Продължаваме с уикенда на Анжело из Търново – предния път разгледахме Велико Търново, днес на ред са Преображенския манстир и Арбанаси. Приятно четене:
Един уикенд в Търново
ден втори
Преображенският манастир и Арбанаси
Ден втори, неделя, 23.03.2014
В ранното утро на Деня на метеорологията („Ave аз“, както казваше Цезар) тръгваме към Преображенския манастир. Идеята се зароди спонтанно на входа на Самоводската чаршия, когато на пл. „Велчова завера“ видяхме пътна табела към него. Не бях проучил маршрута и нямах GPS координатите му, затова зададох на тутурутката да ни заведе до следващото село, Самоводене. През цялото време тя се опитваше да ни върне по „царския“ път, но с инат и непукизъм най-после стигнахме до табела „Преображенски манастир 2км“. Очаквахме на самата отбивка да има още една табела, напр. от кафявите – за туристическа забележителност, но не би… Подминахме и се наложи да се връщаме. Така че, като видите табелата за манастира, започнете да следите левия банкет – някъде там започва тесен и доста изровен, със спомени за асфалт, път.
Преображенски манастир „Преображение Господне“
GPS: 43.11772, 25.60549
![Преображенски манастир]()
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе важна роля и в духовния живот на българската столица през 14в.
През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.
![Патриаршеския манастир „Света Троица“]()
На отсрещния склон се вижда Патриаршеския манастир „Света Троица“
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във „Велчовата завера“ от 1834-1835г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г., се заема Уста Кольо Фичето.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 – 1851г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона „Преображение Господне“ е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селска народна носия. Забележителна е
сцената „Колелото на живота“,
изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
![Колелото на живота]()
Колелото на живота
Църковният иконостас е създаден през 1838г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: „Архангел Михаил“, „Св. Богородица Милующа“, „Христос Вседържител“, „Преображение“, „Йоан Предтеча“, „Св. Андрей“ и др.
Активното строителство в Преображенския манастир продължава до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква „Благовещение“ (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид – от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835година до Априлското въстание в 1876година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. Оттук е тръгнал по народните дела сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
![Преображенски манастир]( "Преображенски манастир")
През руско-турската война манастирът е превърнат в болница
През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира. Сградите вдясно от входа, в които преди 40г. се настаняваха гости, също са разрушени след свличане на склона. Сега той е укрепен.
![Преображенски манастир]()
Част от сградите са разрушени от свлачище
![Преображенски манастир]()
(Без)ценни документи или стари вестници зад липсващото стъкло и под течащия покрив?
Забелязват се следи от възстановителна дейност – обновена е камбанарията с часовника, трапезарията… Явно за държавата религиозният туризъм не е от приоритетите, независимо от нагледния пример на комшиите – гърци и турци си докарват значителни доходи именно от него.
![Преображенски манастир]()
Възстановена и укрепена е камбанарията с часовника
![Преображенски манастир]()
Добри люде са помогнали за манастирската трапезария
След Преображенския манастир планово се отправихме към
Арбанаси
За летописа на Арбанаси най-ранният писмен документ е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана (съпруг на Михлимах от „Великолепния век“). В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
Други сведения за Арбанаси се намират в записките на Павел Джорджич от 10януари 1595г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католишки епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640г. Той отбелязва, че горе, на планината, има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000къщи.
Арбанаси, България
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен IIпри Клокотница на 9март 1230г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя.
Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
През 1859г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)…, гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000жители…“. Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри“.
По-богат документален материал (преписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17век и 18век. Той показва, че Арбанаси е в своя икономически разцвет през втората половина на 17век и до края на 18век. Тогава селото имало над 1000къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството, и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството също е характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна турска империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстоянието на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810г. започва ново заселване на българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство почти прекъсва след Кримската война.
От Арбанаси е фамилията Кърджиеви – братята Георги и Тома Кърджиеви, единият – учител и книжовник, другият (Тома) – революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на IIсливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10май 1876г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11души от Арбанаси участват в нея като опълченци.
В Арбанаси са запазени 144къщи с богата вътрешна украса, 5църкви и 2манастира. В арбанашки манастир през 1794г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното „Житие и страдание грешнаго Софрония”.
