Google u Viacomса уредили седемгодишния си спор през март.
Това е спорът, по който Viacomискаше един милиард долара.
Процеситеза границите на DMCAбяха шумни, споразумението е отразено сравнително кратко, не се съобщават параметрите на постигнатото съгласие.
В Официален вестник:
Решение на Съветаза подписване от името на ЕС на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали
На 27 юни 2013 г. е приет Маракешкият договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Договорът съдържа правила, които гарантират, че на национално равнище се прилагат ограничения или изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали и способстват трансграничния обмен на копия в достъпен формат на публикувани произведения.
The Guardian е поискал достъп до доклад, на който се е позовал свидетел в хода на съдебен процес. В хода на самия процес докладът не е огласяван нито изцяло, нито частично. Докладът е предоставен, подобно предоставяне на достъп според медиите е прецедент.
Същественото е, че достъпът е разрешен не след произнасянетона решението, а още в хода на процеса. Според решението, с което съдията допуска достъпа, гражданският контрол е не само последващ– да се видят основанията на решението, но и текущ – като съдът преценява дали общественият интерес от отворено правосъдие е надделяващ над риска да се засегнат законните интереси на други лица.
В решението NAB v Serco Ltd се говориза справедливост, за отворено правосъдие, за граждански контрол (с препратки към предходна практика, R (Mohammed) v Secretary of State for Foreign & Commonwealth Affairs [2011] QB 218 ) по забележителен начин: съдът дължи на страните справедливост – всеки трябва да може да се увери в това – ето защо всеки съд подлежи на обществена оценка – и така трябва да бъде – и всякаквиизключения от този принцип трябва да бъдат стриктноограничени.Тъй като малкограждани могат даупражняват контрол върхусъдебния процес, контролсе извършваот страна на медиите, вестниците илителевизията, действащи от името на гражданите.Безангажиментананезависими медиидействието напринципа наотвореното правосъдие ще бъденепоправимоограничено.
Честити държавите с такива съдии.
Едно много любимо на всички ни куче потегли към щастлив живот миналата седмица – за тези, които не го познават – представяме ви Дон Ризото! Този прекрасен черен добряк е с нас от години, изоставиха го хората му с много лоша травма на задното краче, която така и не можахме да оправим напълно. Черен, със задно краче като патеричка, Ризото не можа да грабне ничие сърце сума ти време, независимо от абсолютно прекрасния си характер и доброто си сърчице.
Приключи и тази сага, при това – с какъв успех само: Малкият ни руснак – защото предишните му стопани бяха от Русия – сега отново намери семейство, с което да си говори на своя език. Ризото се прибра у дома с чудесните Лариса Коцева и Владимир Пахомов – ще си живее в къща с двор лятото и в топъл апартамент през зимата. Поздравляем, дорогой!
След връщането ни в Бг и изтриването на всичките стари постове, бях решил повече да не пиша.. или поне не и негативни неща. Е.. реших да си наруша правилото и да разкажа с 2 приказки за един хотел, който ми се щеше да опиша, тъй като е някак символ на половината неща, заради които ходя да протестирам и заради които съм абсолютно против да се позволява да се строят още подобни недоразумения.
След краткото лирично въведение, ето малко факти за х-л Бор и престоя ни там:
Хотелът не е лош и съм далеч от анатемосване. Просто многото недомислици се набиват бързо на очи и оставят усещане за посредственост и соц.. Мисля, че нямат достатъчно клиенти (което не е особена изненада на фона на собственичката и пречещите й клиенти) и това си личи и в менюто, и в работното време на ресторанта и бара. Сауните въпреки че функционират, са тесни, неудобни и пред разпад - нещо, което прави цялостната ‘спа’ услуга малко под нивото на фитнес зала в други държави.
По мое лично мнение, тоя хотел, освен ако не се стегнат или пък не перат пари (което не е хич изключено), ще си фалира кротко и спокойно до 5-10 години. Тъжна работа, предвид размера на инвестицията и изконсумираните ресурси..
в последните 1-2-3 години подобни снимки щедро се споделят, превъзнасяйки красотата на българската природа. и да, природата ни е уникално красива, но не и на тези снимки.
жълното растение, което така прекрасно пролетно време контрастира със синьото небе и допълва зелените дървета е рапица.
“България осигурява 13,1% от износа семена от рапица – 13.1% (любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето.)”
