка зелена площ, има нацъфтели редици или туфички лалета, а на много места и в допълнение с теменужки, мини маргаритки, кукувиче грозде и парички, тук-там и някои поокъснели иглики, нарциси и зюмбюли.
Лалетата като национален и традиционен символ на Турция, определено играят много централна роля в културата и изкустсвото през вековете. А и днес също по един или друг начин. Съответно, в двата най-големи истанбулски парка на двата бряга, Емирган и Гюзтепе парк, по време на фестивала има и програма, която в различните дни предлага жива музика, изложби живопис, различни представления и фотоизложения. Характерно за турците е в почивните дни цялото семейство или група роднини или приятели да наизлязат в парковете или на зелените площи край Босфора, където да си направят пикник или просто да се разхождат, приказват и релаксират. Но, дори и в делничните дни, най-вече истанбулските жени си организират социални контакти и закуски сред лалетата, а от детските градини и училищата водят децата на разходка и игри в парковете. Някои даже използват по-слабата делнична навалица, за си направят сватбените фотосесии :)   Но, по-добре нека снимките говорят  

Истанбул по всяко време на годината е интересен и кипящ от народ и събития град. Огромен град с контрастиращи си и напълно съвместяващи се древни строения с модерни сгради и небостъргачи, тесни стръмни улички и супер модерни булеварди, екзотични пазари опияняващи с атмосфера и аромати, места с бесен ритъм и изнервяща шумотевица, места с невероятна тишина и пълен релакс, феерия от звуци и багри, уникална история и подчертан стремеж към светло бъдеще. Атмосферата му е неповторима, невероятна и винаги зареждаща с емоции.
Ако тази пролет имате път към Истанбул, независимо, че официално фестивалът на лалето е до 18април, непременно отидете и поне до Емирган парк – някои от лалетата там са обещали да цъфтят до началото на май
Айде, гюрюшурус!     /Görüşürüз! = Доскоро!/

Автор и снимки: Вили  /8-14 април 2014/

Автор: Вили

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night
2. Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)
3. Истанбул: Уикенд сред лалетата (4): Ортакьой и Фенербахче
4. Истанбул: Уикенд сред лалетата (2): Гюлхане, Златният рог и Фенер
5. Истанбул – фотопътепис
6. Истанбул – споделящият и увличащ (фотопътепис)
7. Истанбул: разпилени парченца
8. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
9. На Формула 1 в Истанбул (Турция)
10. Истанбул – User Guide
11. Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)
12. Истанбул по Нова година (2): Капалъ чаршия и Египетския пазар

През март 2014 беше обнародвано изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Засягат се уредбата на организациите за колективно управление на права, авторски права при музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения, сродни права на изпълнители и продуценти.

Организации за колективно управление с дейност по пар.42.2 ПЗР ЗАПСП без удостоверение или действащи извън обхвата на получената регистрация трябва да преустановяттази си дейност.

Дейността по промени, свързани с интелектуалната собственост, продължава. Според съобщение на ПРОФОН,  обсъждат се проблемни текстове  в проекта на Наказателния кодекс,  както и проблемни текстовев  ЗАПСП. Работна  група е разгледала текстовете, свързани с престъпленията срещу права върху интелектуалната собственост в проекта на НК, внесен  от правителството на основата на становище, подготвено от името на ПРОФОН и БАМП от експертите на Арсис Консултинг.