![Арбанаси]()
Арбанаси създава впечатление, че естроеносмного пари и замного пари.Лъскави автомобили с леснозапомнящи се номера, наедряли „бизнесмени“ и „тунинговани“ мацки бяха голяма част от посетителите. В цялото селище има някакъв прекалено комерсиален дух (нещо като Кръстова гора) и мнооого далеч от топлината на Златоград, например. Друга част от гостите са баби във все още активна възраст, отчитащи поредния посетен манастир, кресливи, безапелационни и шумно обсъждащи какъв армаган трябва да занесат на оная чума, снахата… Поставените табели за пазене на тишина и спокойствие в светите обители не им правят никакво впечатление. (Една от мацките дори настояваше да удари камбаните – ей така, да чуе как звънят…)
Още след табелата на селото се отклонихме вдясно към
Арбанашки манастир „Св. Николай Чудотворец“
адрес: ул. „Св. Никола“ 31, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.095601, 25.663245
тел.: +359 62 650345
моб.: +359 896 687410
email: manastir@svnikolai-chudotvorec.com
web: www.svnikolai-chudotvorec.com
![Арбанашки манастир „Св. Николай Чудотворец“]()
Основан е по времето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393г. е разрушен от турците. През 1680г. манастирът е възобновен, като тогава била построена и сегашната църква. През 1716г. от север на църквата бил издигнат параклисът „Св. Илия“. В него се намират интересни икони – „Св. Никола с житийни сцени”, „Огнено възхождение на св. Илия“, „Христос Вседържател“ и „Богородица Пътеводителка”, изработени в началото на 18в. Иконите, както и стенописите, носят почерка на тревненските художници. В параклиса се намират и някои йерусалимски икони от 19в.
През 17-18в. арбанашката църква била енорийска на с. Арбанаси. През 1798г. при кърджалийско нападение църквата е ограбена и почти разрушена, но десет години по-късно е възстановена. През 1833г. по инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир, със средства събрани от местното населението се извършва ново обновление на храма. Били построени жилищните сгради и дворът бил ограден със зид.
![Арбанашки манастир „Св. Николай Чудотворец“]()
Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново. През 60-те години на 19в. в манастира живеели около 30 монахини и, макар че бил девически, често бил посещаван от революционните дейци – Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон.
След Освобождението Арбанашкият манастир започнал да запада, а през 1913 г. при земетресение били разрушени всичките му сгради без църквата. Впоследствие манастирските сгради били издигнати отново.
Понастоящем Арбанашкият манастир е девически, постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис.
Църквата „Рождество Христово“
е най-старата запазена сграда в манастира и датира от края на 17в. От оригиналния си вид тя е запазила само западната си част, а източната е пристроена през 19 в. Храмът е в типичния за арбанашките църкви стил – еднокорабен, покрит с полуцилиндричен свод, с наос и женско отделение. Запазените в западната част стенописи датират от 17-18в. На източната стена са поместени сцената „Възнесение Богородично“ и откъси от живота на патрона св. Никола. На южната и северната стена са запазени композиции от „Акатист Богородичен“ и „Празниците“, а на западната – от „Менология“. Върху свода е голямото кръгово изображение „Ангел на великия съвет“. Фигурите са диспропорционални, което не говори за висока школовка на майсторите. Интерес представляват старият иконостас с полихромна дърворезба, датиран от края на 17в.
Църквата в Арбанашкият манастир притежава и един метален полилей, изработен в Нюрнберг, подарен й през 1746 г. и дървен кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни.
Жилищните и стопанските сгради в Арбанашкия манастир са строени в периода 1833-1870г.
Продължихме по стръмната улица „Св. Никола” до импровизиран паркинг пред бистро „Панорама“.
![Велико Търново]( "Велико Търново")
Велико Търново
Оттук само на стотина метра е
Арбанашки манастир „Света Богородица“
адрес: ул. „Св. Никола“ 55, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.0981,25.659797
![Арбанашки манастир „Света Богородица“]( "Арбанашки манастир „Света Богородица“")
Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е основан по времето на Второто българско царство. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. За това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Троица“. След падането на българската столица Търново през 1393г., манастирът „Св. Богородица“ като по чудо оцелява. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите.
През 17-18в. Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е възобновен от местното население и става девически. Сегашната църква е построена през 1680г., като в началото храмът изпълнявал ролята на енорийска църква в тази част от селото. Впоследствие през 1716г. по инициатива на троянския монах Даниел са построени жилищните сгради около храма и така се възобновява дейността на манастира. При последното нападение от кърджалии през 1798г. църквата сериозно пострадала.