рапицата, за жалост, изтощава почвата и след това са нужни години за нейната реанимация
ок ли е това? за нас? за България? за земята?
Няма как да не ви се е случвало. Тананикате си някаква песен и се чудите откъде я знаете, за какво се пее в нея, много ви се иска да я откриете, но не знаете как. Това ми се случи вчера.
Днес беше кошмарен ден или поне започна като такъв. Болна съм вече 8 дена, детето снощи се оказа хремаво, а днес сутринта ни беше първият ден за детска градина, чието започване отлагаме по различни причини вече повече от месец. Сутринта просто не ми се ходеше никъде – едва се държах на крака, детето продължаваше с хремата, от детската градина казаха, че нямат проблем да дойде с хрема, а И. не можеше да ме замести, така че оставаше да се стегна и да направя тази от доста време планирана раздяла с детето в най-неподходящия за мен момент.
Отидохме в детската, постоях малко с него, разделихме се долу-горе добре, но колкото и да бяхме говорили той все пак и съвсем очаквано се разплака, аз най-(не)очаквано за мен – не и ето ме в едно кафе, в 10:30, опитваща се да се съсредоточа в безкрайно интересната статия за слънчевите изригвания в National Geographic, който съм си купила преди 2 години и още не съм прочела. И в този момент чувам онази песен, за която се чудех вчера. Колко хубаво. Отдавна не ми се беше случвало. Записах си няколко реда от думите, които чух и ето я песента.
Петнайсет минути по-късно ми се обадиха от детската градина, че всичко е наред. Че е плакал, но се е успокоил и сега седи в транс на двора и гледа как другите деца играят. Не беше идеално, но беше по-добре от най-лошите ми страхове. Може би е рано да се каже. Все пак сме били само един ден на детска градина. Но това с песента беше хубав подарък, както и може би всичко в този ден, макар и не така идеално както би ни се искало, но то май и няма как.
* Песента е от филма „Breakfast at Tiffany’s“. Huckleberry friend е обяснено по следния начин в един речник – добрите ти приятели са тези, които те обичат, а твоите huckleberry friends са хората, които те познават от години, останали са с теб и те обичат независимо от обстоятелствата.
Moon river, wider than a mile
I’m crossing you in style some day
Oh, dream maker, you heart breaker
Wherever you’re goin’, i’m goin’ your way
Two drifters, off to see the world
There’s such a lot of world to see
We’re after the same rainbow’s end, waitin’ ’round the bend
My huckleberry friend, moon river, and me.
Подводният свят е тема, която може да бъде източник на нестихващо вдъхновение за всеки писател, който малко или много има дарба да разказва. Мисля си дори, че не е нужна и кой знае колко фантазия, защото всичко, което се случва там, е облечено в мистериозност, в магическа мантия, която го прави загадъчно и вълнуващо, без да има нужда от нещо, което да го допълва. Още по-интересно става обаче, когато писателят все пак разполага с фантазия и то в излишък – тогава сте изправени (или седнали) пред четиво, което ще изисква от вас, като читател, известна доза проникновение.
„Капитан Немо“ е четвъртата книга от поредицата „Запази историята„, издавана от Ciela. Както вече съм споменавала и ще продължа да споменавам във всяка публикация, посветена на някое от заглавията в тази поредица, тук става въпрос не за оригиналните книги, а за преразкази от съвсем различни автори, които си служат с чувство за хумор и по-опростен език и сюжет, така че произведенията да бъдат представени на децата в една по-лесна за възприемане форма. В случая разказвач е Дейв Егърс, а оригиналът e „Двайсет хиляди левги под водата“ на Жул Верн.
Историята е за фантастичното приключение на Консуелои неговия чичо, които попадат в плен в подводницата на гениалния, но унищожителен Капитан Немо. Любопитен факт е, че по времето, когато е написана оригиналната история, подводници не са съществували, или поне широката общественост не е била запозната с наличието на подобно нещо. На страниците на „Капитан Немо“ обаче не само ще се потопите под водата с това невъобразимо мощно изобретение, ами ще може да разгледате вътрешността, да се запознаете с чудатия и садистичен капитан, но и да наблюдавате подводния свят през очите на 14-годишния главен герой.