През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората.
Понастоящем Арбанашкият девически манастир „Св. Богородица“ е постоянно действащ. Най-старата сграда в манастира е
църквата „Успение Богородично“,
построена през 1680г. Тя представлява еднокорабна, безкуполна постройка с полуцилиндричен свод. Състои се от наос, предверие (женско отделение) и параклис – „Св. Троица“, в северната й страна. Стенописите в църквата са от два слоя. Украсата в наоса е от 17в. и тук са изобразени фигури на светци, сюжети из великите празници, страданията и др. На входа на женското отделение е изобразена празничната сцена „Успение Богородично“.
Параклисът „Св. Троица“ се състои също от две помещения – наос и предверие, също засводени. Стенописите в параклиса датират от 17 в. и са едни от най-ранните творби на тревненската живописна школа. Според един надпис, резбения иконостас е дело на хаджи Димитър, Марко, на Йоан и Христо Попов и датира от 1867 г. На иконостаса се намират някои интересни икони, като „Новозаветна Троица“, „Богородица Пътеводителка“ и „Христос Вседържател“. Извън иконостаса в предверието са подредени икони от 17-18 в. – „Св. Богородица с апостолите“, „Св. Никола“, „Йоан Кръстител“ и др.
В Арбанашката църква се съхранява и чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, която е обкована със сребро и датира от 13в.
През 1762г. църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи.
В манастирската църква са запазени и някои интересни реликви. Това са кандило с формата на яйце, направено от сребро и украсено с плочки от злато. Друга старина в храма е кандилницата, подарена през 1680г. от Кера, Гина и Лина. В олтара се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна. На нея е изобразеното тялото на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Тези старинни реликви, както и други, са събрани в манастирския музей.
![Арбанашки манастир „Света Богородица“]( "Арбанашки манастир „Света Богородица“")
Повечето жилищните сгради в Арбанашкия манастир „Св. Богородица“ датират от 1716г. През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над портата.
Паркирахме в центъра на селото, срещу автомата за сувенирни монети и спирката, и се опитахме да влезем в
Църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил“
адрес: ул. „Спиро Константинов“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.09660, 25.66828
Работно време:
9.00 – 17.00 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: понеделник: 9.00 – 12.00
моб.: +359 885 105282
Храмът „Св. архангели Михаил и Гавраил“ представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите й са 28,60х 10,40м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно предверие.
Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът „Св. Параскева“ и предверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVIIв. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI– началото на XVIIв. При преустройството, извършено в последната трета на XVIIв., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVIIв. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията „Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с „Дейсис“ сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особено впечатляващи с внушенията, които носят, са сцените: „Благовещение”, „Кръщение Христово”, „Разпятие Христово”, „Предателството на Юда“ и „Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – „Съшествие в ада“ (от юг) и „Рождество Христово“ (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий, убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената „Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.
В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената „Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на св. Христофор с младенеца Христос и св. Константин и св. Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавраил, които държат в ръцете си модел на църква.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис, разположен над входната врата. Той гласи: „Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11август.“ Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани „Събор на архангелите“ и медалиони с образи на светци.
На свода от изток на запад са поместени изображения на св. Йоан Предтеча, Богородица Платитера, бог Саваот и Христос Емануил. От двете им страни са зографисани фризове от фигури на апостоли и пророци, всяка от които е поместена в арка с колони. В следващия регистър, който се разпростира по северната, западната и южна стени е представен пълния цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за живота й.
Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.
Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис – отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.
Заедно с група младежи се повъртяхме наоколо, но никой не се появи да отвори. По-късно разбрахме, че като обект към Историческия музей в Търново за църквата отговаря екскурзовод, който е бил зает с туристическа група, а не свещеник, който да е постоянно в храма.
Недочакали екскурзовода, тръгнахме към
Музей „Констанцалиевата къща“
адрес: ул. „Капитан Павел Грамадов“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.09929, 25.66537
цена: 6 лв. (семеен билет с до 3 деца)
Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното й изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида, в който я виждаме сега.
Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името, с която е позната днес.
Тя е двуетажна, построена на линията на улицата, накъдето е обърната изцяло каменната й фасада, без еркерни наддавания. Солидни каменни зидове ограждат дворното й пространство. Към него водят две входни комуникации. От югозапад се намира висока, масивно изградена каменна порта, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със стоки, закупени от собственика на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предназначена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището. Той е засводен, рамкиран с фриз от растителни орнаменти. Затваря се от еднокрила, масивна дървена врата обкована с големи железни гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин, позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.
В масивно изградения долен етаж на къщата, се помещават стая и кухня за пазачите; стая за прислугата; складове за стоките, конюшня. От него към горния етаж водят две стълбища: представително и всекидневно. Между помещенията на приземния етаж умело е обособено скривалище, свързано с горния етаж чрез самостоятелна стълба. В него при опасност са се укривали обитателите на къщата. Вторият етаж на жилището е паянтов, с изключение на стената обърната към улицата. Тя е масивно изградена. Официалните помещения – салон, дневна и столова са свързани едно с друго и имат пряка връзка с главния вход. Столовата е разположена в средата на къщата и има комуникация със сервизните помещения – кухня, килер, фурна, мивник, клозети. Спалните и всекидневната стая са обособени около изолационен коридор. В най-закътаната част от къщата е разположена специална стая за родилката. Тя е сравнително малка, но решението й е много функционално. Леглото е с балдахин, поставящ се върху специално изработени рамки, люлката е над леглото в което почива родилката, обособено е специално място за сушене на пелени. Отоплението на къщата е осъществявано чрез сложна система от зидани печки.
![Констанцалиевата къща, Арбанаси]( "Констанцалиевата къща, Арбанаси")
Констанцалиевата къща
Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и апликации. Дървените части в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е великолепно свидетелство за творческите качества на майсторите, които са я изградили, високата култура и финансови възможности на стопаните й. В решението й се долавя сложното преплитане на балканските строителни традиции, специфичната култура и начин на живот в селището, както и разнородните естетически влияния.
Понастоящем в нея е разположена експозиция, представяща бита на арбанашките жители от XIX век. Служителката беше много любезна, дори изключи временно алармената система, за да може съпругата ми отблизо да разгледа някакъв специфичен вид бродирана върху зебло дантела. Дай Боже, повече уредници, които с такава топлота посрещат, показват, разказват!
Срещу Констанцалиевата къща се намира известната Коконска чешма. Тук богатите дами (кокони) се разкрасявали, преди да отидат на църква. Продължихме към третия музеен обект на Арбанаси,
Църква „Рождество Христово“
адрес: ул. „Рождество Христово“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43,097364 25,663925
Работно време:
9.00 – 17.00 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: вторник: 9.00 – 12.00
Зимно работно време
пон-пет от 10:00 – 16:00, само след предварителна заявка на:
с беседа на +359 885 105282
без беседа (до 30 минути след заявка) на +359 885 105254
Събота, Неделя и празнични дни
10:00 – 16:00
Храмът „Рождесто Христово“ се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80х 10,40м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната й ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис „Св. Йоан Предтеча“ от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад.
Храмът „Рождество Христово“ има сложна и продължителна история. През втората половина на XVIв. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVIIв и 1632г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници, в които се вмества зазиждането, е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, чието изпълнение е станало на етапи – 1597г., 1632г., 1638г., 1643г., 1649г., 1681г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър, разположен по северната и южна стени на наоса, са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици.
Следващите два регистъра са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената „Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция „Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени „Рождество Богородично“ и „Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин
![Църква „Рождество Христово“, Арбанаси]( "Църква „Рождество Христово“, Арбанаси")
Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата „Страшния съд“ със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена „Рождество Христово”. Първият регистър, минаващ по южната и западната стени, е зает от изображения на преподобните св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св. Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия Лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофано и др. Над тях се намират големите композиции „Покров Богородичен”, „О, тебе радуется”, „Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгънато епично повествование за целия земен път. Акцентирано е върху действените моменти – „Благовещение”, „Рождестово”, „Сретение”, „Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция „Древо Йесеево“ (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.
Сцените в наоса на параклиса „Св. Йоан Предтеча“ илюстрират живота на патрона и чудесата му: „Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, „Кръщение в р. Йордан”, „Отсичане главата на Йоан Кръстител”, „Танцът на Саломе”, „Намирането на главата на Йоан Кръстител“ и др. Иконостасната преграда в параклиса е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календар (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението, което носи сцената „Суетният живот в лъжовния свят“ или Колелото на живота.