Ако сте безстрашни, приканвам ви да се качите на борд! ;)
Девора
Обичам водата. Спокойствието, което носи – разтоварва психиката и отпуска мускулатурата. Свободата, която предоставя – пълен обхват на движение, без да се натоварват ставите. Във водата можеш както да тренираш активно, така и да се носиш лежерно на повърхността. И в двата случая получаваш заряд. Сигурна съм, че тези от вас, които умеят да плуват ще се съгласят с мен.
На останалите, които се страхуват и по една или друга причина не влизат дори в плитък басейн, ще им пожелая един ден да го направят. Да преодолеят страха си и да позволят на водата да им бъде приятел. А на всички настоящи и бъдещи родители ще дам предложение – включете плуването в грижите за вашето бебе.
Бебетата прекарват 9 месеца в утробата, а някои майки избират водното раждане, за да въведат децата си в новия свят.
Съвсем естествено е да се продължат заниманията във вода още от кърмаческа възраст. Разбира се, под "плуване за бебета"нямам предвид плуване с конкретни стилове.
Това са движения във водата, които наподобяват загребването с ръце при бруст или ритането с крачета при кроул, както и движения по гръб или по корем, на повърхността или под водата.
При едно от изследванията за установяване ползите от плуването за бебета се сравнявали две групи деца.
Първата – 19 бебета, които ходели на плуване 2 пъти седмично (за период от 2-месечна до 7-месечна възраст). Втората група били 19 деца (на възраст от 5 години), които не са се занимавали никога с плуване.
Важно е да се уточни, че бебетата и децата били подбирани така, че единственият фактор, по който да се различават, бил плуването. Всичко останало – от образование на родителите през семейни доходи до жилище, било еднакво.
Тренировките по плуване при бебетата включвали различни движения по гръб и корем, обръщане на 180°, гмуркане под водата, скачане от ръба на басейна и балансиране върху ръката на родителя, докато бебето се опитва да достигне и вземе плуващ предмет.
Когато децата от първата група станали на 5 годинки, бил направен тест с конкретни движения, приложен и при втората група.
Резултатът бил, че децата, които плували като бебета, балансирали по-добре, имали по-добра координация и достигали и хващали предмети с по-бърза реакция.
По всяко време – още от самото раждане.
Консултирайте се с вашия педиатър и с най-близко намиращия се до вас треньор.
Всичко зависи от индивидуалното развитие на бебето.
Плуването за бебета е специфично и за това има организирани часове с инструктор.
Това не значи, че не може да го практикувате и в личната си вана.
Плуването за бебета е безопасно, но е препоръчително посещението на класове, където за вас и вашето бебе ще се грижат обучени треньори с нужен опит.
Тази дейност се развива и в България, макар и с по-бавни темпове и не във всички населени места. Важното е, че нещата се случват.
Добрите треньори са научени да разбират нуждите както на бебето, така и на майката/бащата. Те са квалифицирани в животоспасяващи умения.
Плуване у дома
Ако решите да се занимавате с бебето си във вода още след самото раждане, това трябва да се случи в дома ви. Така може да поддържате по-висока температура на водата и ще следите лично за перфектната хигиена.
Когато бебето достигне 4-5-месечна възраст, може да се преместите и в голям басейн.
Предполага се, че това е възраст, в която малкото същество е по-зряло емоционално и ще се чувства по-комфортно в шумната среда (други родители и бебета).
Вариантът "у дома"остава добър вариант, когато нямате финансовата възможност да посещавате редовно часове с треньор.
И в двата случая, обаче, е нужна консултацията със специалист.
Първоначално ще ви покаже как трябва да протече едно занятие и каква да бъде продължителността му.
Ще ви научи на основните движения така, че да може да продължите след това сами.
Има практика на определени интервали от време (в началото през седмица-две, след това на 3, 6 месеца и т.н.) да се виждате със своя треньор, за да може да се коригират неточностите (ако има) и да се проследи развитието на бебето.
Ако бебето ви е достигнало подходяща възраст за тренировки в басейн, е нужно да помислите предварително за някои неща, за да протече занятието леко и спокойно.
Ежедневно прекарвам часове на басейна.
Виждам какво е положителното влияние на плуването върху малки и големи и наблюдавам усмивките, усещам позитивния заряд.
Впечатление ми прави правилната стойка на тялото при деца, които плуват редовно от малки.Виждам добре развитата двигателна дейност и тонизираната мускулатура.
Издръжливостта и координацията, която имат не остават незабелязани.
Погледът ми е прикован от красотата, с която плуват – в симбиоза с водата.