Върху стените на църквата „Рождество Христово“ са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.
Храмът „Рождество Христово“ е част от комплекс – резиденция, от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската.
![църквата „Рождество Христово", Арбанаси]( "църквата „Рождество Христово\", Арбанаси")
Пред църквата имаше група японски туристи, които слушаха беседата на своя гид. Служителката на музея отказа да ни пусне в храма под претекст, че чужденците са с предимство и когато те свършат, ще можем да влезем и ние. Единственият компромис, който направи, е да подпечата без ред книжките „100 национални туристически обекта“ на тези, които са пропуснали да го направят в Царевец (№11). Разочаровани, си тръгнахме заедно с другите „второкласни“ български туристи.
Други обекти в Арбанаси, които в момента не са отворени за посещения, но дай-Боже, може и да им дойде времето:
Църква „Св. Димитър“
Не приема посетители.
адрес: ул. „Свети Димитър“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.098537, 25.667753
Храмът „Св. Димитър“ е разположен в сегашната централна част на с. Арбанаси. Представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 25,70х 10,80м. Основният строителен материал е ломен камък, спойката е хоросанова, за изравняване на редовете са използвани дървени сантрачи. Обемът на сградата е лаконичен, стените са плътни, единствено прозоречните отвори им придават някаква пластичност.
Достигналата до наши дни църква има сложна архитектурна композиция. Олтарът, наосът и притворът на същинския храм са разположени последователно по оста изток-запад. Апсидата е полукръгла, пред нея е разположен каменен св. Престол. От двете страни са оформени дълбоки, полукръгли в горния си край ниши изпълняващи функциите на протезис и дяконикон. Наосът на църквата е еднопространствен, като в средата на северната и южната му стена са оформени два аркосолия. Връзката с притвора се осъществява чрез вход на западната стена, който се затваря с масивна дървена стена. Разположеният от северната стена на наоса параклис е еднопространствен. Апсидата е полукръгла, а пред нея в средата на олтарното пространство има каменна олтарна маса. Същинската църква и параклисът са обединени чрез Г-образна масивно изградена галерия. На северната и западната и стени има оформени входове, водещи към вътрешността на храма.Стенописната украса на същинската църква е завършена през 1621г. За това съобщава ктиторски надпис, разположен над входната врата, върху западната стена на наоса. В него са упоменати имената на дарителите, с чийто средства е изпълнена зографията – арбанашкият първенец Георгиос и съпругата му Фрагула. Приписка в хроника на Псевдодоротей Монемзасийски съобщава, че преписът е направен от йерей Стилян и завършен на 29май 1622г. в църквата „Св. Димитър“ в Арбанаси. Иконостасната преграда на черквата е изработена през 1794г. със средствата на дарителите Диму и Лада. През 1834г. по настояване на търновския владика Иларион Критски е направен ремонт на покрива и на оградния зид на църковния двор. През 1850г. в храма „Св. Димитър“ е извършен изборът на викариен епископ на Търновската митрополия.
Стенописната украса в същинската църква е частично запазена и към настоящия момент е в етап на реставрация. По стил, колорит и рисунък зографията се нарежда сред водещите художествени достижения на късносредновековната монументална живопис. Уникално за църковното изкуство на Балканите е разполагането на Древо Йесеево върху люнета на източната стена. Към най-добрите образци на живописта от XVII в. принадлежи и изображението на темата за Страшния съд. Иконографската му формула следва традицията на късновизантийското изобразително изкуство.
При археологически и архитектурни изследвания на паметника е установено, че преди появата на завършената през 1621г. църква, сегашният параклис е съществувал като самостоятелен храм. Изграждането му се отнася към средата на XVIв., което го прави най-ранният култов паметник, издигнат в Арбанаси. От този период на съществуване на храма е запазена зография, илюстрираща житиен цикъл на св. Георги. Добре се различават сцените: Георги и император Диоклетиан, мъченията на Георги в тъмницата с поставянето на камък върху гърдите и клада под краката му, хвърлянето му в ямата с негасена вар, мъченията върху колелото, обезглавяването на светеца. Това, което характеризира живописта, е яркият колорит, издължените пропорции на фигурите, усещането за стегнатост и равновесие в търсенето на композиционното решение.