Нямам дете, но със сигурност един ден, когато това се случи, ще намеря начин то да плува още от бебе.
Прочетете и тези полезни материали:Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса, разгледахме центъра на Одеса, отидохме до Музея за восъчните фигури в Одеса, а така също и на руска баня, после стигнахме до Любимовка на Крим, и Балаклава. За последно стигнахме Ялта, а днес ще тръгнем в посока Бахчисарай
Приятно четене:
част девета
След като разгледахме на бързо хванахме пътя за Бахчисарай – около 70км, много тесен, много лош – с много завои, някои – направо обратни.
Пътят за Бахчисарай
Първо десните ги взимах смело, но след като се разминах на сантиметри с един бус, почнах да спирам да се оглеждам, дали има коли и тогава тръгвам и реално го взимам в насрещното завоя. Много тегава работа дори за човек с повечко опит на мотор, бяха около 10 – 20бр такива завои:
Колите на долу едвам ги взимаха ако се пада външен по лесно но вътрешните и колите спираха и се оглеждаха дали не идва някой от горе защото реално при пълен навит волан пак си в насрещното:
Пътя си заслужаваше мъката защото се откриваше невероятна
Голубинка
На един завой бяхме спрели да снимаме и, като ни видяха, спря една кола народ и „стойте с вас ще се снимаме!“ хаха 
който се извисяваше на 1200м над морето:
Площадка за наблюдение:
На върха продаваха разни интересни неща, вече бяхме в
и нещата станаха доста нестандартни като почнеш от масите в заведенията до хората 
След кратка пауза на върха почнахме да преваляме планината искахме да стигнем до
По пътя на долу Наско реши да спре за кафе, което беше най- умната постъпка за момента.
Спряхме в едно татарско кафе и легнахме на едни маси, които са реално направени – легнал да ядеш и да пиеш – лудница пълна
И няколко минути след като се настанихме – като затрещя, като се отвори онова ми ти небе: порой най- страшен, с градушка. Стана ужас и безумие. Аз, понеже съм хитър, си оставих дъждобрана в бунгалото и бях тръгнал като на плаж – по обувки, дънки и кожено яке – смърт.
Нямахме голям избор, освен да чакаме да спре и да се оттече водата от пътя, което отне около 2часа, а вече ставаше доста късно. За мой късмет, Наско носеше найлонови торбички, които да си вържем на краката. Носеше си ги от предишно ходене в Гърция, та си вързах на обувките от външната част, което ме спаси от намокряне и лека по лека тръгнахме към Бахчисарай.
Стигнахме в Бахчисарай към 19:30ч.
Очаквайте продължението
Автор: Антон Конакчиев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с – на картата:
Крим
Още пътеписи от близки места:
Та така – времената, знаете, не са добри. Не е като едно време. Така че не очаквайте рязка положителна промяна в неделя. Освен ако не дойдете на Форум Заедно – за там сме подготвили топла приятелска атмосфера, без превалявания.
Наричаме ги разказвачи. Всеки един от тях ще излезе пред нас и в рамките на 20 минути ще ни позволи да надзърнем в неговия личен свят – тъжен или весел, мрачен или светъл, но винаги красив и никога безнадежден. Криминолог, алпинист, хижар, активист, журналист, психотерапевт, режисьор, цигулар, архитект, политолог … заедно на сцената.
Светът на хората е сборът от личния свят на всеки един от нас. Колкото повече от тези лични светове са заедно, толкова по-вероятно е светът да стане едно по-хубаво място.
Ще си имаме запазени местенца в уютната зала. За съжаление местата са удобни, но ограничени като бройка и обикновено свършват няколко дена преди случката, така че натиснете бутона пауза на това, което вършите в момента, и се регистрирайте.
Разказвачите ще ни вземат акъла, това е гарантирано. И за да е пълно приключението, самодивите и юнаците, които се грижат за Горичка, са спретнали купища изненади извън залата. Няма да ги издадем сега, само ще намекнем: ще играем на игри, които сме забравили, ще се запознаем с Фреди – иракчанина с най-вкусния ресторант на Женския пазар, ще поровим между книги, всяка от които желаем да притежаваме, ще търсим своя Пижо или Пенда, Том или Джери (и ще разберем защо те не могат един без друг!). Ще има и нещо, което нашите организатори наричат „тайната стая”, но се притеснихме да ги попитаме какво ще можем да правим там заедно.