В олтарната част на параклиса, върху южната и западната му стени, са запазени участъци от втори, по-късен стенописен пласт. По стил, композиция и колорит те са сходни със стенописите в наоса на църквата. Това предполага близки дати по отношение изпълнението им.
Консервационните и реставрационни дейности на стенописната украса в храма продължават.
Църква „Св. Георги“
Не приема посетители.
адрес: BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.099032, 25.661643
Храмът „Св. Георги“ се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция – тухли до първите третини над петите и горна част от цепени бичмета върху дъбови укрепителни ребра. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея се намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода, са изградени две ниши, имитативно изпълняващи ролята на протезис и диаконикон.
В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Надпис над вратата на западната стена на наоса съобщава, кога е завършено зографисването на храма. Той гласи: „Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги Победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър Йерей, Стамо Йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710.“ Стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.
При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в апсидата – изображение на архидякон Стефан вляво от нея и протезисната ниша, които са от последната четвърт на XVI в. От 1569 г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII в. (около 1616 г.). Царските двери на иконостаса датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери. В средата на 70-те години на ХХ в. реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на църквата с идея, тя да бъде върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. За съжаление този проект не е реализиран и е невъзможно да бъде видяна великолепната живопис от началото на XVIII в.
Църква „Св. Атанасий“
Не приема посетители.
адрес: BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.101543, 25.668222
Храмът „Св Атанасий“ е разположен в североизточната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка, покрита с двускатен покрив и размери: 18,35 х 10,64 м. Надлъжните стени са плътни, известна раздвиженост им придават малките прозоречни отвори. По-пластично е решението на западната фасада. На нея са оформени два засводени входни отвора, над които има отстъпи, завършващи със заострени арки. Триарков мотив от плитки псевдоконструктивни ниши обрамчва входа към същинската църква.
В композиционно отношение храмът се състои от олтар, наос и притвор разположени по оста изток-запад и параклис „Св. Харалампий“ от юг. Наосът на църквата е еднопространствен, на изток завършва с полукръгла апсида. В олтарното пространство е разположена каменна олтарна маса поставена върху призматичен фундамент. На източната стена са оформени дълбока проскомидийна ниша и мивка за измиване на църковна утвар. Непосредствено до тях се намира малка правоъгълна ниша, в която е изписан гербът на Вселенската патриаршия – двуглавия орел. Наосът се съобщава с притвора чрез вход, затварящ се с двукрила дървена врата. Засводяването на тези части от храма е масивно, като полуцилиндричния свод се носи от аркови пояси.
Параклисът е еднопространствен, апсидата му е редуцирана до плитка сводеста ниша. В североизточния ъгъл на олтарната част е оформена мивка за измиване на църковна утвар. Параклисът и преддверието му са покрити с дъсчен таван, прикован към гредоред.
Храмът е издигнат през 30-те години на XVIIв. Зографията на църквата е завършена през 1667г. според ктиторския надпис разположен в наоса. В него са упоменати имената на дарителите – архонт кир Мано и съпругата му Василиси, кир Василиос и съпругата му Деспо, и архиерействащия по това време митрополит Герасим IIКакавелас.
Иконографската програма на храма „Св. Атанасий“ е опростена и достъпна за възприятие. Традиционно е иконографското решение на олтарното пространство. Апсидната конха е заета от мащабно изображение на св. Богоридица Платитера. Под нея е представена композицията „Поклонение на жертвата”. От двете й страни са изображенията на църковните отци-литургисти – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Атанасий Александрийски и др. В първия регистър на южната стена са представени изображенията на св. Модест, св. Спиридон, св. Ахил, св. Антипа и др. Над тях по цялото протежение на стените на олтара и наоса преминава фриз с бюстови изображения на светци. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развит цикълът на Христовите страдания: „Умиване на нозете”, „Тайната вечеря”, „Целувката на Йуда”, „Носене на кръста”, „Разпятие“ и др. Цикълът на Великите празници е разположен върху южната стена. Представени са сцените „Сретение”, „Кръщение”, „Преображение”, „Възкресението на Лазар” и „Влизане в Йерусалим”. Западната стена на наоса е заета от голямата многофигурна композиция „Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от по-малките по мащаб сцени: „Рождество Богородично“ и „Въведение на Мария в храма”. Върху свода се извисяват внушителните изображения на „Христос Пантократор”, „Новозаветна Троица“ и „Христос Емануил”.
Иконографската програма на притвора е посветена на култа към Божията майка. Изобразена е на свода като „Кехаритомени“ – (изобразителна интерпретация на църковното песнопение „О, тебе радуется) тя дава облик на украсата на стените, където в 24 сцени е развит пълният цикъл на Богородичния акатист. Върху източната стена над вратата към наоса е изписан патронът на църквата – св. Атанасий Александрийски. В тази част от храма широко е застъпено присъствието на изображения на жени-светици – св. Петка, св. Марина, св. Анастасия, св. Екатерина, св. Ирина и др.
Стенописването на параклиса „Св. Харалампий“ е завършено през 1726г. Негови автори са тревненските зографи Цоню и Недю. В апсидата те са нарисували „Св. Богородица Ширшая небес”, под нея – „Поклонение на жертвата”. Върху южната стена са представени изображенията на св. Григорий, св. Никола, св. Атанасий“ и св. Спиридон, а срещу тях – дяконите св. Роман и св. Стефан. В западната част на северната стена е разгъната темата „Страшния съд“ със своите традиционни сюжетни детайли. До нея са композицията „Дейсис“ и фигурите на св. св. Константин и Елена.
Музей „Хаджи Илиева къща“
Не приема посетители.
адрес: ул. „Свети Димитър“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.10061, 25.66826
Намира се между двата стари храма „Св. Димитър“ и „Св. Атанасий“.
Построена е през втората половина на XVII век и е прекрасен образец на възрожденската архитектура от този период. Тя е каменна в приземния си етаж. Тук се намират обширни мазета, предназначени за складиране на стоки и храни, яхър, скривалища за укриване на хора и скъпоценности.
Великолепен параден вход и широко стълбище водят за втория етаж. По тях се влиза в две големи помещения, предназначени за лятна и зимна гостна. Между тях има коридор, от двете страни на който са разположени спални и всекидневни стаи. В дъното му се намира просторна готварница с голямо огнище, пещи за хляб и печива. Около стълбището са разположени сервизните помещения.
Големите гостни стаи са богато украсени. Таваните са декорирани с фигури от бяла глина. По горната част на стените има пана със стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Къщата е известна още и като „царската“, поради факта, че в нея са отсядали Фердинанд и Борис III.
Край
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Ема Жунич
Още снимки от Ⓒ Ема Жунич
България: Арбанаси (2014-03-23)
България: Велико Търново (2014-03-22)
България: Велико Търново (2014-03-22)
България: Преображенски манастир (2014-03-23)
Други разкази свързани с Другата България – на картата:
Другата България
“В Шабла, малък град на пет километра от брега на Черно море, една 85 -годишна жена от десет години поддържа свое изложбено пространство в мазето на старата си къща. Досега в 11-те квадратни метра са представени произведения на повече от 50 международни автори. Тази книга се издава по повод дейностите на „Мазето на Баба Васа” между 2002 и 2012 година.” 84 страници, две корици, над 40 автори.
Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт. Точка.
Откровени истории и случки от първите 40 години на Patagonia, плюс практични съвети какво може да помогне по пътя на екологично отговорната компания. И кое как работи. За Ивон Шуинар периодично ви 
По думите на Валери Найденов, това е вероятно най-влиятелната книга, писана през XXI век. “Тя буквално разби митовете на неолиберализма за неравенството. Авторите използват статистическите данни за 23-те най-богати държави, в които има всички условия за всеобщо щастие и благополучие. Оказва се, че във всички области на живота икономическото неравенство върви ръка за ръка със социалната патология. Колкото по-„неравна“ е една държава, толкова по-голям процент от нейното население е в затвора, толкова повече непълнолетни момичета забременяват, а лудите са много, наистина много повече… Ако искаме да видим ясно корена на българската мизерия, книгата на Уилкинсън и Пикет е задължително четиво.”
“На война ли, на какво играете?” Нямаме други въпроси.
Заглавието е заимствано от графити надписа „Forget your past” над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, който е своеобразна илюстрация на съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма. Замислени като знак на гордост и преклонение, сега повечето от тях са запуснати и разграбени. Безмълвен символ на забравеното минало. В продължение на три години Фотографът Никола Михов (р. 1982) събира историите (и невероятните случки, митове и легенди) на 34 паметника. Защото наистина трябва да решим какво да правим с тях.