На човек рядко му се случва да е наистина заедно. Ние сме заедно на работа или в метрото или в мола или на кино, обаче това заедно, както и повечето други, които можете да си представите, са нищо в сравнение със заедното, което ще преживеем в залата и ще видим на сцената на Форум Зедно. А лицата, които се срещат по форумите ни, са от тези, дето се чудиш къде ходят през останалото време и че ако ги срещахме по-често градът ни щеше да една идея по-добър.
Едновременно с историите на разказвачите, колкото обикновени толкова и изключителни, на сцената ще се случват и много други неща. Ще се вари боб, ще се свири на тъпани и гайди, ще има даже и едно куче. Като познаваме водещите, предполагаме, че ще има и смешки или поне поезия.
Маги Малеева и Манол Пейков. Нея навремето сме я виждали да кове победни форхенди, с подобен замах тя води и всеки наш форум от първия досега. Той, от своя страна, е любимият ни издател, но по-късно го открихме и като рецитатор, певец, сериозен мислител и изключителен шегобиец.
Положението е сериозно и изисква сериозни усилия от страна на всички. Тенденцията е да се опитват да ни разделят. Във всичко и навсякъде. Да ни плашат с другите. Ние трябва да се научим или по-скоро – да си припомним, какво значи да живеем заедно, с разбирателство, грижа и подкрепа.
За нас в Горичка важи правилото, че всеки човек е ценен. От самото начало ние сме заявили, че и най-малкото усилие е ценно, защото много малки усилия създават голям резултат. Затова всеки от нас е изключително ценен във всяка кауза. Можем да бъдем заедно, на Форум Заедно ще разберем как.
—
Форум Заедное на 27 април в Модерен театър
Днес е световният ден на книгата (UNESCO) - всъщност всяка година на 23 април - но у нас някак все остава в сянката на злободневието, както твърде много неща, свързани с книгите и образованието. За жалост...
На 23 април 1616 година умират едновременно Сервантес и Шекспир, но това символично съвпадение е само една от причините да е избран именно този ден. Всъщност на тази дата, на много места по света, празнуват Свети Георги по новия Григориански календар. (Източноправославната ни църква ползва стария Юлиански календар, затова при нас Гергьовден е на 6 май.)
В Каталуня, обаче, празникът La Diada de Sant Jordi (денят на Св. Георги) се нарича още и El dia de la Rosa (денят на розата) и El dia del Llibre (денят на книгата) - и именно каталунците са другата причина за този празник, заради начина, по който преплитат в едно отбелязването на пролетта, любовта и книгите. Това е и техният отговор на твърде комерсиалния Св. Валентин. А традицията им започва още от 15 век, като първоначално мъжете са подарявали на жените, които обичат рози, а жените на мъжете, които ценят книги (след като се появяват книгите, разбира се). В наши дни празникът е еволюирал до по-общи категории - сега рози и книги си разменят всички, не само влюбени, но и близки, роднини, колеги и приятели.
До края на днешния ден само в Барселона ще бъдат подарени около 4 милиона рози, а градът не случайно е център на испанското и каталунското книгоиздаване.
Днес, въпреки празника (btw денят е работен), около 700-те книжарници в Каталуня ще бъдат отворени от ранно утро до късна вечер и ще продадат книги (приблизително поравно на испански и català) за около 20 милиона евро, което представлява около 8% от годишните им продажби. В рамките на днешния ден каталунските издатели ще реализират около 1/3 от годишния си оборот. При това данните ми са от преди две години, най-актуалните, които намерих, но всяка следваща година цифрите само се увеличават. За тези които не знаят, каталунците са само малко повече от българите, а Барселона като население не е много по-голяма от София.
Разказвам всичко това, не за да акцентирам върху комерсиалната страна на празника, напротив... споделям го, защото е впечатляващо - това за книгите. И обяснението е простичко - каталунците дълбоко вярват, че именно книгите и езикът им са ги съхранили през вековете, макар и тази година да стават точно 3 века, откакто те нямат собствена държава. Такова отношение към книгата и традициите трудно остава незабелязано и е наклонило везните през 1995-та UNESCO да избере именно 23 април за световен ден на книгата. Един хубав пример, че малките и дори несъщестуващите държави, могат да бъдат много големи в мащабността на времето и мечтите си!
Нещо, което ние българите често забравяме!...
